Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260894 / 20.7.2021г. 20.07.2021г. Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На пети юли Година
2021
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Лили Добрева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №06668 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на Г.В.Г., с ЕГН:********** съдебен адрес:г***, ***, чрез адв. Т., срещу П.К.П., с ЕГН:********** и адрес:г***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2500,00лв., представляваща неплатена главница по Договор за заем от 29.01.2019г., сумата от 374,00лв., представляваща лихва за забава за периода 10.07.2019г.- 29.12.2020г., ведно със законната лихва от 29.12.2020г. до окончателното плащане на сумата.
Ищецът твърди, че между страните по делото е налице договор за заем от 29.01.2019г., сключен с нотариална заверка подписите на страните. С договора ищецът е предоставил в заем на ответника сумата от 2500,00лв., която ответникът е следвало да върне до 10.07.2019г., но все още не е върнал процесната сума.
В законоустановения срок ответникът П.К.П. е подал отговор, с който изцяло е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът оспорва да има валиден договор за паричен заем, да е подписвала такъв договор, както и да е получавал парични суми от ищеца.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани.
По основателността:
Видно от договор за заем от 29.01.2019г., сключен с нотариална заверка подписите на страните от нотариус П. П., ищецът Г.В.Г. е предоставил в заем на ответника П.К.П. сумата от 2500,00лв., която ответникът е следвало да върне до 10.07.2019г. С разписка от 29.01.2019г. ищецът е удостоверил, че сумата от 2500,00лв. по процесния договор му е предадена.
Видно от съдебно- почерковата експертиза на в.л.Е. К., неоспорена от страните, подписите в процесния договор за заем в графа „заемател“ и в разписката в графа: „получил сумата“ са положени от ответника П.К.П..
Видно от препис- извлечението от общия регистър на нотариус П. П. за 29.01.2019г. процесният договор за заем е отбелязан в същия регистър.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказано, че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор за заем от 29.01.2019г. Видно от разписката от същата дата ищецът е изпълнил задължението си като е предал на ответника заемната сума.
Разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД установява, че договорът за заем има реален характер и се счита сключен в момента на получаване на сумата от заемополучателя, поради което в случая следва да се приеме, че договорът е сключен, като за ответникът е възникнало задължението за връщане на предоставения за временно ползване финансов ресурс в размер на сумата от 2500,00лв. при условията и за сроковете, установени в клаузите на договора и погасителния план към него.
Съдът намира за недоказани твърденията на ответника, че не е подписвала процесния договор, нито е получавал парични суми от ищеца. Напротив от събраните по делото доказателства се установява безспорно наличието на облигационна връзка между страните по делото.
Както с проекто- доклада, така и с доклада по реда на чл.146 ГПК съдът е указал на ответника, че върху него лежи тежестта да докаже връщане на заетата сума. По делото обаче не са ангажирани такива доказателства, поради което и съдът намира, че искът за плащане на дължимата главница е основателен и следва да бъде уважен.
Последната вноска от процесния договор е станала изискуема на 10.07.2019г. След използване на общодостъпен програмен продукт съдът намира, че размерът на дължимата се законна лихва върху главницата за периода 10.07.2019г.- 29.12.2020г. е от 416,67лв. В съответствие с диспозитивното начало и доколкото ищецът претендира сумата от 374,00лв., представляваща лихва за забава за периода 10.07.2019г.- 29.12.2020г., то и същата следва да му бъде присъдена.
На основание чл.86 ЗЗД ответникът следва да заплати на ищеца и законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба 29.12.2020г. до окончателното плащане на сумата.
По разноските:
С оглед изхода на делото на ищеца следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски. Ищецът е доказал разноски в размер на 315,00лв., от които сумата от 115,00лв. за държавна такса и сумата от 200,00лв. за експертиза, които и следва да му бъдат присъдени.
Ищецът претендира присъждане и на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 430,00лв., но по делото няма доказателства за тяхното извършване, поради което и същите не следва да му бъдат присъждани.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.К.П., с ЕГН:********** и адрес:г***, да заплати на Г.В.Г., с ЕГН:********** съдебен адрес:г***, ***, чрез адв. Т., сумата от 2500,00лв., представляваща неплатена главница по Договор за заем от 29.01.2019г., сумата от 374,00лв., представляваща лихва за забава за периода 10.07.2019г.- 29.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 29.12.2020г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА П.К.П., с ЕГН:********** и адрес:г***, да заплати на Г.В.Г., с ЕГН:********** съдебен адрес:г***, ***, чрез адв. Т., сумата от 315,00лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 115,00лв. за държавна такса и сумата от 200,00лв. за експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: