№ 26088
гр. София, 25.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20211110138123 по описа за 2021 година
Делото е преразпределено на настоящия съдия-докладчик със Заповед № АС-274 от
10.07.2023г.
Делото е образувано по искова молба на „Ч. с. е. у. Б.“ ООД срещу Д. Н. Н.. Исковата
молба е редовна и предявения с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
В отговора на исковата молба са направени искания по чл. 190 ГПК да бъде задължен
ищецът да представи извлечение от счетоводни книги за установяване дали са направени
разходи във връзка със задължението да бъде осигурен транспорт в периода от 15.09.2019г.
до 30.06.2020г., да бъдат представени документи за периода от 15.09.2019г. до 30.06.2020г.
дали са назначени в училището лица, които да заемат длъжност шофьор, документи относно
броя на притежаваните от ищеца автобуси за същия период, както и да бъде допуснат разпит
на директора на училището за възможността на училището да осигури транспорт за този
период и посещаемостта на училището в този период, които искания съдът намира за
неотносими към предмета на спора, поради което следва да бъдат оставени без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца „Ч. с. е. у. Б.“ ООД в едноседмичен срок от получаване на
определението с писмена молба с препис за насрещната страна да обоснове правен интерес
от предявяване на осъдителен иск за същото вземане и на същото основание, за което е
предявил установителен иск. При неизпълнение, исковата молба в частта, с която е предявен
осъдителен иск ще бъде върната.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 16.11.2023г. от 13:30 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца да се
изпрати препис и отговора на исковата молба, ведно с приложенията.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
1
делото.
ПРИЛАГА ч.гр. дело № 16377/2021г. по описа на СРС, 161-ви състав за послужване.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ответника.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 266 ЗЗД от „Ч.
с. е. у. Б.“ ООД срещу Д. Н. Н. за признаване за установено, че ответникът дължи сумата
1222,39 лева, представляваща втора вноска на такса за ползване на училищен транспорт за
2019/2020 учебна година по договор от 11.07.2019г., ведно със законна лихва от 23.03.2021г.
до изплащане на вземането, за която суми е била издадената заповед за изпълнение по ч.гр.
дело № 16377/2021г. по описа на СРС, 161-ви състав.
Ищецът твърди, че с ответника в качеството й на законен представител на Н. Д. Е.,
ученик в ЧСЕУ Британика за учебната 2019/2020г. бил сключен договор, по силата на който
училището се задължило да осигури транспорт на ученика за учебната 2019/2020г. срещу
такса в размер на 1290 евро. Твърди, че била извършена продажба на дружествени дялове и
преобразуване на търговското дружество, поради което училището преместило своето
местонахождение в нова сграда с нов адрес- гр. С., ж.к., ул., №,. Ответникът била уведомена
за преместването на местонахождението на училището от 15.09.2019г. и през учебната
2019/2020г. синът й продължавал да се обучава в новата сграда и да използва предоставения
училищен транспорт. Сочи, че съгласно чл. 21 и чл. 22 от договора родителят се задължавал
да заплати такса за ползване на училищен транспорт за учебната 2019/2020г. в размер на
1290 евро /2523 лева/, като в чл. 22 било уговорено, че плащането на таксата било
разсрочено на 2 вноски- първа вноска, дължима до 15.09.2019г. и втора вноска, дължима до
30.01.2020г. Твърди, че ответникът не била заплатила втората дължима вноска, която била
на стойност 625 евро с левова равностойност 1222,39 лева. На 20.11.2020г. чрез телепоща
била изпратена покана за доброволно изпълнение на парично задължение, която била
получена от Д. Н. на 23.11.2020г. Сочи, че изложените във възражението по чл. 414 ГПК
възражения не били основателни. Поддържа, че падежът на задължението за втора вноска за
училищен транспорт бил 30.01.2020г., а форсмажорното събитие, на което се позовавал
ответникът, а именно преустановяване на присъствените учебни занятия било от
13.03.2020г. Твърди, че съгласно чл. 12 от договора „такси не се връщат при прекратяване на
учебните занятия по независещи от училището причини/природни бедствия, епидемии/ или
други форсмажорни причини, свързани с пътната обстановка“. Сочи, че таксата се
заплащала за учебна година и нейното предназначение било да покрие разходите, направени
от ищцовото дружество за поддръжка на училищните микробуси и преди всичко за заплати
и осигуровки на шофьорите. Поддържа, че обявеното извънредно положение не се отразило
на извършените разходи, както и че във всеки един момент, в който присъствените учебни
занятия бъдат възстановени, училището е длъжно да осигури превоз на учениците. Искането
към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорва предявения иск. Изложени са твърдения, че на 11.07.2019г. между страните бил
сключен договор за ползване на училищен транспорт, с който училището се задължило да
осигури транспорт през учебната 2019г.- 2020г. на сина й Н. Е. от посочения адрес за
вземане до учебната база и на обратно. Сочи, че е заплатила първата вноска, дължима по
договора. Твърди, че със Заповед № РД09-155/24.01.2020г. на министъра на образованието и
науката във връзка с обявената в гр. София грипна епидемия са обявени за неучебни дните
от 27.01. до 04.02.2020г. В последствие грипната ваканция на учениците била удължавана
няколко пъти, докато на 13.03.2020г. били въведени редица противоепидемични мерки, една
от които била преустановяване на учебната дейност. Прекъсването на учебния процес
продължило до края на втория семестър, тъй като с редица заповеди била обявена
2
извънредна епидемиологична обстановка в страната и преустановяване на присъственото
обучение на учениците. Счита, че задължението за заплащане на суми по договора е във
връзка със задължението за осигуряване и ползване на училищен транспорт, налице бил
възмезден договор за услуга, като ползването на процесната услуга било в пряко отношение
с плащането на уговорените между страните такси за тази услуга. В конкретния случай Н. Е.
не бил ползвал услугата поради независещи от него причини, а именно обявена грипна
епидемия и извънредно положение в страната. Сочи, че поради спиране на учебните
занятия, ищецът не е имал възможност да осигури процесната услуга, поради което не е и
изпълнил задълженията си по пар. 3. Счита, че е налице и плащане на сума, която
надвишава размера на получената услуга. Изложени са съображения, че събитията, касаещи
преустановяването на учебните занятия имат непредвидим и непреодолим характер, като
изцяло попадат в определението за непреодолима сила, нормативно закрепено в чл. 306 ТЗ.
Твърди, че по време на непреодолимата сила нито училището дължи предоставяне на услуга
по договора, нито тя дължи заплащането й. Искането към съда е да отхвърли предявения
иск. Претендира разноски.
По предявения иск с правно основание чл. 266 ЗЗД ищецът следва да докаже наличие
на валидно правоотношение между страните с посочения в исковата молба предмет,
извършване на услугите по договора, приемането им от страна на ответника, както и
размера на дължимото възнаграждение.
При установяване на гореописаните материални предпоставки ответникът следва да
докаже плащане на сумите.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване между страните, че е
бил сключен Договор за ползване на училищен транспорт за учебната 2019/2020г. за ученика
Н. Д. Е., син на Д. Н. Н., както и че първата вноска по договора е била заплатена.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3