Р Е Ш Е Н И Е
№___
гр. Луковит, 29 май 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесет и седми април две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА
при секретаря М.Д., като разгледа докладваното от съдия ЦАРИГРАДСКА АНД № 40/2020 (обединено
с АНД №41/20) по описа на съда и за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 ЗАНН
Производството
по АНД №40/20 г. е образувано по жалбата на „М. Т.“ ООД срещу наказателно
постановление № 11-0001352/17.01.2020г., издадено от директора на дирекция
"Инспекция по труда" – Ловеч, с което му е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лева за извършено административно нарушение по чл. 415,
ал. 1 от Кодекса на труда, изразяващо се в това, че дружеството, в качеството
си на работодател не е изпълнило предписание, дадено му под № 12 с протокол за извършена проверка с № ПР1931208
– да изплати дължимото обезщетение на работничката С.А.В., дължимо на основание
чл. 221, ал. 1 КТ в размер на 664,16 лева в срок до 28.10.2019 г.
Делото
е обединено с АНД №41/20 г., което е образувано по жалба на същото дружество
срещу Наказателно постановление № 11-0001351/17.01.2020г., издадено от
директора на дирекция "Инспекция по труда" – Ловеч, с което му е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за извършено административно
нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, изразяващо се в това, че
дружеството, в качеството си на работодател не е изпълнило предписание, дадено
му под № 11 със същия протокол– да изплати дължимото обезщетение на
работничката Р.А.С., дължимо на основание чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 736.52
лева в срок до 28.10.2019 г.
В
двете жалби се излагат едни и същи оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваните наказателни постановления. Счита, че с
протокола за даване на задължителни предписания описаните в 8 отделни точки
констатации касаят едно и също по вид нарушение на трудовото законодателство по
чл. 221, ал. 1 КТ и по чл. 224, ал. 1 КТ, изразяващо се в не плащане на дължимо
обезщетение след прекратяване на трудовите правоотношения с 8 работнички.
Предписанията, дадени в 15 отделни точки, касаят едно и също – да се изплати на
всеки работник дължимото обезщетение в срок до 28.10.2019 г. Впоследствие били
издадени 15 АУАН за неплащането на обезщетението на всяка работничка поотделно,
а въз основа на тях и 15 наказателни постановления, с които общият размер на
наложената имуществена санкция е 22 500 лева, с което значително се
надвишава размерът на неплатеното обезщетение. Счита, че предписанието е едно и
при неизпълнение – изцяло или в отделни негови части, санкцията следва да бъде
една, защото в противен случай се стига до налагане на множество наказания за
едно и също нарушение, което било в разрез с целта на закона и вместо да
превъзпита работодателя, го поставя в още по-голямо затруднение. В тази връзка
цитира Решение на Административен съд Ловеч по КАНД №79/2017 г. и моли атакуваните
наказателни постановления да бъдат отменени.
Откритото съдебно
заседание е проведено от разстояние чрез видеоконферентна връзка, съгласно
правилото на чл. 6а, ал. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение (ДВ, бр. 34, 2020 г.).
Жалбоподателят се
представлява от адв. А.С., която поддържа жалбите и исканията за отмяна на
атакуваните НП по изложените съображения.
Въззиваемата страна ДИТ –
Ловеч се представлява от директора – инж. М., който оспорва жалбите и моли НП
да бъдат потвърдени, като изтъква, че всяко предписание засяга отделен
работник, като обръща внимание, че и след съставяне на актовете, предписанията
не са изпълнени.
Въз основа на писмените
доказателства и показанията на разпитаните свидетели, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На
30.09.2019 г. служители на ДИТ –
Ловеч – свидетеля Е.И. и И.Б. извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство и условията на труд в експлоатирания от „М. Т.“ ООД обект –
„шивашки цех“ в гр. Луковит, ул. М.***В хода на проверката били проверени
предписания от предишни проверки, част от които не били изпълнени, както и били
установени нарушения, засягащи правата на 8 работнички да получат обезщетение
при прекратяване на трудовите правоотношения по чл. 221, ал. 1 КТ и по чл. 224,
ал. 1 КТ. Констатациите са направени в Протокол за извършената проверка с
Изх.№ПР1931208, в т. 6 от който е описано нарушението относно Р.А.С., а в т. 7 –
относно С.А.В..
С протокола на основание
чл. 404, ал. 1, т. 12 КТ за предотвратяване и отстраняване на констатираните
нарушения и на вредните последици от тях, на работодателя са дадени 15
предписания. Предписанието по т. 11 е да се изплати дължимото обезщетение по
чл. 224, ал. 1 КТ на Р.А.С. в брутен размер на 736.52 лева, а по т. 12 –
обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ на С.А.В. в брутен размер на 664,16 лева.
Определеният краен срок
за изпълнение на всички предписания е
28.10.2019 г.
На 12.11.2019 г.
служителите на ДИТ – Ловеч Е.И. и В.Ц.извършили проверка в шивашкия цех за това
изпълнени ли са предписанията от 30.09.2019 г., като изискали с призовка от
работодателя да представи писмени доказателства за това.
На 21.11.2019 г. в ДИТ –
Ловеч се явила управителката на дружеството – Т.М., която депозирала писмено
обяснение, че не е изпълнила предписанията, поради финансова невъзможност в
момента. На същата дата й била връчена покана на основание чл. 40, ал. 2 ЗАНН
да се яви в ДИТ – Ловеч на 05.12.2019 г. в 10.00 часа за съставяне на актове
във връзка с установените нарушения – неизпълнение на дадените предписания с
протокол от 30.09.2019 г.
На 05.12.2019 г. срещу „М.
Т.“ ООД били съставени общо 15 акта, включително процесните АУАН № 11-0001352,
в който са описани горните обстоятелства по проверките и неплащането на
обезщетение на работничката С.А.В., и АУАН №11-0001351 относно Р.А.С..
Двата акта са съставени
от св. К.И.П., заемаща длъжността главен инспектор при ДИТ – Ловеч, в
присъствието на свидетеля Е.Н.И., като нарушена норма е посочен чл. 415, ал. 1 КТ. Актовете са подписани без възражения от управителя на дружеството Т.М.,
която срещу подпис е получила препис от същите. Като нарушена правна
След съставяне на
актовете свидетелят Е.И. изрично уведомил управителя Т.М., че ако направи
плащане на дължимите обезщетения, следва да уведоми ДИТ – Ловеч, за да бъде
съобразено това обстоятелство при определяне размера на санкцията.
На 17.01.2020 г. инж. М.М.
– директор на ДИТ – Ловеч, е издал двете атакувани наказателни постановления,
във всяко от които са повторени констатациите от съответния акт, нарушената
норма на чл. 415, ал. 1 КТ и на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 КТ
на дружеството – жалбоподател са наложени имуществени санкции от по 1500.00
лева.
Атакуваните НП са две от
общо петнадесетте НП, издадени срещу дружеството – жалбоподател във връзка с
констатираните неизпълнения на петнадесетте предписания за изплащане на дължими
обезщетения на осем работнички.
До датата на откритото
съдебно заседание работодателят не е изплатил обезщетенията на двете
работнички.
Горната фактическа
обстановка е безспорна между страните и същата се установява от писмените
доказателства по преписката – протоколи, съобщения, покани, писма, актовете за
установяване на административни нарушения, обяснения, които напълно се
подкрепят от показанията на свидетелите К.П. и Е.И.. Липсата на възражения по
фактите и по доказателствата не налагат да се прави самостоятелно обсъждане на
всеки доказателствен източник.
Въз основа на горното
съдът достигна до следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбите са допустими и
следва да бъдат разгледани по същество.
Съдът служебно извърши проверка
за валидност на атакуваните НП и за спазване на императивните правила, по които
протича административно-наказателното производство.
Актосъставителят К.П. е заемала
длъжността "главен инспектор" в Дирекция "Инспекция по
труда" – Ловеч, видно от представените служебна карта и длъжностна
характеристика, и на основание чл. 21, ал. 4, т. 3, вр. ал. 1 от Устройствения правилник
на ИАГИТ и т. 11 от Заповед №З-0035/29.01.2014 г. на изп.дир. ИАГИТ е
разполагала с материална и териториална компетентност.
Наказващият орган – инж. М.М.,
видно от представената Заповед №ЧР-877/07.07.2017 г., заема длъжността
директора на ДИТ – Ловеч, ръководител на съответния контролен орган по чл. 399,
400 и 401 КТ и също е действал в рамките на своята компетентност.
Актовете и наказателните
постановления са издадени при спазване на предвидените давностни срокове по чл.
34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, подписани са от съответните длъжностни лица, връчени са
лично на представляващия дружеството – управителя Т.М..
Спазени изискванията,
уредени в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН относно формата и съдържанието на акта и
наказателното постановление, при пълно съответствие между обстоятелствата на
обвинението (акта) и санкционния акт.
Съдът достигна до извод,
че вменените с двата акта нарушения са извършени – не са изпълнени двете
предписания за изплащане на дължимите обезщетения при прекратяване на трудовото
правоотношение на две от работничките, полагали труд при жалбоподателя, в срок
до 28.10.2019 г.
Затова с изтичането на
крайния срок за отстраняване на всяко едно от нарушенията, за които са дадени
предписания в т. 11 и т. 12 от протокола, работодателят е извършил чрез
бездействие самостоятелно нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ, за всяко от които му
е съставен и връчен отделен акт – процусните АУАН № 11-0001352 относно неплащането
на обезщетение на работничката С.А.В., и АУАН №11-0001351 относно Р.А.С..
Съгласно разпоредбата на
чл. 83 ЗАНН е предвидена административнонаказателна отговорност на юридическите
лица, като вината при осъществяване на съответното административно нарушение е
обективна, безвиновна такава. С оглед на това е безпредметно да се обсъжда
субективната съставомерност на извършеното нарушение.
Обобщавайки всичко
гореизложено, съдът счита, че всяко от бездействията на „М. Т.“ ООД с оглед
задължителните предписания, дадени с т. 11 и т. 12 на протокол ПР1931208 от
30.09.2019 г. осъществява отделен състав на нарушението, описано в чл. 415, ал.
1 КТ.
Съдът намира за
неоснователно възражението на дружеството-жалбоподател за това, че е наказан 15
пъти с обща санкция от 22 500 лева за едно и също административно
нарушение.
Всяко предписание,
засягащо двете работнички, има самостоятелен характер, независимо от
обстоятелството, че са инкорпорирани в един документ – протокола от извършената
проверка. Самата структура на протокола не буди никакво съмнение, че
инспекторите от ДИТ – Ловеч, в рамките на правомощията си по чл. 404, ал. 1, т.
12 КТ са дали общо 15 предписания, въз основа на констатираните преди това осем
групи нарушения, засягащи правата и интересите на 8 работнички.
Разбирането, че щом
предписанията са част от един документ, то те съставляват един административен
акт е в разрез с трайната практика на административните органи и на съдилищата,
които много често с един правен акт постановяват последици, засягащи повече от
един субект и уреждащи повече от едно правоотношение и това най-често се прави
с оглед принципа на процесуална икономия. В конкретния случай всички
констатации, дали основание за издаване на ПАМ – задължителни предписания, са
направени в хода на една проверка. Ако се приеме тезата на защитата, означава
да се стимулират контролните органи въпреки еднородност на обстоятелствата, да
инкорпорират всяко предписание в отделен документ, който да връчват отделно и
прочее.
Затова и неизпълнението
на всяко предписание, независимо от останалите, съставлява самостоятелно
нарушение, което на основание чл. 18 ЗАНН изисква налагане на наказание
(санкция) за всяко нарушение и изтърпяването му отделно, за разлика от
принципът в наказателното право, че при множество престъпления, извършени в
реална съвкупност, се налагат отделни наказания, но се изтърпява само едно –
най-тежкото от съответния вид.
Налагане на самостоятелни
имуществени санкции за всяко отделно нарушение не е в разрез с целите на закона
– Кодекса на труда и ЗАНН. Настоящият състав на съда намира, че всяко
предписание преследва целите по чл. 1, ал. 3 КТ – закрила на труда. Тази
закрила може да бъде осъществена само ако работодателят изпълнява законовите си
задължения спрямо всеки един работник. Затова и неизпълнението на всяко
предписание, засягащо правата и интересите на отделни работници, съставлява
самостоятелно нарушение, което следва да бъде санкционирано.
Без правно значение са
изтъкнатите от управителя в писмените обяснения причини – „финансова
невъзможност“, както и защитната теза, че с налагането на множеството санкции
се стига до прекомерно обременяване на жалбоподателя. Това е така, защото
работодателят, който в случая е и търговец, трябва да организира дейността си
по начин, че да може да поема текущите си задължения, включително тези към
работниците си, които всякога се ползват с привилегии, уредени в чл. 136 от
Закона за задълженията и договорите и чл. 722 от Търговския закон. При
положение, че към датата на съдебното заседание – 27.04.2020 г., актуалният
статус на жалбоподателя по партидата му в ТРРЮЛНЦ е активен, без данни за
открито производство по ликвидация или несъстоятелност и капитал от
100 000 лева, следва единственият верен извод, че изпълнението на
предписанията е обективно възможно.
При това положение
единственият начин работодателят да съобрази дейността си със законовия ред е
като бъде санкциониран за всяко неизпълнение на отделните задължителни
предписания, за което чл. 415, ал. 1 КТ предвижда налагане на имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лева.
В конкретния случай
административнонаказващият орган е определил санкцията на
дружеството-жалбоподател в минималния размер от 1500.00 лева, поради което няма
правно основание съдът да изменя което и да е от двете НП, тъй като санкциите
не могат да се определят под минималния размер, както и поради забраната за
влошаване положението на жалбоподателя, съдът не може да увеличава определената
санкция.
Извършените нарушения не
могат да бъде оценени като маловажни, защото не са изпълнени императивните
условия, предвидени в чл. 415в, ал. 1 КТ – нарушението да е отстранено, което
означава, макар и след срока за изпълнение на задължителните предписания,
работодателят да е платил дължимите обезщетения.
При горните съображения Луковитският
районен съд достигна до крайния извод, че обжалваните наказателни постановления
са законосъобразни и следва да бъдат потвърдени, затова и на и на основание
чл.63, ал.1 ЗАНН,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 11-0001352/17.01.2020г.,
издадено от инж. М.М., директор на дирекция "Инспекция по труда" –
Ловеч, с което на „М. Т.“ ООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, 1680, район „В.“, ул. „П.** ап.*,
представлявано от управителя Т.И.М., е наложена имуществена санкция в размер на
1500.00 лева за извършено
административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда – за
неизпълнение на предписание, дадено под № 12 с
протокол за извършена проверка с № ПР1931208 от 30.09.2019 г. – да
изплати дължимото обезщетение на работничката С.А.В., дължимо на основание чл.
221, ал. 1 КТ в размер на 664,16 лева в срок до 28.10.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 11-0001351/17.01.2020г.,
издадено от инж. М.М., директор на дирекция "Инспекция по труда" – Ловеч,
с което на „М. Т.“ ООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, 1680, район „В.“, ул. „П.** ап.*,
представлявано от управителя Т.И.М. е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лева за извършено
административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда – за
неизпълнение на предписание, дадено под № 11 с
протокол за извършена проверка с № ПР1931208 от 30.09.2019 г. – да
изплати дължимото обезщетение на работничката Р.А.С., дължимо на основание чл.
224, ал. 1 КТ в размер на 736.52 лева в срок до 28.10.2019 г
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
Ловеч в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. Съобщенията
до страните да се връчват чрез ЕПЕП.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:……………...........