№ 1443
гр. Велико Търново, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЯВОР ДАНАИЛОВ
при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело №
20254110101785 по описа за 2025 година
Ищцата Р. И. Д. твърди в исковата си молба, че сключила с ответника договор за
потребителски кредит на 29.11.2023г., като получената сума била 5000 лв. , а следвало да
върне 8744.04 лв. ГПР бил 49.364%. Счита договора за нищожен на основание чл.26, ал.1 от
ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.11 от ЗПК, тъй като не съдържал посочен лихвен процент и
условия за издължаване, вкл. и погасителен план, в който да се съдържа задължителната
информация по закон – не ставало ясно какво включва погасителната вноска, какво било в
графа „оскъпяване“. Счита и клаузата на договора за ГПР била неясна – дали било включено
и заплащането на възнаграждение по договора за гаранция. Налице било и заобикаляне на
закона със сключения договор за гаранция – противоречие с чл.19, ал.4 от ЗПК вр. чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК. В противоречие с чл.19, ал.4 от ЗЗП дължимата гаранция не била включена
в ГПР. Ответниците били свързани лица и с договора за гаранция се целяло само
допълнително оскъпяване по договора за кредит и заобикаляне на закона. Предявява иск
против „ИНВЕСТ“ ООД гр.Шумен за прогласяване на нищожност на договор за
потребителски кредит от 29.11.2023г. на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК вр.
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, както и иск против „ИНВЕСТ-С“ ООД гр.Шумен, за прогласяване на
договор за издаване на гаранция от 29.11.2023г. за нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.2 и
пр.3 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП. Претендира разноски.
Ответникът „ИНВЕСТ“ ООД гр.Шумен оспорва иска против него, като
неоснователен и недоказан. Счита, че при сключване на договора за потребителски кредит
били спазени изцяло изискванията на ЗПК и ЗЗП. Позовавайки се на съдебната практика
моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноските.
1
Ответникът „ИНВЕСТ-С“ ООД гр.Шумен оспорва иска против него, като
неоснователен. Счита, че при сключване на договора за гаранция са изпълнени условията на
закона. Моли съда да отхвърли иска
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата
на страните, приема за установено от фактическа страна следното и достига до следните
прави изводи:
Ищецът счита, че договорът за кредит е сключен в нарушение на разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото посочения годишен процент на разходите не отговаря на
действителния по договора, тъй като към него следвало да се включи и възнаграгждението
по договора за гаранция, сключен с ответника „Инвест С“ ООД, което водело до значително
неравновесие в правата и задълженията на страните по договора. Поради това и същата
клауза била нищожна, като неравноправна, което водело до липса на реквизитите по чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК.
В чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е посочено какви следва да са реквизитите на договора за
кредит съобразно тази разпоредба – годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите. Според представения по делото договор за потребителски кредит от
29.11.2023г., кредитодателят предоставя на ищеца кредит в размер на 5000 лв., при лихвен
процент 40.80% и ГПР 49.364%, като погасяването му се извършва на 362 погасителни
вноски, по погасителен план към договора, като падежа на последната вноска е 29.11.2026г.
В договора за потребителски кредит от 29.11.2023г., не са уговаряни други
задължения за длъжника за представяне на гаранция и допълнително за заплащане на суми
за неустойки за неизпълнение на други задължения.
Изложената фактическа обстановка не основава наличие на нарушения по чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК, доколкото в договора се съдържат всички реквизити, посочени в тази
разпоредба. Обстоятелството дали предвидената в договора за гаранция с другия ответник
сума следва да бъде включена в ГПР по договора за кредит не рефлектира върху
действителността на целия договор. То би могло да доведе евентуално до недействителност
на тази клауза в договора, но не и на договора като цяло. В този смисъл съдът намира, че
доводът на ищеца, че не е спазено съдържанието на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото
размера на ГПР не бил включен в договора за потребителски кредит, е неоснователен.
Ако дадена клауза от договора е нищожна, тя е нищожна сама за себе си, и не влече
нищожност на целия договор, ако договорът би бил сключен и без нея, съгласно чл.26, ал.4
от ЗЗД. Законът за защита на потребителите урежда изрично неравноправните клаузи, при
наличието на които, само те се явяват нищожни, а не целият договор. Така е и според Закона
за потребителския кредит, където е регламентирано, че при наличие на клаузи от договора,
които предвиждат вземания, надхвърлящи максималния размер на ГПР, именно тези клаузи
и вземания са недействителни, а не целия договор, видно от чл.19, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗПК –
2
изрично чл.19, ал.5 от ЗПК, според който клаузи в договор, надвишаващи определените по
ал. 4, се считат за нищожни, а според ал.4 годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния
размер, както и какво включва същия по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК е относимо именно
към разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК и касае действителността на клауза, с която се
надхвърля размера на ГПР, което не влече след себе си недействителност на целия договор.
Също така обстоятелството дали предвидената в договора за гаранция допълнително
дължима сума изобщо следва да бъде включена към общо дължимата сума по договора за
кредит и в ГПР е също въпрос, относим към действителността на тази клауза, а не на
договора за кредит като цяло, което е предвидено изрично в разпоредбата на чл.19, ал.5 от
ЗПК. Аргумент за това се извежда и от разпоредбата на чл.19, ал.6 от ЗПК, съгласно
която при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5,
надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита.
Според процесния договор за потребителски кредит, ответникът предоставя на ищеца
кредит в размер на 5000 лв., при конкретно посочени в договора лихвен процент и ГПР,
като погасяването му се извършва на 36 погасителни вноски, в размер по погасителен план
към договора. Други задължения за кредитополучателя по този договор няма, няма и
неясноти по отношение на тези клаузи. Още повече, както беше посочено по-горе дали
посочения размер на ГПР е правилно посочен е относимо към чл.19, ал.4 от ЗПК и не води
до недействителност на целия договор.
Дори и да се приеме, че не е ясно защо ГПР по договора за потребителски кредит е
49.364% %, то това по никакъв начин не заблуждава потребителя за параметрите на
договора и задълженията му по него. В договора е посочен лихвения процент по кредита
/40.80 %/, както и годишния процент на разходите по кредита. Невключването на уговорено
допълнително плащане по договор за гаранция в ГПР не обосновава извод за нищожност на
договора за кредит. Още повече, че в договора за кредит няма уговорено задължение за
длъжника за заплащане на други суми.
Следва отново да се посочи, че в Закона за потребителския кредит изчерпателно са
предвидени основанията за недействителност на договора за потребителски кредит и същите
не могат да бъдат заменяни с други и да се тълкуват разширително, а именно, че при
неправилно посочен ГПР да се счита, че договорът е недействителен като цяло, при
положение, че има изрична разпоредба, която регламентира това, а именно чл.19, ал.4 ЗПК.
Предвид изложените мотиви съдът намира, че е спазена и разпоредба по чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК – посочен е ГПР и общо дължима сума, съобразно допусканията при изчисление на
ГПР.
Според съдебната практика на ВКС по тези дела и според правната доктрина, в
хипотезата на чл.22 във вр. с чл. 23 от ЗПК следва да се приложи разпоредбата на чл. 26, ал.
4, пр.1 от ЗЗД, тъй като частичната недействителност е уредена с изрична императивна
3
норма и тя води до извода, че договорът е недействителен само в частта за лихвите, таксите,
разходите и др., но не и в частта за главницата, която продължава да се дължи. Наличието на
заблуждаващи условия и клаузи с нелоялен характер от договора е основание за преценка за
наличие на неравноправност на тези клаузи, което води до нищожност именно на тези
клаузи, а не на договора за кредит като цяло. При предявен иск за нищожност на договора за
кредит или на клауза от такъв, съдът не може служебно да направи проверка дали договорът
не е нищожен и на друго, незаявено от ищцата, основание. По иск за нищожност съдът е
обвързан единствено от заявените от ищеца основания за това и няма правомощия за
служебна преценка, в противен случай би се произнесъл по непредявен иск и решението ще
е недопустимо.
Предвид на изложените мотиви предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД за прогласяване за нищожен на договор за потребителски кредит от
29.11.2023г., е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предявеният иск против ответника „Инвест С“ ООД гр.Шумен за прогласявене
нищожност на договор за издаване на гаранция от 29.11.2023г., е основателен и доказан.
Сключеният между страните договор е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3
от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП. Изцяло в противоречие с принципите на
добросъвестност и равнопоставеност, както и изобщо - с добрите нрави, между страните е
сключен договор за гаранция на задълженията по сключения договор за кредит със свързано
с кредитополучателя лице, и при уговорено в самия договор за кредит обезпечение чрез
поръчителството на физическото лице Красимир Звезделинов Чакъров. Ответникът –
кредитор „ИНВЕСТ“ ООД в отговора си признава връзката между двата договора, като с
договора за гаранция длъжникът си „осигурява незабавно получаване на средствата по
кредита“, без да бъде проучван.
В разпоредбата на чл.143 от ЗЗП се съдържа легално определение на понятието
„неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Договорът за гаранция е неравноправен по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на
потребителите – той води до значително неравновесие между договорените права на
страните, като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно както кредитора по
договора за кредит, така и „гаранта“ по договора за издаване на гаранция - доколкото самия
договор за кредит е обезпечен с поръчителство.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът Инвест С“ ООД гр.Шумен следва да
заплати на ищеца Р. И. Д. разноските по делото в размер на 742 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. И. Д. с ЕГН **********, с адрес гр.***, ул. *** № ***,
против “ИНВЕСТ“ ООД ЕИК *********, гр.Шумен, ул. Лайош Кошут №1, иск правно
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, за прогласяване за
нищожен договор за потребителски кредит от 29.11.2023г., като неоснователен и недоказан.
ПРОГЛАСЯВА договора за издаване на гаранция от 29.11.2023г. за нищожен, по
предявения иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.143 от ЗЗП, от Р. И. Д. с ЕГН
**********, с адрес гр.***, ул. *** № ***, против “ИНВЕСТ С“ ООД ЕИК *********,
гр.Шумен, ул. Лайош Кошут №1.
ОСЪЖДА „ИНВЕСТ С“ ООД ЕИК *********, гр.Шумен, ул. Лайош Кошут №1, да
заплати на Р. И. Д. с ЕГН **********, с адрес гр.***, ул. *** № ***, сумата 742 лв.
/седемстотин четиридесет и два лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5