Р Е
Ш Е Н И Е
№
/ .07.2021 година, гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ
: 1. ЕВГЕНИЯ БАЕВА
2. ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
при секретаря ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и при участието на прокурора ТОНИ ТОМОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ БАЕВА к. адм. д. № 1228 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 221 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалбата на П.З.З. от гр. Варна срещу постановеното по НАХД № 386/2021 година по описа на Районен съд - Варна, 29-ти наказателен състав, Решение № 260387/17.03.2021 година, с което е потвърдено Наказателно постановление № 20-0819-005187/08.01.2021 година на началника на група в Сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция - Варна на Министерство на вътрешните работи.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, твърди, че въззивното решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс. Твърди, че съдебното решение не е мотивирано. Твърди, че въззивният съд неправилно е приел, че наказателното постановление е издадено при спазване на административнопроцесуалните правила, като не е отчел, че в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление не се съдържа описание на нарушението и мястото, на което е извършено. Твърди, че въззивният съд не е съобразил, че издаденият талон за медицинско изследване не е попълнен. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище от 08.07.2021 година, чрез процесуален представител, излага подробните си съображения за отмяна на обжалваното решение.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище от 06.07.2021 година, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд – Варна, Х тричленен състав, след преценка на наведените с жалбата касационни основания и представените в хода на административнонаказателното и въззивното производство доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред районния съд е образувано по жалбата на П.З.З. от гр. Варна срещу Наказателно постановление № 20-0819-005187/08.01.2021 година на началника на група в Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция – Варна на Министерство на вътрешните работи, с което му е наложена глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца, на основание чл. чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата затова, че на 28.11.2020 година, в 16,28 часа, на бул. „Васил Левски“, при управление лек автомобил марка „Тойота Авенсис“ с регистрационен № *** е отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол и не е изпълнил предписанието за медицинско изследване за вземане на кръвна проба с талон № 085718.
С Решение № 260387/17.03.2021 година, постановено по НАХД № 386/2021 година по описа на Районен съд – Варна въззивният съд е потвърдил наказателното постановление. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, въз основа на установителната сила на акта за установяване на административно нарушение и показанията на разпитания свидетел Г. К. П. че на 28.11.2020 година, в 16,28 часа П.З.З. е управлявал лек автомобил марка „Тойота Авенсис“ с регистрационен № *** по бул. „Васил Левски“, гр. Варна. Приел е, че водачът е отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол, както и че не е изпълнил предписанието за медицинско изследване за вземане на кръвна проба с талон № 085718. Въззивният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват извод за отмяна на наказателното постановление. Приел е, че деянието осъществява състава на административно нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата. Приел е, че наложените административни наказания са материално законосъобразни и постигат целите по чл. 12 от ЗАНН.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Между страните не се спори по фактите.
При извършената проверка З. е отказал да бъде изпробван с техническо средство с цел установяване на алкохолното съдържание в кръвта му, като на основание чл. 3а, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата) му е издаден талон за медицинско изследване. Установено е, че З. не се е явил и за медицинско изследване.
Настоящият състав намира, че в
наказателното постановление ясно са посочени датата и мястото на извършване на
нарушението, поради което изводът на въззивния съд за спазване на процесуалните
правила в хода на административнонаказателното производство са правилни.
Наведените твърдения за
незаконосъобразност на наказателното постановление, основани на твърдения за
пропуски в талона за медицинско изследване са неотносими към спора, тъй като
жалбоподателят е наказан за това, че е отказал да бъде
изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол.
За прецизност на изложението, обаче, съдът намира за необходимо да изложи и следните съображения :
В чл. 6, ал. 6 от Наредбата са посочени реквизитите на талона за изследване и това са: 1. мястото, където да се извърши установяването; 2. срока на явяването.
В представения талон за изследване е посочено мястото за извършване на изследването, но не е посочен срока за явяване.
Горното не съставлява съществено процесуално нарушение, допуснато в хода на административнонаказателното производство, тъй като в чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредбата е посочено, че явяването трябва да е до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути – в останалите случаи.
Извършеното зачеркване на издателя на талона и вписването на нов също не представлява съществено процесуално нарушение. Поправката е извършена от издателя на талона Г. П.
Липсата на посочване на лицето, извършило проверката в обстоятелствената част на наказателното постановление не е нарушение на процедурата. Имената и длъжността на лицето, извършило проверката на пътя не са елемент от състава на нарушението по чл. 174, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от Г. К. П. – младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ в Областна дирекция-Варна на Министерство на вътрешните работи, оправомощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на министъра на вътрешните работи. Правомощията на актосъставителя да извърши проверка на движещо се моторно превозно средство произтичат от разпоредбите на чл. 165, ал. 1, т. 1 и 7 и ал. 2, т. 1, 3 и 6 от Закона за движението по пътищата.
Предвид горното настоящият състав намира, че не са налице наведените с жалбата касационни основания, поради което решението на Районен съд – Варна следва да се остави в сила.
Съдът намира, че на
ответника не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение за тази
инстанция. Ответникът не е представляван в съдебното заседание, а представената
писмена защита не обосновава в достатъчна степен становището му за
неоснователност на касационната жалба.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, пр. 1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260387/17.03.2021 година на Районен съд - Варна, постановено по НАХД № 386/2021 година.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Евгения Баева по к.адм.д. №
1228/2021 година по описа на административен съд.
Намирам, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, влечащо отмяна на наказателното постановление, което не е установено от въззивния съд, поради което въззивното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон, касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от наказателно-процесуалния кодекс.
В акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са описани съставите на двете, извършени от З., административни нарушения : 1. отказ да бъде изпробван с техническо средство и 2. неизпълнение на предписанието за медицинско изследване.
С наказателното постановление, обаче, административнонаказващият орган е наложил кумулативно предвидените административни наказания за едно от тях, като не е изложил ясни мотиви кое от двете деяния санкционира. Въпреки съдържащото се уточнение в обстоятелствената част на наказателното постановление, че се наказва отказа на З. да бъде изпробван с техническо средство, пак в обстоятелствената част на наказателното постановление се съдържа описание и на другото нарушение - неизпълнение на предписанието за медицинско изследване.
С Тълкувателно решение № 77 от 29.XI.1984 год. по н. д. № 68/84 год., ОСНК изрично е приел, че „съгласно изричната разпоредба на чл. 18 от ЗАНН, когато едно лице извърши няколко отделни нарушения, се налагат отделни наказания за всяко едно от тях.“ В административнонаказателната отговорност „..не се прилагат разпоредбите на чл. 23-26 от НК и затова, ако са извършени две или повече деяния, за всяко едно от тях ще се наложи отделно административно наказание и няма да се определя общо наказание. Няма пречка обаче нарушенията да се констатират с един акт и да се издаде едно наказателно постановление.“.
Видно от пледоарията по същество и касационната жалба, жалбоподателят е навел твърдения за незаконосъобразност на наказателното постановление, основани на нередовност на талона за медицинско изследване, което ми дава основание да считам, че същият не е разбрал в извършването на какво административно нарушение е обвинен, респективно – наказан.
Противоречието в мотивите на правораздавателния акт ограничава правото на защита на жалбоподателя и следва да се квалифицира, като съществено процесуално нарушение, допуснато в хода на административнонаказателното производство. Това нарушение не е констатирано от въззивния съд, респективно не е обсъдено. Последното следва да се квалифицира като съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато от въззивния съд. Доколкото, обаче, нарушението не може да бъде отстранено от въззивния съд, решението не следва да се отменя и делото да се връща за ново разглеждане. На отмяна подлежи наказателното постановление.
Предвид горното изразявам несъгласието си с мнозинството от касационния състав.
СЪДИЯ :