№ 14103
гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря И.Д.К
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20221110144042 по
описа за 2022 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че в правната сфера на „***“ ЕАД съществуват следните вземания от М. Е.
К.: за сумата от 2755.19 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2017г. до
м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апаратмент № 98, находящ се в гр.
София, ж.к. „**** Б- 5“ бл. 14, вх. А, за сумата от 552.38 лева, представляваща обезщетение
за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2018г. до
15.06.2021г., за сумата от 46.66 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м.
05.2018г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от 9.39 лева,
представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за
периода от 01.07.2018г. до 15.06.2021г., ведно със законната лихва върху главните вземания,
считано от 22.06.2021г. до окончателно изплащане на задължението, за които парични
притезания по ч. гр. дело № 35941/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение.
Ищецът „***“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно приложимите общи условия доставил през
исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответникът не изпълнил
насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс,
формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на
предоставената услуга дялово разпределение. Изяснява, че съгласно тези общи условия в
случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се
погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите
му условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от 2016г., клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45- дневен срок след публикуване на
фактурата за месечния отчетен период на интернет страницата на продавача, а обезщетение
1
за забава се дължи единствено върху сумата по общата фактура, обхващаща целия
отоплителен сезон, в случай че сумите по нея не бъдат заплатени в 45- дневен срок от
публикуването й на интернет страницата на дружеството. Поддържа, че поради
неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения ответникът изпаднал в
забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира
присъждане и на обезщетения за забава върху главните вземания. Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответницата оспорва между нея и ищеца да е налице облигационно
отношение по повод доставка на топлинна енергия до процесния имот, считайки за
недоказано да е собственик или вещен ползвател на жилището. Оспорва до последното
реално да е доставено соченото от ищеца количество топлинна енергия, поддържайки, че
през процесния период имотът е бил необитаем, поради което в него не се е ползвала
топлинна енергия за отопление и за подгряване на вода. Оспорва надлежността на
извършваното по отношение на имота дялово разпределение и на начислените въз основа на
него количества топлинна енергия и стойността на същите. Оспорва доказателствената
стойност на всички представени с исковата молба документи. Счита, че след като не е
доказано наличието на облигационно отношение между СЕС, в която се намира имотът, и
фирмата за дялово разпределение, не се дължи и цена на топлинна енергия. В условията на
евентуалност релевира възражение за погасяване на процесните вземания по давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се
осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/
съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, по
силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното
жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало
корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на
„***“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
От представения по реда на чл. 192 ГПК от Столична община, район „Възраждане“ и
неоспорен от името на ответницата Договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти се установява, че на 06.06.1990г. ответницата М. Е.
К. е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ
апаратмент № 98, находящ се в гр. София, ж.к. „**** Б- 5“ бл. 14, вх. А. С оглед на това и
при липсата на данни, а и твърдения преди или по време на исковия период ответницата да е
отчуждила от правната си сфера правото си на собственост върху процесния имот следва да
се приеме, че през този период тя е била единствен титуляр на вещно право по отношение на
2
същия, поради което и съобразно цитираната дефинитивна разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ-
потребител на доставяната до имота топлинна енергия, материално отговорен за заплащане
на цената й.
За пълнота и прецизност следва да се изясни, че изводът в последния смисъл намира
опора и в останалата доказателствена съвкупност- декларация по чл. 14 ЗМДТ, в която
имотът е деклариран от ответницата като неин собствен, както и списък на етажните
собственици, приложен към протокол от проведено общо събрание на етажните собственици
в сградата, в която се намира имотът, в който в това си качество се е подписала и
ответницата, както и показанията на свидетеля Даниел Маринов- зет на ответницата, който
твърди, че имотът е собственост на М. К..
Не се спори, а и се установява от надлежно приобщените и неоспорени писмени
доказателства- протокол от проведено общо събрание в сградата, в която се намира
процесният имот, списък на етажните собственици към него, документите, представени от
третото лице- помагач на ищеца, както и от заключението на съдебно- техническата
експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и
добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на поставените
задачи, че имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се намира в
сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.
Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление
и топла вода през процесния период е извършвано от третото лице- помагач на ищеца
„Техем сървисис“ ЕООД.
Реалното изпълнение на задължението на топлофикационното дружество да достави
топлинна енергия до процесния имот, както и нейната стойност за исковия период се
установяват от неоспореното заключение на съдебно- техническата експертиза.
Съгласно доказателствените (фактически) изводи в заключението през исковия период
в процесния имот е имало два радиатора с ИРРО (индивидуален разпределител на разходите
за отопление) с радио- дистанционен отчет, чиито показания се отразяват автоматично в
електронната база данни, както и един брой щранг- лира в банята без ИРРО, за която поради
това дружеството за дялово разпределение е начислявало служебна топлинна енергия по
МСРС (максимален специфичен разход за сградата). В имота е имало и един узаконен
водомер за топла вода, като въз основа на показанията на същия за два от отчетните
периоди, включени в процесния- за 2017г.- 2018г. и за 2019г.- 2020г., са извършени реални
отчети и е начислено съответно потребеното количество топлинна енергия за БГВ. А за
периода 2018г.- 2019г. поради неосигурен от абоната достъп за извършване на реален отчет
на същия е начислена топлинна енергия за подгряване на вода служебно на база брой лица с
разходна норма по 140 л/денонощие на потребител за един живущ. Наред с това, на абоната
е начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от
фирмата за дялово разпределение между всички абонати, пропорционално на пълните
отопляеми обеми на имотите им по проект. Съгласно изводите на вещото лице,
обективирани в писменото му заключение, изчисленията на фирмата за дялово
разпределение, касаещи начислената топлинна енергия, са коректни и в съответствие с
действащите към съответния момент нормативна уредба и общи условия на продавача.
Изрично вещото лице е посочило, че технологичните разходи са приспаднати от общото
количество топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, и са отчислени за сметка на
ищеца. Въз основа на предоставените му свидетелства за метрологични проверки експертът
3
е установил, че през исковия период общите топломери в абонатните станции са
преминавали периодични метрологични проверки, при които са установени изправността и
техническата им експлоатационна годност, поради което е приел, че през този период
същите са били годни средства за търговско измерване. В заключение, вещото лице е
определило стойността на потребената през процесния период топлинна енергия на сумата
от 2717.17 лева, като е съобразило и издаваните през исковия период изравнителни сметки.
Реалното извършване на услугата дялово разпределение не е оспорено от името на
ответницата, а и се установява от представените от третото лице- помагач писмени
доказателства, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза. Поради това и
при липсата на конкретни доводи срещу начина на формиране и стойността на
предоставената услуга дялово разпределение следва да се приеме за установено
възникването на задължението за заплащане на стойността на услугата, предоставена в
периода от м. 05.2018г. до м. 04.2020г., именно в претендирания от ищеца размер от 46.66
лева.
За пълнота и прецизност и във връзка с наведения в отговора на исковата молба довод
в тази насока следва да се изясни, че ирелевантно за възникването и съществуването на
задължение за заплащане на цената на потребената топлинна енергия е дали отчитането и
разпределянето на същата са извършвани от дружеството за дялово разпределение въз
основа на валиден и действащ през процесния период договор с етажните собственици,
доколкото, както бе изяснено, основанието на процесното вземане е сключеният между
страните договор за продажба на топлинна енергия, както и реалното изпълнение на
задължението на ищеца да достави до имота съответното количество топлинна енергия.
В проведеното на 13.03.2024г. първо по делото открито съдебно заседание, в което като
доказателства по делото са приобщени представените от дружеството за дялово
разпределение документи за главен отчет, респ. протоколи за неосигурен достъп до имота,
процесуалният представител на ответницата е оспорил последния, поддържайки, че за
периода 2018г.- 2019г. същата е обезпечила възможността за извършване на отчет на
показанията на водомера за топла вода в банята на имота. За установяване на това свое
твърдение ответницата е ангажирала гласни доказателства- показанията на свидетеля Даниел
Симеонов Маринов- неин зет, който твърди, че той и съпругата му живели в процесния имот
до края на 2018г., когато напуснали същия. С оглед на това и доколкото имало залепени
съобщения за предстоящо извършване на отчет на уредите за дялово разпределение, на
следващата година- в края на м. април 2019г. свидетелят отишъл до имота, за да осигури
достъп до същия, като изяснява, че ставало въпрос за съботен ден. Пояснява, че понеже в
жилището нямало ток, оставил вратата му открехната и оставил съобщение „Моля почукай“,
но за времето, за което той бил в имота- в продължение на около 4 часа- 4 часа и половина,
считано от 10 часа предиобед, никой не дошъл да отчете уредите в апаратамента, а
впоследствие съседите му казали, че никой не бил минал за отчет.
Съдът намира, че въз основа на така приобщените гласни доказателства не би могло да
се достигне за извод за необоснованост на извършеното от дружеството за дялово
разпредление служебно начисляване на топлинната енергия за подгряване на вода за
периода 2018г. -2019г., тъй като свидетелят заявява, че е присъствал в имота в съботен ден за
отчет, а от представените от третото лице- помагач на ищеца протоколи за неосигурен
достъп, както и от неоспорения протокол за поставено съобщение за отчет на уредите за
дялово разпределение се установява, че първата дата за отчет е била на 20.04.2019г.- събота,
а втората- на 25.04.2019г.- четвъртък. Следователно, дори и да се приеме, че през сочения от
него съботен ден свидетелят действително е бил в имота и е обезпечил възможността за
извършване на реален отчет, доколкото в случая се установява, че този съботен ден е
първата дата, определена за отчет, и доколкото свидетелят не твърди да е присъствал в
имота и на втората определена дата, като изявления в този смисъл не са наведени и от името
4
на ответницата, а и при отчитане по реда на чл. 172 ГПК и на възможната заинтересованост
на свидетеля от изход на спора в полза на ответницата, релевираното от последната
възражение, касаещо служебното начисляване на топлинна енергия за подгряване на вода за
периода 2018г. -2019г. следва да се приеме за неоснователно, а служебното начисляване на
топлинна енергия- за обосновано.
С оглед формирания положителен извод за възникнали в правната сфера на ищеца
вземания за стойността на предоставени топлинна енергия и услуга дялово разпределение на
обсъждане подлежи своевременно релевираното от ответницата възражение за погасяване на
тези вземания по давност.
Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК „периодично“
по смисъла на разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД е това плащане, което не е еднократно и не
се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за
трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на
определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество
престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им
настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане
нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо той
да е предварително определен или определяем… Изискуемостта, забавата и давността за
всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения,
имащи единен правопораждащ факт. Последният може да бъде различен юридически факт
/прост или сложен в зависимост от структурата си/ с гражданскоправно действие.
Отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определеният и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде
изпълнено…В обобщение следва да се приеме, че винаги когато едно плащане притежава
посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи като
периодично по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД. Вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност.“ При така изложеното по отношение на вземанията на ищеца „***“ ЕАД
приложима се явява специалната тригодишна давност, предвидена в нормата на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД, като началният момент, от който започва течението на този давностен срок е
изискуемостта на всяко месечно задължение за заплащане стойността на потребената
топлинна енергия и на цената за предоставената услуга „топлинно счетоводство“.
В разглеждания случай ищецът претендира заплащане на цената на топлинната енергия
и на услугата дялово разпределение, предоставени съответно в периода от м. 05.2017г. до м.
04.2020г. и в периода от м. 05.2018г. до м. 04.2020г., през които отношенията между страните
по продажбеното правоотношение са били регламентирани съобразно Общите условия за
продажба на топлинна енергия от „***“ ЕАД на потребители за битови нужди, в сила от м.
07.2016г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тези общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1- за прогнозно начислено
количество топлинна енергия, и ал. 2- за реално определеното количество топлинна енергия,
в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 2 на чл. 33
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и по ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период (месечен по ал. 2 и годишен
по ал. 3) в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение
за забава се начислява единствено върху задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в този срок. Следователно, съгласно коментираните общи условия обезщетение за
5
забава се дължи единствено върху месечните суми, когато се извършва месечен реален отчет
на потребеното количество топлинна енергия, или върху сумата по изравнителната сметка,
когато месечните суми са начислявани прогнозно, а реален отчет е извършен в края на
отоплителния сезон.
Съгласно нормата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение, спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. А съгласно § 13 от ЗИД на Закона за здравето,
обн. в бр. 44/2020г. на ДВ, сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".
При съобразяване на периодите, за които се претендира заплащане стойността на
предоставените топлинна енергия и услуга дялово разпределение, и на приложимите в
случая общи условия, както и на цитираните разпоредби от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, и на § 13 от ЗИД на Закона за здравето,
предвиждащи специална хипотеза на спиране течението на давностните срокове за периода
от 13.03.2020г. до 20.05.2020г., съдът намира, че вземанията на ищеца за времето от м.
05.2017г. до м. 02.2018г. са погасени по давност, по отношение на тях е погасено правото на
иск (в материалния смисъл на понятието) на ищеца. Така, за последното включено в
посочения интервал от време месечно задължение- това за м. 02.2018г., погасителната
давност е изтекла на 21.06.2021г.- три години два месеца и седем дни (през които два месеца
и седем дни е спряло течението на давността съобразно цитираните разпоредби от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение и на ЗИД на Закона за здравето)
след настъпване на изискуемостта му съобразно правилата на приложимите в случая общи
условия на ищеца от 2016г., т. е. 1 ден преди подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Следователно, непогасени по давност и поради това подлежащи на съдебно
установяване и принудително изпълнение са вземанията на търговеца за цената на
топлинната енергия за периода от м. 03.2018г. до м. 04.2020г., чиято стойност съгласно
заключението на съдебно- техническата експертиза възлиза на сумата от 1716.93 лева, както
и изцяло вземанията му за цената на услугата дялово разпределение за целия исков период,
доколкото началната дата на същия следва във времето периода, вземанията на ищеца за
който са погасени по давност.
С оглед на така установеното предявеният срещу ответницата иск за цената на
топлинната енергия следва да бъде уважен за посочените сума и период, а искът за цената на
услугата дялово разпределение следва да бъда изцяло уважен.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи пълно и
главно съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и
размер на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на паричния капитал и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца, в сила от м. 07.2016г., клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1- за
прогнозно начислено количество топлинна енергия, и ал. 2- за реално определеното
количество топлинна енергия, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал. 2 на чл. 33 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и по ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период
(месечен по ал. 2 и годишен по ал. 3) в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
6
отнасят, като обезщетение за забава се начислява единствено върху задълженията по чл. 32,
ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в този срок. Следователно, съгласно коментираните общи
условия обезщетение за забава се дължи единствено върху месечните суми, когато се
извършва месечен реален отчет на потребеното количество топлинна енергия, или върху
сумата по изравнителната сметка, когато месечните суми са начислявани прогнозно, а реален
отчет е извършен в края на отоплителния сезон.
Страните не спорят, а и се установява от заключението на съдебно- техническата
експертиза, че за процесния имот топлинната енергия е начислявана по прогнозен дял, като
в края на едногодишния отчетен период е издавана изравнителна сметка, поради което в
случая приложимо се явява правилото на чл. 32, ал. 3 от общите условия на ищеца, в сила от
2016г., предвиждащо съставяне на изравнителна сметка, а въз основа на нея- на обща
фактура за отчетния период. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от общите условия от
2016 г., обаче, цитираната по- горе разпоредба на чл. 33, ал. 4 от тези общи условия не би
могла да се приложи, тъй като в случая издаването на общите фактури за 2017г.- 2018г.,
2018г.- 2019г. и за 2019г.- 2020г. е извършено след предвидения в общите условия от 2016 г.
45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се приложи уговореното
и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответниците изпадат в забава след покана,
каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до когото и да е от тях.
При тези съображения следва да се приеме, че в правната сфера на ищеца не е
възникнало вземане за обезщетение за неточно в темпорално отношение изпълнение на
главните задължения, поради което искът за законна мораторна лихва върху цената на
топлинната енергия подлежи на отхвърляне в неговата цялост.
При идентични мотиви в цялост следва да бъде отхвърлена и претенцията за
обезщетение за забава върху стойността на услугата дялово разпределение. По отношение на
цената й липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана- арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по делото
липсват представени доказателства за отправена и получена от ответника покана за плащане
на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
При този изход на спора пред настоящата инстанция по правило разноски се следват и
на двете страни.
На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 61.48 лева, представляваща част от извършените в хода на заповедното
производство разноски, както и сумата от 255.48 лева- част от сторените в хода на
настоящото производство разноски, включващи заплатени държавни такси, депозит за
възнаграждение на вещото лице, както и юрисконсултски възнаграждения, определени от
съда на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал.
1, респ. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ в минимален размер с оглед
липсата на фактическа и/или правна сложност на делото, които части са съответни на
уважената част от претенциите.
В случая в полза на ответницата разноски не следва да бъдат присъждани, доколкото
не е заявявана претенция такива да са извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ, че в правната сфера на „***“
ЕАД, ЕИК ****, съществуват следните вземания от М. Е. К., ЕГН **********: за сумата от
1716.93 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 03.2018г. до м. 04.2020г.
топлинна енергия в имот, представляващ апаратмент № 98, находящ се в гр. София, ж.к.
„**** Б- 5“ бл. 14, вх. А, както и за сумата от 46.66 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 05.2018г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от 22.06.2021г. до окончателно изплащане на
задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 35941/2021г. по описа на СРС,
54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, като ОТХВЪРЛЯ иска
за цената на топлинната енергия за разликата над установената като дължима сума до
пълния предявен размер от 2755.19 лева, както и за периода от м. 05.2017г. до м. 02.2018г.,
както и изцяло исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
в правната сфера на „***“ ЕАД, ЕИК ****, съществуват следните вземания от М. Е. К., ЕГН
**********, за сумата от 552.38 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено
върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2018г. до 15.06.2021г., както и за
сумата от 9.39 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 15.06.2021г., за които парични
притезания по ч. гр. дело № 35941/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. Е. К., ЕГН **********, да заплати на
„***“ ЕАД, ЕИК ****, сумата от 61.48 лева, представляваща разноски за заповедното
производство, както и сумата от 255.48 лева- разноски за настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца
„Техем сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8