Решение по дело №40313/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20576
Дата: 14 ноември 2024 г.
Съдия: Зорница Иванова Видолова
Дело: 20231110140313
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 20576
гр. София, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20231110140313 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от ищеца М. Г. К., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *************, чрез адв. П. П., обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, срещу ответника Национален диагностичен
научноизследователски ветеринарномедицински институт (НДНИВМИ) „Проф.
д-р Г. Павлов“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Пенчо Славейков“ № 15, ет. 5, ап. 13, представлявано от Емилия Радева Иванова,
за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК за сумите: 5250 лв., представляваща неплатено възнаграждение по
Консултантски договор № 19/29.10.2019 г. и Анекс към него от 04.05.2020 г. за периода
от 01.07.2021 г. до 20.08.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.03.2023 г. до окончателното
плащане; 474,16 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата от 3000 лв. за периода от 06.09.2021 г. до 30.03.2023 г., 453,33
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 2250 лв. за периода от 01.10.2021 г. до 30.03.2023 г., 6000 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение по Консултантски договор № 53/10.11.2020
г. за периода от 01.07.2021 г. до 31.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.03.2023 г. до
окончателното плащане; 474,16 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от 3000 лв. за периода от 06.09.2021 г. до 30.03.2023
г., 340,01 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата от 3000 лв. за периода от 01.10.2021 г. до 30.03.2023 г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
11927/26.04.2023 г. по ч.гр.д. № 16507/2023 г. по описа на СРС, 157 с-в.
Ищецът М. Г. К. извежда съдебно предявените права при твърдения за сключен
между страните Консултантски договор **** по силата на който ответникът й
възложил да извърши изготвяне на документация за кандидатстване, изготвяне на
проектно предложение, реализиране и финално отчитане на проект по мярка 1
„Трансфер на знания и мерки за осведомяване“ от ПРСР 2014-2020 г. Между страните
бил сключен и Консултантски договор № 53/10.11.2020 г., по силата на който
1
ответникът й възложил да извърши изготвяне на документация за кандидатстване,
изготвяне на проектно предложение, реализиране и финално отчитане на проект по
мярка 16.1. „Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи“ в
рамките на ЕПИ по мярка 16 „Сътрудничество“ от Програма за развитие на селските
райони за периода 2014-2020 г. процедура № BG06rdnp001-16.001.“ от ПРСР 2014-2020
г. Ищецът поддържа, че е извършила възложената работа в цялост и в оказаните
срокове, като е отчел всеки етап от извършеното с двустранно подписани констативни
протоколи и отчетни доклади, в които е отразена извършената работа и подлежащото
на заплащане възнаграждение. Поддържа, че по страните Консултантски договор №
19/29.10.2019 г. не й е заплатено възнаграждение в размер на 5250 лв., а по
Консултантски договор № 53/10.11.2020 г. възнаграждение в размер на 6000 лв., които
претендира. Претендира и обезщетение за забава в размер на 474,16 лв., върху
главницата от 3000 лв. за периода от 06.09.2021 г. до 30.03.2023 г. и 453,33 лв. върху
главницата от 2250 лв. за периода от 01.10.2021 г. до 30.03.2023 г. Твърди също така, че
ответникът не е заплатил дължимото възнаграждение по Консултантски договор №
53/10.11.2020 г. в размер на 6000 лв., което го претендира. Претендира и обезщетение
за забава в размер 474,16 лв. върху главницата от 3000 лв. за периода от 06.09.2021 г.
до 30.03.2023 г. и в размер на 340,01 лв. върху главницата от 3000 лв. за периода от
01.10.2021 г. до 30.03.2023 г., както и законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане.
Ответникът Национален диагностичен научноизследователски
ветеринарномедицински институт (НДНИВМИ) „Проф. д-р Г. Павлов“ в срока по
чл.131 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове
при възражения, че дейностите описани в констативните протоколи и отчетни доклади
не са извършени, поради което не му се дължи претендираното възнаграждение. Сочи,
че на посочения в договора електронен имейл, на който ищецът е следвало да изпраща
всички документи във връзка с договорите, не са изпращани никакви документи.
Твърдят, че положените в Констативен протокол от 06.08.2021 г., отчетен доклад от
06.08.2021 г. към Договора № 53 и Констативен протокол от 06.08.2021 г., отчетен
доклад от 06.08.2021 г. към Договора от 29.10.2019 г. подписи не са на директора на
НДНИВМИ, а при условията на евентуалност, че същите са подписани от лице, което
няма представителна власт. При условията на евентуалност твърдят, че представените
констативни протоколи не касаят сключените между страните консултантски договори.
Поддържат, че ищцата е следвало описаните в чл. 1 и 5 от договорите задължения да
извършва в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от
ЕС в България (ИСУН) 2020, което същата не е правила. Релевира възражение за
изтекла кратка погасителна давност за вземането, доколкото същото е уговорено като
периодично плащане. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, поради което този факт е отделен като безспорен
и ненуждаещ се от доказване, а именно, че страните са били обвързани от
Консултантски договор **** по силата на който ответникът възложил, а ищецът се
задължил да извърши изготвяне на документация за кандидатстване, изготвяне на
проектно предложение, реализиране и финално отчитане на проект по мярка 1
„Трансфер на знания и мерки за осведомяване“ от ПРСР 2014-2020 г. срещу
възнаграждение от 3000 лв. месечно, както и Консултантски договор № 53/10.11.2020
г., по силата на който ответникът възложил, ищецът се задължил да извърши изготвяне
на документация за кандидатстване, изготвяне на проектно предложение, реализиране
и финално отчитане на проект по мярка 16.1. „Подкрепа за сформиране и
функциониране на оперативни групи“ в рамките на ЕПИ по мярка 16
„Сътрудничество“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.
процедура № BG06rdnp001-16.001.“ от ПРСР 2014-2020 г. срещу възнаграждение от
3000 лв. месечно.
По делото е представен констативен протокол от 01.09.2021 г., подписан от
2
страните, като от страна възложителя същият е подписан от доц. Д-р Емилия Иванова,
като И.Ф.Директор, с който възложителят е приел, че дейностите, извършени от
Консултанта, по проект по мярка „Трансфер на знания за осведомяване“ от ПРСР 2014-
2020 по отношение на Договор № 18/29.10.2019 г., са извършени съгласно графика за
периода от 01.08.2021 г. до 20.08.2021 г. и ги приема без забележки. Със същия
протокол е констатирано подлежащо на изплащане възнаграждение в размер на 2250
лв. по посочена банкова сметка на ищеца.
Представен е и отчетен доклад, подписан от страните на 01.09.2021 г., с период
на отчитане 01.08.2021 г. – 20.08.2021 г. към Договор № 18/29.10.2019 г., в който е
детайлно посочената отчетената дейност по договора и са цитирани представените от
консултанта документи.
По делото е представен констативен протокол от 06.08.2021 г., подписан от
страните, като от страна възложителя същият е подписан от доц. Д-р Емилия Иванова,
като И.Ф.Директор, с който възложителят е приел, че дейностите, извършени от
Консултанта, по проект по мярка „Трансфер на знания за осведомяване“ от ПРСР 2014-
2020 по отношение на Договор № 18/29.10.2019 г., са извършени съгласно графика за
периода от 01.07.2021 г. до 31.07.2021 г. и ги приема без забележки. Със същия
протокол е констатирано подлежащо на изплащане възнаграждение в размер на 3000
лв. по посочена банкова сметка на ищеца.
Представен е и отчетен доклад, подписан от страните на 06.08.2021 г., с период
на отчитане 01.07.2021 г. – 31.07.2021 г. към Договор № 18/29.10.2019 г., в който е
детайлно посочената отчетената дейност по договора и са цитирани представените от
консултанта документи.
По делото е представен констативен протокол от 06.08.2021 г., подписан от
страните, като от страна възложителя същият е подписан от проф. *** като дмн.
Директор, с който възложителят е приел, че дейностите, извършени от Консултанта, по
проект по мярка 16.1„Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи
в рамките на ЕПИ“ по мярка 16. „Сътрудничество“ от ПРСР 2014-2020 по отношение
на Договор № 53/10.11.2020 г., са извършени съгласно графика за периода от
01.07.2021 г. до 31.07.2021 г. и ги приема без забележки. Със същия протокол е
констатирано подлежащо на изплащане възнаграждение в размер на 3000 лв. по
посочена банкова сметка на ищеца.
Представен е и отчетен доклад, подписан от страните на 06.08.2021 г., с период
на отчитане 01.07.2021 г. – 31.07.2021 г. към Договор № 53/10.11.2020 г., в който е
детайлно посочената отчетената дейност по договора и са цитирани представените от
консултанта документи.
По делото е представен констативен протокол от 01.09.2021 г., подписан от
страните, като от страна възложителя същият е подписан от проф. *** като дмн.
Директор, с който възложителят е приел, че дейностите, извършени от Консултанта, по
проект по мярка 16.1„Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи
в рамките на ЕПИ“ по мярка 16. „Сътрудничество“ от ПРСР 2014-2020 по отношение
на Договор № 53/10.11.2020 г., са извършени съгласно графика за периода от
01.08.2021 г. до 31.08.2021 г. и ги приема без забележки. Със същия протокол е
констатирано подлежащо на изплащане възнаграждение в размер на 3000 лв. по
посочена банкова сметка на ищеца.
Представен е и отчетен доклад, подписан от страните на 01.09.2021 г., с период
на отчитане 01.08.2021 г. – 31.08.2021 г. към Договор № 53/10.11.2020 г., в който е
детайлно посочената отчетената дейност по договора и са цитирани представените от
консултанта документи.
Ищецът е отправил покана за плащане на дължимите суми до ответника,
връчена му на 23.12.2021 г., видно от посочения входящ номер, и на 14.01.2023 г. още
една покана за плащане.
По делото е представено и извлечение от банковата сметка на ищеца за периода
от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г.
3
Видно от приложеното по делото на л. 31 уведомление, ответникът е отправил
изявление за прекратяване на Договор № 53/10.11.2020 г., тъй като е достигната
максимално допустимата сума за неговото изпълнение.
По делото са представени и Част от Условия за изпълнение на одобрени проекти
по процедура чрез подбор № BG06RDNP001-1.001 по подмярка 1.1 „Професионално
обучение и придобиване на умения“ от мярка 1 „Трансфер на знания и действия за
осведомяване от програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. на
Министерство на земеделието, храните и горите и Административен договор № РД50-
46/24.02.2021 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма
развитие на селските райони за периода 2014-2020 и Уведомително писмо № ПП 6 на
държавен фонд „Земедели“" – Разплащателна агенция, изх. № 01-1200/546 от
25.06.2021 г.
Видно от приложената на л. 94 от делото Заповед № РД 11-1744/29.07.2021 г. на
Изпълнителния директор на БАБХ, е наредено на доц. Емилия Иванова, двм. На
длъжност: Ръководител изпитвателна лаборатория „ЕООИ“ при НДНИВМИ да
изпълнява и функциите на директор на НДНИВМИ за периода от 29-30.07.2021 г. вкл.
Представено е и заявление от проф. д-р ***– Директор на НДНИВМИ за
използване на пратен годишен отпуск за периода от 05.08.2021 г. до 13.08.2021 г.,
ведно със Заповед № ОСО 137/28.07.2024 г. за разрешаване на отпуска.
Представена е и Заповед № МС-5/24.08.2021 г. на Изпълнителния директор на
БАБХ за командироване на от проф. д-р ***– Директор на НДНИВМИ във Виена,
Австрия за периода от 20.09.2021 г. – 23.09.2021 г., вкл., през който период същият се
замества от до.д-р Емилия Иванова.
По делото на л. 98-109 са приложени имейл кореспонденция във връзка с
подадени документи в ИСУН 2020.
От приетото по делото заключение по назначената Съдебна компютърно-
техническа експертиза, изготвена от вещото лице д-р инж. Н. Х., което съдът
възприема изцяло, като обективно, пълно и професионално изготвено, се установява,
че съгласно установените данни за ИСУН, в модула за електронно кандидатстване
съществува потребителски профил на *** асоцииран с електронна поща
*********@****.** и *******@****.**. Чрез този профил са подадени две проектни
предложения: 1) Проектно предложение с per. № BG06RDNP001-1.001-0036
„Предотвратяване на усложнена епизоотична обстановка и подобряване на
биосигурността в стопанството“ по процедура Процедура чрез подбор на проектни
предложения по подмярка 1.1. „Професионално обучение и придобиване на умения“
от мярка 1 „Трансфер на знания и действия за осведомяване от Програма за развитие
на селските райони за периода 2014-2020 г. по Програма за развитие на селските
райони 2014-2020, като то е регистрирано в 11:44 ч. на 16.03.2020 г. и 2) Проектно
предложение с рег.№ BG06RDNP001-16.003-0025 Пробиотични препарати за борба с
чревните инфекции при отглеждане на бройлери и намаляване употребата на
антимикробни средства по процедура Процедура чрез подбор на проектни
предложения по процедура BG06RDNP001-16.003 подмярка 16.1. „Подкрепа за
сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на ЕПИ“ по мярка 16
„Сътрудничество“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.
по Програма за развитие на селските райони 2014-2020, като то е регистрирано в 16:17
ч. на 15.01.2021 г.
Вещото лице е установило, че в базата данни на ИСУН съществува договор с
per. № BG06RDNP001-1.001-0036-C02, към който е бил присъединен профил за достъп,
асоцииран с електронна поща: *********@****.** и *******@****.** на *** Към
настоящия момент профилът е със статус „Неактивен“, т.е. този профил няма достъп
до посочения договор. Профилите в средата за отчитане се създават и администрират
от управляващия орган - Дирекция „Развитие на селските райони". Профилът е
премахнат на 11.08.2021 г. в 10,19 ч. Вещото лице е представило и журнал на
действията в система ИСУН 2020, извършени от потребителския профил, като е видно,
че редовно са подавани документи в периода 16.03.2020 г. до 12.06.2021 г.
4
В ИСУН М. Г. К. е вписана единствено като лице за контакти към организация
„Българска Агенция по безопасност на храните“, но няма създаден профил в ИСУН. В
съдебно заседание вещото лице посочва, че основният имейл, от който са извършвани
действията в ИСУН 2000 е *********@****.** и същият е регистриран от лицето М. К.
и е предоставен телефон за контакт **********.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже пълно и
главно, че въз основа на сключените с ответника консултантски договори е извършил
възложената работа, че работата е приета от възложителя, както и размера на
уговореното възнаграждение.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга,
както и релевираните в отговора възражения, включително твърдението, че
Констативен протокол от 06.08.2021 г., отчетен доклад от 06.08.2021 г. към Договора
№ 53 и Констативен протокол от 06.08.2021 г., отчетен доклад от 06.08.2021 г. към
Договора от 29.10.2019 г. не са подписани от директора на НДНИВМИ, или са
подписани от лице без представителна власт.
От представените по делото доказателства,а предвид липсата на спор между
страните, по делото се явява доказано, че страните са били обвързани от
Консултантски договор **** по силата на който ответникът възложил, а ищецът се
задължил да извърши изготвяне на документация за кандидатстване, изготвяне на
проектно предложение, реализиране и финално отчитане на проект по мярка 1
„Трансфер на знания и мерки за осведомяване“ от ПРСР 2014-2020 г. срещу
възнаграждение от 3000 лв. месечно, както и Консултантски договор № 53/10.11.2020
г., по силата на който ответникът възложил, ищецът се задължил да извърши изготвяне
на документация за кандидатстване, изготвяне на проектно предложение, реализиране
и финално отчитане на проект по мярка 16.1. „Подкрепа за сформиране и
функциониране на оперативни групи“ в рамките на ЕПИ по мярка 16
„Сътрудничество“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.
процедура № BG06rdnp001-16.001.“ от ПРСР 2014-2020 г. срещу възнаграждение от
3000 лв. месечно.
И двата договора са подписани за възложителя от негов представител доц. Д –р
Емилия Иванова – двм и.ф. Директор.
Спора по делото се свежда до това дали работата, за която ищецът претендира
възнаграждение по двата договора за процесните периоди е била действително
извършена.
Съдът намира, че по делото бяха представени писмени доказателства –
констативни протоколи и отчетни доклади, надлежно подписани от страните, от които
може да се направи извод, че ищецът е извършвал дейности по двата договора, които
са били приети без забележки от страна на ответника – възложител и същият се е
съгласи, че следва да се заплати дължимото възнаграждение за процесния период. За
да достигне до този извод съдът изходи от характера на двата договора и на
облигационната връзка между страните, която притежава елементите на договор за
изработка. В този смисъл приложение намират разпоредбите на чл. 258 и сл. от ЗЗД.
Така, според чл. 264, ал. 1 ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно
договора работа – това именно е основно задължение на ответника по договора.
Съгласно ал. 2 на посочената разпоредба, при приемането поръчващият трябва да
прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен
ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения
начин на приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва
да извести изпълнителя веднага след откриването им. Това не е необходимо, ако
изпълнителят е знаел недостатъците. А с ал. 3 на същата разпоредба е създадена
презумпция, че ако поръчващият (възложителят) не направи такива възражения,
работата се счита приета. В случая с представените по делото констативни протоколи,
надлежно подписани от страните, възложителят е приел работата без забележки,
5
респективно не е открил отклонения или недостатъци. Същевременно ответникът не
твърди да са били налице скрити недостатъци, които не е могъл да открие към
момента на приемане на работата, а доказателства за надлежно възражение не са
представени. В този смисъл съдът съобрази, че ищецът – изпълнител е поканил
ответника – възложител, да заплати дължимото възнаграждение по двата договора за
извършената в процесния период работа, още в края на 2021 г., като данни по делото
за направени възражения от страна възложителя за неизпълнение и/или некачествено
изпълнение не са налични поделото. Следователно следва да се приеме за доказано, че
работата е извършена в съответствие с възложеното и надлежно приета от
възложителя, поради което на изпълнителя се дължи уговореното възнаграждение.
Наред с изложеното по-горе съдът съобрази, че видно от заключението на
неоспорената СКТЕ, именно ищцата, в изпълнение на задълженията по договора, е
направила регистрация в системата ИСУН 2000, чрез която се подават документите по
програмата, както и че в периода на действие на двата договора са генерирани през
регистрирания профил за ответника. Обстоятелството, че след 12.06.2021 г. липсва
генериране на документи, не може да обоснове извод за неизпълнение на възложената
работа по двата договора за процесния период. В този смисъл съдът съобрази
уговорените в чл. 5 и на двата договора задължения на изпълнителя, а именно: да
изготви документацията за кандидатстване и окомплектова проектно предложение; да
консултира възложителя при реализиране на проекта; да изготви всички документи и
заявления за плащания по междинните и финалното отчитане на проекта; да
консултира възложителя относно изпълнение на допълнителни указания от Държавен
фонд „Земеделие“ в случай, че имат такива; консултации относно финансовото
управление и отчитане на проекта. Видно е, че в договора не е възложено на
изпълнителя той лично да подава документите по проектите през програма ИСУН
2000, а неговите задължения се свеждат до подготовката на проекта и извършване
консултации в тази връзка. Следователно липсата на генерирани документи през
програмата след посочената по-горе дата не означава, че работата е извършена, като
именно обратното е констатирано в представените по делото и подписани от страните
отчетни доклади и констативни протоколи.
Съдът следва да обсъди и наведеното от ответника възражение, че протоколите
са подписани от лице без представителна власт, което съдът намира за недоказано.
Доколкото представените протоколи и отчетни доклади носят подпис на възложителя,
то именно в негова тежест е да установи, че същите са подписани от лице без
представителна власт, като въпреки указаната тежест, такива доказателства не бяха
ангажирани. Тъкмо обратното, по делото бяха представени доказателства, че в
периода на приемане на работата директора на ответника е бил в отпуск и заместван
от доц. Д-р Емилия Иванова, за която именно се твърди, че е подписала всички
документи. Същевременно от данните по делото може да се обоснове извод, че и
лицето доц. Д-р Емилия Иванова и проф. ***се явяват надлежни представители на
ответника, видно от приложените заповеди на БАБХ, като и двамата са служители при
ответника. Следователно и доколкото не са представени доказателства в обратната
насока, следва да се приеме, че представените протоколи и доклади са подписани от
надлежен представител на ответника.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че видно от приложените
консултантски договори и двата са подписани от същото лице - доц. Д-р. Емилия
Иванова, които обаче ответникът не оспорва. В този смисъл съдът съобрази, че
ответникът не твърди това лице да е прекратило отношения с ответника, а и
доказателства в този смисъл не са представени.
Съдът дължи произнасяне по релевираното от ответника възражение за
погасяване на претендираното вземане с изтичането на кратка (3-годишна) давност. За
да се извърши преценка за изтекла погасителна давност, следва да се изходи от
момента, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на възнаграждението
по двата договора е определена в 9, ал. 2, според който плащанията се извършват до
края на месеца, следващ месеца на извършената работа, след представяне на протокола
за извършена и приета работа. Предвид уговорката между страните, възнагражденията
6
за извършена работа за периода 01.07.2021 г. – 31.07.2021 г. по Договор №
18/29.10.2019 г. и за периода 01.07.2021 г. – 31.07.2021 г. по Договор № 53/10.11.2010 г.
е станало изискуемо на 31.08.2021 г., като три годишната давност за вземането изтича
на 31.08.2024 г. По отношение на възнагражденията за периода 01.08.2021 г. –
20.08.2021 г. по Договор № 18/29.10.2019 г. и за периода 01.08.2021 г. – 31.08.2021 г. по
Договор № 53/10.11.2010 г., същите са станали изискуеми на 30.09.2021 г., а
тригодишната давност за тези вземания изтича на 30.09.2024г. С подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК на 30.03.2023 г. от страна на ищеца, давността е била прекъсната. Следователно
възражението на ответника за погасяване на вземанията по давност е неоснователно.
Следователно предявените главни искове се явяват изцяло основателни, поради
което следва да бъдат уважени.
По исковете по чл. 86 ЗЗД, съдът намира следното:
Задължението на ответника – възложител за заплащане на възнаграждението е
уговорено като срочно, поради което след настъпване на срока за плащане, същият
изпада в забава, без да е необходима покана от кредитора. Както беше посочено по-
горе, страните се уговорили, че възнаграждението се заплаща до края на месеца,
следващ месеца на извършената работа, след представяне на протокола за извършена и
приета работа.
Следователно за претендираното възнаграждение в размер на 3000 лв. по
Договор № 18/29.10.2019 г. да извършена работа в периода от 01.07.2021 г. до
31.07.2021 г., същото е станало изискуемо на 31.08.2021 г., след която дата
възложителят – ответник изпада в забава. Претенцията на ищеца за обезщетение за
забава на ищеца върху това възнаграждение е за периода 06.09.2021 г. до 30.03.2023 г.,
което изчислено служебно от съда по реда на чл. 161 ГПК е в размер на 486,36 лв.
Претенцията на ищеца е в по-малък размер, поради което предявеният иск се явява
изцяло основателен.
Претендираното възнаграждение в размер на 2250 лв. по Договор №
18/29.10.2019 г. да извършена работа в периода от 01.08.2021 г. до 20.08.2021 г.,
същото е станало изискуемо на 30.09.2021 г., след която дата възложителят – ответник
изпада в забава. Претенцията на ищеца за обезщетение за забава на ищеца върху това
възнаграждение е за периода 01.10.2021 г. до 30.03.2023 г., което изчислено служебно
от съда по реда на чл. 161 ГПК е в размер на 349,15 лв. Претенцията на ищеца е в по-
малък размер, поради което предявеният иск се явява изцяло основателен.
Претендираното възнаграждение в размер на 3000 лв. по Договор №
53/10.11.2020 г. да извършена работа в периода от 01.07.2021 г. до 31.07.2021 г., същото
е станало изискуемо на 31.08.2021 г., след която дата възложителят – ответник изпада
в забава. Претенцията на ищеца за обезщетение за забава на ищеца върху това
възнаграждение е за периода 06.09.2021 г. до 30.03.2023 г., което изчислено служебно
от съда по реда на чл. 161 ГПК е в размер на 486,36 лв. Претенцията на ищеца е в по-
малък размер, поради което предявеният иск се явява изцяло основателен.
Претендираното възнаграждение в размер на 3000 лв. по Договор №
53/10.11.2020 г. да извършена работа в периода от 01.08.2021 г. до 31.08.2021 г., същото
е станало изискуемо на 30.09.2021 г., след която дата възложителят – ответник изпада
в забава. Претенцията на ищеца за обезщетение за забава на ищеца върху това
възнаграждение е за периода 01.10.2021 г. до 30.03.2023 г., което изчислено служебно
от съда по реда на чл. 161 ГПК е в размер на 465,53 лв. Претенцията на ищеца е в по-
малък размер, поради което предявеният иск се явява изцяло основателен.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът. На основание чл. 78, ал.
1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в заповедното
производство, които са в размер 259,83 лева - заплатена държавна такса и 1480 лв.
7
реално запратено адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото
производство, които са в размер 259,83 лв. държавна такса и и 1480 лв. реално
заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът е релевирал своевременно възражение за прекомерност на
уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение, което съдът приема за
основателно единствено по отношение на уговореното възнаграждение за
представителство в заповедното производство. Заповедното производство е
едностранно такова, като процесуалните действия на адвоката се изчерпват с
попълване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец, поради което
съдът намира, че съответно на тази дейност е адвокатско възнаграждение в размер на
200 лв., до който размер следва да се намали уговореното такова в размер на 1480 лв.
По отношение на адвокатското възнаграждение в исковото производство, съдът
намира, че размерът му съответства на защитавания материален интерес, фактическата
и правна сложност на делото, броя проведени заседания и конкретно проявената
процесуална активност от страна на процесуалния представител на ищеца.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ищеца М. Г. К., ЕГН
**********, със съдебен адрес: *************, чрез адв. П. П., обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че ответникът Национален
диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт
(НДНИВМИ) „Проф. д-р Г. Павлов“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Пенчо Славейков“ № 15, ет. 5, ап. 13, представлявано от
Емилия Радева Иванов ДЪЛЖИ НА М. Г. К., ЕГН **********, със съдебен адрес:
*************, сумите: 5250 лв., представляваща неплатено възнаграждение по
Консултантски договор № 19/29.10.2019 г. и Анекс към него от 04.05.2020 г. за периода
от 01.07.2021 г. до 20.08.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.03.2023 г. до окончателното
плащане; 474,16 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата от 3000 лв. за периода от 06.09.2021 г. до 30.03.2023 г., 453,33
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 2250 лв. за периода от 01.10.2021 г. до 30.03.2023 г., 6000 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение по Консултантски договор № 53/10.11.2020
г. за периода от 01.07.2021 г. до 31.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.03.2023 г. до
окончателното плащане; 474,16 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от 3000 лв. за периода от 06.09.2021 г. до 30.03.2023
г., 340,01 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата от 3000 лв. за периода от 01.10.2021 г. до 30.03.2023 г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
11927/26.04.2023 г. по ч.гр.д. № 16507/2023 г. по описа на СРС, 157 с-в.
ОСЪЖДА Национален диагностичен научноизследователски
ветеринарномедицински институт (НДНИВМИ) „Проф. д-р Г. Павлов“, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Пенчо Славейков“ №
15, ет. 5, ап. 13, представлявано от Емилия Радева Иванов да заплати на М. Г. К., ЕГН
**********, със съдебен адрес: *************, чрез адв. П. П., на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 459,83 лв. - разноски в заповедното производство и сумата
1739,83 лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9