МОТИВИ
ПО ПРИСЪДА № 106/19.12.2016 г. по НОХД № 810/2016 г. по описа на Дупнишки районен съд
Дупнишката
районна прокуратура е предявила обвинение против Л.Г.С., роден на ***г***, със средно
образование, неженен, осъждан, работещ, егн
**********, като е посочила правно основание
по чл. 129, ал. 2 в случаите на
ал.1 от НК и по чл. 144, ал. 3 в случаите на ал.1 от НК.
В обвинителният
акт се твърди, че на
20.03.2016г. около 16,30 ч. в с. Самораново, общ. Дупница, на ул. „ Скакавица”
пред дом № 23 е причинил на Е.С.В. от
с.Саморанаво, средна телесна повреда, изразяваща се в срязване на сухожилията
на разгъващите мускули на ІІ пръст, състояние довело до трайно затруднение на
движението на ляв горен крайник,
чрез нанасяне на удар с нож в областта
на дланта на лявата ръка – престъпление по чл. 129, ал. 2 в случаите на ал.1 от НК, като по същото време и на същото
място се е заканил с убийство на Е. С.В. ***, с думите: „Сега ще ти извадя
червата!”; ”Заклах те!”; „Да умреш!”; „Жив да не се прибереш в къщи!". и това заканване би могло да възбуди у Е.В. основателен страх от осъществяването
му – престъпление по чл. 144, ал. 3 в случаите на ал. 1 от НК.
В хода на производството по делото подсъдимият
е признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и е направил искане производството
по делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, по реда на чл. 371, т. 2
от НПК, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Искания
за събиране на нови доказателства не е направил. Моли да му бъде наложено
по-леко наказание, като изразява съжаление за стореното.
Представителят на Дупнишка районна прокуратура
поддържа обвинителния акт, като пледира да бъде постановена осъдителна присъда
и да бъде наложено на подсъдимия ефективно наказание „лишаване от свобода” за
срок от 2 години и шест месеца за нанесената средна телесна повреда и две
години за заканата за убийство, като бъде приложен института на чл. 23, ал. 1
от НК, тъй като двете деяния са извършени в условията на идеална съвкупност. Съображенията
за това се, че единствено намесата на св. С. е довело до предотвратяване на по –фатален
край на сбиването, предвид изразената физическа агресия от страна на
подсъдимия. Счита, че следва да бъдат върнати веществените доказателства на
пострадалия свидетел, а предмета, с който е извършено деянието да бъде
унищожено като вещ без стойност. Пледира да бъде уважен предявения граждански
иск в пълен размер, както и подсъдимия да бъде
осъден да заплати направените деловодни разноски.
В
хода на съдебното следствие свидетелят Е.В. е депозирал молба за конституиране
като частен обвинител и граждански ищец в процеса, като молбата е уважена.
Приети са за съвместно разглеждане в наказателния процес два граждански иска в
размер на по 6 000 /шест хиляди/ лв., представляващи нанесени
неимуществени вреди- претърпени болки и
страдания вследствие на травматичното увреждане от престъплението по чл. 129,
ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК и изживения силен страх за живота и здравето от отправената
закана за убийство- престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, ведно със законната
лихва, считано от датата на деянието -23.03.2016 г. до настъпване на основания
за нейното прекратяване Частният обвинител и граждански ищец, чрез адв. Захаринов,
поддържа изцяло обвинението на РП гр. Дупница, като счита че подсъдимият е
виновен и е осъществил състава на престъпленията на чл. 129, ал. 2, във вр. с
ал. 1 и чл. 144, ал. 3 от НК. Моли съда да му наложи съответно със закона и
деянието наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства. Претендира
изцяло да бъде уважен размера на предявените граждански искове. Претендира
деловодни разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение.
Защитникът на
подсъдимият, адв. Н. пледира съдът да постанови присъдата си, като наложи
наказание при условията на чл. 58а от НК при смекчаващи вината обстоятелства,
като съдът вземе предвид, че подсъдимият е бил предизвикан преди това от
пострадалия, както и неговото здравословно състояние, тъй като същия има тежки
хронични заболявания. В тази връзка моли
Да бъде отложено изпълнението на наказанието на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
Пледира да бъдат уважени предявените граждански искове, като оспорва претендирания
размер.
Съдът, като прецени събраните по делото гласни
и писмени доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Л.Г.С. е роден на ***г***, със средно
образование, неженен, осъждан, работещ, егн
**********. На 20.03.2016 г.
На 20.03.2016 год. около 16.30 часа св. Е.В.
се прибирал към дома си, вървейки от центъра на с. Самораново, обл. Кюстендил
по улица „Скакавица". Приближавайки към дома на подсъдимия С., св.В. го
забелял да седи на бордюра на улицата пред къщата. Двамата били в недобри
отношения, т.к преди известно време подсъдимия С. извършил кражба на мотопед,
ползван от св. В.. Виждайки В., подсъдимия С., който бил в нетрезво състояние и
в ръката си държал нож се изправил срещу него, започнал да го псува и да
отправя закани, като му казал: „Сега ще ти извадя червата!”; ”Заклах те!”; „Да
умреш!”; „Жив да не се прибереш в къщи!". Чувайки всичко това, св.В. се
спрял, за да установи какъв е проблема. В този момент подсъдимия С. започнал с
ножа да се опитва да му нанася удари към горната част на тялото. Св. В. се
изплашил и започнал да се отбранява. При отбраната подсъдимия С. нанесъл силен
удар с нож в областта на дланта на лявата ръка на В.. Същия почувствал силна
болка и започнал да вика за помощ. От болката В. паднал на коленете си и
започнал да моли подсъдимия да спре, който продължавал да се опитва да нанася
още удари в областта на тялото на В., който с последни сили се изправил и
започнал да бяга. По същото време от прозореца на дома си, св. С. видяла, че
подсъдимия размахва нож срещу В. и започнала да вика да преустанови и веднага излязла на улицата, за да помогне
на В.. При излизането на св. С. подсъдимия веднага се прибрал в къщи. Св. С. се
обадила веднага на тел. 112, за да бъде
изпратен екип на Бърза помощ. Докато бил в къщи подсъдимият продължил да вика и
да повтаря заканите си за убийство към св. В.. Св. В. бил закаран при лекар ортопед – св. д-р В., който при
прегледа установил, че е необходима
спешна оперативна намеса, която интервенция била извършена незабавно, като била
поставена превръзка и гипсова имобилизация на ръката.
На досъдебното
производство е изготвено заключение от в.л. съдебен лекар д-р Николчев, видно
от което В. е получил порезна рана на лява ръка със срязване на сухожилията на
разгъващите /екстензорните/ мускули на ІІ-ри пръст на ръката и срязване на
ставната капсула на междуфалангената става на същия пръст. Описаните
травматични увреждания са причинени от
действие на предмет с режещ ръб и е възможно да са получени по време и начин за
които се съобщава от пострадалия- порязване по ръката с нож от друго лице.
Нараняването може да се разглежда и като „защитно, получено при предпазване от
пострадалия с ръката от насочен към друга част на тялото му нож. Така
установените увреждания са причинили на пострадалия трайно затрудняване на
движенията на ляв горен крайник. В случая е практически значимо нарушена
основната функция на горния крайник- хватателната. Уврежданията са довели до болка и страдание – по-изразени в началото
след инцидента и постепенно затихващи и отзвучаващи към края на
възстановителния период. Срокът за пълно възстановяване на функцията на ръката,
при благоприятно протичащ възстановителен процес /като към момента на изготвяне
на заключението няма данни за усложнения/ е около месец и половина- два. В
случая без проведеното медицинско лечение –шев на сухожилията – това увреждане
не би се възстановило самостоятелно.
Горното се доказа
по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства:
показанията на разпитаните свидетели в хода на хода на ДП, СМЕ от ДП, Протокол за оглед на
местопроизшествие с направени фотоснимки,Протоколи за доброволно предаване- 2
бр., справка за съдимост, Докладна
записка.
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ:
Действайки по гореописания начин подсъдимият Л.С. е осъществила от обективна и субективна
страна признаците на престъплението средна телесна повреда по чл. 129, ал. 2, в
случаите на ал. 1 и на престъплението закана за
убийство по чл. 144, ал. 3, в случаите на ал. 1 от НК.
От
обективна страна на 20.03.2016 г., около 16730 ч. подсъдимия С. е причинил на Е.С.В. от с.Саморанаво, средна телесна повреда,
изразяваща се в срязване на сухожилията на разгъващите мускули на ІІ пръст,
състояние довело до трайно затруднение на движението на ляв горен крайник, чрез нанасяне на удар с нож в областта на дланта
на лявата ръка – престъпление по чл. 129, ал. 2 в случаите на ал.1 от НК, като по същото време и на същото място се е
заканил с убийство на Е. С.В. ***, с думите „Ще ти извадя червата,
заклах те, да умреш, жив да не се прибереш в къщи” и това заканване би могло да възбуди у Е.В. основателен страх от осъществяването
му.
Обект
на престъплението по чл. 129, ал. 2, в случаите на ал. 2 от НК, са обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.
Изпълнителното деяние е осъществено, чрез действие, което по своето естество е
въздействие върху организма на другиго, което
е предизвикало изменение в отделни органи и тъкани в организма на
пострадалия. Престъплението е резултатно, увреждащо.
За
осъществяване на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК от обективна страна се
изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо
определено лице или лица, която да е приета от лицето и би могла да възбуди основателен страх от осъществяването.
От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя
е възприета от изплашения, като действителна заплаха. При това не е необходимо
лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че
заканата би могла да бъде осъществена.
Престъплението по
чл. 144, ал. 3 НК - закана с убийство, е квалифициран състав на престъплението
по чл. 144, ал. 1 НК - закана с престъпление. То се намира в раздел V –
“Принуда”, а не в раздел I –“Убийство”, от глава II от Наказателния кодекс –
“Престъпления против личността”. Затова с чл. 144, ал. 3 НК не се защитава
живота на гражданите, а личната им свобода. С извършване на престъплението се
цели промяна на поведението и действията на заплашения противно на волята му в
исканата от дееца насока. За осъществяване на това престъпление от обективната
страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство
спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди
основателен страх за осъществяването й. От субективна страна деецът следва да
съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като
действителна заплаха. Не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а
само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. Не е необходимо към момента на отправяне на заканата да е
налице предварително оформено решение за извършване на убийство. Но във всички
случаи е необходимо заканата с убийство да възбуди основателен страх у
заплашваното лице.Тези
обстоятелства следва да се преценяват каквито са били по време на извършване на
деянието, а не след минаването на определено време.
При така установените обстоятелства по делото съдът намира за
доказано по безспорен и несъмнен начин, че на
20.03.2016 год. в с. Самораново подсъдимият Л.С. се е заканил с убийство на Е.
Врадимиров с думите: Ще ти
извадя червата, заклах те, да умреш, жив да не се прибереш в къщи” и това
заканване би могло да възбуди у Е.В. основателен страх от осъществяването му, с което свое деяние той е осъществил от обективна страна
признаците от престъпния състав на чл.144, ал.3 във връзка с ал.1 от НК (според Тълкувателно решение №
53 от 18.09.1989 год. по н.дело № 47/1989 год. на ОСНК „Не е необходимо лицето
/има се предвид лицето, към което е била отправена заканата/ действително да се
е изплашило, а само да е съществувало основание, че заканата би могла да се
осъществи”; именно такъв, видно от изложената фактическа обстановка, е и
настоящият случай).
За да признае подсъдимия за виновен по повдигнатите му обвинения,
съдът прие, че той е извършил престъпните си деяния виновно - под формата на пряк
умисъл, понеже е съзнавал общественоопасния им характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици за всяко едно от тях и е искал
настъпването им (както вече беше
отбелязано, подсъдимият е
съзнавал не само характера на заканата си като закана за убийство, но е целял и
внушението й като такава, т.е. целял е възприемането й от лицето, към което тя
е била отправена, като реална такава закана, която впоследствие докато е
размахвал ножа и в опит да се защити да не го нарани
смъртоносно св. В. опитвайки се да се защити
е получил средна телесна повреда на лява ръка).
Съдът прие, че пострадалия се е възстановявал повече от един месец, т.е.
че не е налице лека телесна повреда, тъй като от заключението на в.л. д-р
Николчев е видно, че възстановителния период, при правилно проведено лечение и
при спазване на подходящ режим, варира от един месец и половина до два месеца,
което съгласно ТР № 3/39 на ВС на РБългария е приравнено на средна телесна
повреда.
Субект на престъпление е подсъдимия Л.С.,
тъй като се доказа по безспорен начин чрез показанията на свидетелите, дадени
на досъдебното производство Е.В., А.С. и
В.В., че е нанесъл удар с нож в областта
на дланта на лявата ръка, с който е причинил порезна рана на ръката със
срязване на сухожилията на
разгъващите мускули на ІІ пръст, състояние довело до трайно затруднение на
движението на ляв горен крайник и с
отправените закани за убийство, а и предприетите действия, е възбудил
основателен страх е св. В. за живота и здравето му.
С
оглед на гореизложеното, съдът го призна за виновен по повдигнатото му
обвинение по чл. 129, ал. 2, във вр. с
ал. 1 от НК и чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида и
размера на наказанието съдът взе предвид:
принципът за законоустановеност на наказанието, залегнал в чл.54
от НК, изхождайки от предвиденото наказание в чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и чл.144, ал.3 от НК в които се
предвижда наказание - „лишаване от свобода” до шест години за телесната повреда
и до пет години за заканата с убийство
принципът за индивидуализация на наказанието, визиран отново в
чл.54 от НК, изхождайки от наличието в случая на баланс на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства (смекчаващо отговорността на
подсъдимия обстоятелство – направеното самопризнание, с което съдейства за разкриване на деянието и съжаление за
случилото се, а като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство съдът
отчете високата обществена опасност на личността на подсъдимия с оглед на
многобройните му предходни осъждания и търпени от него наказания според приложените
към делото в тази насока справка, приета като писмени доказателства, високата
обществена опасност на конкретните деяния, тъй като се установи, че
действително е възбуден основателен страх у заплашения за осъществяване на
отправената към него закана, за която е която направен опит да бъде реализирана
и единствено намесата на св. С. е предотвратила евентуално извършването на
по-тежко престъпление);
целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК – т.нар. генерална и
специална превенции.
При тези данни съдът намери, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия следва на последния да
бъде наложено наказание лишаване от свобода и по двете деяния, като съдът се съобрази с разпоредбата на чл.
58а, ал.1, 2 и 3 от НК, във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК и във вр. с чл.
37, ал.1, т. 1а от НК
и за престъплението по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК му наложи
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 / три/ години, което намали с 1/3
и след намаляване на така
определеното наказание срока на
наказанието „лишаване от свобода”
е 2 /две/ години. Съдът счете, че са
налице материално-правните предпоставки визирани в чл. 66, ал. 1 от НК, поради което отложи изтърпяването на наказанието
за срок от 5 /пет/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
За деянието по чл. 144, ал. 3 в случаите на
ал.1 от НК съдът му наложи
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 6 / шест/ месеца, което намали с 1/3 и
след намаляване на така
определеното наказание срока на наказанието „лишаване от свобода” е
1 /една/ година. Съдът счете, че са налице материално-правните
предпоставки визирани в чл. 66,
ал. 1 от НК, поради което отложи изтърпяването на наказанието за срок от 3
/три/ години, считано от влизане на присъдата
в сила.
Двете
деяния са извършени в условията на идеална съвкупност, поради което на осн. чл.
23, ал. 1 от НК съдът определи едно общо
най – тежко наказание, от така
наложените по – горе, а
именно: „лишаване от свобода” за срок от
3 /три/ години, което намали с 1/3 и
след намаляване на така
определеното наказание срока на наказанието „лишаване от свобода” е
2 /две/ години (
подсъдимия С. е бил с мярка за
неотклонение „Задържане под стража” считано от 23.03.2016г. до 24.03.2016г.) На
осн. чл. 66, ал. 1 от НК отложи така определеното едно общо наказание
изтърпяване на наказанието за срок от 5 /пет/ години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Съдът осъди подсъдимия да заплати
на Държавата по сметка на съда сумата от 200 лева, представляваща направени по
делото съдебни и деловодни разноски.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Предявените граждански искове намират правно основание в чл.45 и
сл. от ЗЗД, като в случая, видно от изложената фактическа обстановка, са налице
всички елементи от състава на непозволеното увреждане: виновно поведение от
страна на подсъдимия (умишлено отправена закана за
убийство, респ. умишлено нанесена средна телесна повреда), претърпени от гр.ищец вреди
от неимуществен характер -претърпени болки и страдания вследствие на травматичното
увреждане от престъплението по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК и
изживения силен страх за живота и здравето от отправената закана за убийство-
престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК. При тези данни, имайки предвид
от една страна вида и характера на конкретните неимуществени вреди, които са
свързани с реално възбуден у гр.ищец основателен страх за осъществяване на
отправената му закана за убийство, както настъпилите неблагоприятни за него
последици от непосредственото нанасяне на средна телесна повреда, от която е
претърпял силни болки и страдания, активната възраст на пострадалия, в която е
необходимо да полага труд, но е бил затруднен, затруднен е бил и от битов
характер да се обслужва свободно в ежедневието, от друга страна с оглед критериите
за справедливост, установени от закона и изяснени от съдебната практика (включително и чрез ППВС), съдът намери, че гражданският
иск за нанесената средна телесна повреда се явява основателен и доказан до
размера на 4000 /четири хиляди/ лева, поради което и го уважи до тази размер,
ведно със законната лихва от датата на увреждането (20.03.2016 год.) до окончателното изплащане на присъдената сума, и отхвърли иска в
останалата му част до претендирания размер от 6000 /шест хиляди/ лева като
неоснователен и недоказан. За
деянието по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК съдът счете, искът се явява основателен и доказан до
размера на 800 /осемстотин/ лева, поради което и го уважи до тази размер, ведно
със законната лихва от датата на увреждането (20.03.2016 год.) до окончателното изплащане на присъдената сума, и отхвърли иска в
останалата му част до претендирания размер от 6000 /шест хиляди/ лева, като
неоснователен и недоказан.
Съдът
разпореди да бъдат върнати на пострадалия свидетел Е.В. веществените доказателства, записани в книгата за веществени
доказателства под № 33/16г., представляващи
1 бр. мъжко черно яке, 1 бр. кожен / изкуствена кожа/ кафяв портфейл, а
на осн. чл. 53, ал. 1, б.”а” от НК отне
в полза на държавата вещественото доказателство, записани в книгата за
веществени доказателства под № 33/16г., представляващо 1 бр. нож, с жълта
дръжка и счупено острие, като същото бъде
унищожено по съответния ред след
влизане на присъдата в сила, като вещи без стойност.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия
Л.Г.С. да заплати деловодни
разноски, а именно сума в размер на 90.00лв./
деветдесет лева/ представляващи възнаграждение на вещо лице по сметка на ОД на
МВР Кюстендил, както и да заплати по сметка на РС Дупница сумата от 3.20
лв. /три лева и 0.20 стотинки/, представляващи пътни разноски на свидетеля А.С. за явяване в две съдебни заседания, както и 210 лв. /двеста и девет лева/ представляващи 4 % държавна такса върху уважената част на
предявените граждански искове.
По горните съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: