Решение по дело №1331/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по чл. 63в от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.

Образувано е по касационна жалба от доктор Б.Г.М. с ЕГН ********** *** против решение № 459/18.05.2023 година по н.а.х.д. № 750/2023 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 11-01-574/21.12.2022 година, издадено от директора на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ) (НП).

С НП, на касатора, за нарушение на чл. 17 ал. 1, във връзка с чл. 20 ал. 2 т. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), на основание чл. 256 ал. 1 от ЗОП (ДВ, бр. 86 от 2018 година, в сила от 01.03.2019 година), във връзка с чл. 261 ал. 2 от ЗОП, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 854.82 лева.

Касаторът оспорва решението като необосновано и неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Счита, че решението е постановено при фактическа липса на мотиви. По същество твърди нарушение при връчване на оспореното НП. Сочи още, че в оспореното решение липсват правни аргументи, защо с поведението си жалбоподателят е осъществил състава на посоченото в АУАН нарушение. Смята, че датата на нарушението е посочена невярно. Твърди се, че не става ясно правното основание, на което сумите по дейностите с различни кодове са обединени. Излага доводи за съмнение за антидатиране на оспореното НП. Счита, че в случая следва да намери приложение чл. 28 от ЗАНН. Иска отмяна на решението и на издаденото НП.

Ответникът оспорва жалбата и иска потвърждаване на решението на първоинстанционния съд като правилно и обосновано.

Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С НП доктор Б.М., е наказан за това, че на 30.11.2019 година в „УМБАЛ Бургас“ АД, в качеството си на изпълнителен директор на „УМБАЛ Бургас“ АД и публичен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5 ал. 2 т. 16 от ЗОП е нарушил ЗОП, като при наличие на законово основание за това не е приложил процедура по възлагане на обществена поръчка – публично състезание за възлагане на услуги с предмет „Събиране, транспортиране и обезвреждане в инсенератор на опасни на опасни отпадъци от дейността на „УМБАЛ Бургас“ АД на обща стойност 77 284,20 лева без ДДС, извършени в периода от 01.01 - 31.12.2019 година. Посочено е, че вместо това услугите по събиране, транспортиране и обезвреждане в инсенератор на опасни отпадъци от дейността на „УМБАЛ Бургас“ АД са били възложени на основание два договора , а именно договор от 01.01.2019 година, сключен на основание чл. 20 ал. 4 т. 3 от ЗОП и договор от 30.09.2019 година, сключен по реда на реда на глава двадесет и шеста от ЗОП – чрез публикуване на обява за събиране на оферти. Посочено е още, че разходи за услугите по събиране, транспортиране и обезвреждане в инсенератор на опасни отпадъци от дейността на „УМБАЛ Бургас“ АД са били извършени и на основание издадени 7 броя фактури за услуги, извършени през месец май 2019 година и в периода 01 - 12.2019 година, без сключен писмен договор.

За да постанови решението си, съдът е приел, че нарушението е надлежно описано. Обосновал е извод за съставомерност на констатираното деяние и правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето, на соченото основание, с налагане на наказанието, предвидено в съответната санкционна разпоредба.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Според чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 58 ал. 1 от ЗАНН, препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение, освен ако нарушителят е поискал да му бъде връчено чрез изпращане на съобщение до персонален профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронното управление.

Доколкото в ЗАНН не е изрично уредено по какъв начин АНО ще връчи препис от НП срещу подпис, касационната инстанция приема, че са допустими всички правни способи за предоставяне на препис от акта за налагане на административно наказание, които гарантират, че именно нарушителят ще го получи, като това се удостовери с неговия подпис. Няма пречка това да стане и чрез трето лице след като съществува гаранция, че на адресата на НП ще бъде връчен препис от него срещу подпис. По делото не се спори, че наказателното постановление е изпратено по пощата, с обратна разписка на адреса на седалището и управлението на дружество, чийто изпълнителен директор е санкционираното лице. Връчителят е посетил този адрес и е установил присъствието на лице, което се е съгласило да приеме книжата, видно от приложеното известие за доставяне на процесното наказателно постановление. От касатора не се твърди, че лицето, получило пратката, не притежава такова качество. С оглед на това правото на защита на наказаното лице не е било ограничено, нито накърнено, тъй като НП безспорно е стигнало до знанието на изпълнителния директор на дружеството, който го е обжалвал в срок, респ. същият е упражнил правото си на защита в пълен обем.

Неоснователно е възражението за невярно посочена дата в АУАН и НП. Съставомерният елемент на нарушението, касаещ извършването на разходи, достигащ или надвишаващ минимален стойностен праг, в случая от 70 000 лева, предвиден в чл. 20 ал. 2 т. 2 от ЗОП, е осъществен на 30.11.2019 година (датата на извършената услуга по фактура № 2377 от 30.11.2019 година - лист 79), с която е надвишен посочения минимален стойностен праг. Предвид това не е налице неяснота относно момента на извършване на нарушението, нарушаваща правото на защита на наказаното лице. По делото е установено, че за периода 01.01 – 31.12.2019 година въз основа на 19 броя фактури, издадени от „Еко Инвест БГ Сервиз“ ЕООД, в „УМБАЛ Бургас“ АД са извършени услуги по събиране, транспортиране и третиране на медицински отпадъци, като за процесните услуги акционерното дружество е заплатило разходи на обща стойност 77 284,20 лева, без ДДС.

По делото не спори, че за извършените от възложителя разходи за услуги по събиране, транспортиране и третиране на медицински отпадъци, за периода 01.01 - 31.12.2019 година, не е провеждана процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП, като въпросните услуги за нуждите на „УМБАЛ Бургас“ АД, на обща стойност 77 284.20 лева, без ДДС, са извършени въз основа на два договора – един от 01.01.2019 година, сключен на основание чл. 20 ал. 4 т. 3 от ЗОП – чрез директно възлагане и втори от 30.05.2019 година, сключен по реда на глава двадесет и шеста от ЗОП – чрез публикуване на обява за събиране на оферти. Доколкото стойността на разходите за услуги по събиране, транспортиране и третиране на медицински отпадъци, за периода 01.01 - 31.12.2019 година възлизат на обща стойност 77 284,20 лева, без ДДС, с която сума е достигнат и надвишен минималният праг от 70 0000 лева, без ДДС, предвиден в чл. 20 ал. 2 т. 2 от ЗОП, то следва, че касаторът, в качеството си на публичен възложител, е бил длъжен да извърши възлагането чрез провеждане на процедура по ЗОП по реда, предвиден в чл. 20 ал. 2 т. 2 от ЗОП, а не както е сторил - чрез директно възлагане и чрез публикуване на обява за събиране на оферти. В тази връзка следва да се посочи, че несъстоятелно е и възражението на касатора, че не става ясно правното основание на което сумите по дейностите с различни кодове са обединени. От представените по делото договори, сключени с „Еко Инвест БГ Сервиз“ ЕООД се установява, че самият възложител не е разделил в отделни обособени позиции всяка една от услугите – по събиране, по транспортиране и по обезвреждане, поради което и за административнонаказващият орган не е налице задължение за разделянето им при преценка за осъществяване на нарушението. Още повече, че и фактурите за извършените услуги са издадени за всички услуги общо, а не за всяка една поотделно.

Неоснователно е и възражението за неяснота по отношение на това с кое действие или бездействие е осъществен състава на вмененото на касатора нарушение по чл. 17 ал. 1 от ЗОП. Както от описанието в АУАН, така и от описанието в НП става напълно ясно, че съставът на нарушението по чл. 17 ал. 1 от ЗОП е осъществен чрез бездействие, тъй като касаторът не е приложил предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка по чл. 18 ал. 1 т. 12 или т. 13 от ЗОП, при положение, че са били налице основанията за това.

По направеното възражение за антидатиране на наказателното постановление, настоящата съдебна инстанция приема следното - за извършеното нарушение е издаден АУАН на 12.07.2022 година, от който момент е започнал да тече шестмесечния срок за издаване на наказателно постановление съобразно разпоредбата на чл. 34 ал. 3 от ЗАНН, съответно той изтича на 12.01.2022 година. Процесното НП е издадено на 21.12.2022 година, от което следва се приеме, че същото е издадено в рамките на предвидения законов шестмесечен срок. Това, че НП е връчено на 27.01.2023 година не прави автоматично издаването му по - късно от действителното. Съдът намира за неоснователен довода на касатора, че този срок за издаване на НП е изтекъл, позовавайки се на това, че същото му е връчено месец след неговото издаване. Освен обстоятелството, че наказателното постановление е връчено на наказаното лице месец след издаването му, няма никакви други факти и обстоятелства, които да сочат, че има съмнение за антидатиране.

Несъответен на закона и доказателствата по делото е доводът на касатора, че вмененото нарушение е маловажно. ЗАНН не съдържа легална дефиниция на понятието „маловажен случай“. Съгласно ТР № 1/2007 година по тълк. д. № 1/ 2005 година на ВКС, прилагането на чл. 28 от ЗАНН по своята същност представлява освобождаване от административнонаказателна отговорност и следователно по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН, съдържанието на понятието „маловажен случай“ и критериите за определяне на дадено административно нарушение като маловажен случай, следва да се извлекат от чл. 93 т. 9 от ДР на НК, т. е. извършеното нарушение с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Данните по делото, обаче, не сочат на проявлението на обстоятелства, които да водят до извод за приложимост на нормата на чл. 28 от ЗАНН. Не са налице обстоятелства, които да освобождават касатора от задължението му да приложил предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка по чл. 18 ал. 1 т. 12 или т. 13 от ЗОП, при положение, че са били налице основанията за това. Не са налице и никакви данни, от които да се обоснове по-ниска степен на обществена опасност на административното деяние от обикновените случай на нарушения от този вид.

Съставът на нарушението по чл. 256 ал. 1 от ЗОП е осъществен с факта на разходване на обществени средства в нарушение от възложителите на разписаните процедури за определените прагове, без да е необходимо от това да са настъпили вреди последици - имуществени или неимуществени, тъй като провеждането им охранява закриляните от ЗОП обществени отношения. Нарушението е формално и съставът му е осъществен само с факта на неприлагане на задължителна процедура по ЗОП за разходването на обществените средства в дадения размер. Поради това, липсата на настъпили имуществени вреди не може да обоснове извод, че не е извършено нарушение, нито е основание да се квалифицира случая като маловажен.

Предвид изложеното, настоящият съд приема, че визираното в НП нарушение е доказано, тъй като касаторът е възложил извършването на услуги по събиране, транспортиране и третиране на медицински отпадъци за нуждите на „УМБАЛ Бургас“ АД, чрез директно възлагане и чрез публикуване на обява за събиране на оферти, въпреки че са били налице основанията за провеждане на процедура по чл. 18 ал. 1 т. 12 или т. 13 от ЗОП. В тази връзка правилно, на основание чл. 256 ал. 1 от ЗОП (ред. ДВ бр. 86 от 2018 година, в сила от 01.03.2019 година), е била ангажирана административнонаказателната отговорност на възложителя. Посочената норма предвижда, че възложител, който възложи обществена поръчка, като сключи договор или извърши разходи или поеме задължение за извършване на разходи, с което се достига или надвишава минималния стойностен праг по чл. 20, ал. 1 или 2, без да приложи процедура по чл. 18, ал. 1 съобразно стойността на поръчката при наличие на основания за това, се наказва с глоба в размер на 2 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, а когато няма писмен договор 2 на сто – от извършения разход или от поетото задължение за извършване на разход, но не повече от 10 000 лв. При така установения размер на извършените разходи за услуги по събиране, транспортиране и третиране на медицински отпадъци (92 741,04 лева с ДДС), то наложеното наказание от 1 854,82 лева се явява законосъобразно определено.

С оглед изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 изр. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 459/18.05.2023 година по н.а.х.д. № 750/2023 година на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: