№ 155
гр. Габрово, 14.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Денев
при участието на секретаря Ина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Административно
наказателно дело № 20234210200665 по описа за 2023 година
Жалбоподателя „Венко-Х” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Дряново, ул. „Шипка” № 88, ет. 3, е обжалвал Наказателно
постановление № 605099-F622103, издадено на 08.10.2021 г. от Директор на офис на
НАП Габрово към ТД на НАП – Велико Търново, с което за нарушение по чл. 125, ал.
1 във вр. с чл. 125, ал. 5 от ЗДДС от ЗДДС, на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 600 лева, на осн. чл. 179, ал. 1 от ЗДДС. По съображения, които е
изложил в подадената жалба, жалбоподателя е счел издаденото постановление за
незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата отмяна, в едно с
всички законни последици, които произтичат от това.
Ответната по жалба страна чрез процесуален представител, който е
упълномощен по предвидения за това ред, оспорва твърденията в подадената жалба,
като застъпва становище за оставяне на последната без уважение и за потвърждаване
на атакуваното чрез нея наказателно постановление като правилно, обосновано и
законосъобразно. От тази страна се поддържа искане за присъждане на разноски за
осъществено процесуално представителство, чието присъждане се претендира с оглед
на предвиденото в ЗАНН.
След като съпостави данните в събраните при производството писмени и гласни
доказателствени материали, от фактическа страна съдът намери за установено
следното:
Жалбоподателя „Венко-Х” ЕООД, ЕИК *********, е със седалище и адрес на
управление гр. Дряново, ул. „Шипка” № 88, ет. 3. В качеството на регистрирано по
1
ЗДДС юридическо лице, попадащо между посочените в чл. 3, ал. 1 от ЗДДС такива, то
е подлежало на облагане по смисъла на чл. 2 от този закон. Във връзка с това за него е
съществувало задължение да подава справка декларация, съставена въз основа на
отчетните регистри за всеки данъчен период, което е следвало да се изпълни в срока по
чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.
През месец юли 2021 г. „Венко-Х” ЕООД е следвало да подаде справка-
декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за данъчен период от 01.06.2021 г. до 30.06.2021
г. пред съответния офис Габрово към ТД на НАП Велико Търново. Дружеството не е
изпълнило задължението си да подаде такава декларация в посочения с чл. 125, ал. 5 от
ЗДДС срок, т. е. до 14.07.2021 г. Поради изложеното и след осъществено посещение на
адреса, на който се е намирало седалището и адреса на управление на дружеството,
при което представляващия не е бил открит, на 05.08.2021 година против дружеството
е бил съставен акт за установяване на административно нарушение в отсъствието на
негов представляващ. Актът бил връчен на управителя на дружеството на 12.08.2021 г.,
който го е подписал и се е запознал с отразените в него констатации. По-късно, въз
основа на акта и останалите приложени материали по административно-наказателната
преписка е издадено и посоченото по-горе наказателно постановление, което се явява
предмет на обжалване по настоящето дело, след като първоначално постановеното във
връзка с него Решение № 20 от 01.03.2022 г. по НАХД № 4/2022 г. на РС Габрово е
било обезсилено от касационната инстанция (Административен съд Габрово) чрез
Решение № 105 от 13.07.2023 г. по КАНД № 137/2022 г., а делото е върнато за ново
разглеждане от друг съдебен състав на Районен съд – Габрово.
При изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
От данните, които се съдържат в разписката към приложения на л. 7 от НАХД №
4/2022 г. на Районен съд Габрово екземпляр от обжалваното наказателно
постановление № 605099-F622103, издадено на 08.10.2021 г. от Директор на офис на
НАП Габрово към ТД на НАП – Велико Търново, е видно, че същото е получено на
23.12.2021 година. Според отразените в жалбата входящ номер и дата, тя е постъпила
при наказващия орган на 30.12.2021 година, или в рамките на предвидения с чл. 59, ал.
2 от ЗАНН седем дневен срок за обжалване, започнал (съобразно указаното в чл. 84 от
ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ този за получаване на самото
постановление. Поради изложеното и с оглед на това, че е подадена от правоимащо
лице, същата следва да се приеме за процесуално допустима, но разгледана по
същество – за неоснователна по отношение на искането за неговата отмяна.
За да бъде законосъобразно едно наказателно постановление, преди всичко
законосъобразен следва да бъде актът за установяване на онези нарушения, които се
санкционират чрез него. В този, въз основа на който е издадено и обжалваното
2
постановление по настоящото дело, са отразени достатъчно ясни констатации по
отношение на времето и мястото, при които двете нарушения са били извършени и
установени, свързаните с тях обстоятелства и съответните доказателства, които са
послужили за формиране на тези констатации. Едновременно с това са посочени не
само нарушените норми от материалния закон, но и всички останали данни,
предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, в т.ч. и тези, идентифициращи
отговорното за нарушенията лице. Актът е съставен от компетентно (по смисъла на чл.
193, ал. 2 от ЗДДС) лице, в рамките на предвидения с чл. 34 от ЗАНН двугодишен срок
от извършване на нарушението (който е започнал да тече от датата, следващи
съответния последен ден от предвидените по закон крайна дата на периода, предвиден
за подаване на декларациите, т.е. от 15.07.2021 г., както и преди изтичане на
тримесечен срок от деня за откриване на нарушителя. Макар и актът на практика да е
бил съставен в отсъствието на лицето, което е представлявало санкционираното
дружество, следва да се приеме, че допуснатото чрез това нарушение по чл. 40, ал. 2 от
ЗАНН не се явява съществено. И това е така, тъй като актът е бил предявен на това
лице след съставянето му, което е имало възможност да се запознае с неговото
съдържание и да направи възражения във връзка с отразените в същия констатации.
Тази обективна възможност е била налице не само към момента (12.08.2021 г.) за
предявяване и подписване на акта от страна на жалбоподателя, но и в допълнителния
срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, тъй като НП е издадено повече от месец след този
момент. Правната квалификация на нарушението също следва да се приеме за
правилно определена, тъй като е съобразена с отнасящите се до нея констатации,
отразени в акта и обжалваното НП, както и с предвиденото в нормите на чл. 125, ал. 1 и
чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, действували към посочения периоди в нея. Като регистрирано
по ЗДДС лице дружеството „Венко-Х” ЕООД, ЕИК ********* действително е била
задължено да подаде справка декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС до изтичане на
визирания в чл.125 ал. 5 от ЗДДС срок, което обстоятелство (при безспорно
установеното неизпълнение на задължението в рамките на този срок), обосновано е
довело да ангажиране на отговорност във връзка с него. Липсата на извършвана
дейност през периодите, отразени в нея, не изключва това задължение, още повече че
органите на данъчната администрация е възможо да узнаят за него само въз основа на
данните, които са отразени в самите декларации. Наказателното постановление също
се явява издадено от компетентен орган, доколкото изричното позоваване върху
посочената в него Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 година, приложена на л. 8-10 от
НАХД № 4/2022 г. на РС Габрово, води до заключение, че Директора на офис Габрово
към ТД на НАП – Велико Търново е бил упълномощено по смисъла на чл. 193, ал. 2 от
ЗДДС лице.
Освен че намира нарушението не само за осъществено, но и за установено
според предвидения за това ред, съдът констатира, че то е санкционирано и съобразно
3
законовите изисквания. Имуществената санкция е наложена въз основа на правилно
определена санкционна норма, която предвижда задължение за налагане на наказание
при съществуване на нарушение, каквото е установено и в конкретния случай. При
извършената проверка съдът констатира, че наказващия орган е изпълнил
задължението си да изложи мотиви, които според него са обосновали невъзможност за
приложението на чл. 28, б. ”А” от ЗАНН. След като отчете отразените по повод на това
данни (свързани с неоспореното обстоятелство, че декларацията не е била подадена до
изтичане на определения по закон срок, след като за предходен период – месец април
2021 година, също не е била такава, а дружеството е било уведомено за закъснението),
както и липсата на обективни причини (и приложени в подкрепа на същите
доказателства), които да установяват естеството на обстоятелствата, довели до
неизпълнение на законовото задължение за нейното подаване в срок, съдът прие, че
наказателното постановление следва да се потвърди, включително и с оглед на това, че
имуществената санкция е определена в минимално установения от закона размер. В
този вид същата отговаря в най-пълна степен на естеството на отнасящото се до нея
нарушение и неговата степен на обществена опасност, и целите на административно -
наказателната репресия, преследвани чрез тяхното налагане по смисъла на чл.12 от
ЗАНН.
Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно
постановление следва да се потвърди. С оглед на тях, след като отчете направеното
искане в това отношение и съдържанието на самото осъществено процесуално
представителство от съответния юрисконсулт, което не се характеризира с обективни
затруднения, възникнали за извършената от него дейност заради фактическата или
правна сложност на настоящото дело, намери, че въз основа на установеното в
действащата нормативна база (чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ в редакцията
на същата по ДВ бр. 74/2021 г., в сила от 01.10.2021 г.) жалбоподателя следва да бъде
осъден да заплати на ответната по жалба страна минималното възнаграждение за него,
възлизащо на сумата от 80 лева. Въз основа на дадените указания в отменителното
решение на Административен съд Габрово и по аргумент от предвиденото в чл. 226,
ал. 3 от АПК и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, по изложените съображения жалбоподателя
следва да бъде осъден да заплати същата по размер сума и във връзка с осъщественото
процесуално представителство на ответната по жалба страна в рамките на
производството по КАНД № 137/2022 г. на Административен съд Габрово.
Мотивиран от горното, и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно № 605099-F622103, издадено на 08.10.2021 г. от
4
Директор на офис на НАП Габрово към ТД на НАП – Велико Търново, чрез което за
нарушение по чл. 125, ал. 1 във вр. с чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, на „Венко-Х” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Дряново, ул. „Шипка” № 88,
ет. 3,, е била наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в РАЗМЕР на сумата от 500
(петстотин) лева – на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „Венко-Х” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град Дряново, улица „Шипка” № 88, ет. 3, ДА ЗАПЛАТИ на Национална
агенция по приходите, с адрес гр. София, 1000, булевард „Александър Дондуков” №
52, сума в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща възнаграждение за
осъществено процесуално представителство по настоящото дело, на основание чл. 63д,
ал. 4 от ЗАНН.
ОСЪЖДА „Венко-Х” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град Дряново, улица „Шипка” № 88, ет. 3, ДА ЗАПЛАТИ на Национална
агенция по приходите, с адрес гр. София, 1000, булевард „Александър Дондуков” №
52, сума в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща възнаграждение за
осъществено процесуално представителство във връзка с производството по КАНД №
137/2022 г. на Административен съд Габрово.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – гр.
Габрово по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за
получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5