№ 581
гр. София, 01.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно частно гражданско
дело № 20221000502586 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, вр. чл.248, ал.3 от ГПК.
С определение №261163 от 17.02.2022 г., постановено по гр.д.
№929/2021 г. по описа на СГС, ГО, I-30 състав е оставено без уважение
искането на ответника по делото, „ТТЛ“ ЕООД, за допълване на определение
№276040/24.11.2021 г. в частта за разноските.
Недоволен от определението е останал молителят – ответник в
производството. В подадената в срока по чл. 248, ал. 3 от ГПК жалба сочи, че
обжалваният акт е неправилен и незаконосъобразен. Излага подробни доводи,
че нормата на чл. 78, ал.4 от ГПК е ясна и на ответника се дължат разноски
при прекратяване на делото. Без значение е основанието за прекратяване на
производството. Моли обжалваното определение да бъде отменено, а на
ответника бъдат присъдени претендираните разноски.
Ответната страна в срока за отговор е взела становище по жалбата.
Поддържа нейната неоснователност и настоява определението, като
правилно, да бъде потвърдено.
Софийският апелативен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана да обжалва страна,
обуславяща правен интерес от обжалването. Подадена срещу валиден и
допустим съдебен акт, следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Производството пред Градския съд е приключило с определение
276040/24.11.2021 г., с което е оставено без уважение искането на ответника
за прекратяване на производството по делото на основание чл. 126 от ГПК и е
прекратено производството по делото, като е изпратено на родово
компетентния Софийски районен съд на основание чл. 104, т. 3 от ГПК, вр.
1
чл. 103, вр. чл.118, чл.1 и чл.2 от ГПК. В срока по чл. 248, ал.1 от ГПК е
постъпила молба от ответника, „ТТЛ“ ЕООД, с искане за изменение на
определението в частта за разноските.
С обжалвания акт първоинстанционният съд е приел, че такива не
следва да се присъждат на молителя – ответник, поради това, че не се слага
край на производството по делото по предявените искове, а същото се
изпраща по компетентност на родово компетентния СРС.
Този състав на САС споделя извода на първоинстанционния съд, която е
съобразена с постоянната практика на ВКС, а именно:
Съдът е длъжен да се произнесе по искането за разноски с всеки акт, с
който приключва делото в съответната инстанция. При частните
производства следва самият акт да слага край на делото и с него да
приключва съдебният спор. Видно е, че в това производство, СГС се е
произнесъл по приложимата към конкретния правен спор подсъдност и с
постановяването на определението от 24.11.2021 г. разглеждането на делото
не е приключило, а продължава пред определения за родово подсъден съд –
СРС. Разпоредбата на чл.81 от ГПК в случая не намира приложение, поради
това, че с определението по реда на чл.121 от ГПК не приключва
разглеждането на делото.
По изложените съображения обжалваното определение като правилно
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №261163 от 17.02.2022 г., постановено
по гр.д.№929/2021 г. по описа на СГС, ГО, I-30 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС при
условията на чл. 280 ГПК в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2