№ 33
гр. Брезник, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, I -РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Административно
наказателно дело № 20241710200024 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
По изложените в жалбата на „Статус Технолоджи“ ЕООД, ЕИК: *************
представлявано от У. И. М. С., чрез адв. К. С. от АК Перник съображения, последният
моли да бъде отменено наказателно постановление № ГБО-0081 от 28.02.2024 г.
издадено от М. М. П., Заместник-председател на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор (ДАМТН) гр. София, с което на основание на основание чл. 43а, ал.
3 от ЗЧАВ и чл. 83, ал. 1 от ЗАНН на „Статус Технолоджи“ ЕООД е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 10000 лв. (десет
хиляди лева) за нарушение на чл. 8а, ал. 6 от ЗЧАВ.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли.
Районен съд Брезник след като прецени събраните по реда на чл. 14 и чл. 18
от НПК доказателства приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок.
На 17.11.2023 г.от служители на ДАМТН била извършена проверка, на обект
„Склад“ находящ се в гр. *************, стопанисван от „Статус Технолоджи“ ЕООД.
При проверката на място и след преглед на наличната документация е установено, че
на 01.08.2023 г., 24.08.2023 г. и 30.08.2023 г. дружеството жалбоподател е
разпространявало чрез продажба, твърдо гориво за битово отопление – въглища, без
обекта и провереното дружество да са вписани в „Регистър на лицата, които
разпространяват твърди горива и обектите, в които се разпространяват твърди горива“
по чл.8б, ал.1 от ЗЧАВ. За извършената проверка бил съставен констативен протокол
№ ЗБ-П-069 от 17.11.2023 г.
1
На 20.12.2023 г. в гр. София от свидетеля Л. И. Г. е съставен акт за
административно нарушение № Р-ЗБ-001 затова, че „Статус Технолоджи” ЕООД в
качеството му на разпространител по смисъла на § 1, т. 45 от допълнителните
разпоредби на Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), на 01.08.2023 г.,
24.08.2023 г. и 30.08.2023 г., е разпространявало, чрез продажба, твърдо гориво за
битово отопление – въглища, без „Статус Технолоджи” ЕООД и проверения обект да
са вписани в Регистър на лицата, които разпространяват твърди горива и обектите, в
които се разпространяват твърди горива. Тъй като след редовно уведомяване
въззивното дружество не изпратило законен представител актът бил съставен при
условията на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН и бил връчен на 17.01.2024 г. на представляващата
дружеството И. С.. Същата в предвидения в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок подала
възражение по съставения АУАН, в които е посочила, че продажбата на въглища е
спряна веднага, щом е установен пропускът при административното обезпечаване на
стартирането на бизнес с продажба на въглища. Разпространението на въглища е
възстановено след като е отстранено нарушението – а именно, на 25.10.2023 г., след
като е издаден и връчен номер за регистрация в публичния регистър - № Р-
0461/24.10.2023 г.
Въз основа на този акт на 28.02.2024 г. било издадено наказателно постановление №
ГБО-0081 от М. М. П., заместник-председател на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор (ДАМТН) гр. София, с което на основание на основание чл. 43а, ал. 3 от
ЗЧАВ и чл. 83, ал. 1 от ЗАНН на „Статус Технолоджи“ ЕООД е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 10000 лв. (десет хиляди лева) за нарушение на
чл. 8а, ал. 6 от ЗЧАВ..
Описаната фактическа обстановка се доказва от всички събрани по делото
доказателства, които обсъдени поотделно и в съвкупност не си противоречат и съдът
им дава вяра и ги кредитира.
Съдът констатира при извършената от него служебна проверка на обжалваното
наказателно постановление допуснати съществени нарушения на процесуални
правила, водещи до незаконосъобразност на наказателното постановление и неговата
отмяна само на процесуално основание без да се разглежда спора по същество.
Според настоящия състав на съда издаденото наказателно постановление е издадено в
нарушение на процесуалните правила.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в съответствие
с процесуалните изисквания на ЗАНН и съдържа всички необходими за неговата
редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 ЗАНН.
Административнонаказващият орган не е представил доказателства относно
компетентността си да издава наказателни постановления. Според настоящия състав на
съда издаденото от Заместник-председател на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор (ДАМТН) гр. София наказателно постановление е нищожно, тъй
като е издадено от некомпетентен орган. По делото липсват доказателства, от които да
е видно, че на Заместник-председател на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор (ДАМТН) гр. София са възложени права, свързани с издаване на
2
наказателни постановления и налагане на административни наказания. Той може да
изпълнява всички други функции на Председател, но при наличие на жалба следва да
ангажира доказателства, че е упълномощен да изпълнява и посочената по – горе
дейност. Чл. 47, ал. 1 от ЗАНН изрично посочва кой може да налага административни
наказания – това са „ръководителите на ведомствата и организациите, на които е
възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното
изпълнение“, „длъжностните лица и органите, овластени от съответния закон или
указ“, както и съдебните и прокурорските органи в предвидените от закона случаи.
„Съответният закон“ в процесния случай е ЗЧАВ. Чл. 43а, ал. 3 от закона предвижда,
че „Наказателните постановления се издават от Председателя на Държавната агенция
за метрологичен и технически надзор или от оправомощено от него длъжностно лице“.
Цитираната разпоредба недвусмислено убеждава, че само Председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор има право да оправомощи съответно
длъжностно лице да извършва тази дейност. Наказателното постановление ще бъде
издадено от компетентен орган, когато съответният Заместник-председател е
оправомощен от Председателя да упражнява тази дейност и документ за това
оправомощаване, бъде приложено по делото.
С оглед изложеното до момента следва изводът, че оспорваното наказателно
постановление е издадено от некомпетентен орган, поради което е нищожно на това
основание, което от своя страна води до незаконосъобразност на наказателното
постановление и до неговата отмяна само на процесуално основание без да се
разглежда спора по същество.
Дори и да беше приложена цитираната в обжалваното наказателно постановление
заповед № А-757 от 02.11.2022 г. на Председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор, то наказателното постановление подлежи на
отмяна и съображенията за това са следните:
Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното НП е незаконосъобразно.
Описаното в него изпълнително деяние се изразява в това, че на 01.08.2023 г.,
24.08.2023 г. и 30.08.2023 г. „Статус Технолоджи“ ЕООД е разпространявало, чрез
продажба, твърдо гориво за битово отопление-въглища, без да са изпълнени условията
на чл. 8б, ал. 1 от ЗЧАВ за вписване в Регистъра на лицата, които разпространяват
твърди горива и обектите, в които се разпространяват твърди горива. Настоящата
съдебна инстанция приема, че в наказателното постановление е извършено смесване на
понятията „разпространител на твърди горива“ и „разпространение на твърди горива“.
Видно от разпоредбата на § 1, т. 44 от ДР на ЗЧАВ, „разпространение на твърди
горива“ е движението на твърдите горива по веригата от производител, съответно от
внос или въвеждане, до разпространителя включително, а според § 1, т. 45 от ДР на
ЗЧАВ, „разпространител на твърди горива“ е лице, което етикетира, пакетира,
разпространява или извършва продажба на твърди горива за битово отопление.
Анализът на тези две разпоредби налага извода, че не е налице идентичност между
съдържанието на двете понятия, като в дейността по разпространението не е включена
продажбата на твърдо гориво за битово отопление до крайния потребител, което налага
3
извода, че продажбата на твърди горива на преките потребители съставлява отделна
дейност, която се извършва от разпространителя на твърди горива и не е част от
дейността по разпространение, което приключва с движението на твърдите горива до
разпространителя включително. Изпълнителното деяние на нарушението, описано в
АУАН и НП като разпространяване чрез продажба, създава неяснота в
административно-наказателното обвинение, което от една страна нарушава правото на
защита на сочения като нарушител, а от друга страна пречи на съда да прецени дали
действително има извършено нарушение.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от наказващия орган и в
нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Така проведеното административнонаказателно
производство не само че не е гарантирало правата на жалбоподателя, напротив –
нарушило ги е, защото на всяко от предвидените в ЗАНН права на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице кореспондира задължение на
административния орган, което в случая не е било изпълнено. Това означава, че след
като за жалбоподателя е възникнало право да направи възражения в хода на проверката
преди издаване на НП, е възникнало задължението на органите на административно
наказателния процес не само да отговорят на направените доводи, но да съберат
исканите доказателства, да се запознаят с тях, да ги обсъдят и да преценят променят ли
те по някакъв начин вписаните в акта констатации или не. Допуснатите процесуални
нарушения са съществени, защото накърняват субективни права и компрометират
резултатите от производството. Функциите на АУАН са констатираща, обвинителна и
сезираща, поради което към момента на съставянето му не може да се очаква да са
станали известни и събрани всички доказателства, които имат значение за правилното
изясняване на случая. Действия за установяване на фактите, относими към предмета на
доказване, могат и следва да се извършват и по-късно както от актосъставителя (до
момента на изпращане на административно наказателната преписка на наказващия
орган по реда на чл. 44, ал. 2 от ЗАНН), така и от самия орган при упражняване
правомощията му по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН до окончателното му произнасяне. Като не
е обсъдил възраженията и наведените в тяхна подкрепа доводи по съществените
елементи на състава на нарушението, наказващият орган е компрометирал процедурата
по издаването на НП, тъй като я е лишил от пълнота и обективност.
Основателно е и възражението, че се касае до маловажен случай. Процесуално
задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на издадено НП, да
обсъди всички основания за въззивно обжалване, дори и да не са наведени такива,
включително и да подложи на съдебен контрол преценката на административно
наказващия орган относно приложението на чл. 28 ЗАНН. Преценката за маловажност
на случая подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за
законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че
предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил,
това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в
4
противоречие със закона.
Съдът не може да бъде обвързан от решението на административния орган и не
може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите,
релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както
по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото. В този смисъл е ТР
№ 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС. Правната норма на чл. 28
от ЗАНН предвижда, че „за маловажен случай на административно нарушение
наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава
писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. С предупреждението наказващият орган прилага чл. 20, ал. 2 – 4 и чл. 21.“.
В ЗАНН законодателят не е дал легална дефиниция на понятието „маловажен случай“,
поради което следва приложимите критерии при определяне на дадено
административно нарушение като „маловажен случай“ да се изведат от чл. 93, т. 9 от
НК. Легалното определение на „маловажен случай“ по чл. 93, т. 9 от НК предвижда, че
маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От анализа на цитираната
правна норма следва изводът, че за да се направи извод по въпроса дали конкретно
административно нарушение съставлява маловажен случай следва да се преценяват
фактите на липса или незначителност на вредните последици, характера на вредните
последици, ако такива са настъпили от нарушението, всички смекчаващи
отговорността обстоятелства. Като от съдържанието на чл. 93, т. 9 от НК следва
изводът, че маловажността на случая е поставена в зависимост не само от размера на
вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства, които
следва да се преценяват от въззивния съд конкретно и въз основа на събраните по
делото доказателства, при всеки случай на административно нарушение. Настоящият
съдебен състав приема, че „маловажен случай“ ще е налице само ако съвкупната
преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена
опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от съответния вид. В конкретния случай, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав на съда приема че
административното нарушение, за което е санкционирано дружеството жалбоподател,
следва да се квалифицира като „маловажен случай“. В конкретната хипотеза са налице
предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение разкрива белезите
на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК,
приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Касае се за първо нарушение, тъй като по делото
5
не са представени никакви доказателства за предходни нарушения по ЗЧАВ. По делото
е установено по безспорен начин, че дружеството жалбоподател в деня на проверката е
имало номер за регистрация в публичния регистър - № Р-0461/24.10.2023 г. Контролно
административната дейност не следва да бъде самоцелна, с оглед налагане на
имуществени санкции и в тази насока са измененията на ЗАНН, в сила от 23.12.2021 г.
Законодателят изрично регламентира възможността за отправяне на предупреждение
съгласно чл. 28 от ЗАНН. Настоящият състав, счита че санкцията в конкретния случай
е прекомерна и в противоречие с общия принцип за съразмерност. Нарушението е
отстранено преди извършване на проверката, като същото е станало не при изпълнение
на дадени му предписания за това. Съвкупната преценка на посочените обстоятелства
обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното
административно нарушение в сравнение с обикновените случаи за нарушения по
същите законови текстове, поради което е налице хипотезата на „маловажен случай“
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Нарушаване на правото на защита на наказаното лице, което има право да знае
какво точно нарушение се твърди, че е извършило във всички случаи води до
порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално
нарушение. Нарушаването на императивните разпоредби на ЗАНН е довело до
опорочаване на цялото административно наказателно производство.
Поради гореизложеното не следва да се обсъждат въпросите относно
извършването на административното нарушение, авторството и субективната страна.
Тези въпроси следва да бъдат обсъждани само при законосъобразно протекъл процес
на административно наказване.
Предвид изложените съображения, жалбата се явява основателна и следва да бъде
уважена, а наказателното постановление – отменено.
При този изход на делото, право на присъждане на разноските за производството
се поражда само за жалбоподателя. Претендира се присъждане на разноски в размер на
1300 лева, представляващо заплатено във въззивното производство адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна не е направила възражение за прекомерност на така
заплатеното възнаграждение.
Водим от горното Районен съд Брезник
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО и ОТМЕНЯ наказателно постановление №
ГБО-0081 от 28.02.2024 г. издадено от М. М. П., Заместник –председател на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) гр. София, с което на
6
основание на основание чл. 43а, ал. 3 от ЗЧАВ и чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, на „Статус
Технолоджи“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. *************
представлявано от У. И. М. С. е наложено административно наказание „Имуществена
санкция“ в размер на 10000 лв. (десет хиляди лева) за нарушение на чл. 8а, ал. 6 от
ЗЧАВ, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО ИЗДАДЕНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) гр. София ДА ЗАПЛАТИ на
„Статус Технолоджи“ ЕООД, ЕИК: *************, със седалище и адрес на
управление гр. ************* представлявано от У. И. М. С. сума в размер 1300 лв.
(хиляда и триста лева), представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд Перник в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено с мотивите.
Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________
7