Определение по дело №692/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2244
Дата: 28 юли 2022 г.
Съдия: Марияна Димитрова Ширванян
Дело: 20227050700692
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 март 2022 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…………………2022 година, гр.Варна

 

       ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,

Десети състав, в закрито заседание на двадесет и осми юли 2022г.,

като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян

адм.д.№ 692/2022г. по описа на съда, за да се произнесе

взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.158, ал.3 от АПК вр. чл.253 вр. чл.83 ГПК, чл.22 ГПК.

Производството по делото е образувано по жалба на Н.А.Н. срещу отказ на Председателя и административен ръководител на Административен съд Варна за разглеждане по съществото и предоставяне на информация по ЗДОИ по направено от г-н Н. искане.

Настоящото производство е образувано след връщане на делото от Върховния административен съд.

При проверката направена от състав на Върховния административен съд на Р България, Пето отделение, с Определение № 6676/06.07.2022г. постановено по адм.д. 5804/2022г., е оставено в сила Разпореждане № 5166/18.04.2022г. постановено по настоящото дело, с което е оставено без уважение искането на г-н Н. да бъде освободен от внасянето на държавна такса за разглеждането на жалбата на г-н Н.А.Н. срещу отказ на Председателя и административен ръководител на Административен съд Варна за разглеждане по съществото и предоставяне на информация по ЗДОИ по направено от г-н Н. искане.

При съобразяване на Определение № 6676/06.07.2022г. постановено по адм.д. 5804/2022г. от състав на Върховния административен съд на Р България, Пето отделение, съдът е дал с разпореждане № 9292/15.07.2022г.  последна възможност на г-н Н. да изправи нередовността на жалбата на г-н Н.А.Н. срещу отказ на Председателя и административен ръководител на Административен съд Варна за разглеждане по съществото и предоставяне на информация по ЗДОИ по направено от г-н Н. искане, като представи в 7-дневен срок от съобщаването в деловодство на АдмС Варна доказателство за платена д.т. в размер на 10лв.. На жалбоподателя е указано, че при неотстраняване на нередовността на жалбата в срок, последната ще оставена без разглеждане, а съдебното производство – прекратено.

Разпореждането е връчено на г-н Н. лично на 18.07.2022г. съгласно отбелязването на върнатия отрязък от съобщението (стр.43 от съдебната преписка). Срокът за изпълнение на разпореждането е 7 – дневен и е започнал да тече на 19.06.2022г. и е изтекъл на 26.07.2022г.

Постъпила е молба от г-н Н. по чл.253 от ГПК или ново освобождаване от заплащането на държавна такса с.д.11086/15.07.2022г. в деловодство на съда в 14.07 ч. В молбата е направен анализ на действията на състава на Върховния административен съд постановил определение № 6676/06.07.2022г. Сочи се промяна на обстоятелствата и намаляване на доходите на жалбоподателя към датата, на която трябва да внесе държавната такса. Представени са доказателства – заповед за налагане на ПАМ временно отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС от 02.07.2020г., епикриза за окончателна диагноза - параноидно личностово разстройство от 30.09.2020г., касов бон за закупен глюкомер на стойност 18лв. от 03.05.2022г., епикриза на г-жа Ангелова от 18.04.2022г., експертно решение на НЕЛК от 15.06.21г., данни по справка за родственост, определение № 3138 от 04.04.2022г. постановено от състав на ВАС, Пето отделение по адм.д. 2518/2022г.. Тези представени доказателства, част от които не са нови, съществували са към момента на подаване на жалбата, не влекат по съдържанието си извод за липса на възможност на г-н Н. да заплати изискуемата по АПК държавна такса за разглеждане на делото от административния съд. Представеното определение на състав на Върховния административен съд не е по настоящия спор и не подлежи на съобразяване или изпълнение или коментар от настоящия състав. Само декларацията за положение и имотно състояние представена към разглежданата молба има значение за произнасянето на съда по искането за освобождаването от заплащане на държавна такса на г-н Неделев по делото.

От данните по декларацията се вижда, че към 15.07.2022г. г-н Н. е получил сума в размер на 308.9лв. Както вече съдът посочи в свое разпореждане № 5166/18.04.2022г. г-н Н. няма пряк интерес от воденето на настоящия спор. Правният интерес и по – конкретно прекият правен интерес е разглеждан от настоящата инстанция със значението му в АПК и развито в доктрината от Проф. д-р Емилия Къндева. Професор д-р Къндева сочи, че „Правният интерес е необходима материална предпоставка за наличието на административноправен спор и необходима процесуална предпоставка за сезиране на съда с решаването на този спор.“ [1], както и, че „Правният интерес е връзката между оспорващия (жалбоподателя) с породените от административния акт правни последици.“[2] В този аспект е поставено изискване, съгласно което „Интересът трябва да е пряк: Трябва непосредствено да се засягат права, свободи и законни интереси на жалбоподателя или непосредствено да се създават задължения за него.“[3] В конкретния случай не е налице пряко засягане на интерес на жалбоподателя с оспорения от него акт, поради което и не са налице предпоставките за преразглеждане на Разпореждане № 5166/18.04.2022г. постановено по настоящото дело, с което е оставено без уважение искането на г-н Н. да бъде освободен от внасянето на държавна такса за разглеждането на жалбата на г-н Н.А.Н. срещу отказ на Председателя и административен ръководител на Административен съд Варна за разглеждане по съществото и предоставяне на информация по ЗДОИ по направено от г-н Н. искане, оставено в сила с Определение № 6676/06.07.2022г. постановено по адм.д. 5804/2022г. от състав на Върховния административен съд на Р България, Пето отделение. Не са налице и нови обстоятелства, които да обосновават необходимост от освобождаване на г-н Н. от заплащане на държавна такса за разглеждане на съдебния спор, поради което искането по чл.253 от ГПК или ново освобождаване от заплащането на държавна такса с.д.11086/15.07.2022г. се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Съдът констатира от постъпила към с.д.11085/15.07.2022г. в 13.46ч. в деловодство на АдмС Варна молба от г-н Н., че в нея жалбоподателят е посочил в отговор на разпореждането от 15.07.2022г., че няма да внася никакви 10лв. по сметка на Адм.С Варна. Предвид съдържанието на тази молба съдът намира, че искането обективирано в молбата постъпила със с.д.11086/15.07.2022г. в деловодството на съда в 14.07 ч. представлява недобросъвестно упражняване на процесуални права от г-н Н., като в този аспект намира, че не следва да дава възможност допълнителна на г-н Н. за внасяне на държавна такса за разглеждане на спора.

Съдът констатира, че до настоящия момент разпореждането не е изпълнено и нередовноста на жалбата не е отстранена. Не е поискано и удължаване на срока за изпълнение на разпореждането.

Налага се извод за наличие на предпоставките на чл.158, ал.3 от АПК, поради което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

С оглед формулираното във молба с.д. 11085/15.07.2022г. подадена от г-н Н. искане за отвод, поради твърдяно от г-н Н. произнасяне по съществото на спора от настоящия съдия – докладчик, за което цитира решаващия състав на ВАС, съдът следва да се произнесе изрично. Искането за отвод е неоснователно. Както вече беше посочено изискването за наличие на пряк интерес има връзка от една страна с допустимостта на жалбата (не с нейната основателност), а когато жалбоподателят е адресат на акта, доколкото поради негови действия е започнало административното производство (какъвто е настоящият случай) има връзка с предвидената възможност в  чл.83 от ГПК за освобождаването от заплащането на държавна такса за съдебното производство. Наличието на пряк интерес свързан с издадения административен акт, при изпълнението на който могат необратимо да се засегнат правата на жалбоподателя (напр. да бъде лишен от собственост върху имот) или да възникнат за него задължения, изпълнението на които ще доведе до трудно поправима за жалбоподателя вреда (например запориране на банкова сметка ***ен акт), какъвто явно не е настоящия случай, ще влече извод за наличие на предпоставките за освобождаването му от заплащане на държавна такса. Предвид горното не са налице основанията на чл.22 от ГПК и не следва да бъде уважено направеното искане за отвод на съдията докладчик по делото.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  искането на г-н Н. за отвод на съдията – докладчик по адм.д. 692 по описа на АдмС Варна за 2022г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н.А.Н. по чл.253 от ГПК или ново освобождаване от заплащането на държавна такса с.д.11086/15.07.2022г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н.А.Н. срещу отказ на Председателя и административен ръководител на Административен съд Варна за разглеждане по съществото и предоставяне на информация по ЗДОИ по направено от г-н Н. искане.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№ 692 по описа на Х състав на Административен съд Варна за 2022г.

Определението подлежи на оспорване в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба пред Върховния административен съд на Р България.

                                                           

Съдия:



[1] Къндева, Е., 2006, Административно правосъдие, София, Сиела- Софт енд пъблишънс, стр.185

[2] Пак там

[3] Къндева, Е., 2006, Административно правосъдие, София, Сиела- Софт енд пъблишънс, стр.189