№ 477
гр. Варна, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Калинка Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20223110200199 по описа за 2022 година
Производството е образувано на основание чл.59 и следващите от
ЗАНН по жалба на „Б.НС“ЕООД, против наказателно постановление №
01338-87/20.12.2021г. на Директора на РИОСВ-Варна, с което на „Б.НС“
ЕООД е наложено административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ” в размер на 2000 лева на основание чл. 200 ал.1 т.6 от Закона
за водите.
В жалбата си жалбоподателят оспорва фактическата обстановка, моли
наказателното постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се явява но се
представлява, като процесуалният и представител поддържа жалбата и моли
за отмяна на НП.
Представител на въззиваемата страна, издала НП, оспорва жалбата и
моли НП да бъде потвърдено.
След като прецени обжалваното постановление ,с оглед
обстоятелствата посочени във въззивната жалба и събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: В
наказателното постановление е било описана следната фактическа
обстановка- На 10.07.2021 г. на Морски плаж, разположен непосредствено
1
под семеен хотел Бригантина, гр. Варна, к.к. Чайка, ул. „Боян Бъчваров" №
150, е установено, че дружеството изхвърля непречистени битово-фекални
отпадъчни води в Черно море от шахта, разположена до басейна в хотел
Бригантина, което е потвърдено от нарушените изисквания за качество на
морските води, регламентирани в Наредба № Н-4/14.09.2012 г. за
характеризиране на повърхностни води.
При извършена незабавна проверка на място, съвместно с Басейнова
дирекция Черноморски район (БДЧР) по повод постъпил в РИОСВ-Варна
сигнал, е констатирано, че в шахта, представляваща част от канализационната
мрежа в двора на хотел Бригантина, от която битово-фекалните води се
изтласкват към друга шахта, разположена във високата част на имота, на
границата с ул. „Боян Бъчваров", е установен зелен PVC маркуч с диаметър
приблизително 5 см., излизащ от нея. Същият е навит и положен на бетонова
площадка над шахтата. При отварянето на капака на шахтата (разположена на
височина около 10 м над плажа и на около 30 м от Черно море) е установено,
че другия край на маркуча е потопен в отпадъчната битово-фекална вода.
Лицето присъствало при проверката (представил се като съпруг на
управителката) отказва да извади маркуча от отпадъчната вода, при което
експертите, извършващи проверката, съвместно издърпват маркуча и
установяват монтирана към него помпа. При по-обстойно оглеждане на
маркуча е установено замърсяване на същия и наличие на характерна за
битово-фекални води миризма. По време на проверката са взети водни проби
от морските води в района под хотел Бригантина. По информация на БДЧР са
установени превишения по показател „азот амониев" (7 пъти над нормата) и
„азот нитритен" (почти 2 пъти над нормата), съответстващи на получения
сигнал за замърсяване с непречистени битово-фекални води с посочен
източник хотел Бригантина, като констатираното замърсяване най-вероятно
не е единичен (инцидентен) случай.
За констатациите си служителите от РИОСВ съставили акт за
установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено
атакуваното наказателно постановление.
Актосъставителят квалифицирал нарушението като такова по чл.200
ал.1 т.6 от Закона за водите.
Актът за административно нарушение бил връчен надлежно на
2
въззивника. В предвидения срок жалбоподателя направил писмени
възражения, които не били обсъдени от наказващият орган преди издаването
на наказателното постановление.
В съдебно заседание бе разпитана свидетелката Н.П., чиито показания
съдът кредитира, като дадени безпристрастно и обективно. Същата разказва
подробно за случая и твърди, че в обекта имало изградена канализация, а
върху изградена бетонова шахта имало поставен навит маркуч.
Проверяващите не видели този маркуч да отива директно в морето, той стоял
навит на бетоновата шахта и имал миризма на фекално замърсяване. Морето
се намирало на около 15 метра и проверяващите си направили извод, че щом
маркуча е дълъг най –вероятно жалбоподателят би могъл да изхвърля отпадни
води с този маркуч в морето. Непоследствено изхвърляне на отпадни води не
било засечено. Били взети проби от водата на черно море намираща се пред
хотела и било установено, че било налице битово фекално замърсяване.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по АНП, както и от гласните доказателства в хода на
съдебното производство, които преценени в тяхната взаимносвързаност са
логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване
от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Съдът намира, че неправилно административнонаказващият орган е
констатирал нарушение по чл.200 ал.1 т.6 от Закона за водите, като е отнесъл
фактите към хипотезата на правната норма. Видно от текста на посочената за
нарушена правна норма наказва се с глоба, съответно имуществена санкция,
освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото
лице, което: изхвърли отпадъчни води във водните обекти и
канализационната система, като наруши емисионните норми и изисквания -
от 1000 лв. до 5000 лв. Видно от събраните гласни и писмени доказателства
не се установи безспорно обстоятелството, че жалбоподателят е извършил
вмененото му нарушение. Съдът намира, че АНО се е произнесъл при
3
неизяснена фактическа обстановка. Нарушението не е доказано нито от
обективна, нито от субективна страна. Видно от показанията на свид. П. не е
било установено жалбоподателят да изхвърля отпадни води в Черно море. За
това обстоятелство е направено единствено предположение, тъй като върху
шахта в обекта имало маркуч, а морските води в района били с превишени
показатели на „азот амониев и азот нитритен“. В самото НП АНО е посочил,
че „най-вероятно констатираното замърсяване не било единичен случай“.
Съдът намира, че е недопустимо да бъдат налагани наказания и да се
ангажира адм. наказателната отговорност физически и юридически лица
заради вероятност да са извършили определено нарушение. Следва
нарушението да бъде доказано от обективна и субективна страна, да бъдат
посочени и доказателствата, които го потвърждават. В противен случай сме
изправени пред невъзможност санкционираните лица да осъществят правото
си на защита. Съдът намира, че обстоятелството, че върху шахта в обекта
имало маркуч, който бил достатъчно дълъг да отведе отпадни води в морето,
не е достатъчно основание да се приеме, че жалбоподателят е осъществил
състава на чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ. Обстоятелството, че морските води в района
били с превишени показатели на „ азот амониев и азот нитритен“ не означава
автоматично, че водите са били замърсени именно от жалбоподателят.
Замърсителят на водите не е бил установен по категоричен начин. Не е било
установено по категоричен начин и обстоятелството, че жалбоподателят е
изхвърлил битово-фекални води в Черно море. За това са направени
единствено предположения. В настоящия случай съдът намира, че е било
наложено адм. наказание за нарушение, което жалбоподателят не е
извършил.
На второ място съдът намира, че АНО не е посочил датата на
извършване на твърдяното от него нарушение. В НП е била посочена датата
единствено датата на проверката. Като не е посочил конкретната дата, респ.
периода, през който е изпълнен фактическият състав на административното
нарушение, АНО е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила, което е основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление. Този задължителен реквизит на НП е от особена важност, тъй
като чрез посочването му може да се осъществи контрола за неговата
законосъобразност по отношение спазването на сроковете по чл.34, ал.1
ЗАНН от една страна, а от друга- обстоятелството кога е извършено едно
4
нарушение има съществено значение с оглед възможността на лицето,
посочено като нарушител, да организира защитата си. Имайки предвид
всичко гореизложено, съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено на посочените основания.
По искането на въззивника за присъждане на разноски, с оглед
крайния изход на делото съдът счете, че такива се дължат съобразно
разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК, вр. чл. 144 от
АПК вр. чл.78, ал.1 от ГПК.
В случая въззивникът е представил доказателства за направени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. Договорената и
заплатена от въззивника сума за адвокатско възнаграждение надвишава
размера на минималното адвокатско възнаграждение за този тип дела
определен в чл. 18, ал.2 вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредбата №1 от 09.07.2004год.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.7,
ал.2, т.2 от цитираната наредба за защита по дела с определен интерес
възнаграждението при интерес от 1000 до 5000 лева е 300 лв. + 7 % за
горницата над 1000 лв. В случая е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 2000 лв. и минималното адвокатско възнаграждение,
съобразно горепосочения текст от наредбата е над 300лв. Съдът като взе
предвид, че договореното и заплатено от въззивника адвокатско
възнаграждение надвишава незначително минималния размер на
адвокатското възнаграждение предвиден в цитираната по-горе наредба,
прецени, че така договореното и заплатено възнаграждение не е прекомерно.
Същото съответства на фактическата и правна сложност на делото и
активността на процесуалния представител на въззивника в производството
посредством изготвяне на въззивна жалба, участие в съдебно заседание и
представяне на писмени доказателства и то такива от съществено значение за
решаване на делото. В контекста на горното съдът счете, че направеното от
процес. представител на въззиваемата страна възражение в тази насока се
явява неоснователно, а на въззивника следва да бъдат присъдени разноски в
пълен размер – 400 лв. В случая съдът намира за нужно да отбележи, че
нормата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН не задължава съда автоматично да присъжда
адв.възнаграждение в минимален размер. Адвокатското възнаграждение
трябва да е справедливо и обосновано и само в правомощието на съда е да
прецени дали съобразно данните по делото уговореният размер е прекомерен
5
и до какъв размер следва да се намали при спазване на определения минимум
в разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН във връзка с чл. 36 ЗА. Настоящият
случай не е такъв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 01338-87/20.12.2021г. на
Директора на РИОСВ-Варна, с което на „Б.НС“ ЕООД е наложено
административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на
2000 лева на основание чл. 200 ал.1 т.6 от Закона за водите.
ОСЪЖДА РИОСВ –гр.Варна да заплати на „Б.НС“ ЕООД сумата от
400 лева, представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАРНЕНСКИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14-дневен срок от получаване на съобщението,
че решението и мотивите са изготвени.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6