МОТИВИ:

 

Обвинението е против подсъдимият К.К.Г.,***, с ЕГН **********, за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК,  за това че през периода 07.08.2008г. – 18.11.2008г. в гр. Плевен, с цел да набави за ЕТ „***-86-***” имотна облага, възбудил и поддържал у представители на Застрахователна компания „Уника” АД: Б.Б. – Регионален директор ЗК ”Уника”АД за Северна България, Х.С. – експерт „Ликвидация на щети” в Централно управление и П.Х. – Изпълнителен директор ЗК ”Уника” АД заблуждение, че е осъществил ремонтни дейности – подмяна с нови на авточасти: скоростна кутия с № 0236051 и раздатъчна кутия с №А0082240 по повод настъпило застрахователно събитие по застраховка „Каско” на МПС – ПТП с материални щети по автомобил „Ландровър” модел „Рейнджровър” с рег. № ЕН *** ВА, за което била заведена щета под № 07110153409/2008 и с това причинил имотна вреда на ЗК „Уника” АД в размер на 28215лв – големи размери.

Представителят на Районна прокуратурата гр. Плевен, въз основа на събраните доказателства, счита обвинението за доказано и иска съда да постанови осъдителна присъда.

Защитникът на подсъдимия К.Г., адв. А.К., счита подсъдимия за невинен и иска да бъде оправдан.

Защитникът на подсъдимия К.Г., адв. В.М., счита подсъдимият за невинен и иска да бъде оправдан.

Подсъдимият К.К.Г. в последната си дума твърди, че е невинен и иска да бъде оправдан.

В хода на съдебното следствие на основание чл.84 и сл. от НПК е приет за разглеждане гр. иск от ЗК ”УНИКА” АД – София за сумата от 49728.79 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на деянието предмет на обвинението ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на увреждането 18.11.2008 г. до окончателното й изплащане.

Съдът след като взе предвид обясненията на подсъдимия К.К.Г., показанията на разпитаните свидетели И.М.С., В.Б.М., прочетените по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК показания на свидетеля В.М. /л.113 от НОХД№1791/2010г. по описа на ПлРС/, Ж.Х.Е., В.Т.И., М.Х.Б., Е.А.П., Н.Г.К., прочетените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК показания на свидетеля Н.К. /том 4, л.24 – л.26 от ДП/, Г.А.А., прочетените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК показания на свидетеля Г.А. /л.33, том 4 от ДП №774/2010г. по описа на РП-Плевен/, А.Т.И., М.А.А., прочетените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК показания на свидетеля М.А. /том 4, л.69 от ДП №774/2010г. по описа на РП-Плевен/ М.И.И., П.Б.И., прочетените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК показания на свидетеля П.И. /л.109 от НОХД №1791/2012г. по описа на ПлРС/, П.С.С., прочетените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК показания на свидетеля П.С. /л.110 от НОХД №1791/2012г. по описа на ПлРС/, С.М.Г. /М./, М.М.Х., Ц.С.Г., Д.А.П., Б.Й.Б., Г.Л.Д., Б.Е.Б., Х.В.С., П.К.Х.,  заключенията на назначените по делото съдебно-графологическа експертиза /том 11, л.84-л.89 от ДП/, съдебно техническа-трасолочина експертиза /том 4, л.126-л.130 от ДП/, тройна автотехническа експертиза, СРС-та, Албум за извършен оглед на лек автомобил марка „Ленд Ровър“ модел „Рейндж Ровър“ с ДК№ЕН *** ВМ, допълнителна съдебна тройна автотехническа експертиза /л.377 – л.382, том 1 от НОХД№484/2015г. по описа на ПлРС/, съдебно-счетоводна експертиза /л.328 – л.332, том 1 от НОХД№484/2015г. по описа на ПлРС/, допълнителна съдебно-счетоводна експертиза /л.423 – л.428, том 2 от НОХД№484/2015г. по описа на ПлРС/, допълнителна тройна съдебна автотехническа експертиза /л.572 – л. 574, том 2 от НОХД№484/2015г. по описа на ПлРС/, допълнителна задача към тройна автотехническа експертиза /л.608 том 2 от НОХД№484/2015г. по описа на ПлРС/, инженерно-техническа експертиза /л.638 – л.644, том 2 от НОХД№484/2015г. по описа на ПлРС/, писмените доказателства по делото, счита за установено следното от фактическа страна:

В ранните часове на 22.07.2008г. на главен път от с. Гривица към гр. Плевен, подсъдимият К.Г. управлявал високо проходим автомобил „Ланд Ровер” модел „Рейндж Ровер” с рама № SALLSAA146A917607, с рег. № ЕН 7787 ВА, собственост на ЕТ „***-86-***”, представлявано от *** – майка на подсъдимия и свидетелят по делото Г.Д., видно от справка на л.71 от том 1 от ДП. Автомобилът притежавал сключена застраховка „Каско” в ЗК „Уника” АД чрез застрахователния брокер „Евроброкер Трейд” ЕООД Плевен, с управител на дружеството свидетеля *** П.. Застрахователната полица била под №07015600794, със срок на действие от 25.09.2007г. до 24.09.2008г.

По същият път и по същото време, и в същата посока към гр. Плевен, свидетелят М.И. управлявал автомобила си марка „БМВ” модел 318, с рег. №ЕН7354 ВА, който имал сключена застраховка „ГО” №0051084 от 2008г. в ЗЕАД „Интерамерикан България”.

При движението на автомобила свидетелят М.И. нарушил правилата за движение по пътищата, като навлязъл в лявата лента за движение на автомобила управляван от подсъдимия, което принудило Г. да отклони автомобила си в ляво, да премине през разделителния участък и другата лента за движение, и да спре на около 300 метра, след ЖП надлеза на с. Гривица. На място пристигнал полицейския служител М.А., който съставил Протокол за ПТП бл.№1023874 от 22.07.2008г. В същият отразил схемата описана по-горе за причина на ПТП, както и щетите по автомобилите. За автомобила управляван от подсъдимия Г., като щети били описани: деформации по предна дясна врата, счупена предна броня, два броя фарове, два броя допълнителни светлини, аербек и 4 бр. гуми. Указал необходимостта от извършване на оглед.

Така изложената фактическа обстановка по възникналото ПТП се установява от Протокола за ПТП, приложено ксерокопие на л.17 том.2 от ДП; показанията на свидетелите М.И. /л.122 от съдебното производство в съдебно заседание на 13.04.2015г./ и М.А. л.120, л.121 в същото съдебно заседание/ и прочетените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК показания /том.4 л.69 от ДП/.

Достоверността на показанията на тези свидетели ще бъде направена с оглед преценката на това, че свидетеля М.И. е бил съученик с подсъдимия, тренирал е заедно с него, както и е работил в периода 02.03.2004г. – 10.09.2007г. и от 07.09.2010г. – 20.07.2012г. в Търговски дружества собственост на родителите на подсъдимия – *** и К. ***.

 А достоверността на показанията на свидетеля М.А. ще бъде преценявана след анализ на обстоятелството, че всички ПТП с автомобили на дружествата собственост на родителите на подсъдимия, са били посещавани, като длъжностно лице от свидетеля М.А. и не изпълнение от негова страна на задължението му като служител на МВР да депозира докладна записка за настъпилото ПТП, с цел евентуално извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.”а” от НК по автомобила управляван от подсъдимия. На изисканата от съда информация - дали към датата на процесното ПТП - 22.07.2008г., свидетелят М.А. е бил на работа и отговарял ли е за мястото на ПТП в близост  на с. Гривица и изготвил ли е докладна записка по случая, докладвано ли е същото на ръководството, е видно, че свидетелят А. не е изготвил докладна записка за това ПТП, който факт ще бъде обсъден при анализа на доказателствата.   

Автомобилът управляван от подсъдимия не можел да се движи на собствен ход, поради което Г. със специализиран автомобил го закарал в сервиза на свидетеля Б.Б.. Същият ден подсъдимия посетил офис на ЗК „УНИКА” АД и подписал декларация за настъпилото ПТП. Била регистрирана щета с №07110153409. На застрахования автомобил били извършени три огледа, които били отразени в опис на щетите приложени на л.42, 43, 44 от том 7 от ДП, от застрахователния брокер *** П. в качеството му на представител на застрахователя „Уника”, а като представител на застрахователя без да присъства на огледите на автомобила бил вписан служителя М.Б.. Вещото лице – свидетеля В.И., като представител на ЗК „Интерамерикан” присъствал  на огледите. Първият опис и оценка на щетите по процесния автомобил бил извършен на 22.07.2008г., в него на 17 позиции били описани щетите по автомобила, сред които за подмяна били посочени фаровете и халогените на автомобила. Вторият оглед на автомобила в присъствието на същите лица бил насрочен за 30.07.2008г., в който представителя на застрахователя е указал, „че ходовата част на автомобила ще бъде огледана на трети оглед, след разоборудване на скоростна и раздатъчна кутия и измерване на сходимост на преден мост.

В периода от 30.07.2008г до извършения втори оглед на 07.08.2008г. подсъдимият К.Г., заедно с неустановено по делото лице, с технически умения в разглобяването и сглобяването на автомобилни агрегати,  разпробили отвор с размер между 6,5 мм  и 7 мм в корпуса на фланеца на скоростната кутия и счупени гнезда на болтове по раздатъчната кутия, като целта на подсъдимия била да представи тези дефекти като основание за подмяна на скоростната кутия ведно с раздатъчната, защото знаел, че не се допуска ремонт на корпусите на тези автомобилни агрегати, а се заменят с нови.

На извършения оглед на 07.08.2008г. в опис и оценка на щетите на процесното МПС били описани за замяна - корпус скоростна кутия, кормилна рейка и корпус раздатъчна кутия. След като на 07.08.2008г. представител на застрахователят вписал официално в описа и оценката на щетите необходимостта от подмяна на корпусите на скоростната кутия и раздатъчната кутия, подсъдимият взел решение да набави за ЕТ „***-86- ***” парични средства като въведе в заблуждение представителите на „Уника” АД, че е извършил подмяна на скоростната и раздатъчната кутия на автомобила.

В изпълнение на престъпната си цел за набавяне на имотна облага подсъдимият Г. изискал от „Мото Пфое” ЕООД” – гр. София, като официален вносител на марката „Ленд Ровър” за България, фактура за стойността на необходимите за подмяна части на автомобила, в резултат на настъпилото ПТП. Била му предоставена проформа фактура /том 7, л.40 от ДП/, сред които позиции фигурирали - стойност на скоростна и раздатъчна кутии, както и каталожните номера на официалния вносител на тези автомобилни агрегати, съответно ТGD 500460 за скоростната кутия и IAB 500244 за раздатъчната кутия. Подсъдимият Г. вече знаел цената на тези автомобилни агрегати от официалния вносител и не по-маловажната информация за техните каталожни номера. С цел да заблуди представителите на застрахователното дружество – Б.Б. Регионален директор ЗК ”Уника”АД за Северна България, Х.С. – експерт „Ликвидация на щети” в Централно управление и П.Х. – Изпълнителен директор ЗК ”Уника” АД, от които зависело изплащането на щетата, че е извършил подмяна с нови на повредените в резултат на ПТП скоростна и раздатъчна кутии на автомобила, решил да се сдобие с фактури с невярно съдържание, с които да потвърди факта на подмяната, именно фактурите с  №555/01.08.2008г.; и №557/05.08.2008г., копие от които са приложени на л. 23 и л.25 том 2 от ДП, със съответните позиции:

По фактура №555/01.08.2008г.

1.     IAB 500244 за раздатъчната кутия – 9985.90 лева,

2.     СМВ 500 670 – челно стъкло – 2550.20 лева,

3.     DHB 5000 62WWRPE – решетка, 616.62 лева,

4.     DXB 00221 LML – гривна - фар - мъгла RH – 56.85 лева,

5.     DXB 000 231 LML – гривна – фар – мъгла LH – 56.85 лева

По фактура № 557/05.08.2008г.

1.     DEB 500 426 – кормилна рейка – 2506.37 лева,

2.     DPE 0000 86 – основа предна броня – 208.30 лева,

3.     KBL 0000 90 – фар – мъгла пр. ляв – 237.60 лева,

4.     KBI 0000 80 – фар – мъгла пр. десен – 237.60 лева,

5.     TGD 500 460 ЕСК – кутия EXCH – 11890.60 лева,

По които фактури било налице съответствие по каталожен номер и стойност на скоростна и раздатъчна кутии с проформа фактурата, която „Мото Пфое” издава по искане на подсъдимия Г..

От показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Валентин М. /л.110, л.111 от том 1 от НОХД№484/2015г. по описа на ПлРС/, който бил управител и собственик на дружеството, както и от назначената и изготвена по делото графическа експертиза №370/16.11.2011г. /л.84 - л.90, том 11 от ДП/ - според която, 1. Подписите в графа „Съставил документа“ във фактури с №№555/01.08.2008г., 557/05.08.2008г. и 561/12.08.2008г., издадени от името на „В и М Делта груп“ гр. София не са положени от В.Б.М.; 2. Ръкописният текст във фактури с №№555/01.08.2008г., 557/05.08.2008г. и 561/12.08.2008г., издадени от името на „В и М Делта груп“ гр. София не е изписан от В.Б.М.. Според показания  на М., счетоводителката на дружеството, неустановена по делото със собствено име ***, упълномощена от него с пълномощно, което свидетелят не може да представи по делото, тъй като го е предоставил на лицето, което е закупило търговското му предприятие е издала процесните фактури. В хода на съдебното следствие съдът е установил, че „В и М Делта груп” е собственост на починалия Петър Петков П. /л.43 от ДП№ Д-774/10г. по описа на РП-Плевен/.

Свидетелят Макеев твърди, че приоритетно дружеството, което е било негова собственост към 2008г. се е занимавало ресторантьорство и продажба на захарни изделия, а за останалата дейност той не е бил уведомен, защото както беше изложено по-горе счетоводителката е имала свободата да извършва каквито желае търговски сделки.

От показанията на свидетеля М.Х., който е бил съдружник в търговското дружеството „В и М Делта груп” преди 2008г. се установява, че дружеството не се е занимавало с продажба на авточасти, а с ресторантьорство, като свидетеля М. е отговарял за счетоводно финансовата част, а свидетелят Х. с управлението на ресторанта.

При обсъждане на доказателствата, съдът по-подробно ще изложи своите съображения, защо приема, че представените фактури за закупуване на авточасти са с невярно съдържание, както се твърди и от обвинението, като съобрази този свой извод с доказателствените средства по делото - показанията на свидетелите В.М., С.М. /л.123, том 1 от съдебното следствие по НОХД№484/2015г. по описа на ПлРС/ и заключенията на назначените по делото две съдебно-счетоводни експертизи л.407 и л.447 от том 2 от съдебното следствие по НОХД№484/2015г. по описа на ПлРС/, въз основа на които стига до извода, за това че реално подсъдимият не е закупувал каквито и да било автомобилни части от „В и М Делта груп”. Подсъдимият Г. представил посочените фактури пред представител на застрахователното дружеството, като доказателства за това, че е извършил подмяната на скоростната и раздатъчната кутии с нови, представил и документ от „Гланц Авто” ООД – Плевен, със собственик и управител свидетеля А.И. относно вложения труд по ремонт на автомобила. Представителят на застрахователното дружество за гр. Плевен свидетеля *** П. изпратил документите в офиса на „Уника” в гр. Велико Търново. В сервиза на свидетеля И. били извършени само част от монтажните и всички бояджийски дейности, като часовете труд били посочени съобразно изискванията на Наредба №24 по ценоразпис на вложен труд човеко/часове за плащане. В неговия сервиз не били извършвани дейности по позиции №222 и №224 демонтаж на скоростна и раздатъчна кутия на автомобила.

От показанията на разпитаните свидетели Г.Д. и Б.Б. се установява, че в сервиза на свидетеля Б., свидетеля Д. е извършил подмяна на дефектиралите скоростна и раздатъчна кутии, като след изтичане на три месеца отново е имало ПТП със същият автомобил, отново управляван от подсъдимия Г., със щети отново по скоростна и раздатъчна кутии, което наложило от двете скоростни кутии да бъде сглобена една, и от двете раздатъчни кутии да бъде сглобена една и те отново да бъдат свързани, като за тази щета подсъдимият въпреки, че е бил в отношение на застраховка „Каско”, със застрахователно дружество „Интерамерикан България”, по застрахователна полица №20320/08/210/8698 с валидност 21.10.2008г. до 20.10.2009г. не завел щета, видно от единствените обяснения на подсъдимия, дадени в съдебно заседание на 25.09.2015г. на л.351гръб и в съдебно заседание 28.11.2016г. на л. 600 гръб/. Подсъдимият Г., чрез представянето на фактури №555/01.08.2008г., №557/05.08.2008г. заблудил Регионалния директор на ЗК „Уника” АД за Северна България - Б.Б., че по повод настъпилото застрахователно събитие на 22.07.2008г. е закупил  нови скоростна с № 0236051 и раздатъчна кутии с №А0082240 за автомобила „Ленд Ровър”. Съгласно правилата на компанията Б. предоставил на свидетеля Х.С. – експерт към дружеството всички документи. В С. също било възбудено заблуждението, че с представените фактури са закупени скоростна и раздатъчна кутии  и същите са монтирани в автомобила. На 13.11.2008г. в резултат на това заблуждение С. издал Експертно становище по щета /л.30 том 8 от ДП/, с което по цитираните и други фактури предложил щета № 07110153409 да се ликвидира, като на ЕТ „*** – 86 – ***” бъде изплатена сумата от 49 728.79 лева, по застрахователен договор „Каско” с №07015600794/24.09.2007г.

С решение №1 от 18.11.2008г. /том 2, л.19/, П.Х. – Директор на ЗК „Уника” АД наредил изплащане на обезщетение в размер на 49 728.79лева. по цитирания застрахователен договор „Каско”.

 След 25.09.2008г. автомобилът вече бил собственост на „***” ООД – със собственици на К. *** Г., *** и подсъдимия К.К.Г. /Решение №1910/09.08.2007г. ПлОС фирмено отделение/ и П.И., видно от приложения Договор за покупко-продажба на автомобила на /л.78, том 1 от ДП/ и приложената справка на л.73, том 1 от ДП, актуална към и след 25.09.2008г.

След продажбата на автомобила, била извършена и промяна в регистрацията му, като номерът бил променен на ЕН *** ВМ, бил сключен договор за застраховка с полица „Каско” №20320/08/210/8698 със срок 21.10.2008г. до 20.10.2009г. в „Интерамерикан България” ЗЕАД /копие на л.43 том 2 от ДП/.

На 08.12.2008г. в офиса на „Интерамерикан” в гр. Плевен, постъпило уведомление за щета заведена под №8310/2008г. В уведомлението и декларацията, водачът на лек автомобил „Ленд Ровър”, с новия ДК № ЕН 3254 ВМ, заявил, че на 05.12.2008г. в 23:35 часа в гр. Плевен е ударен в паркирано състояние от лек автомобил „Волво” с рег.№ ЕН8459АН, с водач свидетеля П.С., като са декларирани щети по лекия автомобил „Ленд Ровър” – счупени два предни фара. ПТП отново било установено от свидетеля М.А., за което бил съставен протокол за ПТП /л.48 том 2 от ДП/. По това застрахователно събитие била образувана преписка по щета №8310 с полица „Каско” №20320/08/210/8698 със срок 21.10.2008г. до 20.10.2009г.  /л.43 до л.50 том 2 от ДП/, като по тази щета на застрахования било одобрено обезщетение в размер 3736 лева, видно от приложената справка на л.54 от том 2 от ДП.

Сходството между щетите по опис в ЗК „Уника” под №07015600794 и полица „Каско” №20320/08/210/8698 със срок 21.10.2008г. до 20.10.2009г. в „Интерамерикан България” ЗЕАД, относно счупените фарове на автомобила било констатирано от свидетеля И.С., който за периода 2009г. – 2010г. работел като застрахователен експерт в ЗК „Интерамерикан България” ЗЕАД. Заостреното му внимание към претърпените щети от процесния автомобил го мотивирало да установи, че към „Интерамерикан” ЗЕАД в резултат на ПТП случило се на 22.07.2008г. между автомобила управляван от подсъдимия и лекият автомобил БМВ управляван от свидетеля М.И., в резултат на установената вина на свидетеля И. за произшествието има предявен регресен иск от ЗК „Уника” към ЗК „Интерамерикан”. От компанията депозирали сигнал до РП-Плевен за извършена застрахователна измама, като подробно описали заведените щети по лекият автомобил „Ленд Ровър” с рег. №ЕН 7787 ВА, различните дружества, в които автомобилът е бил застрахован, съвпадението, че ПТП са посетени от един и същи полицейски служител – М.А., съмненията си, че за две застрахователни събития са представени един и същи комплект фарове, изложени са още твърдения, че нелогично и необосновано основни ремонтни дейности като подмяна на агрегати – скоростна и раздатъчна кутии не са извършени в оторизирания сервиз за марката на Мото Пфое като преди това автомобила 8 пъти за други не толкова важни ремонти и смени на детайли е използвал официалния сервиз. Към сигнала са приложени и съответни доказателства.

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия К.К.Г., от показанията на разпитаните свидетели И.М.С., В.Б.М., прочетените по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК показания на свидетеля В.М. /л.113 от НОХД№1791/2010г. по описа на ПлРС/, Ж.Х.Е., В.Т.И., М.Х.Б., Е.А.П., Н.Г.К., прочетените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК показания на свидетеля Н.К. /том 4, л.24 – л.26 от ДП/, Г.А.А., прочетените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК показания на свидетеля Г.А. /л.33, том 4 от ДП №774/2010г. по описа на РП-Плевен/, А.Т.И., М.А.А., прочетените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК показания на свидетеля М.А. /том 4, л.69 от ДП №774/2010г. по описа на РП-Плевен/ М.И.И., П.Б.И., прочетените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК показания на свидетеля П.И. /л.109 от НОХД №1791/2012г. по описа на ПлРС/, П.С.С., прочетените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК показания на свидетеля П.С. /л.110 от НОХД №1791/2012г. по описа на ПлРС/, С.М.Г. /М./, М.М.Х., Ц.С.Г., Д.А.П., Б.Й.Б., Г.Л.Д., Б.Е.Б., Х.В.С., П.К.Х.,  заключенията на назначените по делото съдебно-графологическа експертиза /том 11, л.84-л.89 от ДП/, съдебно техническа-трасолочина експертиза /том 4, л.126-л.130 от ДП/, тройна автотехническа експертиза, СРС-та, Албум за извършен оглед на лек автомобил марка „Ленд Ровър“ модел „Рейндж Ровър“ с ДК№ЕН *** ВМ, допълнителна съдебна тройна автотехническа експертиза /л.377 – л.382, том 1 от НОХД№484/2015г. по описа на ПлРС/, съдебно-счетоводна експертиза /л.328 – л.332, том 1 от НОХД№484/2015г. по описа на ПлРС/, допълнителна съдебно-счетоводна експертиза /л.423 – л.428, том 2 от НОХД№484/2015г. по описа на ПлРС/, допълнителна тройна съдебна автотехническа експертиза /л.572 – л. 574, том 2 от НОХД№484/2015г. по описа на ПлРС/, допълнителна задача към тройна автотехническа експертиза /л.608 том 2 от НОХД№484/2015г. по описа на ПлРС/, инженерно-техническа експертиза /л.638–л.644, том 2 от НОХД №484/2015г. по описа на ПлРС/, както и приетите по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства.

В своите лаконични обяснения дадени в хода на съдебното следствие подсъдимият отговаря на въпроса на съда, че не е завел щетата „по втората кутия”, обяснява /том 1, л.351 гръб/, както и че свидетеля В.И. в качеството си на вещо лице е видял „забитото желязо” в кутията. В подкрепа на обясненията на подсъдимия са показанията на разпитаните свидетели Б.Б., Г.Д., М.И., В.И., М.А., С.М., А.И., П.И. и Д.П..

От показанията на свидетеля С.М. /л.123 – л.124, том 1, в съдебно заседание на 13.04.2015г./ се установява, че той заедно с подсъдимия на околовръстния път на гр. София за гр. Перник, от паркинга на веригата за бързо хранене „Мак Доналдс”, от неустановени по делото лица, са получили в два дървени сандъка скоростната и раздатъчната кутии за автомобила и подсъдимия, след получаването на тези части се е разплатил с неустановено по делото лице. Свидетелят дава показания и относно фактът, че е работил в двете търговски предприятия собственост на подсъдимия и неговите родители - ЕТ „*** – 86 – ***” и ООД „***”, непрекъснато за периода 14.03.2006г. – 16.04.2015г видно от приложената справка от ТД на НАП – Велико Търново /л.657, том 2 от делото/, отделно от това е тренирал заедно с подсъдимия и борба.

От показанията на свидетеля М.И. /л.122 – л.123 том 1 в съдебно заседание от 13.04.2015г./ се установява  механизма на ПТП при сблъсъка на управлявания от него автомобил и автомобилът „Лент Ровър” управляван от подсъдимия. Установява се също така, че свидетелят и подсъдимия са били съученици. И. е напуснал местопроизшествието след като му е написан АУАН. Също така свидетелят И., както свидетеля С.М.Г. /М./ е работел в дружества собственост на подсъдимия и неговите родители за периода от 02.03.2004г. до 10.09.2007г. – в ЕТ „К. ***” и в „***” ООД от 07.10.2009г. до 20.07.2012г., като към момента на ПТП не е работел с регистриран трудов договор.

От показанията на свидетеля М.А. дадени в хода на съдебното следствие и от прочетените в хода на досъдебното производство, се установява, че на 22.07.2008г. е посетил процесното ПТП, за което е съставил Протокол за ПТП №1023874. Установил е наличието на следи по пътното платно и тревната площ, така както се описва от свидетеля М.И.. Заварил е автомобилът на подсъдимия „спрял в ниската част, в нещо като канавка”, установил и съприкосновението между „голям камък и някакво желязо” – „като релса, не толкова дебела, някаква част като метална конструкция, дълга около 3-4 метра”. Имал е съмнение, че случилото се е в резултат на гонка между двата автомобила. Свидетелят описва и още три местопроизшествия, с автомобили собственост на подсъдимия или на търговските дружества, в които е съдружник той и неговите родители. За тези ПТП съставил следните протоколи: Протокол за ПТП №1175559/05.12.2008г. с участници П.С.С., с автомобил „Волво 460“ и *** П.Н. с автомобил „Ленд Ровър“ /т.2, л.48 от ДП/; Протокол за ПТП №1023874/22.07.2008г. с участници М.И.И. с автомобил „БМВ318“ и К.К.Г., с автомобил „Ленд Ровър“ /т.2, л.17 от ДП/; Протокол за ПТП №1086348/17.10.2008г. с участници С.М., с автомобил „Опел Астра“ и П.Б.И. с автомобил „Фолксваген Голф“ /т.7, л.61 от ДП/; Протокол за ПТП №1175985/04.03.2009г. с участник Илия Димитров И. с автомобил „Ленд Ровър“ / т.8, л.58 от ДП/.

От показанията на свидетеля М.А. дадени в досъдебното следствие се установява, че свидетелят познава подсъдимият, защото е тренирал борба с баща му – К. *** и „в продължение на 15 години са яли от една паница”. Свидетелят твърди, че не е извикал технически помощник да направи оглед на автомобила и не е направил преценка за образуване на досъдебно производство по чл.343 от НК, за причинено ПТП със значителни материални щети, защото тогава „не е имало такъв закон”. Констатирал е, че автомобила управляван от свидетеля И. се е отдалечил на собствен ход, а автомобила управляван от подсъдимия не е могъл да се движи. Изпада в противоречие относно преценката си в конкретния случай да не сезира компетентните лица да посетят ПТП, с оглед образуване на досъдебно производство и други случаи, в които е действал в изпълнение на служебните си задължения по друг начин, като е сезирал технически помощник и органи на разследването, след като е правил преценка по видимите външни причинени щети на автомобилите, за евентуални значителни материални щети.

От показанията на свидетеля Г.Д. дадени в хода на съдебното следствие /том 1, л.351; том 2, л.561 гръб и том 2, л.600 от делото/, се установява, че свидетеля е извършил отстраняването на скоростната и раздатъчната кутия на автомобила „Ленд Ровър” след ПТП на 22.07.2008г. и ги е заменил с нови докарани от подсъдимия в дървени сандъци, като тези ремонтни дейности били извършени в сервиза на свидетеля Б.Б.. Свидетелят Д. дава и технически подробности за алгоритъма, по който следва да се извърши свалянето на скоростната и раздатъчна кутии. Пояснява, че арматурното желязо е било забито в корпуса на скоростната кутия, както е показано в предявения му фотоалбум на л.221 по делото. Твърди, че диаметърът на желязото е бил 8-9 мм и необходимостта да ограничи разпространяването на пукнатини по корпуса на скоростната кутия е наложило да обработи отвора от желязото със свредло. В унисон с показанията на свидетеля Б., свидетелят Д. твърди, че след като е подменил скоростна и раздатъчни кутии, след около три месеца, подсъдимият отново е осъществил ПТП, което наложило от двете скоростни кутии да сглоби една, поради което автомобилът е с фабрично монтирания капак на скоростната кутия, защото другият корпус бил смачкан. Твърди, че са хартисали части при монтажа от двете в една скоростна кутия. По втората щета свидетелят твърди, че е получил сумата от 1000 лева за ремонт на скоростните кутии.

С показанията си свидетеля Б.Б. /том 1, л.351, том 2, л.561 гръб и том 2, л.600 от делото/ подкрепя твърденията на свидетеля Д., като пояснява за проведения разговор с подсъдимия Г., който му е съобщил за ПТП в резултата на което по автомобилът му имало щети – счупени фарове, долна рейка, арматурно желязо забито вдясно на скоростната кутия, пукната раздатъчна кутия, от която е текло автомобилно масло, като в резултат на тези щети се е обадил на свидетеля Д., който се е наел да смени скоростната кутия. Пояснява накратко механизмът на подмяната, отново излага тезата за последващо ПТП, след около три месеца, в резултат на което новите агрегати били увредени напълно и това наложило замяната на корпусите на скоростна и раздатъчна кутии с първоначално монтираните на автомобила.  Дава и най-подробните показания относно вида на забитото в скоростната кутия арматурно желязо, което е било с диаметър около 8 мм, заострено в единия край и не е било измествано от корпуса на скоростната кутия преди да бъде фотографирано.

Свидетелят Д.П. в своите показания дадени в хода на съдебното следствие /том 1, л.313 – л.314 от делото/, твърди че свидетелят Д. го е използвал да провери дали правилно е извършил ремонтните действия по монтажа на новата скоростна и раздатъчна кутии. Видял е капака на старата скоростна кутия поставен на пода, като някакво желязо е стърчало от нея. След два-три месеца отново е разговарял със свидетеля Д., който му е казал „ела пак, че имам пак такъв джип” и след като е отишъл в сервиза на свидетеля Б. е видял, че монтираните преди около два-три месеца скоростна и раздатъчна кутии са повредени и на въпроса - дали от двете кутии може да бъде сглобена една скоростна кутия, е дал съвет на свидетеля Д. да разглоби, да извади частите от новата скоростна кутия и отново да ги сглоби, като сложи корпуса на старата.

Освен показанията им в частта относно ремонтните дейности на автомобила управляван от подсъдимия Г., общото в показанията и на тримата свидетели е обстоятелството, че са дългогодишни познати с бащата на подсъдимия, К. *** и познават подсъдимия от детските му и младежки години.

Със своите показания свидетеля А.И. подкрепя тезата на свидетелите Б.Б. и Г.Д. относно това, че са били извършвани ремонти дейности по автомобила „Ленд Ровър” управляван от подсъдимия, като свидетелят е направил обработката на документите удостоверяващи извършените ремонтни дейности по автомобила на подсъдимия, след уговорка за това със свидетеля Б.Б.. Свидетелят И. в качеството на управител на сервиз „Гланцавто”, след възлагателното писмо, което е получил от ЗК „Уника” е извършил ремонт по автомобила на подсъдимия касаещ боядисването му и подмяна на необходимите автомобилни детайли, с изключение на тези касаещи ходовата част и скоростните кутии на автомобила, защото в неговия сервиз такива ремонтни дейности не се извършват. На л.79 – л.81 от том 2 от ДП са приложени документи касаещи щетата регистрирана в ЗК „Уника” и извършваните ремонтни дейности в автосервиз „Гланцавто”. В том 8 от л.128 до л.146 от ДП са приложени документи касаещи щети по същият автомобил регистрирани и в други ЗК, но отново с извършена ремонтна дейност в сервиз управляван от свидетеля А.И., като отново е налице съвпадение в щета №07110153409 на ЗК „Уника”, по следните точки в описа /том 2, л.79 от ДП/: т.1; т.2; т.3; т.4; т.5; т.21, с позициите по щета №9634 на ЗК”Интерамерикан България” ЗЕАД по опис на щети със следните точки /том 8, л.138 от ДП/: т.1; т.2; т.3; т.7 и фактура /приложена на л.140 от том 8 по ДП/ относно ремонт на джанти.  Свидетелят дава показания и относно извършвани „монтьорски работи” по автомобила.

В показанията си свидетеля П.И. без да конкретизира в детайли, разказва за ПТП на 02.11.2008г. с автомобила „Ленд Ровър”, при което по автомобила били причинени увреждания в задната му част. За това ПТП бил съставен Протокол № 1175026 /приложен на л.83, том 8 от ДП/, като това ПТП не е посетено от свидетеля - полицейски служител М.А.. Свидетелят дава показания и за друго ПТП, в което е участвал на 17.10.2008г., с лек автомобил „Фолксваген Голф”, собственост на *** – приятелка на подсъдимия,  управляван от свидетеля, при което бил причинен сблъсък с лек автомобил „Опел Астра”, управляван от свидетеля С.М.Г. /М./, като Протокола за ПТП /том 7, л.61 от ДП/ бил съставен отново от свидетеля М.А..

Свидетелят П.С.С. дава показания относно ПТП възникнало между автомобилът, който той е управлявал и автомобила „Ленд Ровър”, като твърди, че тръбите, които са се намирали в багажника на неговия автомобил са причинили щета по другия автомобил като са счупили предните фарове. За това ПТП бил съставен Протокол за ПТП №1175559/05.12.2008г. /л.48 том 2 от ДП/ от свидетеля М.А. и по това застрахователно събитие била образувана преписка по щета №8310 с полица „Каско” №20320/08/210/8698 със срок 21.10.2008г. до 20.10.2009г.  /л.43 до л.50 том 2 от ДП/, като по тази щета на застрахования автомобил „Ленд Ровър” собственост на „***” било одобрено обезщетение в размер 3736 лева, видно от приложената справка /л.54, том 2 от ДП/.

От показанията на свидетеля В.И. се установява, че същият като експерт към ЗК „Интерамерикан България” е извършил три огледа на процесния автомобил /том 11, л.61 от ДП/ за случилото се на 22.07.2008г. ПТП, за което била заведена щета №07110153409 и били извършени три описа и оценки на щетите, съответно на: 22.07.2008г.; 30.07.2008г. и 07.08.2008г. Свидетелят твърди, че щом се е подписал под описите и оценка на щетите, действително тези части са били деформирани, което е наложило подмяната им, тъй като корпусите на скоростната и раздатъчна кутии не се предлагат като отделни детайли.

Свидетелят *** П. в качеството си на застрахователен брокер, дава показания относно процесната щета по автомобила на подсъдимия, за това че е изготвил описа и оценка на щетите на л.60 том 11 от ДП, като практиката била да напише името на съответния служител от ЗК „Уника”, който отговаря за тази щета, в конкретния случай това е свидетеля М.Б., без Б. да е присъствал в качеството си на представител на застрахователя. Свидетеля е изготвил и описа на л.62 от том 11 от ДП, касаещ щетите по автомобила предмет на настоящото производство, а именно - корпус скоростна кутия и корпус раздатъчна кутия, в който опис изрично е вписано, че е присъствал и вещото лице ангажиран от ЗК „Интерамерикан” – В.И.. Свидетелят дава показания относно технологията им на работа със служителите в ЗК „Уника”. 

Показания относно регистрирането и описването на щети в ЗК „Уника” дава свидетелят М.Б., който към 2008г. е бил служител на клона на компанията в гр. Велико Търново. От неговите показания се установява, че въпреки трите описа на щета под №07110153409, извършени на: 22.07.2008г.; 30.07.2008г. и 07.08.2008г., да носят неговото име като съставител, действително описите не са извършени от него, както беше установено и от показанията на свидетелите В.И. и *** П.. Установява се, че свидетелят М.Б. е обработвал документите по щетата, след като е пристигнала в офиса в гр. Велико Търново, без да има каквито и да било непосредствени наблюдения относно повредените, дефектирали и негодни за употреба агрегати на автомобила.

Показанията на свидетеля Н.К. са почетени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК дадени в хода на ДП /л.24-26/ разкриват трайната практика установена в ЗК „Уника” при работата й със застрахователния  брокер *** П. , служителите на компанията да не се запознават непосредствено с щетите по автомобила „Ленд Ровър”, а да се доверяват на описа изготвен от *** П., въпреки че е написано тяхното име и обстоятелството, че застрахователния брокер работи в интерес на застрахованото лице, благодарение на което получава и възнаграждение за сключените застраховки. Свидетелят К. е работил по заведена щета в ЗК „Уника” под №07110151776/08.01.2008г. на автомобила „Ленд Ровър”.

От показанията на свидетеля Х.С., който към монета на регистриране на щетите по застрахователна полица „Каско” с №07015600794 на ЗК „Уника” по лекия автомобил „Ленд Ровър”, е работел като експерт и свидетелят П.Х., който към посочения период е работил като Директор на ЗК „Уника”, се установява, че същите нямат непосредствено наблюдение, както и останалите служители на ЗК „Уника” относно заведената щета, не са били особено впечатлени от размера на сумата, защото са знаели, че ще бъде предявен регресен иск спрямо друга застрахователна компания „Интерамерикан”.

Свидетелят Г.А., прочетените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК показания /л.33 том 4 от ДП/ изяснява обстоятелството, че през 2008г. е работил служител в ЗК „Интерамерикан България” офис гр. Плевен, към която компания процесния лек автомобил „Ленд Ровър” собственост тогава на „***” ООД е имал застраховка „Каско” от м.октомври 2008г. до м.октомври 2009г., през който период по автомобила са регистрирани пет щети, със следните номера: №7840/03.11.2008г.; №8310/08.12.2008г.; №9506/26.02.2009г.; №9634/05.03.2009г.; №12149/14.07.2009г., след което застрахователната полица по едностранно решение от страна на компанията е била прекратена.

От показанията на свидетеля И.С., който от февруари 2009г до м. октомври 2013г. е работил в ЗК „Интерамерикан България” ЗЕАД, като застрахователен експерт вътрешен контрол, след като е добил висше образование в Академията на МВР, Факултет полиция и с гражданска специалност „Охрана на обществения ред противодействие на престъпността”, с 27 годишен опит в системата на МВР, от които 14 години в „Икономическа полиция” в сектор „Банково и застрахователно дело” и 17 годишен опит в застрахователните компании, където задълженията му са били свързани с преглеждане на тежки щети от ПТП, преглед на документи за констатиране на измами и разглеждане на регресни искове от други застрахователни компании, става ясно, че в резултат на тези му задължения и придобития му професионален опит е установил, че лекият автомобил „Ленд Ровър” има еднакво счупени фарове, които са били предмет на разглеждане по щета №2629 на ЗК „Интерамерикан”, в резултат на регресен иск от ЗК „Уника”, в резултат на ПТП от 22.07.2008г., заведено като щета  №07110153409 и щета №8310/2008г. в ЗК „Интерамерикан България” ЗЕАД, за ПТП на 05.12.2008г., с водач на автомобила „Ленд Ровър” - *** Н. и виновния водач на другия автомобил, свидетеля П.С., като Протоколът за ПТП №1175559 бил съставен от свидетеля М.А.. В последствие свидетелят И.С. установил, след контакт с колеги в ЗК „ОЗК”, че същите щети са и предмет на ПТП от 05.03.2010г. по „Каско” №********** валидна полица от 27.08.2009г. до 26.08.2010г. Тази му констатация дава основание на свидетеля детайлно да прегледа щетата по регресния иск на ЗК „Уника”, за което извършил щателна про*** за стойността на скоростна и раздатъчна кутия в официалния вносител на марката „Форд Мото Пфое”, откъдето получил отговор, че тези агрегати следва да бъдат заменени с рециклирани, които са на значително по-ниска цена от представената фактура за закупуването им от подсъдимия. Свидетелят твърди, че фактурите са били на стойност около 50000 лева и поради съмнение за измама са отказали да заплатят на ЗК „Уника” исканата сума. Нещо повече от ЗК в която работел, депозирали сигнал до РП-Плевен, приложен на л.296 – л.298,том 1 от делото, в който описали своите констатации.

В подкрепа на показанията на свидетеля С., са показанията на свидетеля Ж.Е., който е регистриран експерт към Софийски градски съд. По повод съмненията на служителите в „ОЗК” АД за измама относно фаровете на автомобила „Ленд Ровър”, които не са предмет на щетата, свидетелят извършил експертиза приложена от л.28 до л. 32, том 1 от ДП, в който дал заключение, че лекият автомобил „Ленд Ровър” не участник в ПТП станало на 05.03.2010г. на паркинг пред х-л „Балкан” в гр. Плевен и щетите по него не са причинно следствена връзка с механизма на ПТП описан в протокол №1255473 издаден от Първо РПУ при ОД на МВР-Плевен. Констатациите в експертизата си, която не е  приета като средство за доказване в настоящия процес, свидетелят потвърждава показанията дадени пред настоящия съдебен състав по непосредствените си свои наблюдения и впечатления за описаното ПТП. Има конкретни спомени относно фаровете, механизма на ПТП и е категоричен в становището си, че причинените щети по автомобила – еднакво счупени фарове от две ПТП, е единствено възможно да се случат в резултат на измама.

Свидетелят В.М. дава показания, които не изясняват дали подсъдимият действително е закупил нови скоростна и раздатъчна кутии от „В и М Делта Груп” ООД, с които да е заменил дефектиралите в резултат на ПТП случило се на 22.07.2008г. скоростна и раздатъчна  кутии на управлявания от него автомобил „Ленд Ровър”, за която била заведена щета №********* от 2008г. на ЗК „Уника” и която теза се подкрепя от свидетелските показания на Г.Д., Б.Б., С.М. и приложените като писмено доказателство фактури с №555/01.08.2008г. и №557/05.08.2008г. В казаното от него, свидетелят М. твърди, че е делегирал права на счетоводителката на дружеството, с неустановена самоличност с първо име ***, която е извършила сделката, защото почерка и подписа по цитираните фактури не е негов, който факт е установен и със заключението на назначената и изготвена по делото съдебно-графическа експертиза. От показанията на свидетеля се установя още, че няма как да бъде разкрита самоличността на счетоводителката ***, защото свидетелят не посочва и счетоводната кантора, в която тя е работела. От показанията на свидетеля М.Х., който е бил съдружник на свидетеля В.М. до 21.05.2009г., видно от приложената справка от Търговски регистър /л.39-л.41 от ДП/, се установява, че дружеството основно се е занимавало с ресторантьорство. Обстоятелството, че не може да бъде установена самоличността на лицето *** – счетоводител на дружеството се установява и от факта, че съдът е изискал от ТД на НАП – София заверено копие на справка, актуално състояние на всички действащи трудови договори за периода от 01.01.2008г. до 12.05.2015г. на „В и М Делта груп”, от която се установява, че лице с такова име не е работило на трудов договор в дружеството, след което съдът получи отговор от свидетеля, че *** е била служител на счетоводна кантора, която не може да посочи. Установи се нещо повече, като работник в дружеството за периода от 21.01.2008г. до 10.11.2008г. е регистрирана свидетелката Ц.Г., от чиито показания, става ясно, че тя никога не е работила във „В и М Делта Груп” ЕООД  - София, не познава свидетеля В.М. и е работила 20 години в ТКЗС – Видин, като бобиньорка, което обстоятелство прави невъзможно, с оглед събраните данни издирването на счетоводителката ***.

 Видно от заключението на вещото лице по назначената и изготвена съдебно техническа-трасологична експертиза Протокол №41 /л.126 – л.131, том 4 от ДП/. На въпроса - Има ли промени в номерата на рамата, скоростната и раздатъчната кутии на представения лек автомобил марка „Ленд Ровър“ модел „Рейндж ровър“ с ДК№ ЕН *** ВМ, ако има промяна, в какво се изразява и по какъв начин е извършена и какво е съдържанието на оригиналните номера? От извършения оглед и изследване се установява, че номера на рамата – „VIN“ се поставя от производителя, на три места: - щанцован номер на вертикална площадка, която е разположена на дясната греда на шасито, под предна дясна врата; - номер на рамата – изписан на табелка, която е закрепена на арматурното табли отпред, в ляво – вижда се през предното стъкло; - номер на рамата – на фабрично типова табелка, залепена на предната „маска“, до радиатора на охладителната система. Към датата на изследването и на трите места, е установено 17-позиционен номер на рама със следното еднакво съдържание: „SALLSAA146A917607“. При огледа и изследването не се установили признаци и следи от интервенция за промяна на първоначалното съдържание на номера на рамата. Номера на скоростната кутия е на вертикална площадка, която е разположена по средата на „кожуха“ на кутията, от ляво по посока на движението. При огледа и изследването е установено, че номера на скоростната кутия има следното съдържание – „0236051“. Шрифта с който е изписан номера, е с вдлъбнат непрекъснат релеф, с еднаква плътност, без отклонения по вертикал и хоризонтал. При огледа и изследването не се установили признаци и следи от интервенция за изменение в съдържанието му, тост номера на скоростната кутия е оригинален. Номера на раздатъчната кутия е на вертикална площадка, която е разположена по средата на „кожуха“ на кутията, от дясно по посока на движението. При огледа и изследването е установено, че номера на раздатъчната кутия има следното съдържание – „А0082240“. Шрифта с който е изписан номера е точковиден, с еднаква плътност, без отклонения по вертикал и хоризонтал. При огледа и изследването не се установили признаци и следи от интервенция за изменение в съдържанието му, тоест номера на раздатъчната кутия е оригинален. Към датата на изследването - 25.10.2010г. номерата на рамата, скоростната и раздатъчната кутии, са оригинални и без признаци и следи от извършена интервенция за промяна в съдържанието им. 

От назначената и изготвена тройна съдебна-автотехническа експертиза /л.20 – л.32 от ДП№774/2010г. по описа на РП-Плевен/, с поставени въпроси: Да се извърши проучване и направи техническа характеристика на лек автомобил „Ленд Ровър“, с рег.№ЕН *** ВМ, собственост на ЕТ „*** – 86 – ***“, намиращ се в ПП КАТ – Плевен. Има ли деформации и ремонтни операции по външната част на пода на автомобила във връзка с претърпяно произшествие? Ако има такива, извършван ли е ремонт на ламаринени или други детайли в областта на скоростната и разпределителната кутия? Има ли видимост детайли в областта на скоростната и разпределителната кутия да са боядисвани във връзка с ремонтни операции или подмяна на детайли, и боядисвани ли са ремонтираните подови ламарини? Може ли да се установи разлика между фабрично боядисани детайли и такива след извършен ремонт? Какво е разположението на частите от трансмисията, скоростната и разпределителната кутия спрямо общата окомплектовка на трансмисията на автомобила? Какви са фабричните номера на скоростната и разпределителната кутия към момента на проучването на автомобила. Съответстват ли номерата  „VIN №“ на рамата на автомобила, скоростната и разпределителната кутия, посочени в справката на „Мото Пфое България“ ЕООД /том.2, л.7/ поставени при излизане на автомобила от фирмата-производител? Има ли характерни белези по скоростната и разпределителната кутия или закрепващите елементи, към момента на проучването от които да личи, че е извършвана подмяна на същите или други ремонтни операции? Боядисвани ли са агрегатите и механизмите около тях и ако са боядисвани може ли да се установи разлика в боята с останалите агрегати от трансмисията и външната страна на пода? При извършване на външния оглед на скоростната и разпределителната кутия може ли да се определи приблизително експлоатационния период на агрегатите по външния им вид? По представените в делото фактури, издадени от „В и М Делта груп“ ООД за закупуване на агрегатите има ли записани идентификационни номера и съответстват ли те на тези, монтирани на автомобила? Има ли техническа възможност по посочените в представените фактури номера на скоростната и разпределителната кутия да се определи произведени ли са от фирмата производител, кога, къде са реализирани на пазара като резервни агрегати и механизми?

Видно от заключението на вещите лица и въз основа на извършеното проучване от тяхна страна на материалите по делото и извършено изследване на автомобила „Ланд Ровър“, се установява, че

 

	Показатели	Констатации
1.	Марка и модел на автомобила	Land Rover Range Rover
2.	Регистрационен №	ЕН ***ВМ; ЕН 7787ВА
3.	Рама №	SALLSAA146A917607
4.	Произведен	19.08.1995г.
5.	Двигател №	ELD111508050061298, заменен с № Дизел 2500 куб. см, мощност 140 kw
6.	Скоростна кутия №	0236051 оригинал
7.	Раздатъчна кутия	А0082240 оригинал
8.	Маса	2530 кг.
9.	брой места	4+1
10.	Двигателни мостове	2; тип 4х4, джип
11.	Номер скоростна кутия	„0236051“ към 04.07.2004г.
12.	Номер раздатъчна кутия	А0082240 към 04.07.2004г.
13.	Произшествие станало на	22.07.2008г. ЕН 7787ВА
14.	Изземване на автомобила	08.10.2010г. автосервиз „Рейсинг – ТИМ“

  

По външната част на пода няма ремонтни операции от ПТП.

По скоростната и раздатъчната кутия от трансмисията на автомобила няма пукнатини, заварки и течове на масло от корпусите на двата механизма.

По пода на автомобила не се установиха деформации свързани с произшествие. Няма данни за определяне на ремонтни операции след съществували неизправности и деформации по пода. Елементите от трансмисията са симетрично разположени и налична скоростна и раздатъчна кутия с номера от фабричното пускане на автомобила в движение.

Няма технически данни за определяне, че скоростната и разпределителната кутия са демонтирани и монтирани. Винтовите съединения са корозирали.

Няма детайли в областта на скоростната и разпределителната кутия да са боядисвани във връзка с ремонтни операции или подмяна на детайли. Няма боядисвани след ремонт на подови ламарини в областта на скоростната и раздатъчната кутия.

На автомобила е кожуха на съединителя и маховика, който е продължение на скоростната кутия и е връзка между скоростната кутия и двигателя. След скоростната кутия в механична връзка е монтирана раздатъчна кутия с карданен вал до задния мост. Липсва кардан до предния мост. Механизмите са закрепени с неподвижни връзки на тампони към рамата и купето на автомобила, подовата част и носещи греди.

Номерата на скоростната и разпределителната кутия са еднакви с тези, с които фирмата производител е пуснала автомобила на пазара и при всички проучвания и изследвания на процесния автомобил.

Дата на производство – 19.08.1995г.;

Дата 29.10.2010г. от протокол №41, БНТЛ при ОД на МВР – гр. Плевен;

Дата 03.09.2009г. Справка „Мото Пфое“ том 2, л.14;

Дата 04.07.2014г. Проучване на автомобила в КАТ гр. Плевен от тройната автотехническа експертиза;

Дата 14.07.2014г. Справка „Мото Пфое“

Номер на скоростната кутия – „0236051; Номер на раздатъчната кутия – „А 0082240“. На превозното средство се намират оригиналните скоростна и раздатъчна кутия.

Агрегатите, скоростна и раздатъчна кутия с фабричните серийни номера са на местата си. Това са агрегатите, с които автомобила е произведен и предложен на пазара от производителя. По посочените механизми няма пукнатини или заварки от ремонтни операции. Всички винтови съединения са корозирали. По винтовите съединения няма видими белези агрегатите: скоростната и раздатъчната кутия да са демонтирани и монтирани от местата или да е извършван ремонт по същите.

Агрегатите скоростна и разпределителна кутия не са боядисвани. Повърхностите са с насищане от пепеливо покритие в резултат на продължителна експлоатация и изменение на температурните режими. Самите механизми и детайлите около тях не се констатира да са боядисвани. Боята на подовата част е еднаква.

От външния вид на скоростната и разпределителната кутия се констатира, че същите са били в продължителен период на експлоатация. Периода на експлоатация най-вероятно е от датата на производство на автомобила.

Във представените фактури от „В и М Делта груп“ ООД няма записани идентификационни номера. Записани са каталожни номера, които са поставени в каталози за фирмите в търговската мрежа. Каталожен номер е за регистриране в складово стопанство или за търговска мрежа улеснение при продажба на агрегатите.

По представените фактури и липса на сертификат няма техническа възможност да се определи откъде фирмата е придобила агрегатите към коя дата и от къде са доставени. За това определяне следва да се изследва документацията за доставка на посочените и описани агрегати по доставни документи и заявка за такива от фирмата продала частите „В и М Делта груп“ ООД.     

 

От извършения оглед на автомобила от съда е установено, че автомобилът „Ленд Ровър“, модел „Рейндж ровър“ с ДК№ЕН *** ВМ е с оригиналните си скоростна и раздатъчна кутия от първата му регистрация до момента на огледа не са сваляни от мястото си и да е извършвана замяна с нови и стари кутии с нови вътрешни части в описаните за негодни спукани стари кутии, от които е текло масло. Петната намазани с течен метал не значи, че под тях има дупки и пукнатини. Ако се допусне, че това е щетата заради, която са посочени пукнатини от които е текло масло и е предписано да се сменят с нови от огледа се вида и се прави определение: че ремонта на двете намазани петна с течен метал определят щета точно за 5.00 лева. При извършването на огледа на автомобила от вещите лица, за номерата на скоростната и раздатъчната кутия, предна дясна гума на автомобила беше с изпуснат въздух. Вещите лица констатирали, че при товаренето на автомобила да се кара в автосервиза „ЕН-ДИ-АЙ-ГРУП“ гумата била напомпана. По автомобила между огледа и представянето на автомобила в сервиза някой е работил. Експертизата не може да се произнесе кога са направени петната, за които се твърди, че са от течен метал на двата механизма. На снимките във фотоалбума, който е изготвен при огледа на автомобила се прави, за да се виждат неизправностите. Пукнатини по кутиите във фотоалбума няма. Пукнатини във фотоалбума по кутиите на двата механизма не посочи и свидетеля В.И., който е присъствал при съставяне на протокола за пукнатините по кутиите и снимането на пукнатините, които следва да се виждат във фотоалбума. Това е предназначението на фотоалбума. Скоростната и раздатъчната кутия нямат пукнатини. Посоченото петно замазано с течен метал е на височина 30см. и е странично на кутията. Разстоянието между стената на кутията и купето е около 3-4см. и няма как камък или бетонно желязо да направи щета по кутията. Самото петно е над хоризонтална греда и в това място няма как да се получи повреда от камък или бетонно желязо. Натискът, за да влезе бетонно желязо трябва да бъде страничен, а не по надлъжната ос на автомобила. Площта на замазките с течен метал на скоростната кутия е около 1 см. Тя не покрива пукнатина от която да е изтичало масло. Кутиите не са разглобявани. Наклепа от температурно изменение, лепкава част от вода премесена с малки частици кал в местата на присъединяване не са унищожени и обвиват изцяло двата механизма.

Посочените дефекти, намазване с течен метал не налагат сваляне на кутиите от местата им или най-малко разглобяване. В София техническият департамент на производителя  Jaguar Land Rover Ltd, чрез фирмата вносител могат да дадат пълна техническа информация при доставянето на автомобила в сервиза, в който правят ремонт на съответните механизми. Тази щета не отговаря на щетата по застрахователната полица. По кутиите на механизмите няма пукнатини. Под петната от течен метал не се вижда какво има, но по начина на направените петна от огледа не се виждат пукнатини. Първата кутия е на автомобила с две намазки с течен метал и по нея няма пукнатина, от която да тече масло. В световната практика за ремонт на автомобили няма описана технология, че в спуканите кутии за което е предписано да се сменят с нови скоростна и раздатъчна кутия, че ако в тях се сложат нови вътрешни части пукнатините ще се възстановят самостоятелно и от тях няма да тече масло. Ремонта на кутиите с поставените две петна е на стойност 5.00 лева.

От назначената и изготвена съдебно-счетоводна експертиза /л.328, том 1 от делото/, с поставена задача: да направи про*** за произхода на стоките по посочените фактури с №555/01.08.2008г. и №557/05.08.2008г. на фирма „В и М Делта груп“ ООД гр. София, с Булстат ********* по цялата верига на доставка с начина на плащане на тези стоки и с какво са транспортирани. Видно от заключението на същата, след като е извършено проследяване на данните представени по делото от ТД на НАП-София, относно произхода на стоките по цялата верига на доставка по посочените фактури, се установява, че в подадените в ТД на НАП-София Дневници за покупки и продажби по ДДС за данъчен период 01.08.-31.08.2008г. са декларирани: в Дневник за покупки – „резервни части“ от Марк строй ЕООД ф-ра №957/01.082008г. на стойност 35790.00 лева и ДДС 7158.00 лева. Няма данни от документацията на Марк строй ЕООД ЕИК ********** за предходния доставчик от когото са закупени стоките. В Дневник за продажби – „продажба на стоки“ на ЕТ „***-86“ ЕИК114051276 по фактури:

№555/01.08.2008г. – облагаема с/ст – 13266.42 лв. и ДДС 2653.28лв.

№557/05.08.2008г. - облагаема с/ст – 15080.47лв. и ДДС 3016.09лв.

№561/12.08.2008г. - облагаема с/ст – 7418.56лв. и ДДС 1483.71лв.

По начина на плащане на тези стоки се установява, че на фактурите за получател е записано *** /няма положен подпис/. Сумите са платени в брой на 12.08.2008г. с фискални бонове от касов апарат с означен час 12.41 часа.

Фактура №555/01.08.2008г. – 15919.00 лв. к.бон №0443

Фактура №557/05.08.2008г. – 18096.56 лв. к.бон №0444

Фактура №561/12.08.2008г. –   8902.27 лв. к.бон №0445

Обща стойност на стоките      42917.83 лв.

За транспортирането на частите няма данни. Предаването на стоките на К.К.Г. в присъствие на свидетеля С.М. е станало на 12.08.2008г. съгласно означението върху касовите бонове.

От назначената и изготвена допълнителна съдебно-счетоводна експертиза /л.423 – л.444, том 2 от делото/ със задача да бъде извършена про*** за произхода на стоките по посочената фактура с №957/01.08.2008г. на фирма „Марк строй“ ЕООД, с ЕИК ********** към 2008г. по цялата верига на доставка с начина на плащане на тези стоки и с какво са транспортирани. Внесено ли е реално в Републиканския бюджет ДДС от „Марк строй“ и „В и М Делта груп“, се установява, че след проследяване данните представени по делото от ТД на НАП-София, относно произхода на стоките по фактура с №957/01.08.2008г. на „Марк строй“ ЕООД, с ЕИК ********** в ТД на НАП-София са приети с протоколи: СД по ЗДДС и дневници за покупки и продажби за данъчни периоди м.08.2008г. и м.09.2008г. подписани и подпечатани от Л.Г. – представляващ „Марк строй“ ЕООД.

В СД по ДДС вх.№1108727/15.09.2008г. са декларирани в дневник за продажби за м.08.2008г. 15 сделки по фактури:

от № **********/01.08.2008г. до № **********/27.08.2008г.

В СД по ДДС вх.№1123058/14.10.2008г. са декларирани в дневник продажби за м.09.2008г. – 25 сделки по фактури:

от №**********/01.09.2008г. до №**********/30.09.2008г. и №**********/28.08.2008г.

Не е декларирана фактура №**********/01.08.2008г. на стойност – 35790.00 лева и ДДС7158.00 лева за продажба на стоки на „В и М Делта груп“ ООД.

За произхода на стоките по цялата верига на доставка се установява, че в подадените в ТД на НАП-София от упълномощено лице В.Б.М. СД по ДДС вх.№22060937124/15.09.2008г. и дневници за покупки и продажби за данъчен период м.08.2008г. са декларирани: в Дневник покупки – „резервни части съгл.опис“ от „Марк строй“ ЕООД по фактура №**********/01.08.2008г. на стойност 35790.00 и ДДС 7158.00 лева.

В дневник продажби – „продажби на стоки“ ЕТ „***-86“ по фактури:

Фактура №555/01.08.2008г. – 15919.00 лв. с/ст – 13266.42лв. и ДДС 2653.28лв.

Фактура №557/05.08.2008г. – 18096.56 лв. с/ст – 15080.47лв. и ДДС 3016.09лв.

Фактура №561/12.08.2008г. –   8902.27 лв. с/ст – 7418.56 лв. и ДДС 1483.71 лв.

Всичко на обща стойност    -  42918.53 лв.       35765 лв. и ДДС 7153.08лв.

По начина на плащане на тези стоки на фактурите за получател е записано *** /няма положен подпис/ Платени са в брой на 12.08.2008г. с фискални бонове от касов апарат с означен час 12.41 часа.

Фактура №555/01.08.2008г. – 15919.70 лв. к.бон №0443

Фактура №557/05.08.2008г. – 18096.56 лв. к.бон №0444

Фактура №561/12.08.2008г. –   8902.27 лв. к.бон №0445

Обща стойност на стоките      42918.53 лв.

За транспортирането на стоките няма данни.

За внасянето реално в РБ ДДС от „Марк строй“ ЕООД

В СД по ДДС вх.№1108727/15.09.2008г. Резултат за периода – ДДС за възстановяване 83.27 лева.

В СД по ДДС вх. №1123058/14.10.2008г. Ре0зултат за периода – ДДС за внасяне 198.70 лева. Данъкът за внасяне е приспаднат по реда на чл.92, ал.1 от ЗДДС.

За внасянето реално в РБ ДДС от „В и М Делта груп“ ООД

В СД по ДДС вх.№22060937124/15.09.2008г. за данъчен период м.08.2008г.:

Декларирани продажби с начислен ДДС – 16396.05 лева

ДДС с право на пълен данъчен кредит    – 16346.00 лева

Резултат ДДС за внасяне                         -        50.05 лева

Дължимият ДСС за м.08.2008г. е приспаднат от ДДС за възстановяване в м.07.2008г.

След извършения оглед в сервиз ЕТ „П. *** и поставената допълнителна задача /л.570, том 2 от делото/ към вещите лица, относно извършване на измерване на дебелината на кожуха на скоростната кутия на автомобил „Ленд Ровър“, в мястото на установения отвор, без да се разглобява механизма и без да извършват механични действия по него.

1.     Да се закара автомобил „Ленд Ровър“ в автосервиз, където да се разглоби скоростна и разпределителната кутия и установи има ли пукнатини по корпусите на механизмите, какъв вид са и изтичане на масло от неизправностите.

2.     При наличие на неизправности по корпусите на механизмите от техническа гледна точка да се опише технологията на получаване на неизправностите, пукнатини, отвори и др.

От заключението на тройната автотехническа експертиза, се установява, че: По корпуса на скоростната кутия няма пукнатини, от които да изтича масло от механизма.

Установена е изпъкналост в кожуха на скоростната кутия, за която се допуска, че може да е от затваряне на напречен отвор в присъединителното звено носено от скоростната кутия към разпределителната. Напречният отвор се определя като такъв спрямо надлъжната ос на автомобила. Надлъжен е този, който е по надлъжната ос на автомобила, отпред или отзад на съответния механизъм. За проникване на арматурно желязо в автомобила, следва да има сила на притискане. Напречно на автомобила няма възможност да възникне такава сила от арматурно желязо. Допускането на изпъкналостта за запушване на напречен отвор в корпуса на кутията не съответства на механизъм същият да е получен от притискане и проникнало арматурно желязо. Няма сила, която да натиска напречно арматурното желязо, да направи отвор в корпуса на скоростната кутия. Липсва окъртване на корпуса от сили на натиска отвън навътре в корпуса от бетонно желязо. Установената изпъкналост с полусферична форма е образувана от отвор, направен със свредло.

Относно поставената задача към вещите лица на 06.12.2016г. /л.608, том 2 от делото/, за измерване на отвор в скоростната кутия на лек автомобил „Ленд Ровър“, се установява, че отворът е с диаметър 6мм. По кожуха на скоростната кутия няма пукнатини ограничавани двустранно с отвори. Напречния отвор в скоростната кутия не може да бъде направен при движение на автомобила, защото няма сила която да притиска арматурно желязо на височина от пътното платно около 600-800 мм.

От заключението на вещото лице по назначената и изготвена инженерно-техническа експертиза, въз основа на двустранен Протокол от местопроизшествие от 22.07.2008г., находящ се на л.246 от делото, фотоалбум на л.218 до 246 от делото и всички други относими събрани до настоящия момент гласни доказателствени средства посредством показания на свидетели и доказателства посредством приетите по делото експертизи, изследване на намиращата се в КАТ-Плевен скоростна кутия от лек автомобил „Ленд Ровър“, заведена като щета №2669 на „Интерамерикан България“ ЗЕАД, с въпроси: Дали констатирания отвор по скоростната кутия е направен нарочно посредством пробивно средство или е резултат на проникване на заостреното оребрено арматурно желязо с неустановен номер, статично прикрепено към бетонен блок, посочено на лист 221 – снимката горе в дясно, снимка №3, сн. №5 и се отстрани наслоения материал от така наречения течен метал или епоксидни смоли, да отговори на въпроса, след като се вземе предвид всички параметри на движение на лекия автомобил, мястото на произшествието – възможно ли е тази деформация изразяваща се в пробив на кожуха на скоростната кутия да бъде причинена от оребрено арматурно желязо със заострен край. Да измери отвора от външната и вътрешната страна на кожуха на скоростната кутия и установи неговия размер в милиметри, и форма, преди да бъде отнета запушващата отвора сплав.

Видно от заключението на изготвената експертиза, се установява, че след направени разглеждания и пресмятания може да се направи извод, че отворът корпуса на скоростната кутия не е в резултат на проникване на профилирана арматурна стомана – профил №6, поради на удар при ПТП. Силата, която трябва да се приложи върху профилираната стомана, за да пробие корпуса, е многократно по-голяма от силата, която ще доведе до загуба на устойчивост /изкълчване/ на профилираната стомана, тоест профилираната стомана ще се огъне преди да пробие корпуса.

Ако има пробив на корпуса в резултат на удар с друго тяло, в зоната на отвора ще има видими деформации. При жилавопластичните материали те ще бъдат значителни, а при крехките материали ще бъдат по-малки, но с характерно разрушаване и пукнатини. В изследваният случай няма никакви видими деформации по корпуса или пукнатини.

Отворът от вътрешната и външната стена на корпуса не може да бъде замерен преди да бъде отнет запушващия го материал. След премахване на материала е замерен отвора от външната страна. Той варира в границите на 6,5 мм до 7мм в различните направления при измерване от външната страна на фланеца. Дебелината на стената на фланеца при отвора е 8 мм. От вътрешната стена отворът не може да бъде измерен точно, но видимо е с по-малки размери. Формата на отвора е близка до цилиндричната.

Въз основа на посочените доказателствени средства, обяснения на подсъдимия К.Г. /том 1, л.351 гръб/ и показанията на разпитаните свидетелите, писмените доказателства по делото описани до настоящия момент, както и заключенията на назначените поделото експертизи, като способи за доказване в наказателния процес съдът счита, че безспорно може да бъде направен еднозначен извод, за това че подсъдимият с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1 от НК. В този смисъл са налице множество преки и косвени доказателства, които следва да бъдат анализирани поотделно и в своята съвкупност, и водят съда до извода, че подсъдимият е извършил престъплението в което е обвинен.

Очертана е група от свидетели, които се намират в приятелски отношения с подсъдимия или са добри познати, служители на търговските дружество собственост на неговите родители, в които и той е участвал, както и добри познати от младежките години на неговия баща К. *** и съсобственик на процесния автомобил, като част от тези лица притежават повече от една от изброените характеристики. Това са свидетелите А.И., М.А., М.И., П.И., С.М., Д.П., Г.Д. и Б.Б.. Посредством показанията на тези свидетели от защитата се лансира тезата за подмяната с нови на дефектиралите в резултат на ПТП на 22.07.2008г. скоростна и раздатъчна кутии на лекия автомобил марка „Ленд Ровър” управляван от подсъдимия, като част от тях със своите показания се  стремят да създадат достоверност за тази смяна, говорейки за предхождащите събития, а именно - настъпилото ПТП, предприетите действия за закупуване на агрегатите, тяхната смяна и последващото второ ПТП, като част от тези свидетелски показания могат да бъдат приети изцяло или частично за отговарящи на истината.

Съдът поотделно ще обсъди, кое от казаното от свидетелите приема за достоверно, кое не кредитира с доверие и поради какви причини, като ще започне от показанията на свидетелите М.И. – участник в ПТП на 22.07.2008г. и свидетелят М.А., който в качеството си на полицейски служител при Първо РПУ на ОД на МВР – Плевен е посетил това ПТП.

Показанията на свидетеля М.И. са достоверни относно настъпилото на 22.07.2008г. ПТП между управлявания от него автомобил и автомобила на подсъдимия. За този факт има съставен Протокол за ПТП от свидетеля М.А.. Налице е логическо несъответствие между показанията на свидетеля М.И. и показанията на свидетеля М.А., относно това, че свидетеля М.И. като участник в ПТП, за разлика от свидетеля М.А. не е забелязал желязото „като релса, не толкова дебела, някаква част като метална конструкция, дълга около 3-4 метра”, който факт би следвало да бъде констатиран и от свидетеля М.И., който заедно с подсъдимия е престоял най-дълго на местопроизшествието, но свидетелят твърди за щети по автомобила на подсъдимия „брони, фарове” и в резултат на удар с камък. Няма спомен за тръби, бетон и други материали. Видно от приложената справка от НАП /том 2, л.656 от делото/ свидетелят е работил в дружество „***” от 07.09.2010г. до 20.07.2012г. и в ЕТ „К. Лозаров” от 02.03.2004г. до 10.09.2007г.

По отношение на свидетеля М.А.. Същият като дългогодишен полицейски служител не е изпълнил задълженията си произтичащи от това му качество, като съдът ще изложи своите съображения, защо свидетелят А. е нарушил задълженията си. Безспорно от неговите показания се установява, че автомобилът на подсъдимия не е могъл да се движи на собствен ход, което е предполагало причиняването на значителни щети по автомобила, с причиняването на които свидетелят М.И. е осъществил престъпния състав на чл.343, ал.1, б. „а” от НК и обуславя необходимостта от сезиране на орган на досъдебното производство за отпочване на процесуално следствени действия, с оглед на местопроизшествието, разпит в процесуално качеството на лицата участвали в ПТП и всички други необходими действия по НПК, и Закона за МВР. Защо свидетелят М.А. е пренебрегнал тези си служебни задължения? Ако беше ги изпълнил автомобилът не би останал във владение на подсъдимия, поради необходимостта от установяване на размера на щетите за отпочване на наказателно производство спрямо виновното лице. Автомобилът би следвало да бъде обследван, чрез извършване на оглед за установяване на щетите от вещи лица назначени в досъдебно производство, а не от експерти от застрахователна компания. Действията на свидетеля А. се явяват и в услуга на свидетеля М.И., който освен служител на търговските дружества се явява и съученик от 6-12 клас на подсъдимия. Най-вероятно, за да пренебрегне служебните си задължения в този случай, както и по друго ПТП с участието на същият автомобил на подсъдимия, свидетелят М.А. е бил мотивиран от познанството си с бащата на подсъдимия, с който както твърди „в продължение на 15 години са яли от една паница”. Емоцията в това изказване предпоставя не само обикновено познанство между свидетеля и К. ***, тя свидетелства за по-голяма близост. Тук е мястото да се отбележи, че това не е първия случай, в който свидетелят А. с цел да даде възможност на подсъдимия да прибере значителна сума от щета в резултат на ПТП по същият автомобил, пренебрегва служебните си задължения. Такъв е случая с ПТП случило се на 05.12.2008г., за което свидетелят е съставил протокол ПТП №1175559 /том 2, л.48 от ДП/, където щетите по №8310 от 2008 г. на ЗК „Интерамерикан България” са в размер на 3736.00 лева, която сума не е платена изцяло, поради направено прихващане по невнесени вноски по полици в размер на 3689.25лева, но представлява облагодетелстване за *** ООД.  Безспорно тук размера на щетите отново е значителен и отново свидетелят не е изпълнил служебните си задължения, за да бъде образувано досъдебно производство за престъпление по чл.343, ал.1, б. „а” от НК. Задоволил се е както и в оставалите случаи да състави протоколи за ПТП, освен посочените два и още един с участието на процесния автомобил - Протокол за ПТП №1175985/04.03.2009г. с участник Илия Димитров И. с автомобил „Ленд Ровър“ / т.8, л.58 от ДП/, което само по себе си внася недостоверност. Недостоверно е оправданието на свидетеля А., че не е извършил необходи4мите действия по образуване на досъдебно производство, защото към този момент е нямало такъв „закон”. Разпоредбата на чл.343, ал.1, б.”а” от НК е с последно изменение в ДВ бр.103 от 2004г. и с оглед длъжностното си качество свидетелят е бил длъжен да знае това. В тази му част показанията са му нелогични, защото  не може по субективната му преценка за видими външни щети по автомобила и без наличието на такива значителни външни деформации по купето на автомобила, но в невъзможност същият да се придвижва на собствен ход, свидетелят А. да преценява, че в случая не е налице значителна щета по автомобила, в който смисъл са показанията му на л.121 гръб дадени в съдебно заседание на 13.04.2015г. от НОХД№484/2015г.по описа на ПлРС. С тези си действия свидетелят А. е дал възможност на подсъдимия спокойно да прецени, каква имуществена облага би могъл да извлече от настъпилото ПТП, като инсценира по- големи щети по автомобила от действително настъпилите.

Следват показанията на свидетеля С.М.Г. /М./, който също е бил съученик с подсъдимия и заедно са тренирали борба, както и е работел в „***” и „*** 86-***”, видно от справка от Национална Агенция за приходите /том2, л.657 от делото/. Със своите показания свидетелят изгражда тезата, за това че заедно с подсъдимия са закупили раздатъчната и скоростната кутии, които са били ново монтирани на автомобила, поради дефектиралите в резултат на ПТП на 22.07.2008г. Тези автомобилни агрегати били заплатени на паркинга на веригата за бързо хранене „Мак Доналдс” намиращ се на околовръстния път на гр. София, която сума неустановени по делото лица са получили от подсъдимия, след като са му предоставили един сандък със скоростна и раздатъчна кутии и „някакви други части”. Установено е от показанията на свидетеля и приложените по делото фактури №555/01.08.2008г. и №557/05.08.2008г., е че общата стойност на получените стоки е в размер на 34016.26 лева дадени от подсъдимия в този момент на неустановените лица. 

В подкрепа на тези свидетелски показания са и приложените писмени доказателства – посочените фактури. По отношение на тяхната достоверност съдът ще вземе отношение, като анализира назначените и изготвени по делото две съдебно-счетоводни експертизи.

Със свидетелските показания на Г.Д., Б.Б., Д.П. бива завършена защитната теза, че подсъдимият не е осъществил престъплението в което е обвинен, защото действително е извършил подмяната на дефектиралите автомобилни агрегати, чрез закупуването на нови скоростна и раздатъчна кутии на обща стойност 28215лева. В тази насока от първостепенна важност са показанията на свидетеля Г.Д.. Тяхната достоверност, следва да бъде обсъдена през обстоятелствата, че заедно с *** е бил първи собственик на автомобила, което свидетелства за техните приятелски отношения.

Показанията на свидетеля Д. за подмяна на повредените автомобилни агрегати посредством нови и дефектиране на новопоставените, след което е сглобил от двете скоростни кутии една, на която е поставил като кожух фабрично произведената, но отремонтирана от процесното ПТП, както и допълнителните обработки на гнездата на болтовете и подмяната на част от тях по кожуха на раздатъчната кутия, противоречат на заключенията на назначената и изготвена тройна съдебна-автотехническа експертиза /л.20 – л.32 от ДП№774/2010г. по описа на РП-Плевен/, назначената и изготвена тройна съдебна автотехническа експертиза /том 2, л.572 –л.574 от делото/, назначената и изготвена съдебно инженерно-техническа експертиза /том 2, л.638 – л.644 от делото/; назначената и изготвена тройна съдебно-автотехническа експертиза /том 1, л. 377 – л.382 от делото/, които като способи на доказване в наказателния процес установяват обстоятелства подробно изложени в заключенията, които съдът не намира за необходимо отново да преповтаря, защото са подробно описани в настоящите мотиви. Накратко може да се изведе като извод, че не е възможно твърдяното арматурно желязо да достигне до кожуха на скоростната кутия, поради посоката на движение на автомобила и мястото й където се намира видно от т.4 на експертиза л.377 – л.382. От заключението на инженерно – техническата експертиза може да се направи извода, че направения отвор в капака на скоростната кутия е нарочен с цел да се направи заключението,  че в действителност е налице щета по автомобила причинена от проникване на арматурно желязо, като не са налице необходимите за това физически изменения по материала.

Тук е мястото да бъде отговорено и на твърдението на адв. К. л.33 от съдебно заседание на 20.02.2017г., че съдът не е назначил такава експертиза и с такава задача, като се има предвид първата тройна съдебно автотехническа експертиза. Същата е назначена в хода на досъдебното производство с постановление за назначаване на експертиза от 23.06.2014г. на следовател при ОСО – Плевен – Цвятко Камбуров /л.18-л.19 от неномериран том от ДП №774/2010г./ Твърденията на адв. К. за некомпетентност на вещите лица не отговарят на действителната тяхна квалификация, която е безспорна. Експертизите са допустими, защото съдът е задължен посредством тяхното назначаване да изясни определени факти, за които няма необходимата компетентност и именно поради това ги е назначил, а именно това са всички въпроси на които посочените експертизи са отговорили. Преповтарянето на съдебната практика на ВКС от страна на адв. К. и стъпвайки на свидетелските показания на Д., употребявайки израза „Не са разкомплектовали детайли … лежали под автомобила …”, противопоставяйки тези действия на свидетеля Д. на компетентността на вещите лица, не прави развитите от нея доводи достоверни за липсата на техническа компетентност у експертите, да отговорят на поставените им въпроси.

Със своите показания свидетелите Б.Б. и Д.П., които също се намират в близки отношения с подсъдимия и неговия баща, подкрепят показанията на свидетеля Д., за дефектирането на скоростната и раздатъчна кутии на автомобила в резултат на ПТП, последващите действия на замяната им с нови извършена от Д. и Б., и компетентната намеса от страна на Д.П., чрез съвети за сглобяването от две скоростни кутии на една.

Показанията на свидетеля Д., които съставляват основата на защитната теза за действителна подмяна на скоростната и раздатъчна кутии, биват подкрепени косвено от показанията на свидетелите В. Иванови *** П., които в качеството си на длъжностни лица са констатирали при извършените три огледа щетите по автомобила.

Това е кръга на доказателствените средства, с който бива очертана тезата, че действително е била извършена замяна повредените скоростна и раздатъчна кутии и само повторното ПТП, за което няма заведена щета е наложило демонтажа на новите скоростна и раздатъчна кутии, на които били монтирани кожусите на старите.

Съдът въпреки тези доказателствени средства, не счита за достоверно това твърдение, поради следните обстоятелства: Налице са лични и служебни отношения между подсъдимия и неговия баща, и свидетелите М.А., М.И., П.И., С.М., Г.Д. и Б.Б.. Отделно от това са налице противоречие и логически несъответствия между показанията на М.А. и М.И., и показанията на Г.Д. и Б.Б. относно забитото желязо. Както вече беше изтъкнато свидетелят М.И., който е бил служител във фирмата на майката на подсъдимия и впоследствие във фирмата на неговия баща, и е личен приятел на подсъдимия, и е участник в ПТП, и не е влизал в конфликт с подсъдимия К.Г. относно ПТП, в своите показания никъде не конкретизира наличието на арматурно желязо, което да е повредило скоростната кутия на автомобила. От своя страна свидетелят М.А. говори за някаква част от метална конструкция дълга около 3-4 метра, която явно би трябва да е била видима и за свидетеля М.И.. Свидетелят А. характеризира тази метална конструкция като „релса”.

Видно е от заключението на вещото лице по изготвената инженерно-техническа експертиза /том 2, л.638 – л.644 от делото/, че отвора на кожуха на скоростната кутия е цилиндричен с размери от 6,6мм до 7.00 мм, тоест по своята форма той не наподобява релса. Заключението на тази експертиза установява, че отвора в кожуха на фланеца е в резултат на разпробиване, а не е причинен от проникване на профилираната арматурна стомана с номера - от №6 до №10, видно от казаното от вещото лице Б. в съдебно заседание, до който извод той е достигнал посредством изчисления с утвърдени методики приложени при разрешаване на поставените задачи. Това заключение е в унисон и със заключенията на другите тройни автотехнически експертизи, които установяват невъзможността профилно арматурно желязо да достигне до кожуха на скоростната кутия и съобразно посоката на движение и неговото местонахождение да причини такъв отвор.

Както беше вече изтъкнато по-горе неизпълнението на служебното му задължение от страна на свидетеля А., е дало възможност на подсъдимия да изготви цялата схема по която без реално да извършва подмяна на двата автомобилни агрегата фирмата собственост на неговата майка да получи сумата от 28215 лева, като бъдат представени неистински фактури за това.

В противоречие с всякаква логика е бездействието на подсъдимия да не заведе щета, след като отново е настъпило ПТП със същият автомобил и отново са били повредени скоростна и раздатъчна кутии, по време на което ПТП подсъдимият е имал застраховка „Каско” №20320/08/210/8698 със срок 21.10.2008г. до 20.10.2009г.  /л.43 до л.50 том 2 от ДП/ и се предполага, че отново за тези нови автомобилни агрегати е дал сума близка до тази от 28215 лева. Не логично е, че за закупуването на тези втори автомобилни агрегати няма какъвто и да било документ. Логично е както бяха представени фактурите с №555/01.08.2008г. и №557/05.08.2008г., да има и документи удостоверяващи закупуването на вторите автомобилни агрегати. Тези разсъждения на съда са подкрепени и с обстоятелството, че за периода от м.октомври 2008г. до м.октомври 2009г., автомобилът е имал регистрирани пет щети, със следните номера: №7840/03.11.2008г.; №8310/08.12.2008г.; №9506/26.02.2009г.; №9634/05.03.2009г.; №12149/14.07.2009г.

При тази констатация възниква въпроса: Защо, като три месеца след ПТП на 22.07.2008г. автомобилът отново е претърпял ПТП, в резултат на което новоподменените скоростна и раздатъчна кутии са били напълно дефектирали, за тази щета на стойност около 30000 лева, при сключена застраховка „Каско” няма заведена щета, и защо подсъдимия за собствена сметка е подменил тези два автомобилни агрегата, което е наложило монтирането на кожусите на оригиналните при производството на автомобила скоростна и раздатъчна кутии с номера: №TGD 500 460 ЕСК и № IAB 500244.

 Логичният отговор на този въпрос е, че на 22.07.2008г. в резултат на ПТП не са били увредени скоростната и раздатъчната кутии на автомобила, а техните дефекти са били инсценирани с цел заблуда на представителите на застрахователното дружество, че тези автомобилни агрегати ще бъдат подменени. Този извод се налага и от заключенията на експертизите, чрез който способ на доказване се установява, че не е възможно арматурното желязо по този начин да се забие в скоростната кутия и че направения отвор в кожуха на същата е посредством пробивно средство, а не е в резултат на ПТП.  

Друг основен стълб на защитната теза, се явява твърдението за истинността на фактури с №555/01.08.2008г. и №557/05.08.2008г. с продавач „В и М Делта груп” и получател ЕТ „*** – 86- ***”.

От заключенията на назначените и изготвени по делото съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че въпросните скоростна и раздатъчна кутии са отразени в Дневник покупки на фирма „Марк строй” ЕООД като резервни части по фактура №957/01.08.2008г. на стойност 35790 лева и ДДС 7158 лева, като няма данни по документацията на „Марк строй” ЕООД за предходния доставчик от когото са закупени стоките. Не е декларирана фактура №957/ 01.08.2008г. на стойност 35790 лева и ДДС 7158лева, общо в размер на 42948 лева за продажба на стоки на „В и М Делта груп” ЕООД. От своя страна „доставчика” на резервните части скоростна и раздатъчна кутии „В и М Делта груп” с фактури №555/01.08.2008г.; №557/05.08.2008г. и №561/12.08.2008г. е продал на ЕТ „***-86 ***” процесните скоростна и раздатъчна кутии и други резервни части на обща стойност 42918.53 лева. Аритметичното действие изваждане показва, че „В и М Делта груп” ООД е продал въпросните скоростна и раздатъчна кутия, и други части с отрицателна разлика от 30.00 лева, тоест дружеството „В и М Делта груп” ООД е реализирало загуба от 30.00 лева. Обичайната пазарна цел на всяка търговска сделка и дейност е реализирането на печалба, в конкретния случай такава не е налице, налице е загуба. Този факт и други факти, съдът намира за достатъчни, за да стигне до извода, че такава сделка не е осъществена.  Освен посоченото съображение, в тази насока са и фактите, че не може да бъде проследен вносителя на тези части, веригата прекъсва до „Марк строй” ЕООД. Обстоятелството, че „В и М Делта груп” ООД видно и от показанията на свидетеля В.М., на които съдът ще се спре в последствие, основно се е занимавало с ресторантьорство. Като свидетелят М., видно от заключението на графическата експертиза, макар и собственик, и управител на дружеството не е участвал в тази сделка.

Освен приложените фактури с цитираните по-горе номера, обичайната търговска практика изисква и да са налице съответни гаранции от страна на продавача към доставчика, за получените резервни части на значителна стойност от 28215 лева /само скоростна и раздатъчна кутии/. Такива не са налице, което за съдът е косвено доказателство, че реално подсъдимият не е имал интерес да получава такива гаранции, защото не е закупувал тези части. Видно е от регистрираните пет ПТП за периода от м.октомври 2008г. до м.октомври 2009г. е, че подсъдимият добре се грижил за своя материален интерес. Не логично е при това същият да не поиска гаранции за годността на скоростната и раздатъчна кутии, при значителния размер на платената за тях цена. Не логично е такива резервни части да бъдат получавани и на паркинга на околовръстен път от неизвестен вносител и производител без последващи гаранции, като е можело да получи рециклирани агрегати на по-ниска цена, чиято стойност е установил от проформа фактурата, която е изискал от официалния вносител на марката „Ленд Ровър” за България фирмата „Мото Пфое” и откъдето е разбрал за каталожните номера, които следва да бъдат вписани във фактурите с №555/01.08.2008г. и №557/05.08.2008г.

Показанията на свидетеля В.М. собственик на „В и М Делта груп” са уклончиви относно търговската дейност на управляваното от него дружество. Фактически се установява от неговите показания, че същият не е имал какъвто и да е интерес от развитието на дейността на дружеството. В своите показания свидетелят държи отговорен за търговските сделки на  „В и М Делта груп” неустановената по делото счетоводителка с име ***, която е издирвал по отношение на процесните фактури и не е могъл да намери, това е видно от показанията му на /том 1, л.110-л.111 от делото/. По-нататък в показанията си на /л.124-л.125/ свидетелят твърди, че счетоводната дейност се е осъществявала от счетоводна кантора, от приложения такт за регистрация по ДДС №22042070032229 от 07.11.2007г., е видно, че  счетоводното обслужване на фирмата се е осъществявало от ЕТ „Карон – Катя Маркова”, с която В.М. като представител на В и  М Делта груп е имал сключен договор от 17.09.2007г., тоест ако твърденията на М. за счетоводна дейност осъществявана от счетоводна кантора, относно воденето на тази дейност във „В и М Делта груп” е вярно, би следвало счетоводителката с неустановена самоличност на име *** да е част от служителите в тази кантора. След като не е могъл да издири това лице, съдът достига до извода, че свидетелят изобщо не е бил ангажирал лице с име *** да ръководи счетоводната дейност на дружеството. От приложения договор за извършване на финансово-счетоводни услуги, сключен с ЕТ „Карон – К. Маркова” е видно, че предмет на договора е извършването на икономически и стопанско-правни анализи, експертизи и оценки, финансово-контролни и ревизионни услуги, консултации по икономически и счетоводни въпроси, техническа помощ, аудиторски услуги, както и пълно счетоводно обслужване на възложителя. В задълженията на изпълнителя не влиза извършването на търговска дейност. В този смисъл показанията на свидетеля М. звучат нелепо. Налице са и други нередности относно дейността на „В и М Делта груп” освен посочените. От приложената справка актуално състояние на всички действащи трудови договорни за периода от 01.01.2008г. до 12.05.2015г., като работник в дружеството е посочено лицето Ц.Г. и още четири лица. В съдебно заседание съдът призова четиримата работници на дружеството, като трима от тях, с изключение на Ц.Г. не бяха открити. От показанията на тази свидетелка се установява, че тя никога не е работила във „В и М Делта груп”.

От показанията на свидетеля М.Х., който е бил съдружник във „В и М Делта и груп” до 2005г., след което е прехвърлил своите дялове на свидетеля Валентин М. и неговия брат, се установява, че дружеството не се е занимавало със закупуването и продаването на авточасти до към края на 2005г. Установява се, че с финансовата част се е занимавал свидетеля Макеев, а свидетелят Х. е бил ангажиран с управлението на ресторанта. Изводимо е от тези факти, че за по-малко от три години, от една твърде специфична дейност, каквато е ресторантьорството, дружеството е преориентирало своята търговска дейност в друга специфична дейност, каквато е продажбата на авточасти, за упражняването на която са необходими специфични познания и партньорства, поради което, с оглед че продажбата на автомобилните агрегати на ЕТ „*** – 86 - ***” се явява изолирана в търговската дейност на дружеството и обстоятелствата изложени по-горе към които следва да бъде включен и стремежа на свидетеля М. да се дистанцира относно продажбата на тези автомобилни агрегати съдът счита, че фактурите са документ с невярно съдържание, защото в тях са внесени неверни обстоятелства, вписано е фиктивната продажба на процесните скоростна и раздатъчна кутии, с което се потвърждава получаването от страна на подсъдимия Г. на тези вещи.  

 При така анализираните доказателства очертаващи защитната теза за действителност на извършеното закупуване на нова скоростна и раздатъчна кутии, за които били издадени съответните счетоводни документи, последващата замяна на дефектиралите с нови и повторна замяна, като от два агрегата бива сглобен един, съдът счита, че не следва да кредитира с доверие тази теза. Условно възможността на подсъдимия да извърши тази измама може да бъде очертана по следния начин: Небрежното изпълнение на служебните задължения от страна на свидетеля М.А. при настъпилото между подсъдимия К.Г. и свидетеля М.И. ПТП, е дало възможност на Г. да владее автомобила си. Следва подкрепата от страна на свидетелите В.И. и *** П., които също пренебрегват служебните си задължения, най-вероятно с оглед личността на подсъдимия и познанството си с него, което е дало възможност да бъде закрепен един не случил се факт, а именно, че скоростната кутия от управлявани от подсъдимия автомобил е дефектирала от пробив в нейния корпус причинен от арматурно желязо.  Същото действително е било забито в корпуса, видно от приложения фотоалбум, но не е в резултат на механична увреда, а на преднамерени действия, установено посредством заключението на експертизите, с цел да се инсценира възможността съгласно действия договор „Каско”, необходимостта от подмяната на двата автомобилни агрегата с нови. В тази насока защитната теза е подкрепена от показанията на свидетелите Г.Д., Б.Б., А.И. и Д.П.. Закупуването на новите автомобилни агрегати се удостоверява от показанията на посочените свидетели и още от свидетеля П.И.. Всички тези свидетели, както вече беше изтъкнато са се намирали в лични и/или служебни отношения с подсъдимия и неговия баща, което е достатъчен мотив да извършат услуга на подсъдимия, за която всеки един от тях едва ли е знаел в детайли.

Следва сдобиване с фактурите с невярно съдържание, с което се закрепва тезата, че действително подсъдимият Г. е подменил въпросните два автомобилни агрегата. За категоричността на това твърдение служат и показанията на свидетеля П.И..

Тези твърдения подкрепени с показанията на цитираните по-горе свидетели и писмени доказателства – 2 броя фактури №555/01.08.2008г. и №557/05.08.2008г. противоречат на заключенията на автотехническите и инженерно техническата експертизи и са извън каквато и да било логика относно това, че подсъдимият не е поискал гаранции за годността на закупените автомобилни агрегати, за които е похарчил 28215 лева, които е дал в брой на паркинг на околовръстен път на гр. София, като същите е имал възможност да закупи на сходна цена необходимите съпроводителни документи, включително и гаранция за използване от оторизиран представител, и още за последващото ПТП не е завел щета при условие, че до тогава за период от една година за процесния автомобил „Ленд Ровър” са били заведени пет застрахователни щети.

Съдът кредитира частично с доверие показанията на свидетелите М.А. и М.И. относно настъпилото ПТП. Не кредитира твърденията на свидетеля А., че е имало забито подобие на „релса” в автомобила, защото тук противоречи с показанията на свидетеля И., който не е констатирал този факт. Не кредитира с доверие показанията на свидетеля Б.Б., Г.Д. и Д.П. относно сглобяването от две дефектирали скоростна и раздатъчна кутии в една, защото тези твърдения противоречат на  установения по делото факт, че не е било необходимо да бъде извършван ремонт на скоростна и раздатъчна кутии по автомобила на подсъдимия, с изключение на действия, които да имитират тотални деформации, ремонт и подмяна на тези агрегати. Това се установява от заключенията на експертизите.

Показанията на свидетеля И.С. са в унисон със заключенията на експертизите, чрез тях се доказва верността на съмнението на свидетеля, че действителност подсъдимият не е извършвал подмяна на скоростната и раздатъчна кутии. Показанията на свидетеля С. хармонизират с показанията на свидетеля Ж.Е., поради което този доказателствен кръг състоящ се от показанията на цитираните свидетели, подкрепени със заключенията на трите експертизи, относно  невъзможността щетата по автомобила да бъде причинена по този начин по който се твърди и нарочното разпробиване на корпуса на скоростната кутия и унищожаването на болтовете на раздатъчната кутия са обективни относно находките и съответстват на логиката.

От показанията на останалите свидетели М.Б., Н.К., Г.А., Х.С., П.Х. и Б.Б. стават известни факти относно работата в ЗК „Уника” и „Интерамерикан България” ЗЕАД, като по отношение на измамливите действия от страна на подсъдимия, спрямо свидетелите Б., С. и Х. са станали посредством създаването на невярна представа в тези лица, че действително подсъдимия е извършил подмяна на сочените автомобилни агрегати, в резултат на което свидетеля Х. е разрешил превеждането на сумата от 28215лева по сметка на ЕТ „*** – 86 – ***”. Показанията на тези свидетели, следва да бъдат кредитирани с доверие, защото по отношение на тях няма, каквито и да било лични пристрастия. Нанесената щета е за застрахователната компания „Уника” и не касае  личното финансово състояние на въведените в заблуждение лица. Тук е мястото да се отбележи, че същото се отнася и за свидетелите В.И. и *** П., те като лица с договорни отношения с „Интерамерикан България” ЗЕАД и ЗК „Уника” не са лично заинтересовани от това каква щета ще бъде регистрирана и впоследствие изплатена на застрахования, поради което са приели, че личните отношения с подсъдимия Г. са приоритетни пред изпълнението на задълженията им като вещо лице и застрахователен брокер, които впрочем те са изпълнили, но не обективно, а в интерес на подсъдимия.

Приложените по делото СРС нямат отношение за изясняване на обективната истина.

Поради тези съображения съдът призна подсъдимия К.Г. за виновен по обвинението за престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1 от НК.

От обективна и субективна страна са налице признаците на посочения престъпен състав, подсъдимият посредством представянето на фактурите с №555/01.08.2008г. и №557/05.08.2008г. е възбудил и поддържал заблуждение у представители на ЗК „Уника” АД: Б.Б. – Регионален директор ЗК ”Уника”АД за Северна България, Х.С. – експерт „Ликвидация на щети” в Централно управление и П.Х. – Изпълнителен директор ЗК ”Уника” АД заблуждение, че е осъществил ремонтни дейности – подмяна с нови на авточасти: скоростна кутия с № 0236051 и раздатъчна кутия с №А0082240 по повод настъпило застрахователно събитие по застраховка „Каско” на МПС – ПТП с материални щети по автомобил „Ландровър” модел „Рейнджровър” с рег. № ЕН *** ВА, за което била заведена щета под № 07110153409/2008. Действайки с пряк умисъл и користна цел Г. е предвидил, че в следствие на неговите действия ще въздейства върху посочените лица по такъв начин, че в тях ще възникнат неправилните представи за осъществената замяна на посочените автомобилни агрегати, в резултат на което сумата от 28215лева, която се е намирала в разпоредителна власт на ЗК „Уника”, чрез Изпълнителният й директор П.Х., Регионалния й директор Б.Б. и Х.С. експерт „Ликвидация щети”, е преминала във владение на ЕТ „***-86-***”.

Върховният съд е на мнение, че заблуждението може да се формира и у колективен орган, като в този смисъл е практиката намерила израз в Решение №324-79-I.

По отношение на подсъдимия смекчаващо отговорността обстоятелство се явява чистото му съдебно минало, защото същият по предходните си осъждания е реабилитиран по право.

Съдът не отчита отегчаващи отговорността обстоятелства.

Причини за извършване на престъплението се явява стремежа за неправомерно облагодетелстване.

Преценявайки по реда на чл. 54 от НК степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът счита, че наказанието на подсъдимия Г., следва да се определи в пределите на предвиденото в закона за съответното престъпление при баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността  обстоятелства. Съдът намира, че целите на наказанието визирани в чл.36 от НК и най-вече главната от тях, да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, налагат определяне на наказание лишаване от свобода за срок от две години. Единственото съображение съдът да не постанови ефективното изтърпяване на наказанието се явява обстоятелството, че от извършване на престъплението да постановяване на присъдата е изминал период от осем години и седем месеца. За изпълнение на специалната превенция по отношение на подсъдимия с оглед съдебната му реабилитация не е необходимо да изтърпи реално постановеното му наказание, а значителния размер на изпитателния срок от четири години ще накара подсъдимия да подложи на критична преоценка поведението си. Генералната превенция може да бъде изпълнена с този размер на наказанието, за целите на която в пълна степен важат и аргументите изложени по-горе.

Относно предявения  граждански иск от ЗК ”УНИКА” АД – София за сумата от 49728.79 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на деянието предмет на обвинението ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на увреждането 18.11.2008 г. до окончателното й изплащане, съдът намира, че същия следва да бъде уважен по справедливост за сумата в размер на 28215.00 лева, като в останалата част до 49728.79 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

  Именно този размер на гражданския иск съдът счита за справедлив, като има предвид характера и вида на извършеното престъпление по подсъдимия К.Г..

Предвид изхода на процеса и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият К.К.Г., следва да бъде осъден да заплати по сметка на Плевенски районен съд направените съдебно-деловодни разноски в размер на 1699.24.00 лева, направените деловодни разноски в размер на 600.00 лева по сметка на ОД на МВР-Плевен, както и държавна такса върху уважения гражданския иск в размер на 1128.60 лева.

С оглед изложеното съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: