Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Добрич, 17.09.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ
на седемнадесети август през две
хиляди и двадесета година в публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ДЖЕНКОВА
При
секретаря: ИРЕНА ИВАНОВА
като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д. №3670 по описа за 2019г. и за да се произнесе съобрази следното :
Производстовото
по делото е образувано въз основа на искова молба от 08.10.2019г.,
подадена от ***,
със седалище и адрес на управление **, с
която срещу Б.С.В. с ЕГН **********,*** е предявен иск съдът да признае за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 6 921,29лв, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д№
2683/2019г. по описа на РС Добрич, представляваща изплатено обезщетение с включени ликвидационни разноски, изплатено по
щета № 0000-5115-14-5-04705, заедно със законната лихва върху главницата,
начиная от датата на подаване на заявлението в
съда-26.07.2019г. до датата на окончателното и плащане.
Претендират се сторените по установителния иск и в заповедното производство разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
ТВЪРДЕНИЯ НА ИЩЕЦА:
На
11.10.2014 г.,
около 11 ч., в **,
лек автомобил „**“,
**, управлявано от
Б.С.В.,
реализира пътнотранспортното произшествие с товарен автомобил „**р“ с per. № **
За
настъпилото събитие е изготвен протокол за ПТП № 1488407 от 11.10.2014, в който
е отразено, че виновният водач Б.С.В. е управлявал процесното МПС след употреба на алкохол с
концентрация в кръвта над допустимата норма.
Към
дата на настъпване на произшествие, отговорността на виновния водач е бил
застрахована по застраховка „Гражданска отговорност" към ЗК „Лев Инс“ АД, застрахователна
полица № 22114001028424 със срок на действие от 09.04.2014 г. до 08.04.15 г.
Във
връзка с настъпилите щети по лек автомобил товарен автомобил „**”, модел “**“ с per. № ** е образувана
ликвидационна преписка № 0310-080-010-14-11822 от 2014 г. във ** ЗД ОД. След
изплащане на застрахователно обезщетение, на основание чл. 213, ал.1 от КЗ ** ЗД ОД отправило регресна покана
към ЗК “Лев Инс”
АД, /застраховател по полица ГО/.
По
силата на сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност” и в
съответствие с установените като вид и степен щети, **
е превела чрез прихващане на „Застрахователно дружество Виктория „ АД обезщетение в
размер на 6 921.29 лева. Доказателство
за направеният превод е писмо за уреждане на взаимни задължение, изпратено от ** до
застрахователно дружество **
ОД изх№ 1424 от 26.02.2015
На
основание чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 213, ал. 1 от Кодекса за
застраховането с изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна
застраховка „Гражданска
отговорност“, ЗК “Лев Инс“
АД придобило право
на регрес срещу виновния водач Б.С.В. до размера на изплатеното от *** обезщетение от 6 921.29 лева с включени ликв.
разноски, изплатено по щета № ***.
В срока за отговор ответникът, представляван от особен представител не
депозира отговор на исковата молба.
Районният съд, след преценка на
събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
Застрахователно дружество ищец е
регистрирано в търговския регистър с предмет на дейност „Застраховане”, като
извършва и застраховки „**”.
Ответникът
Б.С.В. И.П., като собственик на лек
автомобил марка „**“, ***, е сключил
застрахователна полица № ** по задължителна застраховка „**” със срок на
договора и застрахователен период 09.04.2014г.- 08.04.2015г.
От
протокол за ПТП №
1488407 от 11.10.2014г. се установява, че на 11.10.2014 г., около 11 ч., в ***, ***, управлявано от
Б.С.В.,
реализира пътнотранспортното произшествие с товарен автомобил „** “ модел “**“ с per. № **, както и че виновният
водач Б.С.В.
е управлявал процесното МПС след
употреба на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата
норма.
В протокола за ПТП са констатирани щети по предна броня,
преден ляв калник, предна лява врата, посукване на педно окачване за участник
2.
Във
връзка с настъпилите щети по лек автомобил товарен автомобил „**”, модел “**“ с per. № *** е образувана
ликвидационна преписка № 0310-080-010-14-11822 от 2014г. във Виктория ЗД ОД.
След изплащане на застрахователно обезщетение, на основание чл. 213, ал.1 от КЗ
*** ЗД ОД отправило регресна покана
към ЗК “**,
/застраховател по полица ГО/.
По
силата на сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност” и в
съответствие с установените като вид и степен щети, ***
е превела чрез прихващане на „Застрахователно дружество ** „ АД обезщетение в размер на 6 921.29 лева. Представено
е писмо за уреждане на взаимни задължение, изпратено от *** до
застрахователно дружество **
ОД изх№ 1424 от 26.02.2015г.
Приложено
е ч. гр. д. № 2683/2019г. на РС Добрич, видно от което на 26.07.2019г.
заявителят е подал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК за присъждане на
процесната сума, издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1442/29.07.2019г.,
с която сумата от 6921,29 лева е присъдена, ведно със законната лихва от подаване
на заявлението и разноските. Ответникът В. е подал възражение по чл. 414 от ГПК, с което е оспорил вземането по издадената заповед без конкретни доводи.
Във
връзка с дадените указания от заповедния съд, ищецът е предявил установителен
иск.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл.274, ал.1, т.1, предл. първо във връзка с чл. 213, ал. 1 от Кодекса за
застраховането /отм./ , предявен по реда на чл.415 от ГПК във
връзка с чл.422 от ГПК.
Относима е разпоредбата на
чл. 174, ал.1 ЗДвП, в редакцията / ДВ бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012
г.) се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство от 6
до 12 месеца и глоба от 500 до 1000 лв, който управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда.
По въпроса за вината важи
законовата презумпция по чл.45, ал.2 от ЗЗД, съгласно която вината се
предполага до доказване на противното, като оборването й е в тежест на ответника.
Протоколът за ПТП представлява
официален документ, по смисъла на чл. 179 ГПК, съставен от длъжностно лице в
кръга на правомощията му и е в предвидената от закона форма, поради което се
ползва с доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства. Официалният свидетелстващ документ има материална
доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в този документ. В настоящият казус
не е оспорена автентичността на Акта за ПТП или удостоверителната
компетентност на актосъставителя или реда по който е съставен акта. Поради това
материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще
следва да бъде зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се
осъществили така, както е отразено в протокола.
Относим
въпрос по делото е каква е допустимата по закон норма, т.е. каква следва да
бъде концентрацията на алкохол в кръвта на водача на МПС, предизвикал ПТП,
което дава основание за ангажиране регресната отговорност спрямо застрахователя
срещу риск "Гражданска отговорност".
По този въпрос е налице задължителна
съдебна практика, постановена от ВКС РБ, съгл. нормата на чл. 290 ГПК,
а именно Решение № 64/18.07.2011 г. по т.д. № 715/2010 г., І т.о. на ВКС.
Решението, макар постановено по казус при действието на отменените Закон за застраховането и
Наредба за задължителното застраховане дава разрешение на принципния въпрос,
относно приложимата правна норма при управление на ППС след употреба на алкохол
от водача. Застъпено е становището, че регресната отговорност спрямо
застраховател е в зависимост посочената в чл. 5 ЗДвП
законова дефиниция, ограничаваща правото на управление на МПС след употреба на
алкохол към момента на настъпването на ПТП. Чл. 5, ал.1, т.3 предвижда забрана
за всеки участник в движението да управлява ППС под въздействието на алкохол,
наркотици или други упойващи вещества. С изменението на ЗДвП от 26.06.2007 г.,
ДВ бр.51 отпадна забраната за управление на ППС под въздействието на алкохол в
кръвта над 0,5 промила и се въведе забрана за управление на ППС изобщо под
въздействието на каквото й да е количество алкохол в кръвта на водача на ППС.
При управление на ППС над 0,5 промила до 1,2 промила вкл. алкохол в кръвта на
водача се ангажира неговата административно-наказателна отговорност, а съгл.чл. 174, ал.1 ЗДвП, а при наличие на над 1,2 промила - водачът следва да бъде
подведен под наказателна отговорност по чл. 343б,
ал.1 НК.
За ангажиране на гражданската отговорност на
виновния за настъпването на ПТП водач на ППС и особено за регресната
отговорност спрямо застрахователя значение има установената забрана в нормата
на чл. 5, ал.1,
т.3 ЗДвП. Когато вредите са били причинени при управление на МПС в момента
на застрахователното събитие след консумация на алкохол или друго опиятно
средство, дали отражение върху годността на водача за управляването на МПС,
поради нормативната забрана да се управлява такова по време на алкохолно или
опиятно въздействие се счита, че застрахованото лице - водач е създало виновно
повишен риск за застрахователя и неговата гражданска отговорност следва да бъде
ангажирана.
Ответникът има качеството на
застраховано лице и под въздействието на алкохол в кръвта с концентрация 1,20
промила ППС и поради други допуснати от него нарушения на правилата за движение
по пътищата е допринесъл за настъпилото в гр.Добрич ПТП, следствие на което са
причинени имуществени вреди на другият участник в произшествието. Тези вреди са
били репарирани от застрахователя на виновното за ПТП лице, чрез изплащането им
на увредения. В открито съдебно заседание не се оспориха констатираните при
огледа щети, нито техния размер.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за ангажиране
регресната отговорност на застрахования спрямо застрахователя по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, което
обуславя уважаване на настоящия регресен иск за заплащане на сума в размер на 6 921,29лв,
представляваща изплатено
обезщетение по щета**, заедно със законната лихва върху главницата,
начиная от датата на подаване на заявлението в
съда-26.07.2019г. до датата на окончателното и плащане.
При
този изход на делото и като съобрази формулираното искане от страна на ищцовата
страна за присъждане на разноски, съдът намира, че искането е основателно за
сумата от 138,42лева, представляваща внесена д.т. и възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 100 лева.
С
оглед установяване дължимостта на вземането, за което е издадена заповедта за
изпълнение в заповедното производство, в неговия пълен размер, разноските в
заповедното производство не подлежат на редуциране, а ответникът следва да ги
заплати в размера по издадената заповед.
Предвид
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.С.В. с ЕГН **********,*** дължи на **, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 6 921,29лв,
за която е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д№ 2683/2019г. по описа на РС Добрич, представляваща
изплатено обезщетение с
включени ликвидационни разноски, изплатено по
щета № 0000-5115-14-5-04705, заедно със законната лихва върху главницата,
начиная от датата на подаване на заявлението в
съда-26.07.2019г. до датата на окончателното и плащане.
ОСЪЖДА Б.С.В. с ЕГН
**********,*** да заплати на **, със
седалище и адрес на управление ** , сторените разноски по делото в размер на 138,42лева държавна такса и 100лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Б.С.В. с ЕГН
**********,*** да заплати **, със
седалище и адрес на управление **, сторените разноски в заповедното
производство в размер на 138,43лева държавна
такса и 100лева юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд Добрич в двуседмичен срок
от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ..........................