РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. Бургас, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20222100501715 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивната жалба
на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, подадена чрез адв.Виолета Герова от САК,
против решение № 1765 от 08.08.2022 г. по гр.д.5583/2021 г. по описа на PC Бургас, в
частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивното дружество по реда на чл.422 от ГПК
установителен иск за признаване за установено по отношение на Ш. А. М. от ***, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 222,36 лв, представляваща неустойки, в това число:
67,47 лв – за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната и 154,89 лв – за
предоставено за ползване устройство HUAWEI Y6 2018 Dual Black, с отстъпка от
стандартната цена, съгласно т.7 от Договора за мобилни услуги.
Твърди се, че са неправилни изводите на първоинстанционния съд, че по делото
не е доказано сключеният между страните договор да е бил прекратен предсрочно –
развален преди изтичане на уговорения срок, поради което неустойката е недължима.
Сочи се, че в случая не става въпрос за разваляне на договора, а за неговото
едностранно прекратяване от Оператора при условията на чл.19б, б.“б“ от ОУ към договора,
в случай, че абонатът не заплати дължимите месечни плащания. Твърди се, че дружеството-
доставчик на мобилни услуги „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е уведомило ответника като
абонат по договора, по реда на чл.31а от ОУ за наличието на неплатени суми по договора, и
след изтичането на срока за заплащането им, указан във втората издадена фактура, за ищеца
е възникнало потестативното право за едностранно прекратяване на договора за мобилни
услуги, при това – без необходимост волеизявлението му да достигне до абоната. На
следващо място се твърди, че неустойката не е нищожна, тъй като отговаря на изискването
за добросъвестност и не излиза от присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция.
1
Претендира се съдът да отмени решението на БРС в обжалваната част, и вместо
него да постанови такова, с което да уважи предявения иск за неустойка в претендирания
размер от 222.36 лв. Не се сочат нови доказателства.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемият Ш. А. М. не е представил писмен отговор на
въззивната жалба. В съдебно заседание назначеният на въззиваемия Ш. А. М. на основание
чл.47, ал.6 ГПК особен представител – адв.Иван Илиев от АК Бургас, изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба.
С допълнителна молба, депозирана извън срока за отговор на въззивната жалба,
особеният представител на въззиваемия въвежда твърдения за това, че с фактическото
обединяване на договора за предоставяне на мобилни услуги с договор за лизинг,
операторът се обогатява със суми, наричани неустойки, които прикриват търговска
продажба на мобилно устройство, като по този начин се заобикаля закона, тъй като никъде в
представените фактури не е посочена продажба на мобилен апарат, съотв.не е начислен
дължимият от търговеца ДДС. В този смисъл се твърди, че тези договорни клаузи са
нищожни поради заобикаляне на закона. Сочи се, че претендираната неустойка прикрива
претенцията за остатъчната стойност на неизвършената продажба на мобилното устройство.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
намира от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковете на
„Теленор България“ ЕАД (понастоящем с наименование „Йеттел България“ ЕАД) против
въззиваемия Ш. А. М., за приемане за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от общо 277,03 лв, от които 57,67 лв – незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги по издадени от ищеца фактури, и 222,36 лв -
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на
потребителя, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.2645/2021 г. по описа на Районен съд - Бургас.
В исковата молба се посочва, че между мобилния оператор „Теленор България“
ЕАД (понастоящем с наименование „Йеттел България“ ЕАД) и ответника М. е сключен
Договор за мобилни услуги от 15.04.2019 г. и от този момент съгласно договора за мобилни
услуги на клиента е предоставен мобилен номер с уговорена стандартна месечна
абонаментна такса и е предоставено мобилно устройство. В исковата молба се посочва, че
ответната страна не е изпълнила свои парични задължения и по вина на потребителя е
настъпило предсрочно прекратяване на договора, поради което, съгласно чл.11 от
сключения договор, за оператора е възникнало правото на неустойка за настъпилото
предсрочно прекратяване на договора. В исковата молба се посочва, че след настъпилото
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, операторът претендира от
ответната страна и заплащане на сумата от 67,47 лв, представляваща сбор от три стандартни
месечни абонаментни такси - 22,49 лв и сумата от 154,89 лв, представляваща разликата
между стандартната цена на предоставеното мобилно устройство и преференциалната му
цена при сключването на договора, заплатена в брой.
Предявени са искове по чл.422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92,
ал.1 ЗЗД.
Ответната страна в първоинстанционното производство – Ш. А. М., чрез своя
назначен особен процесуален представител депозира писмен отговор, с който оспорва
предявените искове. Оспорва се наличието на договорни отношения между страните,
заявени са възражения за погасяване по давност на исковите претенции, както и за
нищожност на неустоечните клаузи като неравноправни по смисъла на чл.143, т.5 и т.7 от
2
Закона за защита на потребителите.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил иска за сумата от
54,67 лв – неплатени месечни абонаментни такси за предоставени мобилни услуги, и е
отхвърлил претенцията за сума в размер на 222,46 лв, представляваща договорна неустойка
за предсрочно прекратяване на договора по вина на ответната страна (22,49 лв - три
стандартни месечни абонаментни такси, и 154,89 лв - разликата между стандартната цена на
предоставеното мобилно устройство и преференциалната му цена при сключването на
договора, заплатена в брой). За да отхвърли иска за неустойка, първоинстанционният съд е
приел, че сключеният между страните договор не е прекратен, поради което и клаузата за
неустойка не е породила своето действие - съответно и И. не дължи заплащане на
претендираната сума.
Решението е обжалвано само от ищеца, съотв.само в отхвърлителната част,
поради което спорът е висящ пред настоящата инстанция само в тази си част, а в останала
част решението е влязло в сила.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението,
по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
На първо място следва да се посочи, че поради липсата на подаден отговор на
въззивната жалба в законовия срок, допълнително наведените от особения представител на
въззиваемия възражения са преклудирани, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.
По делото не се спори, а се установява и от представения по делото Договор за
мобилни услуги от 15.04.2019 г., че между страните – ответника М. в качеството му на
потребител и „Теленор България“ ЕАД - в качеството му на оператор на мобилни услуги
(понастоящем с наименование „Йеттел България“ ЕАД) е възникнало валидно
облигационно правоотношение, по силата на което операторът се е задължил да предоставя
телекомуникационни услуги на потребителя срещу задължение от негова страна да заплати
стойността на тези предоставени услуги. В т.11 от договора страните изрично са предвидили
в случай на прекратяване на договора поради изтичане на срока му по вина или по
инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора,
потребителят да заплати неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималния размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти,
а в случай на предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава
част от разликата между стандартната цена на устройството съгласно ценова листа,
действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето
му, каквато съответства на оставащия срок на договора.
За да бъде уважен предявеният иск по чл.92 от ЗЗД следва да се докаже от ищеца,
че в договорът съществува валидна уговорка за неустойка при прекратяване на договора по
вина на потребителя преди изтичане на срока му, както и че договорът е прекратен по реда,
предвиден в него и закона. Постигнатата уговорка между страните не изключва
приложението на императивната разпоредба на чл.87, ал.1 от ЗЗД, съгласно която, когато
длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за
която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ
срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за
развален.
Съдът не споделя твърденията на дружеството-доставчик на мобилни услуги
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД въввъззивната жалба, че операторът е уведомил ответника като
абонат по договора, по реда на чл.31а от ОУ за наличието на неплатени суми по договора, и
3
след изтичането на срока за заплащането им, указан във втората издадена фактура, за ищеца
е възникнало потестативното право за едностранно прекратяване на договора за мобилни
услуги, при това – без необходимост волеизявлението му да достигне до абоната. Съгласно
т.19б, б.“в“ от ОУ на дружеството-оператор на мобилни услуги, той има право да прекрати
едностранно индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай, че потребителят не е
платил дължими суми след изтичане на сроковете за плащане по индивидуалния договор,
съотв.по ОУ. Съгласно т.19в, б.“г“ от ОУ, Теленор има право да прекрати едностранно
индивидуален договор, срочен или безсрочен, с едномесечно писмено предизвествие, в
случай, че потребителят е нарушил съществено или системно тези ОУ. Т.55 от ОУ също
предвижда възможност за Теленор да прекрати действието на индивидуалния договор при
настъпване на определени условия, но това отново е свързано с уведомление от страна на
Теленор до потребителяпо някой от начините по т.51 от ОУ. Съгласно т.75 от ОУ, при
неспазване на което и да е задължение по част ХІІІ от ОУ (между които е по т.71 – да
заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове, посочени в т.27 от ОУ), или в
случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задълженияна потребителя, Теленор
има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т.19б и
т.19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя.
По делото, както е посочил и първоинстанционният съд в решението си, не са
представени никакви доказателства, от които да може да се направи извод, че ищецът е
провел предвидената в ОУ към договора процедура за едностранно прекратяване на
индивидуалния договор с ответника – чрез уведомяването му с едномесечно писмено
предизвестие.
Безспорно е, че развалянето има действие, само след получаване от длъжника на
едностранното изявление на кредитора, че разваля облигационната връзка поради виновно
неизпълнение на задълженията по нея. Действително - съобразно практиката на ВКС, при
наличие на останалите предпоставки по чл.87 от ЗЗД е възможно договорът да бъде
развален с връчване на препис от исковата молба на ответника – (така Решение №
178/12.11.2010 г. по т.д.№ 60/2010г. по описа на ВКС на РБ, II т.о.). Уведомяването на
длъжника, че кредиторът разваля договора, направено с връчване на препис от исковата
молба по чл.415, ал.1 от ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение има за последица настъпване на ефекта от развалянето на договора.
Това уведомяване обаче не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след
предявяване на иска, от значение за спорното право, съгласно чл.235, ал.3 от ГПК, нито да
обуслови основателност на установителния иск по чл.415, ал.1 ГПК за неустойката, нито
може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението за
неустойка, а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново
заявление за издаване на заповед за изпълнение. Ако относимите към възникването на
задължението за неустойка факти не са се осъществили преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че по делото не се установява по
безспорен начин обстоятелството, че въззивното дружество е развалило договора преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение,
съдът намира, че претенциите за неустойка са неоснователни и поради това следва да бъдат
отхвърлени.
Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, решението на БРС следва
да бъде потвърдено в обжалваната част при споделяне на мотивите на първоинстанционния
съд, към които настоящият състав препраща на основание чл. 272 от ГПК.
Предвид потвърждаването на обжалваното решение и обстоятелството, че
въззиваемият се представлява от назначения особен представител, възнаграждението за
когото е изплатено от внесеното възнаграждение от въззивната страна, съдът няма да се
4
произнася по разноските.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1765 от 08.08.2022г., постановено по
гр.д.5583/2021 г. по описа на Районен съд Бургас в обжалваната част.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5