Р Е Ш Е Н И Е
гр. С.,
19.05.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 10 състав, в
публичното съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и четиринадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
при
участието на секретаря Евдокия – Мария П., като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 4552 по описа за
Предявени
са за съвместно разглеждане обективно и субективно, кумулативно съединени
искове съответно с правно основание
чл.226, ал.1 КЗ вр. с чл.105, ал.2 КМЧП вр. с чл.116 КМЧП и чл.86 ЗЗД.
Ищецът –
Л.И.Л., твърди, че на 29.01.2010 г., около 22.20 ч., на автомагистрала М 5, в
участъка на
Ответникът
–„И.Б.З.” ЕАД, е депозирал в срока по чл.367, ал. ГПК писмен отговор, с който
оспорва иска по основание и размер. Счита, че изплатеното застрахователно
обезщетение обхваща всички претърпени от ищеца вреди. Излага съображения, че
претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено с
чл.52 ЗЗД. Твърди, че работодателят на ищеца „Ю.” ООД е сключил застраховка в
„Булстрад Живот В.И.Г.” АД, който е изплатил на ищеца застрахователно
обезщетение в размер приблизително равен на 20 000 лв. Счита, че така
изплатеното обезщетение следва да бъде взето предвид от съда, тъй като с него
се репарират едни и същи вреди. Излага съображения, че не следва да се присъжда
на ищеца претендираното обезщетение за имуществени вреди за бъдещи разходи, тъй
като подлежат на обезщетяване реално направените разходи, а не бъдещите такива
с предполагаем размер. В хода на процеса ответникът е заменен с ответника З. „Е.Инс”
АД на основание чл.228, ал.1 ГПК, при съгласие на двете страни и на встъпилия
по делото ответник. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове, като му присъди сторените по делото разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото препис от протокол относно установяване
на фактите/оглед на място на ПТП, представен с точен превод на български език
съгласно изискването на чл.185 ГПК, на 29.01.2010 г., в 22.20 ч. е настъпило
ПТП на автомагистрала М 5, в лява част на магистралата, в участъка на
С решение от 12.12.2012 г. на С.ския съд е потвърдена постановената на
28.11.2012 г. присъда, с която В.С.Д. е признат за виновен за причиняване на
ПТП, за което на обвиняемия е наложено наказание лишаване от свобода за 1
година и 7 месеца и лишаване за 2 години на шофьорски категории „С” и „Е” на
територията на Република У.. Решението на С.ския съд е окончателно.
От представения препис от застрахователна полица се установява, че на
16.10.2009г. между „Ю.” ООД и „И.Б.З.” ЕАД е сключена застраховка „Гражданска
отговорност” за влекач модел „С.”, рег. № *********. Срокът на договора е от
25.11.2009 г. до 24.11.2010 г. Договор за застраховка „Гражданска отговорност”
е сключен между посочените лица и по отношение на товарно ремарке , рег. № *********, като
срокът на договора е 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г.
С платежно нареждане от 20.04.2011 г. ответникът е превел по банков път
на ищеца сумата от 45 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение
във връзка с образувана ри него щета. На 14.12.2011 г. ответникът е платил на
медико – техническа лаборатория – ЦЕН сумата от 29 337 лв. във връзка с
образуваната при него щета.
От представеното платежно нареждане и доклад по щета се установява, че З.
„Б.Ж.В.И.Г.” АД се установява, че на ищеца е преведена сумата от 19 152
лв., представляваща застрахователно обезщетение във връзка със сключен с „Ю.”
ООД застрахователен договор, по риск „трайна загуба на трудоспособност над 50 %
от трудова злополука”.
От заключението на вещото лице инж. Ж.Е. по изслушаната авто –
техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като
компетентно дадено, се установява, че механизмът на процесното ПТП е следният:
на 29.01.2010 г., около 22.20 ч. – в тъмната част от денонощието, на
автомагистрала М 5, участък гр. С. – гр. Б., У., в района на
По делото е изслушана съдебно – медицинска експертиза. От заключението на вещото лице д-р Б.Б.,
неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно дадено, се
установява, че в резултат от настъпилото
на 29.01.2010 г. ПТП ищецът, на 46 години, е получил следните травматични
увреждания: травматична ампутация на левия долен крайник на нивото на бедрото;
многофрагментно открито счупване с размачкване на лявата подбедрица и лявата
коленна става; травматичен и хеморагичен шок. Травматичната ампутация на лявото
бедро съставлява трайна пожизнена загуба на левия долен крайник, а травматичния
и хеморагичен шок са причинили на ищеца разстройство на здравето с опасност за
живота. На ищеца е оказана спешна медицинска помощ, както и е опериран по
спешност. Извършена е реампутация на нивото на средна трета на лявото бедро. В
следоперативния период оперативната рана е започнала да отделя секреция. На
22.02.2010 г. ищецът е изписан, като лечението му продължило на стационар и амбулаторно в Б.. За периода
24.02.2010 г. – 03.03.2010 г. ищецът е бил приет в Клиника по ортопедична
травматология при ВМА – С. по повод „травматична ампутация на лявото бедро;
некроза в областта на ампутирания чукан”. Приет е с голям кожен дефект в
областта на ампутацията с площ около 100 кв. см., с вторични гранулации,
отделящи гноевидна материя. На 01.03.2010 г. ищецът отново е бил опериран за
премахване на некротизираните тъкан и извършване на подготовка за кожна
пластика. За периода 04.03.2010 г. – 18.03.2010 г. ищецът е бил приет в
Клиниката по пластична хирургия при ВМА по повод състояние след ампутация на
лявото бедро; хипертрофичен белег с атонична рана с размери 10/10 см. Извършена
е нова операция за опресняване на раната и покриването к 60 кв. см. авто кожна
пластика. В клиниката ищецът е бил консултиран с психиатър поради емоционална
лабилност, лош сън и суицидни мисли, при която е поставена диагноза „реактивно
тревожно състояние” . На 19.12.2011 г. в Центъра по протезиране при Болница
„Токуда”, С., на ищеца е била поставена весокотехнологична протеза на левия
долен крайник – бедрена протеза, с карбоново стъпало, тръбен и винтов адаптор,
полицентрично хидравлично коляно,
ротационен адаптор и др., за което е съставена фактура за сумата от 299 337
лв. Лечебният и възстановителен период при ищеца е продължил 1 година, през
който ищецът е търпял болки и страдания, като през първите 6 месеца те са били
с по – интензивен характер. След този период болките на са намалили
интензивността си и са станали поносими, като е останала постоянната „фантомна
болка” в зоната на ампутацията, заедно с лъжливото чувство за цялост на
ампутирания крайник. Ищецът е имал значителни затруднения при придвижване и
обслужване в ежедневието, тъй като се е придвижвал с помощта на патерици. През
този период ищецът се е нуждаел от чужда помощ, предвид влязлото в сила ЕР на
ТЕЛК № 0618/061 от 01.04.2011 г. И към настоящия момент ищецът търпи спорадични
болки в ампутирания крак (фантомни болки), което го принуждава да ползва
обезболяващи средства. С посоченото ЕР на ТЕЛК на ищеца е определена трайна
загуба на работоспособност от 95 % с право на чужда помощ. Поради установено
„доброкачествено новообразувание на главния мозък (менингом) и извършената с
тази цел „краниотомия”, на ищеца е определена 100 % трайна загуба на работоспособност
с право на чужда помощ със срок от 3 години. Към момента ищецът се придвижва с
протеза с накуцваща походка на ляво. Първоначалната му протеза не е била
високотехнологична и тя е била предназначена само за тренировка на
ампутационния чукан. Ищецът е претърпял тежко усложнение, като част от тъканите
на ампутационния чукан са некротизирали, появила се инфекция в тази зона,
наложило допълнително оперативно лечение. Към момента постоянно ампутационния
чукан се наранява от тежестта на тялото, а от друга страна – постоянно намалява
обема си поради прогресивната хипотрофия на мускулатурата. Изготвената протеза
е била абсолютно необходима, за да може ищецът да се придвижва и обслужва в
ежедневието. За първата тренировъчна протеза се изплаща помощ, а следващото
протезиране пациентите осъществяват сами, като заплащат допълнително разноски
за снабдяване с високотехнологична протеза. Изготвената от Протезния център на
болница „Токуда” протеза на ищеца е високотехнологична с пневматична коленна
става и изготвена и с необходимите компенсаторни за движението механизми. В
експертното заключение са посочени добрите производители на протези в света,
като стойността на изготвените от тях протези варират от 22 000 евро до
30 000 евро. Протезите трябва да бъдат подменяни периодично поради
износването на материалите, от които са изготвени, както и поради това, че
обема на ампутационните чукани се променя с времето. Обемът намалява от
прогресивната хипотрофия на мускулатурата. Протезата става хлабава и започва да
наранява ампутационния чукан. Обичайно протезите се подменят на около 4-5
години. Вещото лице приема, че на ищеца ще е необходима нова протеза на всяка
пета година или подмяна на част от нея – гилзата, адапторите, хидравличната
система на колянната става или други части. Точният брой на протезите зависи от
продължителността *** живота. В проведеното на 13.03.2013 г. съдебно заседание
вещото лице е пояснило, че менингиомът е заболяване, което няма връзка с
настъпилото ПТП. В Б. цените на протезите са около 30 000 лв.
От заключението на вещото лице Р.Б. по изслушаната съдебно – счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно
дадено, се установява, че с кредитен кредит от 28.06.2010 г. с наредител
„Булстрад Живот В.И.Г.” е наредил по банкова сметка на „Ю.” ООД сумата от
19 152 с основание „обезщетение на Л.И. Л., съгласно щета 37270. На
28.06.2010 г. е заверена банковата сметка на „Ю.” ООД със сумата от 19 152
лв. от наредител „Булстрад Живот В.И.Г.”. Основанието за преведената сума е:
”обезщетение на Л.И. Л., съгласно щета
Във връзка с изслушаното експертно заключение по делото е представен
споразумителен протокол от 28.07.2010 г., сключен между „Ю.” ООД – работодател
и Л.И.Л. , по силата на който работодателят изплаща на ищеца сумата от
19 550 лв., в която сума се включват описаните от вещото лице пера.
Страните са се съгласили, че тази сума представлява цялостно и окончателно
обезщетение на ищеца да причинените му имуществени и неимуществени вреди,
претърпени от него и възникнали по време и след трудовата злополука, станала на
29.01.2010 г. в гр. С., в това число и пропуснатите от ищеца в тази връзка
ползи. В сумата са включени и всички вземания на ищеца, произтичащи от
трудовото му правоотношение с работодателя. На същата дата е подписано и второ
споразумение, в което ищецът е заявил, че приема сумата от 19 550 лв. като
изпълнение на всички задължения на работодателя към него.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Ц. И. Л.а се
установява, че е сестра на ищеца. Разбрала за инцидента от фирмата, в която
работел ищеца. След посещение в Унгарското посолство узнала, че е ампутиран
крак на ищеца. Отишла в болницата в У. и видяла, че е ампутиран левия крак на
ищеца. Раната не била напълно затворена. Транспортирали го до Б., където бил
настанен във ВМА. Наложило се извършването на още една операция в
Травматологията, както и извършването на пластична хирургия. След изписването
му от болницата, лечението продължило в домашни условия. Трябвало постоянно да
се правят превръзки, през 2 часа, в продължение на около 3 месеца. Използвал
инвалидна количка, инвалиден стол, посещавал центъра за протезиране. Другият му
крак бил лилав от удара. Трябвало да се масажира, за да се разнесат тромбите. Ищецът
трябвало да се прави гимнастика на ампутирания крак, за да не атрофира мускула.
Той положил големи усилия, за да му бъде поставена протеза. Наложило се
поставяне на по – скъпа протеза, която е по – устойчива за неговите килограми.
В последствие се установило, че има хематом в главата. Повечето му зъби били
изпаднали, поради което се наложило да извадят всичките му зъби и да сложи
зъбни протези. Придружавала е ищеца в болницата. Редували се с майка им, но по
– често свидетелката се грижила за него. Към момента състоянието на ищеца било
добро, движил се с протезата. Тази, която са му сложили впоследствие, била
много по – добра от първата и можел да се придвижва нормално с нея.
Съдът възприема показанията на разпитаната свидетелка, тъй като те са
логични и последователни и изцяло кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства. Също така свидетелката има преки наблюдения относно обстоятелствата,
за които е разпитвана.
На 29.08.2013 г. между „И.Б.З.” ЕАД – прехвърлящ застраховател и ЗД „Е.”
АД – поемащ застраховател, е сключен договор за прехвърляне на застрахователен
портфейл. По силата на договора прехвърлящият застраховател и поемащият
застраховател са изразили желанието да сключат договор за прехвърляне на
застрахователен портфейл за прехвърляне на всички права, собственост и интереси
от всякакъв вид и естество в целия застрахователен портфейл, притежаван от прехвърлящия
застраховател. Изразили са също така желание заедно с прехвърлянето на целия
застрахователен портфейл, притежаван от прехвърлящия застраховател, да прехвърлят
също и всички съответни активи, използвани от прехвърлящия застраховател, за
прехвърлят също и всички съответни активи, използвани от прехвърлящия
застраховател за покритие на техническите резерви, поддържани в съответствие с
всички застрахователни договори от застрахователния портфейл. Страните са се
съгласили, че всички рискове, свързани със застрахователните договори, част от
застрахователния портфейл и предмет на прехвърляне по договора, ще преминат към
поемащия застраховател на датата на издаване на писменото разрешение и след
прехвърлянето прехвърлящият застраховател се освобождава от задълженията си по
прехвърлените застрахователни договори. Страните са се съгласили, че всички
висящи искове, претенции, жалби и процедури, всички бъдещи искове, претенции,
жалби и процедури, повдигнати на основание на застрахователни събития,
възникнали било преди, било след датата на прехвърляне и свързани със
застрахователните договори, предмет на прехвърляне по този договор, ще бъдат
поети от поемащия застарховател. С подписване на договора поемащият
застраховател потвърждава, че след прехвърлянето на застрахователния портфейл
прехвърлящият застраховател ще бъде освободен от всякакви задължения във връзка
с исковете, претенциите, жалбите и процедурите, посочени по – горе.
С решение № 728 - ОЗ от 02.10.2013 г. на КФН разрешено прехвърлянето на
целия застрахователен портфейл на „И.Б.З.” ЕАД по видовете застраховки, сред
които и застраховка ”Гражданска отговорност”, свързана с притежаването и
използването на МПС.
По иска с
правно основание чл.226, ал.1 КЗ вр. с чл.105, ал.2 КМЧП и чл.116 КМЧП:
От ангажираните по делото доказателства, се установи, че за периода 01.01.2010
г. –31.12.2010 г. гражданската отговорност на водача на товарен автомобил марка
„С.”, рег. № ********* и прикаченото към него ремарке рег. № ********* е
покрита от „И. Б. ЗЕАД” ЕАД по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. Обект на застраховане по посочената задължителната
застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически
лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за
които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, съгласно нормата
на чл.257, ал.1 КЗ. Застрахователният договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите осигурява във всяка държава членка покритието
съгласно нейния закон или покритието съгласно закона на територията, където
обичайно се намира моторното превозно средство, когато това покритие е
по-високо, на основание чл.258, ал.2 ТЗ.
Застраховани лица по тази застраховка, съгласно втората алинея на
посочената норма, са собственикът на моторното превозно средство, за което е
налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
ползва моторното превозно средство на законно основание. В случая автомобилът е
управляван от водача без противопоставяне от собственика.
Нормата на чл.105, ал.2 КМЧП регламентира, че когато причинителят на
вредата и увреденото лице имат към момента на настъпване на вредата обичайно
местопребиваване или място на дейност в една и съща държава, прилага се правото
на тази държава. В случая прекият причинител на вредата, както и увреденото
лице имат обичайно местопребиваване в Република Б., поради което следва да
намери приложение българското право. Също така следва да се съобрази и
обстоятелството, че разпоредбата на чл.116 КМЧП регламентира, че правото на
увреденото или ощетеното лице да предяви иск пряко срещу застрахователя на
лицето, чиято отговорност се търси, се урежда от правото, приложимо към
задължението, произтичащо от съответното извъндоговорно отношение, освен ако
увреденото или ощетеното лице е избрало да основе иска си на правото, приложимо
към застрахователния договор. В случая увреденото лице е избрало да основе иска
си на правото, приложимо към застрахователния договор – българското право.
През време на действието на застрахователния договор – на 29.01.2010
г., е настъпило ПТП, причинено от водач на МПС, гражданската отговорност на
който е покрита от ответника. Причина за настъпилото ПТП е, че водачът на товарния
автомобил марка „С.” и прикаченото към него ремарке е допуснал извършването на зиг-загообразното
движение на товарния автомобил и ремаркето, при което неколкократното е
преминал от лява лента в дясна лента, след насочване в ляво е разкъсал
мантинелата, разделяща двете платна на магистралата и е преминал в насрещното
платно. Деянието на водача е противоправно, поради което е ангажирана
наказателната му отговорност с влязлата в сила присъда на наказателния съд. С
оглед на това следва да се приеме, че са налице предпоставките да ангажиране и
на гражданската му отговорност.
Нормата на
чл.226, ал.1 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност”.
Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност на виновния водач
е покрита от „И.Б.З.” ЕАД и с оглед извършеното в хода на висящия процес
прехвърляне на застрахователния портфейл в полза на ответника, последният дължи
заплащането на застрахователно обезщетение на ищеца за претърпените от него имуществени
и неимуществени вреди.
Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на
основание чл.52 ЗЗД. В случая е от значение обстоятелството, че ищецът е
получил тежки травматични увреждания, описани по – горе, наложили оказването на
спешна медицинска помощ, както и травматична ампутация на левия долен крайник
на нивото на бедрото и причинили разстройство на здравето с опасност за живота.
Проведени са поредица от оперативни интервенции, включително и пластична
хирургия. Продължителен е лечебният и възстановителен период при ищеца – 1
година, през който ищецът е търпял болки и страдания, като през първите 6
месеца те са били с интензивен характер. Към настоящия момент ищецът също
продължава да търпи болки, което налага използването на седативни и
обезболяващи средства. Трайната пожизнена загуба на левия долен крайник е
послужило като основание ТЕЛК да определи 95 % трайна загуба на
работоспособност с право на чужда помощ. При определяне размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди не следва да се взема предвид установеният
при ищеца менингиом, наложило определяне на 100 % трайна загуба на
работоспособност с право на чужда помощ със срок от 3 години, тъй като вещото
лице д-р Б. е разяснил, че то не е последица от настъпилото на 29.01.2010 г.
ПТП. От значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди е
обстоятелството, че през първата година ищецът е имал значителни затруднения
при придвижване и обслужване в ежедневието, тъй като се е придвижвал с помощта
на патерици. Ищецът е претърпял тежко усложнение, свързано с инфекция в зоната
на ампутирания чукан. Следва да се
съобрази също така, че ищецът е консултиран от психиатър поради емоционална
лабилност, лош сън и суицидни мисли. Към датата на ПТП ищецът е бил на
От така определеното обезщетение
следва да се приспадне изплатеното от ответника застрахователно обезщетение в
размер на 45 000 лв.
Неоснователно е възражението на
ответника, че от дължимото обезщетение следва да се приспадне изплатеното
застрахователно обезщетение по лична застраховка, сключена от работодателя на
ищеца „Ю.” ООД и „Булстрад Живот В.И.Г.” АД. Тази застраховка има значение за
обема на отговорността на работодателя, съгласно чл.200, ал.4 КТ. Законът обаче
не освобождава прекият причинител и съответно застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност”, от неговото задължение. Отделно от това двете
застраховки са сключени за различни застрахователни рискове – злополука и
гражданска отговорност. В тази насока са и задължителните разяснения, дадени с
ППВС № 4 от 30.10.1975 г. по гр. д. № 5/1975 г., т.14 вр. с т.1 на р. ІІ от
ППВС № 4/1961 г. По същите съображения допълнително изплатената сума от
работодателя във връзка с уреждане на трудовите права на ищеца няма отношение
към размера на дължимото от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”
обезщетение.
По изложените съображения на
ищеца следва да се присъди сумата от 145 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Ищецът претендира
заплащането на обезщетение за имуществени вреди, представляващи стойността на 3
броя бедрени протези, които следва да закупи през период от 5 години до
навършването на 65 години.
Неоснователно е
възражението на ответника, че на ищеца не се дължи заплащането на имуществени
вреди, тъй като същите не са настъпили. С решение № 153 от 02.06.2011 г.,
постановено по гр. д. № 526/2010 г., на ВКС, ІV ГО, е даден отговор на въпроса,
във връзка с допуснато касационно обжалване, дали може да се установи размера
на имуществената вреда за деликт по предположение и за бъдещ период. С това
решение, постановено по реда на чл.290 ГПК, са дадени задължителни разяснения,
че по естеството си обезщетението за периода на вече настъпилите имуществени
вреди до постановяване на съдебното решение, както и тези, които със сигурност
ще настъпят в бъдеще време, касаят все едно и също по правния си характер
задължение, следващо от фактическия състав на деликтната отговорност. С оглед
на това не става въпрос за евентуален бъдещ правен спор, поради което и няма
пречка обезщетението за настъпилите до подаване на исковата молба и след това
еднородни увреждания, да бъде претендирано по исков път. Периодичното
обезщетение за следващ влизане в сила решението период, се дължи до настъпване
на предвидените в закона основания за прекратяването му или изменяването му.
Следва
да се съобрази също така, че вредите, макар и за бъдещ период, не се
предполагат, а трябва да бъдат установени в хода на съдебния процес. Не е
налице пречка за тяхното установяване, когато се касае и за увреждания, които
със сигурност ще настъпят в имуществената сфера на пострадалия. В този смисъл
са разясненията, дадени с решение № 317/01.07.2011 г. по гр. д. № 1553/2010 г.
по описа на ВКС, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
В
случая се установи, че протезата на ищеца подлежи на подмяна през период от 4 -
5 години. Тази подмяна следва със сигурност да се извърши, тъй като се износват
материалите, от които е изготвена протезата, както и обема на ампутационния
чукан се променя с времето, с оглед прогресивната хипотрофия на мускулатурата,
предвид експертното заключение на вещото лице д-р Б., обсъдено по – горе. Ето
защо съдът приема, че заявените в исковата молба имуществени вреди със
сигурност ще настъпят в имуществената сфера на ищеца. Техният размер възлиза на
29 337 лв. за една протеза, а за заявения период и претендирана подмяна на
три протези – 88 011 лв.
На
основание чл.51, ал.1, изр.2 ЗЗД дължимото обезщетение може да бъде платимо
еднократно или периодически. В този смисъл дали да се присъди еднократно или
периодично изпълнение на присъденото обезщетение за вреди от непозволено
увреждане, е възложено от закона на съда. С оглед конкретните особености на
всеки отделен случай съдът преценява дали присъденото обезщетение следва да
бъде изплатено наведнъж или на периоди. В този смисъл е ППВС № 4 от 30.10.1975
г. по гр. д. № 5/1975 г., т.11. Тъй като в случая имуществените вреди за ищеца
ще настъпват през 5 години, считано от момента на изготвяне и заплащане на
първата протеза - 14.12.2011 г., то
претендираното от ищеца обезщетение следва да се присъди периодично, през 5
години за стойността на всяка една протеза в рамките на заявения от ищеца
период. При наличие на промяна в обстоятелствата, включително размера на
имуществената вреда, тези нови обстоятелства могат да послужат като основание
за изменение размера на вече присъденото обезщетение.
По
изложените съображения съдът счита, че предявеният иск се явява изцяло
основателен, като следва да се уважи при периодично изпълнение на присъденото
обезщетение за имуществени вреди.
По иска с правно основание чл.86 ЗЗД:
Прякото право на увредените лица,
регламентирано в нормата на чл.226, ал.1 КЗ, да претендират обезщетение
директно от застрахователя, възниква едновременно с правото на деликтно
обезщетение и е функционално обусловено от него. Отговорността на
застрахователя за заплащане на обезщетение при застраховка „Гражданска
отговорност” на пострадалите трети лица възниква при настъпване на
застрахователното събитие. Фактът на настъпилото увреждане поражда гражданската
отговорност както на деликвента, така и прякото право към застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение. В случая от значение е
обстоятелството, че увредените лица не черпят права от застрахователния
договор, а от закона за причинените им от застрахованото лице вреди от
непозволено увреждане. Дължимото по силата на закона обезщетение от застрахователя
замества деликтното обезщетение, дължимо от прекия причинител на вредите.
Същевременно източникът на задължението на последния е непозволеното увреждане.
Съгласно нормата чл.84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана. В този смисъл длъжникът изпада в
забава с факта на увреждането. Ето защо и доколкото отговорността на ответника
замества деликтното обезщетение, лихвата за забава се дължи от деня на
увреждането – 29.01.2010 г. По аргумент от чл.227, т.2 КЗ застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност” покрива лихвите от момента на деликта до
предявяване на прекия иск, като след изплащането им и при определени
предпоставки, има право на регрес. В случая лихвата за забава върху сумата от 145
000 лв. за периода на забавата 29.01.2010 г. – 22.03.2012 г., изчислена
съобразно нормата на чл.86, ал.2 ЗЗД, възлиза на 32 176, 89 лв. При това
положение предявеният иск следва да се уважи в посочения размер и да се отхвърли
за разликата до пълния претендиран размер.
По отношение дължимото от
ответника обезщетение за имуществени вреди, следва на ищеца да се присъди
законната лихва върху главницата, считано от 15-то число на месец декември през
период от 5 години, считано от момента на изготвяне и плащане на първата
протеза на ищеца, при наличие на забава в периодичните плащания от ответника
(виж решение № 153 от 02.06.2011 г. по гр. д. № 526/2010 г. на ВКС, ІV ГО),
доколкото към момента на завеждане на делото ответникът не е в забава спрямо
тези плащания.
По разноските по производството:
При
този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се
присъди сумата от 319, 13 лв., представляваща сторени по делото разноски,
съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът
не е ангажирал по делото доказателства, че е постигната уговорка с
представлявалия го по делото адвокат последният да му окаже безплатна правна
помощ, нормата на чл.38, ал.2 ЗА вр. с чл.78, ал.1 ГПК в случая не може да
намери приложение. За
наличието на такава уговорка не може да се направи извод от представения по
делото списък на разноските, доколкото същото обективира едностранно
волеизявление на пълномощника на ищеца, но не и постигнати уговорки между
последния и ищец.
На
основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъди сумата от 1 506,
72 лв., представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
На основание
чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата от 10 607,
52 лв., представляваща държавна такса.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.Д.Е.И.”
АД, ЕИК *******, с адрес гр. С., бул. „Х. К.” № **, да заплати на да заплати на Л.И.Л., ЕГН **********, с адрес
гр. С., ж. к. „М.” – ІV част, бл.***, вх.*, ет.*, ап.*** и съдебен адрес гр. С., ул. „В.” № *, ет.*, ап.** – адв. А.В.М.,
сумата от 145 000 (сто
четиридесет и пет хиляди) лв., на основание чл.226, ал.1 КЗ вр. с чл.105, ал.2
КМЧП и чл.116 КМЧП, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди във връзка с настъпилото на 29.01.2010 г. ПТП, ведно със
законната лихва, считано от 22.03.2012 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния претендиран размер; да заплати сумата от 32 176, 89 (тридесет
и две хиляди сто седемдесет и шест лева и осемдесет и девет стотинки) лв., на
основание чл. 86 ЗЗД, представляваща лихва за забава за периода 29.01.2010 г. –
22.03.2012 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер; да заплати,
на основание чл.226, ал.1 КЗ вр. с чл.105, ал.2 КМЧП и чл.116 КМЧП, съответно:
сумата от 29 337
(двадесет и девет хиляди триста тридесет и седем) лв. на 14.12.2016 г.,
сумата от 29 337 (двадесет и девет хиляди
триста тридесет и седем) лв. на 14.12.2021 г., сумата от 29 337
(двадесет и девет хиляди триста тридесет и седем) лв. на 14.12.2026 г.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – стойността на бедрена
протеза, във връзка с настъпилото на 29.10.2010 г. ПТП, до настъпване на
предвидените в закона основания за прекратяването или изменението му; както и
да заплати, на основание чл.86 ЗЗД, при забава на периодичните плащания на
посочените суми, обезщетение в размер на законната лихва върху определените
главници на обезщетението за имуществени вреди, считано от 15-то число на месец
декември съответно на
ОСЪЖДА Л.И.Л., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж. к. „М.” – ІV
част, бл.***, вх*, ет*, ап.*** и
съдебен адрес гр. С., ул. „В.” №*, ет*, ап.** – адв. А.В.М., да заплати на „З.Д.Е.И.” АД, ЕИК *******,
с адрес гр. С., бул. „Х.
К.” № 43сумата от 1 506, 72 (хиляда петстотин и шест лева и седемдесет и две стотинки)
лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща адвокатско възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „З.Д.Е.И.”
АД, ЕИК *******, с адрес гр. С., бул. „Х. К.” № **да заплати по сметка на СГС, сумата от 10 607, 52 (десет
хиляди шестстотин и седем лева и петдесет и две стотинки) лв., на основание
чл.78, ал.6 ГПК, представляваща държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: