Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 19.05.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 10 състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.

 

при участието на секретаря Евдокия – Мария П., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4552 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са за съвместно разглеждане обективно и субективно, кумулативно съединени искове съответно  с правно основание чл.226, ал.1 КЗ вр. с чл.105, ал.2 КМЧП вр. с чл.116 КМЧП и чл.86 ЗЗД.

Ищецът – Л.И.Л., твърди, че на 29.01.2010 г., около 22.20 ч., на автомагистрала М 5, в участъка на 144 км. е пострадал като пътник на предна дясна седалка до водача в МПС, движещо се на територията на У., в посока от гр. С. към гр. Б.. Товарният автомобил марка „С.”, рег. № *********, както и прикаченото към него ремарке с рег. № *********, е било управлявано от водача В.С.Д., български гражданин. Счита, че вина за настъпилото ПТП има водача на посочения автомобил. Твърди, че по време на инцидента е бил с поставен предпазен колан, което е отразено в съставения огледен протокол. Заради получените травматични увреждания се е наложило да му бъде оказана спешна медицИ.ка помощ. В резултат от получените увреждания му е определена пожизнено 100 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ. Към датата на ПТП е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” за посочения лек автомобил и „И.Б.З.” ЕАД. Последният му е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 29 337 лв. за изработване и закупуване на бедрена протеза за ляв долен крайник във връзка с извършената травматична ампутация на ниво средна трета на ляво бедро. Тази протеза можело да бъде използвана за срок от 5 години, поради което ще възникне необходимост от нейната подмяна. Твърди, че ответникът му заплатил сумата от 45 000 лв. – обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 200 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, 44 380, 82 лв. – лихва за периода 29.01.2010 г. – 22.03.2012 г., както и сумата от 88 011 лв. – обезщетение за имуществени вреди за 3 броя бедрени протези, които му предстои да закупи през период от 5 години докато достигне възраст от 65 години, ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.  

Ответникът –„И.Б.З.” ЕАД, е депозирал в срока по чл.367, ал. ГПК писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Счита, че изплатеното застрахователно обезщетение обхваща всички претърпени от ищеца вреди. Излага съображения, че претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено с чл.52 ЗЗД. Твърди, че работодателят на ищеца „Ю.” ООД е сключил застраховка в „Булстрад Живот В.И.Г.” АД, който е изплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер приблизително равен на 20 000 лв. Счита, че така изплатеното обезщетение следва да бъде взето предвид от съда, тъй като с него се репарират едни и същи вреди. Излага съображения, че не следва да се присъжда на ищеца претендираното обезщетение за имуществени вреди за бъдещи разходи, тъй като подлежат на обезщетяване реално направените разходи, а не бъдещите такива с предполагаем размер. В хода на процеса ответникът е заменен с ответника З. „Е.Инс” АД на основание чл.228, ал.1 ГПК, при съгласие на двете страни и на встъпилия по делото ответник. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като му присъди сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения по делото препис от протокол относно установяване на фактите/оглед на място на ПТП, представен с точен превод на български език съгласно изискването на чл.185 ГПК, на 29.01.2010 г., в 22.20 ч. е настъпило ПТП на автомагистрала М 5, в лява част на магистралата, в участъка на 140 км., на основание чл.119, ал.1 чл.123, ал.3 от Закон за превенция на престъпността. Като обстоятелства, при които е настъпила злополуката, е посочено, че В.С.Д., живущ в Б., Р., е управлявал МПС модел „С.” с рег. № ********* и прикачено към него ремарке с рег. № *********, като се движил в посока от С. към Б.. В лявата страна на магистралата, при участък 144 км, по неизвестни причини е загубил управлението над МПС, вследствие на което е прекъснал лентовата мантинела, разделяща платната на движение и навлязъл в дясната страна на магистралата, където се преобърнал и сблъскал с идващия насреща му, правилно движещ се Й.Л.Ч., управляващ лек автомобил марка „Х.”, модел „М.”, рег. № ******, като автокомпозицията го смачква под себе си и го избутва до резервната лента на дясната страна на магистралата. Като пострадал от ПТП е посочен ищеца, на който била оказана спешна медицинска помощ. За него е посочено, че бил тежко ранен, с опасност за живота и лечението му щяло надвиши 20 дни. Същият е пътувал като десен преден пътник и е използвал предпазен колан. Протоколът е съставен от дежурен при Полицейско управление на окръг „Ч.”, Дирекция по опазване на обществения ред, Транспортен отдел, Сектор „Автомагистрала”.

С решение от 12.12.2012 г. на С.ския съд е потвърдена постановената на 28.11.2012 г. присъда, с която В.С.Д. е признат за виновен за причиняване на ПТП, за което на обвиняемия е наложено наказание лишаване от свобода за 1 година и 7 месеца и лишаване за 2 години на шофьорски категории „С” и „Е” на територията на Република У.. Решението на С.ския съд е окончателно.

От представения препис от застрахователна полица се установява, че на 16.10.2009г. между „Ю.” ООД и „И.Б.З.” ЕАД е сключена застраховка „Гражданска отговорност” за влекач модел „С.”, рег. № *********. Срокът на договора е от 25.11.2009 г. до 24.11.2010 г. Договор за застраховка „Гражданска отговорност” е сключен между посочените лица и по отношение  на товарно ремарке , рег. № *********, като срокът на договора е 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г.

С платежно нареждане от 20.04.2011 г. ответникът е превел по банков път на ищеца сумата от 45 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение във връзка с образувана ри него щета. На 14.12.2011 г. ответникът е платил на медико – техническа лаборатория – ЦЕН сумата от 29 337 лв. във връзка с образуваната при него щета.

От представеното платежно нареждане и доклад по щета се установява, че З. „Б.Ж.В.И.Г.” АД се установява, че на ищеца е преведена сумата от 19 152 лв., представляваща застрахователно обезщетение във връзка със сключен с „Ю.” ООД застрахователен договор, по риск „трайна загуба на трудоспособност над 50 % от трудова злополука”.

От заключението на вещото лице инж. Ж.Е. по изслушаната авто – техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че механизмът на процесното ПТП е следният: на 29.01.2010 г., около 22.20 ч. – в тъмната част от денонощието, на автомагистрала М 5, участък гр. С. – гр. Б., У., в района на 144 км. е настъпило процесното ПТП. Времето е било облачно, пътното платно – мокро. Участъкът от пътя съставлява магистрален път с две платна за движение в двете посоки, като всяко плато се състои от активна лента, ускорителна лента и аварийна лента. Активната и ускорителната ленти са широки по 3, 80 м., а аварийната – 2, 80 м. Вдясно от аварийната лента има банкет с ширина 1, 50 м. от насипана земя. В процесното ПТП са участвали 4 автомобила: товарен автомобил „С.”, рег. № ********* с прикачено ремарке рег. № *********, лек автомобил марка „Х.”, модел „М.”, рег. № IJS -445, товарен автомобил ДАФ, рег. № В – 61 –UVB, с прикачено ремарке, рег. № *****, лек автомобил марка „Ф.”, модел „К.”, рег. № *****. Товарният автомобил марка „С., с прикаченото ремарке се е движил в посока гр. С. – гр. Б.. На 50 м. преди приетия ориентир са установени следи от посочения автомобил върху дясна лента, като на 44 м. автомобилът преминал в лява лента и така се движил до приетия ориентир, който е на 100 м. от местоудара, след което отново се е върнал върху дясната лента. На 26 м. от ориентира е отишъл върху аварийната лента, след което на 44 м. се връща върху лявата лента. На 50 м. след ориентира отново е преминал върху дясната лента, а на 64 м. отново е бил върху аварийната лента, като на 68 м. се връща върху дясната лента. Така, движейки се зиг – загообразно на 100 м. от приетия ориентир, се насочва наляво, разкъсва мантинелата, разделяща двете платна на магистралата. При преминаване в насрещното платно  се блъска в идващия от Б. лек автомобил марка „Х.”, модел „М.”, като ремаркето се обръща и пада върху лекия автомобил „Х.”, при което е настъпило хлъзгане на ремаркето и автомобила под него извън платното на магистралата към гр. С.. Движещият се към С. товарен автомобил марка ДАФ, виждайки преобърнатия товарен автомобил „С.”, се насочва наляво, като с предна част нанася удар върху движещия се от лявата му страна лек автомобил марка „Ф.”, модел „К.”, като го изтласква от дясната страна на магистралата. По делото няма данни за причината за първоначалното отклоняване на товарния автомобил марка „С.”. При процесното пътуване посоченият товарен автомобил е превозвал вино от Б. за Б.. Вещото лице отбелязва, че са чести случаите на заспиване и последващо събуждане и овладяване на отклонилия се автомобил, при което товара, вследствие на инерционните сили, въздейства на управлението на автомобила, при което настъпва подобна ситуация. От материалите по делото не може да се съди за скоростта на движение на автомобила, тъй като не е представена тахошайбата. С оглед на това не може да се установи с каква скорост се е движил автомобила – съобразена или несъобразена за конкретния пътен участък – мокро пътно платно. Разрешената скорост за този участък за товарни автомобили като процесния е 90 км/ч.     

По делото е изслушана съдебно – медицинска експертиза. От  заключението на вещото лице д-р Б.Б., неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че  в резултат от настъпилото на 29.01.2010 г. ПТП ищецът, на 46 години, е получил следните травматични увреждания: травматична ампутация на левия долен крайник на нивото на бедрото; многофрагментно открито счупване с размачкване на лявата подбедрица и лявата коленна става; травматичен и хеморагичен шок. Травматичната ампутация на лявото бедро съставлява трайна пожизнена загуба на левия долен крайник, а травматичния и хеморагичен шок са причинили на ищеца разстройство на здравето с опасност за живота. На ищеца е оказана спешна медицинска помощ, както и е опериран по спешност. Извършена е реампутация на нивото на средна трета на лявото бедро. В следоперативния период оперативната рана е започнала да отделя секреция. На 22.02.2010 г. ищецът е изписан, като лечението му продължило  на стационар и амбулаторно в Б.. За периода 24.02.2010 г. – 03.03.2010 г. ищецът е бил приет в Клиника по ортопедична травматология при ВМА – С. по повод „травматична ампутация на лявото бедро; некроза в областта на ампутирания чукан”. Приет е с голям кожен дефект в областта на ампутацията с площ около 100 кв. см., с вторични гранулации, отделящи гноевидна материя. На 01.03.2010 г. ищецът отново е бил опериран за премахване на некротизираните тъкан и извършване на подготовка за кожна пластика. За периода 04.03.2010 г. – 18.03.2010 г. ищецът е бил приет в Клиниката по пластична хирургия при ВМА по повод състояние след ампутация на лявото бедро; хипертрофичен белег с атонична рана с размери 10/10 см. Извършена е нова операция за опресняване на раната и покриването к 60 кв. см. авто кожна пластика. В клиниката ищецът е бил консултиран с психиатър поради емоционална лабилност, лош сън и суицидни мисли, при която е поставена диагноза „реактивно тревожно състояние” . На 19.12.2011 г. в Центъра по протезиране при Болница „Токуда”, С., на ищеца е била поставена весокотехнологична протеза на левия долен крайник – бедрена протеза, с карбоново стъпало, тръбен и винтов адаптор, полицентрично хидравлично  коляно, ротационен адаптор и др., за което е съставена фактура за сумата от 299 337 лв. Лечебният и възстановителен период при ищеца е продължил 1 година, през който ищецът е търпял болки и страдания, като през първите 6 месеца те са били с по – интензивен характер. След този период болките на са намалили интензивността си и са станали поносими, като е останала постоянната „фантомна болка” в зоната на ампутацията, заедно с лъжливото чувство за цялост на ампутирания крайник. Ищецът е имал значителни затруднения при придвижване и обслужване в ежедневието, тъй като се е придвижвал с помощта на патерици. През този период ищецът се е нуждаел от чужда помощ, предвид влязлото в сила ЕР на ТЕЛК № 0618/061 от 01.04.2011 г. И към настоящия момент ищецът търпи спорадични болки в ампутирания крак (фантомни болки), което го принуждава да ползва обезболяващи средства. С посоченото ЕР на ТЕЛК на ищеца е определена трайна загуба на работоспособност от 95 % с право на чужда помощ. Поради установено „доброкачествено новообразувание на главния мозък (менингом) и извършената с тази цел „краниотомия”, на ищеца е определена 100 % трайна загуба на работоспособност с право на чужда помощ със срок от 3 години. Към момента ищецът се придвижва с протеза с накуцваща походка на ляво. Първоначалната му протеза не е била високотехнологична и тя е била предназначена само за тренировка на ампутационния чукан. Ищецът е претърпял тежко усложнение, като част от тъканите на ампутационния чукан са некротизирали, появила се инфекция в тази зона, наложило допълнително оперативно лечение. Към момента постоянно ампутационния чукан се наранява от тежестта на тялото, а от друга страна – постоянно намалява обема си поради прогресивната хипотрофия на мускулатурата. Изготвената протеза е била абсолютно необходима, за да може ищецът да се придвижва и обслужва в ежедневието. За първата тренировъчна протеза се изплаща помощ, а следващото протезиране пациентите осъществяват сами, като заплащат допълнително разноски за снабдяване с високотехнологична протеза. Изготвената от Протезния център на болница „Токуда” протеза на ищеца е високотехнологична с пневматична коленна става и изготвена и с необходимите компенсаторни за движението механизми. В експертното заключение са посочени добрите производители на протези в света, като стойността на изготвените от тях протези варират от 22 000 евро до 30 000 евро. Протезите трябва да бъдат подменяни периодично поради износването на материалите, от които са изготвени, както и поради това, че обема на ампутационните чукани се променя с времето. Обемът намалява от прогресивната хипотрофия на мускулатурата. Протезата става хлабава и започва да наранява ампутационния чукан. Обичайно протезите се подменят на около 4-5 години. Вещото лице приема, че на ищеца ще е необходима нова протеза на всяка пета година или подмяна на част от нея – гилзата, адапторите, хидравличната система на колянната става или други части. Точният брой на протезите зависи от продължителността *** живота. В проведеното на 13.03.2013 г. съдебно заседание вещото лице е пояснило, че менингиомът е заболяване, което няма връзка с настъпилото ПТП. В Б. цените на протезите са около 30 000 лв.

От заключението на вещото лице Р.Б. по изслушаната съдебно – счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че с кредитен кредит от 28.06.2010 г. с наредител „Булстрад Живот В.И.Г.” е наредил по банкова сметка на „Ю.” ООД сумата от 19 152 с основание „обезщетение на Л.И. Л., съгласно щета 37270. На 28.06.2010 г. е заверена банковата сметка на „Ю.” ООД със сумата от 19 152 лв. от наредител „Булстрад Живот В.И.Г.”. Основанието за преведената сума е: ”обезщетение на Л.И. Л., съгласно щета 37270”. Сумата е постъпила и е осчетоводена в дружеството. На основание сключено споразумение от 28.07.2010 г. между „Ю.” ООД, в качеството на работодател и Л.И. Л., за уреждане цялостно и окончателно на всичките си взаимоотношения, настоящи и бъдещи претенции във връзка с трудовата злополука, станала на 29.01.2010 г. в гр. С., работодателят изплаща та ищеца сумата в размер на 19 440 лв. На 28.07.2010 г., на основание посоченото споразумение, е подписан споразумителния протокол, посочен по – горе, „Ю.” ООД е изпратил на ищеца сумата от 19 550 лв., както следва: 987 лв. – неотчетен аванс; 1 000 лв. изплатена сума на ръка на съпругата на ищеца относно посещението на същата и сестрата на ищеца в болницата в гр. С.; 4 303 лв. – адвокатски хонорар и симулантен превод и съдействие за продължаваме престоя на ищеца в болницата в гр. С.; 2 298 лв. – разход за транспортиране на ищеца от У. в Б.; 700 лв. – изплатени на съпругата на ищеца с основание „погасяване на личен кредит и семейни разходи”; 510 лв. – сума за преводи на медицински документи, издадени на ищеца от болницата в гр. С.; 500 лв. – преведени по банков път на ищеца с основание „лични разходи”; 552 лв. – преведени по банков път на ищеца с основание „обезщетение по чл.222, ал.2 КТ”; 700 лв. – преведени по банков път с основание „за протеза” и 8 000 лв. – с основание „трудова злополука”. Разликата между превода на „Булстрад В.И.Г.” и изплатената от „Ю.” ООД възлиза на 398 лв.

Във връзка с изслушаното експертно заключение по делото е представен споразумителен протокол от 28.07.2010 г., сключен между „Ю.” ООД – работодател и Л.И.Л. , по силата на който работодателят изплаща на ищеца сумата от 19 550 лв., в която сума се включват описаните от вещото лице пера. Страните са се съгласили, че тази сума представлява цялостно и окончателно обезщетение на ищеца да причинените му имуществени и неимуществени вреди, претърпени от него и възникнали по време и след трудовата злополука, станала на 29.01.2010 г. в гр. С., в това число и пропуснатите от ищеца в тази връзка ползи. В сумата са включени и всички вземания на ищеца, произтичащи от трудовото му правоотношение с работодателя. На същата дата е подписано и второ споразумение, в което ищецът е заявил, че приема сумата от 19 550 лв. като изпълнение на всички задължения на работодателя към него.          

От показанията на разпитаната по делото свидетелка Ц. И. Л.а се установява, че е сестра на ищеца. Разбрала за инцидента от фирмата, в която работел ищеца. След посещение в Унгарското посолство узнала, че е ампутиран крак на ищеца. Отишла в болницата в У. и видяла, че е ампутиран левия крак на ищеца. Раната не била напълно затворена. Транспортирали го до Б., където бил настанен във ВМА. Наложило се извършването на още една операция в Травматологията, както и извършването на пластична хирургия. След изписването му от болницата, лечението продължило в домашни условия. Трябвало постоянно да се правят превръзки, през 2 часа, в продължение на около 3 месеца. Използвал инвалидна количка, инвалиден стол, посещавал центъра за протезиране. Другият му крак бил лилав от удара. Трябвало да се масажира, за да се разнесат тромбите. Ищецът трябвало да се прави гимнастика на ампутирания крак, за да не атрофира мускула. Той положил големи усилия, за да му бъде поставена протеза. Наложило се поставяне на по – скъпа протеза, която е по – устойчива за неговите килограми. В последствие се установило, че има хематом в главата. Повечето му зъби били изпаднали, поради което се наложило да извадят всичките му зъби и да сложи зъбни протези. Придружавала е ищеца в болницата. Редували се с майка им, но по – често свидетелката се грижила за него. Към момента състоянието на ищеца било добро, движил се с протезата. Тази, която са му сложили впоследствие, била много по – добра от първата и можел да се придвижва нормално с нея.

Съдът възприема показанията на разпитаната свидетелка, тъй като те са логични и последователни и изцяло кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Също така свидетелката има преки наблюдения относно обстоятелствата, за които е разпитвана.

На 29.08.2013 г. между „И.Б.З.” ЕАД – прехвърлящ застраховател и ЗД „Е.” АД – поемащ застраховател, е сключен договор за прехвърляне на застрахователен портфейл. По силата на договора прехвърлящият застраховател и поемащият застраховател са изразили желанието да сключат договор за прехвърляне на застрахователен портфейл за прехвърляне на всички права, собственост и интереси от всякакъв вид и естество в целия застрахователен портфейл, притежаван от прехвърлящия застраховател. Изразили са също така желание заедно с прехвърлянето на целия застрахователен портфейл, притежаван от прехвърлящия застраховател, да прехвърлят също и всички съответни активи, използвани от прехвърлящия застраховател, за прехвърлят също и всички съответни активи, използвани от прехвърлящия застраховател за покритие на техническите резерви, поддържани в съответствие с всички застрахователни договори от застрахователния портфейл. Страните са се съгласили, че всички рискове, свързани със застрахователните договори, част от застрахователния портфейл и предмет на прехвърляне по договора, ще преминат към поемащия застраховател на датата на издаване на писменото разрешение и след прехвърлянето прехвърлящият застраховател се освобождава от задълженията си по прехвърлените застрахователни договори. Страните са се съгласили, че всички висящи искове, претенции, жалби и процедури, всички бъдещи искове, претенции, жалби и процедури, повдигнати на основание на застрахователни събития, възникнали било преди, било след датата на прехвърляне и свързани със застрахователните договори, предмет на прехвърляне по този договор, ще бъдат поети от поемащия застарховател. С подписване на договора поемащият застраховател потвърждава, че след прехвърлянето на застрахователния портфейл прехвърлящият застраховател ще бъде освободен от всякакви задължения във връзка с исковете, претенциите, жалбите и процедурите, посочени по – горе.

С решение № 728 - ОЗ от 02.10.2013 г. на КФН разрешено прехвърлянето на целия застрахователен портфейл на „И.Б.З.” ЕАД по видовете застраховки, сред които и застраховка ”Гражданска отговорност”, свързана с притежаването и използването на МПС.                                       

По иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ вр. с чл.105, ал.2 КМЧП и чл.116 КМЧП:

От ангажираните по делото доказателства, се установи, че за периода 01.01.2010 г. –31.12.2010 г. гражданската отговорност на водача на товарен автомобил марка „С.”, рег. № ********* и прикаченото към него ремарке рег. № ********* е покрита от „И. Б. ЗЕАД” ЕАД по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Обект на застраховане по посочената задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, съгласно нормата на чл.257, ал.1 КЗ. Застрахователният договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите осигурява във всяка държава членка покритието съгласно нейния закон или покритието съгласно закона на територията, където обичайно се намира моторното превозно средство, когато това покритие е по-високо, на основание чл.258, ал.2 ТЗ.

Застраховани лица по тази застраховка, съгласно втората алинея на посочената норма, са собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание. В случая автомобилът е управляван от водача без противопоставяне от собственика.

Нормата на чл.105, ал.2 КМЧП регламентира, че когато причинителят на вредата и увреденото лице имат към момента на настъпване на вредата обичайно местопребиваване или място на дейност в една и съща държава, прилага се правото на тази държава. В случая прекият причинител на вредата, както и увреденото лице имат обичайно местопребиваване в Република Б., поради което следва да намери приложение българското право. Също така следва да се съобрази и обстоятелството, че разпоредбата на чл.116 КМЧП регламентира, че правото на увреденото или ощетеното лице да предяви иск пряко срещу застрахователя на лицето, чиято отговорност се търси, се урежда от правото, приложимо към задължението, произтичащо от съответното извъндоговорно отношение, освен ако увреденото или ощетеното лице е избрало да основе иска си на правото, приложимо към застрахователния договор. В случая увреденото лице е избрало да основе иска си на правото, приложимо към застрахователния договор – българското право.

През време на действието на застрахователния договор – на 29.01.2010 г., е настъпило ПТП, причинено от водач на МПС, гражданската отговорност на който е покрита от ответника. Причина за настъпилото ПТП е, че водачът на товарния автомобил марка „С.” и прикаченото към него ремарке е допуснал извършването на зиг-загообразното движение на товарния автомобил и ремаркето, при което неколкократното е преминал от лява лента в дясна лента, след насочване в ляво е разкъсал мантинелата, разделяща двете платна на магистралата и е преминал в насрещното платно. Деянието на водача е противоправно, поради което е ангажирана наказателната му отговорност с влязлата в сила присъда на наказателния съд. С оглед на това следва да се приеме, че са налице предпоставките да ангажиране и на гражданската му отговорност.

Нормата на чл.226, ал.1 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”.

Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност на виновния водач е покрита от „И.Б.З.” ЕАД и с оглед извършеното в хода на висящия процес прехвърляне на застрахователния портфейл в полза на ответника, последният дължи заплащането на застрахователно обезщетение на ищеца за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. В случая е от значение обстоятелството, че ищецът е получил тежки травматични увреждания, описани по – горе, наложили оказването на спешна медицинска помощ, както и травматична ампутация на левия долен крайник на нивото на бедрото и причинили разстройство на здравето с опасност за живота. Проведени са поредица от оперативни интервенции, включително и пластична хирургия. Продължителен е лечебният и възстановителен период при ищеца – 1 година, през който ищецът е търпял болки и страдания, като през първите 6 месеца те са били с интензивен характер. Към настоящия момент ищецът също продължава да търпи болки, което налага използването на седативни и обезболяващи средства. Трайната пожизнена загуба на левия долен крайник е послужило като основание ТЕЛК да определи 95 % трайна загуба на работоспособност с право на чужда помощ. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не следва да се взема предвид установеният при ищеца менингиом, наложило определяне на 100 % трайна загуба на работоспособност с право на чужда помощ със срок от 3 години, тъй като вещото лице д-р Б. е разяснил, че то не е последица от настъпилото на 29.01.2010 г. ПТП. От значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди е обстоятелството, че през първата година ищецът е имал значителни затруднения при придвижване и обслужване в ежедневието, тъй като се е придвижвал с помощта на патерици. Ищецът е претърпял тежко усложнение, свързано с инфекция в зоната на ампутирания чукан.  Следва да се съобрази също така, че ищецът е консултиран от психиатър поради емоционална лабилност, лош сън и суицидни мисли. Към датата на ПТП ищецът е бил на 46 г., в активна, трудоспособна възраст. Ето защо, съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът счита, че обезщетението за неимуществени вреди на ищеца възлиза на 190 000 лв., което ще ги възмезди ищеца в най - пълна степен за претърпените от него болки и страдания във връзка с настъпилото при процесното ПТП болки и страдания.

От така определеното обезщетение следва да се приспадне изплатеното от ответника застрахователно обезщетение в размер на 45 000 лв.

Неоснователно е възражението на ответника, че от дължимото обезщетение следва да се приспадне изплатеното застрахователно обезщетение по лична застраховка, сключена от работодателя на ищеца „Ю.” ООД и „Булстрад Живот В.И.Г.” АД. Тази застраховка има значение за обема на отговорността на работодателя, съгласно чл.200, ал.4 КТ. Законът обаче не освобождава прекият причинител и съответно застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, от неговото задължение. Отделно от това двете застраховки са сключени за различни застрахователни рискове – злополука и гражданска отговорност. В тази насока са и задължителните разяснения, дадени с ППВС № 4 от 30.10.1975 г. по гр. д. № 5/1975 г., т.14 вр. с т.1 на р. ІІ от ППВС № 4/1961 г. По същите съображения допълнително изплатената сума от работодателя във връзка с уреждане на трудовите права на ищеца няма отношение към размера на дължимото от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” обезщетение.

По изложените съображения на ищеца следва да се присъди сумата от 145 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Ищецът претендира заплащането на обезщетение за имуществени вреди, представляващи стойността на 3 броя бедрени протези, които следва да закупи през период от 5 години до навършването на 65 години.

Неоснователно е възражението на ответника, че на ищеца не се дължи заплащането на имуществени вреди, тъй като същите не са настъпили. С решение № 153 от 02.06.2011 г., постановено по гр. д. № 526/2010 г., на ВКС, ІV ГО, е даден отговор на въпроса, във връзка с допуснато касационно обжалване, дали може да се установи размера на имуществената вреда за деликт по предположение и за бъдещ период. С това решение, постановено по реда на чл.290 ГПК, са дадени задължителни разяснения, че по естеството си обезщетението за периода на вече настъпилите имуществени вреди до постановяване на съдебното решение, както и тези, които със сигурност ще настъпят в бъдеще време, касаят все едно и също по правния си характер задължение, следващо от фактическия състав на деликтната отговорност. С оглед на това не става въпрос за евентуален бъдещ правен спор, поради което и няма пречка обезщетението за настъпилите до подаване на исковата молба и след това еднородни увреждания, да бъде претендирано по исков път. Периодичното обезщетение за следващ влизане в сила решението период, се дължи до настъпване на предвидените в закона основания за прекратяването му или изменяването му.

Следва да се съобрази също така, че вредите, макар и за бъдещ период, не се предполагат, а трябва да бъдат установени в хода на съдебния процес. Не е налице пречка за тяхното установяване, когато се касае и за увреждания, които със сигурност ще настъпят в имуществената сфера на пострадалия. В този смисъл са разясненията, дадени с решение № 317/01.07.2011 г. по гр. д. № 1553/2010 г. по описа на ВКС, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.

В случая се установи, че протезата на ищеца подлежи на подмяна през период от 4 - 5 години. Тази подмяна следва със сигурност да се извърши, тъй като се износват материалите, от които е изготвена протезата, както и обема на ампутационния чукан се променя с времето, с оглед прогресивната хипотрофия на мускулатурата, предвид експертното заключение на вещото лице д-р Б., обсъдено по – горе. Ето защо съдът приема, че заявените в исковата молба имуществени вреди със сигурност ще настъпят в имуществената сфера на ищеца. Техният размер възлиза на 29 337 лв. за една протеза, а за заявения период и претендирана подмяна на три протези – 88 011 лв.

На основание чл.51, ал.1, изр.2 ЗЗД дължимото обезщетение може да бъде платимо еднократно или периодически. В този смисъл дали да се присъди еднократно или периодично изпълнение на присъденото обезщетение за вреди от непозволено увреждане, е възложено от закона на съда. С оглед конкретните особености на всеки отделен случай съдът преценява дали присъденото обезщетение следва да бъде изплатено наведнъж или на периоди. В този смисъл е ППВС № 4 от 30.10.1975 г. по гр. д. № 5/1975 г., т.11. Тъй като в случая имуществените вреди за ищеца ще настъпват през 5 години, считано от момента на изготвяне и заплащане на първата протеза -  14.12.2011 г., то претендираното от ищеца обезщетение следва да се присъди периодично, през 5 години за стойността на всяка една протеза в рамките на заявения от ищеца период. При наличие на промяна в обстоятелствата, включително размера на имуществената вреда, тези нови обстоятелства могат да послужат като основание за изменение размера на вече присъденото обезщетение.

По изложените съображения съдът счита, че предявеният иск се явява изцяло основателен, като следва да се уважи при периодично изпълнение на присъденото обезщетение за имуществени вреди.

По иска с правно основание чл.86 ЗЗД:

Прякото право на увредените лица, регламентирано в нормата на чл.226, ал.1 КЗ, да претендират обезщетение директно от застрахователя, възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение и е функционално обусловено от него. Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение при застраховка „Гражданска отговорност” на пострадалите трети лица възниква при настъпване на застрахователното събитие. Фактът на настъпилото увреждане поражда гражданската отговорност както на деликвента, така и прякото право към застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. В случая от значение е обстоятелството, че увредените лица не черпят права от застрахователния договор, а от закона за причинените им от застрахованото лице вреди от непозволено увреждане. Дължимото по силата на закона обезщетение от застрахователя замества деликтното обезщетение, дължимо от прекия причинител на вредите. Същевременно източникът на задължението на последния е непозволеното увреждане. Съгласно нормата чл.84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. В този смисъл длъжникът изпада в забава с факта на увреждането. Ето защо и доколкото отговорността на ответника замества деликтното обезщетение, лихвата за забава се дължи от деня на увреждането – 29.01.2010 г. По аргумент от чл.227, т.2 КЗ застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” покрива лихвите от момента на деликта до предявяване на прекия иск, като след изплащането им и при определени предпоставки, има право на регрес. В случая лихвата за забава върху сумата от 145 000 лв. за периода на забавата 29.01.2010 г. – 22.03.2012 г., изчислена съобразно нормата на чл.86, ал.2 ЗЗД, възлиза на 32 176, 89 лв. При това положение предявеният иск следва да се уважи в посочения размер и да се отхвърли за разликата до пълния претендиран размер.

По отношение дължимото от ответника обезщетение за имуществени вреди, следва на ищеца да се присъди законната лихва върху главницата, считано от 15-то число на месец декември през период от 5 години, считано от момента на изготвяне и плащане на първата протеза на ищеца, при наличие на забава в периодичните плащания от ответника (виж решение № 153 от 02.06.2011 г. по гр. д. № 526/2010 г. на ВКС, ІV ГО), доколкото към момента на завеждане на делото ответникът не е в забава спрямо тези плащания.

По разноските по производството:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъди сумата от 319, 13 лв., представляваща сторени по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.

Ищецът не е ангажирал по делото доказателства, че е постигната уговорка с представлявалия го по делото адвокат последният да му окаже безплатна правна помощ, нормата на чл.38, ал.2 ЗА вр. с чл.78, ал.1 ГПК в случая не може да намери приложение. За наличието на такава уговорка не може да се направи извод от представения по делото списък на разноските, доколкото същото обективира едностранно волеизявление на пълномощника на ищеца, но не и постигнати уговорки между последния и ищец.

На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъди сумата от 1 506, 72 лв., представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат, съразмерно с отхвърлената част от иска.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата от 10 607, 52 лв., представляваща държавна такса.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА „З.Д.Е.И.” АД, ЕИК *******, с адрес гр. С., бул. „Х. К.” № **, да заплати на  да заплати на Л.И.Л., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж. к. „М.” – ІV част, бл.***, вх.*, ет.*, ап.*** и съдебен адрес гр. С., ул. „В.” № *, ет.*, ап.** – адв. А.В.М., сумата от 145 000 (сто четиридесет и пет хиляди) лв., на основание чл.226, ал.1 КЗ вр. с чл.105, ал.2 КМЧП и чл.116 КМЧП, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпилото на 29.01.2010 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 22.03.2012 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер; да заплати сумата от 32 176, 89 (тридесет и две хиляди сто седемдесет и шест лева и осемдесет и девет стотинки) лв., на основание чл. 86 ЗЗД, представляваща лихва за забава за периода 29.01.2010 г. – 22.03.2012 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер; да заплати, на основание чл.226, ал.1 КЗ вр. с чл.105, ал.2 КМЧП и чл.116 КМЧП, съответно: сумата от 29 337 (двадесет и девет хиляди триста тридесет и седем) лв. на 14.12.2016 г., сумата от  29 337 (двадесет и девет хиляди триста тридесет и седем) лв. на 14.12.2021 г., сумата от 29 337 (двадесет и девет хиляди триста тридесет и седем) лв. на 14.12.2026 г., представляваща обезщетение за имуществени вреди – стойността на бедрена протеза, във връзка с настъпилото на 29.10.2010 г. ПТП, до настъпване на предвидените в закона основания за прекратяването или изменението му; както и да заплати, на основание чл.86 ЗЗД, при забава на периодичните плащания на посочените суми, обезщетение в размер на законната лихва върху определените главници на обезщетението за имуществени вреди, считано от 15-то число на месец декември съответно на 2016 г., 2021 г. и 2026 г., за съответно изискуемото обезщетение за имуществени вреди; както и да заплати сумата от 319, 13 (триста и деветнадесет лева и тринадесет стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.  

ОСЪЖДА Л.И.Л., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж. к. „М.” – ІV част, бл.***, вх*, ет*, ап.*** и съдебен адрес гр. С., ул. „В.” №*, ет*, ап.** – адв. А.В.М., да заплати на „З.Д.Е.И.” АД, ЕИК *******, с адрес гр. С., бул. „Х. К.” № 43сумата от 1 506, 72 (хиляда петстотин и шест лева и седемдесет и две стотинки) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА „З.Д.Е.И.” АД, ЕИК *******, с адрес гр. С., бул. „Х. К.” № **да заплати по сметка на СГС, сумата от 10 607, 52 (десет хиляди шестстотин и седем лева и петдесет и две стотинки) лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК, представляваща държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.              

                                     

 

                                 

 

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: