Определение по дело №2440/2019 на Окръжен съд - Пловдив

                       О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №2364

                                                              гр. Пловдив, 15.11.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VIII гр. състав, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                               ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                          НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

като разгледа докладваното от съдията Н. Цветкова в. ч. гр. дело № 2440/2019г. по описа на ПдОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 278 от ГПК във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 30527/18.10.2019г. от адв. Р.Д. ***, като пълномощник на Н. М. Ч. – ищца в първоинстанционното производство против определение от 09.09.2019г., постановено по гр. д. № 14930 по описа за 2018г. на Пловдивски районен съд, с което е оставена без уважение молба с вх. № 51310/05.08.2019г. на Н. М. Ч.-Б., подадена чрез пълномощника й адв. Д. за изменение на постановеното по гр. д. № 14930/2018г. по описа на ПРС, XIX гр. с. решение в частта за разноските.

 В частната жалба са изложени доводи за неправилност на атакуваното определение.Моли се за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да бъде осъден ответника по предявения пред районния съд иск, да заплати на ищеца сторените разноски.

 С отговора на частната жалба се моли определението на районния съд като правилно да бъде потвърдено, а частната жалба против него да бъде оставена без уважение като неоснователна.Претендират се разноски за настоящето производство.

            Пловдивският окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Частната жалба е подадена в законовия седмодневен срок, от легитимирана страна – ищец в първоинстанционното производство, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

По същество съдът намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен иск по чл. 439 от ГПК от адв. Р.Д. ***, като пълномощник на ищцата Н. М. Ч.-Б. против „ОТП Факторинг“ ЕАД, ЕИК ********** с твърдения, че по молба вх. № 8861 от 17.11.2010г. на „Банка ДСК“ АД било образувано изп. дело № 1614/2010г. по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова, с рег. № 819, с район на действие ОС Пловдив, въз основа на изпълнителен лист от 27.10.2010г., издаден по ч. гр. д. № 13805/2010г. по описа на ПРС.На длъжника в изпълнителното производство /ответник в исковото/, бил наложен запор на трудовото възнаграждение със запорно съобщение изх. № 17828/29.11.2010г.Изпратена била Покана за доброволно изпълнение с изх. № 17822 от 29.11.2010г. за олихвяема сума в размер на 4 137, 57 лв., ведно със законната лихва в размер на 127, 14 лв. и неолихвяема сума в размер на 1 232, 12 лв.С молба вх. № 1024/24.01.2012г. до ЧСИ Муржданова, адв. Я. П. като пълномощник на банката поискал от ЧСИ присъединяване на изп. дело № 1614/2010г. към изп. дело № 20118190400771.С молба вх. № 12380 от 13.06.2013г. ответникът „ОТП Факторинг България“ ЕАД поискал от ЧСИ да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело, в качеството на цесионер на банката.С постановление от 13.06.2013г. дружеството било конституирано като взискател по изпълнителното дело.С разпореждане на ЧСИ от 23.02.2015г. бил насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжниците.Съгласно протокол от 07.04.2015г. насроченият опис не се състоял, тъй като взискателят не се явил.Други изпълнителни действия по делото не били предприемани.Поддържа се, че по отношение на ищцата е налице правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск за съществуване на вземането с оглед на изложените обстоятелства. 

С писмения отговор на ответника е изразено становище за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск за вземането по съображения, че искът по чл. 439 от ГПК е иск за установяване на материалната незаконосъобразност на изпълнението, каквото в случая нямало, тъй като изпълнителното производство било прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.Не е оспорено и твърдението на ищцата, че задълженията й към дружеството са погасени по давност.

В допълнително становище, постъпило в първоинстанционното производство вх. № 74282/05.12.2018г. ищецът поддържа исковата си молба по съображения, че към датата на предявяване на иска изпълнителното дело срещу ищцата, вземането по което се твърди да е погасено по давност, е било висящо, което обуславяло и правния интерес от установяване недължимостта на вземането на ответника по делото – взискател по изпълнителното дело на ЧСИ Л. Мурджанова.Издаденият срещу ищеца-длъжник по изпълнението изпълнителен лист все още съществувал в правния мир и формално удостоверявал вземания в полза на ответника – взискател по изпълнението.Нямало данни задължението да е опростено и/или изпълнителното дело да е прекратено.Поради това кредиторът можел във всеки момент да упражни правата си по изпълнителния титул и да образува ново изпълнително производство.

По делото е постановено решение № 3217 от 30.07.2019г. при признание на иска съгласно чл. 237, ал. 2 от ГПК, с което е признато за установено, че Н. М. Ч.-Б., ЕГН ********** не дължи на „ОТП Факторинг“ ЕАД, ЕИК *********, в качеството му на частен правоприемник на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, следните вземания по издадения в полза на последното срещу Д. К. Т. и Н. Ш., в качеството им на солидарни длъжници по ч. гр. д. № 13805 по описа на Районен съд Пловдив, I бр. с. за 2010г. изпълнителен лист: за сумата от 4137, 57 лв. главница, дължима по Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 27.04.2004г., ведно със законната лихва от 15.09.2010г. до окончателното й изплащане; за сумата от 839, 75 лв. – лихва за периода 29.04.2009г. – 15.09.2010г. и за сумата от 392, 37 лв. – разноски, в това число 99, 55 лв. ДТ и 292, 82 лв. юрисконсултско възнаграждение, за принудително събиране на които е образувано изп. дело № 1614 по описа на ЧСИ, рег. № 819 Людмила Мурджанова за 2010г., поради погасяването им по давност.Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

     По молба на ищцата на основание чл. 248 от ГПК е постановено обжалваното в настоящето производство определение, с което молбата й за изменение на решението в частта за разноските е оставена без уважение.Прието е, че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК – ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото /след конституирането му като взискател по изп. д. № 1614/2010г. на 13.06.2013г., не е поискал извършване на изпълнителни действия, като е имал изцяло пасивно поведение/ и е признал иска по реда на чл. 237 от ГПК.Посочено е, че предявявайки отрицателния установителен иск извън изпълнителното производство, длъжникът си осигурява защита срещу евентуално бъдещо поведение на взискателя, но предвид пасивното поведение на последния, то ищецът следва да понесе разноските за заявения от него иск.     

                Изложените съображения в решението на районния съд се споделят от настоящия състав на съда.Самият ищец в исковата си молба е изложил твърдения, които не са били оспорени от ответната страна, че вземанията са погасени по давност, а взискателят по образуваното изпълнително дело не е поискал извършването на изпълнителни действия за период повече от две години от образуването му и се е позовал на задължителните разяснения в т. 10 на ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.Същевременно ищецът е поддържал иска си и след признаването му от ответната страна с твърдението, че към датата на подаване на исковата молба, образуваното изпълнително дело е било висящо.В тази насока съгласно посоченото тълкувателно решение е без правно значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.Както правилно е посочил районния съд в случая, ищецът е разполагал с възможността да иска прекратяване на изпълнението от ЧСИ на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, както и да обжалва на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК /изм. ДВ бр. 86 от 27.10.2017г./ евентуален отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, но не и да оспорва по исков ред изпълнението, което вече е било прекратено ex lege.

           Предвид гореизложеното частната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а първоинстанционното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото по частната жалба в тежест на жалбоподателя следва да се възложат направените от ответника по жалбата разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

            Мотивиран от горното съдът 

 

                                                   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

   ПОТВЪРЖДАВА определение от 09.09.2019г., постановено по гр. д. № 14930 по описа за 2018г. на Пловдивски районен съд, XIX гр. състав.

   ОСЪЖДА Н. М. Ч.-Б., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, офис .. да заплати на „ОТП Факторинг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет. 2 направените в настоящето производство разноски в размер на 300 лева.

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ: