Р Е Ш Е Н И Е
№ 485/24.11.2022 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Административен съдия: Мария Ницова
при секретаря Лазарова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 446 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е по жалба от Ц.Е.Ц. *** , „срещу акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК № 1097-1-1/12.07.2022 г./АУЗ/, издаден от началник отдел ФСД и МП при община Бойчиновци, в частта му, с която е потвърден с решение № 423/28.09.2022 г. на кмета на община Бойчиновци“. С така посоченото решение е отменен частично АУЗ по чл.107, ал.3 ДОПК № 1097-1/12.07.2022 г., издаден от Валентина Ангелова Ицинска, на длъжност началник отдел „ФСД“ и „МП“, оправомощена със заповед № 424/23.09.2021 г. на кмета на община Бойчиновци, в частта му за периода 01.10.2014 до 12.07.2022 г. и потвърден АУЗ по чл.107, ал.3 ДОПК № 1097-1/12.07.2022 г., издаден от Валентина Ангелова Ицинска, на длъжност началник отдел „ФСД“ и „МП“, оправомощена със заповед № 424/23.09.2021 г. на кмета на община Бойчиновци в останалата му част.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не изразява становище по жалбата.
Настоящият състав на съда намира, че жалбата е основателна, по следните съображения.
В производството не се спори, че Валентина Ангелова Ицинска – началник отдел“ФСД“ и „МП“, оправомощена със заповед № 424/23.09.2022 г. е издала АУЗ по чл.107, ал.3 ДОПК № 1097-1/12.07.2022 г., въз основа на декларация по чл.54 от ЗМДТ за лицето Ц.Е.Ц. ***/ л.18-20 от делото/. Не спори и че същият е подал жалба срещу този АУЗ № 1097-1/12.07.2022 г. /л.25-27 от делото/, по която с решение № 423/28.09.2022 г. се е произнесъл кметът на община Бойчиновци, като частично отменил същия за периода 01.10.2014-12.07.2022 г./л.22-23 от делото/.
Недоволен от това решение Ц. обжалва потвърдения АУЗ по чл.107, ал.3 ДОПК № 1097-1/12.07.2022 г., издаден от Валентина Ангелова Ицинска, на длъжност началник отдел „ФСД“ и „МП“, оправомощена със заповед № 424/23.09.2021 г. на кмета на община Бойчиновци в останалата му част.
С оглед на така изложеното, съдът намира, че в случая оспорването на Ц. по отношение на АУЗ по чл.107, ал.3 ДОПК се е развило пред ненадлежен орган, какъвто се явява кмета на община Бойчиновци, който орган не разполага с необходимата материалноправна компетентност за произнасяне по жалбата.
На първо място съдът установи, че въпросният АУЗ по чл.107, ал.3 ДОПК е издаден от началника на отдел“ФСД“ и „МП“ при община Бойчиновци, съгласно посочената в АУЗ заповед № 424/23.09.2021 г., която допълнително бе представена в съдебното производство и от която се установява, че Валентина Ангелова Ицинска на длъжност началник отдел „ФСД“ и „МП“ е определена за публичен изпълнител в производството по обезпечаване на публични задължения, макар да е посочено, че заповедта се издава на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във връзка с чл.4, ал.3 и 4 от ЗМДТ/л.58 от делото/.
Съгласно разпоредбата на чл. 144, ал. 1 от ДОПК „ По реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго.“ Редът за установяване на задължения по декларация е регламентиран в чл. 107, ал. 3 ДОПК, а в ал. 4 на същия е разписано „Актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция…“.
В разпоредбата на чл. 4 от ЗМДТ е уредена компетентността на органите по приходите относно местните данъци и такси по отношение установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци и такси. Според чл. 4, ал. 3 ЗМДТ“ В производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители.“, като съгласно ал.4 „Служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината.“ , а съгласно ал.5, на чл.4 ЗМДТ „Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите.“
В конкретния случай, видно от представените решения на общински съвет Бойчиновци, в структурата на общинската администрация е утвърден отдел“Финансово-стопански дейности и местни приходи“ със 10 щ.бр./л.60 от делото/.
Кметът на община Бойчиновци не е определил служители от отдел, които да изпълняват задълженията на органи по приходите, така както е посочено в чл.4, ал.4 ЗМДТ, приложената заповед 424/23.09.2021 г., с която определя началник на отдел“ФСД и МП“ за публичен изпълнител, не определят същата като орган по приходите от една страна, а от друга противоречи на последващата разпоредба на чл.4, ал.5 от ЗМДТ, съгласно която „ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите.“ Предвид разпоредбите на закона няма как началникът на отдел“ФСД и МП“ да бъде орган по приходите, т.к. предвид разпоредбата на чл.4, ал.5 ЗМДТ той упражнява правомощията на териториален директор на НАП.
Т.е. в конкретния случай АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК № 1097-1/12.07.2022 г. не е издаден от орган по приходите, както повелява закона – чл.4, ал.3 ЗМДТ, а е издаден от ръководителя на отдел“ФСД и МП“, който съгласно чл.4, ал.5 ЗМДТ има правомощията на териториален директор на НАП. След което в случая произнасяйки се по жалбата на Ц. с решение № 423/28.09.2022 г., кметът на община Бойчиновци също се е произнесъл извън компетентността си.
Настоящият състав счита, че оспореният административен акт се явява нищожен такъв, поради издаването му от некомпетентно за това длъжностно лице, тъй като не са били спазени изискванията за съответното оправомощаване на орган по приходите. В конкретния казус не се установява наличието на каквато и да е заповед на кмета на община Бойчиновци за оправомощаване на служител от общинската администрация за орган по приходите, съгласно разпоредбата на чл.4, ал. 4 ЗМДТ. Съгласно трайната съдебна практика административните актове, които противоречат на законите или на други нормативни актове са недействителни - невалидни актове.
Основното разграничение на порочните административни актове е разделението им на нищожни и унищожаеми в зависимост от степента и качеството на порока, от който е засегнат акта. В административното право, за разлика от гражданското право липсва специален законов текст, който да регламентира кога съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем. Подходът при разграничаването им е конкретен при всеки отделен случай в зависимост от допуснатото нарушение при издаване на акта, което се отразява върху съдържанието му и засяга волеизявлението на административния орган до степен да се приравни на липса на волеизявление. Нищожният акт не поражда правни последици, той е засегнат от толкова съществен порок, че не е годен да породи правно действие и за това съдът следва да обяви неговата нищожност. Съгласно константната съдебна практика, която е непротиворечива, липсата на компетентност на органа при издаване акта винаги сочи на нищожност, докато нарушението на административно-производствените правила и материалния закон, както и неспазване на целта на закона следва да се преценяват във всеки конкретен случай по какъв начин се отразяват на волеизявлението на административния орган. Прието е становището, че нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки, непоправими недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което не пораждат правни последици. В конкретния казус съдът намира, че основания за прогласяване на нищожност на административен акт са нарушаване изискванията за компетентност, независимо, че изискванията за форма са спазени.
Предвид изложените мотиви, съдът намира, че жалбата е основателна и атакувания административен акт, ще трябва да бъде прогласен за нищожен.
В производството не са претендирани разноски.
При така изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК , съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА по оспорването от Ц.Е.Ц. ***, нищожността на Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК № 1097-1-1/12.07.2022 г./АУЗ/, издаден от началник отдел „ФСД и МП“ при община Бойчиновци.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Административен съдия: