№ 229
гр. Севлиево, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на четвърти
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Т. Христов
при участието на секретаря Ивелина Ат. Цонева
като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело №
20214230100313 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се води въз основа на осъдителен иск, предявен от Д. Л. Т., с
ЕГН **********, с адрес: *** срещу СТ. В. М., с ЕГН ********** и ЦВ. Т. М., с ЕГН
**********, двамата с адрес: ***.
І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение
за претендираните права и възражения:
А. От страна на ищеца:
Твърди, че през месец август на 2020 г. ответниците СТ. В. М. и ЦВ. Т. М.,
които са съпрузи, му възложилида извърши следните строително-монтажни дейности в
пристройка към основна жилищна сграда, находяща се в парцел с административен
адрес: ***, ***, ***, а именно: обработка на стени, монтаж на гипсокартон на таван,
шпакловка на таван и шкурене на таван, боядисване и грундиране една ръка на таван,
обръщане на прозорци, обръщане на вграден шкаф, грундиране на под и лепене на
гранитогрес.
В изпълнение на възложените дейности за периода от началото на месец
октомври на две хиляди и двадесета година до двадесети втори ноември на две хиляди
и двадесета година извършил в имота следните дейности:
- Обработка на стени, която включвала начукване и грундиране на стени;
- Една ръка шпакловка с лепило и мрежа на стени;
- Две ръце фина шпакловка на стени;
- Шкурене на стени;
1
- Една ръка боядисване;
- Грундиране преди латекс;
- Монтаж на гипсокартон на таван, шпакловка на таван и шкурене на таван –
обработена площ 23,50 кв.м.;
- Боядисване и грундиране една ръка с латекс на тавана - обработена площ
23,5 кв.м.;
- Обръщане на прозорци – обработени 20 линейни метра;
- Обръщане на вграден шкаф - обработени 4 линейни метра;
- Грундиране на под - обработени 23,5 квадратни метра;
- Лепене на гранитогрес - обработени 20 квадратни метра.
През целия период през който извършвал описаните работи ответниците
ежедневно посещавали обекта, оглеждали извършеното и го одобрявали. С
ответниците се договорили необходимите материали да закупува той за тяхна сметка.
За същите му дали авансово сумата от 1000 лв., от които изразходих 767 лв.
Договорили възнаграждение за труда му за гореописаните дейности в размер на 1700
лв. От тях през месец септември на 2020г. ответниците му заплатили авансово сумата
от 500 лв. След като извършил дейностите, в края на месец ноември на 2020г. поискал
от ответниците да му заплатят остатъка от договореното възнаграждение в размер на
1200 лв. /хиляда и двеста лева/. Те обаче отказали. Изпратил им и нарочна покана, чрез
Български пощи АД. Поканата била получена от ответниците, но плащане и към
настоящият момент не било направено. Извършил възложеното качествено и в срок,
като изработеното било одобрено от тях. Затова му се дължала неизплатената част от
възнаграждението.
Искането на ищеца е съдът да постанови решение, с което да осъди солидарно
СТ. В. М. и ЦВ. Т. М., и двамата от ***, ***, ул. „Кокиче"№ 12, да му заплатят сумата
1200 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща незаплатен остатък от договорено
възнаграждение по договор за изработка, както и направените по производството
разноски.
Сумите да бъдат заплатени по банковата му сметка открита при Уникредит
Булбанк АД:
IBAN: BG08UNCR70001522416575, BIC: UNCRBGSF.
Б. От страна на ответниците:
Оспорват предявения иск, като неоснователен, както и твърдяните от страна на
ищеца обстоятелства.
Обстоятелствата по делото били следните:
През м.август 2020 г. поканили ищеца Т. в дома им в *** да огледа и да им
2
изготви оферта за ремонт на помещение, в която да включи стойността на труда и
материалите. След оглед от негова страна им била дадена саморъчно изготвена от него
оферта на стойност 1932 лв., но след като решили една от стените, която щяла да бъде
зад кухненските шкафове да не се ремонтира, сумата спаднала на 1740 лв., което било
отбелязано в приложената оферта. Ищецът изрично потвърдил, сумата включва всичко
- труд и материали. Приели офертата на Д. Т., като се договорили срокът на
изпълнение да бъде до 15 ноември 2020 г., защото тогава предстояло да се монтират
кухненските шкафове. Ищецът Т. им казал, че ще започне ремонта в началото на м.
септември, но до края на същия месец това не се случило. В началото на октомври
ищеъцт донесъл в къщата необходимите за ремонта инструменти, но не започнал
работа веднага. Първоначално му дали сумата 500 лв., за да закупи необходимите
материали за започване на ремонта. След няколко дни дошло едно момче, което в
рамките на 2-3 дни му помагало. След това около една седмица не посещавало техния
обект, казал им че има да довърши друг обект на други хора и тогава щял вече да
дойде окончателно при тях. Тъй като ищецът работел на смени в завод, посещенията
му в къщи ставали след първа смяна за по 2-3 часа, преди втора смяна за 2-3 часа, след
нощна смяна идвал в следобедните часове, което породило у тях съмнение, че
ремонтът няма да бъде завършен в уговорения срок и ги принудило да отложат
монтирането на кухненските шкафове. Останалите суми, които Т. получил били 200,
300 и 500 лева, и така се събрала общо сумата от 1500 лв., дадена от тях на ищеца. На
20 ноември той им поискал авансово още 800 лв., при което те възразили, че тази сума
надвишава стойността на офертата, дадена от него, която включвала труд и материали
за целия ремонт на обекта. Тогава той започнал да увърта, че не се били разбрали и не
се били уточнили. Два дни по-късно, на 22 ноември, той дошъл и по собствено желание
си събрал инструментите и материалите, които били закупени с техни средства за
ремонта, и им заявил, че напуска обекта, като оставя ремонта недовършен.
След неговото напускане те сами с помощта на приятели довършили ремонта,
което включвало:
долепване на гранитогрес /6 кв.м./ и лепене на цокъла на гранитогреса на цялото
помещение;
фугиране на гранитогрес и цокъл на цялото помещение;
боядисване на стените /тъй като не намерили боя като тази, с която бил боядисал
стените на една ръка се наложило да променят цвета и да боядисат стените на
цялото помещение на две ръце/;
боядисване на тавана на две ръце.
След това били обект на заплахи от страна на ищеца и жена му, с които били
колеги, но жалба не подавали, защото сметнали, че получената от него сума от 1500 лв.
е достатъчна за свършената работа до напускане на обекта. От тази сума /1500 лв./, той
изразходил за материали 767 лв. Оставали 733 лв. за труд, а не както той твърди 1700
лв. Съобразно извършеното от него, не му дължали нищо.
ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност от фактическа и правна страна намира следното:
1. Правна квалификация:
Пред съда е заявен осъдителен иск с правно основание чл. 258 от ЗЗД за
заплащане на възнаграждение за изпълнени строително-монтажни работи по договор
за изработка.
3
2. Факти подлежащи на доказване и разпределение на доказателствената
тежест за тях:
От значение за фактическия състав на иска са наличие на сключен договор за
изработка, изпълнение по договора, вид и размер на възнаграждението и съществуване
на задължение на ответника да заплати точно претендираната сума и то като
възнаграждение по договора за изработка, и че това възнаграждение се дължи.
Доказването на тези обстоятества са в тежест на ищеца. В конкретиня случай следва да
бъде взето предвид и становището на отвеника по тъврдението обстоятелства от
ищеца.
3. От фактическа и правна страна:
Между страните няма спор, че между тях е бил сключен договор за изработка,
по силата на който ищецът се задължил да извърши строително - ремонтни работи
/СМР/ в помещение – пристройка към къща в имота на ответниците в ***, ***, ***,
представляваща кухня - столова към жилището. Правното основание на сключения
договор е чл. 258 от ЗЗД, съгласно текста на който „с договора за изработка
изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на
другата страна, а последната - да заплати възнаграждение.”
Относно предмета на договора:
Съгласно показанията на свидетеля С.Л.Л. „трите пъти, в които бях там
госпожата посещаваше имота, дъщерята беше също постоянно там”. Разговорът на
ищеца относно заплащането на възнаграждението му също е бил с ответницата на
мястото на ремонта, при което от нейна страна не е имало възражения относно
извършените ремонти работи и качеството им, а спорът е възникнал относно
дължимата цена, и то не относно момента на плащане, а относно размера му – дали
договорената цена 1700 лева е включвала и материалите или само труда на ищеца.
Обратното не се твърди от никоя от страните, няма и доказателства по делото за
обратното. От тези обстоятелства съдът прави на първо място извода, че изпълнените
от ищеца ремонтни работи са съответствали на договорените между страните и на
следващото място, че е налице мълчаливо приемане от страна на ответниците на
извършените от ищеца ремонтни работи.
Видно от изпълнената съдебно-техническа експертиза, в пристройката са
изпълнени следните строително-ремонти работи:
№ Вид СМРЕд.Количество
мярка
1.Настилка от гранитогрес на лепило при ремонтим223.70
2.Направа на бордм22.20
от гранитогрес по стени
3.Облицовка с гипскартон в/ум223.70
мет. конструкция на таван
4.Обработка стени,напукване и грундиранем230,95
4
5.Шпакловка по таванм212,00
6.Грундиране на една ръка по таванм223,70
7.Боядисване с латекс по таванм223,50
8.Обръщане на прозорцим22,50
9.Боядисване с латекс-едноцветен- еднократно пом230,95
стени
Изпълнените ремонтни работи кореспондират с представената от страна на
ответниците оферта - остойностени ремонтни работи изложени в ръкописен вариант на
лист хартия, за която не се спори от страните, че е изпълнена от ищеца по делото. С
оглед изложените факти съдът приема, че извършените ремонтни работи са били
предмет на договора за изработка между страните.
Вещото лице дава оценка, че по средни пазарни цени те са на стойност
2222,60 лева. От изпълнението на посочената оферта и пазарната стойност на труда
/труд+доп.разходи/ за извършване на посочените СМР, съдът прави извод, че
договорената цена на ремонтните работи е 1700 лева, която е само за труд и в нея не
влизат материалите. В този смисъл са и показанията на свидетелката В.К.К.. В
подкрепа на твърденията на ответниците, че договорената цена на ремонтните работи
1700 лева е за стойността на труда и материалите няма нито едно доказателство. Това е
и нелогично, тъй като видно от заключението на вещото лице, само материалите
струват 1213,85 лева. В конкретния случай изпълнителят /ищецът/ е следвало да
извърши изработката /СМР/ с материали на клиента /на ответниците/.
По делото не се сочи договорът да е бил обвързан със срок. Поради това
същият е следвало до бъде изпълнен в разумен такъв. Самият факт, че относно срока
на изпълнение не е възникнал конфликт между страните, може да бъде направен извод,
че от страна на ответниците срокът на изпълнение на договора не е бил възприет, като
неразумен. Съдът също не констатира договорът да е изпълняван в неразумен срок.
От страна на ищеца не са изпълнени всички констатирани от вещото лице при
огледа на имота СМР. Причина за това е възникнал между страните конфликт. относно
размера на дължимата цена за договорените СМР. Във връзка с направено искане от
страна на ищеца да му бъдат доплатени 1200 лева до дължимата за труд сума 1700
лева.
Относно заплатените до момента на конфликта суми. Между страните няма
противоречие, че ищецът е получил от отвениците обща сума 1500 лева /която
съгласно ищеца била 500 лева авансово за труд и 1000 лева за материали/. Също не се
спори, че от тази сума ищецът похарчил 767 лева за материали /от получените 1000
лева за материали съгласно ищеца/. В исковата молба не се твърди, че той е върнал на
ответниците остатъка от 233 лева до получената сума от 1000 лева, т.е. в него са
останали 733 лева. Такъв остатък се твърди и от ответниците.
След отказа на ответниците да му изплатят поисканата сума, ищецът
прекратил по-нататъшното изпълнение на договора и от изпълнените в пристройката
СМР /констатирани от вещото лице/, от ответниците с помощта на техен приятел
/свидетелят К.М.М./ били извършени следните СМР, с които бил довършен ремонтът
/които се явяват неизпълнени СМР от ищеца по договора/, както следва:
5
Видове СМР
Количество
№
1.Настилка от гранитогрес на лепилом24,0
2.м22,20
Направа на борд от гранитогрес по стени/борд/
3.Шпакловка по стени и таванм24,00
4.м223,70
Боядисване с латекс-едноцветен-двукратно по таван
5.м230,95
Боядисване с латекс-едноцветен-еднократно по
стени
Вещото лице дава заключение за усреднени пазарни цени на извършените
СМР от ответниците в размер на 518,47 лева.
От изложените факти съдът прави следните изводи:
Договорената цена на труда по извършването на всички СМР, които са
констатирани от вещото лице и които са предмет на договора е 1700 лева. Пазарната
им стойност е 2222,60 лева /съгласно заключението на вещото лице/, т.е. договорената
между страните стойност на труда за извършване на ремонтните работи е
преференциална по отношение на ответниците и е на ниво 76,5 % от пазарната.
Неизпълнената част от договорените работи е по усреднени пазарни цени на стойност
518,47 лева. Тъй като между страните липсва детайлна договорка за стойността на
всеки вид СМР, следва за определяне на стойността на неизвършените СМР да бъде
приложен коефициентът определящ договорната стойност към пазарната /76,5 %/. По
такъв начин договорената стойност на труда за неизвършените от ищеца СМР /които
ответниците са извършили за своя сметка/ е равен на 396,63 лева. Т.е. извършените към
момента на прекратяване на изпълнението на договора СМР е била 1700 лева - 396,63
лева и е равна на 1303,37 лева, от която сума на ищеца са заплатени 733 лева,
съответно неизплатени са му СМР на стойност 570,37 лева.
По посочения договор и двете страни са неизправни. Ищецът е неизправна
страна, тъй като към момента на претенцията за изплащане на пълната сума по
договора са били приети СРР на стойност 1303,37 лева – до пълната договорена сума
от 1700 лева СРР не са били изпълнени и съответно не му се е следвало
възнаграждение за труд за тях, съответно за тази разлика претенцията му е била
неоснователна. За извършените до момента СРР на стойност 1303,37 лева той е
изправна страна и е основателна претенцията му към ответниците за изплащане на
договорената цена на труда му, вложен до момента – СРР са приети при мълчаливо
съгласие от ответниците, същите се изпълнени при много добро качество, което се
констатира и от вещото лице, и от разпитаните свидетели. Съответно основателна е
била претенцията му за изплащане от ответниците на сумата 570,37 лева /тъй като е
бил получил 500 лева аванс, а 233 лева от задължението на ответниците към него за
труд е прихванато с останалата в ищеца сума 233 лева от покупката на материали,
съгласно заявлението на ответниците/. Ответниците са неизправна страна по
отношение на извършените до момента СРР, тъй като са се основали на
несъществуваща клауза в договора относно дължимото на ищеца възнаграждение за
труд.
6
Поради изложеното претенцията на ищеца в изпълнената му част по договора,
а именно за изплащане на сумата 570,37 лева е основателна, до който размер следва да
бъде уважен предявеният иск и отхвърлен за разликата над нея до претендирания
размер от 1200 лева, като неоснователен и недоказан.
Тъй като ответниците са съпрузи, съгласно чл. 32 ал. 2 от СК те отговарят
солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството, съответно
отговорността им по този иск е солидарна.
4. Относно претенциите за разноски:
Разноски се претендират от ищеца и ответника.
Такива от ищеца са направени в размер на 610 лева, от които 50 лева
държавна такса /ДТ/, 260 лева разноски за вещо лице, 300 лева адвокатско
възнаграждание.
От ответника са направени разноски в размер на 400 лева, от които 100 лева
разноски за вещо лице, 300 лева адвокатско възнаграждание.
Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска, а съгласно ал. 3 на същия член ответникът също
има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска.
В конкретния случай съразмерно на уважената част от иска ответникът дължи
на ищеца сумата 289,94 лева – разноски по делото, а ищецът на ответника 209,88 лева.
При прилагане на компенсация до размера на по-малкото ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца 80,06 лева разноски по делото след извършена
компенсация.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
1. ОСЪЖДА СТ. В. М., с ЕГН ********** и ЦВ. Т. М., с ЕГН **********,
двамата с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Д. Л. Т. , с ЕГН **********, с
адрес: *** сумата 570,37 лева, представляваща дължимо възнаграждание за труд по
договор за изработка между страните, на основание чл. 258от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 570,37 лева, до претендирания
размер от 1200 лева, като неоснователен и недоказан.
2. ОСЪЖДА СТ. В. М., с ЕГН ********** и ЦВ. Т. М., с ЕГН **********,
двамата с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Д. Л. Т. , с ЕГН **********, с
адрес: *** сумата 80,06 лева – разноски по делото след извършена компенсация, на
7
осн. чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд – Габрово, в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
8