№ 39698
гр. София, 06.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20221110121134 по описа за 2022 година
Производството по делото е исково. Образувано е по искова молба, депозирана от Л.
Л. П., ЕГН **********, с адрес в гр. София, кв. „Г.. против А. Б. П., Л. К. П. и Б. К. П., и
тримата с адрес в гр. С..
Твърди се в исковата молба, че ищцата и прекия наследодател на тримата ответници
– К.. Л.ов П., са наследници (деца) на Л.. П., починала на 22.11.1988 г. и на Л. К.. П.,
починал на 09.12.2000 г. На 31.10.2003 г. са вписани откази от Л. П. от наследството на
майка й и на баща й. Ищцата сочи, че тези откази са подписани под натиска на ответниците,
както и на нейния брат К.. П.. Освен това, сочи, че отказите от наследство са направени след
като Л. П. е приела наследството, както на майка си, така и на баща си с конклудентни
действия – разпореждане с парични средства и движими вещи.
Като излага тези факти, ищцата моли да бъде признато по отношение на ответниците,
че не е загубила правото си да приеме наследството на Л.. П. и на Л. П., тъй като отказите от
наследство са нищожни.
С исковата молба ищцата представя писмени доказателства, които моли да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото. Моли за събирането на гласни
доказателства – разпит на двама свидетели при режим на довеждане.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците депозират отговор на исковата молба. С него
изразяват становище, на право място, за нередовност на исковата молба. Сочат, че е налице
противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, тъй като ищцата
навежда фактически твърдения както за нищожност на отказите от наследство, така и за
тяхната унищожаемост. Твърдят, че са предявени повече от един иска, чието кумулативно
съединяване е недопустимо, а и не е внесена дължимата държавна такса по всички искове.
На второ място, ответниците изразяват становище за недопустимост на предявените
искове. От една страна, навежда доводи за приложението на чл. 299 от ГПК, тъй като между
страните е решен със сила на пресъдено въпросът относно действителността на отказите от
наследство. От друга страна, сочат, че за ищцата не е налице правен интерес от
1
установяване на недействителността на отказите, тъй тримата ответници са придобили по
давност имуществото от наследството на Л.. П. и Л. П.. По същество, ответниците оспорват
исковете като неоснователни.Твърдят, че ищцата не се е разпореждала с вещи и парични
средства от наследството на родителите си. Сочат, че плащането на данъци и такса смет е за
имоти, които не са били част от наследството на Л.. П. и Л. П.. Освен това, представени
платежни документи удостоверят плащания, направени след вписването на отказите от
наследство, респ. не удостоверяват конклудентни действия по приемане на наследството.
Процесуалния представител на ответниците не се противопоставя на приемането на
писмените доказателства, представени с исковата молба, с изключение на платежните
документи, удостоверяващи плащането на данък и такса смет. Моли да не бъдат допускани
поисканите от ищцата свидетели, тъй като не са конкретизирани обстоятелствата, които Л.
П. желае да установява с поисканите гласни доказателства.
От своя страна, ответниците представят писмени доказателства. Молят за разпит на
свидетели за установяване на обстоятелството дали ищцата е получавала дрехи от
наследството на своята майка. Молят да им се даде възможност да ангажират допълнително
доказателства след уточняването на исковата молба и доказателственото искане на ищцата
за разпит на свидетели.
Съдът приема, че размяната на книжа по реда на чл. 131 от ГПК е извършена, поради
което и на основание чл. 140 от ГПК следва да пристъпи към насрочване на открито съдебно
заседание, като се произнесе по предварителните въпроси и доказателствените искания на
страните, както и да съобщи проекта за доклад по делото.
Съдът намира за основателни възраженията на ответниците касателно редовността на
исковата молба. В тази връзка следва да се укаже на ищцата в едноседмичен срок, считано
от датата на получаване на препис от настоящето определение, с нарочна уточнителна молба
да уточни следните факти и конкретизира исканията си, с които сезира съда, а именно: 1) да
заяви дали предявява искове за недействителност на процесните откази от наследство; 2) в
случай, че предявява такива – каква е недействителността: нищожност или унищожаемост;
3) ако предявява искове за нищожност и за унищожаемост на исковете да съобрази, че е
недопустимо кумулативно им съединяване; 4) да изложи ясни, точни и подробни
обстоятелства обосноващи иск за унищожаемост на отказите от наследство поради
заплашване като посочи в какво се състои заплашването и от кого е осъществено; 5) да внесе
държавна такса в размер на 80 лв. по всеки един от предявените искове, като съобрази , че
прогласяването на недействителността на всеки един от отказите от наследство е
самостоятелен иск.
Неоснователни са възраженията на ответниците за недопустимост на исковите
претенции. На първо място, в случая не е налице сила на пресъдено нещо междсу страните
по делото досежно иск за недействителност на процесните откази от наследство. Предходно
водено между страните производство е имало за предмет осъдителна претенция за
заплащане на обезщетение за ползване на съсобствен имот. Действително в мотивите на
съдебните актове въпросът за действителността на отказите от наследство са обсъждани, но
2
силата на пресъдено нещо се формира от предявения иск респ. диспозитива на решението. В
този смисъл, съдът приема, че предходно воденото производство не е имало за предмет иск
за нищожност или недействителност на отказите от наследство следователно не е налице
пречката по чл. 299 от ГПК за разглеждане на настоящите искове.
Неоснователни са и доводите на ответниците за недопустимост на исковете, основани
на възражение за липса на правен интерес. Отказът от наследство е едностранно
волеизявление (сделка) и за лицето, което го е направило винаги е налице правен интерес да
претендира неговата недействителност. Що се отнася до въпроса дали от тази
недействителност, ищцата би черпила права или е налице възможност да поеме отговорност
за задължения на наследодателите, същото не влияе на допустимостта на исковете и
правният интерес за предявяването им. Промяната в правното или фактическото положение
на ищцата е достатъчна за наличието на правен интерес от предявяването на исковете.
Приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства са допустими и
относими към спора, поради което следва да бъдат приобщени към доказателствения
материал. Оспорването на платежните документи касае тяхната доказателствена стойност и
ще бъде взето предвид при обсъждането на доказателствения материал с окончателния
съдебен акт.
Основателно е ответниковото възражение касателно нередовността на
доказателственото искане на ищцата за разпит на свидетели, като в тази връзка следва да се
укаже на Л. П. да конкретизира фактите, за установяването на които иска разпит на
свидетели.
По доказателствените искания, направени в отговора на исковата молба, съдът ще се
произнесе в първото по делото редовно открито съдебно заседание, като даде възможност на
ищцата да изрази становище по тях, включително да оспори автентичността и/или
съдържанието на приложените към отговорите писмени документи.
Водим от горното и на основание чл. 140 вр. чл. 146 ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба, като указва на ищцата в едноседмичен
срок, считано от датата на получаване на препис от настоящето определение, с нарочна
уточнителна молба да уточни следните факти и конкретизира исканията си, с които сезира
съда, а именно: 1) да заяви дали предявява искове за недействителност на процесните откази
от наследство; 2) в случай, че предявява такива – каква е недействителността: нищожност
или унищожаемост; 3) ако предявява искове за нищожност и за унищожаемост на исковете
да съобрази, че е недопустимо кумулативно им съединяване; 4) да изложи ясни, точни и
подробни обстоятелства обосноващи иск за унищожаемост на отказите от наследство поради
заплашване като посочи в какво се състои заплашването и от кого е осъществено; 5) както и
да внесе държавна такса в размер на 80 лв. по всеки един от предявените искове, като
3
съобрази , че прогласяването на недействителността на всеки един от отказите от наследство
е самостоятелен иск.
УКАЗВА на ищцата, че при неизпълнение на дадени указания в посочения
едноседмичен срок, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото –
прекратено.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответниците за прекратяване на
производството по делото поради недопустимост на предявените искове.
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА като писмени доказателства по делото, представените с
исковата молба документи.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ доказателственото искане на ищцата за разпит на
свидетелите, като й указва в срок до приключване на първото по делото редовно открито
съдебно заседание да уточни обстоятелствата, за установяването на които иска разпит на
свидетели, в противен случай процесуалното действие – искане за разпит на свидетели, ще
се счита за неизвършено.
ДАВА възможност на ищцата да изрази становище по доказателствените искания,
направени в отговорите на ответниците в срок до приключване на първото по делото
редовно открито съдебно заседание, в който срок може да оспори автентичността и8или
съдържанието на приложените към отговора документи.
Съобщава на страните проекта за доклад по делото:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищцата права: а) Л. П. и
прекия наследодател на тримата ответници – К.. П. са законни наследници – деца на Л.. П.,
починала на 22.11.1988 г. и на Л. К.. П., починал на 09.12.2000 г.; б) на 31.10.2003 г. са
вписани откази на Л. П. от наследството на нейните родители Л.. П. и Л. П.; в) отказите от
наследство са подписани от ищцата под „натиск“ от тримата ответници и от техния
наследодател К.. П.; г) преди подписването на отказите от наследство ищцата е приела
наследството на родителите си чрез конклудентни действия – разпореждане с пари и
движими вещи и заплащане на данъци и такси смет за недвижими имоти.
2. Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответниците: а) исковите
претенции са недопустими, тъй като спорът е решен с влязло в сила решение и поради
липсата на правен интерес у ищцата, тъй като ответниците са придобили въз основа на
давностно владение имотите и вещите, включени в наследството на Л.. П. и Л. П.; б)
ответницата не е извършила конклудентни действия, с които да приеме наследството на
родителите й пред подписването на отказите от наследство; в) ответниците не са
упражнявали „натиск“ спрямо ищцата за подписването на отказите от наследство.
3. Правната квалификация на предявените искове: чл. 49 ал. 2 от ЗН вр. чл. 26 ал. 2
предл. първо от ЗЗД и чл. 30 от ЗЗД.
4. Правната квалификация на насрещните права и възраженията на ответника: чл. 299
от ГПК, чл. 124 ал. 1 от ГПК, чл. 49 ал. 2 от ЗН.
4
5. В тежест на ищцата е да установи следните обстоятелства: преди подписването на
отказите от наследство, ищцата се е разпоредила с парични средства и движими вещи от
наследствата на родителите си и е заплаща данъци и такси смет за недвижими имоти, които
са били притежание на наследодателите й; ответниците и прекият им наследодател и брат на
ищцата - К.. П. са отправили заплахи спрямо ищцата, в следствие на които заплахи Л. П. е
подписала отказите от наследство.
6. В тежест на ответниците е да докажат фактите и обстоятелствата, на които
основава възраженията си, а именно: с влязло в сила решение между страните е разрешен
правен спор за недействителност на отказите от наследство поради нищожност, като
направени след приемане на наследство и/или поради унищожаемост поради заплашване.
7. Ищцата и ответниците не признават права, претендирани от другата страна.
8. Не се спори между страните относно следните обстоятелства: Л. П. и прекия
наследодател на тримата ответници – К.. П. са законни наследници – деца на Л.. П.,
починала на 22.11.1988 г. и на Л. К.. П., починал на 09.12.2000 г.; на 31.10.2003 г. са
вписани откази на Л. П. от наследството на нейните родители Л.. П. и Л. П..
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 07.12.2022 г., 16,15 часа, за която дата и
час да бъдат призовани ищцата и ответниците.
Препис от определението да се приложи към призовките на страните по делото, а
препис от отговорите и приложенията към тях – към призовката за ищцата.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5