Решение по дело №19692/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260995
Дата: 19 март 2021 г. (в сила от 17 април 2021 г.)
Съдия: Светослав Неделчев Тодоров
Дело: 20193110119692
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260995

гр. Варна, 19.03.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.

 

при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 19692 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявени от „В.и к.“ ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** срещу Н.К.П., с ЕГН ********** и адрес *** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение № 6662/29.08.2019г. по ч.гр.д. № 13773/2019г. по описа на ВРС:

сумата от 1221.54 лв./хиляда двеста двадесет и един лева и петдесет и четири ст./, дължима за ползвани и незаплатени В и К услуги по партида с абонатен номер *** за периода от 08.01.2017 г. до 05.08.2019 г.,

сумата от 10.35 лв./десет лева и тридесет и пет ст./, дължима за ползвани и незаплатени В и К услуги по партида с абонатен номер ***  за периода от 31.10.2015 г. до 31.03.2017 г. за имот, находящ се в гр. ***, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 28.08.2019 г. до окончателното й изплащане,

 сумата от 192.95/сто деветдесет и два лева и деветдесет и пет ст./, представляваща лихва за забава върху главницата от 1221.54 лв., дължима за периода от 23.03.2017 г. до 24.08.2019г., както и

 сумата от 2.40/два лева и четиридесет ст./, представляваща лихва за забава върху главницата от 10.35 лв., дължима за периода от 30.04.2017 г. до 24.08.2019г.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:

Ищцовото дружество, в качеството му на ВиК оператор предоставяло на ответницата ВиК услуги потребявани на обект, находящ се в гр. *** отчитани по партида с абонатен номер *** (включваща задължения по партида с абонатен номер *** и задължения по партида с абонатен номер ***).

 Ответницата не заплатила потребените ВиК услуги за процесния период, поради което ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение за дължимите суми. По заявлението било образувано ч.гр.д. № 13773/2019г. по описа на ВРС и била издадена заповед за изпълнение. Ищцовото дружество получило указания за предявяване на иск за установяване на вземанията, за които била издадена заповед за изпълнение на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК – поради връчване заповедта за изпълнение чрез залепване на уведомление.

Ищецът моли за уважаване на предявените искове, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените в производството разноски..

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, чрез назначеният ѝ особен представител, с който се оспорват исковете по основание и размер.

Оспорва твърденията в исковата молба, че остойностените количества са доставени, че са доставени в периодите, в които се твърди, както и че е извършено отчитане на консумираните услуги на датите и за периодите на доставката посочени в справка за недобори на абонат.

В условията на евентуалност прави възражение за погасяване на всички или част от вземанията по давност.

Моли за отхвърляне на предявените искове.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество, чрез проц. представител поддържа изложеното в исковата молба и претендират присъждане на направените по делото разноски. Назначения от съда особен представител на ответницата заявява, че поддържа изложеното в отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на предявените искове.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното частно гр.д. № 13773/2019г. по описа на ВРС е видно, че в полза на заявителя - ищец в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумите, предмет на установителните искове против длъжника Н.К.П.. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК, поради което на заявителя са дадени указания за предявяване на иска за установяване дължимостта на вземанията по издадената заповед за изпълнение. Исковата молба е депозирана пред ВРС в законоустановения срок по чл.415, ал.4 ГПК.

По делото са представени и приети като доказателства ОУ за предоставяне на В и К услуги, Решения на ДКЕВР за одобрени ОУ и определяне на цени на услуги, копия от вестници, в които ОУ са били публикувани /л.5-35/.

Към доказателствата по делото е приобщена и справка за недобора на частен абонат № *** за периода от 20.02.2017г. до 24.08.2019г. и за абонатен № *** за периода от 30.03.2017г. до 24.08.2019г./л.37-39/.

Ищцовото дружество е представило карнетни листи, според които в процесния период показания на обект с абонатен № *** са нанасяни ежемесечно. В карнетните листи липсва подпис поставен за абоната, като срещу показанията 130 на 10.04.2018г. е вписано “viber пок.129“ /л.97-98/.

На ***г. между страните е постигнато споразумение, с което ответницата признава дължимостта на вземания за доставени ѝ ВиК услуги в периода от 21.04.2009г. до 09.02.2017г. в общ размер на 3017.31 лева и се задължава да погаси тези задължения чрез месечни плащания ведно с текущите задължения по двете партиди в срок до 10.12.2017г. /л.99/.

Видно от представена от ищеца справка в Имотен регистър по партидата на ответницата, на ***г. Н.К.П. е закупила в режим на съпружеска имуществена общност с Ю.К.П. собствеността върху имота, в който са предоставяни ВиК услугите. С договор за покупко-продажба от ***г. ответницата е закупила ½ ид.ч. от собствеността върху имота от Ю.К.П. и след тази дата е едноличен собственик на апартамента /л.87-96/.

По искане на ищцовото дружество е назначена съдебно-счетоводна експертиза за изясняване на фактите по делото.

В заключението си вещото лице посочва, че съобразно вписванията по тетрадките – карнет, както и в счетоводната система на ищеца партидите по абонатен № *** и абонатен № *** по отделните водомери се водят на ответницата Н.К.П.. Вещото лице дава заключение за размера на всяко отделно задължение за процесния период и дължимото върху него обезщетение за забава според вписванията в справка за недобора на частен абонат № *** и по данните вписани от тетрадка – карнет на абоната. Към датата на проверката в счетоводството на ищеца няма осчетоводени плащания по процесните фактури. На вещото лице поставена задача да посети обекта на място и да посочи показанията на водомерите в имота към датата на проверката. Тази задача не е изпълнена от вещото лице, въпреки, че производството по делото е отложено веднъж за да бъде дадена възможност за това. Вещото лице посочва в молба от 24.11.2020г., че се е свързало с ответницата, която е заявила, че е на домашно лечение във връзка със заболяване от КОВИД 19 и няма да може да съдейства за изпълнение на задачата, но ще съдейства  за осигуряване на достъп и проверка на место на водомера. В заключението се посочва, че са проведени още няколко разговора с ответницата, която е обещала да се извърши оглед на място на водомера на 04.02.2021г., но след това отново се обадила и казала, че със синът ѝ се е случило нещо лошо и е в невъзможност да осигури достъп за оглед. Ответницата заявила пред вещото лице, че никой не живее на адреса на потребление, като са проведени 4-5 разговора по телефон, при последният ответницата заявила, че не желае повече да бъде занимавана.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

За уважаване на предявения установителен иск в тежест на ищцовото дружество бе да докаже съществуването на твърдените вземания по основание и размер, включително да е доставило посоченото в исковата молба количество ВиК услуги, като обем и стойност, за процесния период на ответника в качеството му на потребител на ВиК услуги на посоченият в исковата молба адрес.

Претендираните в настоящето производство суми са за доставени от ищеца ВиК услуги отчетени по абонатен номер *** (включваща задължения по партида с абонатен номер *** и задължения по партида с абонатен номер ***) в обект, находящ се в гр. ***.

От представената справка от имотен регистър се установява, че ответницата е придобила собствеността върху апартамента, в който са доставяни ВиК услугите на и е била собственик на имота, респективно ползвател на доставяните в имота ВиК услуги през процесните периоди. Същото се потвърждава и от сключеното на ***г. споразумение между страните.

В представените от ищеца карнетни листи липсва подпис на абоната за всяко от отчитанията, поради което същите, както и изготвените от ищеца справки за недобора и фактури за отделните месечни периоди не доказват действителното доставяне на ВиК услуги в обекта на потребление на ответницата през процесните периоди. В случая обаче е приложима разпоредбата на чл.161 ГПК, според която съдът с оглед на обстоятелствата по делото може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. Към задачите по назначената съдебно-счетоводна експертиза е добавена и задача за посочване на показанията на водомера в имота на ответницата след оглед на място. Вещото лице посочва, че е провело 4-5 разговора с ответница в период от повече от 3 месеца, като въпреки обещанието да бъде осигурен достъп до имота, това не се е случило. Невъзможността да бъдат установени действителните показания на водомера в имота на ответницата се дължи изцяло на нейното поведение, поради което предвид продължителния период, в който ответницата е могла да осигури достъп до имота и минималните усилия от нейна страна необходими за проверка на показанията на водомера, съдът на основание чл.161 ГПК приема за доказани твърдените от ищеца факти, че описаните в справката за недобора количества ВиК услуги са доставени на ответницата по описаните в справката начин и периоди.

Възражението за изтекла погасителна давност по отношение на всички или част от вземанията се явява своевременно, но неоснователно. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на ***г. и към тази дата процесните задължения не са погасени по давност. Действително, както посочва особения представител, задължението по абонатен номер *** за периода от 08.01.2017г. до 27.01.2017г. е в размер на 169 куб.м., което количество поставя под съмнение дали е било потребено за конкретния посочен във фактурата период от 19 дни или по близо 9 куб.м. дневно, а за абонатен номер *** е включено задължение на стойност 5 лева за период от 31.10.2015г. до 28.02.2017г., който период от близо година и половина включва и период, за който задължението би било погасено по давност. По отношение на тези задължения обаче е налице изрично признание на ответницата за тяхната дължимост в споразумението от 10.03.2017г., като задълженията за периода до 10.03.2017г. следва да се приемат за доказани и на самостоятелно основание, като изрично признати от ответницата, а давността за погасяването им е била прекъсната на тази дата и е започнала да тече наново.

Ответницата е изпаднала в забава по отношение на всяко едно от задълженията за доставени ВиК услуги в процесния период, след настъпване на падежа на всяко отделно задължение.

Размерът на задълженията на ответницата се установяват от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.

По изложените съображения исковите претенции се явяват доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени изцяло.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в исковото производство съдебно-деловодни разноски съответно на уважената част от исковете. Направените от ищеца разноски са в общ размер на 671.50 лева, от които 71.50лева заплатена държавна такса, 300 лева депозит за назначаване на особен представител, 200 лева депозит за вещо лице и 100 лева юрисконсултско възнаграждение определено на основание чл.78, ал.5 ГПК.

Съобразно разрешението дадено в т.11 от ТР по тълк. Дело № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство следва да се произнесе и по направените в заповедното производство разноски, тъй като същите не попадат в приложното поле на установителният иск по чл.414, респ. чл.422 от ГПК, като в полза на ищеца бъдат присъдени разноски в размер на 78.55 лева в заповедното производство..

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

                                 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.К.П., с ЕГН ********** и адрес *** ДЪЛЖИ на „В.и к.“ ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение № 6662/29.08.2019г. по ч.гр.д. № 13773/2019г. по описа на ВРС:

сумата от 1221.54 лв./хиляда двеста двадесет и един лева и петдесет и четири стотинки/, дължима за ползвани и незаплатени В и К услуги по партида с абонатен номер *** за периода от 08.01.2017 г. до 05.08.2019 г.,

сумата от 10.35 лв./десет лева и тридесет и пет стотинки/, дължима за ползвани и незаплатени В и К услуги по партида с абонатен номер ***  за периода от 31.10.2015 г. до 31.03.2017 г. за имот, находящ се в гр. ***, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 28.08.2019 г. до окончателното й изплащане,

 сумата от 192.95 /сто деветдесет и два лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата от 1221.54 лв., дължима за периода от 23.03.2017 г. до 24.08.2019г., както и

 сумата от 2.40 /два лева и четиридесет стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата от 10.35 лв., дължима за периода от 30.04.2017 г. до 24.08.2019г.

 

ОСЪЖДА Н.К.П., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „В.и к.“ ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** сумата от  671.50 лв. /шестстотин седемдесет и един лева и петдесет стотинки/, представляваща сторени в исковото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

ОСЪЖДА Н.К.П., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „В.и к.“ ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***  сумата от  78.55 лв. /седемдесет и осем лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 13773/2019г. по описа на ВРС, съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

                      

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: