Решение по дело №2504/2021 на Софийски градски съд

 Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 12.08.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:   

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

  ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ДИМИТРОВ

              мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА

 

при участието на секретаря Виктория Иванова, като разгледа докладваното от мл. съдия Адриана Атанасова в. гр. д. №  2504 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

            С решение № 20267556 от 03.12.2020г., постановено по гр.д. №  16735/2020г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 70-ти състав, е признато за незаконно уволнението на И.М.Д., извършено със заповед № ЛС-106/04.03.2020г. на Изпълнителния директор на Българския футболен съюз и е отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.  и същата на основание чл. 344, ал. 1, т. 2  КТ е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност – „мениджър съдии към БФС“ при Българския футболен съюз.

            Със същото решение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Българският футболен съюз е осъден да заплати на И.М.Д. сумата 600 лв. – разноски по делото, сторени пред СРС. Освен това на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Българският футболен съюз е осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 640 лв. – държавна такса и разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника Българския футболен съюз, чрез адв. С. Л.Н. - САК, като счита решението за неправилно и необосновано, като същото било постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че наложеното наказание „уволнение“ не съответства на тежестта на извършените нарушения. Излагат се съображения, че са необосновани и незаконосъобразни изводите на районния съд за нарушение на разпоредбата  на чл. 194, ал. 1 КТ, тъй като в докладната не са описани нарушения преди 04.03.2020г. и едногодишни            ят срок за налагане на дисциплинарно наказание не е изтекъл. В тази връзка се твърди, че двумесечен срок е спазен и не е нарушена процедурата при дисциплинарното уволнение на ищцата. Сочи се, че неправилно първостепенният съд се е позовал на претовареността на ищцата, поради което е счел, че наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ е прекомерно тежко.  Излага подробни съображения, че ищцата сама е изявила инициатива да бъде съдийски наблюдател в чужбина, за което е получавала повиквателни от УЕФА и този ангажимент не е бил свързан с трудовите й задължения в БФС. Поддържа, че не е укоримо поведението на Президента на БФС относно разрешенията, които е получавала ищцата да бъде съдийски наблюдател, тъй като ищцата е била такава и  предходни години и към онзи момент е изпълнявала всичките си служебни задължения и наред с това е пътувала и извън страната. Изразява се несъгласие и с направения от първоинстанционния съд анализ на гласните доказателства, като счита, че от същите се установява, че И.Д. е нарушила трудовите си задължения, като сочи за релевантни свидетелските показания на Б.П.и А.П.. Твърди се, че описаните в обжалваната заповед нарушения на трудовата дисциплина са доказани и съответстват на наложеното дисциплинарно уволнение, като счита извода на районния съд за прекалена натовареност  на ищцата за неправилен и необоснован. Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и предявените от ищцата искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Въззиваемата страна И.М.Д., чрез адв. Х.М. - САК, изразява становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като счита жалбата за неоснователна. Посочва се, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и излага съображения в подкрепа на твърденията си.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата на Българския футболен съюз е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият въззивен състав счита, че разгледано по същество решението е неправилно по следните съображения:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, и чл.344, ал.1, т.2 от КТ.

Страните по делото не спорят, че същите били обвързани от валидно трудово правоотношение, в рамките на което ищецът изпълнявала длъжността “мениджър съдии към БФС“ с отговорности, изброени в длъжностната характеристика за длъжността. Същото е видно освен това и приложените и приети по делото като писмени доказателства трудов договор № 61/11.08.2015г. и допълнителни споразумения към него от 11.06.2017г., 02.04.2018г., 11.06.2018г., 11.06.2019г. и 01.08.2019г.

По делото не спори и че трудовото правоотношение между страните е прекратено с процесната заповед № ЛС-106/04.03.2020г., с която на ищеца И.М.Д. било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за това, че системно през 2019г. не ръководила семинарите и методичните конференции, не контролирала организацията им и не осъществила организационни действия по места, както следва:

По отношение на Зонален съвет Пловдив: В периода от 06.03.2019г. до 22.05.2019г. били проведени 12 методични конференции, като ищецът не присъствала на нито една от тях. В периода от 11.03.2019г. до 23.09.2019г. бил проведен курс за футболни съдии, в който ищецът не взела участие, не разяснила новите изисквания в правилата на играта, не присъствала и на проведения изпит за съдии. В периода от 05.09.2019г. до 28.11.2019г. не присъствала на нито една от проведените 12 методични конференции. На 17.02.2019г. и на 28.07.2019г. не присъствала на проведените зонални семинари.

По отношение на Зонален съвет Варна: В периода от 12.09.2019г. до 03.10.2019г. не взела участие в проведените два курса на нови футболни съдии. В периода от 07.03.2019г. до 21.11.2019г. не взела участие в нито една от  проведените общо 22 методични конференции. На 16.02.2019г. и на 03.08.2019г. не взела участие в семинарите с футболните съдии.

По отношение на Зонален съвет София: В периода от 25.09.2019г. до 031110.2019г. не присъствала на проведените курсове за нови футболни съдии. В периода от 06.03.2019г. до 26.11.2019г. не взела участие в нито една от  проведените общо 13 методични конференции.  На 16.02.2019г., на 20.07.2019г., и на 17.08.2019г. не присъствала на семинара за съдиите от 3 лига ЮЗГ, ДЮФ Зона и Столичните първенства.

По отношение на Зонален съвет Велико Търново: В периода от 07.03.219г. до 23.05.2019г. и от 12.09.2019г. до 21.11.2019г. не присъствала на нито една от провежданите всеки четвъртък конференции. Не присъствала на проведени на 16.02.2019г. и на 03.08.2019г. Семинари. На 16.02.2019г., на 09.04.2019г., на 04.08.2019г., на 16.09.2019г. и на 17.09.2019г. не присъствала на нито един от проведените семинари за футболни съдии.

В заповедта за налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“ е посочено, че нарушенията  на ищцата довели до прекъсване на връзката между Съдийската комисия на БФС и съдиите по места, че ищцата не отговаряла на телефонни повиквания на длъжностни лица от зоналните съвети, областните съвети и съдийската комисия, а въвела практика комуникацията да се осъществява чрез телефонни съобщения.

Работодателят преценил, че ищецът И.М.Д. е извършила грубо нарушение на трудовите си задължения, като системно не изпълнявала основните си трудови функции, свързани с цялостната организация и обучение на съдии и съдийски наблюдатели в системата на БФС, което се установявало от писмата на председателите на четирите Зонални съвета, графици, протоколи за календарната 2019г. и др., и съставлявало нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ.

В мотивите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” е посочено, че описаните деяния представляват нарушения по чл. 187, т. 3 от КТ – неизпълнение на възложената  работа, неспазване на техническите и технологичните правила.

Когато се оспорва законността на извършено дисциплинарно уволнение, в тежест на работодателя е да установи, че заповедта за уволнение е издадена в съответствие с чл. 195, ал. 1 КТ; след спазване на изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ; че наказанието е наложено в срока по чл. 194 КТ, както и че работникът е извършил дисциплинарните простъпки, за които му е наложено дисциплинарното наказание.

Разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ установява по императивен начин два срока за налагане на дисциплинарните наказания с пропускането на които се погасява дисциплинарната отговорност на работника или служителя, респ. правото на работодателя да наложи дисциплинарно наказание за извършено нарушение. Тези срокове се различават по начален момент и по продължителност. Краткият двумесечен срок започва да тече от деня на откриване на нарушението, а едногодишният - от деня на извършване на нарушението. Тези срокове се намират в определено съотношение. Дисциплинарно наказание не може да се наложи, ако е изтекъл двумесечния срок от откриването на нарушението, макар да не е изтекъл едногодишния срок от извършване на нарушението, а пропускането на едногодишния срок погасява дисциплинарната отговорност на работника или служителя, макар и двумесечният срок още да не е изтекъл.

В исковата си молба ищцата сочи, че е изпращала до изпълнителния директор на БФС ежемесечни и седмични отчети, от които е видна дейността, която е извършила, както и че от същите могат да се установят твърдените нейни неучастия и неръководене на семинари и обучения на съдии и съдийски делегати. Същите тези отчети са оспорени от ответника,  като е оспорено и тяхното получаване от ръководството на работодателя. Действително, в хода на първоинстанционното производство ищцата е представила имейл кореспонденция, според която се установява, че отчетите са били получили от служителя Елина Недялкова, но по делото не се установява същите да са достигнали до знанието на ръководството. Настоящата съдебна инстанция се солидализира с изводите на първата такава, че представените отчети не са от естеството да информират работодателя за съществените признаци на описаните в уволнителната заповед  нарушения на трудовата дисциплина – за време, място и др., поради което не е налице узнаване от страна на работодателя преди получаването на докладната записка от 08.01.2020г.  за извършени нарушения на трудовата дисциплина. Предвид това въззивният съд намира, че е спазен краткия двумесечен срок от узнаването на нарушенията, който започва да тече считано от 08.01.2020г. и е изтекъл на 08.03.2020г., т.е. след като вече е било наложено дисциплинарното наказание „уволнение“ на служителката – на дата 04.03.2020г.

Настоящата съдебна инстанция намира за основателно възражението на въззивника, релевирано във въззивната жалба, че не е изтекъл и едногодишния срок за налагане на дисциплинарното наказание, който започва да тече от деня на извършване на нарушението. Действително, заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ е за извършени нарушения на трудовата дисциплина за периода от 16.02.2019г. до 28.11.2019г.,  като за част от тези нарушения, извършени преди 04.03.2019г. е изтекъл едногодишния срок за налагането на наказанието. Следва да се вземе предвид обаче, че основанието, послужило на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание и издаване на заповедта за уволнение е свързано с установени от него системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ. Такива са налице, когато служителят е извършил три или повече отделни дисциплинарни нарушения. При определяне на броя им се вземат предвид тези, за които дисциплинарно наказание не е наложено, както и тези, за които дисциплинарното наказание е наложено, но още не е заличено (решение № 53 от 13.02.1991 г. по гр. дело № 858/90 г. на ВКС, Трето Г. О., бюлетин бр. 5/1991 г.). В самата заповед са описани повече от три нарушения, които са индивидуализирани в уволнителната заповед, съгласно изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ, с описание на техните обективни и субективни признаци и времеизвършването им, и за всяко едно от тях работодателят е приел писмените обяснения на ищеца, като за повече от три от тези нарушения не е изтекъл едногодишният срок за налагането на наказанието, поради което въззивният съд намира, че не е изтекъл срокът по чл. 194, ал. 1 от КТ. Доколкото се установи, че по отношения на най-малко три от описаните нарушения са спазени горните императиви, е налице хипотезата на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ сочеща на системност.

Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение. При налагане на наказанието работодателят следва да съобрази всички факти и обстоятелства, при които е допуснато нарушението, в т. ч. фактите сочени от служителя, доводите му в своя защита и отношението му към извършеното. Законът не въвежда изискване за вземането на обясненията в рамките на "дисциплинарното производство", нито изискване за специална форма за искане и приемане на обясненията. Когато обясненията са дадени по повод дисциплинарното нарушение, за което е наложено наказанието и тези обяснения са достигнали до работодателя, изискванията на чл. 193, ал. 1 от КТ са изпълнени – наказанието е наложено при възможност на работодателя за цялостна преценка на фактите, свързани с дисциплинарното нарушение. В случая от доказателствата по делото, се установява, че за констатираните нарушения на трудовата дисциплина от служителя са поискани обяснения от работодателя с искане с изх. № I-5-79/14.02.2020г., получено от ищеца на същата дата и такива обяснения са депозирани от ищцата на 17.02.2020г..

Дисциплинарното наказание съгласно императивната разпоредбата на чл. 195 от КТ се налага с мотивирана писмена заповед, в която задължително се посочват нарушителят, нарушението с индивидуализиращите го признаци от обективна и субективна страна и времето на извършването му и правното му основание.

Задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране за заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ. Предвид гореизложените мотиви по приложението на чл. 195, ал. 1 КТ, решаващият въззивен състав намира, че процесната уволнителна заповед е мотивирана съобразно изискванията на закона – посочени са нарушителят, нарушението с всичките му обективни признаци, както и времето на извършването му, както и законния текст, въз основа на който е наложено наказанието (в този смисъл виж Решение № 676/12.10.2010 г. по гр. д. № 999/2009 г., ГК, ІV ГО на ВСК, Решение № 857/25.01.2011 г. по гр. д. № 1068/2009 г. ГК, ІV ГО на ВСК).

Законосъобразен е извода на СРС, че от събраните по делото писмени доказателства се установява по безсопрен начин извършването на описаните в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ с техните обективни и субективни признаци. По делото се установява, че по длъжностна характеристика, неоспорена от страните по делото, ищцата е имала редица вменени й основни трудови задължения: да организира и наблюдава представянето на съдии и съдийски наблюдатели в българското първенство и да изготвя списък на перспективните съдии, да отговаря за изготвянето на програми и графици, свързани с подготовката на съдии и съдийски наблюдатели, осъществява подготовката на теоретичната и тренировъчната дейност на съдиите в българското първенство, ръководи семинарите и методичните конференции на съдиите, изготвя отчет за дейността си и го представя на Президента и на Изпълнителния директор на БФС, контролира организационните действия, свързани с подготовката и провеждането на курсове за съдии, конкурси и др., отговаря за разпространяване на тренировъчни програми и инструкции, съобразени с изискванията на Конвенцията, ФИФА и УЕФА, осъществява организационни действия, свързани с подготовката и провеждането на семинари и методични конференции, отговаря за изготвянето на ранглисти на съдии и представянето им за утвърждаването им пред Изпълкома на БФС, отговаря за провеждането и покриването на нормативи от съдиите в професионалния футбол, ежеседмично изготвя назначенията на съдиите във вътрешното първенство и следи за разпространяване на информацията от Секретаря на Комисията, контролира събирането, обработването и архивирането на съдийските доклади от проведените срещи, ежеседмично присъства и води заседанията на Съдийската комисия, контролира изпълнението на решенията на органите на БФС, отнасящи се до дейността на Съдийската комисия и съдиите, отговаря за прилагане и разпространяване на взетите решения от Съдийската комисия, информира Президента за взетите на заседанията на Съдийската комисия решения, отговаря за предоставянето на информация, документи и др., когато е поискана от заинтересовани лица, при поискване предоставя информация на Ръководството на БФС, касаеща работата му, при необходимост помага на колегите си от Спортно-техническо направление, изпълнява поставени от ръководството на БФС, свързани с работата му задачи, предоставя необходимите материали в отдел „Международна дейност“ по повод осъществяването на международната кореспонденция на Съдийската комисия и международните съдии, и др. отделно то това на ищцата е  било възложено да изпълнява и допълнителни задължения, възложени й от Изпълнителния директор на БФС.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че основните задължения на ищеца, посочени в т. 2, обхващат системата на БФС като цяло, вкл. и с дейността на зоналните и областните съвети, предвид на което неизпълнението им съставлява нарушение на трудовата дисциплина, поради което и посочените нарушения на трудовата дисциплина в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ са били извършени.

При налагането на дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да прецени освен в какво се изразява конкретното нарушение, и при какви обстоятелства е извършено, какви са били подбудите на нарушителя, поведението и личността му, настъпили ли са вредни последици от деянието му. И само когато така индивидуализираното нарушение на трудовата дисциплина се оцени като тежко, работодателят може да наложи най-тежкото – дисциплинарно уволнение. При определяне на дисциплинарното наказание, съгласно разпоредбата н чл. 189, ал. 1 КТ, работодателят е длъжен да съобрази наказанието с тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, но съобразявайки всички тези обстоятелства с цялостното поведение на работника. Тази преценка следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение и въобще поведението му при полагането на труд /решение № 372/01.07.2010 г. по гр. д. № 1040/2009 г. ІV ГО на ВКС/.

Основателно се явява наведеното възражение от жалбоподателя във въззивната жалба, че неправилно първоинстанционният  съд е приложил разпоредбата на чл. 189, ал.1 КТ. Вземайки предвид цялата съвкупност от доказателствените материали по делото се установява, че длъжността на служителката е изисквала изпълнението на множество и различни по естеството си задължения, като обемът им действително е бил доста голям. От показанията на свидетелите Б.П.и А.П. се установява, че служителката не е изпълнявала задълженията си, свързани с длъжността мениджър съдии, като същата не е присъствала на семинари и методични конференции в нито един Зонален или Областен съвет на БФС, както и за 2019г. не е осъществявала срещи със съдите от зоналните и областни териториални структури. Свидетелят Б.П.заявява, че половин година преди уволнението на служителката е получавал телефонни обаждания или е било коментирано в разговори с председателите на зоналните съвети, че е нямало добра комуникация  между мениджъра - съдии и зоналните и областните съдийски комисии във връзка с провеждането на семинари и обучения на съдиите по групи. Същият дава и показания, че ищцата е отговаряла за цялостната организационна дейност – да събере съдиите, да подготви дневния ред, материалите за обучението, както и да присъства лично на семинарите и обученията и да обясни промените в правилата, наложени от международния борд. На следващо място свидетелят А.П. заявява, че на съвещание в края на 2019г. е било изразено недоволство от работата на Д. от областните председатели на аматьорските клубове, тъй като същите са искали пряк контакт със същата и са искали по – добро разяснение на нововъведенията в правилата и организационната дейност. Същият заявява още, че по отношение на професионалните съдии не е имало оплаквания. Свидетелят Попов дава и показания, че недоволството от работата на Д. е нараснало до такава степен, че зоналните и областните председатели решили да подадат докладна до президента на БФС. Нещо повече, по делото се установи от свидетелските показния на Попов, че ищцата е имала ангажименти с УЕФА, които не са били свързани с работата й с БФС, като същата е пътувала често извън страната и не е изпълнявала в тази връзка трудовите си задължения към работодателя си.  

Предвид гореизложеното и както и от обстоятелството, че по делото не са ангажирани доказателства в насока  ищцата да е присъствала на поне един семинар или методическа конференция за аматьорския футбол, които са се провели  в рамките на почти пълна календарна година – 2019г., то настоящият съдебен състав намира, че наложеното на служителката дисциплинарно наказание „уволнение“ съответства на тежестта на извършените от нея нарушения. Освен това поемането на допълнителни ангажименти свързани с работата й, като горепосочените такива в УЕФА, не са причина ищцата да спре да изпълнява трудовите си задължения към БФС в пълен обем или да се намали качеството на престирания от нея труд. Същата е била длъжна да съобрази обема на работата към работодателя си БФС, като съобразно с това да прецени дали ще има възможност да поеме и допълнителни пътувания в чужбина, които не са били от задължителен характер.

Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че извършеното нарушение на трудовата дисциплина при индивидуализиране на субекта на дисциплинарното нарушение и на противоправното деяние - съобразно нормативните правила на чл. 189, ал. 1 КТ, водят до извод, че наложеното дисциплинарно наказание – уволнение, се явява ъразмерно тежко. Следователно, преценено с всички обстоятелства по делото, противоправното поведение на служителя разкрива трайност, системност, респ. висок интензитет, което обосновава налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение.

Предвид изложеното поради несъвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба следва да бъде уважена като основателна, а решението на СРС – отменено като неправилно и незаконосъобразно.

При горния изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника Българския футболен съюз се дължат разноски за държавна такса за въззивната жалба в размер на 305 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лв. за всяка инстанция, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш И :

  ОТМЕНЯ решение № 20267556 от 03.12.2020г., постановено по гр.д. №  16735/2020г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 70-ти състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от И.М.Д., ЕГН:**********, със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. София, бул. *********обективно кумулативно съединени искове: с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата, наложено със заповед ЛС-106/04.03.2020г. на Изпълнителния директор на „Български футболен съюз“ и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението длъжност „мениджър съдии към БФС“ при Българския футболен съюз, като неоснователни.

ОСЪЖДА И.М.Д., ЕГН:**********, със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. София, бул. *********да заплати на Българския футболен съюз, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ул. „Витошко лале“ № 18Р на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство и сумата от 405 лв. – разноски за въззивното производство.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.