Определение по дело №5422/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9975
Дата: 15 март 2023 г.
Съдия: Биляна Магделинова
Дело: 20221110105422
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 9975
гр. София, 15.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б. МАГДЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от Б. МАГДЕЛИНОВА Гражданско дело №
20221110105422 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248 от ГПК .
Образувано е по молба на ответника за изменение на постановеното
решение в частта за разноските чрез присъждане адвокатско възнаграждение
в пълния претендиран размер от 3729,27лева с ДДС. Счита, че същият е
съобразен с минималните размери, посочени в НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004г.
Препис от молбата е връчен на противната страна, която изразява
становище за неоснователност на същата.
Съдът намира молбата за неоснователна поради следното:
С постановеното по делото решение са отхвърлени предявените от Б. Л.
К., ЕГН********** срещу Столична община, район „Красно село“ , код по
БУЛСТАТ 0006963270526, обективно съединени искове с правно основание
чл.344, ал.1 от КТ за отмяна на уволнението, извършено на основание чл.39,
ал.5 от ЗМСМА със Заповед N РКС21-РД15/61/02.12.2021г. на кмета на Район
"Красно село", Столична община; с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност
"заместник кмет", с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ за заплащане на
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 13 824,00лева за периода от
03.12.2021г. до 03.01.2022г., по чл.220, ал.1 от КТ за заплащане на
обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 2304,00лева за периода
03.12.2021г. до 03.01.2022г. и с правно основание чл.226, ал.2 от КТ за
заплащане на обезщетение за вреди, настъпили в резултат от не издаване на
необходимите документи, удостоверяващи факта на прекратено трудово
правоотношение, от които 2304,00лева – имуществени вреди и 3900лева
1
обезщетение за неимуществени вреди.
С решението е осъдена Б. Л. К., ЕГН********** да заплати на Столична
община, район „Красно село“ , код по БУЛСТАТ 0006963270526 на основание
чл. 78, ал. 3 Г П К сумата от 1864,63 с ДДС, представляваща разноски по
делото за адвокатско 5 Този файл е копие на електронно подписан документ.
В решението са изложени мотиви за наличие на предпоставките на
чл. 78, ал. 3 ГПК за присъждане направените по делото разноски на
ответника. Представени са доказателства за направени разноски в размер на
3729,27лева с ДДС или 3107,72 лева без ДДС за адвокатско възнаграждение.
От страна на ищеца е направено възражение с правно основание чл. 78, ал. 5
ГПК за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на
ответника, което е прието за основателно и претендираното възнаграждение е
намалено на половина.
Освен изложеното в решението, при определяне размера на
минималното адвокатско възнаграждение следва да се вземе предвид
практиката на Съда на ЕС по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 СЕС, по
които е постановено решение от 23.11.2017г., съдържащо произнасяне по
преюдициално запитване, в което е прието, че национална правна уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под
страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба,
приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски
съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101,
параграф 1 ДФЕС. В тази връзка е дадено разяснение, че съдилищата, при
разглеждане на всяко конкретно дело, следва да проверят дали с оглед на
конкретните условия прилагането на наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения действително отговаря на легитимни цели и дали така
наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се
осигури изпълнението на тези легитимни цели.
От посоченото решение следва да се направи извод, че във всеки
конкретен случай съдилищата следва да преценяват приложимостта на
Наредба№1 от 09.07.2012г. при определяне размера на минималното
2
адвокатско възнаграждение, като вземат предвид извършената дейност,
фактическата и правна сложност на делото, както и да не се допуска
прекомерност на адвокатските възнаграждения, което да доведе до
ограничаване достъпа на гражданите до правосъдие.
Горецитираното решение на СЕС следва да намери приложение и в
настоящото производство, като се приеме, че съдът определя минималното
адвокатско възнаграждение, съобразно свършената от пълномощника работа,
фактическата и правна сложност делото, неговата продължителност и
материалния интерес. Още повече, че последните изменения на Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждение, приета от Висшия адвокатски
съвет, предвиждат минимални възнаграждения, които не са съобразени с
социално-икономическото положение в Република България и прилагането
им в предвидените минимални размери би ограничило достъпа до правосъдие
на българските граждани.
В случая съдът е намалил на половина претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение, като се е съобразил със свършената от
пълномощника работа, фактическата и правна сложност делото, неговата
продължителност и материалния интерес, поради което молбата за
изменение на решението чрез присъждане на претендираното възнаграждение
в пълен размер е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника за изменение на
постановеното решение в частта за разноските чрез присъждане адвокатско
възнаграждение в пълния претендиран размер от 3729,27лева с ДДС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3