Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 25.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на втори април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 12986 по описа за
2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са
предявени от „Е.“ ЕООД гр.Мездра /в несъстоятелност/ чрез синдика Ц.М. против „Ч.Р.Б.“
АД *** обективно съединени осъдителни искове за сумата 151 111.20лв. с ДДС на
основание чл.59 ЗЗД вр. чл.117, ал.8 ЗЕ за периода
25.04.2013г.-25.04.2018г. и за сумата 31 481лв. на основание чл.86 ЗЗД за
периода 25.04.2013г.-25.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на исковата молба до изплащането.
Твърденията на ищеца са, че е
собственик на комплектен трансформаторен пост /КТП/ с монтирани 2бр. електрически
машини, 9бр. главни електромерни табла и
електротехническо оборудване за външно ел.захранване на обект-жилищна сграда на
ул.*******/стар УПИ ІV-6/, нов УПИ ІV -350, кв.3Б, м.Овча купел-2 в гр.София,
който представлява енергиен обект по смисъла на Закона за енергетиката и
материален ресурс с налични основни и спомагателни съоръжения, които осигуряват
нормалното функциониране на обекта по основното му предназначение-захранването
на жилищния блок. Твърди този обект, заедно с линейните енергийни съоръжения да
се използва от ответното дружество-лицензирано като електроразпределител
за електроснабдяване на битови и стопански потребители с електрическа енергия,
за електроразпределение като материален ресурс без
заплащането на насрещно възнаграждение. Твърди по този начин ответното
дружество да се е обогатило за негова сметка, като за периода
25.04.2013г.-25.04.2018г. е разпределена и продадена ел.енергия на 69 битови
абонати на обща стойност 151 111.20лв. с ДДС на база цена за предоставен достъп
месечно за периода от 2098.77лв. според методика, одобрена от ДКЕВР. Поради
забавата твърди в негова полза да е възникнало правото на обезщетение по чл.86 ЗЗД за лихва за забава за периода 25.04.2013г.-25.04.2018г. Претендира
разноски.
Ответникът оспорва исковете по
съображения, че обектът не е собственост на ищцовото
дружество, а изграден от името и за сметка на „Ч.Р.Б.“ АД по реда на чл.20,
ал.5 от Наредба № 6/2004г. за присъединяване на обекти на производители и
потребители на ел.енергия към преносната и разпределителните ел.мрежи /отм./ от
„С.Б.“ ЕООД, в качеството му на присъединявано лице по договор от 05.06.2007г.
Позовава се на правна уредба, според която процесното
съоръжение, представлява част от общата електроразпределителна техническа
инфраструктура и не може да бъде собственост на лице, различно от нейния
оператор. Не оспорва да ползва обекта, но противопоставя възражение, че това
ползване му е било предоставено безвъзмездно от праводателя
на ищеца по силата на сключения договор за присъединяване. Оспорва да се е
обогатил за сметка на ищеца и в този смисъл да дължи обезщетение по чл.59 ЗЗД,
както и претенцията по размер, включително доводи за недължимост
на законна лихва за забава. Релевира и възражение за
изтекла погасителна давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
Не е спорно процесният
трафопост да е изграден в УПИ І-66, кв.3Б по плана на гр.София, местността „Овча
купел-2“, ул.*******за обект намираща се в този имот жилищна сграда. Съгласно
справка по кадастралната карта /стр.48/ трафопостът е сграда с предназначение
за енергопроизводство с идентификатор
68134.4333.350.3 с площ 11кв.м. и разположен в имот с идентификатор
68134.4333.350, въведен в експлоатация въз основа издадено разрешение за
ползване от 02.06.2008г. /стр.46/.
Представлява комплектен
трансформаторен пост /КТП/ 2х800kVA/20kV/0.4kV с монтирани 2бр. електрически
машини-преобразуващи напрежението трансформатори с единична електрическа
мощност 800kV съответно с фабричен №
**********/2007г. и фабричен номер № **********/2007г., с входно, изходно и
резервно полет тип „AREVA на 20 kV; с полета ниско напрежение главно разпределително табло /ГРТ/ и разпределително
табло /РТ/ комплект 1250А-8х400А-оборудвани; 9 бр. главни електромерни
табла, както и електротехническо оборудване за външно ел.захранване,
представляващи прилежащи линейни съоръжения-кабелни линии средно напрежение и
кабелни линии ниско напрежение със силов кабел, изтеглени от КТП до главните електромерни табла /ГЕТ/ на посочената жилищна сграда в гр.София,
ул.*******, вх.А, вх.Б и вх.В. Според заключението на изслушаната по делото
комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза той е част от
електроразпределителната мрежа на ответника в кв.Овча купел-2. Чрез кабели за
средно напрежение е свързан съответно към КТП „Промишлена“ № 44, бл.37 и към
КТП „Промишлена“ бл.26. Чрез монтажа на 2бр. понижаващи трансформатора с
мощност по 800 кVa е осигурена възможност за
електрозахранване на всички потребители в жилищен блок в кв.3Б, ул.*******чрез
кабели за ниско напрежение.
Не се спори строителството му да
е осъществено от „С.Б.“ ЕООД въз основа договор
№ 51101/05.06.2007г. сключен с „Електроразпределение Столично“ АД /с
правоприемник „Ч.Р.Б.“ АД/ за присъединяване към разпределителната електрическа
мрежа на ответното дружество на обект-жилищна сграда в УПИ ІV-66, кв.3Б, в
гр.София, м.Овча купел-2. С чл.2 между двете дружества е постигнато съгласие
присъединяването на обекта да се извърши чрез изграждането на нов двоен
трансформаторен пост, оразмерен за 20kV с три
кабелни килии, две килии „Охрана трафо“ и две
трансформаторни килии за трансформатор с мощност 800kVA, наричани за краткост „съоръжения за присъединяване“ при уговорените в
чл.3 технически параметри. Предвидено е изграждането да се осъществи от
присъединяваното лице „С.Б.“ ЕООД /чл.6/, като съгласно чл.11 ответникът поема
задължението да изплати на разсрочено плащане изградените съоръжения за
присъединяване към разпределителната електрическа мрежа, след представяне на
съответните документи. Според чл.16 присъединяването лице се задължава да
прехвърли възмездно на дружеството собствеността на съоръженията, а съгласно
чл.12 дружеството има право да използва безвъзмездно изградените съоръжения без
да нарушава договорената мощност. Този договор е сключен на основание чл.20,
ал.5 от Наредба № 6/09.06.2004г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи /отм.- ДВ. бр.31/04.04.2014г./.
След изграждането и след
издаването на разрешение за ползване със Заповед № IND300-2064/19.11.2008г. на директора на Дирекция „Обновяване, проучване и
предоставяне на мрежи“ при ответника е наредено поставянето му под напрежение с
получен диспечерски номер 42-870 и наименование „Промишлена 27“, номер в КИС №
10072214.
Като доказателство по делото е
приет договор от 06.10.2008г., с който „С.Б.“ ЕООД продава на ищеца „Е.“ ЕООД
собствеността на съоръжения в комплектен трансформаторен пост /КТП/ за външно
електрозахранване на жилищна сграда в УПИ ІV.66, кв.3Б, м.Овча купел-2, район
„Овча купел“ гр.София, а именно: два трансформатора по 800 kVa с фабричен № **********/2007г. и
№ **********/2007г.; 9 броя главни електромерни табла
и оборудване, срещу задължението за плащане на определената в договора цена от
129 427.61лв. с ДДС. В чл.3 е посочено, че съоръженията продължават да са
монтирани в изградения от продавача КТП. Съгласно чл.5, т.2 от договора
купувачът се задължава при сключване на договор за изкупуване на КТП и
съоръженията в него с „ЧЕЗ Разпределение „АД от сумата, която следва да получи
като цена на притежаваните от него съоръжения по тяхна оценка, да плати
дължимата такса за присъединяване /направи се прихващане/ в размер на
52 902лв. с ДДС, посочена в договор № 51101/05.06.2007г. между продавача и
„Електроразпределение Столично“ АД.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна следното:
Претенцията
на ищеца е за неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД с искане осъждането
на ответника да заплати сумата, с която се е обогатил поради ползването на
собствената му вещ.
Предмет
на ползването е трафопост, който има статут на енергиен обект и част от
електроразпределителната мрежа на страната съгласно §1, т.22 и т.23 от ДР на ЗЕ
и спрямо него е приложима правната регламентация по Закона за енергетиката и
подзаконовите актове по неговото приложение.
Конкретно
ищецът се позовава на разпоредбата на чл.117, ал.8 ЗЕ, според която собствениците
на електрически уредби и съоръжения при техническа възможност и свободен
капацитет предоставят ползването им на оператора на електропреносната
мрежа, съответно на оператора на електроразпределителна мрежа, за целите на
преобразуването и преноса на електрическа енергия до други клиенти. Ползването
се предоставя след сключване на договор по цена, определена по методика,
одобрена от комисията. При непостигане на съгласие комисията разпорежда
предоставянето на ползването и заплащането на цена, определена от комисията по
методиката. По приложението на тази правна норма е установена трайна и
непротиворечива съдебна практика, според която при ползване на енергийни обекти
и съоръжения в тях, собственост на друго лице, за целите на преобразуването и
преноса на електрическа енергия до други потребители, различни от собственика,
когато не е сключен договор за предоставяне на достъп по чл.117, ал.8 ЗЕ и без
наличието на друго основание, енергийното дружество следва да заплати
обезщетение за ползването на енергийните уредби и съоръжения на техния
собственик на основание чл.59, ал.1 ЗЗД / Решение № 179/18.05.2011г. по т.д.№
13/2010г., ВКС, ІІ т.о.; Решение № 6/02.02.2015г. по
т.д.№ 184/2014г., ВКС, ІІ т.о., Решение №291/27.02.2015г. по гр.д.№
4016/2014г., ВКС, І гр.о. и др./.
Следователно за уважаването на
иска е необходимо доказването на следните предпоставки: ищецът да е собственик
на трафопоста, той да се ползва от ответника за исковия период, ползването да е
при липса на основание и настъпило като последица от това обедняване на ищеца,
съответно обогатяване на ответника, при установяването на които се дължи
обезщетение на база приета от ДКЕР методика.
По делото е установено трафопостът
и съоръженията в него да са изградени от „С.Б.“ ЕООД по силата на сключен между
това дружество и ответника договор за присъединяване по чл.20, ал.5 от
НПППЕЕПРЕМ /отм./. С издаването на разрешение за ползване след завършване на
строежа през м.06.2008г. и поставянето му под напрежение през м.11.2008г. се ползва от „ЧЕЗ Разпределение“ АД за пренос
на електрическа енергия до абонатите в жилищната сграда в гр.София, ул.*******в
гр.София и това ползване е налице за исковия период от време 25.04.2013г.-25.04.2018г.
Не е доказана първата
предпоставка ищецът да е собственик на трафопоста с оглед въведеното в тази
посока твърдение в исковата молба.
Съгласно §1, т.23 от
ДР на ЗЕ „енергиен обект“ е обект или съвкупност от обекти, с предназначение
в него или посредством него да се извършва
производство на електрическа и/или топлинна енергия с определена мощност, добив или съхранение
на нефт или
природен газ, пренос, както и преобразуване на параметрите или вида на електрическа
и топлинна енергия и природен газ, нефт
или нефтопродукти през мрежи, както
и техните спомагателни мрежи и съоръжения, разпределение на електрическа, топлинна енергия или природен
газ през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, без инсталациите на клиентите, а съгласно §1, т.32
от ДР на ЗЕ "материални ресурси" е наличието на основни и
спомагателни съоръжения, които да осигурят нормалното функциониране на
енергийния обект. В §1, т.41 от ДР на ЗЕ е дадена и дефиниция на „площадкови енергийни обекти“, които са сгради и трайно прикрепените
към тях или
към поземлен имот енергийни съоръжения, без линейните им части,
предназначени за осъществяване на дейностите по производство,
пренос и разпределение на електрическа и топлинна енергия и природен газ, както
и по добив на енергийни ресурси. Разпоредбата на
чл.117, ал.8 ЗЕ визира ползването на електрически уредби, които съгласно §1,
т.19 от ДР на ЗЕ са съвкупност от машини, съоръжения и апарати, предназначени
за пренасяне, преобразуване и разпределение не електрическа енергия.
В случая трафопостът е
сграда с монтирани в нея два трансформатора за преобразуване на напрежението и
оборудване за външно електрическо захранване, които представляват енергиен
обект от категорията на площадковите по § 1, т.41 ДР
на ЗЕ. Предназначението е за енергопроизводство, като пряко дейностите по пренос,
преобразуване и разпределение на ел.енергия се осъществяват от електрическите
съоръжения и оборудването /електрически уредби/, а сградата има обслужващ
характер /материален ресурс/. В този смисъл трафопостът като вещ е съвкупност
от сградата и трайно монтираните в нея съоръжения, които не могат да
функционират самостоятелно и когато са собственост на едно лице могат да бъдат
обект на прехвърлителни сделки само заедно, но не и
поотделно-само сградата или само електрическите съоръжения.
В законодателството е
залегнал принципът, че енергийните обекти трябва да принадлежат на лицата,
които са получили лиценз за осъществяване на дейности в областта на
енергетиката /Решение № 300/2806.2010г.
по гр.д.№ 169/2009г. на ВКС, І г.о. и др./. За изградените преди влизане на
сила на Закона за енергетиката /2003г./, които са собственост на трети лица, е
предвиден специален ред и срок за тяхното изкупуване от енергийните дружества
/§4 от ПЗР на ЗЕ/, а за тези след това ред за възмездното им прехвърляне по
чл.20, ал.7 НПППЕЕПРЕМ /отм./ като последица от изпълнение на сключен договор за
присъединяване по чл.20, ал.5 от същата наредба в хипотезата на възлагане и
изпълнение на енергиен обект от лице, различно от енергийното дружество.
Режимът по §4 от ПЗР
на ЗЕ е неприложим поради това, че построяването и оборудването на трафопоста е
осъществено след 2003г. Това е станало
по силата на договора за присъединяване от 2007г., сключен съобразно чл.20,
ал.5 НПППЕЕПРЕМ /отм./, с който присъединяваното лице „С.Б.“ ЕООД се задължило
да изгради трафопоста за своя сметка и след това да прехвърли собствеността на
енергийното дружество. Не е спорно договорът да е изпълнен в първата му част, но
не и във втората, т.е. последващо прехвърляне на
собствеността спрямо ответника не е било извършено въпреки въвеждането му в
експлоатация. Това означава, че трафопостът е станал собственост на „С.Б.“
ЕООД.
Представения по
делото договор от 06.10.20188г. не легитимира ищеца като собственик на
трафопоста, защото има за предмет само посочените в него съоръжения за външно
електрозахранване, но не и сградата. В него изрично е посочено, че към деня на
сключването тези съоръжения вече са били монтирани, т.е. трайно прикрепени към
сградата, поради което и на основание чл.110, ал.1 ЗС са част от нея. В този
смисъл нямат характер на движими вещи и
не могат да бъдат обект самостоятелно на прехвърлителна
сделка, обуславящо извод за нищожност на договора по чл.26, ал.1 ЗЗД поради невъзможен
предмет. Дори и да се приеме, че тези съоръжения са движими вещи с оглед
възможността за последващото им демонтиране /отделяне
от сградата/ договорът отново не е
произвел правно действие, защото законът е предвидил ограничение относно
това на кого могат да принадлежат. Електрическите уредби и съоръжения са част
от общата електропреносна и разпределителна мрежа на
страната, предназначени са за нейното нормално функциониране и за задоволяване потребностите на населението от
електрическа енергия на местно и национално ниво. Както бе посочено в
нормативната уредба в ЗЕ е заложено собствеността върху тях да принадлежи на
дружествата с лиценз за осъществяване на дейностите в областта на енергетиката,
т.е. законовото положение е, че трябва да бъдат собственост само на такива
правни субекти. Поради това и с оглед предназначението им те са извадени от
свободния граждански оборот и не могат да бъдат предмет на прехвърлителни
сделки в полза на лица, различни от снабдените с лиценз по ЗЕ. Такива договори
са с невъзможен предмет, което влече тяхната нищожност по чл.26, ал.1 ЗЗД.
По
изложените съображения съдът намира, че ищецът не е собственик на трафопоста
като енергиен обект, поради което и не е материалноправно
легитимиран по предявения иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД вр. чл.117, ал.8 ЗЕ за неоснователно обогатяване от
ответника поради ползването му, обуславящо неговото отхвърляне ведно с
претенцията за обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД.
При този
изход на делото и на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8
ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на 100лв. съгласно Наредбата на
заплащането на правната помощ.
Водим от
горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е.“ ЕООД, ЕИК *******/в
несъстоятелност/, със седалище и адрес на управление ***, чрез синдика Ц.В.М. с
адрес ***, против „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***
Марк Бизнес Център, искове за сумата 151
111.20лв. с ДДС с правно основание чл.59 ЗЗД вр.
чл.117, ал.8 ЗЕ, представляваща обезщетение за ползване без основание на комплектен
трансформаторен пост /КТП/ с монтирани 2бр. електрически машини, 9бр. главни електромерни табла и електротехническо оборудване за външно
ел.захранване на обект-жилищна сграда в гр.София, ул.*******/стар УПИ ІV-6/, нов
УПИ ІV -350, кв.3Б, м.Овча купел-2 в гр.София за периода 25.04.2013г.-25.04.2018г. и за сумата
31 481лв. с правно основание чл.86 ЗЗД,
представляваща лихва за забава за периода 25.04.2013г.-25.04.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до изплащането.
ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД, ЕИК *******,
гр.Мездра /в несъстоятелност/, да заплати на „Ч.Р.Б.“ АД, ***, разноски по делото
на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК от 100лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: