№ 70
гр. София, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивайло П. Георгиев
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Гражданско дело №
20211800100517 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Д. Г. Д. срещу
Прокуратурата на Република България. Ищецът твърди, че на 16.05.2016г., с
постановление на следовател към ОСлО бил привлечен като обвиняем по ДП
№ 40/2015г. по описа на ОСлО при СОП, респ. пр.пр. № 3927/2013г. по описа
на СОП, като му било повдигнато обвинение в извършване на престъпление
по чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 от НК. Спрямо него била взета мярка за
неотклонение „подписка”. На 15.07.2016г. бил внесен за разглеждане в
Софийския окръжен съд обвинителен акт и образувано НОХД № 588/16г. по
описа на СОС. Ищецът поддържа, че от 2013 година давал обяснения по
образуваната от Прокуратурата предварителна проверка, а след 2016 година –
и в качеството си на обвиняем. Сочи че в съдебната фаза на делото имал
коректно процесуално поведение и не е ставал причина за отлагане на
съдебните заседания. Поддържа, че, вследствие на повдигнатото му
обвинение се сринал психически, загубил съня си от нерви, отслабнал
драстично, станал мнителен и заядлив, което се отразило негативно на
отношенията му с неговите близки, приятели и колеги. Последните започнали
да го избягват, като повечето от тях преустановили контактите си с него.
Отношението на съселяните му също било негативно във връзка с
повдигнатото му обвинение, но най-тежко обвинението се отразило на
отношенията му със съпругата и децата му. Изпитвал притеснение, имал
чувството, че живее от заседание до заседание. Доброто му име,
възпитанието, честта, моралът и достойнството му били сринати и стъпкани
от неправомерното обвинение.
Също така, ищецът твърди, че, с присъда от 01.03.2018г., Софийският
окръжен съд го оправдал по повдигнатото му обвинение, но тя била
протестирана от прокуратурата. С Решение № 532/27.12.2018г., постановено
по ВНОХД № 1062/18г. по описа на Софийския апелативен съд,
1
оправдателната присъда била потвърдена изцяло, но това решение също било
протестирано. С необжалваемо Решение № 74/14.06.2019г. постановено по
КНД № 332/2019г. на ВКС, I -во НО, решението на САС било оставено в сила.
Така, ищецът претендира обезщетение за вредите, които е понесъл в
качеството си на обвиняем по досъдебно производство № 40/2015г. по описа
на ОСлО при СОП, прокурорска преписка № 3927/13г. по описа на СОП, и в
качеството си подсъдим по внесен обвинителен акт от страна на Софийската
окръжна прокуратура по НОХД № 588/16г. на СОС за престъпление по чл.
142, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 от НК.
Предявява иск за осъждане на Прокуратурата на Република България
да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000 лв. за
уронване на честта, достойнството и морала му, поругаване на доброто име и
честта му, ограничаване на социалните и личните му контакти и понесения
психически тормоз от повдигнатото обвинение, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от влизане в сила на оправдателната присъда
(14.06.2019г.) до окончателното й изплащане.
Освен това, ищецът предявява и иск за осъждане на Прокуратурата на
Република България да му заплати обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер на 5000 лв., съставляващи размера на заплатени от него
адвокатски хонорари в досъдебното производство, пред Софийския окръжен
съд и Софийския апелативен съд, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от влизане в сила на оправдателната присъда (14.06.2019г.) до
окончателното й изплащане.
Претендира разноски.
Преписи от исковата молба с доказателствата са връчени на ответника,
и в срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който предявените
искове се оспорват. Ответникът счита претенциите за недоказани, тъй като
нямало доказателства за действително търпени от ищеца вреди като пряк и
непосредствен резултат от обвинението. Нямало доказателства и за влизане
на оправдателната присъда в законна сила. Оспорва иска за обезщетение за
неимуществени вреди и по размер, като счита претенцията на ищеца за
изключително завишена и несъответна на претендираните вреди, на
икономическия стандарт в страната и на съдебната практика по аналогични
случаи. Подчертава, че, независимо от тежестта на обвинението, спрямо
обвиняемия била взета най- леката мярка за процесуална принуда, а именно -
„подписка“. Оспорва иска за имуществени вреди като недоказан. С
допълнителен отговор прави отвод за местна подсъдност на делото.
В открито съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. Моллова и
адв. Х., които ангажират доказателства и молят съда да уважи изцяло
исковата претенция, като считат същата за доказана от събраните по делото
доказателства. Анализират представените такива за образуване на досъдебно
производство и за привличане на ищеца в качеството на обвиняем. Правят
извод, че същият никога не е ставал причина за отлагане на делата. Сочат
доказателства за претендираните имуществени вреди. Оспорват възраженията
на ответника, че досъдебното производство било протекло в кратки срокове,
както и че прокуратурата не носи отговорност за забавяне на делото в съдебна
фаза. Подчертават, че именно по нейна инициатива ищецът е бил привлечен
като обвиняем и са му били снемани обяснения, а оправдателните присъди
били протестирани. Черпят аргументи от факта, че представителят на ВКП в
2
съдебно заседание заявил, че не поддържа касационния протест. Считат за
доказана връзката между обвинението и нанесените вреди. Молят съда да
уважи исковата молба в цялост. Претендират направените в производството
разноски. Представят списък по чл. 80 от ГПК.
В открито съдебно заседание ответникът не се представлява и не
изразява становище по спора.
Съдът, след като прецени твърденията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка.
Видно от Постановление за образуване на досъдебно производство (л.
157 – 159 от делото) такова било образувано на 23.04.2014г. срещу неизвестен
извършител. Съгласно диспозитивната част на постановлението, в хода на
производството не са били извършвани процесуално- следствени действия с
участието на ищеца Д..
Съгласно Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка
за неотклонение от 26.05.2016г. (л. 129 – 131 и л. 16 – 18 от делото), на тази
дата ищецът Д.Д. е бил привлечен като обвиняем в извършване на
престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2 от НК и спрямо него е взета мярка за
неотклонение „подписка“. На същата дата той е бил разпитан в това си
качество.
На 15.09.2016г. е било проведено открито съдебно заседание по НОХД
№ 588/2016г. на ОС- София, в което ход на делото не е бил даден поради
неявяване на подсъдимия С.Д..
Следващото заседание по делото е проведено на 27.10.2016г., като в
него е даден ход на делото, разпитани са свидетели и са приети заключения
по СППЕ и СМЕ.
Установява се също така, че делото е приключило на първа инстанция
на 01.03.2018г. с присъда, с която подсъдимите са били признати за невинни
по повдигнатото им обвинение (л. 114 – 115 от делото). На същата дата били
отменени взетите по отношение на тях мерки за неотклонение.
Срещу присъдата е бил подаден протест (л. 134 - 135 от делото).
С решение № 532/27.12.2018г., постановено по ВНОХД № 1062/2018г.
на САС, присъдата е била потвърдена изцяло (л. 136 – 143 от делото).
Срещу това решение е подаден касационен протест (л. 144 – 146 от
делото), който не е бил поддържан в хода на образуваното по него НД №
332/2019г. на ВКС (л. 148 от делото), а решението е било оставено в сила с
необжалваемо решение № 74/14.06.2019г., като по този начин оправдателната
присъда е влязла в сила.
На л. 37 и л. 160 от делото са приложени заверени копия от
пълномощни и договори за правна защита и съдействие, от които се
установява, че Д. е упълномощил процесуален представител в производството
по ДП № 40/2015г. и пр.пр. № 3927/2013г. в деня на повдигане на
обвинението му (26.05.2016г.) и му е заплатил възнаграждение в размер на
1000 лв., както и че по НОХД № 588/2016г. е упълномощил процесуален
представител, за чиито услуги е заплатил в брой 2000 лв.
Разпитан е свидетелят Н. Г. П., който заявява, че е съсед и приятел на
ищеца, като го познава от 1999 г. Не бил присъствал на събитията, но разбрал
за тях впоследствие. След тях ищецът се променил, отдръпнал се и се
затворил. Свидетелят също странял от него, тъй като е служител в МВР. За
3
това се говорело из цялото село. Хората започнали да отбягват ищеца.
Свидетелят изразява предположение, че вероятно е имало и скандали и
разправии в семейството. Сочи, че ищецът спрял да пътува в чужбина,
доходите му намалели, а това води до семейни проблеми.
Свидетелят ИВ. В. Н. – съученик и приятел на ищеца – съобщава, че
впоследствие разбрал за някакво дело за отвличане. Изразява мнение, че е
невъзможно, ищецът да направи такова нещо. Той винаги помагал на хората,
като за това бил давал последните си пари. След като разбрал за случая,
свидетелят се поотдръпнал леко от него. Сочи, че семейството на ищеца се
развалило, като се стигнало до развод. Не знае, как се чувствал синът му,
който бил непълнолетен. Хората се отдръпнали от него и престанали да
контактуват с него. Ищецът имал проблеми и в работата си, защото не можел
да упражнява занятието си като шофьор навън.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното.
Предявени са искове за обезщетение на претърпени имуществени и
неимуществени вреди с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Както е указано с доклада по делото, в тежест на ищеца е да докаже
повдигнато и поддържано от Прокуратурата на РБ обвинение срещу него,
отхвърлянето на това обвинение с влязла в сила присъда, както и конкретни
претърпени от него неимуществени вреди и причинната им връзка с
обвинението.
Първите две релевантни обстоятелства (повдигане и поддържане на
обвинение срещу ищеца и признаването му за невиновен по това обвинение с
влязла в сила присъда) се доказват от описаните по- горе Постановление за
привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 26.05.2016г.г.
присъда от 01.03.2018г., решение № 532/27.12.2018г., постановено по ВНОХД
№ 1062/2018г. на САС, и решение № 74/14.06.2019г. по НД № 332/2019г. на
ВКС.
За доказване на претендираните от ищеца вреди и връзката им с
обвинението са ангажирани показанията на свидетелите П. и Н..
Тези свидетели, обаче, не съобщават обстоятелства, свързани с
притеснение, психически срив, нарушение на съня, загуба на телесна маса и
понесен психически тормоз от ищеца. Поради това и доколкото по делото не
са ангажирани други доказателства за тази група претендирани вреди, тя е
останала недоказана.
Също така, въз основа на тези показания не може да се приеме за
доказан твърденият от св. Н. развод на ищеца, тъй като сключването и
прекратяването на граждански брак не може да се доказва чрез свидетели
(арг. от чл. 164, ал. 1, т. 1 от ГПК).
Съдът не цени свидетелските показания и в частта им, касаеща
невъзможност на ищеца да упражнява професията си като шофьор в
чужбина, поради следните съображения:
Видно от исковата молба, ищецът не претендира обезщетение за вреди
от невъзможност да пътува по работа в чужбина, поради което
показанията в този смисъл са неотносими към предмета на спора.
Отделно от това, те противоречат на изявленията на самия ищец, който
не твърди, че е бил възпрепятстван да пътува, а само, че при всеки
4
задграничен курс се притеснявал от негативни последици за себе си.
По делото няма данни за трудовата ангажираност на ищеца. Дори той
действително да е работил като шофьор на товарен автомобил, няма
основание да се приеме, че воденото срещу него наказателно
производство, само по себе си, е възпрепятствало упражняването на
професията му. Още повече, че по делото не се твърди и не се доказва,
да му е била наложена забрана да напуска страната; единствената
наложена му мярка за неотклонение е била „подписка“ за периода от
26.05.2016г. до 01.03.2018г.; самият ищец твърди, че е правил курсове в
чужбина.
От друга страна, макар оскъдни, декларативни и схематични,
показанията на св. П. и св. Н. доказват част от претендираните от ищеца
неимуществени вреди – влошаване на отношенията на ищеца с близки и
познати, уронване на честта и достойнството му, както и ограничаване на
неговите социални контакти.
Също така следва да се има предвид, че обвинението по чл. 142, ал. 2, т.
2, вр. ал. 1 от НК е било за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.
93, т. 7 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от седем
до петнадесет години.
Горните обстоятелства несъмнено са предизвикали основателен страх,
дискомфорт и притеснение у ищеца, които дори не е необходимо да бъдат
конкретизирани и доказвани (арг. от Решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК и Решение № 18 от 20.02.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 2721/2013 г., IV г. о., ГК), доколкото „… неизбежно следват по
човешка презумпция“ (Определение № 737 от 26.10.2017 г. на ВКС по гр. д.
№ 2448/2017 г., III г. о., ГК).
Следователно, налице са реални вреди, които ищецът е претърпял в
резултат от повдигнатото му обвинение.
С оглед гореизложеното, искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е доказан
по основание.
По отношение на размера на обезщетението, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно задължителната
съдебна практика (т. 1 и т. 11 от ППВС № 4/1968 г.), на обезщетяване
подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и
непосредствена последица от непозволеното увреждане, като при определяне
размера им следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги
обуславят, а в мотивите към съдебните решения обстоятелствата следва да
бъдат посочени конкретно, както и значението им за размера на
неимуществените вреди.
В съответствие с горните насоки, за да определи справедлив размер на
обезщетението в конкретния случай, съдът взе предвид установеното от
свидетелските показания в относимата и ценимата им част, че ищецът е
търпял обичайните и типични по вид и интензитет вреди от
незаконосъобразно обвинение. Не се установяват изключителни или по-
тежки вреди от обичайните такива.
Поради това, като ориентир за определяне на размера на обезщетението
5
за така установените болки и страдания може да се използва съдебната
практика (Решение № 53 от 7.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3528/2018 г., III г.
о., ГК), съгласно която „при определяне на размера на обезщетението следва
да се вземе предвид съдебната практика, която определя среден размер на
обезщетение за незаконно обвинение за около 1000 лв. на година“. Този извод
е направен при предположението, че става въпрос само за обичайните
неблагоприятни последици, изразяващи се в нервно напрежение, страх и
дискомфорт от възможно осъждане, каквито са и процесните.
Отнесено към настоящия случай, това означава определяне на
обезщетение от порядъка на 3056 лв. за търпене на горните неблагоприятни
последици в продължение на три години и двадесет дни (от 26.05.2016г. до
14.06.2019г.) от повдигане на незаконното обвинение до влизане в сила на
оправдателната присъда, който срок настоящият съдебен състав намира за
разумен, като има предвид, че той включва както досъдебната фаза на
наказателното производство, така и съдебната му фаза на три инстанции.
От друга страна, относително нисък размер на обезщетението се
обуславя от факта, че в нито един момент и на нито една инстанция не е била
постановена осъдителна присъда срещу ищеца.
До по- нисък размер на обезщетението води и фактът, че спрямо ищеца
е била взета само най- леката мярка за неотклонение (подписка), и то – само
през периода от 26.05.2016г. до 01.03.2018г.
Същите последици има и обстоятелството, че, видно от мотивите към
оправдателната присъда, ищецът е бил двукратно осъждан, който факт следва
да бъде взет предвид с оглед личността му (арг. от Решение № 60231 от
24.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3888/2020 г., IV г. о., ГК, Определение №
60725 от 4.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4069/2021 г., IV г. о., ГК,
Определение № 60749 от 18.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2355/2021 г., IV г.
о., ГК) и то – в смисъл, че обуславя сравнително по- нисък интензитет на
търпените вреди в сравнение с тези, които би понесло неосъждано лице в
аналогичен случай (Определение № 60808 от 23.11.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1915/2021 г., III г. о., ГК).
Друг фактор за определяне на размера на обезщетението са обществено
- икономическите условия и стандарта на живот в страната в периода на
наказателното преследване (арг. от Решение № 335 от 12.10.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 2549/2015 г., IV г. о., ГК, Решение № 28 от 6.02.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 1639/2017 г., IV г. о., ГК, Решение № 270 от 16.02.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 284/2017 г., IV г. о., ГК, Решение № 61 от 27.03.2018 г. на ВКС по гр. д.
№ 3291/2017 г., III г. о., ГК, Решение № 93 от 4.07.2018 г. на ВКС по гр. д. №
3460/2017 г., III г. о., ГК). В случая този период е от 2016 г. до 2019 г., като в
неговите рамки минималната месечна работна заплата е нараснала от 360 лв.
(виж. Постановление № 139 на МС от 4.06.2015 г. за определяне нови размери
на минималната работна заплата за страната), до 560 лв. (Постановление №
320 на МС от 20.12.2018 г. за определяне нов размер на минималната работна
заплата за страната).
Фактор в посока завишаване на абсолютния размер на обезщетението са
и инфлационните процеси в страната през последните години, доколкото
присъждането и изплащането му са неизбежно свързани със стойността на
националната парична единица към настоящия момент.
6
На последно място, актуалната съдебна практика по сходни казуси
очертава широк диапазон на присъжданите обезщетения за аналогични
неимуществени вреди – от 3000 лв. за незаконно обвинение, поддържано в
продължение на три години и половина по отношение на лице с чисто
съдебно минало (Определение № 60795 от 8.12.2021 г. на ВКС по гр. д. №
2280/2021 г., IV г. о., ГК) до 8000 лв. за незаконно обвинение, поддържано в
продължение на три години и три месеца, с приложена мярка за неотклонение
с нисък интензитет и то само за част от процесния период, както в настоящия
случай (Определение № 9 от 10.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1996/2021 г., IV
г. о., ГК), респ. 4000 лв. за наказателно производство, продължило две години
и един месец, при което обвиняемият е бил задържан за 72 часа, а
впоследствие е бил оправдан още на първа инстанция (Определение № 60829
от 17.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2845/2021 г., IV г. о., ГК). Налице е и
съдебна практика, според която е присъдено обезщетение от 15000 лв. за
незаконно обвинение в тежко умишлено престъпление, поддържано в
продължение на 11 години и 4 месеца и 24 дни, като спрямо ищеца е била
взета най –тежката мярка за неотклонение – задържане под стража, която той
е търпял 6 месеца и 18 дни, изменена в домашен арест, която той е търпял 1
година, 1 месец и 23 дни (Определение № 23 от 17.01.2022 г. на ВКС по гр. д.
№ 2709/2021 г., III г. о., ГК).
С оглед гореизложеното, съдът намира, че справедливият общ размер на
обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от Д. във връзка с
процесното незаконно обвинение, е 4500 лв.
По тези съображения, предявеният иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за
обезщетение на неимуществени вреди е основателен до размер от 4500 лв. и
следва да бъде уважен за тази сума, а за разликата до пълния предявен размер
от 50000 лв. – отхвърлен.
Върху така присъденото обезщетение следва да бъде присъдена законна
лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – арг. от т. 4 от
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004
г., ОСГК.
По отношение на предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за
обезщетение на имуществени вреди, причинени на ищеца от процесното
незаконно обвинение, съдът намира, че същият е доказан по основание,
доколкото по делото са събрани доказателства за заплащане на адвокатски
възнаграждения за процесуално представителство по наказателното
производство (в досъдебна и съдебна фаза) по което ищецът е бил оправдан –
договори за правна защита и съдействие на л. 37 и л. 160 от делото. Тези
доказателства, обаче, установяват заплащане на адвокатско възнаграждение в
по- нисък от претендирания размер, а именно: 1000+2000=3000лв. Поради
това искът за обезщетение на имуществени вреди е основателен до този
размер и следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от
5000 лв. – отхвърлен.
С оглед изхода на делото и направено искане в такъв смисъл, в полза на
ищеца следва да бъде присъдена част от направените разноски,
пропорционална на уважената част от исковете. Разноски се установяват в
размер на 10 лв. – държавна такса, 5 лв. – такса за издаване на съдебно
удостоверение, и 12,30 лв. – такса за снабдяване със заверени преписи от
документи, т.е. общо 27,30лв. Не следва да се присъжда отразеното в списъка
7
по чл. 80 от ГПК адвокатско възнаграждение, тъй като договорът за правна
защита и съдействие на л. 8 от гр.д. № 797/2021г. на СГС удостоверява само
уговаряне на хонорар от 2250 лв., но не и неговото заплащане - не е
попълнена частта, касаеща платената сума, поради което договорът няма
качеството на разписка за нея. С оглед гореизложеното, ответникът следва да
заплати на ищеца ((4500+3000)/(50000+5000))*27,30 = 0,1327*27,30 = 3,62лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Д. Г. Д.
с ЕГН ********** сумата 4500 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди във връзка с повдигнато му и
поддържано от ответника обвинение в извършване на престъпление по чл.
142, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 от НК, по което бил признат за невиновен и оправдан
с влязла в сила на 14.06.2019г. присъда по НОХД № 588/2016 г. на ОС-
София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.06.2019г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетяване на
неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за разликата до пълния
предявен размер от 50000 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Д. Г. Д.
с ЕГН ********** сумата 3000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от него имуществени вреди във връзка с повдигнато му и
поддържано от ответника обвинение в извършване на престъпление по чл.
142, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 от НК, по което бил признат за невиновен и оправдан
с влязла в сила на 14.06.2019г. присъда по НОХД № 588/2016 г. на ОС-
София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.06.2019г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетяване на
имуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за разликата до пълния
предявен размер от 5000 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Д. Г. Д.
с ЕГН ********** сумата 3,62 лв., представляваща част от разноските в
производството, пропорционална на уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
8