Р Е Ш
Е Н И Е
26.08.2013 г,
Ардино
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд- Ардино, в публично съдебно заседание проведено на двадесет
и първи август през две хиляди и тринадесета година, в следния състав:
Председател: ВАЛЕНТИН ПЕТРОВ
Секретар: К.Х.,
Прокурор: …………………………………
като разгледа докладваното от съдия Петров
Гражданско дело № 77 по описа на съда за 2013 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.127а,
ал.2 от СК, във вр. с чл.76,
т. 9 от ЗБЛД.
РС-
Ардино е сезиран с искова молба от С.Ш.К., ЕГН:**********, с двойно
гражданство- българско и турско, с постоянен адрес в Р. България- с. Срънско,
Община Ардино, област Кърджали, с искане за произнасяне по реда на спорната
съдебна администрация. Искът с правно основание- по чл. 127 а, ал. 2 от СК
/нов ДВ бр. 100 от 21.12.10г/, във вр. с чл.76, т. 9 от ЗБЛД,
е предявен за даване на заместващо съгласие на другия родител С.Р.А.,
ЕГН: **********,***, майка и законен представител на малолетното дете Е. К., с
ЕГН: **********, с двойно гражданство- българско и турско, за издаване на
паспорт за пътуване в чужбина на малолетното дете и за разрешаването то да
пътува извън пределите на страната, в Р. Турция, за срок от един месец всяка
календарна година, до навършване на пълнолетие, който месец да не съвпада с
платения годишен отпуск на майката или с учебни ангажименти на детето, без да е
необходимо съгласието на майката за това пътуване.
От външна страна,
молбата се явява редовна. Съдът намира същата и за допустима.
Ищецът
навежда твърдения в нея, че с Решение №
30/25.06.2012 г., постановено по гражданско дело № 50/2012 г. по описа па
Районен съд Ардино, бракът му със С.Р.А.
е бил
прекратен. Със същото съдебно решение, вече влязло в
законна сила, Съдът е предоставил
упражняването на
родителските права
над роденото от брака му с ответницата дете Е. К., с ЕГН: **********,
на ответницата
С.Р.А., а него е
бил определен режим на лични отношения с детето, както следва: Да го
вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя на месеца, за
времето от 09.00 часа до 19.00 часа, и едни месен
през годината, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като
вземането и връщането на детето да става в дома на майката.
Посочва
се, че в
момента отношенията му с ответницата били много влошени, без той да е дал
какъвто и да е повод за тяхното влошаване, като ответницата не само, че не ми
предоставяла детето в определените от съда дни за лични отношения и срещи, но
изобщо отказвала провеждането на тези срещу между него и детето.
Твърди, че редовно превеждал на ответцита пари по издръжкоято, която бил осъден да плаща на малолетното дете,
но ответницата отказвала да я получава, а когато ищеца отивал да види детето,
тя се заключвала в къщи с него и не го
допускала за свиждане с ищеца. Твърди, че не е виждал детето си след развода,
поради отказа на ответницата да му го предостави. Навежда
доводи, че живее приоритетно в Бурса- Р. Турция със своите родители, където и
работи, като във връзка с естеството на работата, няма възможност да идва в Р.
България през почивните дни на всяка първа и трета седмица от месеца, за да
вижда сина си. Посочва се, че до развода ответницата и детето също са живеели в
Бурса- Р. Турция, в къщата на родителите на ищеца, като там ползвали цял етаж,
където детето е имало собствена стая. Твърди, че трудовото му възнаграждение
било добро и е в състояние да посреща нуждите на детето. Твърди се още, че именно
поради естеството на работата и отдалечеността на местоживеенето му, нямал
възможност често да посещава Р. България и да вижда сина си, като смята, че
това го отчуждава от него и неговите родители, които се явяват баба и дядо, с
които живеел заедно в Р Турция. Счита, че се е създала
ситуация, при която не може да осъществява нормално задълженията си като
родител, което ще доведе до невъзможност малолетното дете нормално да
контактува с него, както и до негативни
последици за развитието му. Желае определеният с бракоразводното решение един
месец на лични отношения с детето, през който може да го взема при себе си,
детето да го прекарва в Р. Турция, което ответницата отказвала категорично.
Счита, че е налице правен интерес да предяви настоящия иск с правно основание
чл. 127а, ал. 2 от СК, във връзка с чл. 76. г. 9 от ЗБЛД. Моли
съдът, страните да бъдат призовани на съд и след като докаже твърденията с всички допустими, относими и необходими
доказателства, съдът да постанови
решение, с което ДА РАЗРЕШИ на малолетното дете Е. К., с ЕГН: **********, да
напуска пределите на Р. България и да посещава и пребивава в Р. Турция, за срок
от един месец през всяка календарна година, до навършване на пълнолетие на детето,
който месец да не съвпада с платения годишен отпуск
на майката и законна представителка С.Р.А. или с учебни
ангажименти на детето, без да е необходимо съгласието на майката пътуването и
престоя в Р. Турция през този период, както и ДА БЪДЕ ДАДЕНО РАЗРЕШЕНИЕ да се
издаде задграничен паспорт за пътуване в чужбина /чл. 38, т. 3 от ЗБЛД/, на
детето Е. К., с ЕГН- **********, представлявано
от него, в качеството му на негов баща, без да е необходимо за това съгласието
на майката, като това разрешение да важи до навършване пълнолетието на детето с
оглед срокът за подмяна на паспортите за пътуване в чужбина, съгласно ЗБЛД.
Моли се, съдът да допусне предварително изпълнение на постановеното решение.
Моли се също, съда да осъди ответницата да му заплати направените разноски по
делото. Посочват се съответни писмени доказателства, които съдът с определението
си за насрочване на делото е допуснал и приел като допустими, относими и
необходими. Уважени са направените доказателствени искания. В СЗ ищеца се явява
лично и се представлява от процесуален представител- адвокат Х.- КАК.
В
срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответната
страна, а именно майката и законната представителка на малолетното дете- С.Р.А.,
не е представила писмен отговор по така предявения иск. Не е взела становище
относно допустимостта и основателността на иска, не оспорва иска. Не сочи
доказателства, не прави и доказателствени искания, поради което към момента на
разглеждане на делото в ОСЗ, са налице последиците на чл. 133 от ГПК. В СЗ
ответницата се явява лично и не се представлява. В хода на устните състезания
изразява становище, че искът е неоснователен и следва да се отхвърли. Изразява
опасения, че ако съдът разреши на детето да пребивава в Р. Турция без нея, то
ще й бъде отнето от ищеца, тъй като било родено в Р. Турция.
Дирекция
„Социално подпомагане” – Ардино е представила социален доклад по делото. В СЗ представителят на заинтересованата страна
изразява становище за неоснователност на иска, тъй като бащата не проявявал
никакъв интерес към детето, като в рамките на две години, откакто с влязлото в
законна сила съдебно решение му е бил определен режим на лични отношения с
детето, той е посещавал Р. България и се е виждал с детето само веднъж. Социалния
работник изразява становище, че предвид възрастта на детето от една страна, от
друга, липсата на по- чести контакти между родителя и детето, не е налице емоциналната връзка между тях.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
От представеното и прието
по делото писмено доказателство- Удостоверение за раждане, издане
въз основа на Акт за раждане № 0114 от 07.08.2008 г, се установява, че страните
са родители на малолетното дете Е. К., ЕГН:**********, родено на *** г в Р.
Турция, с двойно гражданство.
От представено и прието по делото писмено
доказателство- Заверено ксерокопие от Решение №
30/25.06.2012 г., постановено по гражданско дело № 50/2012 г. по описа па
Районен съд Ардино, влязло в законна сила, бе установено,
че гражданския брак между страните по настоящото производство е бил прекратен с
развод, като със същото решение родителските права и грижите за малолетното
дете са били предоставени на майката, а бащата- ответника в настоящото
производство е бил осъден да му заплаща ежемесечна издръжка и му е бил
определен режим на лични отношения с детето, както следва: Да го
вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя на месеца, за времето
от 09.00 часа до 19.00 часа, и едни месен през годината, който да не съвпада с платения
годишен отпуск на майката, като вземането и връщането на детето да става в дома
на майката.
Установено бе още от писмените доказателства, че ищецът
също притежава двойно гражданство, както и че понастоящем живее в Р. Турция.
От показанията на разпитаните по делото свидетели-
Нурие К., Себахатин Фейзулов
и Селиме Фейзулова, в родствена връзка с ищеца,
ценени от съда при условията на чл. 172 от ГПК, се потвърждава обстоятелството,
твърдяно и в показанията на разпитания по делото родител- ответницата, че след
влизане в сила на Решение № 30/25.06.2012 г., постановено по
гражданско дело № 50/2012 г. по описа па Районен съд Ардино, ищецът е посещавал
Р. България само два пъти, през м. Май 2013 г, когато е депозирал исковата
молба и сега (21.08.2013 г.) при явяването си за насроченото
СЗ. Не става обаче много ясно каква е била точно причината за тези посещения на
ищеца в Р. България- Образуване и водене на гражданското производство или
изпълнение на определения му с Решение №
30/25.06.2012 г., постановено по гражданско дело № 50/2012 г. по описа па
Районен съд Ардино, режим на лични отношения с малолетното дете. От тези
показания се потвърждава и друго твърдяно от ищеца обстоятелство, че
невъзможността му за по- чести срещи и контакти с детето се обуславяла от
твърде голямата раздалеченост по местоживеене и от трудовата му ангажираност,
която не му позволявала да спазва определения режим на лични отношение с
детето.
Така
възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи:
РС-
Ардино е сезиран с искова молба, с искане за произнасяне по реда на спорната
съдебна администрация. Искът с правно основание- по чл. 127 а, ал. 2 от СК
/нов ДВ бр. 100 от 21.12.10г/, във вр. с чл.76, т. 9 от ЗБЛД,
е предявен за даване на заместващо съгласие на другия родител, за
издаване на паспорт за пътуване в чужбина на малолетното дете и за
разрешаването то да пътува извън пределите на страната, в Р. Турция, за срок от
един месец всяка календарна година, до навършване на пълнолетие, който месец да
не съвпада с платения годишен отпуск на родителя, който упражнява родителските
права- майката или с учебни ангажименти на детето, без да е необходимо
съгласието на майката за това пътуване.
От външна страна молбата
се явява редовна, допустима за разглеждане, но по същество съдебния състав
намира същата за частично основателна.
Така
предявен по основание, този иск съдържа две
искания – разрешение за снабдяване на
детето с паспорт само със съгласието
на ищеца и разрешение детето да пътува в чужбина
придружено от ищеца, като негов
баща в рамките на определения му режим на
лични отношения с това дете. И за двете искания законът изисква съгласието на двамата родители
(чл. 45 и чл. 76, т. 9 от ЗБЛД). При разногласие, когато
родителите не могат да вземат
решение, спорът се решава от
съда по реда
на чл. 127а, ал. 2 от СК.
В случая страните не спорят, а и ответницата призна при изслушването
й по реда на чл. 127а, ал. 3 от
СК, че не е дала съгласието си за снабдяване
на детето им с паспорт и пътуването му в чужбина придружено само
от ищеца с мотив, че между
него и детето не е налице изградена емоционална връзка поради липсата
на периодични
конкакти между тях, като
при тази възраст на детето (пет навършени години) и липсата на чести контакти с
бащата, то не го познавало като втори родител полагащ грижи за него, както и че, при
това положение у нея съществувало основателно притеснение, че с едно такова
извеждане на детето извън пределите на Р. България, без нея, то ще и бъде
отнето от бащата. Поради това същата е отказала да даде
съгласието си за издаване на
паспорт на това дете и пътуването му в чужбина въобще, на което
основание моли и съда да се отхвърли изцяло предявения от ищеца иск
по чл. 127а, ал. 2 от СК за
заместване на това й съгласие. Този пълен отказ на ответницата обаче,
ограничава правото на детето произтичащо от разпоредбата на чл. 10, ал.
2 от Конвенцията
за правата на детето (КПД), на свободно придвижване и напускане на страна
въобще, което не е в негов интерес,
което свободно придвижване според чл. 3, ал. 1 от КПД и чл. 127а от СК е висшо
благо и първостепенно ръководно начало при всички разрешения
отнасящи се до деца, независимо
дали са предприети
от обществени или частни институции
за социално подпомагане, от съдилища, административни или законодателни органи. В този
смисъл чл. 9, ал. 3 от
КПД (Приета от ОС на О. на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г., Обн. ДВ, бр. 55/1991 г., в сила от 03.07.1991 г.), императивно предвижда още да бъде зачитано правото
на всяко дете, което е отделено
от единия или от двамата
си родители, да поддържа лични
отношения и пряк контакт с всеки от тях редовно,
освен ако това противоречи на висшите му интереси, а според чл. 10, ал. 2 от КПД, освен при изключителни
обстоятелства, всяко дете, чиито родители
живеят в различни държави, има право
да поддържа лични отношения и преки контакти редовно с всеки един от тях,
за което има право да
напуска, която и да е страна, включително
и собствената си, и да се връща
в нея.
Това право на детето подлежи само на тези
ограничения, които са съвместими с другите му права
и са предписани от закона, като
необходими за защита на националната
сигурност, обществения ред, здраве или
морал, или правата и свободите на други лица
(в този смисъл е и Р №
686/10.07.2006 г., по гр.д. № 260/2006 г. на
II г.о. на ВКС).
В случая по делото се установи
от една страна,
че родителите на малолетното дете живеят разделени
от 25.09.2010 г., като с Решение
№ 30/25.06.2012 г., постановено по гражданско дело № 50/2012 г. по описа па
Районен съд Ардино, влязло в законна сила на 10.07.2012 г, бракът между тях е
бил прекратен с развод, родителските права и местоживеенето на малолетното дете
предоставени на майката, а бащата и ищец в настоящото производство е бил осъден
да заплаща ежемесечна издръжка, както и му е бил определен режим на лични
отношения и срещи с малолетното дете от брака му с ответницата. Също се установи по делото, че двамата
родители на детето живеят и работят в различни държави, доколкото ответницата живее понастоящем с детето в България, град Ардино, а ищецът в Турция-
град Бърса, където работи,
като има и двойно гражданство-
българско и турско,
постоянен адрес в страната ни, респективно е живял и има роднини
в Р. България. От друга страна
по делото липсват данни за
наличие на ограничения предписани в закона (чл. 33, ал. 3 от ЗБЛД) и съвместими с правото на детето на
страните, на свободно придвижване
и напускане на страната, признато в чл. 10, ал.
2 от КПД. А
след като е така и според чл.
33, ал. 1 от ЗБЛД, издаването на паспорт
на това дете
е необходима предпоставка то да упражни
това признато му от закона
право, ответницата не е имала основание
да не даде
въобще исканото
й от ищеца съгласие за издаване
на паспорт на това им
дете.
Нейният пълен отказ да
му се издаде
такъв паспорт без основание е ограничило и ограничава правото на това
дете въобще да напуска страната,
което очевидно
не е в негов интерес. Поради това съдът намери, че предявеното
първо искане по чл. 127а,
ал. 2 от СК, да се разреши
издаването на задграничен паспорт на малолетното
дете Е. К., ЕГН:**********, родено на *** г в Р. Турция, само със съгласието на ищеца, е основателно и следва да бъде уважено.
Частично основателно обаче е второто искане по чл. 127а, ал. 2 от СК на ищеца за разрешаване на това дете
да пътува в чужбина,
придружено единствено от него като негов баща. По делото категорично
се установи,
че детето на страните не познава добре своя баща, както
и, че с него няма изградена емоционална връзка поради ранната му детска възраст
и липсата на
достатъчен контакт между тях до сега, поради продължителното отсъствие на ищеца от
страната, във връзка с работата му в друга държава. Такава силна емоционална
връзка това дете има само
с ответницата, която е негова майка и при която то живее след влизане в
сила на Решение №
30/25.06.2012 г., постановено по гражданско дело № 50/2012 г. по описа па
Районен съд Ардино. В този смисъл
интересите на детето очевидно не диктуват въобще да не му
се разрешава да пътува в чужбина, до каквото по
същество е довел пълният отказ на
ответницата да даде съгласието си за това. Тези интереси на детето навеждат съдебния състав на извод,
направен след анализ на доказателствата, че ще следва да му се
разреши да пътува в чужбина, но поради ранната му детска възраст,
крехка и все още неизградена психика, липсата на стабилна емоционална среда
между него и другия родител- неговия баща, липсата на доверие в майката като
негов законен представител към бащата, това пътуване в чужбина би следвало да
става с придружаването на детето от страна на неговата майка и законна
представителка- С. Ахмедова. Пак в този контекст, с оглед установеното от съда
при разглеждането на делото, това придружаване на детето от родителя- настойник
и негов законен представител, би следвало да се счита до навършване на пълнолетие
на детето.
Ето защо съдът намира, че отказът на ответницата
въобще да даде съгласието си това дете
да пътува в чужбина, въпреки, че интересите
му не диктуват
това, е лишен от основание, ограничил
е и ограничава правото му по чл. 10, ал. 2 от КПД, на свободно придвижване
и напускане на пределите на страната въобще, което не
е в негов интерес, и който диктува то да
има възможност да пътува в чужбина,
където живее и работи неговият баща, за да
се среща и осъществява личен контакт както
с него,
така и роднините му по бащина линия, редовно
в рамките на определения му режим на лични
отношения, но да бъде придружавано
от неговата майка и законен представител до навършване на пълнолетие или до изграждане на стабилна
емоционална връзка с бащата, която да доведе до разрешение от страна на единия
родител, детето да пътува в чужбина само с другия.
Съдът
е на мнение, че интересите на детето диктуват извод
в такава насока, а както се посочи и по-горе, те според чл. 3, ал. 1 от
КПД и чл. 127а от СК, са висшо благо
и първостепенно ръководно начало при всички
разрешения отнасящи се до деца.
Ето защо съдът намери,
че следва да уважи частично
предявеното от ищеца второ искане
по чл. 127а, ал. 2 от
СК, да разреши на
малолетното дете да пътува в чужбина,
в Р. Турция, за срок от
един месец всяка календарна година, до навършване на пълнолетие, който месец да
не съвпада с платения годишен отпуск на майката или с учебни ангажименти на
детето, без да е необходимо съгласието на майката за това пътуване, като
разреши това пътуване на детето, но придружено от своята
майка и законен представител,
до навършване на пълнолетие, като в останалата му част, с която ищецът иска
да се разреши
на това дете
да пътува в чужбина придружавано само от него, следва да се отхвърли като
неоснователно.
Следва
също частично да бъде уважена претенцията на ищеца и относно допускане на
предварително изпълнение на постановено в негова полза съдебно решение, като
такова предварително изпълнение се допусне единствено в частта, относно
разрешаване на ищеца да извърши процедурата по издаване на български задграничен
паспорт за пътуване в чужбина /чл. 38, т. 3 от ЗБЛД/ на детето Е. К., ЕГН:**********,
родено на *** г в Р. Турция, без да е необходимо за това разрешението на
майката и законна представителка на детето.
При този изход на
делото,
претендираните от ищеца разноски следва да се възложат
в тежест на ответницата съразмерно с уважената част на иска или от направените от ищеца
разноски във вид на внесена ДТ 30.00 лева за образуване на делото и заплатената
сума в размер на 300.00 лева за процесуално представителство, ответницата ще
следва да бъде осъдена да му заплати съразмерно с уважената част от иска,
сумата в размер 247.50 лева- 22,50 лева ДТ и 225.00 лева- процесуално
представителство на страната.
Мотивиран
от изложените съображения, този съдебен състав на РС- Ардино разгледал делото
по същество,
Р Е Ш
И :
рАЗРЕШЕВА да се издаде български задграничен паспорт
за пътуване в чужбина /чл. 38, т. 3 от ЗБЛД/ на детето Е. К., ЕГН:**********, родено на *** г в Р. Турция, с двойно гражданство, без
да е необходимо съгласието на неговата майка и законна представителка С.Р.А., ЕГН: **********;
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в тази част;
ОТХВЪРЛЯ иска в частта, с която се
иска да се разреши на
детето Е. К., ЕГН:**********, родено на *** г в Р. Турция, с двойно гражданство, да пътува извън пределите на страната, в Р. Турция, за
срок от един месец всяка календарна година, до навършване на пълнолетие, който
месец да не съвпада с платения годишен отпуск на майката или с учебни
ангажименти на детето, само с бащата С.Ш.К., ЕГН: **********, без да е
необходимо съгласието на майката С.Р.А., ЕГН: **********, като неоснователен и
недоказан;
РАЗРЕШАВА на
детето Е. К.,
ЕГН:**********, родено на *** г в Р. Турция,
с двойно гражданство, да пътува в чужбина, в Р. Турция, с цел посещение при
другия родител- бащата С.Ш.К., ЕГН: **********, за срок от един месец всяка
календарна година, в рамките на определения с Решение №
30/25.06.2012 г., постановено по гражданско дело № 50/2012 г. по описа па
Районен съд Ардино, влязло в законна сила на 10.07.2012 г. режим на лични
отношения на родителя с детето,
С ПРИДРУЖИТЕЛ- майката и негова законна
представителка С.Р.А., ЕГН: **********, до навършване на пълнолетие на
детето;
ОСЪЖДА С.Р.А., ЕГН: **********, да заплати на С.Ш.К., ЕГН: **********, съразмерно с уважената част от иска, сумата
в размер 247.50 лева, РАЗНОСКИ ПО ДЕЛОТО- 22,50 лева ДТ и 225.00 лева- процесуално
представителство.
Решението може да бъде обжалвано
пред ОС- Кърджали в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: