№ 29
гр. Трън, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. ПЕТРОВ
при участието на секретаря РЕНЕТА Н. МИЛТЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221740100223 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.439 от ГПК.
Образувано е по искова молба на Л. М. З., с ЕГН: **********, с адрес:
гр.**************, със съдебен адрес: гр.************* чрез процесуалния представител
адвокат Г. М. от САК срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ" ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.*************************,
представлявано от Б. А. Р., З. Н. Д., А. Б. Б., с искане да бъде установено, по отношение на
ответното дружество, че ищцата не дължи по изпълнителен лист и Заповед за изпълнение,
издаден по ч. гр. д. № 70/2010 г. на РС Трън сумата от 3 177, 29 лв., по които е образувано
изп. № 637/2021г. на ЧСИ А. В..
Ищцата твърди, че през 2011г. въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение и
постановено съдебно решение по реда на чл. 422 ГПК, за принудително събиране на
вземанията, било образувано изпълнително дело № 285/2011. г. по описа на ЧСИ А. В..
Вземането било по договор за кредит № PLUS – *******, сключен между БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Л. М. З.. С разпореждане от 13.01.2017г. изп. дело било
прекратено от съдия изпълнителя поради давност и перемпция. С това разпореждане било
прието, че за повече от 2 години не са извършвани никакви изпълнителни действия, т.е от
началото на 2015г. такива не са били извършвани. На 13.12.2022 г. в предприятието, в което
работи ищцата, а именно „************ ******" АД се получило запорно съобщение с изх.
№ 54691 / 21.11.2022 г., с което ЧСИ А. В. е наложила запор върху трудовото и
възнаграждение. Запорът бил наложен по изпълнително дело № 637/2021 г., за
принудително изпълнение на Изпълнителен лист, издаден по гр. д. №70/2010 г. на РС -
Трън, с което ищцата е осъдена да заплати сумата от 962, 42 лв. главница, 1 215, 54 лв.
неолихвяема сума от 420,72 лв., като допълнително са и начислени такси и разноски по
изпълнението в размер на 290, 50 лв. и такси по ТТРЗЧСИ в размер на 288, 11 лв. Така бил
достигнат и общия размер на дълга, за който ЧСИ А. В. е поискала налагане на запора. При
справка по делото разбрала, че делото е образувано по молба на 02.06.2021 г., на ответника
„Кредит Инкасо Инвестмънт БГ" ЕАД с ЕИК ********* като правоприемник на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД по силата на Договор за прехвърляне на вземания от
1
15.05.2015 г. В този договор за цесия към 2015г., липсвало прехвърляне на вземането по
изпълнителния лист, което според ищцата е самостоятелно право, защото Банката е приела,
че задълженията (главници, лихви и неустойки) са по договор за кредит № PLUS-*******.
Ако се приеме, че с издаването на изпълнителния лист е започнала да тече нова давност на
същото старо задължение, и с прехвърлянето на вземането по Договора за кредит е
прехвърлено и вземането по изпълнителния лист, то с изтичането на период от 5 години от
2015г., в които не е имало основания за спиране или прекъсване на давността вземането и
по изпълнителния лист, и заповедта за изпълнение са се погасили по давност.
Изпълнителния лист и заповедта за изпълнение са издадени от РС - Трън в полза на
първоначалния кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД. Но от 2010г. доколкото
изрично се позоват на изтичане на давностния срок след издаването на изпълнителния лист
и ако са налице 5 години, в които не са били налице основания за спиране или прекъсване на
давността, то до момента на наложения запор на 06.12.2022 г. вземането е погасено по
давност. На тези факти и обстоятелства след издаване на изпълнителния лист позавават
правото си на иск. До датата на образуване на настоящото дело и извършването на първите
надлежни изпълнителни действия, които могат да доведат до спиране или прекъсване на
давността са изминали повече от 5 години, което е допълнителен аргумент за погасяване по
давност на вземането и. Дори да са налице изпълнителни действия, водещи до спиране или
прекъсване на давността, то те са извършени след изтичане на 5 годишния давностен срок за
което изрично се позовават с настоящият иск. Поискали препис от документите по това
изпълнително дело, но ЧСИ В. ги уведомила, че същото е унищожено. По изпълнително
дело № 637/2021 г. подали молба, с която се позоват на давността, но ЧСИ не може да
разгледа този въпрос, а и междувременно на 22.12.2022 г. работодателят на ищцата е
заплатил на ЧСИ А. В. сумата от 1 117,00 лв. С образуване на ново изп. д. № 637/2021 г. по
описа на ЧСИ А. В., след изтичане на погасителната давност за вземанията, същото е
материално незаконосъобразно, което обуславя и правния и интерес от съдебна защита.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията
между страните, че в полза на "Кредит инкасо Инвестмънт" ЕАД не съществува изискуемо
вземане спрямо Л. М. З. за сумата от 3 177,29 лева – задължение по изпълнителен лист и
Заповед за изпълнение, издаден по ч.гр.д. №70/2010г. на ТРС, по които е образувано ИД №
637/2021г. по описа на ЧСИ А. В..
Претендират се разноски.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК, изразява становище за неоснователност на иска. Твърди се, че в хода на
производството пред ЧСИ са били предприемани своевременно валидни действия, годни да
прекъснат давността за вземането, поради което изпълняемо право в полза на взискателя
съществува за отричаните от ищеца суми. Моли претенциите да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и
чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Трън е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението по изп. дело № 637/2021
г. по описа на ЧСИ А. В.. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника
за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение.
Предмет на този отрицателен установителен иск е оспорване съществуването на
2
изпълняемото право, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на
пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на
взискателя или на отговорността на длъжника. В хипотеза на предявен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено
правния си интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи,
че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на
такива факти, водещи до прекъсване на давността за вземането.
Между страните не е спорно, а от приобщеното копие от изп. д. № 637/2021 г. по
описа на ЧСИ А. В. се установява, че същото е образувано по молба на взискателя "Кредит
инкасо Инвестмънт" ЕАД изх.№ 5-9959/25.05.2021г. и рег. № 15618/07.06.2021г. по описа на
ЧСИ А. М.В. за принудително събиране на посочените в исковата молба вземания срещу
длъжника Л. М. З. (ищца в настоящото производство), съгласно изп. лист от 27.07.2010г.,
издаден по ч. гр. д. № 70/29.06.2010г.2008 г. на РС Трън, въз основа на влязла в сила
Заповед №195/29.06.2010г. за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело, образувано срещу
ищеца по искане на ответника за събиране на процесните вземания, свидетелства за правния
интерес от предявяване на отрицателните установителни искове. В настоящия случай
ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла
след издаване на процесния изпълнителен лист.
Между страните не е спорно, че въз основа на същия изпълнителен титул въз
основа на молба от взискателя на 02.06.2021 г. е било образувано изп. д. № 637/2021 г. по
описа на ЧСИ А. В., в рамките на което принудително (чрез запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника) били събрани и изплатени на взискателя суми в размер на
1 117.00 лв.
През 2011г. към момента на образуване на ИД 285/2011г. на ЧСИ А.В. е било в
сила ППВС № 3/18.11.1980г., съгласно което образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от
ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно
разрешение, а именно, че в изпълнителното производство давността се прекъсва при
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ – поискано от взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител,
като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във
връзка с това е отменено цитираното ППВС. Към настоящия момент е налице решение по
тълк. дело 3/2020 гр.София, 28.03.2023 год. на Върховният касационен съд на Република
България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии в съдебно заседание на 09
февруари 2023 год. по първоначално поставен въпрос : „ От кой момент поражда действие
отмяната на ППВС № 3/1980 г. и дали ТР № 2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по
изпълнително дело, което е образувано преди приемането му. Впоследствие е
преформулиран въпроса по следния начин: „Прилага ли се нормата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“
ЗЗД в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до
3
приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС?“ Така постановенето решение възприема разрешението, че „Погасителната
давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни
дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС“. По същество с това решение се приема, че отмяната на
ППВС № 3/1980 г. има действие занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да
се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен акт, т. е. от
26.06.2015 г. ( така напр. застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017
г. ГК, IV г. о. на ВКС).
От приетите по делото писмени доказателства съдът приема, че ИД № 285/2011г. е
прекратено с разпореждане на ЧСИ А.В. на 13.01.2017г. Видно от писмо на ЧСИ В. с рег.№
308/02.03.2023г. по описа на ТРС ( л.69 ) ИД 285/2011г. съгласно чл.5 ал.5 т.1 от Наредба
№4/06.02.2006г. за служебния архив на ЧСИ на 21.07.2022г. е унищожено. Може да се
направи извод, че след 18.08.2011г. валидни изпълнителни действия по горепосоченото
дело не са извършвани. Съобразявайки се с актуалната съдебна практика, ответникът по
делото следваше да докаже извършването на действия по принудително изпълнение, водещи
до прекъсване на погасителната давност, и по точно дали след 26.06.2015г. ( датата на
приемане на ТР2/26.06.2015г. на ВКС ) до 29.06.2021г. , когато е образувано наложен запор
върху трудовото възнаграждение на ищцата по ИД 637/2021г. по описа на ЧСИ А.В. са
предприемани валидни изпълнителни действия прекъсващи петгодишната в случая
погасителна давност. Такива действия са изброени в т.10 на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС: „Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.“
Съдът намира, че не беше доказано по несъмнен и безспорен начин извършването
на такива изпълнителни действия за периода от 2015г. до 2021г.
В отговора на ИМ ответното дружество твърди, че на 24.07.2015г. са депозирали
молба за конституиране на нов взискател от „Кредит Инкасо Инвестмънс“ БГ, с което
действие се е прекъсвала давността. Твърдят, че на 30.08.2016г. по ИД 285/2011г. е
депозирана молба за справка до НОИ от новият взискател, вследствие на което на
4
24.09.2016г. е изходирано запорно съобщение до трето задължено лице, а именно
„************ - ******“, както и че през 2016г. са постъпвали суми по това ИД. Което е в
противоречие на цитираното по-горе уведомление от ЧСИ относно датата на унищожаване
на ИД 285/2011г., както и факта, че на 13.01.2017г. същото е прекратено на основание
чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. По делото не се представиха доказателства от ответната страна за
извършване на твърдяните в исковата молба действия, които да са от категорията на
валидните действия, с които се прекъсва погасителната давност. Настоящия съдебен състав
не споделя тезата за идентитичност по своето съдържание и последици съобщение за
заместване на кредитор/взискател по ИД и действия по присъединяване на нов кредитор,
водещи до прекъсване на давността съгласно горецитираното ТР №/2015г. на ВКС.
Действително прекратяването на изпълнителното производство по ИД 285/2011г. по
описа на ЧСИ А.В. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не води до погасяване на
материалното право и взискателят може да инициира по реда на чл. 426 ГПК наново
изпълнително производство, като се образува ново дело под нов номер въз основа на същия
изпълнителен лист срещу същия длъжник до изтичане на погасителната давност.
Отбелязването на ЧСИ дали и кога делото е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е
ирелевантно, тъй като при бездействие на кредитора в период от две години производството
се прекратява поради т. нар. "перемпция". Прекратителното основание в тази хипотеза
настъпва ex lege (ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без
да е необходим допълнителен юридически факт. Постановлението на съдебния изпълнител
единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални
предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия. Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение
съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други
предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на
изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на
които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и
редовността на извършените от трети задължени лица плащания. Без правно значение е
дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става
по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по
време валидно изпълнително действие. За приложимия давностен срок съдът следи
служебно при направено позоваване на изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
В случая има издадена заповед за изпълнение, чиито правни последици могат да бъдат
приравнени на тези на съдебното решение, включително по отношение на погасителната
давност на установеното с нея вземане, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС – Решение
№ 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., Решение № 6/21.01.2016 г. на ВКС по т.
д. № 1562/2015 г. и др., както и трайното становище на настоящия съдебен състав.
Изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за петгодишен срок на новата давност, която тече от
прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила
съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение, като в посочения смисъл е и
отговорът на поставения касационен въпрос в Решение № 118/07.07.2022 г. по гр. д. №
4063/2021 г. на ВКС, с което е потвърдено решение на Районен съд Перник в посочения
смисъл.
Новото изпълнително дело № 637/2021г. е образувано на 02.06.2021 г., когато с молба
от същата дата взискателят е поискал образуването на изпълнително дело и с нея на ЧСИ са
възложени всички правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ, включително и да бъдат предприети
необходимите изпълнителни действия за обезпечаване на вземането и е направено искане за
извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника. Първото изпълнително действие
по ИД №637/2021г. е налагането на запор от 29.06.2021г., но от 26.06.2015г. до 02.06.2021г.
5
5-годишната погасителна давност за вземанията по претендираните главница и лихви е
изтекла, поради което образуването на ново, второ по ред изпълнително дело № 637/2021 г.
не е прекъснало погасителната давност.
В настоящия случай след 18.08.2011 г. не са били предприемани валидни действия по
изпълнение, поради което петгодишната давност за процесните вземания е изтекла след
26.06.2020 г., а с това – и преди образуването на второто поред изпълнително производство
през 2021 г., респ. преди образуване на настоящото исково производство и изтичане на
срока за отговор. Дори да се приеме, че давността е изтекла от депозирането на 27.07.2015г.
на молба за конституиране на нов взискател, това не би довело до различен извод, тъй като
давността би изтекла през 27.07.2020г. – отново преди образуване на второто поред
изпълнително дело. Следователно доколкото сумите, предмет на изпълнителния лист са
били погасени по давност преди образуване на изп. д. № 637/2021г., същото е материално
незаконосъобразно, доколкото липсва изпълняемо право в полза на взискателя.
По отношение на вземането за главница и законна лихва за визирания период,
искът е допустим и основателен, поради което следва да бъде уважен.
По разноските:
Разноските на ищецът възлизат на 127, 00 лв. за платена държавна такса, които на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат заплатени от ответното дружество при този
изход на делото.
Представен е договор за правна защита и съдействие от 30.12.2022 г. за
договорено възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. За процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията при
материален интерес от 3 177,29 лева съгласно нормата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г.
за МРАВ., възлиза на 443,57 (четиристотин четиридесет и три лева и петдесет и седем
стотинки) лева, която сума следва да бъде заплатена от ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Л. М. З., с ЕГН: **********, с
адрес: гр.************, със съдебен адрес: гр***************, чрез адв.Г. Г. М. от САК
срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.*************************, чрез юрк. Т. Ю. Х., отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза
на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ" ЕАД, с ЕИК *********, не съществува
изпълняемо право (право на принудително изпълнение) спрямо Л. М. З. за сумата в
размер на 3 177,29 лева – за които суми е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в
сила Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 70/2010г. по описа на Районен Съд- Трън, по
които е образувано ИД № 637/2021г. по описа на ЧСИ А. В., поради изтекла погасителна
давност.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ" ЕАД, с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.************************* да заплати на Л. М. З., с
6
ЕГН: **********, с адрес: гр.***********, със съдебен адрес: гр.************* на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 127, 00 (сто двадесет и седем) лева – разноски пред
Районен съд Трън.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ" ЕАД, с ЕИК ********* да
заплати на адвокат Г. Г. М. от САК, с ЕГН: **********, с адрес: гр.************ сумата от
443,57 (четиристотин четиридесет и три лева и петдесет и седем стотинки) лева
представляваща възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 30.12.2022 г.
на основание чл. 38 от ЗА.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Трън: _______________________
7