Р Е Ш
Е Н И Е №181
гр. Сливен, 16.11.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Мл.с.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Соня Василева,
като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №466 по описа
за 2018год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и по реда на глава 25 от
ГПК „Бързо производство“.
Образувано е по въззивна
жалба против Решение №1039/31.08.2018г. по гр.д.№2554/2018г. на Сливенски
районен съд, с което е признато за незаконно уволнението на В.Д.И. и е отменена
Заповед №016/02.04.2018г. на Директора на Домашен социален патронаж – Сливен; В.И.
е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „завеждащ административна
служба“ и му е присъдено обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за оставане без
работа поради незаконното уволнение в размер на 4378,50лв. за периода от
02.04.2018г. до 28.08.2018г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до изплащане на сумата, като иска в останалата част до пълния претендиран
размер от 5254,20 лв. е отхвърлен като неоснователен. С решението са присъдени
разноски на ищеца И. в размер на 458,33лв., а на ответника – разноски в размер
на 25лв. и ответника е осъден да заплати държавна такса в размер на 235,14лв.
по сметка на СлРС.
Въззивната жалба е подадена
от ответника в първоинстанционното производство Домашен социален патронаж –
Сливен и с нея се обжалва посоченото решение неговите уважаващи исковите претенции части и относно разноските.
Във въззивната жалба въззивникът посочва, че обжалваното
първоинстанционно решение е незаконосъобразно и неправилно, постановено при
неправилно тълкуване и прилагане на материалния и процесуалния закон, при
неправилно извеждане на правните изводи. Счита, че извода на районния съд, че
председателят на Синдикалния регионален съюз е изразил волята на Изпълнителния
и регионалния комитет на КТ „Подкрепа“ е неправилен. Посочва, че председателят
не е синдикален орган, а такива са Регионалната конференция, Регионален съвет,
Изпълнителен съвет. Председателят изразява волята на синдикалния оран, само
когато е формирана такава. Въззивникът счита, че в случая председателят е
изразил собствената си воля и е превишил компетентността си. Следвало е
председателят да свика събрание, което да разгледа искането на директора на
Домашен социален патронаж – Сливен и да вземе решение с гласуване, което да се
изрази в писмен акт /решение или протокол/. В случая липсвали доказателства
синдикален орган да е бил дори запознат с искането за предварително съгласие,
отправено от директора на ДСП – Сливен. Счита, че след като липсва воля на
компетентния да я формира орган, то липсва воля изобщо и е налице мълчаливо
съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, съгласно чл.18,
ал.3 от КТД, тъй като несъгласието е
дадено от некомпетентен орган. С оглед изложеното, въззивникът моли въззивния
съд да отмени обжалваното първоинстанционно решение като неправилно и
незаконосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски, в
.ч. и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260
и чл.261 от ГПК, подаден от насрещната страна – ищеца в първоинстанционното производство В.Д.И..
В срока по чл.263, ал.2, вр.
с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.
С подадения отговор, въззиваемият В.И. чрез
пълномощника си адв. Т.Ч., оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита,
че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и обосновано,
кореспондиращо със събраните по делото доказателства. Посочва, че районният съд
е изложил убедителни аргументи по възраженията на работодателя относно
компетентността на председателя на СРС, като е посочил, че не е разписана
процедура за формиране на колективна воля на СРС и е достатъчно изявлението на
неговия председател, дадено в писмена форма. Освен това, по съществото на спора
посочва, че в представените по делото два варианта на новото длъжностно разписание
има съществена разлика относно премахването, респ. запазването на длъжността на
ищеца, което не е обсъдено от районния съд, но буди основателно съмнение във
въпросния документ. С оглед изложеното, въззиваемият моли съда да потвърди
обжалваното първоинстанционно решение, като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
С
въззивната жалба и отговора не са направени искания за събиране на
доказателства във въззивната фаза на производството.
В с.з., въззивната страна –
Домашен
социален патронаж – Сливен, редовно призована, се представлява от представител по пълномощие – юриск.
Стойчева, която поддържа въззивната
жалба и моли съда да я уважи. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в
обжалваните части и да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В с.з., въззиваемият В.Д.И., редовно призован, се
явява лично и с пълномощник – адв. Ч., който оспорва въззивната жалба. Намира
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го
потвърди. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция
разноски.
Въззивният съд намира
въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261
от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект,
имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен
съд.
При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно,
а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо в обжалваните части.
При извършване на въззивния
контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в
рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на
събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.
Този състав на въззивния
съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и
кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272
от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно
правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в
материалноправните норми, приложими към настоящия спор, както и в синхрон със
задължителната практика на ВКС.
Изложените във въззивната
жалба оплаквания са неоснователни.
Сливенският районен съд е
бил сезиран с предявени
при условията на обективно кумулативно съединяване
искове за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна; за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на
обезщетение за оставане шест месеца без работа, намиращи правното си основание
в чл.344, ал.1, т.т.1, 2 и 3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
І. Разгледан по същество, главният иск за признаване уволнението, извършено със Заповед №016/02.04.2018г.
на Директора на Домашен
социален патронаж – Сливен, за незаконно
и неговата отмяна е основателен.
Безспорно по делото е установено, че ищецът В.Д.И. е работил в ответния Домашен социален патронаж – Сливен по трудово правоотношение на длъжността „Завеждащ
административна служба“. Прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца е
извършено със Заповед №016/02.04.2018г. на Директора на Домашен социален патронаж –
Сливен. В заповедта като правно основание
за прекратяване на трудовото правоотношение е посочен чл.328, ал.1, т.2 от КТ –
съкращаване на щата поради закриване на длъжността, въз основа на посочено ново
щатно разписание на ДСП, в сила от
01.04.2018г.
В
чл.333 от КТ законодателят е предвидил предварителна закрила за определени
категории работници и служители при уволнение. Предварителната закрила се
прилага при определени, изчерпателно изброени основания за уволнение.
От доказателствата по
делото, събрани пред първоинстанционния съд, се установява по безспорен начин
обстоятелството, че ищецът В.Д.И. член на КТ „Подкрепа“, като е председател на синдикалната секция
/СС/ на КТ „Подкрепа“ в Домашен социален патронаж – Сливен, последната редовно
регистрирана към Синдикален регионален съюз /СРС/ на КТ „Подкрепа“ гр.Сливен и
Национална федерация/национален синдикат – САС „Подкрепа“.
Съгласно
разпоредбата на чл.333, ал.4 от КТ, когато това е предвидено в колективния
трудов договор, работодателят може да
уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване
на обема на работата след предварителното
съгласие на съответния синдикален орган в предприятието.
Следва
само да се посочи, че районният съд е изложил подробни мотиви защо приема за
приложима в случая защитата, предвидена в цитираната разпоредба на чл.333, ал.4
от КТ, вместо тази по чл.333, ал.3 от КТ, които въззивният съд споделя изцяло и
при липса на възражения във въззивната жалба в тази насока, няма да преповтаря.
Съображенията на районния съд са обосновани и базирани на постановените
задължителни указания на ВКС, дадени с ТР №9/12.12.2014г. по тълк.д.№9/2013г.
на ОСГК на ВКС.
В КТД, сключен между
работодателя Домашен
социален патронаж – Сливен и СО на КНБД и СС на КТ „Подкрепа“ на 21.06.2017г.,
в чл.1, ал.1 е предвидено изрично, че работодателят може да уволни работник или служител поради
съкращаване в щата или при намаляване обема на работата след предварително
писмено съгласие на синдикалното ръководство /синдикалния комитет/, съгласно
чл.333, ал.4 от КТ.
С
оглед тази, изрично предвидена в КТД разпоредба и факта, че трудовото правоотношение на ищеца И., безспорно член на КТ
„Подкрепа“ в предприятието на работодателя, е прекратено на основание
съкращаване на щата, то спрямо него са приложими разпоредбите на
предварителната закрила при уволнение, визирани в разпоредбата на чл.333, ал.4
от КТ.
В случая работодателят не
е получил изрично съгласие за уволнението на ищеца, нита е налице мълчаливо
дадено съгласие по смисъла на чл.18, ал.3 от КТД. Напротив, дадено е изрично несъгласие за това. Въззивният съд споделя изцяло правните
изводи на районния съд в тази насока, като изложените във въззивната жалба
оплаквания са изцяло неоснователни.
Категорично по делото е
установено отправяне на писмено искане от страна на работодателя до
Председателя на СРС на КТ „Подкрепа“ – Сливен /макар и на основание чл.333,
ал.3 от КТ, а не на основание чл.333, ал.4 от КТ и чл.18 от КТД/ за даване на
съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение, поради съкращаване на
щата с В.И., получена на 21.03.2018г. и нарочен отговор от 27.03.2018г. на
отправеното искане, с което председателят на СРС „Подкрепа“ – Сливен, именно в
това си качество, е изразил изрично несъгласие
за прекратяване на трудовото правоотношение с И.. Безспорно, отговорът е в
срока по чл.18, ал.3 от КТД, поради което категорично не е налице „мълчаливо
съгласие“ за уволнението, както счита неправилно представителя на работодателя.
Напротив, налице е изрично изразено несъгласие за уволнението на ищеца на
посоченото основание. Съдът споделя съображенията на първоинстанционния съд, че
председателят на СРС „Подкрепа“ – Сливен с отговора на искането на работодателя
е действал не в лично качество, а именно като представителен и изпълнителен
орган по чл.72, т.2 от Устава на КТ “Подкрепа“ и е изразил волята на
изпълнителния и регионалния съвет. По делото няма ангажирани доказателства,
опровергаващи този извод. В Устава на КТ „Подкрепа“ няма изрично разписана
процедура за вземане на решение в хипотезите на чл.333, ал.4 от КТ, няма
предвидена нарочна форма за това, поради което съдът приема, че изразеното
несъгласие в писмо, подписано от представителния орган на СРС – неговия
председател, изразява волята на синдикалния орган. В тази насока е и ТР
№4/17.12.2013г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГК на ВКС.
По този начин
предварителната защита, въведена с посочената императивна законова норма, не е
преодоляна и уволнението на ищеца, извършено с процесната заповед, въпреки
липсата на изискуемото по закон съгласие на съответния синдикален орган, е
незаконно и следва да се отмени на основание чл. 344, ал.3 от КТ без да се разглежда трудовия спор по
същество.
С оглед изложеното Заповед
№016/02.04.2018г. на Директора на Домашен социален патронаж – Сливен е незаконосъобразна и като такава следва да се отмени.
Макар и съдът да не следва
да разглежда спора по същество, за пълнота на изложението, следва да се посочи,
че уволнението е незаконосъобразно и на друго основание.
За
законосъобразността на уволнението на основание съкращаване в щата е необходимо
съкращаването да е налице към момента на уволнението, то и фактическото
премахване на съответната трудова функция да съвпадат, или уволнението да
следва съкращаването на щата. В случая уволнението е направено с процесната
заповед /без отработване на предизвестие/, в която е посочен като основание
чл.328, ал.1, т.2, изр. второ от КТ, във вр. с Решение №971/25.01.2018г. и
№644/27.04.2017г. на Общински съвет – Сливен и ново щатно разписание на ДСП, в
сила от 01.04.2018г. Като причини за прекратяване на трудовото
правоотношение е посочено „съкращаване на щата поради закриване на длъжността“.
Следва да се отбележи и факта, че на ищеца не е връчено предизвестие за
уволнение по смисъла на КТ, а писмо /на 19.03.2018г./, с което е уведомен, че с
длъжностно разписание на ДСП – Сливен, в сила от 01.04.2018г., длъжността,
която заема е определена за съкращаване, като му е поискано представяне на
информация в срок от 1 ден дали се ползва от закрила по чл.333 от КТ.
Двете
цитирани в уволнителната заповед решения на Общински съвет – Сливен касаят
приемане на план за финансово оздравяване на Община Сливен и приемане на
бюджета на Община Сливен за 2018г., но не и структурата на второстепенните
разпоредители с бюджетни средства, чийто проекто-бюджет е приет с Решение
№971/25.01.2018г.
По
отношение на щатното разписание на ДСП – Сливен, в сила от 01.04.2018г.,
посочено като фактическо основание за уволнението на ищеца, следва да се
посочи, че поради констатирано съществено различие между първоначално
представените именно от ответника – работодател две заверени копия, е изискан
оригинала на това щатно разписание. Видно от представения и приет като
доказателство по делото оригинал на щатното разписание на ДСП – Сливен, в сила
от 01.04.2018г. /л.200 от гр.д.№2554/2018г. по описа на СлРС/, длъжността,
заемана от ищеца – „Завеждащ административна служба“ – 1брой фигурира /т.4/ в
надлежно утвърденото от Кмета на Община Сливен длъжностно разписание на Домашен
социален патронаж – Сливен, в сила от 01.04.2018г. и е включена в утвърдената
обща численост на персонала. Следва само да се отбележи, че по делото е
представено копие на длъжностно разписание от 03.04.2018г. на длъжностите в ДСП
– Сливен, в което не фигурира длъжността „завеждащ административна служба“, но
оригинал на същото няма представен. Основанието обаче, посочено изрично в
атакуваната уволнителна заповед, е щатно разписание, в сила от 01.04.2018г., но
според него съкращаване на щата /закриване на длъжността на И./ не е
предвидено. Поради това не е налице посоченото в заповедта на директора на ДСП
– Сливен прекратително основание, което прави уволнението незаконосъобразно.
Поради
това, атакуваната заповед се явява незаконосъобразна и като такава следва да се отмени.
ІІ.
Основателността на главния иск обуславя основателността и на акцесорния иск за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Завеждащ
административна служба“ при Домашен социален патронаж –
Сливен. Този иск следва да бъде уважен, като за
основателността му е достатъчно уволнението да бъде признато за незаконно и да
бъде постановена отмяната му.
ІІІ. По отношение на иска
по чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ:
С оглед уважаването на
иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, основателна се явява и претенцията за
присъждане на
обезщетение за оставане без работа поради уволнението. Разпоредбата на чл.225, ал.1 от КТ, ангажираща
отговорността на работодателя за заплащане на обезщетение при незаконно
уволнение, предпоставя установяване на незаконността на уволнението и отмяната
му, както и причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа
/вредата/. Касае се за един осъдителен иск, с който ищеца иска да бъде осъден
ответния работодател да му заплати обезщетение за вредите, които е претърпял от
оставането си без работа поради незаконното уволнение.
Тежестта на доказване по
този иск е възложена на ищеца – той трябва да докаже оставането си без работа,
претърпените вреди и техния размер. В случая от събраните по делото доказателства
е установено обстоятелството, че ищеца В.И. е останал без работа в резултат на уволнението
за периода след уволнението до приключване на съдебното дирене в първата
инстанция, до който момент районният съд е присъдил обезщетение и който период
само е предмет на въззивното производство при липса на жалба от ищеца в
отхвърлителната част. В тази насока – относно оставането без работа на ищеца,
няма направени възражения във въззивната жалба. Следователно работодателят
следва да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за
този период за оставане без работа поради уволнението. Съгласно разпоредбата на
чл.228, ал.1 от КТ за определяне на размера на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ се взема брутното трудово възнаграждение, което работника е получил за
месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетението,
или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово
възнаграждение. Размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца,
предхождащ уволнението – м.март 2018г. е 875,70лв. Въз основа на него правилно
районният съд е определил обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ в размер на
сумата от 4378,50лв. – за пет месеца /до приключване на съдебното дирене пред
първата инстанция/. Както бе посочено, в отхвърлителната част над присъдения
/за пет месеца/ до пълния претендиран размер /за шест месеца/, първоинстанционното
решение не е обжалвано от ищеца и като такова е влязло в сила. Поради това
въззивната инстанция следва да потвърди решението на СлРС в неговата уважителна,
обжалвана от работодателя, част относно иска по чл.225, ал.1 от КТ, като
правилно и законосъобразно. Върху обезщетението следва да се присъди законната
лихва за забава, считано от подаване на исковата молба, както правилно е процедирал
районният съд.
Като
е достигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва
да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора, първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно и в частта относно присъдените на страните
по съразмерност разноски. Правилно ответния работодател е осъден да заплати на
основание чл.78, ал.6 от ГПК съответната държавна такса в полза на съдебната
власт.
Отговорността за разноски
за въззивното производство, с оглед изхода на спора по въззивната жалба –
неоснователност на същата, следва да се възложи на въззивника - работодател,
който следва да понесе своите така, както ги е направил и да заплати на
въззиваемия направените от него във въззивното производство разноски в
доказания размер от 580лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №1039/31.08.2018г., постановено по гр.д.№2554/2018г. по описа на Сливенски
районен съд, в обжалваните части, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Домашен социален патронаж – Сливен, с адрес на
управление: ******** да заплати на В.Д.И. с ЕГН **********,***, офис
№4 чрез адв.Т.Ч. сумата от 580лв.,
представляваща направени пред въззивната инстанция разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в
едномесечен срок, считано от деня на обявяването му – 16.11.2018г.
Препис от решението да се връчи на страните!
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.