Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 21.04.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на двадесет и девети март през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ОЛГА КАДЪНКОВА
ДЕСИСЛАВА ВЛАЙКОВА
при секретар А.Т., като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д. № 12939/2016 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Със съдебно решение от 09.05.2016 г. постановено по
гр.д.№ 35963/2015 г., по описа на СРС, 77-ми с-в е уважен предявеният от „А.П.” ЕООД с ЕИК ******** срещу „А.Г.” ЕООД, ЕИК ******** иск с правно основание чл.79 вр. с чл. 258 ЗЗД като ответникът е осъден да
заплати на ищеца сумата от 19 831.60 лв. -
дължимо възнаграждение по Договор за изработка от 01.10.2014г., с предмет
изработка на печатни изделия по заявка, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска - 24.06.2015г. до окончателното
изплащане и на основание чл. 78 ал.1 ГПК - сумата от 3 384.47 лв. - направени
съдебно-деловодни разноски.
Срещу решението на СРС е
постъпила въззивна жалба от ответника, в която са изложени съображения за
неговата незаконосъобразност и неправилност. Въззивникът поддържа, че приема за
правилен извода на първоинстанционния съд, че между страните е бил сключен
договор за изработка, като освен това те са били и в трайни търговски
отношения. Същото е становището му и във връзка с констатациите на съда, че по
повод на процесните вземания ищецът не е издал фактура, а само проформа такава.
Твърди, обаче че въпреки направеното от него изчерпателно оспорване в отговора
на исковата молба на дължимостта на претендираните вземания въз основа на
проформа фактурите, съдът не е обсъдил изобщо тяхното значение за
основателността на претенцията на ищеца и не е съобразил факта, че той няма как
да заплати и съответно и не дължи заплащане на извършената доставка докато не
му се издаде съответния първичен счетоводен документ. В тази връзка излага, че
представените по делото проформа фактури имат само уведомително значение между
страните и подлежат на предоговаряне в зависимост от изработеното и
евентуалните възражения на възложителя на работата.
Освен горното твърди, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че предаването на процесните стоки е било извършено на надлежно
упълномощено лице, съобразно изискванията на сключения договор за изработка. В
тази връзка заявява, че посочените в приемно-предавателните протоколи лица не
са имали право да го представляват в търговските отношения с ищеца по повод
приемането на стоки. Намира за
неправилно и заключението на първоинстанционния съд по повод наличието на
основание за приложението на чл. 301 ТЗ като излага, че в нотариалната покана
не са изложени никакви обстоятелства, от които може да се заключи, че се касае
за претендиране на вземания, такива каквито те са заявени в настоящето
производство и различни от тези, които са договорени по споразумението от
17.10.2014 г. Последното касаело изплащането на дължими суми по заявки, но за
друг период от време и обхваща само периода до датата на сключването му.
Въззивникът претендира съдебни разноски като представя
списък по реда на чл. 80 ГПК и представя писмени бележки.
Въззиваемата страна – „А.П.” ЕООД оспорва жалбата, като неоснователна. Моли
обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Претендира
разноски за производството, за което представя и списък по чл. 80 ГПК.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, а по отношение на неговата правилност съдът намира следното:
Безспорно е между страните, че са били в трайни
търговски отношение като израз на тях е и сключването на договор за изработка
от 01.10.2014 г., по силата на който „А.Г.” ЕООД
възложил на изпълнителя - „А.П.” ЕООД изработката на печатни изделия по писмена
заявка, в която се указват видът, броят, размерите, съдържанието и цветността
на съответните изделия, срокът за изработването и предаването им и единичните им
цени, срещу възнаграждение, уговорено в съответната писмена заявка, а ако в нея
не е установено нищо, изделията се заплащат в срок от 60 дни от датата на
получаване на готовата продукция - чл.2 ал.1 от Договора. Съгласно чл. 4,
възложителят е длъжен да заплаща на изпълнителя уговореното възнаграждение в
размера, по начина и в срока, определени в договора. Съгласно чл. 17, при
предаване и приемане на изработените печатни изделия, предмет на всяка една
заявка, се съставя двустранен приемо-предавателен протокол, който се подписва
от надлежно упълномощени представители на двете страни. Моментът на подписване
на съответния приемо-предавателен протокол се смята и за момент на изпълнение
на задължението на изпълнителя за всяка отделна заявка. В чл. 18 ал.2 и ал.3 от
Договора страните са уговорили, че рекламации за липси и явни недостатъци се правят
в момента на приемането, а такива за скрити недостатъци - в срок до 10 дни след
предаването на готовата продукция.
Не се спори и за това, че за
процесните вземания, претендирани като дължимо възнаграждение по договора за
изработка за доставени стоки за периода от септември до декември 2014 г. не са
издадени първични счетоводни документи – фактури, а само проформа фактури,
както и за това, че между страните съществуват неизпълнени задължения във
връзка с изработването на стоки за период, който само частично се покрива с
процесния, по повод на които е сключено споразумение от 17.10.2014 г., с което
се урежда изплащането на две вноски на сумата от 30 367,20 лв.( първа в размер
на 15183,60 с ДДС до 15.11.2014 г. и втора в размер на 15183,60 лв. със срок за
изпълнение до 31.12.2014 г.), както не се спори, че първата вноска по това споразумение е
заплатена.
Няма спор между страните и по
отношение на факта, че ответникът не е направил възражение/рекламация за
получените стоки съобразно изискванията на 264 ЗЗД и уговореното в договора за
изработка, както и по отношение на претендираната цена.
По делото е налице спор досежно
следните въпроси: Направени ли са заявки за изработването и доставянето на още
продукция за периода септември, октомври, ноември и декември 2014 г., съответно
изпълнена ли е заявката; налице ли е задължение
за плащане на претендираното възнаграждение за изпълнение на заявките през
посочения период след като не е издадена фактура; какъв е предметния обхват на
подписаното на 17.10.2014 г. споразумение и какво е значението му за настоящия
спор; твърдените доставки от страна на ищеца, приети ли са съобразно
изискванията на договора и съответно от лица, които имат представителна власт
по отношение на ответника, като в тази връзка спорно е и приложението на чл.
301 ТЗ, което е прието от първоинстанционния съд; Съответно налице ли е валидно
и дължимо изпълнение от страна на ищеца и съответно такова от страна на
ответника, какъв е неговия размер и срок за изпълнение и евентуално дали е
налице забава на плащането.
Събраните от първата инстанция доказателства
следва да се кредитират съобразно изразеното долу становище като пред
настоящият съд не са направени доказателствени искания.
От представените доказателства
се установява, че въз основа на съществуващото правоотношение по договор за
изработка от 01.10.2014 г. са съставени проформа-фактури и приемно- предавателни протоколи както
следва: за тези по приемо-предавателен протокол
от 01.10.2014г. - проформа-фактура № **********/29.09.2014г., за изработени 500
визитки на стойност 115.20 лв.; по приемо-предавателни протоколи от
18.09.2014г. и от 19.09.2014г. - проформа- фактура № **********/06.10.2014г. за
изработени 1500 бройки сп. Агрокомпас и вложки Лимагрейн- 1500 бр., на обща
стойност 5 048.40 лв.; за тези по приемо- предавателен протокол от 17.11.2014г.-
проформа фактура № **********/28.11.2014г. за 800 бр. календари на стойност 1
915.20 лв., за тези по приемо-предавателни протоколи от 22.10.2014г. и
24.10.2014г.-проформа- фактура № **********/22.10.2014г. за 1500 бр. сп.
Агрокомпас на стойност 6 223.20 лв., за тези по приемо-предавателни протоколи
от 25.11.2014, 25.11.2014г. и 27.11.2014г.-проформа-фактура № **********/28.11.2014г.
за 1500 бройки сп. Агрокомпас и вложки Лимагрейн-1500 бр., на обща стойност 4
928.40 лв. и за тези по приемо -предавателен протокол от 19.12.2014г,- проформа
- фактура № **********/04.03.2015г. за 800 бр. сп. Агрокомпас, 800 бр.
показалец и 800 бр. тайтън, на обща стойност 3 954 лв.
По отношение на възраженията на
ответника във връзка с представените приемно-предавателни протоколи настоящата
съдебна инстанция намира следното: Приемането на стоките, изработени по
договора е следвало да се извършва съобразно изискванията на чл.17 от Договора
за изработка въз основа на който за тази дейност се изисква изрично
упълномощаване на лицата по приеманите и предаването. Не се спори между
страните, че от страна на изпълнителя това изискване е било спазено, но
съществува спор по въпроса дали то е било налице за страната на възложителя.
От събраните по делото доказателства, се
установи, че последното не е изпълнено. Видно от представените приемно –
предавателни протоколи те са подписвани от различни лица, без в тях да е
отбелязано длъжността на приемащия както и наличието на упълномощаване.
(противно на показанията на свидетелката, която твърди, че приемането винаги се
е осъществявало от лицето Б. Борисов, предвид което показанията и в тази им
част не се кредитират, поради противоречие с останалия доказателствен
материал). При наличието на представени и други приемно предавателни протоколи
(пр. лист 165 от първоинстанционното дело) за различен от процесния период, но
касаещи трайните търговски отношения между страните, както и при липсата на
противно твърдение от страна на ответника, може да се заключи, че стандартна
търговска практика между дружествата е била възложителят просто да изпраща някой
да приеме стоката и съответно тя да бъде разпределена и по куриери. С оглед
запазването на собствения си правен и икономически интерес и като професионално
осъществяващ търговска дейност, която изисква грижата не просто на добрия
стопанин, а тази на добрия търговец и съобразно изискванията на добрата
търговска практика, изпълнителят по процесния договор е следвало да осигури
изпълнението на изискванията му при приемането на стоката като откаже да я
предостави на лице, без изискуемото упълномощаване. Съответно е трябвало така да
изготви документите по предаването, че от тях да е видно на каква длъжност и с
какви пълномощия разполага приемащия от името на ответника. Видно е, че това не
е било сторено, но изискванията на договора не могат да бъдат мълчаливо
променени от страните съобразно
заложената в него тяхна изрична воля( чл. 33 от същия).
Въпреки горното, съдът приема, че
с получаването на нотариалната покана, отправена от ищеца и получена редовно на
31.03.2015 г., ответното дружество е било уведомено, че в процесния период се
извършват някакви търговски сделки с ищеца от негово име. Действително в
поканата липсва конкретно описание на основанието, на което се претендира
сумата, но е посочено, че следва да се заплатят 19 831,60 лв. с ДДС.
Посочената сума явно неотговаря на тази, която е била договорена по
споразумението от 17.10.2014 г.( както като първа, така и като втора вноска),
което е добре известно на ищцовото дружество. С оглед изискването за
професионално поведение, добра търговска практика и завишена грижа към
търговските дела, ищецът е следвало да прояви активно поведение и да се
информира защо и на какво основание неговия траен търговски партньор изисква от
него заплащане на сумата. С още по голяма тежест това се изисква от него като
професионален търговец щом намира, че няма други задължения към ищеца освен
тези по посоченото споразумение и че няма търговски отношения с него от ноември
2014 г. Ответникът обаче е бездействал и не е възразил веднага, че от негово
име се извършват правни действия с правно значение без представителна власт, с
което е предизвикал влизането в действие на разпоредбата на чл. 301 ТЗ. Предвид
приетото възраженията на ответника по реда на подаване на заявката до
изпълнителя са ирелеванти за крайния изход на спора, макар че в тази връзка
следва да се изложи, че изискванията на чл. 1, ал.4 от Договора са спазени.
По възраженията на въззивника
във връзка с издадените проформа фактури и липсата на самите фактури за
задължението, както и за правното значение на тези факти за изхода на спора,
съдът намира следното: Проформа фактурите са издадени и обичайно се издават в
търговската практика с цел да бъде конкретизирана стоката/услугата,
количеството и цената вкл. с ДДС в полза на лицето, което е поело задължението
да извърши плащане. Те нямат характер на счетоводен документ и фактът, че не са
подписани от ищеца не оказва правно значение, доколкото както е изложено горе
последният е приел стоката, така както му е предадена и съответно дължи
възнаграждението за нея. В хода на делото, а и извънсъдебно, ответникът не е
правил възражения по претендираната цена на посочените стоки за единична бройка или общ размер, предвид което
съдът приема, че това е обичайната цена, на която стоките са били предоставяни
на този възложител в трайните търговски отношения между страните.
Неиздаването на фактура от
страна на данъчно задълженото лице по смисъла на ЗДДС не води до отпадане на
основното задължение за заплащане на договореното възнаграждение по договора за
изработка без ДДС, макар че представлява нарушение на чл.113 от ЗДДС. За
последното е предвидена административна санкция и други неблагоприятни
последици за нарушителя. За частта от възнаграждението обаче, която съставлява
ДДС ищецът, в качеството на доставчик, няма право да претендира заплащане от
страна на ответника преди да издаде фактурата. При възникване на данъчното
събитие ищцовата страна не е издала фактура и съответно не е начислила ДДС,
поради което не е налице основание да претендира заплащането му от възложителя.
Последният дължи ДДС при доказване от страна на доставчика на начисляването на
този данък, което става с издаването и представянето на първичния счетоводен
документ. Следователно тази част от възнаграждението може основателно да се
претендира единствено след издаването на фактурата, като късното й издаване не представлява
пречка.(Определение № 747/19.10.2012 г., постановено по 1228/2012 г. на ВКС).
С оглед подробно изложените
мотиви настоящата съдебна инстанция приема, че предявената претенция е частично
основателна и ответникът следва да заплати на ищеца сумата, която се дължи като
договорено възнаграждение по договора за изработка в размер на 15 865,28
лв. без ДДС, като искът се отхвърля за размера от 3 966,32 лв.,
представляващ част от възнаграждението по същия договор във вид на ДДС.
Претенцията следва да се уважи ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба.
С оглед изхода на спора и
своевременно направените искания на
страните следва да се присъдят и разноски за делото, предвид което съдът
определя А.П. ЕООД да заплати на А.Г. ЕООД сумите от 300 лв. разноски за
първоинстанционното производство и 559,32 лв. разноски за въззивното
производство. А.Г. ЕООД следва да заплати на А.П. ЕООД сумите от 2707,57 лв.
разноски за първоинстанционното
производство и 1080 лв. за въззивното производство.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-г състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ съдебно решение от 09.05.2016 г. постановено по гр.д.№ 35963/2015 г., по
описа на СРС, 77-ми с-в., в частта, с която е уважен предявеният от „А.П.” ЕООД с ЕИК ******** срещу „А.Г.” ЕООД, ЕИК ******** иск с правно основание чл.79 вр. с чл. 258 ЗЗД за сумата над 15 865,28
лв. до пълния предявен размер на иска в размер на 19 831, 60 лв. ( т.е. за
сумата от 3 966,32 лв.) -
дължимо възнаграждение по Договор за изработка от 01.10.2014г., с предмет
изработка на печатни изделия по заявка, ведно със законната лихва върху сумата
от 3 966,32 лв., считано от предявяване на иска - 24.06.2015г. до окончателното
изплащане, както и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.П.” ЕООД, ЕИК ******** срещу „А.Г.” ЕООД, ЕИК ********,
иск с правно основание чл.79 вр. с чл. 258 ЗЗД за сумата над 15 865,28 лв.
до пълния предявен размер на иска в размер на 19 831, 60 лв. ( т.е. за
сумата от 3 966,32 лв.), съставляваща дължимо ДДС върху възнаграждението по
Договор за изработка от 01.10.2014г., с предмет изработка на печатни изделия по
заявка, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 09.05.2016 г. постановено по гр.д.№ 35963/2015 г., по
описа на СРС, 77-ми с-в в останалата част, с която е уважен искът на „А.П.”
ЕООД, ЕИК ******** и „А.Г.” ЕООД, ЕИК ********
е осъдено да му заплати сумата от 15 865,28 лв., представляваща
възнаграждение по Договор за изработка от 01.10.2014г., с предмет изработка на
печатни изделия по заявка без ДДС.
ОСЪЖДА А.П. ЕООД да заплати на А.Г. ЕООД сумите от 300 лв. деловодни разноски
за първоинстанционното производство и 559,32 лв. деловодни разноски за
въззивното производство.
ОСЪЖДА
А.Г. ЕООД да заплати на А.П. ЕООД сумите от 2707,57 лв. разноски за
първоинстанционното производство и 1080
лв. за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1./ 2./