Решение по дело №59/2022 на Районен съд - Варна

МОТИВИ
КЪМ РЕШЕНИЕ ПО НОХД № 59 ПО ОПИСА НА ВАРНЕСКИ
РАЙОНЕН СЪД ЗА 2022ГОДИНА, VІ СЪСТАВ.

ВРС е внесен обвинителен акт № 9 от адм. ръководител на РП Варна, по
който е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия Д.
П. К. ЕГН ********** за извършено от него престъпление от общ характер,
наказуемо по чл.316 вр. чл. 308, ал.1 от НК за това, че на 17.02.2020г. в
гр.Варна, в Областен отдел „Автомобилна администрация" гр.Варна, пред
Женя Николаева Хубенова, главен специалист в Областен отдел
„Автомобилна администрация" гр.Варна, съзнателно се е ползвал от
преправен официален документ - свидетелство за съдимост с peг. №
00730/17.02.2020 г., издадено от Районен съд-Варна, на името на Д. П. К., като
от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
С определение постановено в открито разпоредително заседание
проведено на 28.03.2022год. производството е било насрочено за разглеждане
по реда на глава 28-ма от НПК.
В с.з. представителят на прокуратурата изразява становище за
безспорна доказаност на повдигнатото обвинение, както от обективна така и
от субективна страна както и за наличие на предпоставките визирани в
нормата на чл.78а от НК. Счита, че е справедливо на подсъдимия да бъде
наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв.. По
отношение на направените но хода на досъдебното производство разноски
изразява становище, че следва да бъдат възложени на подсъдимия.
Във фазата по съществото на делото защитникът на подсъдимия – адв.
Вл. също пледира за освобождаване на подсъдимия от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК като отправя искане за налагане на адм.
наказание глоба в минимален размер – 1000лв. Същият обаче счита, че се
касае за маловажен случай по чл. 308, ал.4 от НК.
Подсъдимият заявява, че се признава за виновен по повдигнатото му
обвинение, че съжалява за това което е направил и моли за минимално
наказание. В дадената му последна дума заявява, че поддържа казаното от
адвоката му.
От фактическа страна съдът приема за установени следните
обстоятелства:
Подс. К. бил роден в гр.Разград, но живеел в гр.Варна. Същият бил
осъждан веднъж и реабилитиран за това осъждане. След реабилитацията с
присъда постановена от ВРС по НОХД № 5645/2015год., влязла в сила на
23.12.2015год., същият бил освободен от наказателна отговорност за
извършено на 08.06.2015год. престъпление по чл.354а, ал.5 вр. ал.З, т.1, пр.1
от НК като му било наложено административно наказание „Глоба". След
1

влизане в сила на посочената присъда (след 23.12.2015год.) петкратно по
искане на подсъдимия, на същия били издавани от Районен съд -
Варна,свидетелства за съдимост, последното с дата 15.03.2018 г., като във
всичките свидетелства за съдимост било посочено, че той бил лице, което
„НЕ Е ОСЪЖДАНО". (
През месец февруари 2020год. подсъдимият решил да подаде в ОО
„Автомобилна администрация“ Варна заявление за придобиване на
удостоверение за професионална компетентност за водач на таксиметров
автомобил. За снабдяване с такова удостоверение подсъдимият следвало
освен заявлението да представи и редица други документи един от които и
свидетелство за съдимост. Вместо да се снабди със свидетелство за съдимост
по предвидения в нормативната уредба ред - подаване на заявление в
Районния съд, съответно издаване на свидетелство от съда, подсъдимият се
снабдил с неистинско такова, неиздадено от надлежните органи. Същият се
снабдил със свидетелство за съдимост, което било изготвено след сканиране
на истински документ, представляващ свидетелство за съдимост, издадено от
Районен съд-Варна, подписано от районен съдия Силвия Обрешкова и
служител бюро съдимост К. Й., чийто образец бил на свидетелство за
съдимост на осъждано лице - в него имало графа за полагане на подпис от
„Районен съдия", за разлика от образеца за неосъждани лица в който подпис
на съдия нямало. След сканирането съдържанието на документ било
обработено с компютърна програма, а след това документът бил принтиран
посредством цветен лазерен принтер на обикновена хартия със съответните
мастила за принтираща техника и разпечатан в размери 210x297 мм. В така
изготвения документ било посочено, че Районен съд - Варна удостоверява, че
от справка, направена в Бюрото за съдимост при Районен съд-Разград, било
установено, че лицето Д. П.К. с ЕГН ********** - роден на 30.03.1**год. в
град Разград, с българско гражданство и настоящ адрес в град Варна, с
упоменати в документа данни за родители - „не е осъждано". В документът
бил вписан peг. № 00730 и дата на издаване 17.02.2020 г. като в графата
„настоящото важи за:“ не било посочено нищо.В документа било посочено
също така че същият е подписан от районен съдия С.О. и служител бюро
съдимост К. Й..
На 17.02.2020год. подсъдимият отишъл в ОО “Автомобилна
администрация Варна“ за да подаде заявление за издаване на удостоверение
за професионална компетентност за водач на таксиметров автомобил. Същият
отишъл на гише обслужвано от св. Ж. Ни.Х., главен специалист в отдела и
заявил, че желаел да подаде заявление за допускане до изпит за придобиване
на удостоверение за професионална компетентност за водач на таксиметров
автомобил. Подсъдимият представил на св. Х. личната си карта, както и
свидетелство за управление на МПС, удостоверение от Сектор ПП при ОД на
МВР - Варна, касаещо справка за наложените му наказания и ЗППАМ в
качеството му на водач на МПС както и заявление за допускането до изпита.
Св. Хубенова насрочила на подсъдимия дата и час за явяване изпит след
2

което по електронен път, чрез сайта на Министерството на правосъдието,
същата предприела действия по издаване на електронно свидетелство за
съдимост на подс. К.. В кръга на служебните си правомощия св. Х. можела да
издава ел.свидетелства за съдимост, но само по отношение на лица, за които
не бил издаван бюлетин за съдимост. След извършване на справка в сайта на
МП св. Х. установила, че не може да бъде издадено ел. свидетелство за
съдимост на подсъдимия, тъй като имало издаден бюлетин за съдимост. В
тези случаи съгласно т. 6.2 от Заповед № РД-01-127/20.02.2020 г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация" от кандидата се изисквало той да представи свидетелство за
съдимост и Х. уведомила за това подсъдимия. Същият й представил
неистинското такова с което се бил снабдил по-рано, а именно Свидетелство
за съдимост рег.№ 00730 от 17.02.2020год. с посочен издател районен съд
Варна и с фигуриращи върху него подписи срещу „районен съдия“ и срещу
„служител бюро съдимост“. Св. Хубенова взела предоставеното й от
подсъдимия свидетелството за съдимост и веднага забелязала, че то било
странно оцветено и шрифтът му бил леко размазан. Тя обаче го приела и го
приложила към заявлението на подс. К.. След като последния напуснал
сградата св. Х.направила запитване до Районен съд-Варна във връзка с
представеното от подсъдимия свидетелство за съдимост по неговия номер и
дата на издаване и получила отговор, че такова свидетелство не му е било
издавано и не съществува в електронната система на Бюро съдимост при
Районен съд - Варна.
Служител на Бюро Съдимост при ВРС изготвил докладна във връзка с
получено писмо рег.№ 34-14-10-747/2/09.03.2020год. от РД „АА“ Варна в
която посочил, че след извършена справка в ел.архив се установило, че за
лицето Д. П.в К. ЕГН **********, р. Разград има издавани свидетелства за
съдимост като последното е № 10465/15.03.2018год. Посочил също така, че
няма издавано свидетелство за съдимост под № 00730 от 17.02.2020год. за
това лице, че не съществува такава номерация в ел. система, Изпратен бил
сигнал до ВРП в резултат на което било образувано досъдебно производство.
В хода на производството св. Х. предала доброволно предоставеното и
от подсъдимия свидетелство за съдимост рег.№ 00730 от 17.02.2020год.
Назначена била съдебно техническа експертиза изготвена от вещото
лице Зл. Д. от заключението на която се установило, че представената за
изследване печатна бланка – Свидетелство за съдимост рег.№
00730/17.02.2020г. на Бюро за съдимост при РС Варна, не съответства по
размери на представените сравнителни образци, не е вписано в
свидетелството за къде да послужи, различен шрифт на част от текста за
адреса в гр.Варна (съответства на шрифта на свидетелство образец, в който
адреса е в гр.Карнобат), не съответства на бланките – сравнителни образци с
текст „НЕ Е ОСЪЖДАНО“, в които няма текст“Районен съдия“ (съответства
на свидетелство – образец с текст „Е ОСЪЖДАНО“). В заключението си
експерта посочил, че изследвания документ Свидетелство за съдимост рег.№
3

00730/17.02.2020год. е неистински, както че е изготвен вероятно на чрез
сканиране на истински документ, обработен с компютърна програма и след
това е принтиран посредством цветен лазерен принтер на обикновена хартия
със съответните мастила за принтираща техника. Посочил също така, че
отпечатъкът от печат на РС Варна, Бюро съдимост, в долния десен ъгъл на
свидетелството за съдимост рег.№ 00730/17.02.2020год. не съвпада с
отпечатъците от кръгъл печат на „Районен съд – Бюро съдимост – Варна“,
както и че не представлява тампонен отпечатък, а е цветно принтирано копие.
От приобщената по делото справка съдимост на подс. Костов се
установява, че същият е неосъждан.
Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз основа на
всички събрани в хода на наказателното производство доказателства –
самопризнанията на подс. К., показанията на св. Ж. Х., заключение по
назначена съдебно-техническа експертиза изготвена от в.л. З. Д. докладна
записка от завеждащ служба „Бюро съдимост“ при РС – Варна, протокол за
доброволно предаване, свидетелство за съдимост рег.№
00730/17.02.2020год,.справка за съдимост, справка от държавен съдебен
изпълнител М.Ж. и всички останалите събрани в хода на производството
писмени доказателства, като така посочените доказателства са
непротиворечиви, взаимнодопълващи се и се кредитират от съда изцяло с
доверие. Преценени поотделно и в своята съвкупност така посочените
доказателства не налагат различни изводи.
От показанията св. Х. се установява начина на извършване на
инкриминираното деяние, а именно представянето, ползването от
подсъдимия на 17.02.2020год. на инкриминирания неистински документ –
свидетелство за съдимост рег.№ 00730/17.02.2020год. пред нея като служител
на ОО „АА“ Варна.
Съдът намира показанията на св. Х. за логични, последователни и
кореспондиращи в пълна степен с останалия събран по делото доказателствен
материал – заключение по назначена съдебно-техническа експертиза,
заявление изходящо от подсъдимия Д. К. до началника на ОО“ АА“ Варна №
34-14-10-747/12.02.2020год., справка(разпечатка) от сайта на МП за
ел.свидетелства за съдимост, справка за издадени на подсъдимия
свидетелства за съдимост изходяща от ВРС ведно с приложени към нея
преписи на такива изведени от електронния архив на Бюро съдимост при
ВРС, поради което и кредитира същите изцяло. Съдът кредитира изцяло и
останалите събраните по делото писмени доказателства, които косвено
подкрепят основните за предмета на доказване факти.
Заключението по изготвената в хода на досъдебното производство
съдебно техническа експертиза съдът кредитира изцяло като компетентно
изготвена, с необходимите професионални познания и опит в съответната
област. Същата е неоспорена от страните и съответства на останалите
събрани по делото доказателства.
4

Съобразно така установената фактическа обстановка съдът приема за
установено от правна страна следното:

Подсъдимият Димитър Павлов Костов е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление наказуемо по чл.316, вр. чл. 308,
ал.1 от НК за това, че на 17.02.2020г. в гр.Варна, в Областен отдел
„Автомобилна администрация" гр.Варна, пред Женя Николаева Хубенова,
главен специалист в Областен отдел „Автомобилна администрация" гр.Варна,
съзнателно се е ползвал от неистински официален документ - свидетелство за
съдимост с peг. № 00730/17.02.2020 г., издадено от Районен съд-Варна, на
името на Димитър Павлов Костов, като от него за самото му съставяне не
може да се търси наказателна отговорност.
Това престъпление предполага наличността на съществуващ неистински
официален документ, като съставянето му не е извършено от дееца.
Обект на престъплението са обществените отношения свързани с
правилното осъществяване на дейността на държавния и обществен апарат,
тъй като документите /официалните/ са писмени изявления на длъжностни
лица, извършени при осъществяването на тяхната служба.
Субект на престъплението може да бъде всяко лице, което не е било
участник в противоправното съставяне на неверния документ.
От субективна страна престъплението може да бъде извършено само
умишлено като умисълът винаги е пряк - деецът трябва да съзнава
общественоопасния характер на деянието, да предвижда общественоопасните
последици и да ги иска.
Изпълнителното деяние се изразява в самото ползване на
противоправно съставеният документ като това се изразява в неговата
употреба като редовен документ с оглед претендираното негово правно
значение.
За да е осъществено изпълнителното деяние е необходимо деецът да е
знаел, че документът е неистински и въпреки това да го представя като
редовен такъв. Престъплението е довършено с употребата на противоправно
съставения документ без да се изисква настъпването на вредоносен резултат.
Легалната дефиниция за неистински документ е дадена в нормата на чл.
93, т.6 от НК. Съгласно същата „неистински документ” е този на който е
предаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а
не на това което действително го е съставило. Очевидно от нормата е, че
неистинският документ е свързан с авторството (не изхожда от сочения в
него автор), и не се влияе нито от съдържанието, нито от някакви
допълнителни реквизити като печати, изходящи номера и пр.
В случая в хода на съдебното следствие по безспорен и категоричен
начин бе установено, че на инкриминираната дата 17.02.2020год.
5

подсъдимият при подаване на заявление за допускането до изпит за
придобиване на удостоверение за професионална компетентност за „Водач на
таксиметров автомобил“ е представил в ОО „АА“ Варна свидетелство за
съдимост рег.№ 00730/17.02.2020год. издадено на негово име от Районен съд
Варна. В горната насока са както показанията на св. Хубенова така и
приложените към делото – заявление № 34-14-10-747/17.02.2020год.
изходящо от подсъдимия и свидетелство за съдимост рег.№
00730/17.02.2020год.
От друга страна по безспорен и категоричен начин от заключението на
назначената по делото и кредитирана изцяло от съда съдебно-техническа
експертиза се установява, че представеното от подсъдимия свидетелство за
съдимост е неистински документ – не било подписано нито Районен съдия
Силвия Обрешкова, нито от служител Бюро съдимост Катя Йорданова, а е
било изготвено чрез сканиране на истински документ обработен с
компютърна програма и след това принтиран на лазерен принтер, на
обикновена хартия със съответните мастила за принтираща техника. В
подкрепа на горното са и приобщените по делото писмени доказателства, а
именно докладна записка от Катя Йорданова – завеждащ служба „Бюро
съдимост“ при РС Варна, както и справка за всички издадени на подсъдимия
от РС Врана свидетелства за съдимост. Видно от нея на подсъдимия са били
издадени 8бр. свидетелства за съдимост като последното е било издадено на
15.036.2018год. и е било с № 10465.
И доколкото посочените по-горе лица не са действителните автори на
документа въпреки, че са посочени в него като такива, то документа е
неистински по смисъла на чл.93, т.6 от НК. Доколкото за издаването на
свидетелства за съдимост е налице определен законов ред и форма и същите
се издават от длъжностни лица в кръга на службата им, то документа е и
официален.
На следващо място по делото безспорно бе установено и това, че
подсъдимият е знаел, че свидетелството за съдимост което представя е
неистинско. Същият е бил наясно какъв е редът за издаване на свидетелства
за съдимост – подаване на молба заявление по образец до съответния районен
съд придружена с представени в оригинал лична карта, препис от акта за
раждане или удостоверение за раждане или друг документ, издаден от
компетентен орган, удостоверяващ данни за родителите, както доказателства
за платена държавна такса. По негово искане в предходен момент са му били
издадени 8бр такива свидетелства. Наясно е бил и с това, че конкретното
представено пред органите на ОО „АА“ Варна свидетелство за съдимост не е
било издадено по този ред от ВРС – не е подавал молба, не е представял
документи и т.н.
Престъплението е било осъществено от него с пряк умисъл. Костов е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и ги е искал. Съзнавал, е че
6

документа който представя е неистински, че не е издаден от ВРС, съответно
не е подписан от негови служители и въпреки това, го е представил пред ОО
„АА“ Варна като един от задължителните документи изискуеми за допускане
до изпит, съответно издаване на удостоверение за професионална
компетентност за „водач на таксиметров автомобил“.
От друга страна по делото не са налице и каквито и да било
доказателства установяващи подсъдимият да е взел участие в изготвянето на
документа, което пък обуславя квалификацията по чл. 316 от НК.
Що се касае до изразеното от защитата становище, че престъплението
би могло да се квалифицира като маловажен случай, тъй като отразените в
представения документ факти били верни, то не се споделя от съда първо
защото в случая съдържанието на документа, в частност отразените в него
факти са без всякакво значение за неговата истинност.Последната както бе
посочено по-горе касае автора и второ защото в случая се касае за неистински
документ на който е придаден вид, че е издаден от съд, подписан от съдия
което само по-себе си говори на завишена степен на обществена опасност на
това престъпление, което принципно е формално, на просто извършване и не
предвижда настъпването на някакви допълнителни вреди. Вредните
последици настъпват в момента на представянето на документа.
Като смекчаващи наказателната отговорност на обв. Костов
обстоятелства съдът прие неговите самопризнания и проявеното критично
отношение към извършеното. Чистото съдебно минало на подсъдимия съдът
не отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство доколкото то в
случая е предпоставка за разглеждане на производството по глава 28-ма от
НПК. В този смисъл е налице и константна практика на ВКС.
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира.
За да определи наказанието на подсъдимия съдът прецени степента на
обществена опасност на конкретното деяние и тази на дееца, както и данните
за личността на същия и счете, че в настоящия случай са налице
предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност
и налагане на административно наказание на обвиняемия, тъй като същият е с
чисто съдебно минало, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на глава VІІІ, раздел ІV от НК, от деянието не са причинени съставомерни
имуществени вреди, а за извършеното от него престъпление в специалната
част на НК е предвидено наказание лишаване от свобода до три години.
Като отчете наличието само на смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства от една страна и от друга съобразявайки семейното и имотно
състояние на подсъдимия съдът прецени, че в случаят целите на адм.
наказание ще бъдат постигнати като на същия бъде наложено адм.наказание
глоба в размер на минималния предвиден в закона, а именно в размер на
1000лв.
Доколкото в приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия
има отбелязване за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.
7

78а от НК съдът намира за нужно да направи коментар защо в случая въпреки
това отбелязване приема, че предпоставките за освобождаване от наказателна
отговорност са налице.
Видно от справката за съдимост на подсъдимия с присъда постановена
от ВРС по НОХД № 5645/2015год. същият е бил освободен от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК като му е било наложено адм. наказание
глоба в размер на 5000лв. Присъдата е влязла в сила на 23.12.2015год. Видно
от приобщеното по делото писмо изходящо от Държавен съдебен изпълнител
при ВРС М.Желев за тази сума е имало образувано изпълнително дело №
20173110402008 като същата е била заплатена на 08.02.2017год. и
изпълнителното производство е било прекратено. В подкрепа на горното е и
представения от подсъдимия и приобщен по делото препис от платежно
нареждане № 70710593/08.02.2017год.. И след като от изтърпяването на
наказанието до инкриминираната дата по настоящото наказателно
производство са изминали три години, то няма каквато и да било пречка
разпоредбата на чл. 78а от НК да бъде приложена. В този смисъл са и
задължителните указания дадени с ППВС № 7 от 04.11.1985год. по н.д. №
4/85год.
На основание чл. 304 от НПК съдът оправда подсъдимия съзнателно да
се е ползвал от преправен документ по следните съображения:
При преправения документ деецът използва за своите цели
предварителната даденост на съществуващ истински документ изготвен
именно от лицето което фигурира като негов автор и именно този истински
документ бива използван чрез преправка, т.е. чрез внасяне на промени в
съществени елементи на изразеното в него мисловно съдържание и правно
значение – например заличава име и написва своето не негово място, в
разрешително или паспорт, променя цифрата на дългов запис в датата на
срока за изпълнение и т.н. С други думи при преправения документ деецът
използва основата на истински документ и чрез преправки създава отново
писмено изявление, каквото привидния автор (автора на документа в
първоначалния му вид) не е обективирал. В настоящия случай обаче това не е
така и това се установява по категоричен начин от заключението на
назначената съдебно-техническа експертиза. Видно от същото представения
от подсъдимия документ е бил изготвен след сканиране на истински такъв,
обработен с компютърна програма и след това принтиран с лазерен, цветен
принтер на обикновена хартия. Видно от заключението На следващо място
установява се също така, че размерите на свидетелството за съдимост
представено от подсъдимия не отговарят на тези на образците на свидетелства
за съдимост издавани от компетентния орган, а положените в документа
подписи за съдия и служител на бюро съдимост не са първично положени със
синя химикална паста, а са цветни принтерни копия.
Като отчете, че в хода на д.п. наказателно производство са били
направени разноски за изготвяне на съдебно-техническа експертиза в размер
8

на 158.86лв., на основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да
заплати посочената по-горе сума в в полза на държавата по сметка на ОД на
МВР Варна.
Водим от горното съдът постанови решението си.

Съдия при Районен съд – Варна:

9

Номер на акта:	424
Дата:	28 март 2022 г. (в сила от 13 април 2022 г.)
Съдия:	Радостина Методиева

Дело:	20223110200059
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 януари 2022 г.

Решение по дело №59/2022 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите