РЕШЕНИЕ
№ 1022
гр. Бургас, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20222120202099 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Й. Г. К., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 20-0346-000217 от 15.09.2020 г., издадено от началник група към РУ
Созопол при ОД на МВР – Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 638, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 461, т. 1 КЗ за извършено нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ му е наложено
наказание „глоба” в размер на 250 лв.
В жалбата се излагат твърдения, че към момента на проверката жалбоподателят не е
управлявал собствения си лек автомобил „Тойота ****“ с рег. № *******, а е управлявал лек
автомобил „Субару А.“ с рег. № ******. С тези доводи моли НП да бъде отменено.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. П.. Поддържа
жалбата и доразвива изложените в нея съображения. Претендира разноски за всички
инстанции.
Административнонаказващият орган началник група към РУ Созопол при ОД на МВР
– Бургас редовно уведомен, не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията
и доводите, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 16.08.2020 г. около 02:00 часа в община С. по път Общински на к-г „Г.“
жалбоподателят управлявал лек автомобил „Субару А.“ с рег. № *******, собственост на
П.Н.Т.. Управляваният от жалбоподателя автомобил бил спрян за проверка от полицейски
1
служители. Свидетелят В. В. В. служител в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –
Сливен бил командирован да изпълнява служебните си задължения на територията на
община С.. В същото време свидетелят В. се намирал в паркиран служебен автомобил и
извършвал проверки за употреба за алкохол и наркотични вещества на спрените водачи.
След като жалбоподателят бил спрян за извършване на проверка същият отишъл при
свидетеля В.. Свидетелят В. поискал документите на управлявания от жалбоподателя
автомобил. Жалбоподателят представил документите на собствения си лек автомобил
„Тойота ****“ с рег. № *******, а не на управлявания от него лек автомобил „Субару А.“ с
рег. № А******. След извършена проверка със служебен таблет свидетелят В. констатирал,
че няма сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за собствения на
жалбоподателя лек автомобил „Тойота ****“ с рег. № *******. По тази причина срещу
жалбоподателя бил съставен от свидетеля В. АУАН за това, че като собственик не е
сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за собствения му
лек автомобил „Тойота ****“ с рег. № *******. Впоследствие било издадено обжалваното в
настоящото производство НП, с което жалбоподателят е бил наказан, за това, че на
16.08.2020 г. около 02:00 часа в община С. до к-г Г. е управлявал собствения си лек
автомобил „Тойота ****“ с рег. № *******, за който не е имало сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Показанията на свидетеля
В. В. са обективни, логични, безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните писмени
доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установената от съда фактическа обстановка.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че в административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които обуславят отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
След запознаване със съдържанието на двата акта (АУАН и НП) и след изслушване на
показанията на актосъставителя В. В., съдът констатира, че в наказателното постановление е
описана фактическа обстановка, която не кореспондира на безспорно установената от
събрания доказателствен материал. От показанията на свидетеля В. се установява, че при
извършване на проверката на процесната дата и час жалбоподателят е представил
документите на собствения си автомобил „Тойота ****“ с рег. № *******, а в
действителност е управлявал друг автомобил. Това обстоятелство неправилно е било
отразено в НП, като видно от обстоятелствената му част АНО е посочил, че на 16.08.2020 г.
2
около 02:00 часа в община С. до к-г „Г.“ жалбоподателят е управлявал собствения си лек
автомобил „Тойота ****“ с рег. № *******. Констатираното противоречие във вменените на
жалбоподателя фактически положения от АУАН и НП е съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като нарушава правото на защита на жалбоподателя. Липсата на
единство на фактите от АУАН и НП води до неяснота на вмененото на жалбоподателя
нарушение.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
Предвид извода на съда за основателност на жалбата и за отмяна на обжалваното
наказателно постановление, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя следва да се
заплатят направените разноски за изплатено адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят
претендира разноски за всички инстанции при разглеждане на делото. Настоящото
производство е второ по ред. Първоначално е било образувано по подадената жалба НАХД
№ 3997/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас. По делото е представен договор за правна
защита и съдействие, видно от който е изплатено възнаграждение от жалбоподателя на
адвокат в размер на 400 лева. С решение по НАХД № 3997/2021 г. по описа на Районен съд
– Бургас, съдът е потвърдил процесното наказателното постановление. Срещу решението е
била подадена жалба и в било образувано КАНД № 557/2022 г. по описа на
Административен съд – Бургас, като видно от наличен договор за правна защита и
съдействие жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Видно от представен по настоящото делото договор за правна защита и съдействие
жалбоподателят е заплатил в брой 300 лева за адвокат. Следователно претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски общо в размер на 1000 лева е основателна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0346-000217 от 15.09.2020 г., издадено от
началник група към РУ Созопол при ОД на МВР – Бургас, с което на Й. Г. К., ЕГН
**********, на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 КЗ за извършено нарушение по
чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ му е наложено наказание „глоба” в размер на 250 лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Бургас да заплати на Й. Г. К., ЕГН **********, сумата от
1000 лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3