№ 4680
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20241110162207 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск от „М.“ ЕООД, ЕИК ********, срещу „А.Б.“
ЕАД, ЕИК ******, по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 3,59 лв. ( три лева
и петдесет и девет стотинки ) без ДДС, или 4,30 лв. ( четири лева и тридесет
стотинки ) с ДДС , представляваща платена при начална липса на основание,
при неправилно начисляване от ответното дружество на непоискани услуги
/начислени неправомерно такси/ сума във фактура № ******* , с период на
фактуриране 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., с която сума ответникът се е
обогатил без правно основание за това, за сметка на ищеца.
Ищецът „М.“ ЕООД твърди, че е в облигационни отношения с
ответното дружество за предоставяне на мобилни съобщителни електронни
услуги съгласно Договор № ********* с Приложение 1 от 03.12.2021 г.
Твърди, че ответното дружество е издало процесната фактура, в която е
фактурирало неправомерно по-високи такси от договорените на стойност от
3,59 лв. ( три лева и петдесет и девет стотинки ) без ДДС, или 4,30 лв. (
четири лева и тридесет стотинки ) с ДДС . Твърди се, че сумата е била
недължима, но заплатена от ищеца, за да не му бъде преустановен достъпа до
мобилните услуги. Излагат се съображения за недължимост на тази сума,
поради липса на основание. Моли съда да осъди ответника да му ги заплати.
Претендират се разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответната страна „А.Б.“ ЕАД, в който се изразява становище за
неоснователност на претенцията. Не оспорва сключването на договора с
ищеца, издаването и стойността на процесната фактура, заплащането на
същата. Сочи се, че таксата от 4,30 лв. с ДДС не е била заплатена от ищеца и
съответно не му се дължи връщане на същата. Поддържа и че договорът
между страните, така , както твърди и ищецът, е сключен за общо 2161услуги
, като счита, че ищцовото дружество не е ползвател на всички 2161услуги-
предмет на договора . Счита, че услугите са ползвани и от лица, които не са
служители , и /или не са свързани по никакъв начин с ищцовото дружество
„М.“ЕООД, като процесната сума е заплатена в брой от такова именно лице в
качеството на ползвател на услугата , а не от ищцовото дружество. Счита, че
евентуално ищцовото дружество би се обогатило неоснователно за сметка на
лицето, платило цената на фактурата. Излагат се и съображения , че сумата не
била недължимо платена. Развити са и доводи, че всички такси са правилно
определени и начислени. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание страните са
редовно призовани. Ищецът не изпраща представител, като подава писмено
становище, чрез което поддържа исканията си и излага съображения по
същество на правния спор.Ответникът изпраща представител, чрез когото
поддържа исканията си.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и отговора на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното: безспорни между страните са
фактите на сключване на процесния Договор № ********* с Приложение 1 от
03.12.2021 г., с който страните са били обвързани помежду си на това
основание. Не се спори, че по силата на договора ответникът е предоставял
мобилни съобщителни електронни услуги, както и не се спори, че с фактура
№ ******* , с период на фактуриране 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г. по кредитно
известие № *******, е била начислявана МАТ / месечна абонаментна такса/
за отчетния период. Не се спори за размера на дължимите по тях суми и че е
2
осъществявано плащане на тези задължения по фактурите, като спор има
само досежно платеца.
На база така възприетите факти, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, който е получил
нещо без основание, е длъжен да го върне. Фактическият състав на
неоснователното обогатяване по чл. 55 ЗЗД съдържа следните елементи: 1)
наличието на неоснователно разместване на имуществени блага –
обогатяването на едно лице, изразяващо се в придобиване на имуществени
блага или спестяване изразходването на такива, реализиращо се посредством
увеличаване на активи или намаляване на пасиви или спестяване на разходи,
които е трябвало да бъдат направени, т.е. заплащането на сумата от ищеца, и
2) обедняване на друго лице чрез ефективно намаляване на имуществото или
пропускане на сигурното му увеличаване чрез придобиване на нова облага; 3)
причинно-следствена връзка между обедняването на ищеца и обогатяването
на ответника; 4) стойността, с която ответното дружество се е обогатило
неправомерно за негова сметка, а именно, че е направил разходи, поради
нарушение от страна на ответника на сключения между страните договор,
със стойността , на която последният се е обогатил, а ищецът е обеднял без
правно основание.
В настоящият случай съдът с доклада по делото е разпределил в
доказателствена тежест на ищеца да установи при условията на пълно и
главно доказване елементите от фактическия състав на неоснователното
обогатяване, а именно, че е заплатил процесната сума от 3,59 лв. ( три лева и
петдесет и девет стотинки ) без ДДС, или 4,30 лв. ( четири лева и тридесет
стотинки ) с ДДС на ответника, както и че сумата е била заплатена без
основание за това.
След анализ на доказателствената съвкупност настоящият състав счита,
че този фактически състав не е осъществен.
Въпреки дадените указания, ищецът не е ангажирал доказателства, с
които да установи извършеното плащане в полза на ответника.
От приложените по делото писмени документи, както и от посочените
от ищеца в молбата-становище /таблици – л. 55 по делото/, чието
съществуване и основание не се оспорва, не се установява, че ищецът е
3
обеднял, като е заплатил процесната сума на ответника. От представената
таблица не става ясно дали някое от вписаните в нея числа съставлява
парична сума, в каква валута , и дали описва определено задължение, а ако се
приеме, че описва такова – дали същото е изпълнено и от кого . Представената
по делото таблица не води до извод за извършено плащане от страна на ищеца
в полза на ответника на процесната сума. Също така представеното
удостоверение от НАП , актуално към дата 13.01.25г. , удостоверяващо че към
посочената дата – 13.01.25г. в информационната система на ТД на НАП –Б. за
„М.“ЕООД няма данни за регистрирани трудови договори, не установява
относима към процесния период , за който се твърди неоснователното
разместване на блага от патримониума на ищцовото дружество, информация .
Процесният период, за който се поддържа да е заплатено при липса на
основание задължение , е 28.11.21г.- 27.12.21г.
От цялата останала доказателствена съвкупност няма спор, че по
процесната фактура за периода на фактуриране има плащане / факт, който е
изрично признат от ответника/ , но не се установява това плащане да е
извършено от ищеца или от упълномощено от него лице , каквито
възражения са релевирани с отговора на исковата молба от ответника.
Предвид изложеното следва, че не е доказано в настоящето
производство наличието на извършеното от ищеца плащане на сумата от 4,30
лв. ( четири лева и тридесет стотинки ) с ДДС в полза на ответника, с която
последният да се е обогатил без основание за сметка на ищеца, поради което
исковата претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като
недоказана само на това основание .
По разноските:
Претенции за разноски са заявили и двете страни, като с оглед
отхвърлянето на претенцията на ищеца и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
следва да бъдат присъдени разноски само на ответника в размер на 100 лв. за
възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.“ ЕООД, ЕИК ********, срещу „А.Б.“
4
ЕАД, ЕИК ****** иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3,59 лв. ( три лева и
петдесет и девет стотинки ) без ДДС, или 4,30 лв. ( четири лева и тридесет
стотинки ) с ДДС , представляваща платена при начална липса на
основание, при неправилно начисляване от ответното дружество на
непоискани услуги /начислени неправомерно такси/ по посочената фактура №
******* , с период на фактуриране 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., с която сума
ответникът се е обогатил без правно основание за това за сметка на ищеца,
като неоснователен.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК ********, да заплати на „А.Б.“ ЕАД, ЕИК
******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноските в производството в размер
на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5