№ 11786
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА ЕНЧ. КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА ЕНЧ. КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110151994 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на М. А. Т. срещу „А. Т.“ ЕООД, с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД за сумата от 7460 лв.,
представляваща подлежаща на връщане като заплатена по прекратен, при условията на
евентуалност развален договор за туристически пакет от 27.03.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба
-03.09.2024 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че между М. А. Т. е „А. Т.“ ЕООД е било налице
облигационно правоотношение по договор за туристически пакет от 27.03.2024 г. по
силата, на което ответното дружество е приело да организира и проведе туристически
пакет по програма „Дестинация – Н. - А. за периода 01.05.2024 г. – 05.05.2024 г., с
продължителност пет дни, срещу възнаграждение в размер на 7460 лв., заплатено
изцяло от ищцата в брой на 27.03. и на 28.03.2024 г., в това число и сумата от 720 лв.
за допълнителни услуги. Сочи се, че през втората половина на м. април представител
на ответника уведомил ищцата, че заявената екскурзия няма да се проведе, тъй като не
се събрал нежният брой туристи за формиране на група за А.. Твърди да й било
обяснено, че за да й бъде възстановена заплатената сума следвало да бъде сключено
допълнително споразумение за прекратяване на договора по взаимно съгласие. Ищцата
поддържа, че в тази връзка получила на електронната си поща съобщение, с което й
бил изпратен проект на споразумение с указание да попълни банковата си сметка.
Сочи, че подписала и изпратила на ответника споразумението от 24.04.2024 г. по
силата на последното ответникът поел задължението да възстанови заплатената от
ищцата сума в 14-работни дни от неговото подписване. Въпреки отправените покани,
последното не било сторено. Поддържа при условията на евентуалност, ако ответното
дружество оспорва прекратяването на договора по взаимно съгласие и твърди
наличието на валидно облигационно правоотношение, на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД с
исковата молба ищцата прави изявление за разваляне на договора за туристически
пакет от 27.03.2024 г. като намира за ненеобходимо да предоставя срок аз изпълнение,
тъй като същото е следвало да бъде изпълнено в точно определен срок. По изложените
1
съображения моли съдът да постанови решение, с което да уважи исковата претенция.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника „А. Т.“ ЕООД.
В първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото, проведено
на 18.05.2025 г., представител на ответника не се е явил, без да е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждането по чл. 131 ГПК за
връчване на препис от исковата молба, както и с определението за насрочване на
делото е бил предупреден за последиците по чл. 238 ГПК. В същото съдебно заседание
ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното
поведение на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника,
поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Съгласно чл.239, ал.1 ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или
вероятно неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
Ответното дружество не е представило в срок отговор на исковата молба, не се
явява и не изпраща представител в първото по делото съдебно заседание, за което е
редовно призовано, съответно не е направило и искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие. Същевременно на ответника са били надлежно указани последиците
от процесуалното му бездействие, изразено в неспазване на сроковете за размяна на
книжа и от неявяване, респ. неизпращане на представител в първото съдебно
заседание. Съдът приема също така, че с оглед изложените в исковата молба
фактически твърдения и представените доказателства, предявеният главен иск е
вероятно основателен, поради което искът с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3
ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
Поради сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие съдът не следва да се
произнася по евентуалния иск.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски. Същият е претендирал такива за държавна такса в размера на 298,40 лв., за
адвокатско възнаграждение в размер на 1050 лв., както и за разноски, заплатени за
образуване на изпълнително дело и налагане на допусната обезпечителна мярка в
размер на 240 лв., за които е представил доказателства за действителното им
извършване. Съгласно формираната съдебна практика разноски, понесени в
обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на
висящо исково производство, докато в останалата част /по налагане на допуснатите
обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното производство, които следва
да се съберат чрез съдебния изпълнител (в този смисъл определение № 845/05.12.2011
г. по ч. т. д. № 648/2011 г. на ВКС, I т. о., определение № 336/21.07.2016 г. по ч. т. д. №
874/2016 г. на ВКС, I т. о. и др.). Следователно, разноски сторени в изпълнителното
2
производство, в хода на което са наложени обезпечителните мерки за такси в размер
на 240 лв. общо (съгласно представените доказателства за плащане) не следва да се
присъждат в настоящото производство.
С оглед на горното в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски в
общ размер на 1348,40 лв. за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А. Т.“ ЕООД, ЕИК ..., да заплати на М. А. Т., ЕГН **********, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. ЗЗД сумата от 7460 лв., представляваща
подлежаща на връщане като заплатена по прекратен договор за туристически пакет от
27.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба -03.09.2024 г. до окончателното плащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1348,40 лв. – разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3