Номер 539206.11.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съдЧЖ-VI-Ж
На 06.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Татяна К. Костадинова
Членове:Радостина В. Данаилова
Владимир Г. Вълков
като разгледа докладваното от Владимир Г. Вълков Въззивно гражданско
дело № 20201100509703 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 435 ГПК.
Предмет на разглеждане е жалба от името на длъжника по изп.д. № 20208480400530 –
„Л.К.” АД чрез юрк. Р.С.-К., срещу постановление за определяне размера на разноските. В
жалбата се твърди дължимото по изпълнителния лист да е заплатено в срока за доброволно
изпълнение и не са предприемани допълнителни действия от процесуалния представител на
взискателя. Застъпва теза, че е недължимо възнаграждение за адвокат над сумата от 240 лв. с
ДДС. Оспорва и да е налице задължение за заплащане на такса за вдигане на запора, поради
което счита да не дължи такси над сумата от 66 лв. Обжалва и начислената пропорционална
такса по т. 26 от Тарифата над сумата от 377,28 лв. с ДДС. Претендира разноски в
настоящото производство и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.
В указания срок от името на взискателя в изпълнителното производство – „ЕСТ“ АД,
чрез адв. М.К. от СмАК е застъпен довод за неоснователност на жалбата. Твърди, че
определеното възнаграждение за адвокат включва както образуване на изпълнителното
производство при минимално възнаграждение с ДДС – 240 лв., така и организиране
защитата на правата и интересите на взискателя в рамките на самия изпълнителен процес в
размер на минималното възнаграждение от 564,96 лв. Твърди да са предприети действия в
тази насока чрез посочен способ за събиране на вземането – налагане на запори върху
банковите сметки на длъжника. Застъпва теза, че плащането в срока за доброволно
изпълнение не освобождава длъжника от отговорността за разноски и следва да възстанови
направените включително и да заплати таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ като се позовава на
формирана практика с решение № 640 от 04.10.2010 г. по гр.д. № 920/2009 г. на ВКС, IV ГО,
постановено по реда на чл. 290 ГПК.
В мотивите си частен съдебен изпълнител Р.И.А. сочи, че поканата за доброволно
изпълнение е връчена на длъжника на 07.08.2020 г. Приема, че длъжникът дължи да
възмезди взискателя за сторените от него разноски като адвокатското възнаграждение е в
предвидения минимум по чл. 10 ал. 1 т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Счита, че платеното в рамите на
1
изпълнителното производство ангажира длъжника да заплати и такса по т. 26 от Тарифата
като се позовава и на решение № 82 от 08.05.2012 г., по гр.д. № 1891/2010 г. на ВКС, IV ГО,
решение № 266/19.12.2013 г. по гр.д. № 1891/2010 на IV ГО, постановени по реда на чл. 290
ГПК. Намира за дължима от длъжника такса от 12 лв. с ДДС за изпращане на съобщение за
вдигане на наложения запор.
Жалбата е подадена в предписания от закона срок от лице с признат интерес да
инициира настоящото производство срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния
изпълнител. Следващата се държавна такса е внесена, което определя и правото на жалба
като надлежно упражнено.
Като обсъди наведените в процеса доводи настоящият състав намира следното.
Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист от 22.07.2020 г.,
издаден в полза на „ЕСТ“ АД общо за сумата от 3440 лв. – разноски в съдебни производства.
В молбата е поискано при установено наличие на банкови сметки на длъжника да бъде
наложен запор върху тях, а на основание чл. 18 ал. 1 на ЧСИ е възложено да извърши
всички необходими действия. Поискано е и присъждане на адвокатско възнаграждение в
общ размер от 804,96 лв. като включва 240 лв. за образуване на изпълнително дело и 564,96
лв. за процесуално представителство и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания. Не се спори по делото, а и от представения договор за правна защита и
съдействие се установява, че адвокатското възнаграждение е заплатено.
От съставената сметка се установяват начислени от ЧСИ такси за образуване на
изпълнително дело, за връчване на покана и налагане на запор общо в размер на 66 лв.
На 05.08.2020 г. е изготвено запорно съобщение до „Ю..Б.“ АД. Не се установява от
доказателствата по делото кога е връчено на третото задължено лице.
На 10.08.2020 г. за длъжника е приета покана за доброволно изпълнение на
присъдени разноски общо 3440 лв., адвокатско възнаграждение 804,96 лв. с ДДС и такса по
изпълнение и разноски 78 лв. + 431,52 лв. такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
На 10.08.2020 г. длъжникът е наредил по банков път сумата 4754,43 лв., с която на
същата дата е заверена сметката на ЧСИ А..
На 10.08.2020 г. длъжникът е оспорил да дължи приетата сума от 804,96 лв. с
поддържания и в частната жалба довод. Оспорена е и дължимостта на такса по т. 4
ТТРЗЧСИ с довод, че такава не е предвидена, нито е събрана от взискателя.
ЧСИ А. е отказала да намали приетите разноски с довод, че взискателят следва да
бъде компенсиран за направените разходи, а понеже дължи да разноски дължи да заплати и
такса за вдигане на наложения запор върху банковите сметки от 12 лв.
Жалбата е частично основателна.
Макар и длъжникът да дължи възстановяване на разноски и в изпълнителното
производство, той не отговаря за разноските на взискателя, които макар и направени след
образуване на изпълнителното производство, касаят изоставени от взискателя
изпълнителни действия или неприложени изпълнителни способи – аргумент чл. 79 ал. 1 т. 2
и 3 ГПК. Следователно възлага в негова тежест да възстанови тези, които са били
необходими за принудителната реализация на изпълнението.
2
Кредиторът е в правото си да ползва адвокатска защита и в изпълнителното
производство. Реализацията на това право пряко го ангажира да заплати и възнаграждение
за предоставената услуга, обуславящо допълнителен разход за него. Правото на защита
определя този разход като безусловно необходим в рамките на всяко производство,
засягащо защита на субективни права. За разлика от всички останали разноски, размерът на
адвокатското възнаграждение пряко зависи от избора на адвокат, предопределящо и
непосредствения контрол на взискателя върху стойностното му изражение. Ето защо и
нормата на чл. 78 ал. 5 ГПК овластява както съда, така и съдебния изпълнител като орган,
ръководещ изпълнителното производство, да определят справедливия размер на
възнаграждение. Предписаният минимален праг е обективен критерий за сумата, която
ползвателят на адвокатска услуга дължи да заплати, за да си осигури квалифицирана помощ
за типово определено дело. В тази насока предвиденият праг се явява и основа за
определяне размера на възнаграждението, когато адвокат се ангажира с услугата, без да му е
предплатено в хипотезите по чл. 38 ал. 2 ЗА или когато, по една или друга причина,
възнаграждението не е определено с договор – чл. 36 ал. 3 ЗА. При тези обстоятелства
настоящият състав възприема утвърдения минимален праг като меродавен за обичаен спор
при указаната в Наредба № 1 предметна диференциация. Евентуално установено отклонение
на конкретното производство, определящо като усложнено от фактическа или правна
страна, обосновава съответно завишение в размера на възнаграждението.
Изпълнителното производство се развива двуфазно. Макар и законът да очаква
доброволно изпълнение на утвърдено със съдебно решение задължение, изрично ангажира
съдебния изпълнител да осигури такава възможност и в рамките на изпълнителното
производство. Тази задължителна фаза от изпълнителното производство изключва
възможността за осъществяване на принуда (арг. от чл. 428 ал. 2 ГПК), на каквато обаче
почива изпълнителният способ, чиято реализация едва обосновава отговорност за обезвреда
по аргумент от противното чл. 79 ал. 1 т. 3 ГПК. От друга страна първата фаза на
изпълнителното производство е ограничена във времето и обхваща кратък времеви период –
две седмици. Следователно както обемът от действия, необходими за подготовка на
принудителното изпълнение, така и съдържанието на ангажимента на адвоката в тази фаза
са обективно предвидими. Последващата факултативна фаза на изпълнителното
производство – същинско принудително изпълнение се осъществява само ако и доколкото
липсва доброволно изпълнение в рамките на задължителната първа фаза, но същевременно
продължителността и обема на дължимите усилия зависят изключително от длъжника и
обективно са непредвидими от взискателя.
Диференциацията на адвокатските възнаграждения съответно за образуване на
изпълнително дело (чл. 10 т. 1 от Наредба № 1) и за процесуално представителство за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания (чл. 10 т. 2), може
да бъде обяснена именно с очертаната специфика в естеството на очаквания ангажимент,
включващ усилия и ангажимент за адвоката. Макар и във фазата на доброволно изпълнение
да е предвидена възможност за налагане на запор и възбрана, тези действия не са израз на
упражнена принуда, а средство да се осигури следващата фаза на принудително изпълнение.
Поради тази причина и действията са отразени като типични, а посочването на способа като
реквизит на молбата за образуване на изпълнителното производство (чл. 426 ал. 2 ГПК).
Следователно, така предприетите действия не обосновават процесуално представителство
по смисъла на чл. 10 т. 2 от Наредба № 1.
Понеже погасеното вземане в срока за доброволно изпълнение изключва
вероятността да бъдат извършени действия с цел принудително удовлетворяване на
парични вземания, предварително договореното възнаграждение за процесуално
3
представителство, защита и съдействие на взискателя за обективно изключена фаза на
принудително изпълнение не обосновава необходими разноски в указания смисъл и поради
тази причина подлежащи на възстановяване. По аргумент от чл. 79 ал. 1 т. 3 ГПК разходът,
основан на предпочитанието на взискателя да си осигури процесуално представителство за
факултативната фаза на производството е непротивопоставим на длъжника.
По изложените съображения настоящият състав приема, че предприетите действия по
подготовка и образуване на принудителното изпълнение срещу длъжника не разкриват
нито фактическа, нито правна сложност, открояваща конкретния случай от обичайните над
неоспорения размер на възнаграждението от 200 лв. Ето защо постановлението за
разноските следва да бъде изцяло отменено в обжалваната част – над сумата от 240 лв.
В тежест на длъжника са сумите, заплащането на които е необходимо за успешна
реализация на изпълнителния способ, довел до удовлетворяване на изпълняемото право.
При събиране на дължимата сума последваща принуда е недопустима. Това лишава от
основание и подготвящата я обезпечителна мярка запор, поради което вдигането му не
съставлява действие, довело до събиране на сумата, а реализация на пряко вменено на
съдебния изпълнител задължение да преустанови правното ограничение предвид
невъзможността да предприеме последващ изпълнителен способ. Дори да се приеме, че
реализацията на това задължение на съдебния изпълнител поражда разноски за него, то те не
са за сметка на длъжника. Ето защо основателна е жалбата и в тази й част.
Съдът е обвързан от заявеното искане за защита – чл. 6 ал. 2 ГПК, касаещо в случая
дължимостта на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ над сумата от 377,28 лв. Тази такса за разлика
от всички останали е пряко свързана с постигнат в изпълнението резултат. При ограничения
обхват на търсената защита не се установява причина за събиране на това основание такса
над сумата от 377,28 лв., поради което жалбата и в тази й част е основателна.
По искането за разноски, предявено при условията на чл. 81 ГПК
Настоящият състав приема, че предвиденият особен ред по чл. 74 ал. 1 от Закона за
частните съдебни изпълнители, изключва приложението на регламентирания от
процесуалния закон ред за обезвреда. Съдебният изпълнител не е страна в настоящото
производство, което е пречка да бъде ангажирана неговата отговорност. Същевременно
развитието му е предпоставено от неправилната преценка на отговорността за разноски,
поради което няма основание да бъде ангажирана имуществената сфера на взискателя както
за заплатената такса, така и за юрисконсултското възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление за разноски от 18.08.2020 г. по изп.д. № 20208480400530 по
описа на частен съдебен изпълнител Р.И.А. рег. № 848 за сумата над 240 лв. – адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство, 66,00 лв. такси в изпълнителното
производство и 383,62 лв. – такса по т. 26 ТТРЗЧСИ като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
частната жалба в останалата й част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Л.К.” АД да му бъдат присъдени
разноските и адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5