Определение по дело №147/2021 на Окръжен съд - Пловдив

 

                                         О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260443

 

                                          17.02.2021 г., гр.Пловдив

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Въззивна гражданска колегия, VІ –ти граждански състав, в  закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

                                                                      ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

 

като изслуша докладваното от съдия Виделина Куршумова в.ч.гр.дело  № 147 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Л.Г.К., ЕГН: **********  и  М.  Х.,  род. на ***г., двамата  с адрес: гр. *******************, чрез пълномощника по делото адвокат Ц.Д.Т., срещу Определение от 21.12.2020г. постановено по гр.д.№ 14091 по описа за 2020 г. на ПРС, II бр.с., с което на осн.чл.129, ал.3 от ГПК е върната молбата им по чл. 50 от  СК,  поради неотстраняване на нередовности и производството по делото е прекратено.

В частната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Поддържа се, че указанията на съда за отстраняване на нередовност са дадени най – общо, без ясно указание и при липса на посочване относно липсващите реквизити на споразумението по чл.51 от СК, което се твърди, че е довело до невъзможност за отстраняване на  нередовността. Твърди се, че към молбата по чл.50 от СК е представено надлежно пълномощно от М.Х. с право за подписване на споразумение за прекратяване на брака му, преповторено в представеното пред районния съд – споразумение, от което се счита, че сочената от съда нередовност в тази част е необосновано.  Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на процесуалните действия.

Съдът като разгледа подадената частна жалба, констатира, че същата е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от лице, имащо право на жалба, процесуално допустима е, а по същество е неоснователна:

Производството по гр.д.№ 14091 по описа за 2020г. на ПРС, II бр.с. е образува по молба на Л.Г.К. и  М.  Х., действащи чрез пълномощника си адв.Т., за прекратяване на брака между страните по взаимно съгласие на основание чл. 50 СК.

С разпореждане от 19.11.2020 г. районният съд е оставил без движение молбата по чл.50 СК с указание до молителите в едноседмичен срок от съобщението да представят подписано споразумение с всички реквизити по чл.51 СК. Със същото разпореждане са указани и неблагоприятните последици в случай, че указанията не бъдат изпълнени в срок – исковата молба ще бъде върната, а производството прекратено. Това разпореждането е връчено на 24.11.2020г. на адвокат Т. като пълномощник на молителите, които в указания от съда едноседмичен срок не са отстранили нередовността на молбата.

 Ето защо, на 21.12.2020 г. районният съд е постановил обжалваното определение, с което на осн.чл.129, ал.3 от ГПК е върнал молбата по чл.50 от СК и е прекратил производството по делото.

Настоящият съдебен състав на ПОС намира обжалваното определение за правилно.

Производството по дело за развод по взаимно съгласие започва с писмена молба на двамата съпрузи на осн.чл.50 СК. Съгласно чл. 51, ал. 1 СК при развод по взаимно съгласие съпрузите задължително представят споразумение относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име / в този смисъл Определение № 387 от 27.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 787/2020 г., II г. о., ГК/. Представянето на споразумение, с което съпрузите уреждат посочените въпроси, представлява необходимо условие за допускане на развод по исков ред и за допускане на развод по взаимно съгласие без произнасяне относно вината, според разясненията в Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГК по отношение споразумението по чл. 99, ал. 3 и чл. 101, ал. СК от 1985 г. - отм., които постановки са относими и към споразумението по чл.51 от СК от 2009 г.

В случая се констатира, че с молбата по чл.50 СК съпрузите не са представили споразумение по чл.51 СК, уреждащо регламентираните в разпоредбата въпроси, тъй като въобще липсва представено споразумение. Не отговаря на истината твърдението в частната жалба, че е било представено споразумение, преповтарящо съдържанието на пълномощното на процесуалния представител, тъй като какъвто и да е вариант на споразумение не се открива в кориците на делото.

Ето защо, районният съд правилно е указал на съпрузите да представят подписано споразумение с реквизити по чл.51 СК, които указания въззивният съд намира за ясни и изчерпателни. Не се възприема оплакването в  частната жалба, че тези указания са останали неясни за молителите. В случая районният съд е изискал представянето именно на споразумение по чл.51 СК, в която норма е разписано задължението на съпрузите да представят споразумение с конкретно съдържание, уреждащо посочените в нормата въпроси.

 След като молителите, действащи чрез пълномощника си адв.Т., не са отстранили в срок указаната им нередовност,  правилно районният съд е върнал молбата по чл.50 от СК и е прекратил производството по делото.

По изложеното, съдът намира, че частната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а обжалваното определение да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА  Определение от 21.12.2020г. постановено по гр.д.№ 14091 по описа за 2020 г. на ПРС, II бр.с.

 

   Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                         2.