№ 267
гр. Варна, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Мая Недкова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20243100500206 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба № 87528 от 21.11.2023г. от „Ню Проджектс
Консулт" ЕООД, ЕИК *********, чрез процесуален представител против Решение № 3383
от 20.10.2023г., постановено по гр.д. № 1618/2023г. на РС - гр.Варна, с което е
ОТХВЪРЛЕН предявения от въззивника против СУ „Св. Св. Кирил и Методий", ЕИК
*********, гр. Белослав, иск с правно основание чл.422 и сл. от ГПК да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът СУ „Св. Св. Кирил и Методий",
ЕИК *********, гр. Белослав, дължи на ищеца „Ню Проджектс Консулт" ЕООД, ЕИК
*********, сумата от 492,36 лв. с ДДС, представляваща стойността на получени без
основание през 2019г. на 18.09. - 36,600 кг. грозде, на 20.09. - 40,26 кг. ябълки, на 25.09. -
40,26 кг. круши и на 27.09. - 40,26 кг. банани, за която е издадена Заповед № 7483/
29.11.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №
14292/2022г. по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ответника СУ „Св. Св. Кирил и Методий", ЕИК *********, гр. Белослав, а именно - ДФ
„Земеделие", ЕИК *********.
Считайки обжалваното решение за недопустимо, неправилно и необосновано,
постановено при допуснати съществени нарушения на съдопризводствените правила , моли
1
за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да бъде уважен. Оспорва се извода
на съда, че ответникът е получил и приел плодовете не без основание, както и че
приложима в отношенията между страните е Наредбата за условията и реда за прилагане на
схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните
заведения – Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко“, като претенцията на
ищеца е за възстановяване на направени разходи за доставени плодове по възлагане на ДФ
„Земеделие“. Излага, че още в исковата молба ищецът – въззивник е твърдял, че няма
договор нито с училището, нито с ДФ “Земеделие“, а е доставил плодовете по възлагане от
ДФ. Излага , че съда е дал погрешна правна квалификация на предявения иск. Навежда
твърдения, че ищецът доставил плодовете на ответното училище поради грешка, считайки,
че СУ „Св. Св. Кирил и Методий" е включено в схемата „Училищен плод“ за 2019/2020г.,
както и че „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД доставил плодове на СУ „Св. Св. Кирил и
Методий", които ответникът приел, тоест било налице постигнато съгласие между страните
за продажба на плодовете на обичайната цена за този вид продажба. След като плодовете
били приети, от ответника се дължала уговорената продажна цена, обективирана в
издадената фактура. Твърди , че е налице основание за плащане на предадените и приети
плодове, в случая продажба на плодове между „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД и СУ „Св.
Св. Кирил и Методий", т.к. ответникът бил спестил разходи, които са действително
необходими и е следвало да ги понесе от собственото си имущество, а не от имуществото на
дружеството. Аргументира се с подробно излагане на разпоредби от Наредба № 6 от 10
август 2011 г. на Министъра на здравеопазването, Наредба за финансирането на
институциите в системата на предучилищното и училищното образование и др. нормативни
актове. Излага , че след като финансирането на плодовете било осигурено от държавния
бюджет, то СУ „Св. Св. Кирил и Методий", имало задължение да заплати доставените
продукти. СУ „Св. Св. Кирил и Методий", е получила плодове без основание поради грешка
от страна на ищеца, с които се обогатила за негова сметка, което в нарушение на
съдопроизводствените правила не било обсъдено от съда. Излага , че доколкото не се касае
за периодични доставки, то приложим е 5-годишния, а не тригодишния давностен срок.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Поддържа изложените аргументи и
оспорвания изложени в отговора на исковата молба. Оспорва изложените във въззивната
жалба твърдения и доводи на ищеца, че процесната доставка на плодове и зеленчуци,
обективирана във фактура №**********/30.09.2019г., е в резултат на извъндоговорни
отношения помежду им. Излага, че аргументацията с чл. 10 от НАРЕДБА № 6 от 10.08.2011
г. за здравословно хранене на децата на възраст от 3 до 7 години в детски заведения /в
училището не се обучават деца от тази възрастова група/, в чл. 12 от НАРЕДБА за
финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното
образование, както и твърдението за липсата на необходимост от провеждане на обществена
поръчка по чл.20, ал.5, вр. чл.4, т.З от ЗОП са неотносими към доказване на материална
2
легитимация. Средствата, които училището получава съгласно НАРЕДБА за финансирането
на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, се отнасят към
други компоненти на храненето на учениците и са обект на други финансови
взаимоотношения. Заявки, произтичащи на посочените основания, към „Ню Проджектс Консулт"
ЕООД не са правени. Доставените „по грешка" плодове и зеленчуци по фактура
№**********/30.09.2019 г. са в съответствие с Наредбата за условията и реда за прилагане на
схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните
заведения - Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко" и се развиват по логиката и
регламента на този нормативен акт, което е видно от приетите по делото доказателства -
Приемо-предавателен протокол № 1, декларация на ищеца, подписана с елекронен подпис
на 30.09.2019 г., с която удостоверява, че "предоставените отчетни документи за извършени
доставки за периода от 17.09.2019 г. до 27.09.2019 г. ще се представят за заявяване пред ДФ
„Земеделие" и сумите, посочени във фактурите, няма да бъдат предявявани към повереното
Ви учебно заведение", както и фактура №**********/30.09.2019 г. За последната твърди ,
че му е станала известна за първи път в настоящото производство, не е постъпвала в
деловодната система на СУ „Св.св. Кирил и Методий", не е осчетоводявана за 2019 г.
Претендира потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от трето лице
- помагач на страната на ответника СУ „Св. Св. Кирил и Методий", ЕИК *********, гр.
Белослав - ДФ „Земеделие", ЕИК *********, в който същата се оспорва като неоснователна
и несъобразена с доказателствата по делото. Излага, че в жалбата е потвърдено от страна на
ищеца –въззивник, че е доставил плодовете поради грешка, както и, че фонда изплаща суми
по схемата при строго регламентиран ред, чиито спазване гарантира изразходването на
средства от европейския фонд целесъобразно, поради което изплащането на суми не
възниква автоматично. Претендира потвърждаване на обжалваното решение и присъждане
на разноски.
В съдебно заседание по същество, въззивника редовно призован не се явява и не се
представлява.
В съдебно заседание по същество, въззиваемия,чрез представляващия –Директора на
СУ поддържа депозирания отговор на въззивната жалба. Претендира отхвърляне на жалбата
и потвърждаване на обжалваното решение.
В съдебно заседание по същество, третото лице помагач на въззиваемия, чрез
процесуалния си представител поддържа депозирания отговор на жалбата. Претендира
потвърждаване на решението и присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на „Ню Проджектс Консулт" ЕООД,
ЕИК ********* против СУ „Св. Св. Кирил и Методий", ЕИК *********, гр. Белослав, с
правно основание чл. 415 от ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумите посочени в Заповед № 7483/ 29.11.2022г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело№ 14292/2022г. по описа
на ВРС.
3
В исковата молба ищеца твърди, че ответникът е заявил участие по схема
„Училищен плод" с подаване на декларация в ДФ „Земеделие" за три учебни години -
2018/2019г., 2019/2020г., 2020/2021г. Ищецът е одобрен изпълнител за доставка на плодове
на ответника. През м. септември 2019г. ищецът е доставил плодове на ответника, както
следва: на 18.09. - 36,600 кг. грозде, на 20.09. - 40,26 кг. ябълки, на 25.09. - 40,26 кг. круши и
на 27.09. - 40,26 кг. Банани, за което бил съставен приемо-предавателен протокол, подписан
и от двете страни. Въз основа на протокола била издадена фактура от 30.09.2019г. на обща
стойност от 492,36 лв. с ДДС. Между страните няма нито формален, нито неформален
договор, поради което е налице неоснователно обогатяване от страна на ответника, а
претенцията на ищеца се основава на извъндоговорно основание. Претендира присъждане
на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез процесуален представител е депозирал
писмен отговор, в който иска се оспорва като недопустим и неоснователен. Не оспорва, че
ищецът е одобрен от ИД на ДФ „Земеделие" за извършване на доставки по схема
„Училищен плод", финансирана от Европейски фонд за гарантиране на земеделието и
националния бюджет. Излага , че МЗХГ организира и координира дейностите по
програмата, като всички плодове и зеленчуци са от доставчици, предварително
сертифицирани за тази дейност. Приложимият нормативен документ в случая е Наредба за
условията и реда за прилагане на схема за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко
и млечни продукти в учебните заведения. Съгласно чл. 4 от Наредбата ДФ „Земеделие"
изплаща на изпълнителя стойността на доставените плодове и зеленчуци. Не се спори, че
посоченото от ищеца количество плодове е доставено реално. Оспорва издадената от ищеца
фактура. Излага се, че такава не е постъпвала в счетоводството на ответника. Претендира се
отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание страните поддържат становищата си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата, след съвкупния анализ на
събраните по делото пред първа и инстанция доказателства приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
Съгласно разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, спорният предмет на
делото се въвежда от ищеца. Съдът дава правната квалификация на иска въз основана на
твърдените в обстоятелствената част на исковата молба правнозаничими факти /в този
4
смисъл Решение № 241/15.01.2021г. по гр. дело № 3796/2019г. , IV-то гр. о. на ВКС/ .
Фактическите твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, съставляват
основанието на иска, а петитумът на исковата молба указва вида и съдържанието на
търсената защита. Сочената от ищеца правна квалификация на иска – както квалификацията
на фактическите му твърдения, не обвързва съда, а задължение на последния е да подведе
фактическите твърдения на ищеца под приложимата материалноправна норма и по този
начин да посочи действителното правно. Настоящия съдебен състав намира, че предявения
от ищеца иск намира правното си основание в чл.422 от ГПК вр. чл.59 от ЗЗД, доколкото
съобразно изложените в исковата молба твърдения се касае за опосредено, а не за директно
разместване на имущество, като се претендира стойността , с която ответникът се е
обогатил до размера на обедняването на ищеца. Преквалифицирането на иска от настоящата
инстанция не води до промяна на подлежащите на доказване правнорелевантни факти.
Доколкото в обжалвания съдебен акт са формирани мотиви по фактическия състав на
предявения иск , дадената от първоинстанционния съд неправилна правна квалификация, а
именно по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД не води до недопустимост на решението, поради
произнасяне по непредявен иск , а за непрецизна правна квалификация.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 14292/2022г. по описа на ВРС , съда е уважил
заявлението на въззивника по чл.410 от ГПК и е издал в негова полза и против въззиваемия
Заповед № 7483/ 29.11.2022г., за сумите от заявлението – процесното вземане. Съобщението
до длъжника е връчено редовно .
Предявен е по реда на чл.422 от ГПК иск от заявителя срещу длъжника в
преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение. Същия има за
предмет установяване на съществуването, фактическата, материална дължимост на сумите,
за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен
положителен установителен иск, ищецът да докаже възникването на спорното право и
дължимостта му спрямо ответника – длъжник към релевантния момент – датата на
депозиране на заявлението му в съда, а ответникът следва да докаже фактите, които
изключват, унищожават или погасяват това право.
За да е налице фактическия състав на иска по чл.59 от ЗЗД, следва ответника да е
увеличил имуществото си за сметка на имуществото на ищеца, обедняването на последния
и обогатяването на ответника да произтичат от един и същ факт или обща група факти, като
неоснователно обогатилия се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, но само до размера на обедняването. Тези елементи следва да са кумулативно
дадени , като следва да липсва на друг иск, с който обеднелият да се защити .
5
Релевираните за първи път във въззивната жалба твърдения, че ищецът е доставил
плодовете на ответното училище поради грешка и че е налице постигнато съгласие между
страните по договор за търговска продажба, представляват недопустимо въвеждане на нови
основания на предявения иск, поради което същите не подлежат на разглеждане от
въззивния съд.
Спорен във въззивното производство е въпросът налице ли е неоснователно
обогатяване на въззиваемата страна за сметка на въззивника посредством спестяване от
страна на въззиваемия на разходи за заплащане на доставените продукти до размера на
обедняването на ищеца.
Възраженията на въззивника за доказаност на обогатяването от страна на ответника
за сметка на собственото му обедняване, настоящия съдебен състав счита за неоснователни
по следните аргументи.
Безспорно между страните и установено от представения приемо-предавателен
протокол е , че ищецът е доставил на ответника посочените в исковата молба количества
плодове - на 18.09. - 36,600 кг. грозде, на 20.09. - 40,26 кг. ябълки, на 25.09. - 40,26 кг. круши
и на 27.09. - 40,26 кг. банани.
По делото е приложена фактура №**********/30.09.2019 г. издадени от Ню Проджект
Консулт ЕООД/оспорена от ответника/ , за доставените плодове и за сумата от общо 492.36
лв. с ДДС, в която е посочено , че сумата по нея ще се плати до размера, одобрен от ДФ -
Земеделие - разплащателна агенция.
Ответника не е оспорил получаването от овластеното лице на посочените във
фактурата плодове. Доставянето на твърдените плодове е установено и от приложения на
л.5 от дело двустранно подписан приемно –предавателен , поради което факта на доставяне
съда приема за доказан, респективно доказано е обедняването на ищеца със стойността на
доставените и приети от училището продукти.
Видно от декларация-л.25 от дело, подписана от М.Р., управител на ищеца, отчетните
документи за извършени доставки на плодове в полза на ответника за периода от
17.09.2019г. до 27.09.2019г. ще се предоставят за заявяване на сумите пред ДФ Земеделия,
съгласно Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и
зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - Схема „Училищен плод" и
Схема „Училищно мляко". Изрично е посочено, че сумите, посочени във фактурите няма да
бъдат предявявани към ответника.
По делото са представени и: Предложение по чл. 13, ал. 4 от Наредба за условията и
реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни
продукти в учебните заведения - Схема „Училищен плод" и Схема „Училищно мляко" от
ищцовото дружество към ответника, а именно за доставяне на плодове –л.26;
Представен е акт за одобрение от 2018г. и 2019г., видно от които ищецът е бил
одобрен като изпълнител по схема Училищен плод за доставяне на пресни плодове и
зеленчуци по смисъла на чл. 9 от Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за
6
предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения -
Схема „Училищен плод" и Схема „Училищно мляко", като ответникът е бил включен в
списъка с одобрени учебни заведения, които да получават плодовете и зеленчуците за
учебната 2018/2019 г. , но не и за учебната 2019/2020г. Това се установява и от докладна
записка изх.№ 01-2000/5426-24 от 10.07.2023г. на ДФ Земеделие- л.39-40 от дело.
Видно от съставените документи, дори когато ищецът и ответникът са били страни по
облигационно правоотношение, по силата на което „Ню Проджектс консулт“ ЕООД се е
задължило да доставя на СУ „Св.Св.Кирил и Методий“ - Варна плодове съгласно условията
на Наредба за условията и реда за прилагане на схемата за предоставяне на плодове и
зеленчуци в учебните заведения – схема „Училищен плод“, липсва поето от училището
задължение да заплаща сумите за доставените плодове. Реализирането на дейностите става
по предварително одобрен график от ДФ Земеделие – Разплащателна агенция. В приложена
декларация ищецът е заявил, че дължимите суми за извършените доставки ще бъдат
предявени за плащане от ДФ „Земеделие“ по реда на Наредбата за условията и реда за
прилагане на схемата за предоставяне на плодове и зеленчуци в учебните заведения – схема
„Училищен плод“ и че няма да бъдат предявявани към училището. Безспорно е, че ищецът е
бил одобрен изпълнител по програмата на ДФ „Земеделие“ за доставка на плодове и млечни
продукти за учебните заведения. Съгласно Наредбата, ДФ „Земеделие" е органът, пред който
се заявява участието в безплатните за учебните заведения схеми, като наред с това ДФ
„Земеделие“ одобрява и оттегля одобрението на заявителите и изплаща помощта по
схемите, както и редица други дейности свързани с прилагането на схемите. Съгласно
разпоредбата на чл. 2 от Наредбата, прилагането на схемите за предоставяне на плодове и
зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения се финансира от
Европейския фонд за гарантиране на земеделието, както и от държавния бюджет. С
разпоредбите на чл. 17, чл. 18 и чл. 19 от Наредбата е регламентиран начинът на плащане на
доставките, извършени от заявителите по схемата „Училищен плод", както и сроковете за
плащане на подадените заявки за плащане. Посочена е и процедурата за разглеждане на
заявката за плащане. Плащанията на изпълнителите се извършват със средства от
европейската схема за предлагане на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти, само от
ДФ „Земеделие“, който е единствената разплащателна агенция за управление на средства от
ЕС, срещу представяне на първичен счетоводен документ – фактура, с която реалният
доставчик документира продажбата на продукти към получател – образователна институция,
с отразена в нея цена. В чл.4, ал.4, т. 3 и чл.19, ал.2 и 4 от Наредбата изрично е посочено, че
заплащането на доставените продукти се извършва от Държавен фонд "Земеделие“ след
верифициране на разходите.
При така приетата нормативна уредба, отношенията между страните се основават на
договор в полза на трето лице - чл.22 ЗЗД, който е обективиран в няколко отделни
документи и административни актове на държавни органи – разгласена схема, съдържаща
правата и задълженията на страните, заявка за участие на ищеца като изпълнител и акт за
одобрение, както и заявление на третото лице, че желае да бъде бенефициер. ДФ
7
„Земеделие“ има качеството на уговарящ, а „Ню Проджектс консулт“ ЕООД е обещател по
договора. При заявено участие в програмата „Училищен плод“, съответното учебно
заведение е единствено трето лице – бенефициер, но не и финансово задължено лице.
Третото ползващо се лице не става страна по сделката и не отговаря за изпълнение на
задълженията по договора, сключен между уговарящия и обещателя. Ответното СУ е
заявило, че ще се ползва от уговореното в нейна полза право да получава според съответната
схема и акта за одобрение с приложенията към него съответните количества и видове
плодове, но без финансов ангажимент. След като за ответника не съществува законово или
договорно задължение за плащане, не може да се приеме, че е спестил разходи вследствие на
извършените доставки. Обогатяване на ответника не е налице, тъй като доставените по
програмата плодове нито са увеличили актива, нито са намалили пасива, нито са спестили
дължими от ответника разходи. Същите са предадени на децата, каквато е целта на
програмата, а стойността им подлежи на заплащане от ДФ „Земеделие“.
В заключение транзитното преминаване през патримониума на ответника на
стоките/в конкретиката на настоящия казус -плодове/не е довело до увеличаване на актива
му, нито до намаляване на пасива му, нито му е спестило дължими от него разходи.
Този извод не се променя от установените по делото факти , че към дата на
извършените доставки ищеца не е имал валиден акт за одобрение за учебната 2019/2020г.,
което сочи на незавършеност на смесения фактически състав на правоотношението му с ДФ
Земеделие, доколкото както вече беше посочено съгласно приложимата към процесните
отношения регламентация, учебното заведение не е било и не би могло да бъде финансово
задължено към доставчика .
Изложените във въззивната жалба твърдения за предоставени на ответното училище
средства от държавния бюджет съгласно чл.12 от НФИСПУО са несвоевременни. Същите са
и неотносими към доказване на материална легитимация на страните по процесното
правоотношение, което по твърдения на самия ищец се е развило по програмата „Училищен
плод“ и съответно е регламентирано от друга правна уредба.
По изложените съображения, предвид липсата на установеност от страната на ищеца,
чиято е доказателствената тежест на елементите на фактическия състав на неоснователното
обогатяване по чл.59 от ЗЗД, предявения от него против ответника иск се явява
неоснователен.
Достигайки до същите изводи, първоинстанционния съд е постановил правилно
решение, което следва да бъде потвърдено.
Съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, не предпоставя
основание за коригиране на първоинстанционния съдебен акт в частта на присъдените
разноски.
При този изход на спора на, на основание чл.78 ал.3 от ГПК въззиваемия има право
на направените пред настоящата инстанция разноски , но същия не е представил
доказателства за извършени такива.
8
Съгласно чл.78 ал.10 от ГПК , на третото лице помагач не се дължат разноски .
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 3383 от 20.10.2023г., постановено по гр.д. №
1618/2023г. на РС - гр.Варна.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ответника СУ „Св. Св. Кирил и Методий", ЕИК *********, гр. Белослав, а именно - ДФ
„Земеделие", ЕИК *********.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9