Решение по дело №10059/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6964
Дата: 15 октомври 2019 г. (в сила от 15 ноември 2019 г.)
Съдия: Маргарита Апостолова Георгиева
Дело: 20181100110059
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юли 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№.....

 

гр.София, 15.10.2019год.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на тридесети  септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                            СЪДИЯ:  МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА

 

При участието на секретаря Вероника  Димитрова като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №10059 по описа за 2018год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявени от П.  Т.  А. срещу З.„Б.И.“ АД  обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати  сума в размер на 40000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17,07,2018 г. до окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 4490,72лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва върху обезщетението, считано от 17,07,2018г. до окончателното изплащане на вземането, възникнали по повод настъпило на 16,03,2018г. пътнотранспортно произшествие.

Излагат се съображения, че на 16,03,2018г., около 07,00часа, на около 500метра преди разклона за Обрадовски манастир „Свети Мина“  настъпва пътнотранспортно произшествие с  лек автомобил „Рено Сценик“, рег. № ******, управляван от В.С.А.,  в посока  от с. Кубратово към кв. Бенковски, гр.София със скорост, несъобразена с пътните условия, в резултат на което е самокатастрофирал. Произшествието настъпило по вина на водача на лек автомобил „Рено Сценик“. Вследствие на произшествието е пострадала ищцата- пътник в лек автомобил „Рено Сценик“. Поддържа да са претърпени телесни увреждания, които от своя страна довели до неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и битови неудобства. Реализирани са и имуществени вреди подробно описани  в исковата молба. Навеждат се доводи, че гражданската отговорност на водача на процесния автомобил е застрахована при ответното дружество, като пред него е предявена претенция за извънсъдебно изплащане на обезщетение, но от застрахователя не е определено и изплатено такова.

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция. Претендират се разноски.

Ответникът-З.Б.и. АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва иска по основание и размер. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която в нарушение на чл.137а от ЗДВП е пътувала без поставен предпазен колан. При условията на евентуалност сочи на прекомерност на претендираното обезщетение, с оглед претърпените от ищеца телесни увреждания.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорен между страните фактът относно настъпило на дата 16,03,2018год., около 7,00часа на бул. Лазар Михайлов, на около 500метра  преди разклона за Обрадовски манастир пътнотранспортно произшествие, с участието на лек автомобил „Рено, сценик, с рег.№******, управляван от  В.С.А., който е самокатастрофирал. Посоченото обстоятелство се  установява от съставен констативен протокол  за ПТП с  пострадали лица с №К-185/16,03,2018год. от СДВР-ОПП, удостоверяващ настъпването на пътнотранспортното произшествие. Като пътник в процесния автомобил е  пострадала и ищцата.

Не е спорно наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност, покриващ деликтната отговорност на виновния водач, с ответното дружество за релевирания период. /удостоверено обстоятелство от длъжностното лице при съставяне на протокол за пътнотранспортно произшествие, което обстоятелство има материална доказателствена сила съгласно чл.189 от ЗДВП, както и при извършена служебна справка от ИЦ към ГФ, от която е видно наличието на валидно застрахователно правоотношение за лек автомобил  Рено Сценик към датата на застрахователното събитие/.

Установява се механизъм на пътнотранспортно произшествие, а именно: Процесното ПТП е настъпило в София, на бул. Лазар Михайлов на прав пътен участък между с.Кубратово и кв.Бенковски. Бул.Лазар Михайлов се състои  от едно платно и е предназначен за  двупосочно  движение на автомобилите  като за всяка посока  има по една пътна лента за движение. Произшествието е настъпило в светлата част от денонощието  с добра метрологична видимост и мокра  асфалтова настилка. МПС се е  движело по бул.Лазаров в дясната пътна лента с посока от с.Кубратово към кв.Бенковски. Приближавайки към мястото на ПТП водачът по неустановени причини е отклони управлявания от него автомобил наляво като е преминал върху  пътната лента  за насрещното му движение и е напуснал платното за движение вляво. Напускайки платното за движение автомобилът се е преобърнал няколко пъти през таван и се е установил извън платното за движение. Причина за  произшествието са субективните действия на  водача на лек автомобил Рено  със системите за управление на автомобила. Скоростта на  движение на автомобила е била по –висока от 80-90км.ч. Изложено е становище автомобил Рено да е фабрично оборудван с предпазни колани за всички места на  пътниците.

От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт, се установява, че ищцата е получила следните травматични увреждания:  

Фрактура на дясната лъчева кост в областта на китката, закрита;

            Фрактура на 3-та метакарпална кост под главичката, открита;

            Фрактура на 4-та метакарпална кост под главичката, закрита;

            Разкъсно-контузна рана над 3-та метакарпална кост;

            Контузия и охлузвания в областта на левия глезен;

Веднага след ПТП ищцата е хоспитализирана в УМБАЛСМ „Пирогов“, където е диагностицирана и  по спешност е била извършена  оперативна интервенция като е направена е кръвна репозиция на фрактурите, като за лъчевата кост са използвани 2 плаки фиксирани с общо 12 винта, а за фрактурите на метакарпалните кости по 2 Киршнерови игли (общо 4). Обработена е и раната на ръката, поставена е гипсова шина. Изписана е без интраоперативни усложнения. След 35 дни е хоспитализирана отново за 1 ден, когато са извадени Киршнеровите игли. В делото не са приложени други медицински документи обективизиращи хода на оздравителния процес.

С  оглед характера на получените травматични увреждания СМЕ обосновава извод за наличие на  причинно-следствена връзка между конкретният механизъм на ПТП, установен с  САТЕ  и получените от ищеца травматични увреждания.

            При извършения личен преглед  на пострадалото лице на 23,03,2019год. се установява функционален дефицит в активните движения на дясната китка от по 10° във всички посоки: екстензия, флексия, абдукция и аддукция. Измерен е функционален дефицит в активните движения на 3-та метакарпална става от по 10° за флексията и екстензията. За 4-тата метакарпална става - без дефицит. Не е нарушена хватателната способност на ръката, осъществява нормална опозиция на палеца към останалите пръсти и силов юмручен захват. Измерен е раневи белег по гърба на дясната ръка от 6 см и оперативен белег от 10 см по външно-страничната част на предмишницата. Получените травматични увреждания –фрактури концентрирани в областта на дясна китка и длан са тежки  травматични увреди, а охлузванията на левия глезен имат лек травматичен характер. Претърпените болки и  страдания са били най-интензивни до постъпването на ищцата в лечебно заведение,  в следващия период до 45 ден умерен характер и инцидентни изостряния при смяна на превръзките и след изваждането на иглите от метакарпалните кости. В периода до края на четвъртия месец болките би следвало да са слаби и затихващи.

При осъществения личен преглед се установява възстановена хватателна функция на ръката, с изключение на непълното сгъване и разгъване на 3-ия пръст в метакарпо- фалангеалната ставичка, дължащо се на срастване с леко разместване на костните фрагменти и на зашиване на частично скъсаното екстензорното сухожилие на 3 пръст, като измерения функционален дефицит има траен характер, без прогноза за влошаване. Констатирания  функционален  дефицит не е пречка в ежедневието за ищцата. Прогнозата е благоприятна относно възстановяване на  движенията на китката след изваждане на имплантите от лъчевата кост. Поддържа се с оглед характера на получените травматични увреждания ищцата да е била с поставен предпазен колан, тъй като с оглед механизма на ПТП би получила по-тежки увреждания.

Изложено е  становище  извършени разходи от ищцата, за които по делото са приложени  фактури да са необходими за лечебно възстановителния процес, с изключение на сума в размер на 900,00лв.-избор на екип, както и сума на обща стойност 50,00лв.-ЛФК по фактура №**********/25,05,2018год. и №**********/21,05,2018год., тъй като същите се покриват от  НЗОК.

      От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на св. В.А., ценени по реда на чл.172 от ГПК се установяват претърпените неимуществени вреди.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.

За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.

От събраните по делото доказателства настоящия състав намира да е налице осъществено противоправно деяние от страна на водача на лек автомобил Фолксваген Кади, който нарушил правилата за движение по пътищата – Чл. 16. (1) от ЗДВП, съгласно който на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне. Нарушен е и чл.20, ал.2 от ЗДВП- Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

 Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск.

Установи са реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.

С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер  30000,00лв. При определяне на същите, съдът съобрази характера на причинените физически увреждания:  Закрита фрактура на дясната лъчева кост в областта на китката, открита фрактура на 3-та метакарпална кост под главичката, закрита фрактура на 4-та метакарпална кост под главичката,         разкъсно-контузна рана над 3-та метакарпална кост и контузия и охлузвания в областта на левия глезен, които травми са причинили трайно затруднение на горен десен крайник за период по-дълъг от 30 дни. Общия възстановителен период е около 4 месеца, в който ищцата се е нуждаела от чужда помощ, вкл. поради поставянето на  гипсова имобилизация. Налице е и функционален дефицит от 10 градуса в активните движения на  дясна китка по повод фрактурата на 3 метакарпална кост, с траен характер, който същевременно не препятства хватателната функция на горен десен крайник . За определяне на размерът на обезщетение следва да бъде отчетена възрастта на пострадалата - 47г. към датата на ПТП/ активна работоспособна възраст препятствана по причина на  инцидента/. За определяне размера на обезщетението следва да се съобразят и последиците в психологичен план /при всички случаи участието в ПТП е свързано с негативни последици в психо-емоционален план, установени и от събраните свидетелски показания, но без данни за социална изолация в резултат на произшествието/. Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната и лимитите на ГО за релевирания период съгласно чл.492, ал.1, т.1 от КЗ, съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.

Съдът намира за неоснователно релевираното възражение от ответника за съпричиняване, а именно, че пострадалото лице е пътувало без поставен предпазен колан, с оглед заключение на вещо лице и предвид характера на получените травматични увреждания. Ето защо не е налице основание за приложение чл.51, ал.2 от ЗЗД.

Претенцията за имуществени вреди е основателна за сума в размер на 3590,72лв., съставляваща извършени необходими разходи във връзка с лечебния процес /приложени фактури и фискални бонове-стр.17-стр.27 от делото/. Съдът намира  претенцията за  имуществени вреди да е неоснователна за сумата от 900,00лв., тъй като посочения разход не е необходим. Нужните навременни медицински дейности биха били извършени и без избор на конкретен екип. Имуществените вреди за  обща сума от 50,00лв.-ЛФК, съдът намира да са подлежащи на възстановяване, независимо от поемането им от НЗОК. Мотив за  този извод на съда се обосновава от  обстоятелството, че разходите  са реализирани в болницата, в която е извършена хирургичната  интервенция за ищцата, което обосновава  извод ЛФК да е била наложителна и част от рехабилитацията при възстановяването, което очевидно е било платена услуга, а не избор на пострадалата.

С оглед правилото на чл.497 от КЗ застрахователят дължи законна лихва  за забава върху присъденото обезщетение, ако не е го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати посочени в т.1 и т.2. Същата съобразно правилото на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ и датата на  депозиране на молбата пред застрахователя на 17,04,2018год. е дължима от 18,07,2018год. до изплащане на  вземането.

По разноските:

На осн.чл.78, ал.6 от ГПК, с оглед изхода от спора от ответника се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 1643,62лв., от които 1343,62лв. –държавна такса и 300,00лв. от общо 400,00лв.-разноски за вещо лице.

С оглед отхвърлената част от исковата претенция на ответника на осн.чл.78, ал.3 от ГПК се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 456,00лв., от общо 1900,00лв., от които 200,00лв.-СЕ и 1700,00лв.-адв.възнаграждение. /Възражението на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно, тъй като договорения и и платен адв.хонорар е под определения минимум по НМРАВ в размер на 1864,72лв./

На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв.М.  Н. се  дължи адв.хонорар, определен по чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения и съобразно уважената част от иска, в размер на 1398,54лв. от общо 1864,72лв., върху който размер се начислява ДДС с оглед данни за регистрация по ЗДДС в размер на 279,70лв. или общо 1678,24лв.

 Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА З."Б.И."АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на П.  Т.А., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***  на осн.чл.432, ал.1 от КЗ сума в размер на 30000,00лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени по повод възникнало на 16,03,2018год. ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 18,07,2018год. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ  исковата претенция за горницата над 30000,00лв. до пълния предявен размер от 40 000,00лв. като неоснователна.

ОСЪЖДА З."Б.И."АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на П.  Т.А., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***  на осн.чл.432, ал.1 от КЗ сума в размер на 3590,72лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени по повод възникнало на 16,03,2018год. ПТП имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 18,07,2018год. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ  исковата претенция за горницата над 3590,72лв. до пълния предявен размер от 4490,72лв. като неоснователна.

ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.И.“АД, с ЕИК: ******, адрес на управление:*** да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от  1643,62лв. – разноски по делото.

ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.И.“АД, с ЕИК: ******, адрес на управление:*** да заплати на адв. М.  Н. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата от 1678,24лв. – адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА П.  Т.А., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***  да заплати на З. "Б.И." АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 456,00лв.-разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                  

 

                                                                       СЪДИЯ: