№ 1642
гр. Пазарджик, 14.11.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ива Чавдарова
Сложи за разглеждане докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
Наказателно дело частен характер № 20235220200667 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Частният тъжител и граждански ищец С. К. М., редовно призован- явява
се лично и с неговият повереник адв.Г. Ц., редовно упълномощена.
Бащата и законен представител на частния тъжител и граждански ищец-
К. С. М., редовно призован- явява се лично.
Подсъдимата А. Д. Г., редовно уведомена от предходното съдебно
заседание чрез адв.П.- не се явява.
Явява се защитникът адв.Е. П.- редовно упълномощена.
Свидетелите Х. Д., И. Г. и А. Д. Тачев- доведени от страна на частния
тъжител.
Свидетелите К. А., Н. Г. и К. Д., при режим на довеждане- не се явяват.
В залата се явяват В. Г. и Д. Л.- доведени от страна на защитника на
подсъдимата.
АДВ.Ц.: Уважаема госпожо съдия, считам, че не е налице процесуална
пречка и моля да се даде ход на делото. Свидетелят К. А. не се явява, защото е
втора смяна на училище. Свидетелят Н. Г. не се явява, защото се намира в
Англия към настоящия момент. Свидетелят К. Д. не се явява, защото е втора
смяна на училище.
1
АДВ. П.: Да се даде ход на делото. Подсъдимата Г. не се явява, тъй като
живее в чужбина. Същата е уведомена чрез мен за днешното съдебно
заседание.
ТЪЖИТЕЛЯТ И ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ: Да се гледа делото.
БАЩАТА НА ТЪЖИТЕЛЯ И ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ: Съгласен съм с
изявлението на моя син.
СЪДЪТ намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото. Налице са предпоставките на чл.269 ал.3 т.3 от НПК, доколкото
подсъдимата е била редовно призована за днешното съдебно заседание по
реда на чл.180 ал.3 от НПК чрез уведомяване в съдебно заседание на нейния
защитник адв.Е. П.. В същото време, не са посочени уважителни причини за
неявяването на подсъдимата днес. Подсъдимата, както беше констатирано
още в предходното съдебно заседание, е получила препис от тъжбата и
разпореждането на съда за насрочване на делото, поради което може да бъде
направен извод, че същата е наясно с воденото срещу нея производство от
частен характер, както и с правата, които има в същото. Още едно
доказателство в тази насока са и предприетите от нейна страна действия във
връзка с упълномощаване на защитник в лицето на адв.П., която присъства в
днешното съдебно заседание и обезпечава правото на защита на подсъдимата.
Най-сетне, повдигнатото с тъжбата обвинение не е за тежко престъпление и
отсъствието на подсъдимата няма да попречи за разкрИ.е на обективната
истина по делото.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
В ОТСЪСТВИЕ НА ПОДСЪДИМАТА А. Г..
Свидетелите и бащата и законен представител- К. М. напуснаха залата.
АДВ. П.: Двамата свидетели, които водим, са очевидци на случката.
Техните имена са В. Г. и Д. Л.
2
АДВ. Ц.: Считам, че до момента се изясни, че не е имало възрастни
лица очевидци.
СЪДЪТ намира, че с оглед съблюдаване правото на защита на
подсъдимата и принципа на равнопоставеност на страните в производството,
следва да допусне до разпит поисканите от адв.П. свидетели при режим на
довеждане- В. Г. и Д. Л., за които беше посочено, че са били очевидци на
инкриминираното деяние, поради което показанията им ще допринесат за
разкрИ.е на обективната истина по делото.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели по делото В. Г. и Д. Л.-
при режим на довеждане.
В залата влиза свидетелят Х. Д..
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
Х. С. Д.– роден на ****г. в гр.Пазарджик, живущ в с.Бошуля,
обл.Пазарджик, ****, българин, български гражданин, неженен, с основно
образование, ученик в Спортно училище- гр.Пазарджик, неосъждан, ЕГН:
**********, без родство със страните.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Х. Д.:
СВ. Д.: Със С. сме приятели от доста време- от малки. Познаваме се с
него от нашите родители. И двамата живеем в Бошуля. Не живеем много
близо един от друг.
Беше на Великден тази година. Ние бяхме много хора там, не помня
точно кои бяхме. Някои от тези хора бяхме аз, сестра ми - К., С.. Имаше и
други деца. Не мога да кажа колко хора сме били, бяхме много хора. Били сме
над 10 човека. Бяхме в Бошуля на центъра на селото. Там се чукахме с яйца,
защото беше празник. Това не е близо до къщата на С..
В. я познавам. Тя също е от селото. Майка й А. я познавам също.
3
Къщата на В. е близо до мястото на центъра, на което се бяхме събрали. От
мястото, на което се бяхме събрали, се вижда входната врата на тяхната къща.
В. беше и тя там с нас. Майка й не беше с нас. Тя си беше вкъщи. Бяхме
нашата група и се чукахме с яйца. Със С. си говорехме и В. взе, че удари С. с
пръчка. Не съм видял откъде е взела тази пръчка. Само видях, че го удари. Тя
го удари, защото имаше сол заради нашите яйца. С. си беше играл със солта,
която В. донесе в плик. Той си играеше с плика и го разсипа на земята. В. се
ядоса и взе да го ударя. Удари го по главата един път. Като го удари, той се
ядоса и почна да й вика и крещи: „За какво ме удряш“ и такива неща – „Какво
правиш“. След това ние се опитахме да ги разтървем, за да не се карат. След
това майката на В. излезе от къщата, защото беше чула, че се карат. Реши, че
ще му се скара на С. и след това го удари. Тя беше разбрала нещо, но според
мен не беше много разбрала. Излезе да се кара с него и го удари по бузата с
шамар. Не помня по коя буза го е ударила. Мисля, че един път го удари. Тя
разбра тогава, че преди това В. е ударила С.. Ние й бяхме разказали, но тя се
беше много ядосала за това, че той спори с нейното момиче и че й крещи.
Като го удари, С. каза: „Спри да ме удряш, за какво правиш така“. Не я е
обиждал. Мисля, че като го удари с шамара го одраска. Аз не помня точно,
това беше преди няколко месеца. Ние видяхме, че С. имаше кръв на гушата.
Ние видяхме, че беше одраскан. Аз майката на В. освен, че видях, че го удари
с шамар, не съм видял как точно го одрасква. После видях, че беше одраскан
по гушата, но не помня от коя страна. Той имаше и рана заради това
одраскване по гушата. Имаше и кръв. Течеше малко кръв и след това се
оправи. По гушата имаше една черта.
Ние се опитахме да ги разтървавам, по-точно се опитахме да спрем
майката. Тя беше много ядосана и се опита пак нещо да го удря и да го гони.
Той не е тръгнал да бяга. Това се случва пред къщата на В. и тя каза: „Махай
се оттук, ти тук няма да седиш“. После спряха. Тя влезна в къщата и нещо си
говориха с В..
Майката на В. не е удряла С. по главата.
Друг удар от майката към С., освен шамара, не съм видял. Бутна го и му
каза: „Махай се от тук“. Той не е паднал на земята, като го бутна. Беше се
дръпнал настрани. Аз не съм разбрал как точно го е одрала по гушата. Аз не
съм видял как тя го драска, просто след това видях одрасканото.
4
След като му удари шамара и му каза да се маха, тя го бутна, като му
хвана тениската и му я дръпна. Мисля, че беше скъсала тениската.
След това С. се обади на техните за тази случка- на баща му. Обади се и
на полиция. На място полицаи не са идвали. Бяха му казали на другия ден да
отиде да каже какво е станало.
К. А. беше в нашата групичка тогава. Н. Г. също беше. И. Г. беше там
също. А. Т. не беше тогава там. Докато се случи това между С. и майката, В.
беше там. Виолета Г. не я видях там- бяхме много хора и не съм сигурен дали
е била и тя. Д. Л. не е била там.
После баща му на С. дойде да пита какво става и ние му обяснихме и
той каза „добре“, и каза, че ще се обади на полицията. С. му каза, че вече се е
обадил и че на другия ден ще отиде да каже какво е станало. Бащата на С.
тогава не е говорил с майка му.
Когато се бяхме събрали на центъра пред къщата на В., възрастни хора
не помня дали е имало. Може и да е имало, но не мога да кажа. Само нашата
групичка си бяхме. Сигурен съм, че не е имало други хора от освен нашата
групичка.
След като В. се ядоса и удари С.- аз видях удара. Тази пръчка не съм
видял каква е била точно, но пръчката се счупи. След тази случка между тях
двамата майката на В.- А. дойде, някъде след 2-3 минути. Не си спомням като
дойде дали му е казала нещо на С.. Тя директно тръгна към него. Когато А.
тръгна да посяга към С., аз бях на 2-3 метра от тях. Добре ги виждах и
двамата. Ние тогава всички се опитахме да ги разтървем, да спрем майката на
В.. Казахме й: „Спри, за какво така правиш, спри, спокойно, няма нищо“.
Опитахме се да я успокоим. Не сме дърпали нея или него.
Когато излезе майката на В., не е дошъл и друг възрастен на улицата.
Оградата на къщата на В. е прозрачна като цяло и се вижда- метална е с
решетки и се вижда къщата. Ако някой седи в двора на къщата и гледа навън
към улицата, не мога да преценя дали може да види какво се случва на
улицата. От двора веднага се влиза в къщата.
След като С. беше ударен от майката на В. той каза същото, което и
когато В. го удари: „Луда ли си, какво правиш, за какво така правиш“. След
като ги разтървахме А. после се прибра. Когато дойде бащата на С., А. я
5
нямаше вече, беше влязла в къщата им.
След като се случи тази случка С. не идва две седмици на Бошуля. Ние
играехме игри онлайн и го питахме за какво не идва и той каза, че сигурно
няма да идва. Не ми е обяснил защо няма да идва.
В., като удари С. по главата с пръчката, след това С. не ни е показал
някакви наранявания от пръчката.
След като майката на В. се прибра, С. не се е оплаквал, че му е лошо
или че му е зле.
В двора на къщата на В. не е имало някой по време на тази случка.
С. не съм чул да обижда В..
В залата влиза свидетелят И. Г..
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
И. В. Г. – роден на ***г. в гр.София, живущ в с.Бошуля,
обл.Пазарджик, ****, българин, български гражданин, неженен, с основно
образование, ученик в 10-ти клас в СОУ „Георги Бенковски“- гр.Пазарджик,
неосъждан, ЕГН: **********, без родство със страните.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля И. Г.:
СВ. Г.: С. го познавам от 10-годишен. Познаваме се от Бошуля, в една
компания сме. В. също я познавам от Бошуля.
На Великден тази година се бяхме събрали в село на центъра, малко
срещу къщата на В.. Къщата на В. се вижда от мястото, където се бяхме
събрали. Там бяхме много деца- аз, С., Х. и други деца. К. А. беше там, Н. Г.
беше там, К. Д. беше там. А. Т. не си спомням дали беше там. В. Г. беше там.
Д. Л. не беше там. В. и тя беше там.
Оградата на къщата на В. се вижда оттам, където се бяхме събрали. До
половината оградата е дувар, а по-нагоре е ограда. Бяхме 7-8 човека, а може и
повече. Бяхме се събрали, защото беше Великден, за да се чукаме с яйца и да
си правим мохабет. В. донесе сол от тях в пакетче- една шепа, за да си
посолим яйцата. След като ни свършиха яйцата, С. взе солта и я изсипа на
6
земята. Нарочно го направи. В. го видя това и го удари с една пръчка.
Сигурно се е ядосала, щом го е ударила. Тази пръчка В. от дървото я счупи, от
клон. Удари го по гърба някъде /свидетелят сочи врата/. Той й каза да се
махне от него, да не го удря повече и тя продължи да го обижда. Казваше му,
че е тъпанар, че е малоумник, че изсипал солта. Той каза, че ще купи друг
пакет сол. Той не я е обиждал, а й каза да се маха. Един път го удари тя. С. се
извика В. като го удари, каза „ау“. Не знам дали е имал рана там, където тя го
удари. Не ми е показал рана.
Малко викаха двамата и излезе бабата на В.. Не мога да се сетя как се
казва бабата на В.. Тя излезе и погледна да види за какво се вика. Излезе от
двора и после се прибра вътре. След това излезе и майката на В. – А.. Без
нищо да казва, А. тръгна към С., дръпна го към себе си, удари му един шамар
по бузата – по лявата буза. Удари го с дясната ръка по лявата буза. Удари му
нормален шамар. Един път го удари. Тя го хвана така /свидетелят хваща
блузата си и я дърпа откъм деколтето/. А., като дръпна блузата на С., тя се
скъса. Одраска го по врата на мястото, където дръпна блузата. След това С. се
отдръпна от нея и й каза да не го удря, но тя пак отиде и започна да му вика-
и това беше.
По главата не помня дали го е удряла, не съм видял такова нещо. Освен
шамара и дърпането на блузата, не съм видял А. да е правила нещо друго на
С.. Като му дръпна блузата, тя го одраска по врата. Не беше една черта, бяха
две или три черти. Тези черти ги видях веднага, защото му потече кръв - леко,
където му е обелила кожата с ноктите. Изцапа му се блузата. Аз я дръпнах А.
и й казах да спре. Тя си тръгна, какво да прави. През това време не е имало
някой друг възрастен, който да види това нещо.
При първата ситуация с В. пак не е имало възрастен. През цялото време
не е имало възрастен около нас. Не съм видял някой да наблюдава от къщата
на В.. От мястото, където бях аз, мога да видя, ако има човек в двора на
къщата на В.- нямаше никой.
Като се случи това нещо между С. и А., тя после си тръгна, а С. звънна
на баща си да му каже и на тел.112. В. си тръгна с майка си.
Когато В. удари С. с пръчката, той беше с гръб. Той не го е очаквал и не
е тръгнал към нея. Не е подходил агресивно към нея, та тя да отвърне.
Когато излезе майката на В., тя обиди С., каза му, че е тъпанар, селянин,
7
че е изсипал солта. На нея сигурно бабата й е казала, където излезе да
погледне преди това. А., като дойде, не е питала какво се е случило.
Всъщност не знам как е разбрала за разправията между В. и С..
С. реагира спокойно след като го удари В.. Махна се от нея и каза да не
го удря повече, че го е заболяло. Той не се е опитвал да я удря също или да се
защитава. Той каза, че го е заболяло от удара с пръчката.
От удара от майката на В. С. се хвана за врата. Баща му дойде някъде
след 20 минути. През това време ние стояхме на едни пейки пак на центъра.
С. каза, че го боли, където го е одраскала по врата, защото му е махнала
кожата.
След този случай аз му звънях и го питам: „Къде си, няма ли да идваш в
селото“. Той ми вика: „Не, по-добре не“, защото му е станало гадно, че го е
ударила. Каза: „Не искам да идвам при В.“, не му е приятно, като го е ударила
майка й. 1-2 седмици не идва в селото. На третата седмица дойде. Виждали
сме се след това С., аз, В. и другите деца- на третата седмица. Те се избягваха
С. и В., не си говореха. Не съм обърнал внимание дали вече си говорят.
Когато аз дръпнах А. от С., тя никак не реагира. Тя гледаше само С..
Казах й: „А., спри“ и я хванах за ръката, и тя се дръпна все едно да я пусна. Аз
не я пуснах, защото ще отиде пак да се заяжда с него.
Мисля, че когато А. му дръпна блузата, тогава го одраска. С. не е
обиждал А. или В..
Бабата се показа точно, когато В. се развика на С.. Това е след като В.
вече беше ударила С.. В. го удари, но продължи да му вика и бабата излезе
тогава.
С тази пръчка, с която В. удари С., не знам какво стана.
А. не е излезнала спокойна от тях. Още с излизането от двора на къщата
започна да го обижда. Казваше, че е тъпанар, че е идиот.
В залата влиза свидетелят А. Т..
Сне се самоличността на свидетеля Т., както следва:
А. Д. Т. – родена на ****г. в гр.Пазарджик, живуща в Пазарджик, ****,
българка, българска гражданка, неомъжена, със средно образование,
8
работеща като собственик на фирма, неосъждана, ЕГН: **********, майка
на частния тъжител, без родство с подсъдимата.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля А. Т.:
СВ. Т.: Знам за инцидента от Великден тази година със сина ми.
Ние бяхме на гости в Звъничево, в моя братовчед. Бяхме със съпруга ми
и малката ми дъщеря. С. изяви желание да остане при другата си баба в
Бошуля. Той там има приятели, те се събират голяма компания, обикалят
заедно църквата и става весело, идват деца отвсякъде. 90 процента от децата
ги познавам. Познавам стоящите в залата- Х. и И.. Те са част от компанията.
В. също я познавам. Майката на В.- А. също я познавам. Тя ми беше съседка
дълги години.
По някое време тогава телефонът ми прозвъня. Беше вечерта към 20-
21ч. Позвъня ми телефона, но понеже аз хранех малката моят мъж вдигна
телефона и чух С. да казва, че има проблем и мъжът ми да отиде. Съответно
мъжът ми стана и тръгна. С., като се обади по телефона, каза някой да отиде
да го вземе. Нямам спомен да е казвал какъв е проблемът. Той беше на
високоговорител, но разбрах, че има проблем. Не разбрах точно какво се е
случило в този момент. Мъжът ми отиде от Звъничево до Бошуля да го вземе.
Мъжът ми се върна след 30-40 минути със С. в Звъничево. Аз излязох
отвън да видя какво става. Първото, което ми направи впечатление, беше, че
С. има кръв по врата. Отваряйки вратата да видя какво става, виждам, че е
раздран и има кръв. Там е осветено отпред и се вижда. Видях, че има кръв по
врата. Не съм обърнала внимание дали има и по дрехата кръв. Беше по-скоро
като ожулено, одраскано и после се стекло. Когато го видях, имаше салфетка
и му дръпнах ръката и видях, че е одран. Аз не съм видяла да тече кръв. По
салфетката имаше кръв. На мен това ми беше достатъчно, за да се разтреперя.
С. започна да ми обяснява, но по начина, по който говореше, се притесних от
факта, че като че ли се задъхваше и първата ми реакция беше да му премеря
пулса. Той беше с пулс 140. Той е с предишни сърдечни проблеми и първата
ми реакция беше да го хвана за ръката и пулсът му беше 140. Казах на съпруга
ми да отидем до Бърза помощ. С. каза, че е ударен по главата и че А. го е
9
удряла многократно. Аз започнах да го питам какво е станало и защо е в
такова състояние. Той каза, че В. го е ударила с пръчка, след което той й се
развикал и А. започнала да го дере и удря. Каза, че В. го е ударила с пръчка
по главата. Не ми е казал колко пъти го е ударила В. по главата. Каза, че А. му
е дърпала дрехите и го ударила през лицето и в гърдите. Не ми е казал с какво
го е ударила през лицето и гърдите и как. Тогава не ми е казал колко пъти го е
ударила А.. Аз само исках да го заведа на лекар.
Заведох го на лекар в Спешна помощ в Пазарджик. Наложи се да
изчакаме два часа и половина, влязохме в спешен кабинет, С. имаше цицина
на главата. Държеше се тук /свидетелят сочи темето/. Аз я видях тази цицина,
но точно къде е била, не мога да определя. Тази цицина предполагам, че е
била от удара с пръчката. Не ми е казал той от какво е. От спешното казаха,
че трябва да го заведа при педиатър и хирург и ми дадоха документите и
отидохме първо при педиатър. Тя му проми врата. В спешното му измериха
преди това кръвното и му беше 100/170. Педиатърът му проми врата и ни
изпратиха в хирургията. Отидохме там, човекът го прегледа и каза да си
сложи лед и че нищо му няма. Попита дали искам да го оставят през нощта
там и му казах, че не и че живеем на ул.“Болнична“ № 2 и сме на 2 минути от
болницата. Проблемът е следният. С. има едно сътресение на мозъка от преди
7 години и аз знам за какви симптоми да гледам. Казах, че няма да го оставя
през нощта в болницата и се прибираме, и че ако се наложи, ще отидем. Не го
оставих в болницата. След това заведох и оставих вкъщи С.. После отидох да
забера съпруга си и малкото си дете от Звъничево.
След като мина всичко това със С. сме говорили няколко пъти за
случката. Винаги започваше с думите: „Мамо, не съм виновен“, защото аз съм
малко от лошите майки. Аз съм склонна да му вярвам този път. А. ми има
телефона и много пъти ми е звъняла за услуги и когато има проблем. Ако го
беше направила това, днес нямаше да сме тук. Аз мислех, че сме в добри
отношения с А..
С. ми разказа, че са били на улицата пред А.. Разказа ми, че имало плик
със сол, който е разпилял, сритал или нещо такова. Каза ми, че В. излязла и
направила проблем за солта. Аз му казах, че това са глупости. Той е казал да
не го занимава, след което тя излязла и го ударила с пръчка. Той се развикал
и излезли баба й и майка й. Майка й на В. го ударила и му скъсала горнището.
10
Това е, което знам.
А. е ударила шамар на сина ми, защото бузата му беше червена и си
личаха пръсти. Мисля, че по лявата буза беше червеното. Не съм го
разпитвала повече. Каза също, че е звънял на 112. Аз очаквах А. да ми се
обади и да ми каже какво точно е станало. Тя не ми се обади. Очаквах, че ще
се обади да се разберем като майки. След като не се обади изчаках известен
период от време и потърсих адвоката.
Не знам дали А. го е удряла по главата. Той не ми е споменавал да го е
удряла по главата. Щом има шамар по лицето, значи го е удряла. По бузата
имаше като три точки или по-скоро елипси като форма. То си личеше, че е от
удар. За одрасканото той каза: „тя ме хвана за дрехите и ме задра с ноктите“.
Не е казвал да го е душила. Той каза, че го е удряла навсякъде, ама какво
значи това- не мога да кажа.
Аз го питах в течение на времето: „Какво стана, с какво толкова я
провокира“, а той ми каза, че се развикал по В., а после излезли бабата и А..
А. е крещяла срещу него нещо. Трите в куп са тръгнали към него. Когато А.
го е хванала и му раздрала тениската и врата, той каза: „в един момент ме
удряше“ и аз попитах къде. Питах дали един шамар му е ударила и той каза:
„Мамо, тя ме удряше навсякъде“. Личаха си пръстите от шамар. Не съм
видяла други следи по него. Видяла съм одраскания врат, червенината по
бузата и цицината по главата.
Деругите по врата на С. се виждаха може би седмица. Понеже беше
Великден, медицинското го изкарахме три дни след инцидента и тогава се
виждаха ясно и са описани. Цицината беше поспаднала тогава и не беше
толкова ясна.
Той се роди с липсваща преграда на сърцето. До шестата година сме
ходили на контролни прегледи на всеки 6 месеца. Когато беше на 6 години и
половина проф.Чирков му направи операция и оттогава е добре. Към момента
не е опасно високо кръвно и притеснение за него, но аз като го видя така,
изпадам в такова състояние. Той е активен спортист. Учи в икономиката и
тренира в елитната група на „Хебър“ футбол. Не е проблем към този момент
да е натоварен физически.
След инцидента той отказа известно време да ходи в Бошуля, което ми
беше странно, защото събота и неделя той по принцип изкарваше там. Каза,
11
че не искал да среща А., а те се събират в кафето до тях. Нямам спомен да ми
е казвал, че се притеснява от нея. На рожден ден на едно дете, може би след
месец или месец и половина след случката, отиде за пръв път в Бошуля.
Цицината на главата на С. не съм забелязала дали е станала синя в
последствие. Аз я напипвах, усещах я може би 5 дни след това. След като
бяхме за медицинско се усещаше още малко цицината.
При прегледа в Бърза помощ кръвното му беше 100/170, там го
измериха. Те имат там протоколи и мисля, че го записаха. Лекарят измери
кръвното и каза, че е 100/170.
СЪДЪТ отрази обстоятелството, че частният тъжител и граждански
ищец напусна залата.
Продължава разпита на свидетеля А. Т.:
СВ. Т.: Лечение за кръвното не му назначиха. Той е активен 16-годишен
спортист. Попитаха дали да му дадат хапче, а аз казах, че не е необходимо.
Казах, че на по-късен етап ще го измеря пак и ако е необходимо, ще му дам
нещо. Те предложиха да го оставят в болницата, но аз отказах. Лечение не са
му назначавали, евентуално преглед след три дни казаха да направим, ако има
оплаквания.
СЪДЪТ отрази обстоятелството, че частният тъжител и граждански
ищец влезе в съдебната зала.
В залата влиза и свидетелят В. Г..
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
В. З. Г. – родена на ****г. в с.Карабунар, обл.Пазарджик, живуща в
с.Бошуля, обл.Пазарджик, ****, българка, българска гражданка, вдовица, със
средно образование, пенсионер, неосъждана, ЕГН: **********, без родство с
частния тъжител, майка на подсъдимата.
На свидетеля се разясни разпоредбата на чл.119 от НПК.
СВ. Г.: Желая да бъда свидетел по делото.
12
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля В. Г.:
СВ. Г.: Аз съм майка на подсъдимата А.. С. го познавам. Те са от
Бошуля и живеят в Пазарджик. Бяха в една кооперация с дъщеря ми А. и се
познават добре. Децата им са в една компания.
Бяхме вкъщи по Великден тази година. Бяхме племенницата ми– Д. Л.,
аз, съпругът на Д., А. и В.. Дойде внучката В. и ми поиска ситна сол, защото
беше Великден и си бяха занесли яйца, та да си солят. Те децата бяха пред нас
на пейката. Нашата къща е на центъра на Бошуля и те се бяха събрали цялата
компания пред нас. Всички деца, които бяха тук днес, бяха там, но има и още.
Бяха 10-тина деца, а може и повече. В. ми поиска сол и й дадох цялото
пликче. По едно време идва и плаче: „Бабо, С. ми взе пликчето“ и изсипал
солта около него, за да се пази от сатани и дяволи. Аз й казвам: „Спокойно,
бабо“. Тя плаче, че не била върнала солта. Успокоих я и тя се върна пак при
компанията. Аз излезнах, че имам куче на другия край на двора. С връщането
от кучето по пътечката насреща ми е входната врата на двора. Те децата са
насядали пред нашата врата и се виждат. Чувам, че се почва- тя, той, тя, той,
двамата със С. се карат. Тя му направила забележка защо е изсипал солта. Аз
не чувам забележката. Чувам само: „Виж се каква си ти си дебела, ти си
свиня“. Аз тогава казвам: „С., по-спокойно и по-кротко, защо така“ и той
казва: „Ето я и тая, какво искаш, ма“. Аз изобщо не отреагирах. Аз съм в
двора, а те са отвън. Аз не съм чула моята внучка какво му е казала на С.. Той
и друг път е казвал тези неща и му е правена забележка- и друг път е казвал на
В. такива думи. Аз това го чувам откъм двора и се качих направо нагоре. Не
съм излизала извън двора при тях. Само направих забележка от двора, на
която той реагира, после се прибрах. А. също е чула отгоре, че се разправят и
излезе. Двете се разминахме с нея- А. върви напред, а след нея- Д.. Тя като е
чула и излиза навън, а след нея тръгва Д.. Тя и друг път е излизала така и е
правила забележка на С. и е казвала: „Познавам майка ти, аз съм на годините
й, не е хубаво така“. А., като излезе, аз вече се качих нагоре. Аз не мога да
издържам и се качих нагоре. Тя слезна и после, като се върна, ми разказа
какво се е случило. Хванала го е за тениската. Докато е отишла Деси, е
свършила вече работа. А. го е дръпнала за тениската, така разбрах от нея. А.
13
се връща и забира и В. с нея. Д. в това време все още не е излезнала навън,
защото те се връщат и така трите се качиха нагоре. Д. не е успяла да излезе
извън двора. Аз също не съм излизала от двора. Д. не ми е казала, че е видяла
как А. дърпа тениската на С.. Нито В. ми го е казала, нито Деси. Това самата
А. ми го каза за тениската. А. не ми е казвала, че е удряла шамар на С., нито
че го е одрала по врата, като е дръпнала тениската. Само каза, че е дръпнала
тениската. Каза, че е изпукала тениската. С мен много не говори А., защото не
съм много добре и много, много не ми споделя.
В. не ми е казала, че е удряла С. с пръчка. Нито съм я питала, нито ми е
казала. След това не ни е търсила полиция. Ние даже очаквахме да дойде К. –
бащата на С., за да разговаряме. Мислехме, че като дойде, ще се обадят да
разговаряме, за да видим какво се е случило, обаче никой не се обади. После
ме извика полицаят- кварталният и ми каза да опиша, както казах на Вас,
какво съм видяла и чула и да се подпиша, че няма да закачаме С.. После май
месец получихме призовка за съд и там прочетохме в описанието, че е бил
одраскан и че е имало кръв. Иначе не знаехме.
А. е дръпнала тениската на С., за да не обижда В.. Това, че е дебела си е
наш проблем. Много пъти като е излизала и после се прибира, и казва: „С.
пак каза „виж колко си дебела“. Понеже А. му е правила забележка и друг път
и знам, че затова му е дръпнала тениската.
Аз не съм видяла как С. изсипва солта.
Когато чух обидите към В., аз бях в двора, защото ходих да храня
кучето в края на двора и като се връщам от него, за да влизам в къщата, по
пътеката ги чух.
А. живее във Виена. Тя ще си дойде преди празниците. Тогава си беше
дошла за Великден. Ние живеем в Бошуля. Само майката е във Виена, а В.
учи тук и си е с нас.
А., като излезе навън, аз се прибрах вътре в къщата. Аз не съм видяла и
не съм чула съприкосновението между дъщеря ми и С..
А. също е ходила при кварталния да дава обяснения. Предупредиха и
мен, и нея.
Когато чух думите на С. към В., връщайки се от кучето, вървях в посока
към пътната врата на двора, която е до къщата. Къщата е на 3 метра от
14
пътната врата на двора. Те децата бяха отвън, а аз бях на 4-5 метра от тях. Те
говореха високо. Оградата на къщата е прозрачна с метални пръчки и се
вижда отвън навътре и обратно. Като чула А., че С. вика: „Каква си ти, ма“,
или там каквото точно ми каза, и тя веднага е изскочила, защото прозорецът е
отворен и е чула. Деси излиза след нея. Обаче през това време, докато е
тичала Деси, А. се разправя със С. и после се връща и така с Деси се засичат.
А. е забрала В. и това е. Нито Деси е излизала отвън двора, нито аз, а само А..
Очаквахме бащата на С. да ни потърси, защото са деца и всяка вечер са
заедно Те живееха в една кооперация и очаквахме да дойде и да разговаряме
защо децата така са постъпили и какво е станало. Има проблем от много
време между В. и С.. В конкретния ден на Великден не мислех, че само заради
тениската бащата на С. ще ни потърси. Просто очаквахме, че ще ни потърси,
за да се разберем за децата да не се получава друг път така, да си изяснят
отношенията.
Кварталният ни предупреди и каза, че има оплакване от семейството на
С. и е длъжен да ни извика и да ни предупреди, да напишем обяснение и да се
подпишем, че няма повече да го закачаме. Ние не сме го закачили и не сме се
разправяли. Решихме, че всичко ще се потъпка и ще остане така. Кварталният
ни предупреди да не го закачаме. Ние останахме изненадани, защото не сме
го закачали. След това дойде призовка за дело и от там разбрахме за кръвта.
В залата влиза свидетелят Д. Л..
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
Д. И.ОВА Л. – родена на ****г. в гр.Пазарджик, живуща в
гр.Пазарджик, ****, българка, българска гражданка, омъжена, със средно
образование, работеща в „С.“ ООД като манипулант в производството,
неосъждана, ЕГН: **********, без родство с частния тъжител, първа
братовчедка на подсъдимата.
Свидетелят предупредена за отговорността по чл.290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Д. Л.:
СВ. Л.: С. го познавам от Бошуля. Майка ми и баща ми живеят там, и аз
съм живяла там. Познавам децата в селото. В. и С. са едно компания – бяха.
15
На Великден тази година бях в Бошуля на гости в леля ми /сочи
свидетеля В. Г./ - в къщата й. Тони си беше дошла от чужбина и бяхме
отишли у тях- моят съпруг- Борислав, аз и моят син- П.. П., В. и С. са в една
компания. Докато бяхме на гости, В. и П. излезнаха навън с децата. Ние сме в
хола и една ограда ни дели от децата. Те бяха отвън на пейката. Бяха много
деца. С. също беше там. Прозорецът беше отворен. По едно време чухме
разправия. Чух на леля ми гласа. Леля ми не беше при нас, когато ние бяхме в
хола и чухме разправията от прозореца. Първо чухме С. да обижда В. с
„дебела“ и „прасе“. Това не е първият път, когато я обижда. Знам това от моя
син П., че е имало и други такива случаи, в които я е обиждал на дебела. Не
съм чула тя нещо да му казва тогава. Чух в този момент леля, че каза на В. да
се прибере. Тони скочи тогава, защото каза, че някой пак се заяжда с В. и
предположи, че сигурно е С.. Тони скочи, а в това време леля ми по стълбите
се прибира. Тони много бързо излезе навън. Аз, докато стана и тръгна по нея,
тя вече се връщаше. Леля ми се качи нагоре по стълбите. Тя цялата
трепереше. С нея се разминахме. Аз тръгнах по Тони, веднага след като скочи
и тръгна навън да види какво става. Аз докато стигна до вратата и тя вече се
връщаше. Казах й да влиза навътре. Забрахме и В.. Извиках и моя син, но той
не дойде. А. цялата трепереше и каза, че го е хванала за тениската и го е
раздрусала. Каза: „Аз май сгреших, хванах детето, не трябваше“. Разтърсила
го е и е чула, че е изпукала тениската. В последствие разбрахме, че и шамар е
имало, но аз не съм видяла. А. каза за шамара, като се качи горе и каза, че не е
трябвало. Не ми е споменавала, че дърпайки тениската го е одрала. Не ми е
казвала някъде другаде да го е удряла. То стана много бързо. Разстоянието е
близо, докато излезем от къщата. След това като се прибрахме вътре и В. се
прибра.
В. беше изнесла яйца да се чукат. Нямало сол и тя влезнала да вземе
сол, но тъй като няма соленица, изнесла пакета и го сложила на оградата, като
се чукат с яйцата да си солят. С. взел плика и почнал да го разсипва. Тя му
направила забележка. Той почнал да я обижда. В. не е споменавала да е
удряла С. с пръчка. Питах и П. и той каза, че и той не е видял и не е разбрал.
В компанията, която видях, имаше и други момичета. Не мога да кажа
колко са били.
Аз на вратата я засичам А., а те децата са отвън. Чувам и момичета, и
16
момчета, но не мога да кажа колко са.
Не беше студено времето. Ние първо бяхме отвън, защото имат
барбекю, а вечерта се качихме нагоре в къщата. Това се случва някъде към
20-21 ч. вечерта. Не е било тъмно, не е било и светло.
П. ми каза, че са се сдърпали пак, но той не обича такива работи и
винаги научава последен. Той се има повече с Ицо. П. не е видял какво се
случило между А. и С..
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпили във връзка с изпълнение на
протоколно определение от предходното съдебно заседание справка от
ЦСМП-Пазарджик, писмо от Регионален център на тел.112-Кърджали, ведно
с аудио запис върху оптичен носител, както и писмо от РУ-Септември при
ОДМВР-Пазарджик, ведно с приложения, представляващи заверени копия на
материали по преписка №2401/17.04.2023г.
АДВ. Ц.: Аз считам, че следва да бъдат приети като относими към
предмета на делото представеното писмо от Регионален център на тел.112-
Кърджали, както и диск към него, като същият следва да бъде предявен след
неговото приемане. Моля, да приемете и докладна записка и всички
съдържащи се в нея документи. Моля, да бъде прието и писмото.
АДВ. П.: Аз нямам възражения и моля да се приемат всички постъпили
доказателства.
СЪДЪТ намира, че постъпилите справка от ЦСМП-Пазарджик, писмо
от Регионален център на тел.112-Кърджали, ведно с приложен компакт диск,
както и писмо от РУ-Септември при ОДМВР-Пазарджик, ведно с
приложения, съдържат информация, която е от значение за правилното
решаване на делото, поради което следва да бъдат приети като доказателства.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: справка от ЦСМП-
Пазарджик, писмо от Регионален център на тел.112-Кърджали, както и писмо
17
от РУ-Септември при ОДМВР-Пазарджик, ведно с приложения,
представляващи заверени копия на материали по преписка
№2401/17.04.2023г., а като веществено доказателство: 1 брой компакт диск.
ПРИСТЪПИ СЕ към оглед на вещественото доказателство, а именно
компакт диск, приложен към писмо от Регионален център на тел.112-
Кърджали, посредством възпроизвеждане на съдържащия се в него
аудиозапис.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА две молби, едната от които от адв.Г. Ц. с вх. №
20841/07.09.2023г., а другата от С. М. чрез адв.Ц. с вх. № 23201/04.10.2023г. С
двете молби е направено доказателствено искане да бъде изискана цялата
медицинска документация от МБАЛ-Пазарджик, Спешно приемно отделение,
във връзка с извършени на 16.04.2023г. медицински прегледи на тъжителя, в
т.ч. и документите, съставени във връзка с извършените прегледи от педиатър
и хирург.
АДВ. Ц.: Поддържам искането.
АДВ. П.: Предоставям на съда.
СЪДЪТ намира, че направеното на адв.Ц. доказателствено искане е
основателно. Приобщаването на посочената от повереника на частния
тъжител медицинска документация е от значение за разкрИ.е на обективната
истина по делото, в т.ч. и за правилното решаване на въпроса относно
основателността на предявения граждански иск. Предвид изложеното, от
МБАЛ-Пазарджик, Спешно приемно отделение следва да се бъде изискана
цялата медицинска документация във връзка с извършен на 16.04.2023г. на С.
К. М. медицински прегледи, в т.ч. и тези от лекар специалист педиатър и
хирург.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДА СЕ ПИШЕ ПИСМО до МБАЛ-Пазарджик, Спешно приемно
отделение в горния смисъл.
18
АДВ. Ц.: Поддържам искането за разпит на свидетелите К. А., Н. Г. и К.
Д.. Отделно от това, правя искане да бъде допуснат до разпит в качеството на
свидетел К. М.- баща на частния тъжител. С оглед на това, че този свидетел
не е пряк очевидец, а е пристигнал на инцидента непосредствено след неговия
край, моля, да бъде допуснат, с оглед емоционалното състояние на частния
тъжител след инцидента във връзка с допуснатия граждански иск.
АДВ. П.: Възразявам за искането за К. М.. Това би могло да се изясни
със съдебно-психологическа или съдебно-психиатрична експертиза, каквато
към момента нито е допусната, нито изготвена, нито е поискана. Още повече,
че майката- св. М.а обясни какво е било емоционалното състояние на нейния
син. Не смятам, че бащата, който е отишъл, а майката го е видяла 30 минути
след като се обадил, а бащата, който го е видял 15 минути след това, да е бил
тъжителят в по-различно емоционално състояние. Не знам какво ще
допринесе това по отношение гражданския иск или за разкрИ.е на
обективната истина. Той не е бил пряк свидетел.
РЕПЛИКА АДВ. Ц.: Аз моля да ми бъде уважено искането, тъй като
именно бащата е бил този, който първи го е видял. Предположенията на
процесуалния представител на подсъдимата са неоснователни и няма как да
знаем какво е възприел поисканият свидетел.
ДУПЛИКА АДВ. П.: Стана ясно и от изслушания днес запис какво е
емоционалното състояние, чухме по-точно. Мисля, че ще е излишно
процесуално губене на време.
СЪДЪТ намира, че за следващото съдебно заседание следва да задължи
повереника на частния тъжител да осигури свидетелите, които не се явиха
днес, при режим на довеждане. В случай, че те отново не бъдат доведени и
евентуално станат единствена причина за отлагане на делото, то ще бъдат
заличени от списъка.
Предвид изложените мотиви от адв.Ц. по доказателственото искане за
допускане до разпит в качеството на свидетел на бащата на частния тъжител,
касаещи събирането на доказателства по предявения граждански иск, съдът
намира, че същото се явява основателно и следва да допусне до разпит в
качеството на свидетел при режим на К. М.. Това е процесуално допустимо и
въпреки обстоятелството, че тъжбата е подадена с негово съгласие в
19
качеството му на баща и законен представител на непълнолетния тъжител.
Законът не формира изрична забрана за съчетаване качеството на свидетел с
това на родител и законен представител, с чието съгласие се извършват
правните действия на тъжителя. В този смисъл, съдът намира, че не
съществуват процесуални пречки за допускане до разпит в качеството на
свидетел на К. М.. По отношение основателността на това доказателствено
искане съдът изложи по-горе своите мотиви.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел по делото К. С. М..
С оглед правилното решаване на делото, съдът намира, че следва да се
изиска от Бюро съдимост при РС-Пазарджик справка за съдимост за
подсъдимата А. П. Г., ЕГН: **********, както и характеристична справка за
същата, изготвянето на която да се възложи на съответния районен инспектор
при РУ- Септември при ОДМВР-Пазарджик, отговарящ за района на
с.Бошуля.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДА СЕ ПИШАТ ПИСМА до Бюро съдимост при РС-Пазарджик и РУ на
МВР – Септември в горния смисъл.
За събиране на доказателства съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 09.01.2024г. от 14:30 часа, за която
дата и час частният тъжител, повереникът и защитникът – уведомен.
Подсъдимата–уведомена чрез защитника адв.П.. Допуснатите свидетели –
при режим на довеждане от страна на частния тъжител. Да се пишат писма в
горния смисъл.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 16:14 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
20
Секретар: _______________________
21