О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№260271
гр.Бургас, 04.02.2021г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско
отделение, трети въззивен състав в закрито заседание, на четвърти февруари две
хиляди и двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ЙОРДАНКА МАЙСКА
2.РАДОСТИНА ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Майска ч.в.гр.д. № 141 по описа за 2021г. на Бургаски окръжен съд, и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 278 във
вр. с чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по ч.в.ж. вх.№ 262637/21.01.2021г. по описа на РС-Бургас от С.Х.И.
от гр.Бургас, заявена чрез адв.Ж.Бойчев с посочен съдебен адрес гр.Бургас, ул.Оборище № 76,
ет.1, в качеството му на пълномощник на ищцата по гр.д. № 8489/2020г. на БРС
против Определение № 260148/07.01.2021г.,
постановено по горното дело, в частта,
с която исковата молба на частния въззивник, в частта й, с която е предявен
евентуален иск по чл.344, ал.1, т.4 КТ е върната, а производството по делото по
този иск е прекратено.
Жалбоподателя моли определението да бъде отменено като
незаконосъобразно и неправилно, а делото да се върне на БРС за продължаване на
съдопроизводствените действия. Твърди, че след като е подала в деловодството на
работодателя си предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, не е
била допускана до работното си място като счетоводител, съгласно сключения
между страните трудов договор. След подадена от нея жалба до Дирекция
„Инспекция по труда“-Бургас и последвала проверка е била информирана от
посочения административно-контролен орган, че работодателят й е издал заповед
за дисциплинарното й уволнение, каквато не й е връчвана от работодателя. По
тази причина е предявила по съдебен ред исковите си претенции против
работодателя по чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 КТ и при условията на евентуалност
по чл.344, ал.1, т.4 от КТ. Посочва, че при твърдяната от нея в исковата молба и уточнителната
искова молба конкуренция на правните основания на които е прекратено трудовото
правоотношение има правен интерес да предяви при условията на евентуалност и
иск по чл.344, ал.1, т.4 от КТ, производството по който е било неправилно и
незаконосъобразно прекратено с обжалваното определение. Моли за отмяна на
определението в обжалваната му част.
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана
страна, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което
съдът я преценява за допустима.
За да се произнесе по
основателността им, съдът съобрази следното от фактическа страна:
Производството по гр.д. № 8489/20г.
на БРС е образувано по искова молба на С.Х.И. против „Богородица“ ЕООД с
ЕИК-*********, с която са предявени обективно съединени искове по чл.344, ал.1,
т.1, т.2, т.3 КТ и при условията на евентуалност по чл.344, ал.1, т.4 от КТ.
Действително видно от
обстоятелствената част на исковата молба и постъпилата уточнителна такава
ищцата твърди, че по силата на трудов договор № 15/10.07.2003г. е била
назначена на длъжност „счетоводител“ към ответното дружество. В края на 2019г.
ищцата депозирала в деловодството на работодателя писмено предизвестие за
прекратяване на трудовото си правоотношение, след което се твърди, че достъпът
й до работното място бил ограничен от работодателя. Подала жалба до Дирекция
„Инспекция по труда“-Бургас и последвала проверка е била информирана от
посочения административно-контролен орган, че работодателят й е издал заповед
от 30.12.2019г. за дисциплинарното й уволнение, поради неявяване на работа,
каквато не й е връчвана от работодателя. По тази причина е предявила по съдебен
ред исковите си претенции против работодателя по чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 КТ
и при условията на евентуалност по чл.344, ал.1, т.4 от КТ. Досежно претенцията
по чл.344, ал.1, т.4 от КТ ищцата сочи, че ако е налице прекратяване на
трудовото правоотношение, то следва да е на основание подаденото от нея
едностранно писмено предизвестие, а не на основание дисциплинарно наказание
уволнение.
С
обжалваното определение БРС е прекратил производството по предявения иск по
чл.344, ал.1, т.4 КТ и е върнал исковата молба, в частта, с която е предявен
този иск, като досежно исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ исковата
молба е оставена без движение. В решаващите мотиви на определението БРС е
посочил, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за
поправка на вписаното в трудовата книжка и други документи основание за
уволнение, не е средство за защита на работника или служителя срещу незаконно
уволнение, за което е предвиден искът по чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ. С иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ разполага работникът или
служителят когато не оспорва прекратяването на трудовия договор, а само
вписаното в трудовата книжка основание за прекратяването му. Посочил е, че
самата отмяна на незаконното уволнение предизвиква отмяната на записа в
трудовата книжка по реда на чл.346 от КТ. Ако пък заповедта за уволнение е
законосъобразна, то няма основание да се извършва „поправка“ на вписаното в
трудовата книжка и други документи основание за уволнение.
При така описаната фактическа обстановка въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Видно от Решение № 110 от 23.07.2020 г. на ВКС по
гр. д. № 3144/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова по чл.290 ГПК и и постановеното по идентичен
случай Определение № 150/19.03.2014г. по ч.гр.д. № 808/14г. I г.о., ГК,
докладчик съдията Геника Михайлова, ВКС се е произнесъл по процесуалноправния въпрос: какво е съотношението между исковете по чл. 344, ал. 1, т.
1 и чл.
344, ал. 1, т. 4 КТ, при упражнени от страните насрещни
волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение на конкуриращи се
правни основания. В решението е посочено, че при наличие на конкуренция на
основания за прекратяване на трудовото правоотношение, че конститутивно
действие има това, чийто фактически състав е настъпил по-рано. Въпросът, за
това кое от двете насрещни волеизявления е прекратило трудовото правоотношение
е разрешим като преюдициален и по двата иска - с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ и с правна квалификация чл.
344, ал. 1, т. 4 КТ. Изборът за защита чрез самостоятелно
предявяване на един от двата иска, разкрива риск за работника или служителя. От
една страна, прекратяването на трудовото правоотношение на основание, различно
от това, посочено в заповедта за уволнение и вписано в трудовата книжка, което
е осъществило своя фактически състав преди издаването на заповедта за
уволнение, извежда неоснователност на иска по чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ. Настъпилото прекратяване на трудовото правоотношение го
погасява. Включително изключва и правото на работодателя повторно да прекрати
несъществуващата правна връзка с работника или служителя. От друга страна искът
по чл.
344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на основанието за уволнение, вписано
в трудовата книжка не е средство за защита на работника срещу незаконно
уволнение. С иск по чл.
344, ал. 1, т. 4 КТ работникът разполага когато не оспорва
прекратяването на трудовото правоотношение, а само вписаното основание за
прекратяване /член, алинея, точка и буква от КТ/, с твърдения, че не то е
действително осъщественото. При спор на кое основание е прекратено трудовото
правоотношение, единственото адекватно средство за защита на неговите права е
предявяването на двата иска - по чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ и по чл.
344, ал. 1, т. 4 КТ. Съотношението между двата иска е на главен към
евентуален. Искът по чл.
344, ал. 1, т. 4 КТ е съединен под отрицателното процесуално условие
за неоснователност на иска по чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ.
Разликата е, че в
цитираното решение съдебният състав е изразил единствено несъгласие по
залегналото в определението становище, че съотношението между двата иска е на
главен към евентуален, като е приел, че исковете по чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ и чл.
344, ал. 1, т. 4 КТ са обективно кумулативно съединени в съотношение
на обуславящ към обусловен, а съдът дължи произнасяне и по двата иска.
С оглед на изложеното, обжалваното
определение на Бургаски районен съд ще следва да се отмени като
незаконосъобразно и делото се върне обратно на същия съд за продължаване на
съдопроизводствените действия и по така предявената
претенция по чл.344, ал.1, т.4 ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаския окръжен
съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение по № 260148/07.01.2021г., постановено по гр.д. № 8489/2020г. на БРС в обжалваната прекратителна част досежно иска по
чл.344, ал.1, т.4 КТ.
ВРЪЩА делото на Бургаски районен съд за
продължаване на съдопроизводствените действия съобразно дадените от Бургаския
окръжен съд указания в мотивите на настоящото определение.
Определението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: