№ 3775
гр. Варна, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20233110106562 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от С. В. Д., ЕГН **********
срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ********* иск с правно основание чл.439 от ГПК
съдът, да признае за установено между страните, че С. В. Д. не дължи на „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД сумата от 10 551,29 лв., представляваща просрочена главница по Договор за кредит за
текущо потребление от 06.10.2005г., ведно със законната лихва върху сумата считано от
датата на депозиране на заявлението в съда - 26.09.2011г. до окончателното изплащане,
сумата от 2582,02 лв., представляваща договорна лихва за периода от 13.04.2010 г. до
26.09.2011 год., сумата от 1363,94 лв., представляваща наказателна лихва за периода от
13.04.2010г. до 26.09.2011г., сумата в размер на 289,95 лв., представляваща разноски по
делото за заплатена държавна такса и сумата от 539,95 лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист на
20.10.2011г. от Районен съд - гр. Варна по ч.гр.д. № 15735/2011г. поради погасяване на
вземанията по давност.
Предявен е иск в условията на евентуалност за недължимост на сумата от 8624,29 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 10 551.29 лв. за периода от
26.09.2011г. до 05.10.2019г., като погасена по давност.
Ищецът твърди, че вземането по изпълнителен лист от 20.10.2011г. от Районен съд -
гр. Варна по ч. гр. д. № 15735/2011г. е погасено по давност на 12.07.2017г., евентуално най -
късно на 16.05.2018г.
Твърди се, че с молба на „Банка ДСК" ЕАД от 12.07.2012г. е образувано
изпълнително дело № 693/2012 год. при ЧСИ Илиана Станчева Николова с peг. № 712 с р-н
на действие при ВОС, въз основа на издаден в полза на банката изпълнителен лист от
20.10.2011г. на Районен съд - гр. Варна по ч. гр. д. № 15735/2011г., като в молбата са
възложени на съдебния изпълнител изпълнителни действия по чл. 18 от ЗЧСИ. Въз основа
на молба от 16.05.2013г. по изпълнителното дело, вероятно е конституиран взискателят
„ОТП Факторинг България" ЕАД, въз основа на Договор за покупко-продажба на вземания
от 22.11.2012г. между „Банка ДСК" ЕАД и „ОТП Факторинг България" ЕАД, с който
банката е цедирала вземането си от ищцата - С. В. Д. по договор за кредит от 06.10.2005г.
1
Сочи, че няма данни за конституиране на взискател, както и уведомяване за извършена
цесия.
Твърди, че няма присъединяване на кредитор, а замяна с нов. Поради което счита че
от образуването на изпълнителното дело с молба от 12.07.2012г. на „Банка ДСК" ЕАД, с
която са възложени изпълнителни действия на съдебния изпълнител по чл. 18 от ЗЧСИ не са
искани или извършвани други изпълнителни действия, които да спират давността, като
същата е изтекла на 12.07.2017г.
Ищецът сочи, че с молба по изпълнителното дело от 08.09.2017г., взискателят „ОТП
Факторинг България" ЕАД е поискал налагане на запор върху банкова сметка на С. Д. в
„Банка ДСК". Такъв запор не е налаган по банкова сметка на длъжника в „Банка ДСК".
Излага, че с молбата от 08.09.2017г. от „ОТП Факторинг България" ЕАД е поискано
налагането на запор на банкова сметка на длъжника в „Банка ДСК", като няма данни за
налагането на такъв запор в тази банка, поради което и счита, че не е извършено надлежно
изпълнително действие, прекъсващо погасителната давност, като от друга страна няма
уведомяване на длъжника за конституирането на „ОТП Факторинг България" ЕАД и не
могат да се осъществяват изпълнителни действия от съдебния изпълнител.
Твърди, че на 22.03.2022г. е получено от ищцата съобщение по изп. д. № 693/2012г. за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
На 17.11.2022г., „ЕОС Матрикс" ЕООД депозира молба по изпълнителното дело с
искане за връщане на изпълнителен лист и е образувано ново изпълнително дело №
691/2022г. при ЧСИ Илиана Станчева Николова, въз основа на същия изпълнителен лист от
20.10.2011г., като на 13.12.2022г. е изпратена покана за доброволно изпълнение на С. Д. за
заплащане на задължение по дълга към 13.12.2022г. в размер на 29 329,90 лв., като е
уведомена з а наложени запори на банкови сметки в „Обединена Българска Банка" АД и
запор на трудово възнаграждение. Уведомена е за прехвърляне на вземането, въз основа на
цесия между „ОТП Факторинг България" ЕАД и „ЕОС Матрикс" ЕООД.
Ищецът счита, че от евентуалното конституиране на „ОТП Факторинг България"
ЕАД - 16.05.2013 г. до 08.09.2017г. не е поискано изпълнително действие и е настъпила
перемпция. При гореописаната фактическа обстановка, ищецът смята, че погасителната
давност на вземането, предмет на горепосочения изпълнителен лист е изтекла, поради което
ищцата не дължи неговото изпълнение в следващото новообразувано изп. д. № 691/2022г.
по описа на ЧСИ Илиана Станчева Николова. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника,
като оспорва предявените искове. Сочи, че с депозирани молби на на 08.09.2017г. и на
26.08.2019г. молби до ЧСИ е поискан принудителен способ и давността е прекъсната.
Счита, че съобразно господстващото становище в правната теория и задължителната
съдебна практика, погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на
възможността да бъде принудително изпълнено. Ответникът моли исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни.Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно, като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Видно от Заповед № 9344 от 20.10.2011г. по ч.гр.д. № 15735/11г. на ВРС, С. В. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр.В. е осъдена да заплати на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище, ул. „Московска”
№ 19, ЕИК ********* сумата от 10551,29 лв., представляваща просрочена главница по
Договор за кредит за текущо потребление от 06.10.2005г., ведно със законната лихва върху
сумата считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 26.09.2011г. до
2
окончателното изплащане, договорна лихва в размер на 2582,02 лв., дължима за периода от
13.04.2010г. до 26.09.2011г., наказателна лихва в размер на 1363,94 лв., дължима за периода
от 13.04.2010г. до 26.09.2011г., както и направените в хода на производството и поискани
разноски: 289,95 лв. – заплатена държавна такса и 539,95 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
По Заповед № 9344 от 20.10.2011г. по ч.гр.д. № 15735/11г. на ВРС е издаден
изпълнителен лист от 20.10.2011г.
Видно от изисканото изпълнително дело № 693 по описа за 2012г. на ЧСИ Илиана
Станчева Николова, с район на действие ОС-Варна, на 18.07.2012г. по молба на „БАНКА
ДСК“ ЕАД е образувано изпълнително дело срещу ищцата. Покана за доброволно
изпълнение на длъжника е редовно връчена на 22.10.12г. /л.-100 от делото/
С разпореждане от 16.05.2013г. ЧСИ е конституирал като взискател по изп. дело
„ОТП Факторинг България“ ЕАД.
На 11.09.2017 е наложен запор на банкови сметки на длъжника-/л.106 от делото/.
На 26.08.19г. по молба за опис на движими вещи от ОТП Факторинг България ЕАД
по изп.д.№693/12г./л.107 от делото/ са изготвени съобщение за принудително изпълнение от
дата 26.08.2019г. за опис и оценка на движими вещи до Стиляна В..
На 17.11.2022г. по делото е постъпила молба от “ЕОС Матрикс” ЕООД чрез юрк.
В.Й., за връщане на изпълнителния лист.
От приложеното изп. дело № 961 по описа за 2022 г. на ЧСИ Илиана Станчева
Николова, с район на действие ОС-Варна, е видно, че по молба на “ЕОС Матрикс” ЕООД на
17.11.2022г. е образувано ново изп. дело срещу длъжника С. Д. за принудителното
удовлетворяване на вземанията по изпълнителен лист от 20.10.2011г., издаден по ч. гр. д. №
15735/2011г. на РС-Варна. С молбата за образуване са поискани прилагане на изпълнителни
способи-запор на банкови сметки.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК, предмет на
спора по който е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение за вземането на
ответника, поради погасяването му по давност. За основателността на предявения иск следва
да се установи, че от настъпването на изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в
закона период на погасителна давност, който период не е бил спиран или прекъсван. В тази
връзка в доказателствена тежест на ищеца е да установи момента на настъпване на
изискуемостта на отричаното от него право, а в тежест на ответника е при условията на
пълно и пряко доказване да установи съществуването на това право, както и че за периода
от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва
погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или прекъсване
течението на давността.
В случая, издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист по ч. гр. д. № 15735/2011 г. по описа на
Районен съд - Варна, се ползват с правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение и са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение - същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със
съдебно решение, давността е пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира
сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува
към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното
производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при
влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор.
3
Давността, съгласно чл. 116 б. "в" ЗЗД се прекъсва от предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В мотивите на т. 10 от
т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС са изброени действията за принудително изпълнение –
налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица.
Въз основа на издаден изп.лист и заповед №9344/2011г. по ч.гр.д.№15735/11г. е
образувано и индивидуално производство по принудително изпълнение по изп. дело № 693
по описа за 2012г. на ЧСИ Илиана Станчева Николова, с район на действие ОС Варна.
В настоящия случай доколкото изпълнителното производство е образувано при
действието на ППВС № 3/18.11.1980г., именно задължителното тълкуване на чл. 116 ЗЗД,
дадено с него е било приложимо в отношенията между страните и съдебния изпълнител до
последващата му отмяна с тълкувателното решение от 26.06.2015г. С оглед даденото
разрешение в цитираното постановление погасителната давност се прекъсва с предприемане
на действия за принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство
същата се спира. От горното следва, че с подаването на молбата за образуване на
изпълнително дело взискателят е прекъснал теченето на давностния срок, като същият е
спрян до постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на
ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление е изгубило действие,
респективно от тази дата започва да тече давност по материалното правоотношение. В този
смисъл е постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. №
2382/2017 г., на ВКС, ГК, IV ГО, което се възприема от настоящия състав. За заварените
като висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК производства по принудително
изпълнение и спрямо осъществените по тях факти до посочената дата следва да намери
приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което
през времетраенето на изпълнителното производство – от датата на образуването му, до
датата на приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо
тълкуване на последиците на давността при висящност на изпълнителния процес),
погасителната давност е спряла.
Следва да се отбележи, че съобразно т. 10 от тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.
по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК давността се прекъсва с всяко действие за принудително
изпълнение, като новата давност тече от момента на прекъсването, а не от изтичане на
двугодишния срок на перемирането. В същото време по-новата практика на ВКС приема, че
когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е
настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той
дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист.
Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител
следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е
прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това
дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във
всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ (така Решение №
37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, I V г. о.) Настоящият съдебен състав
споделя именно разрешението, посочено по-горе и като има предвид, че следващите във
времето след 2015 г. изпълнителни действия са предприети срещу длъжника.
С оглед предходното следва да се има предвид, даденото с ТР № 3/2020 г. от
28.03.2023 г. на ОСГТК разрешение, че погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК,
ВКС. При даденото задължително разяснение следва да се приеме, че за периода от
4
образуване на изпълнителното дело изп. дело № 693 по описа за 2012г. на ЧСИ Илиана
Станчева Николова, с район на действие ОС Варна до 26.06.2015 г. давност не е текла по
време на изпълнителния процес.
Съответно на 11.09.2017 е наложен запор на банкови сметки на длъжника-/л.106 от
делото/,на 26.08.19г. по молба за опис на движими вещи от ОТП Факторинг България ЕАД
по изп.д.№693/12г./л.107 от делото/ са изготвени съобщение за принудително изпълнение от
дата 26.08.2019г. за опис и оценка на движими вещи да Стиляна В..
След тази дата, давността е прекъсната отново на 17.11.2022 г. с подадената молба за
образуване на ново изпълнително дело в която е поискано предприемането на конкретни
действия по изпълнение от Еос Матрикс ЕООД до ЧСИ Ил.Николова, рег.№712 при КЧСИ,
вх.№18464/17.11.2022г. С тях е прекъснато течението на погасителната давност, започнала
да тече не с образуването на изпълнителното дело на 12.07.2012 г., а от 26.06.2015 г., когато
е постановено посоченото тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК, което за първи път приема, че давност за вземането тече по време на
изпълнителното производство, но изпълнителните действия я прекъсват.
Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни
института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за
давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици.
Изтеклата погасителна давност изключва правото на принудително изпълнение, въпреки че
кредиторът се е снабдил с изпълнително основание (пред съдебния изпълнител обаче
длъжникът не може да се позове на нея и съдебния изпълнител не може да я зачете, освен
при влязло в сила решение за уважаването на иска по чл. 439 ГПК). Перемпцията не
изключва правото на принудително изпълнение. Обратно, и след настъпването й правото на
принудително изпълнение може да съществува, но въпреки това чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
задължава съдебният изпълнител да я зачете. В този смисъл са и решение
№60282/19.01.2022 г. по гр.д. №903/2021 г. на ВКС, III г.о., решение №3/04.02.2022 г. по
гр.д. №1722/2021 г. на ВКС, IV г.о., решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на
ВКС, IV-то ГО и други.
Следователно, съобразно постановките на Тълкувателно решение № 3/2020 г. на
ОСГТК на ВКС, давността за процесните вземания е започнала да тече от 26.06.2015 г. След
тази дата, давността е прекъсвана на основание чл. 116, б. "в" от ЗЗД на 11.09.2017г. ,
26.08.2019г., 17.11.2022 г. Давността е прекъсната отново на 13.01.2022 г. с подадената
молба за образуване на ново изпълнително дело, в която е поискано предприемането на
конкретни действия по изпълнение. Считано от тази дата – 17.11.2022 г. – до датата на
приключване на съдебното дирене в настоящото производство –01.11.2023 г., петгодишната
погасителна давност за процесните вземания не е изтекла.
Ето защо предявените отрицателни установителни искове са неоснователни и следва
да се отхвърлят.
С оглед гореизложените съображения се явява и неосноветелен предявеният в
условията на евентуалност иск за недължимост на сумата от 8624,29 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 10 551.29 лв. за периода от 26.09.2011г. до
05.10.2019г., като погасена по давност.
Неоснователно е твърдението на ищцата, че в този случай давността е три годишна.
Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Вземането за неплатена
главница, както и вземането за направени разноски по изпълнителното дело се погасяват с
дългата петгодишна давност. За вземанията за договорна лихва и договорена наказателна
лихва върху главницата, дължими по изпълнителния лист, обаче е приложима специалната
тригодишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД.
5
В чл. 117, ал. 1 от ЗЗД се предвижда, че от прекъсването на давността започва да тече
нова давност, която съобразно ал. 2 на същия член, ако вземането е установено със съдебно
решение, е винаги пет години. Без значение е дали вземането по своя характер представлява
главница или лихви, по отношение на същото давността е петгодишна.
Следва да се има предвид, че срещу издадените в полза на Банката Заповед за
изпълнение и Изпълнителен лист длъжникът не е депозирал възражение и заповедта е
влязла в сила, тъй като не е оспорена в законоустановения срок.
Влязлата в сила заповед за незабавно изпълнение е приравнена от закона на влязло в
сила съдебно решение. Според съдебната практика нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД следва да се
тълкува разширително, съответно че е приложима и към влязлата в сила заповед за
изпълнение. Противното разбиране би означавало за идентични по установително действие
и изпълнителна сила съдебни актове, да се придадат различни правни последици относно
теченето на давността и би довело до различни правни последици на съдебни актове, които
са били стабилизирани. В този смисъл са цитираните от въззиваемата страна"И. "АД
Определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на ВКС, IV ГО; Определение №
443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на ВКС, II ТО; Определение № 576 от 16.09.2015
г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV ГО; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV ГО.
Към момента на образуване на 17.11.2022 г. на изпълнително дело №
20227120400691 на ЧСИ Илияна Станчева давностния срок не е изтекъл. С молбата за
образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил способ на изпълнение-според ТР
№ 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, като именно от тогава е започнал да тече нов петгодишен давностен срок по
отношение на вземането.
Поради което и предявеният иск за установяване недължимост на сумата от 8624,29
лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 10 551.29 лв. за периода от
26.09.2011г. до 05.10.2019г., като погасена по давност, следва да се отхвърли.
По разноските: Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, като
липсват и доказателства за извършването на такива.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. В. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. В. срещу ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр. София иск за приемане на установено
между страните, че не дължи сумата от 10 551,29 лв., представляваща просрочена
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 06.10.2005г., ведно със законната
лихва върху сумата считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 26.09.2011г. до
окончателното изплащане, сумата от 2582,02 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 13.04.2010г. до 26.09.2011г., сумата от 1363,94 лв., представляваща наказателна
лихва за периода от 13.04.2010г. до 26.09.2011г., сумата в размер на 289,95 лв.,
представляваща разноски по делото за заплатена държавна такса и сумата от 539,95 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден
изпълнителен лист на 20.10.2011г. от Районен съд - гр. Варна по ч.гр.д. № 15735/2011г. въз
основа на които е образувано изпълнително дело № 20227120400691 на ЧСИ Илияна
Станчева, рег.№712, поради погасяване на вземанията по давност, на основание чл.439 ГПК.
6
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. В. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. В. срещу ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр. София иск за приемане на установено
между страните, че не дължи сумата от 8624,29 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата от 10 551.29 лв. за периода от 26.09.2011г. до 05.10.2019г. по издаден
изпълнителен лист на 20.10.2011г. от Районен съд - гр. Варна по ч.гр.д. № 15735/2011г. въз
основа на които е образувано изпълнително дело № 20227120400691 на ЧСИ Илияна
Станчева, рег.№712, поради погасяване на вземанията по давност, на основание чл.439 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7