№ 3930
гр. София, 27.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ АНГ. ДОНЧЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ АНГ. ДОНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20221110213339 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от Д. С. А., ЕГН **********, против наказателно
постановление BG11032022/4000/P8-217/08.09.2022 г., издадено от Директор
на Национално тол управление към Агенция "Пътна инфраструктура" - гр.
София, с което за нарушение и на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 1800 лева.
С жалбата се иска се отмяна на НП.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не се представлява. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
наведените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:
На 02.07.2023 г. в 17:35 часа в направление излизане от територията на
Република България, на ГККП Оряхово - ферибот пристигнало пътно
превозно средство (ППС) с peг. № ***, специален автомобил, марка и модел
„*** Актрос 1844“, с обща техническа допустима максимална маса - над 12
1
тона, управлявано от жалбоподателя А., работещ в „*** 99“ ЕООД като
шофьор.
След извършена проверка от страна контролните органи било
установено, че на 25.02.2023 г., в 07:52 часа, горепосоченото ППС с
регистрационен № ***, собственост на „*** 99“ ЕООД, управлявано от
неустановено по делото лице, се движи по път А-3 към км 8+226 попада в
категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Цитираното превозно
средство било засечено на 30.06.2023 г., в 09:13 часа, по път А-6, км. 60+705,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е
заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата (ЗП). Към този момент бордното устройство било изключено или
неправилно включено.
Като място на нарушението е посочен път А-6, км. 60+705, за който се
събира такса за изминато разстояние — толтакса, съгласно Приложение към т.
1 на Решение № 680 на Министерски съвет от 21 септември 2022 г. за
приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за
изминато разстояние – толтакса.
За извършеното административно нарушение бил генериран
доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от
ЗДвП с номер на нарушението № D9D6AD7540655C73E05301 1F160ACA89.
Актосъставителят и АНО не събрали доказателства за собствеността на
ППС и лицето, което го е управлявало на 25.02.2023 г., в 07:52 часа. Въпреки
това, на жалбоподателя не му било позволено да напусне територията на
страната за осъществяване на превоза, като служителите на ГКПП му заявили,
че или следва да заплати компенсаторна такса, или да му съставят АУАН, като
жалбоподателят избрал втория вариант, за да му бъде позволено да напусне
територията на страната с цел реализиране на превоза на товара.
Актосъставителят, извършващ проверките на ГКПП, не се интересува кой е
управлявал МПС към датата на нарушението, като задължението му било
единствено да издаде АУАН на водача, който преминава границата на
Република България без значение дали той е управлявал МПС към датата на
нарушението.
Предвид на това срещу водача А. на ГККП Оряхово бил съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) №
BG11032022/4000/P8-217/11.03.2022 г., съставен от И. П. Т., митнически
инспектор в отдел ПТРР, териториална дирекция "ТД Митница Русе", за
нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Актът бил подписан от актосъставителя
и един свидетел, след което бил предявен на нарушителя, който го подписал
2
без възражения.
АНО счел изложената в акта фактическа обстановка за категорично
доказана и въз основа на него издал обжалваното наказателно постановление
№ BG11032022/4000/P8-217/08.09.2022 г., издадено от Директор на
Национално толуправление към Агенция "Пътна инфраструктура" - гр.
София, с което за нарушение и на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 1800 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин
от показанията на свидетелката И. П. Т. и приложените по делото писмени и
веществени доказателства и доказателствени средства, включително АУАН,
снимков материал във връзка с установеното нарушение, заповеди за
компетентност, справка от ОД МВР-Перник, доклад и справки от АПИ,
справка от НАП, справка от ИТСр свидетелство за регистрация, заявление,
квитанция и другите, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Свидетелката И. П. Т. лично е извършила проверката и пресъздава
обстоятелства, които пряко и непосредствено е възприела. Показанията са
логични, последователни и непротиворечиви, поради което съдът ги
кредитира напълно. Същата изяснява редът за извършване на проверката,
както и признава, че не е могло да бъде установено кой е управлявал МПС към
датата на нарушението. Свидетелят съобщава и обстоятелства във връзка с
невъзможността водачът, пристигнал на ГКПП, да напусне територията на
страната преди да заплати компенсаторна такса или да му бъде съставен
АУАН. Самата свидетелка посочва, и че не се интересува кой е управлявал
МПС към датата на нарушението. В този смисъл показанията на свидетелката
единствено изясняват процедурата по съставяне на АУАН и тази по
извършване на проверката на ГКПП, но не и авторството на деянието.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни,
достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по
делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло. Въз
основа на тези доказателства се установяват датата, часът, мястото,
авторството на нарушението и механизмът на неговото извършване.
От представения по делото доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП се
установяват обстоятелства относно пътното превозно средство, с което е
извършено процесното нарушение, сред които номерата на регистрационните
му табели, местонахождението на заснемащото техническо средство, типа на
нарушението - свързано с липса на валидна маршрутна карта или валидна
толдекларация за преминаването през съответната толсекция. Видно от
генерираната справка за собственост, към процесната дата тежкотоварното
3
превозно средство, с което е било извършено заснетото нарушение, е било
собственост на „*** 99“ ЕООД.
Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът
направи следните изводи от правна страна:
Жалбата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в преклузивния
14-дневен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в който
смисъл се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
основателна по следните съображения:
На първо място от фактическа страна не се доказа субект на
нарушението да е именно жалбоподателят А., а именно не се доказа, че на
25.02.2023 г., в 07:52 часа, ППС с регистрационен № ***, собственост на „***
99“ ЕООД, движило се по път А-3 към км 8+226, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, е управлявано от жалбоподателя. От друга страна той
не е бил и собственик на превозното средство и не е наказан в това му
качество, а само и единствено като водач на същото. Предвид това съдът
намира, че авторството на деянието категорично не е доказано. Това, че
жалбоподателят е бил проверен със същото ППС няколко дни по-късно на
ГКПП не е в никой случай достатъчно да се приеме за доказано, че той е бил
водач на това ППС и на посочената дата на нарушението три дни по-рано.
Съгласно разпоредбите на чл. 188, ал. 1 и, ал. 2 от ЗДвП - "собственикът
или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. Когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство". В случая обаче
жалбоподателят не е наказан нито като собственик на превозното средство,
нито като представляващ търговеца-собственик, нито като посочено от
собственика лице, на което е било предоставено това МПС.
В тази връзка наказание е следвало да бъде наложено на действителния
водач на МПС, който не е установен, като съдът очевидно следва да напомни
на АНО, че административнонаказателната отговорност на физическите лица
е лична.
Предвид изложеното съдът приема, че не е доказано по категоричен
начин авторството на деянието да принадлежи на жалбоподателя.
Презумпцията в настоящия процес е за невиновност, тоест всеки е невинен до
4
доказване на противното и тази доказателствена тежест е за наказващия орган,
а жалбоподателят не трябва и няма задължение да доказва, че е невинен.
Нарушението трябва да е доказано по несъмнен и категоричен начин, за да
бъде издадено НП. След като по делото липсва доказаност за съпричастност
на А. към деянието, то наказателното постановление следва да бъде отменено
поради недоказаност на авторството на нарушението.
Времето, мястото, начинът на извършване на деянието и самоличността
на извършителя са основни елементи на всяко едно наказателно и
административнонаказателно обвинение. Всеки един от тези елементи трябва
да бъде доказан по категоричен начин, за да се стигне до ангажиране
отговорността на жалбоподателя. След като наказанието е наложено за
извършено на 30.06.2023 г. управление на ППС без заплатена пътна такса от
водача А., то трябва да бъде доказано, че именно на тази дата той е управлявал
автомобила и недоказването на това обстоятелство е основание за отмяна на
НП. Както беше посочено по-горе, тежестта за доказване в случая е на АНО,
който следва да ангажира доказателства установяващи категорично всички
фактически обстоятелства около твърдяното нарушение, посочени в
издаденото НП. Жалбоподателят не трябва да доказва, че е невинен, като
всяко съмнение следва да се отчита в негова полза. Административното
обвинение трябва да е доказано по несъмнен начин и не може да почива на
предположения.
На следващо място съдът намери обаче, че и при съставяне на АУАН, и
при издаване на обжалваното наказателно постановление, са допуснати
съществени процесуални нарушения, които ограничават правото на защита на
въззивника и налагат отмяна на наказателното постановление. В АУАН и НП
не е ясно описан толсегментът съобразно с приложение 1 към решение 101, не
е посочено наименование, номер, координати и дължина, а това с оглед
съставът на нарушението са съществени факти, при липсата на които
жалбоподателят не може да осъществи защитата си. Както в АУАН, така и в
НП, се твърди, че нарушението е извършено по път А-2, км. 6+804. Списъкът
на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние -
толтакса, се съдържа в Приложение № 1 към т. 1 на Решение № 680 на МС от
21.09.2022 г. за приемане на Списък на републиканските пътища, за които се
събира такса за изминато разстояние - толтакса. В списъка са посочени
наименованието на съответния толсегмент, неговият номер, както и
координати на началото и края му. В списъка на републиканските пътища, за
които се събира толтакса, не се открива толсегмент с наименование "път А-2,
км. 6+804“, посока нарастващ километър" (съобразно описанието на мястото
на нарушението в АУАН и НП). Посочването на обстоятелствата, при които е
извършено нарушението е от съществено значение за правото на защита на
5
санкционирания субект. В настоящия случай непосочването им по ясен и
категоричен начин препятства правото на защита на жалбоподателя, като
ограничава възможността му да разбере в кой конкретен сегмент от платената
пътна мрежа се твърди, че е навлязло пътното превозно средство, без да е
заплатена дължимата такса.
Констатира се и друго съществено нарушение на процесуалните
правила, допуснато в АУАН и НП, което обуславя цялостна отмяна на
атакуваното наказателно постановление поради нарушено право на защита на
въззивника. Съгласно чл. 42, ал. 1 т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1 т. 6 ЗАНН в АУАН и
в НП следва да се посочат нарушените материалноправни разпоредби. В
случая в АУАН е посочено, че жалбоподателят е извършил административно
нарушение по см. на чл. 179, ал. 3а ЗДвП. В наказателното постановление
наказващият орган също е посочил, че извършеното деяние представлява
административно нарушение по чл. 179, ал. 3а ЗДвП. Посочената като
нарушена и в АУАН, и в НП, разпоредбата на чл. 179, ал. 3а ЗДвП обаче е
санкционна по своя характер (предвижда, че водач, който управлява пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена
маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно
средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.), но не съдържа правило за
поведение, което може да бъде нарушено от водача. Нарушената разпоредба в
случая е тази по чл. 139, ал. 7 ЗДвП. Последната урежда задължение за водача
на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за
пътищата, преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа,
които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
Именно задължението, произтичащо от разпоредбата на чл. 139, ал. 7 ЗДвП, не
е изпълнил жалбоподателят като водач на пътното превозно. В случая обаче
разпоредбата на чл. 139, ал. 7 ЗДвП не е посочена нито в АУАН, нито в НП,
където единствено е възпроизведена приложимата санкционна норма - тази на
чл. 179, ал. 3а ЗДвП. Непосочването на нарушената разпоредба в АУАН и НП
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като
ограничава правото на защита на жалбоподателя и възможността му да
разбере срещу какво конкретно административно обвинение следва да се
защитава (в този смисъл и Решение № 172 от 8.01.2024 г. на Адм. съд - София
6
по адм. д. № 10449/2023 г., Решение № 6409 от 27.10.2023 г. на Адм. съд -
София по адм. д. № 5879/2023 г.).
Дори и да не бъде споделен горния извод обаче, са налице и следващи
основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление, които съдът
ще изложи за пълнота.
На последно място следва да се отбележи, че с последното изменение на
Закона за пътищата, прието със Закон за изменение и допълнение на ЗП (ред.
ДВ, бр. 14 от 2023 г.) към текста на чл. 10б от ЗП са добавени три нови алинеи
- 7-9, в сила от 01.01.2024 г., първата от които - ал. 7 има следната редакция:
„В случай че е налице частично или пълно недеклариране на толданни в
рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по
ал. 3 (каквото е и процесното ППС), за което има действащ договор с
доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние,
на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата
за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от
получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по
изречение първо не се образува административнонаказателно производство“.
Видно е, че е налице действаща по-благоприятна правна норма, която
изключва ангажирането на административнонаказателната отговорност на
дружеството.С оглед всичко изложено до тук, наказателното постановление се
явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Разноски не са претендирани и доказани от жалбоподателя, поради
което не следва да му бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № BG11032022/4000/P8-
217/08.09.2022 г., издадено от Директор на Национално тол управление към
Агенция "Пътна инфраструктура" - гр. София, с което за нарушение и на
основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на Д.
С. А., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер
на 1800 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
7
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8