Решение по дело №947/2017 на Районен съд - Свищов

Номер на акта: 4
Дата: 4 януари 2018 г. (в сила от 29 юни 2018 г.)
Съдия: Теодора Богомилова Стоянова
Дело: 20174150100947
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 септември 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 4

гр.Свищов, 4.01.2018 год.

 

                   Свищовският районен съд в публично съдебно заседание на 7.12.2017 г.:

                                       Районен съдия: ТЕОДОРА СТОЯНОВА

при секретаря Таня Луканова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 947 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе взема предвид:                 

          ИСК с правно основание   чл. 61 от ЗЗД за сумата 1142,26 лева , иск по чл.86 от ЗЗД за сумата 153,85лева-мораторна лихва и евентуален иск по чл.59 от ЗЗД

Постъпила е   искова молба от Д.Й.А. ***, чрез адв.В.Ш. против О.С. представлявана от Кмета с правно основание чл.61 от ЗЗД за сумата 1142,26 лева - главница и по чл.86 от ЗЗД за сумата 153,85лева-мораторна лихва от 24.04.2016г. до завеждане на делото , ведно със законната лихва от 11.09.2017г. до изплащане на вземането, представляваща сума на реално сторени от ищеца разходи по извършване на ремонтни дейности на част от бул.“Марица“ в с.***.  Твърди, че поетапно в периода 2010г.-2014г. е осъществен ремонт на бул.Марица в село *** чрез полагане на пътна настилка и обособяване на една пътна лента на около 550м. от улицата, като на останалите 150 метра не е положена бетонна пътна настилка. С това му е създадено неудобство и е ограничен достъпът му до имотите. След разговори с Кмета на с.***, който му заявил, че пари за изграждане на втората пътна лента няма, предприел действия да довърши ремонта за своя сметка, като останал с убеждение, че разходите ще му бъдат възстановени ,когато е налице финансова възможност. Твърди, че наел майстори, закупил материали и извършил ремонта на част от булевард Марица в с.*** чрез поставяне на бетонна настилка.След приключване на ремонтните дейности потърсил Кмета на с.*** за заплащане на разходите,които е направил, но получил отказ и обяснение, че парите няма да му бъдат възстановени, защото няма как да бъде оправдан такъв разход. След като сезирал РП Свищов, Омбудсмана на РБългария и други институции, ищецът предявява настоящия иск.

          Като евентуален ищецът Д.Й.А. ***, чрез адв.В.Ш. предявява против ответника О.С. иск  с правно основание чл.59 от ЗЗД, като претендира ответникът да бъде осъден да му заплати гореописаната сума-1142,26 лева, представляващи обезщетение за неоснователно обогатяване.

         

В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК, ответникът, чрез адв.Мартин Янков  е подал писмен отговор по чл.131 от ГПК. Заявява, че предявените искове са неоснователни, като излага подробни разсъждения относно елементите от фактическия състав на исковете. В съдебно заседание също оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва част от фактическите и правни твърдения на ищеца, съдържащи се в исковата му молба. Твърди, че не са  налице всички елементи от фактическия състав на чл.61 от ЗЗД-водене на чужда работа без пълномощие- липсват доказателства , че са извършени ремонтни дейности единствено върху участък, собственост на Общината, както и относно уместността на предприетата работа и качеството на изпълнение. Не е доказано и че извършените дейности са довели до обогатяване на ответната Община.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Булевард „Марица“ е второстепенна улица в с.***, о.С. част от общинската пътна инфраструктура, която е била в крайно лошо техническо състояние. Съгласно изложеното в исковата молба и показанията на св.Л.И. ***, през последните 4 години поетапно е ремонтирана въпросната улица, като е бетонирана едната пътна лента по дължината на пътя, като втората пътна лента не е бетонирана. Съгласно показанията на св.Л.И., мотивът за ремонт само на едната пътна лента е липсата на средства за цялостно асвалтиране на улицата, както и обстоятелството че много от имотите от страната на неремонтираната част са необитаеми.Т.е. с бетонирането на едната пътна лента е осигурен достъп до други части от селото на всички жители на селото , притежаващи имоти по протежението на улицата. Не се спори, че ищецът Д.А. притежава къща на въпросната улица, както и два гаража, като имотите му са разположени от двете срещуположни страни на пътя. По негови твърдения, ремонтът само на едната пътна лента на улицата му създава съществени затруднения при използване на имотите му,което му е дало основание неколкократно да посети св.И. –кмет на селото с искане да бъде ремонтирана и втората лента от улицата. В съдебно заседание, св.И. потвърди това, както и че е обяснил на ищеца, че понастоящем няма пари за ремонт на втората пътна лента, но ако реши може да я изгради за своя сметка. През месец април 2016г. ищецът Д.А. предприел действия за бетониране на втората пътна лента в участък около 15-20 метра  /не както се твърди в исковата молба 150 метра/ , обхващащ неговите имоти , намиращи се от двете страни на улицата. За целта закупил 10 куб.метра бетон, видно от приложените експедиционни бележки, който бетон бил превозен от бетонния възел в гр.Белене  до процесния участък в с.*** от св.Б.Б.. Видно от спедиционните бележки и квитанция, бетонът е на стойност 1050,00лева. Ищецът закупил и ламарина за капак на намиращата се на пътя шахта на стойност 92,26 лева, видно от приложена фактура. В изпълнение на работата участвали 5 човека , наети от ищеца, между които св.Й.И.. Същият потвърди, че са бетонирали 15-16 метра от втората пътна лента , пред гаражите на ищеца, за което му е платена надница от ищеца, а камион от гр.Белене е докарал на два курса бетон, който е положен на мястото. Обясни, че предложил на ищеца да сложат арматура или мрежа, но той отказал, а по този начин положения бетон „няма да издържи много“. По време на работата представител на Общината или Кметството не е идвал на обекта.

Впоследствие ищецът отправил устно искане до Кмета на с.*** да му възстанови направените разходи, на което последният отказал също устно с мотив, че липсват средства, а и не могат да бъдат оправдани с документи. Ищецът сезирал Районна прокуратура и Омбудсмана на Република България ,видно от приложените писма и преписка, от където бил насочен да предяви претенциите си по граждански правен път.

Съгласно разпоредбата на чл.8 ал.3 от Закона за пътищата –общинските пътища са публична общинска собственост.  А според чл.31 и чл.43 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините, като финансирането на тези дейност е със средства от държавния бюджет, определи със закона за държавния бюджет за съответната година, от бюджетите на общините, с безвъзмездно предоставени средства и със заеми от международни финансови институции. Проектирането, строителството, ремонтът и поддържането на пътищата се извършват при спазване на техническите норми и правила определени с Наредби на Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Организацията, ръководството и контрола на дейностите, свързани с изграждането, ремонта и поддържането на общинските пътища са вменени на Кмета на общината по силата на Наредбата за управление на общинските пътища на О.С.

 

Задължение за изплащане на обезщетение от собственика за направените разходи е налице, когато е изпълнено едно чуждо задължение. О.С. има общо задължение да поддържа пътната инфраструктура на територията на общината, което и е вменено по закон. В настоящия случай липсват доказателства процесният участък да е предвиден за ремонт от страна на ответната Община, да са отделени средства или да е предприета процедура по определяне на изпълнител. Не са наведени твърдения за наличие на съгласие от страна на ответника или противопоставяне за извършване на строително ремонтни дейности в общински имот, като в тази връзка съгласно свидетелските показания е имало само устни разговори между ищеца и Кмета на с.***.  Спрямо претенцията на ищеца са приложими правилата за водене на чужда работа без пълномощие. Съгласно разпоредбата на чл. 61 ЗЗД ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес, заинтересованият е длъжен да върне необходимите и полезни разноски. Правопораждащият факт е разноските за вещта да са извършени за запазването и - необходими разноски или за подобряването й -полезни разноски. Съобразно критериите, установено в съдебната практика, за да бъдат определени като подобрения, ремонтните дейности, чрез вложените труд, средства и материали следва да са довели до увеличаване стойността на имота и направеното да е трайно прикрепено.В случая от свидетелските показания се установи, че работата е предприета в свой интерес, т.е бетонираният участък от пътя – 15-20 метра от едната пътна лента е пред гаражите на ищеца, които той отдава под наем и извършеният ремонт изключително обслужва подстъпа към гаражите, без да променя цялостният облик на улицата. За подобренията, след като са извършени уместно и в интерес на двете страни, отношенията се уреждат по реда на чл. 61, ал. 2 ЗЗД - ответника отговаря само до размера на обогатяването си, т.е. дължи по-малката сума между направените разходи и увеличената в резултат на подобренията стойност на имота (в този смисъл съдебно решение № 339/10.10.2011 г. по ГД № 1072/2010 г. на ВКС, І г.о.).

С оглед ангажираните в хода на производството доказателства, съдът приема, че не са налице всички елементи от фактическия състав на чл.61 ал.2 от ЗЗД.  За да се уважи искът би следвало да се установи увеличената стойност на имота и да се присъди по – малката сума от извършените разноски и увеличената стойност. Предвид обстоятелството, че въпреки указаната доказателствена тежест ищецът не е поискал  назначаване на съдебно – техническа експертиза по този въпрос, не са налице доказателства относно размера на тази претенция. Още повече, че от самото изложение в исковата молба и свидетелските показания, не може да се приеме, че извършеното бетониране / и то не по най-качествения начин/ на 15-20 метра от втората пътна лента на бул.Марица пред гаражите на ищеца Д.А. автоматично е довело до обогатяване на ответната община и то в размер на направените разходи. Както се посочи по-горе  откъслечното бетониране на 15-20 метра от втората пътна лента на улицата, която е с ремонтирана една пътна лента по дължината и от  около 700 метра ,не допринася за по-добрата експлоатация на пътя и не улеснява преминаващите хора и автомобили. Процесната ремонтна дейност по никакъв начин не е заприходена в активите на Общината или Кметство с.***. Ето защо претенцията на ищеца за сумата 1142,26 лева, представляваща  реално сторени разходи по извършване на ремонтни дейности на част от бул.“Марица“ в с.*** остана недоказана и като такава – неоснователна.  

С оглед отхвърляне на основния иск по чл.61 от ЗЗД, следва да се отхвърли и акцесорния такъв за заплащане на лихва за забава от датата на извършване на разходите до депозиране на исковата молба в размер на 159,45 лева .

  По отношение на претенцията по чл. 59 от ЗЗД. За да бъде уважена същата, трябва да се установят по безспорен и категоричен начин основните елементи на общия фактически състав на неоснователното обогатяване, както следва: да е налице обогатяване на едно лице за сметка на друго, да е налице обедняване на другото лице, свързано с обогатяването на първото такова, отсъствие на правно основание за преминаване на имуществените блага от патримониума на лицето, което е обедняло, в този на лицето, което се е обогатило за чужда сметка.И в този случай не е налице елемент от фактическия състав – да е доказано обогатяването на О.С. в резултат на извършената ремонтна дейност и направени разходи от ищеца Д.А. при бетонирането на  15-20 метра от втората пътна лента на бул.Марица в село *** пред гаражите на ищеца.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е недоказан по основание и поради това следва да бъде отхвърлен.

 

При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски, съгласно представения списък в размер на 384,00лв.

 

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

         

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Й.А. с ЕГН **********, с адрес *** против О.С. представлявана от Кмета, с адрес  *******иск с правно основание чл.61 от ЗЗД  за  сумата 1142,26 лв. - представляваща  обезщетение за реално сторени разходи по извършване на ремонтни дейности на част от бул.“Марица“ в с.*** , ведно със законната лихва  върху главницата от 11.09.2017г. до окончателното изплащане на сумата , като неоснователен и недоказан.

         

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Й.А. с ЕГН **********, с адрес *** против О.С. представлявана от Кмета, с адрес  *******иск с правно основание чл.86 от ЗЗД  за  сумата 159,45 лв. –мораторна лихва за периода от 27.04.2016г. до 11.09.2017г., като неоснователен.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Й.А. с ЕГН **********, с адрес *** против О.С. представлявана от Кмета, с адрес  *******иск с правно основание чл.59 от ЗЗД  за  сумата 1142,26 лв.-обезщетение за неоснователно обогатяване , представляваща  реално сторени разходи по извършване на ремонтни дейности на част от бул.“Марица“ в с.***, както и 159,45лева –мораторна лихва за периода от 27.04.2016г. до 11.09.2017г., като неоснователен.

 

ОСЪЖДА Д.Й.А. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на О.С. представлявана от Кмета, с адрес  *******сумата 384,00лв.-направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в  двуседмичен срок от съобщаването на страните.

 

         

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: