РЕШЕНИЕ
№ 269
гр. Добрич, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деница Б. Петкова
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело №
20213230101880 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Г. С. Г. ЕГН:
********** от гр. Д.*** , чрез адвокат Г. КР. Г. - ***, с която срещу С. С. К.,
ЕГН: ********** с адрес гр. Д.*** е предявен осъдителен иск за сумата от 13
500 лв. – неплатено възнаграждение за СМР съгласно фактура с № *** г., с
падеж - 30.09.2018 г., ведно със законната лихва от датата за предявяване на
искова молба до окончателното плащане, съединен при условията на
евентуалност с иск за осъждане на С. С. К. да заплати на Г. С. Г. сумата от 13
500 лв., с която сума ответницата се е обогатила за сметка на ищеца , който е
водил чужда работа без пълномощно, със знанието и без противопоставянето
на собственика, като е извършил СМР през 2018 г. в заведение на
ответницата, находящо се в гр. Д.***, ведно със законната лихва от датата за
предявяване на искова молба до окончателното плащане и с иск по чл. 59 от
ЗЗД за заплащане на сумата от 13500 лева, с която ответницата неоснователно
се е обогатила за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от датата за
предявяване на искова молба до окончателното плащане
Претендират се сторените по делото разноски.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства: Ответницата
С.К., като възложител, на дата 16.05.2018г. сключва устен договор за
възлагане извършване на СМР с Г. С. Г., като изпълнител. Изпълнителят е
следвало да извърши в обект на ответницата, находящ се в гр. Д.***, с
материали на възложителя, СМР при възнаграждение за вложен труд от 13500
лева, съгласно фактура № ***г., от което:
изграждане на ел. инсталация /138.88 л.м./ в периода 16.05.2018г.-
16.09.2018г. при ед.цена от 9 лв. за л.м. или общо 1250 лв. възнаграждение за
1
вложен труд;
поставяне на 320 кв.м. гипсокартон на стени и шпакловка в периода
16.05.2018г.-16.09.2018г. при ед. цена от 17 лв. на кв.м. или общо 5440 лв.
възнаграждение за вложен труд;
боядисване с латекс и поставяне на тапети на площ от 320 кв.м. при ед.
цена от 3 лв. на кв.м. в периода 16.05.2018г.-16.09.2018г. . или общо 960 лв.
възнаграждение за вложен труд;
изграждане на ВиК инсталация в периода 16.05.2018г.-16.09.2018г. при
възнаграждение за вложен труд от 1200 лв. ;
поставяне на фаянс и гранитогрес на площ 210 кв.м. в периода
16.05.2018г.-16.09.2018г. при ед. цена от 20 лв. на кв.м. или общо 4200 лв.
възнаграждение за вложен труд;
поставяне на окачен таван на площ 30 кв.м. в периода 16.05.2018г.-
16.09.2018г. при ед. цена от 15 лв. на кв.м. или общо 450 лв. възнаграждение
за вложен труд;
Възложителят е следвало да заплати уговореното възнаграждение в срок
до 30.09.2018г. Ищецът е изпълнил възложената изработка изцяло, като се
настоява да му се заплати договореното възнаграждение за труд.
Предвид на гореизложеното, е заявен главен иск за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата от 13500 лв., ведно със законната
лихва от датата за предявяване на искова молба.
Ако главният иск бъде отхвърлен, ищецът предявява евентуален иск
осъждане на С. С. К. да му заплати сумата от 13500 лева, по Фактура с № ***
г., за това че в периода 16.05.2018г.-16.09.2018г. ищецът Г. С. Г. е водил
чужда работа без пълномощно, със знанието и без противопоставянето на
собственика, като е извършил гореописаните СМР в заведението на С. С. К.,
находящо се в гр. Д.*** на стойност 13500 лв., с което ответницата
неоснователно се е обогатила. През цялата календарна 2016 г. чак до началото
на 2020 г. ищецът и ответницата, са живеели на съпружески начала в едно
домакинство, ответницата е знаела и не се е противопоставяла на действията
на ищеца.
Ако предявеният евентуален иск също бъде отхвърлен, ищецът
предявява иск за осъждане на С. С. К., да му заплати сумата от 13500 лева, по
Фактура с № *** г., ведно със законната лихва от датата за предявяване на
искова молба. Ответницата се е противопоставяла на действията на ищеца
Г.Г. да извърши описаните СМР, но поради факта, че същият е живял с нея в
едно домакинство на семейни начала, е извършил същите, като е сметнал, че
тези действия са в интерес на К.. В резултат на това ответницата
неоснователно се е обогатила и по аргумент на чл. 59 от ЗЗД дължи връщане
на онова, с което се е обогатила до размера на обедняването на ищеца, а
именно със сумата от 13500 лева, по Фактура с № *** г.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен
отговор, с които се настоява за отхвърляне на предявените искове в цялост.
Оспорва се между страните да са налице облигационни отношения по
описания устен договор за СМР. Между страните не са налице съгласие, нито
поръчка, нито уговорка, нито детайли, свързани с описаните в исковата молба
2
СМР. Процесната фактура нито е подписана от ответницата, нито от ищеца.
Към исковата молба няма приложени други доказателства, установяващи
извършването на описаните СМР.
Наред с това не са налице условията по чл.62 от ЗЗД, тъй като
ответницата не е одобрила управлението на работата и не е възлагала нищо на
ищеца.
Искът по чл. 59 от ЗЗД също е неоснователен. Не е налице нито
обедняване, нито обогатяване.
По изложените съображения се настоява за отхвърляне на предявените
искове в цялост. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявеният главен иск е с правно основание чл. 79, ал.1, предл. във
вр. с чл. 266, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Предявен в условията на евентуалност е иск с правно основание чл.55
от ЗЗД във вр.с чл.61 ал.1 от ЗЗД.
Предявен в условията на евентуалност е и иск с правно основание по
чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, по главния иск, в тежест
на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, наличието
на сключен с ответника договор за изработка с твърдяното съдържание
/извършване на описаните в ИМ СМР/; изпълнение на задълженията по
договора, както и че изработеното е прието от възложителя ответник; падеж
на задължението.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на плащане на задължението или правоизключващите си
възражения.
По иска с правно основание чл.55 от ЗЗД във вр.с чл.61 ал.1 от ЗЗД:
Съобразно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗЗД който предприеме
управлението на работа, за която знае, че е чужда, без да е натоварен, е
длъжен да се грижи за нея, докато заинтересуваният може да я поеме. Член
61, ал. 1 ЗЗД предвижда, че ако работата е била предприета уместно и е била
добре управлявана в чужд интерес, заинтересуваният е длъжен да изпълни
задълженията, сключени от негово име, да обезщети управителя на работата
за личните задължения, които той е приел, и да му върне необходимите и
полезни разноски заедно с лихвите от деня на изразходването им.
Фактическият състав по цитираната норма включва следните елементи,
които ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване:
ищецът е управлявал чуждата работа без натоварване, извършил е конкретни
действия, положил е грижа на добър стопанин, не е имало друг начин да
бъдат защитени интересите на заинтересованото лице /за които обстоятелства
с доклада по делото съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства / ,
направил е твърдяните разходи, които следва да бъдат установени по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил
без основание за сметка на другиго, дължи връщане на онова, с което се е
3
обогатил до размера на обедняването.С оглед правилата за разпределение на
тежестта на доказване ищецът по иск с правно основание чл.59 от ЗЗД следва
да проведе пълно доказване на осъществяването на следните елементи от
фактическия състав на неоснователното обогатяване: обогатяване,
обедняване, обогатяването на получателя да е за сметка на обеднилото се
лице, връзка между обедняването и обогатяването, тоест те да се дължат на
едни и същи факти или групи от факти, и субсидиарност - липса на
възможност за защита с иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД или с друг иск.В тежест на
ответника е да докаже основанието за своето обогатяване в случай, че твърди,
че такова е налице.
По главния иск с правно основание чл. 79, ал.1, предл. 1 във вр.с чл.
266, ал.1, пр.1 от ЗЗД.:
За установяване на твърдяното между страните правоотношение по
договор за изработка ищецът е ангажирал писмени доказателства –
процесната фактура на стойност 13 500 лева /л. 20 от делото/ , подписана само
от ищеца, както и фактури за закупени строителни материали на обща
стойност 4627,81 лева /л. 69 – л. 73 от делото/.
По искане на ищеца е изслушано вещо лице по допуснатата съдебно-
оценителна експертиза, което докладва, че стойността на труда за
извършените извършените строително-монтажни работи, описани в
процесната фактура по средни пазарни цени за 2018г. възлиза на 15 328 лева
без ДДС.
С договор за наем, вписан в СВ-град Добрич под акт № ***г. /л.66 от
делото/ ответницата е отдала процесния имот под наем на търговско
дружество „Агро Логистика Ми“ ООД за срок от 5 години.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на
водените от ищеца свидетели М.С. Б. и М. Д.М., и на сочения от ответницата
– М. Сл. Ив..
Свид. Б. /без родствени връзки със страните по делото/ заявява, че
познава ищеца от дълги години, който го помолил да му помогне в ремонта
на ВиК и ел. инсталации в една сграда, намираща се в кв. „Х. Б.“ до "К."
преди около 3-4 години, през 2018г., няколко дни след Гергьовден. Чул е
разговор между страните, в който ответницата казала на Г.Г., че трябва да се
преработят ВиК и ел. инсталациите, съответно предназначението на сградата.
С. заявила, че ще плати до края на месец септември. Според Г. ремонтът щял
да струва не по-малко от 12-14 000 лева. Страните разговаряли и за поставяне
на окачени тавани, за фаянсови плочки и за гипскартонени стени. Свидетелят
заявява, че материалите трябвало да бъдат доставени от някой друг. За
извършения от него труд - преработване на ВиК и ел. инсталации не получил
пари, били близки приятели с ищеца. Гипсокартонът и плочките в сградата
слагал друг човек. Свидетелят работил в обекта около две седмици и
половина и само веднъж видял С. Г.Г. му казвал какво да върши.
Свид. Г. споделя, че с Г.Г. са близки приятели повече от 15 години.
Разказва за ремонти дейности в заведение в гр. Д., в близост до „К.“. През
2018г. ответницата възложила на ищеца да извърши ремонтни дейности там –
Вик и ел. инсталации, окачени тавани, гипсокартон. Заведението било на
4
ищеца, знае, че Г. трябвало да извърши ремонт в заведението за около 3
месеца. Ищецът го извикал да му помага в ремонта през 2018 г., 10 дни след
Г.. Свидетелят се занимавал с поставяне на окачени тавани, плочи и
гипсокартон. Работил в заведението около месец и половина. Направил на
ищеца услуга и за труда си не получил възнаграждение. Не е чул какви
конкретни уговорки са имали страните по повод на ремонт.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите Б. и Г., в частта за
наличието на устни договорки между Г.Г. и С.К., намирайки ги за схематични
и лаконични. Съдът отчита предубедеността на свидетеля Г. предвид
заведеното от него срещу ответницата гр. дело № 560 по описа на ДОС за
2020 г., по което с влязло в сила съдебно решение е уважен установителен иск
за вземане в размер на 36 000 лева.
Свид. И. /без родство съ страните/ споделя, че от 01.03.2017г. до
настоящия момент е наемател на процесното заведение, находящо се на ул.
„Б.О.“ . Имал сключен договор за наем с ответницата, като не знае кой е
собственик на имота. След сключването на договора за наем ВиК и ел.
партидите били прехвърлени на негово име. Процесният имот бил със статут
на магазин и трябвало да се промеени предназначението му в заведение за
обществено хранене. Свидетелят споделя, че той е финансирал всички
подобрения в имота. Към имота имало прилежаща тераса. Когато наел имота,
той бил на шпакловка. Сложил шумоизолация, тъй като имотът се намирал в
жилищна сграда. Сложил гипсокартон, гранитогрес, подови настилки, тавани,
тапети. Свидетелят закупувал всички материали за ремонтите през 2018г. на
стойност около 10 000 – 12 000 лева, а изпълнителят бил Г. Заявява, че С.
възложила на Г. да извърши ремонтите. Свидетелят и С. имали уговорка
сумата за материалите да бъде възстановена до края на 2020г. Свидетелят
отговоря уклончиво на въпросите дали той или ответницата са решавали
какви ремонтни дейности да се извършат в имота. Заявява, че плащал наема
за заведението на Г.Г.. С договор за цесия прехвърлил на ищеца вземането си
към С. на стойност около 60 000 лева. за вложени в заведението материали.
Споделя и за извършването на ремонт в прилежаща към имота тераса, която
обаче не била включена в нотариалния акт. Тази тераса била обща част, била
част от жилищната кооперация, в която се намирал наетият от него имот.
Ремонтът на терасата бил извършен през 2018г. – сега бил с подова настилка,
аспирация, с подвижен покрив, ПВЦ дограма и оборудване. Пояснява, че
първоначално наел имот без тераса, но впоследствие решил, че има
възможност да се направи тераса – С. му съдействала с документите в
Общината. Получил и разрешение от етажната собственост. Пояснява, че
имал уговорка с ответницата един ден имотът да му бъде продаден .
Впоследствие обаче когато ответницата му предложила да купи имота,
свидетелят нямал достатъчно средства.
Спорно между страните в производството е дали между тях има валидно
възникнало правоотношение по сключен договори за извършване на СМР с
посочено в исковата молба съдържание.
Фактическият състав на чл.266 ал.1 от ЗЗД включва кумулативно
дадени елементи: сключен договор за изработка при общо уговорено
5
възнаграждение; изпълнение на работата съгласно поръчката и приемане на
работата от поръчващия. За да докаже наличието на сключен устен договор за
изработка, ищецът представи по делото фактура и ангажира гласни
доказателства, които в своята съвкупност не установяват наличието на
договорни отношения между страните по повод извършване на СМР . Ищецът
не е ангажирал годни доказателства, въз основа на които може да се приеме,
че ответницата в качеството на възложител е възложила на ищеца-
изпълнител, а той от своя страна е поел задължение да извърши описаните в
ИМ СМР. Не се установи наличието на каквито и да е било уговорки между
страните по повод описаните в исковата молба СМР. Въз основа на
показанията дадени от свидетеля И. се налага изводът, че процесните СМР са
извършени в прилежаща към процесния имот тераса, която не е собственост
на ответницата, а е прилежаща част към жилищната кооперация , в която се
намира имотът, чийто статут е променен, след като свидетелят И. го е наел.
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.
Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването
на правопораждащи факти в обективната действителност. В противен случай
влизат в сила неблагоприятните последици при разпределение на
доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното за
нестанало. Неизпълнението на процесуално задължение на ищцовата страна
да установи посочените предпоставки на чл. 266 от ГПК има за последица
това, че съдът е длъжен да приложи неблагоприятните последици от
разпределението на доказателствената тежест и да реши спора, като приеме за
недоказани твърденията на ищеца за съществуващ между него и ответницата
договор с твърдяното в исковата молба съдържание. Ищецът не установи
нито възлагане от страна на ответницата, нито уговаряне на възнаграждение в
конкретен размер и с конкретен падеж.
Предвид изложеното и липса на доказателства, установяващи
твърденията за наличие на правоотношение по договор, обективран във
фактура №2/16.09.2019г., предявеният главен иск за заплащане на сумата от
13 500 лева подлежат на отхвърляне в цялост.
Относно евентуалния иск с правно основание чл.55 от ЗЗД във вр.с
чл.61 ал.1 от ЗЗД:
Искът се явява изцяло неоснователен, доколкото по делото не се
установи необходимостта от извършването на описаните строително-
ремонтни дейности в обекта, находящ се на адрес град Д.. Основният
принцип, свързан с наложителността на действията за запазване
съществуването на имота е, че без тяхното извършване имотът би бил
погинал или състоянието му би се влошило съществено. Чрез извършването
на тези действия се предотвратява загубата на собственика от разрушаването
или погиването на имота. Дали тази наложителност е предизвикана от
външно събитие или от нормалното употребление на вещта е без значение / в
този смисъл Решение № 1021 от 29.06.1999 г. по гр. д. № 251 / 1999 г. на
Върховен касационен съд/ . Въпреки изричните указания на съда, по делото
не са представени доказателства, а и липсват твърдения, че извършването на
6
СМР е било наложително.
Относно евентуалния иск по чл. 59 от ЗЗД.
Последователно, както доктрината, така и тълкувателната и
формираната по чл.290 практика на ВКС приема, че основателността на иска
по чл.59 о т ЗЗД предполага установеност на следните обстоятелства -
увеличаване на имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго
лице, липса на друга възможност за защита на обеднелият, обедняването и
обогатяването да произтичат от едни и същ факт или обща група факти като
връзката между тях не е причинно – следствена. Неоснователно обогатилият
се за сметка на другиго дължи да върне само онова, с което се е обогатил, и
то само до размера на обедняването, като е дължима по-малката от двете
стойности при разлика между тях- в този смисъл ПП ВС №1/79г., решение №
251 от 04.04.2017г по т.д.1023/15г. на ВКС, ІІ т.о. решение 135/17г. по т.д. №
512/16г. на ВКС, ІІ т.о. и т.н., решение № 398/14г. по гр.д. 1933/13г. на ВКС,
ІV г.о. и т.н.
С оглед предмета на конкретния спор , в случая следва да бъде
разгледана хипотезата, формираща предметния обхват на чл.59 от ЗЗД, а
именно-спестяването на определен разход, при което се намалява пасива на
имуществото на обогатилия се за сметка на друго лице. Законодателят
обявява за правно недопустимо обаче не всяко получаване, придобиване или
спестяване на имуществени блага за чужда сметка, а само това, което е
лишено от правно основание.Обогатяването представлява спестяване на
разходи и включва стойността на материалите и труда, както и на всички
други разходи и ползи, включително печалба, които биха се дължали като
възнаграждение на изпълнителя, ако бе сключен действителен договор. По
претенция за заплащане на извършени СМР без изпълнителят да е сключил
договор за изработка със собственика на обекта, размерът на обогатяването
включва стойността на материалите и труда, както и всички други разходи и
ползи, включително печалба, които биха участвали при определяне на
възнаграждението, ако бе сключен действителен договор, а размерът на
обедняването включва стойността на материалите и труда, които са вложени
за извършване на СМР и други обичайни разходи във връзка с СМР,
включително ДДС, ако такъв следва да се начислява, но без да се формира
печалба за изпълнителя.
В разглеждания случай не е налице общ факт, от който да произтича
обедняването на ищеца и обогатяването на ответницата. Установи се по
безспорен начин , че за извършените СМР ищецът не е заплащал
възнаграждения, като от 01.03.2017г. имотът е бил отдаден под наем на трето
неучастващо по делото лице – „Агро Логистика Ми“ ООД /видно от договор
за наеем – л. 66 от делото, чийто управител е свидетелят И./. Установи се, че
описаните в исковата молба СМР са извършени не в имота на ответницата, а в
прилежаща към него тераса, представляваща обща част към жилищната
сграда, в която се намира процесния обект . Следователно процесните СМР
не са извършени в имот, собственост на ответницата. Ищецът не доказа
наличието на общ факт, от който произтича обедняването респ.
обогатяването. Поради това и искът по чл. 59 от ЗЗД подлежи на
7
отхвърляне.
Други доказателства и възражения от значение за спора не са
ангажирани, а необсъдените, съдът намира да са неотносими.
Относно отговорността за разноски:
При този изход на спора, в полза на ответницата са дължими разноски в
размер на 800 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Добричкият районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. СТ. Г. с ЕГН: ********** от гр. Д.***
срещу С. С. К. с ЕГН: ********** от адрес гр. Д.***, осъдителни искове ,
както следва:
- за осъждането на ответницата да заплати сумата от 13 500 лв. – неплатено
възнаграждение за СМР съгласно фактура с № *** г., с падеж - 30.09.2018 г.,
ведно със законната лихва от датата за предявяване на искова молба до
окончателното плащане;
- за осъждането на ответница да заплати сумата от 13 500 лв., с която сума
ответницата се е обогатила за сметка на ищеца , който е водил чужда работа
без пълномощно, със знанието и без противопоставянето на собственика, като
е извършил СМР през 2018 г. в заведение на ответницата, находящо се в гр.
Д.***, ведно със законната лихва от датата за предявяване на искова молба до
окончателното плащане и
- за осъждане на ответницата да заплати сумата от 13 500 лв., с която сума
ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА Г. С. Г. с ЕГН: ********** от гр. Д.*** да заплати на С. С. К.
с ЕГН: ********** от адрес гр. Д.***, ет. 6, сумата от 800 лева - заплатено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
8