Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260089
21.08.2020 година, град Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV
граждански състав, в публично заседание на двадесети юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при
участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 15681 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК въз вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и 86 ЗЗД за установяване на
задължения на ответника в размер на 1268.11
лева,
представляваща дължима главница по договор за стоков кредит от 25.04.2018 г.,
сключен с „Банка ДСК“ АД; договорна
лихва в размер на 249.53 лева за
периода 24.05.2018 г. – 25.04.2019 г.;
обезщетение за забава в размер на 115.02 лева за периода 24.05.2018 г. –
30.05.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда до
окончателното погасяване. Претендират
се разноски.
Ищецът твърди, че между „Банка ДСК” ЕАД и ответника е сключен договор за
стоков кредит, с предоставен кредит за закупуване на стоки и уговорена
договорна лихва в размер на 249.53 лева, платими на 12 месечни погасителни
вноски в срок до 25.04.2019г. Съгласно Общите условия, неразделна част от
договора, поради допусната забава в плащанeто, от деня, следващ падежната дата,
частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
Вземанията по договора били прехвърлени на Агенция за събиране на вземания” ЕАД
с описаното Приложение 1 към допълнително споразумение към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземанията /цесия/ от 11.04.2018г. Иска се
установяване на задълженията и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен
представител, с който се оспорват претенциите. Прави възражение за нищожност на
договора поради нарушаване на изискванията на чл. 11 ЗПК. Оспорва редовното
уведомяване за цесията и подписа на ответника в договора. Иска се отхвърляне на
исковете.
След преценка на събраните по делото доказателства и във
връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Относно допустимостта на исковете:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Р. А. С., по което е образувано ч. гр. дело №
8977/2019 г. на ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение за процесните суми, както и за разноски.
Заповедта е била връчена на длъжника съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК
и съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в
месечния срок от връчване на съобщението. Исковете са предявени в преклузивния
срок (съгласно пощенското клеймо), като ищецът се позовава на същите
обстоятелства за възникване на задълженията, поради което са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
По същество на спора:
Между „Банка ДСК” ЕАД и ответника е подписан договор за стоков кредит от
25.04.2018г. С посочения договор на ответника по производството е предоставена
сума в размер на 1268.11 лева за закупуването на стоки и слуги. Уговорена e
дължимостта на договорна лихва, като лихвеният процент е 34.74%,
а годишния процент на разходите 40.94%. Кредитодателят е следвало да плати
сумата по сметка на търговеца, а кредитополучателят се е задължил да я върне в
срок до 25.04.2019 г., на 12 месечни погасителни вноски като общия размер на
всички плащания е записан на 1517.64 лева. Договорената лихва е в размер на
249.53 лева. От приетата ССЕ се установява, че кредитодателят е изпълнил
задълженията си и е превел отпуснатата сума на търговеца. Установява се и
плащането на застрахователна премия, предвид представения към ИМ сертификат за
застраховано лице.
Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на
хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като размерът на шрифта не се
установява да е по-малък от 12. Не се констатират нарушения на формата,
съгласно специалния ЗПК. Ответникът, чрез особения представител, прави
оплакване за нарушаване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, но такова
не се констатира от съда. В договора е посочен годишният процент на разходите,
общата сума дължима от потребителя и допусканията взети предвид при
определянето на ГПР- непосредствено под погасителния план- лист 7 и 8 от делото.
Предвид горното, между страните по договора е възникнало
валидно правоотношение и задължение за ответника да върне отпуснатия кредит
ведно с възнаградителна лихва. От приетата ССЕ не се установява да са
извършвани плащания, поради което по договора остават непогасени задължения в
размер на 1268.11 лева за главница и 249.53 лева за възнаградителна лихва.
От представения рамков договор, допълнително споразумение и
приложение 1 се установява, че на 20.12.2018г. вземанията по процесния договор
за кредит са прехвърлени от „Банка ДСК” ЕАД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Извършването на цесията не е оспорено, поради което и
съдът намира представените документи за достатъчни доказателства за
установяването на това обстоятелство. Представено е пълномощно от цедента, с
което се упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД
/лист 21/.
Съдът споделя съображенията изложени в отговора за нередовно
уведомяване на ответника за прехвърлянето на вземането преди подаването на исковата молба. Във връзка с избрания от кредитора ред за връчване на съобщението- чрез
пощенска пратка, е постановено Решение
№ 148 от 2.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2072/2015 г., I т. о., ТК. В него се приема, че съгласно
разпоредбата на чл. 36, ал. 2
Закона за пощенските услуги условията за доставянето на пощенските пратки се
определят според Общи правила, приети с решение № 581/27.10.10г. от Комисията
за регулиране на съобщенията. Удостоверителна сила за получаване на съобщението
има осъщественото връчване в случаите на препоръчана пощенска пратка, която е
доставена на адреса на получателя срещу подпис (чл. 5,
ал. 1 от Общите правила) или на пълнолетен член на домакинството
на получателя, живеещ на адреса, срещу подпис и документ за самоличност (чл. 5,
ал. 2 от Общите правила). В чл. 5,
ал. 3 на Общите правила са разписани действията, които следва да
извършат пощенските служители, когато препоръчаната пощенска пратка не е
предадена при посещение на адреса. Пощенският оператор удостоверява, че
пратката не е доставена на адреса и същата е върната на подателя съгласно
изричното указание в чл. 14 от правилата.
Общите правила и чл. 36, ал. 2
от Закона за пощенските услуги не
въвеждат фикция, че при липса
на фактическо връчване, дори и при изпълнение на задълженията на пощенския
оператор по чл. 5, ал. 3, пратката ще
се счита за доставена на получателя.
Въпреки това, ответникът се явява уведомен за цесията с
връчването на исковата молба и приложенията на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Към
исковата молба е представено уведомително писмо по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от
цедента, чрез цесианера като пълномощник и доказателства за представителна
власт. Тези документи, заедно със самата искова молба се явяват редовно връчени на ответника на основание чл. 47, ал. 5 ГПК.
Фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК за връчване на съобщението с исковата молба и
приложенията следва да бъде зачетена в настоящото производство и уведомяването
да се вземе предвид от съда съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК, макар да е извършено
след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. В този смисъл е Решение № 3 от
16.04.2014г. по гр.д. 1711/2013г. на I
т.о. на ВКС, постановено по установителен иск по чл. 422 ГПК.
Ето защо ищецът е материлноправно легитимиран да претендира
всички вземания по договора за кредит.
Предвид горното предявените претенции са основателни и
следва да бъдат уважени в пълен размер.
Предвид забавата в плащанията ответникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва. Размерът на законната лихва, изчислен от ССЕ е в
размер на 131.04 лева. Сумата, която претендира ищецът е по-малка, поради което
и тази претенция следва да бъде уважена изцяло.
Следва да се отхвърли искането за установяване на задължение
за законна лихва за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. Съгласно чл. 6 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020г. (в редакция ДВ бр. 28 от
2020г.), до отмяна на извънредното положение не се прилагат последиците от
забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и
неустойки за забава. След изменението на разпоредбата с ДВ бр. 34 от
09.04.2020г. в сила от същата дата забраната се отнася до частноправни субекти,
длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг,
форфетинг и др.) предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 ЗКИ,
включително когато вземанията да придобити от други банки, финансови институции
или трети лица и по договори за лизинг, каквато не е настоящата хипотеза.
Законната лихва попада в тези хипотези.
Относно
разноските:
Предвид
изхода на делото, следва да се присъдят и разноските в заповедното
производство, като съобразно т. 12 на ТР
№ 4/2013 на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по тях, включително и когато не изменя размера им,
съобразно издадената заповед за изпълнение.
На
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в заповедното и настоящото производство
в размер на 150 за ДТ, 120 лева за ССЕ, 150 лева за юрисконсултско
възнаграждение и 344 лева за особен представител.
По
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.А.С., ЕГН
**********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, следните суми: 1268.11 лева-
представляваща главница по договор по стоков кредит от 25.04.2018 г., сключен с „Банка ДСК” ЕАД, вземанията по който са
прехвърлени на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
съгласно рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
11.04.2018г. и приложение 1 от 20.12.2018г.; 249.53
лева-
възнаградителна лихва за периода от 24.05.2018г. – 25.04.2019г.; 115.02 лева - обезщетение за забава за
периода от 24.05.2018 г. – 30.05.2019 г.; ведно
със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 30.05.2019
г. до 12.03.2020г. и от 14.05.2020г. до окончателното й погасяване, като
ОТХВЪРЛЯ искането за законна лихва за периода от 13.03.2020г. до
13.05.2020г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5039/05.06.2019г.,
по частно гр. дело № 8977/2019 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Р.А.С., ЕГН **********, да заплати на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********,
сумата от 764.00 лева, представляваща
разноски, направени в настоящото производство и по частно гр. дело № 8977/2019
г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.