РЕШЕНИЕ  

 

№                              13.02.2017 г.            Град  Пазарджик

 

 

В       И  М  Е  Т  О      Н  А            Н  А  Р  О  Д  А

 

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, ХІІ- ти  граждански състав

На  тринадесети януари ,  две хиляди и  седемнадесета   година

В   публично  заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ

 

СЕКРЕТАР: С.М.            

Като разгледа докладваното от Районен съдия Георгиев

Гражданско дело №3155  по описа за   2016  година.

 

 

Депозирана е искова молба с правно основание чл.242 във вр. с чл.128, във вр. с чл.224 КТ от ищеца В.Х.Д.,ЕГН-********** ***, чрез процесуалният представител адв.Г., срещу “В. Н.”ЕООД, ЕИК - ********, със седалище и адрес на управление : гр. София, 1113, ул. „******” № *, представлявано от управителя Т. Н. Т..

В подадената искова молба се твърди, че ищецът В.Х.Д. работил във фирма „В. Н." ЕООД на длъжност "охранител", на основание сключен Трудов договор № 6441 от 04.05.2015г., с основно трудово възнаграждение 360.00 лв., с допълнителни възнаграждения с постоянен характер за: трудов стаж и професионален опит в размер на ...% съгласно КТ, НДТВ, чл.З и чл.12 от НСОРЗ; на основание чл.6 от НДТВ; извънреден труд съобразно чл.262 от КТ; нощен труд съобразно чл.261 от КТ и съгласно чл.8 от НСОРЗ, на работно време от 8 часа съгласно чл.142, ал.2 от КТ, по утвърден график от управителя на фирмата с основен платен годишен отпуск в размер на 20 дни, като мястото на работа и изпълненията на трудовите му задължения се осъществявали в складова база в гр. Белово.

Съгласно изложеното в исковата молба, поради факта, че работодателят не изплащал редовно трудовите възнаграждения на В.Д. и на другите работници на фирмата, негови колеги, същите пуснали сигнал до Дирекция "Инспекция по труда" гр.Пазарджик. След извършената проверка и дадените указания от Инспекцията по труда, работодателят изплатил на В.Д. и на неговите колеги, част от дължимото му трудово възнаграждение. Въпреки извършената проверка и дадените указания от Дирекция "Инспекция по труда" гр.Пазарджик, работодателят продължил да не изплаща дължимите трудови възнаграждения на В.Д..

Твърди се в исковата молба, че със Заповед № 7125 от 15.04.2016г., екземпляр, от която била връчена по пощата на В.Д., било прекратено трудовото му правоотношение. При прекратяване на трудовото правоотношение и до настоящия момент работодателят не бил изплатил на В.Д. дължимите му трудови възнаграждения за месец януари в размер на 380 лв., за месец февруари в размер на 380 лв., за месец март в размер на 380 лв., и за месец април 2016г. в размер на 190 лв., или общо в размер на 1 330 лв.

Моли се съдът да постанови решение, с което да осъди „В. Н." ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1113, ул."**********“ №*, представлявано от Т. Н. Т., да заплати на В.Х.Д.: неизплатеното дължимо трудово възнаграждение за периода: за месец януари в размер на 380 лв., за месец февруари в размер на 380 лв., за месец март в размер на 380 лв., и за месец април 2016г. в размер на 190 лв., или общо в размер на 1 330 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждането на иска до окончателното изплащане на същата, както и да заплати на В.Д. обезщетение за забавено плащане на неизплатените трудови възнаграждения за посочения период, дължимо от първо число на месеца, последващ следващия месец на полагане на труд до дата на завеждане на исковата молба, в размер на 28.50 лв.

Претендират се разноски. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се оспорват предявените с исковата молба претенции като неоснователни.

Твърди се в отговора на исковата молба, че както бил заявил в исковата молба, ищецът изпълнявал трудовите си функции в складова база, находяща се в гр. Белово. Този обект бил поет от фирма „В.-Н.“ ЕООД за охрана въз основа на сключен между дружеството и „НЕК"ЕАД Договор № 12 ТП-419А094 от 30.11.2012г. С приемо -предавателен протокол от 17.12.2015г. била снета охраната на обекта, поради прекратяване на договора и същият бил предаден на Възложителя- „НЕК" ЕАД. От тази дата ищецът В.Д. не изпълнявал трудови функции, независимо, че договорът му  бил  прекратен на  15.04.2016г. Съгласно разпоредбите на чл.128 т-1 и т.2 от КТ, Работодателят бил длъжен в установените срокове: 1. да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд;2. да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.Твърди се в отговора на исковата молба, че поради обстоятелството, че ищецът не полагал труд, то възнаграждение за претендирания период не му се дължало.

Моли се съдът да отхвърли изцяло предявения иск.Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания

             В проведеното на 13.01.2017г. по делото открито съдебно заседание, по искане на   ищеца В.Х.Д.,ЕГН-********** *** и на основание чл.214 ГПК,  съдът е допуснал изменение на  размера на предявеният иск  за неизплатено трудово възнаграждение, като същият следва да се счита предявен за сумата от 1470.00лв., вместо размера, посочен в исковата молба- 1330.00лв. Съдът е допуснал изменение и в размера на претендираното обезщетение за забавено плащане на неизплатените трудови възнаграждения, като същият е бил увеличен от 28.50 лв. на 77.22лв.

Съдът  като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:

Не се спори  между страните, а същото обстоятелство се установява и от приетите по делото доказателства, че ищецът В.Х.Д. е  работил във фирма „В. Н." ЕООД на длъжност "охранител", на основание сключен Трудов договор № 6441 от 04.05.2015г., с основно трудово възнаграждение 360.00 лв., с допълнителни възнаграждения с постоянен характер за: трудов стаж и професионален опит в размер на ...% съгласно КТ, НДТВ, чл.З и чл.12 от НСОРЗ; на основание чл.6 от НДТВ; извънреден труд съобразно чл.262 от КТ; нощен труд съобразно чл.261 от КТ и съгласно чл.8 от НСОРЗ, на работно време от 8 часа съгласно чл.142, ал.2 от КТ, по утвърден график от управителя на фирмата с основен платен годишен отпуск в размер на 20 дни, като мястото на работа и изпълненията на трудовите му задължения се осъществявали в складова база в гр. Белово.

Видно от Заповед №7525 от 15.04.2016г., било прекратено трудовото му правоотношение между страните В.Х.Д.,ЕГН-********** и “В. Н.”ЕООД, ЕИК – ********, считано от 15.04.2016г. Трудовото правоотношение било прекратено по взаимно съгласие , а копие от посочената заповед било връчено на ищеца Д. на 15.04.2016г.

Установява се също, че ищецът е  изпълнявал трудовите си функции в складова база, находяща се в гр. Белово. Този обект бил поет от фирма „В.-Н.“ ЕООД за охрана въз основа на сключен между дружеството и „НЕК"ЕАД Договор № 12 ТП-419А094 от 30.11.2012г. Видно от  приемо -предавателен протокол от 17.12.2015г. била снета охраната на обекта, поради прекратяване на договора и същият бил предаден на Възложителя- „НЕК" ЕАД.

Спорът се изразява в това,че ответникът твърди,че считано от  тази дата /17.12.2015г./ ищецът В.Д. не е  изпълнявал трудови функции, независимо, че договорът му  бил  прекратен на  15.04.2016г. Същевременно ищецът твърди,че след 17.12.2015г. е продължил да изпълнява служебните си задължения  съвестно, като в подкрепа на твърденията си представя разписки от 21.12.2015г. и 29.12.2015г.,  от които се установява,че на въпросните дати ищецът е изпращал  писма до ответника, за които се твърди,че са съдържали служебна информация във връзка с изпълнение на служебните задължения на ищеца.

Не се спори между страните, че за периода от месец януари до месец април,2016г. ответното дружество не е изплащало трудово възнаграждение на ищеца. За изясняване на спора от фактическа страна по делото е допусната съдебно –икономическа експертиза, заключението по която, като компетентно изготвено и неоспорено от страните е прието като доказателство по делото. Според заключението на вещото лице, за периода от 01.01.2016г. до 15.04.2016г., на ищеца Д. се полага следното трудово възнаграждение: за м. януари,2016г. – сумата от 420.00лв.; за м.февруари,2016г. – 420.00лв.; за м. март,2016г. -  420.00лв.,за периода от 01-15 април,2016г. – 210.00лв., или обща сума в размер на  1470.00лв. Размерът на мораторните лихви върху неполучените трудови възнаграждения е 77.24лв.

В хода на производството по делото, в качеството си на свидетел е бил разпитан Г.А.И.. От показанията на разпитаният по делото свидетел се установява, че в периода от месец януари до месец април,2016г. ищецът Д. е изпълнявал трудовите си задължения и е работил за ответното дружество.

При така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното :

По исковете за неизплатено трудово възнаграждение за периода месец януари,2016г. – 15.04.2016г., както и за заплащане на  обезщетение за забавено плащане на неизплатените трудови възнаграждения за посочения период – съдът приема тези претенции за изцяло допустими и основателни в размерите, претендирани след допуснатото изменение. 

След анализ на събраните по делото писмени  доказателства, както и с оглед на неоспореното заключение на вещото лице, съдът намира за безспорно установено, че ищецът е работил при ответника  през исковия период като “охранител ” и същият  е полагал труд , като на ищеца Д. се дължи възнаграждение съобразно действащите норми в КТ. От заключението на вещото лице се установява и размера на това възнаграждение, като чиста сума за изплащане след приспадане на дължимите удръжки - обща сума в размер на 1470.00лв. Установен е по несъмнен начин и размерът на мораторните лихви върху неполучените трудови възнаграждения - 77.24лв. Недоказано остава  твърдението на ответната страна, че считано  от 17.12.2015г. до 15.04.2016г.  ищецът В.Д. не бил изпълнявал трудови функции, независимо, че договорът му  с ответното дружество бил  прекратен на  15.04.2016г. Твърдението, че ищецът Д. не бил полагал труд в процесният времеви период, поради което  възнаграждение за претендирания период не му се дължало, не намира опора в приетите по делото доказателства, дори се оборва категорично. Същевременно ищецът твърди,че след 17.12.2015г. е продължил да изпълнява служебните си задължения  съвестно, като в подкрепа тези  твърденията са били  представени разписки от 21.12.2015г. и 29.12.2015г.,  от които се установява,че на въпросните дати ищецът е изпращал  писма до ответника във връзка с изпълнение на служебните си задължения. В тази насока са и показанията на св.И., съгласно които, след 17.12.2015г. ищецът Д. е продължил да работи за ответното дружество, за което е работил  до м.април 2016г. Съдът кредитира показанията на посоченият свидетел, тъй като същите са подробни, обективни и непротиворечиви, и не се опровергават от приетите  по делото доказателства. Следва да се има в предвид, че в процесният период от време, между страните е било налице валидно трудово правоотношение, прекратено  със Заповед № 7125 едва на 15.04.2016г., поради което съдът приема,че считано до тази дата /15.04.2016г./ на ищеца се дължи възнаграждение на общо основание, а възражението на ответната страна в противният смисъл е неоснователно.

Затова съдът приема , че ищецът е доказал основанията и размерите на своите претенции с допустими и относими доказателства , поради което тези претенции следва да бъдат уважени в претендираните размери.

На основание чл. 242 ал.1 ГПК ще следва да се допусне предварително изпълнение на решението.

С оглед на изхода от делото  ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски за адвокатски хонорар в размер на 350,00 лв.,  а така също да заплати  държавна такса в общ размер на 108,80 лв. за завеждане на делото предвид размера на уважените искове, както и да заплати по сметка на РС- Пазарджик разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 100,00 лв.

Водим от горното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :

 

                                         Р         Е          Ш         И    :

 

ОСЪЖДА  “В. Н. „ЕООД ЕИК ********, със седалище и адрес на управление : гр. София, 1113, ул. „******„ № *, представлявано от управителя Т. Н. Т.,  да заплати на В.Х.Д.,ЕГН-********** ***, сумата от  1470.00 /хиляда четиристотин и седемдесет лева/, представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода месец 01.01.2016г.- 15.04.2016г.; както и сумата от  77.24лв. /седемдесет и седем лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща лихва за забава върху неполучените трудови възнаграждения за периода от 01.02.2016г. до 12.09.2016г.,, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.09.2016 г. до окончателното изплащане.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението за присъдени възнаграждения  и лихва за забава.

ОСЪЖДА “ В. Н. „ЕООД ЕИК ********, със седалище и адрес на управление : гр. София, 1113, ул. „******„ № *, представлявано от управителя Т. Н. Т., да заплати на В.Х.Д.,ЕГН-********** ***, сторените по делото разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 350,00 лв. /триста и петдесет лева/

ОСЪЖДА “В. Н.”ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление : гр. София, 1113, ул. „******” № *, представлявано от управителя Т. Н. Т.,  да заплати по сметка на РС-Пазарджик  държавна такса в размер на 108,80 лв. /сто и осем лева и осемдесет стотинки/  , както и разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 100,00 лв. /сто лева/

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен  срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: