Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 220
гр. Пловдив, 11.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на осемнадесети декември, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Тихомира Калчева, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 7337/2019г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на жалба,
подадена от „Пермесо 89“ ЕООД, ЕИК ********* против Наказателно постановление №
472308- F499896 от 23.10.2019г., издадено
от началник на отдел „Оперативни
дейности“- Пловдив при ЦУ на НАП, с което за нарушаване състава на чл. 7, ал. 2
от Наредба Н- 18/ 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението
им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС, на „Пермесо 89“ ЕООД, ЕИК *********, на
основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3 000
/три хиляди / лева.
В жалбата се навеждат
конкретни съображения в насока незаконосъобразност на атакуваното НП. Изтъква
се, че към момента на проверката дружеството- жалбоподател не е било започнало своята
търговска дейност. Изтъква се, че в АУАН и НП не е посочено каква дейност
измежду описаните в чл. 3 от Наредбата осъществява дружеството. Поддържа се, че
не е налице реално извършена продажба, тъй като дружеството въобще не е
започнало предлагането на услугата „автомивка на самообслужване“. Акцентира се
върху факта, че в проверявания от органите на НАП търговски обект, е било
налице монтирано и въведено в експлоатация ФУВАС. Неговата моментна техническа
неизправност не следва да бъде основание да се търси отговорност от
дружеството- жалбоподател. Поддържа се, че към момента на проверката,
техническата неизправност възникнала по устройството, е била извън ресора и
компетенциите на дружеството. Излагат се и съображения в насока маловажност на
процесното нарушение. Моли се, атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено в своята цялост.
В съдебно заседание, дружеството-
жалбоподател, редовно призовано, изпраща упълномощен процесуален представител в
лицето на адв. М.. Поддържа се така подадената жалба. Излага се становище по
съществото на спора.
В съдебно заседание,
въззиваемата страна, редовно призована, изпраща процесуален представител в
лицето на юрк. А.. Оспорва се жалбата. Излага се становище по същество на
спора.
Съдът като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното наказателно постановление, счита следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок ( препис от атакуваното НП е получен на
05.11.2019г., а жалбата е входирана на 11.11.2019г.), произтича от процесуално
легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване
по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
По фактите:
Съдът приема за установена
следната фактическа обстановка: на 27.06.2019г. в 15.35ч., проверяващ екип към
ЦУ на НАП е посетил обект – автомивка на самообслужване, находяща се в с.
Цалапица, ул. „Никола Д. Петков“ № 6, стопанисвана от „Пермесо 89“ ЕООД, ЕИК *********.
По време на проверката, търговският обект бил в работен режим, като до същия
имало свободен достъп и се предоставяли на клиенти присъщите му стоки и услуги.
Проверяващите служители към НАП решили да извършат контролна покупка на услуга-
вътрешно почистване на автомобил. За тази цел, те отишли до монтирания в обекта
автомат на самообслужване за вътрешно почистване на автомобили. Проверяващите
заплатили сумата от 1/ един/ лв., като монетата пуснали в обособеното за това
място в автомата. След пускането на монетата, устройството се задействало, но
проверяващите констатирали, че същото нито издало фискален бон на хартиен
носител, нито визуализирало такъв на дигиталния си дисплей. Установено било, че
в автомата на самообслужване е налично и вградено ФУВАС Тремол V- KL, с инд. № ZK 117762 и ИН на ФП 50140993. Към
момента на проверката устройството било в работен режим и било включено към
електрическата мрежа, но на дисплея му се визуализирал единствено надпис
„Автономен сервизен режим“. Предвид това, ФУВАС не функционирало по установения
ред и не отчитало продажбите в системата на НАП. За така извършената проверка и
констатираното от проверяващите бил съставен ПИП, сер. АА № 0023617 от
27.06.2019г. Впоследствие на 13.07.2019г., в присъствието на В. М. Н.,
управител на „Пермесо 89“ ЕООД, бил съставен АУАН бл. № F499896. Същият бил предявен на Н.,
тя се запознала със съдържанието му и го подписала без възражения.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните и надлежно приобщени по делото писмени доказателства- АУАН № F499896
от 13.07.2019г. /л. 18 от адм. пр./, Протокол за извършена проверка сер. АА, №
0023617 от 27.06.2019г./ л. 19- 21 от адм. пр./, Декларация от управителя на
дружеството- жалбоподател за начален момент на извършване на търговка дейност
/л. 22 от адм.пр./, Протокол за извършена проверка № 0407771 от 13.07.2019г. /
л. 24- 26 от адм. пр./, Договор за наем на недвижим имот от 01.04.2019г. / л.
29- 30 от адм. пр./ и разпечатки от клен / л. 31- 327 от адм. пр./. Своите
изводи досежно фактическите аспекти на казуса, съдът базира и на показанията на
св. Г. ( л. 22- гръб- л. 23 от съд. произв.), която в съдебно заседание изрично
заявява, че поддържа в цялост констатациите си, обективирани в АУАН. Съдът
кредитира изцяло изложеното от актосъставителя, като счита, че показанията му
са обективни, логически последователни и безпротиворечиви.
Относно приложението на процесуалните
правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална компетентност
на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № ЗЦУ- ОПР-
17 от 17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП. При съставянето на АУАН и
при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания, разписани
в чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да
ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.
44 от ЗАНН, в тридневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения
срещу него. Атакуваното НП съдържа реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и в
него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и давностните срокове, разписани в чл. 34 от ЗАНН- нарушението и нарушителят са станали
известни на органите на НАП на 27.06.2019г., АУАН е съставен на 13.07.2019г., а
процесното НП е издадено на 23.10.2019г.
Неоснователно се явява
възражението на жалбоподателя, че в АУАН и НП е налице неяснота досежно естеството
на дейността, която извършва дружеството- жалбоподател и дали същата попада в
обхвата на чл. 3 от Наредбата. Задължение, както на актосъставителя, така и на
наказващия орган е да опише пълно, точно и ясно всичко, което е установено в
рамките на извършената проверка. Това е сторено, като в АУАН и НП подробно са
отразени всички фактически аспекти от проверката. Отвъд всякакво съмнение е
обстоятелството, че дружеството- жалбоподател предоставя продажба на стоки или
услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване по смисъла на
чл. 3, ал. 8 от Наредбата. Съвсем ясно, както в АУАН, така и в НП е отразено,
че в проверявания обект е налице „автомат на самообслужване /за приемане на
монети/“, който е с електрическо захранване и който служи за вътрешно
почистване на леки автомобили / прахосмукачка/.
Всъщност, приемането на
аргумента, изложен от дружеството- жалбоподател, би означавало, че самият
управителен орган на дружеството не е наясно с естеството на извършваната от
търговския субект дейност. Допълнително, твърдението, че дейността на
дружеството е неясно описана и жалбоподателят е поставен в невъзможност да
разбере дали тя попада в обхвата на чл. 3 от Наредбата, се оборва и от самите
твърдения, изложени в жалбата. Така, на л. 2- ри от същата, абз. „предпоследен“,
коментирайки дейността на дружеството, то самият жалбоподател ясно посочва, че
тя е свързана с „предлагането за продажба на услугата автомивка на
самообслужване“.
Съдът счита следното по правните
аспекти на спора:
Въз основа
на така установената фактическа обстановка, напълно законосъобразно административнонаказващият
орган е счел, че дружеството- жалбоподател е осъществило в тяхното единство
всички съставомерни от обективна страна признаци на нарушение по смисъла на чл.
7, ал. 2 от Наредба Н-18/ 13.12.2006 на МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС. Съобразно
чл. 7, ал. 2 от Наредбата, не се допуска извършване на продажба на стоки и
услуги от лицата по чл. 3 без функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в случаите,
посочени в тази наредба.. Без съмнение, дружеството- жалбоподател попада в
обхвата на дейностите, разписани в чл. 3, ал. 8 от Наредбата, доколкото
предоставя възмездно стоки и/или услуги на трети лица- потребители, чрез
автомат на самообслужване с електрическо захранване. В този порядък, съдът
счита за нужно да посочи и че проверяваният обект запълва всички признаци на
търговски такъв, съобразно легалната дефиниция, разписана в §1, т. 41 от ДР на
ЗДДС.
Към момента на проверката,
стопанисваният от дружеството- жалбоподател търговски обект, безспорно е бил в
работен режим. Автоматът на самообслужване / прахосмукачка/ е приел монетата от
един лев поставена от проверяващите, като продажбата не е отчетена, предвид
факта, че ФУВАС е бил в „Автономен сервизен режим“. В тежест на дружеството-
жалбоподател, бидейки стопански субект, е да следи за правилното функциониране
и връзка със системата на НАП, на поставеното в търговския обект ФУВАС. В
случай, че ФУВАС не функционира коректно, то изричната норма на чл. 7, ал. 2 от
Наредбата разписва, че следва да бъде преустановена продажбата на стоки и
услуги. В случая, това не е било осъществено от дружеството- жалбоподател, като
проверяващите служители на НАП безпроблемно са осъществили контролна покупка.
Постъплението от нея обаче, не е било отразено в системата на НАП, предвид нефункциониращото
в обекта ФУВАС. Настоящият съдебен състав счита за нужно да акцентира и върху
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Наредбата, която повелява, че при
нефункциониране на ФУВАС, работата на автомата следва да се блокира (
неприложим е редът на чл. 36, ал. 1 от Наредбата за издаване на касови бележки от
кочан ).
Настоящият съдебен състав не
споделя и аргумента на дружеството- жалбоподател, че към момента на проверката,
същото не е започнало извършването на търговска дейност. На първо място, същото
е вписано в Търговски регистър при Агенция по вписванията още на дата
11.07.2016г. Тоест, считано от тази дата, „Пермесо 89“ ЕООД е възникнало като
търговски субект и именно от този момент, то може свободно да осъществява
всички присъщи му търговски дейности. Същевременно, по партида на дружеството в
Търговски регистър, не са вписани периоди, през които дейността му е била
спирана, съответно възобновявана. На следващо място, конкретните факти
съпровождащи извършената проверка, налагат категоричния извод, че обектът
стопанисван от „Пермесо 89“ ЕООД, към дата 27.06.2019г. е бил в работен режим.
Имало е свободен достъп до обекта, като проверяващите са извършили контролна
покупка безпрепятствано. Всъщност, дори и да се приеме, че дружеството не е
оперирало от момента на вписването си в Търговския регистър, то по делото е
налице нарочна декларация от управителя, че автомивката на самообслужване
функционира считано от 01.04.2019г. ( тоест, тя е заработила доста преди
извършването на процесната проверка).
Предвид гореизложеното, то
безспорно дружеството- жалбоподател е консумирало нарушението по смисъла на чл.
7, ал. 2 от Наредбата.
По размера на наложеното наказание:
Съобразно разпоредбата на чл.
185, ал. 2 ЗДДС, „извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 3 000 до 10 000 лв. Когато нарушението не
води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1“. В конкретния
случай, доколкото се касае за търговско дружество с правноорганизационна форма
„ЕООД“, правилно административнонаказващият орган е наложил имуществена санкция
в размер от 3 000 лв., която се явява в рамките на законоустановения минимум (
нарушението е първо по ред за жалбоподателя и не са налице отегчаващи
отговорността му обстоятелства). Следва да се разясни и следното: нарушението
по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредбата винаги води до неотразяване на приходи,
поради което правилно наказващият орган не е приложил привилегията, разписана в
изр. 2- ро на чл. 185, ал. 2 ЗДДС. След като монтираното е обекта ФУВАС не
функционира и се намира в сервизен режим, то ясно е, че дружеството-
жалбоподател не издава фискални бонове ( на хартиен носител или в дигитален
вид) за възмездно доставяните от него стоки и/или услуги (както се е случило и
при процесната проверка). След като не се издават фискални бонове, то
закономерно следва и изводът, че съответните приходи за дружеството не се
отразяват в единната система на приходната администрация. ( в тази насока Р- е № 2429 от 21.11.2018 г.
по к. адм. н. д. № 2468 / 2018 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив).
По приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно
разясненията, дадени с ТР № 1/ 2007г. на ОСНК, съдът трябва в пълнота да
изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за
наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая
като маловажен. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е
този, при който извършеното престъпление ( в конкретния случай административно
нарушение ), с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на
ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
При
извършена самостоятелна проверка, съдът счита, че процесният случай не разкрива
белези, водещи до дефинирането му като маловажен. Всъщност, налице са
обстоятелства, типични за нарушение от този вид- налице е работещ търговски
обект, в който макар и да е налице монтирано ФУВАС, то същото не функционира по
надлежен ред. Обстоятелството, че нарушението е извършено за пръв път не
обосновава само по себе си извод за маловажност на случая, а и фактът, че
липсват предходни нарушения вече е отчетен при определяне размера на
имуществената санкция, която следва да бъде наложена.
Следва да се посочи и че обект на закрила с Наредба Н-18/ 13.12.2006 на
МФ, са не само обществените отношения, свързани с обезпечаването на
събираемостта на държавните вземания за данъци, но и обществените отношения
осигуряващи точното, редовно и надлежно отчитане на стопанската дейност. От
особено значение за осъществяване дейността на приходната администрация по
контрол за съблюдаването на тези обществени отношения, е именно наличието на функциониращо
ФУВАС във всеки един действащ търговски обект, предоставящ продажби на стоки
или услуги чрез автомат на самообслужване.
Предвид гореизложеното, като законосъобразно,
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено в своята
цялост.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 472308- F499896 от
23.10.2019г., издадено от началник на
отдел „Оперативни дейности“- Пловдив при ЦУ на НАП, с което за нарушаване
състава на чл. 7, ал. 2 от Наредба Н- 18/ 13.12.2006г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС, на „Пермесо 89“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди / лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд- гр. Пловдив в 14-дневен срок от получаване
на съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII-та АПК и на касационните
основания, разписани в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п.
Вярно с
оригинала.
Т.К.