РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. Пловдив, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Полина П. Бешкова
при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова
като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело №
20235300900192 по описа за 2023 година
Осъдителни искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 429, ал. 3 от КЗ.
Подадена е искова молба от В. К. К. ЕГН ********** против „ЗАД Далл
Богг: Живот и Здраве” АД ЕИК ********* за присъждане на сумата от 30 000
лв. - неимуществени вреди, за причинените му болки и страдания в резултат
на ПТП, станало на 20.06.2019 г., около 23.30 ч., на ***, по вина на В. А. В.
ЕГН ********** като водач на мотоциклет марка „Ямаха” с per. № ****, със
застраховка „Гражданската отговорност” към тази дата при ответното
дружество, признат за виновен с влязло в сила решение по НОХД 5400/2022г
по описа на ПРС, 11 н.с., както и на сумата от 1 485.76 лв. - имуществени
вреди за платените от ищеца средства за лечението и възстановяването му от
горепосоченото ПТП, ведно със законната лихва върху двете главници,
считано от 23.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
Твърди, че при пътния инцидент е претърпял следните телесни
увреждания: счупване на долна челюст в областта на брадата и към лявата
долночелюстна става, което представлява средна телесна повреда по смисъла
на чл. 129 от НК и други леки телесни повреди извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 от НК - разкъсно-контузна рана по брадичката; друга разкъсно-
контузна рана по лигавицата на долната устна; кръвонасядания по клепачите;
кръвонасядания по гръдния кош и корема; кръвонасядания по дясното бедро,
които са причинили болка и страдания. Естеството на причинените травми
било такова, че се наложило оперативно лечение, обездвижване на челюстта
и затруднение в дъвченето и говоренето в продължение на 60 дни. За
лечението си заплатил 1485.76 лв., документирани с разходно-оправдателни
документи, представляващи имуществени вреди от деликта.
1
На 23.12.2022 г. предявил претенция на основание чл. 380 от Кодекса за
застраховането срещу застрахователя на виновния водач – ответника по
делото, придружена със съответните доказателства, но не получил отговор.
На 06.02.2023 г. депозирал ново писмо с приложен към него окончателен
съдебен акт, признаващ вината на водача. На 30.03.2023 г. получил писмо от
ответника, с което изрично отказва да плати обезщетение.
Това пораждало правния интерес от предявяване на настоящата
претенция.
В законовия срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете по основание и размер. Признава съществуването на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ по силата на застрахователна полица, валидна към датата на
процесното ПТП. Оспорва изцяло настъпването на ПТП, механизма му,
причинната му връзка с вредите. Евентуално навежда възражения за
съпричиняване на вредоносния резултат. Твърди, че пешеходецът В. К. е
пресичал на необозначено с пешеходна пътека място пътното платно, през
нощта, в тъмната част на денонощието, при липса на видимост или
изключително ограничена видимост към него за водача на мотоциклета.
Поддържа, че пострадалият пешеходец е предприел рисковано пресичане на
пътното платно, тъй като не се е съобразил с императивната правна норма,
уредена в чл. 113, ал.1, т.1 от ЗДвП, като при и по време на предприетото
пресичане на пътното платно не е съобразил разстоянието до
приближаващото се превозно средство и неговата скорост на движение, както
и пътната обстановка. Навежда и нарушение на императивната норма на чл.
113, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а именно, че пострадалият е удължил ненужно
времето си на пресичане, като освен това е спрял, без да е налице
необходимост, на пътното платно, и/или е пресичал необосновано бавно.
Прави и възражение за съпричиняване от страна на ищеца, който е пресичал
пътното платно, движейки се пиян след употреба на значително количество
алкохол, замъгляващо преценката му за пътната обстановка, както и забавящо
възприятията и реакциите му по време на пресичане, което е обусловило
съприкосновението с мотоциклета и вредите от него. Поддържа също, че
ищецът е нарушил и нормата на чл. 114, т. 2 от ЗДвП, като непосредствено
преди настъпването на процесното ПТП е предприел пресичане на пътното
платно в участък, където видимостта е била изключително ограничена или
изобщо е липсвала такава за водача, който се е движил с ниска скорост. Т.е.
ПТП е било технически предотвратимо, в случай че ищецът бе взел решение
да пресече в участък без ограничения на видимостта или да изчака
преминаването на мотоциклета, който обективно е могъл да възприеме
своевременно. Допринасяне на вредите се обосновава и с твърдението, че
ищецът е пресичал в тъмната част на денонощието, облечен с тъмни дрехи,
като по този начин обективно не е могъл да бъде възприет от водача. Навежда
се и твърдение, че ищецът в качеството си на пешеходец е навлязъл внезапно
на пътното платно, пресякъл е същото, бягайки, при това - на необозначено
2
място, където пресичането не е било разрешено. Оспорва и настъпването на
вредите, като счита, че ищецът не е оказал необходимата грижа за
възстановителния си процес, а напротив - неглижирал го е грубо. Евентуално
счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е
необосновано и прекомерно завишено по своя размер и не съответства на
критерия „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Оспорва се и
предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди поради липсата на
разходни документи, които да ги установяват. Евентуално се счита, че не
всички претендирани разходи са били необходими и разумни, поради което са
и прекомерни. Оспорват се и предявените акцесорни искове за законна лихва
поради неоснователност на главните. В условията на евентуалност се оспорва
началният момент на начисляването на лихвата, тъй като съгласно
императивните норми от КЗ застрахователят изпада в забава само ако в
рамките на законоустановения 3-месечен срок не се е произнесъл мотивирано
по депозираната писмена застрахователна претенция за изплащане на
обезщетение. Най-ранният момент, от който би могло да се претендират
лихви върху главниците, е, считано от датата на отказа, постановен от
застрахователя да определи обезщетение.
В допълнителна искова молба ищецът поддържа предявените искове и
оспорва направените от ответника възражения.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на
подадената от ищеца допълнителна искова молба, с който поддържа
възраженията си.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ вр. чл. 496 КЗ вр. чл. 380 КЗ допълнителна
специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу
дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на
тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл.
380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и
застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията
си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.
496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай няма спор, че застрахователят е бил своевременно
сезиран, но без удовлетворителен за ищеца резултат. Следователно
процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без репарация на
претендираните от ищеца вреди, което прави прекият иск по чл. 432 КЗ
допустим.
Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „ГО“.
3
Следователно предмет на установяване в настоящия процес са следните
материално правни предпоставки: деликт и валидно застрахователно
правоотношение с предмет автомобила, управляван от деликвента.
В случая не се оспорва съществуването на валидно застрахователно
правоотношение с предмет автомобила, с който е причинено произшествието
– обстоятелство, което се установява и събрания по делото доказателствен
материал.
За безспорни са признати и обстоятелствата относно факта на
извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца,
съобразно приетото по образуваното по случая НОХД.
Следователно претенцията е безспорно доказана по основание.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност, както и виновността на дееца. Т.е. относно фактите, които
са съставомерни по Наказателния кодекс, съществува забрана да бъдат
установявани от граждански съд. Такива съставомерни факти в случая, които
не могат да бъдат пререшавани от настоящия съд, са и тези за причинената на
ищеца в резултат на допуснати нарушения на ЗДвП средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на челюст – деяние, признато за престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Тези факти са елемент от състава
на престъплението и без наличието им извършителят нямаше да бъде наказан
за точно това престъпление.
С оглед на горното налице са всички материално правни предпоставки на
чл. 45 ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на деликвента – вина,
противоправно поведение, вреди и причинна връзка между двете.
Следователно спорен е само конкретният вид и интензитет на вредите,
както и наведеното от ответника възражение за съпричиняване, от значение
за размера на дължимото от него обезщетение. При всички положения обаче
не би могло да се приеме възражението на ответника за изключителен принос
на ищеца, изключващ изцяло вината на водача, тъй като последната е елемент
от задължителната сила на съдебния акт на наказателния съд, който не
подлежи на пререшаване.
Относно вида и интензитета на причинените на ищеца телесни
увреждания по делото е изслушано заключение на КСМЕ и свидетелски
показания.
Неоспорените изводи на двамата експерти, които съдът възприема като
компетентно и обективно формирани, са в следния смисъл:
В резултат на произшествието на ищеца са причинени счупване на
долната челюст в областта на брадата и към лявата долночелюстна става,
частично счупване на короната на първи горен ляв зъб, разкъсно-контузна
рана по брадичката, разкъсно - контузна рана по лигавицата на долната устна,
4
охлузване по кожата на долната устна, охлузвания по гърба на носа,
кръвонасядания по клепачите на двете очи, кръвонасядания по гръдния кош и
корема, кръвонасядане по дясното бедро. Счупването на долната челюст в
областта на брадата и към лявата долночелюстна става е довело до счупване
на челюст. Частичното счупване на короната на първи горен ляв зъб,
разкъсно-контузната рана по брадичката и разкъсно-контузната рана по
лигавицата на долната устна по отделно и в съвкупност са довели до
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК. Охлузването
по кожата на долната устна, охлузванията по гърба на носа, кръвонасяданията
по клепачите на двете очи, кръвонасяданията по гръдния кош и корема,
кръвонасядането по дясното бедро по отделно и в съвкупност са му
причинили болка и страдание, без разстройство на здравето. Непосредствено
след произшествието пострадалият е напълно възможно да е изпитвал на
моменти до умерени по интензитет болки и страдания, които в хода на
оздравителния процес постепенно са намалявали до пълното им изчезване
след неговото приключване. Пълният възстановителен процес, който
реституира функцията на долната челюст при такъв вид травматични
увреждания, продължава средно между 3-4 месеца, като в рамките на 28 до 40
дена е фазата на костно зарастване, а до четвъртия месец е узряването на
костния мост, която втора фаза не пречи на връщане на функциите на долна
челюст. Условие за този срок е благоприятен ход на оздравителния процес и
липсата на усложнения в неговото протичане. По делото липсват твърдения и
данни за неблагоприятен ход, неправилно зарастване и по-дълго последващо
затруднение на функциите на долната челюст на пострадалия. Счупването на
долната челюст на две места, а именно открито в областта на брадата и
закрито в ляво в областта на левия кондилен израстък на долна челюст, е
травма в лицево-челюстната област, която налага оперативното наместване
чрез репозиция, фиксация и имобилизация на челюстите с меко еластична
тяга на долната към горната челюст. Към момента на извършване на прегледа
пострадалият е с напълно възстановена говорна и дъвкателна функция.
Всички представени по делото фискални бонове и фактури са пряко свързани
с диагностицирането и проведеното лечение. Костта на счупената долна
челюст на пострадалия е сраснала за около 40 дни, в резултат на което след
този период е отстранена меко- еластичната фиксация на долната към горната
челюст. Пострадалият е изпитвал ограничения при дъвчене и говорене в
рамките на срока на проведеното лечение и затруднения за срока на домашно
- амбулаторното наблюдение и режим, но не повече от 3 - 4 месеца от
момента на травмата.
В тази насока са и показанията на св. В. К. /*** на ищеца/, от които се
установява видът на увреждането, конкретиката на състоянието на ищеца
непосредствено след инцидента и продължителността на възстановителния
период. Споделя, че около 2 – 3 месеца бил с шина. Хранел се със сламка.
Най-малката гримаса и движение му причинявали болка. Пишел с химикал на
лист, тъй като не можел да говори. Хранил се с течни пасирани храни, които
5
не трябвало да са много топли или студени, тъй като го боляло.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, които цени поради близката
му родствена връзка с ищеца при условията на чл. 172 ГПК, но не намира
основание да им откаже вяра, тъй като същият споделя непосредствените си
възприятия относно състоянието му непосредствено след инцидента и по –
късно до настоящия момент, които не са изолирани, а съответстват на
данните по делото, с изключение на твърдението, че ищецът не е възстановен
напълно към настоящия момент, което се опровергава от професионалните
изводи на експертите. Колкото до предположението на свидетеля, че в
резултат на инцидента настъпили хормонални изменения, довели до промяна
на телесната маса на ищеца, то причинно – следствена връзка с ПТП би могла
да се установи само чрез професионален анализ на специалист, какъвто по
делото не е ангажиран.
Във връзка с възраженията на ответника за съпричиняване на вредите
по делото е изслушано заключение на САТЕ и свидетелски показания.
Ангажираният от ищеца свидетел Т. – очевидец на произшествието,
споделя следното: „Бях един от пешеходците. Това стана към 11:20 часа.
Беше ясно време. Осветено. Това е главен булевард в Тракия. Аз бях най-
отпред. Той беше след мен. Най-отзад беше момичето. Беше чисто и в двете
посоки, като се огледах и пресичах. Бях стъпил на острова и се обърнах да
видя докъде са стигнали. Като се обърнах, чух звук от удара и видях, че В. е
на земята. Нямаше нужда да тича при положение, че няма движение. Той
беше адекватен. Малко след пешеходната пътека пресичахме – не повече от
10 метра. Когато тръгнах да пресичам, не видях мотоциклет. Видях
мотоциклета, когато се обърнах и той беше на земята. Преди да тръгнем
да пресичаме, нямаше мотоциклет. Мотоциклетът се движеше в средна
лента. Според мен се е движил с 80 км/ч - това е моята преценка. Не видях
самия удар. Не чух шум от спирачки. Реагирах, като чух удара. Видях В.,
когато беше в безсъзнание – може би 4 – 5 мин. беше в безсъзнание. Имаше
кръв. От тази страна на булеварда никога няма спрени моторни превозни
средства, които да пречат на видимостта. Живея наблизо. След удара
действията на мотоциклета спря на 20-тина метра и дойде при нас. След
удара видях мотора къде е спрял с периферното зрение, но насочих
вниманието си към В.. В. беше облечен с дънки и цветна тениска. Винаги
ходи така. Никога не носи черно. По време на пресичането бяхме на
разстояние и ние не сме си говорили. Преди да пресека, идвахме от посока
Лаута. Вървяхме по тротоара и отивахме към къщи. Не съм видял В. как
пресича – аз съм с гръб“.
Ангажираният от ответника при режим на призоваване св. Д., също
очевидец, разказва следното: „Спомням си, че ние с мотоциклетиста
потеглихме от кръговото заедно, заедно излязохме от кръговото. Моторът
се движеше със съобразена скорост. Когато за първи път го видях, той беше
почти спрял. Не се движеше бързо и на излизане от кръговото вече той
6
ускори, защото моторът съответно ускорява по-бързо от колата, но не се
движеше бързо. Пешеходецът беше пиян, движеше се хаотично.
Моторът не се движеше бързо, както казах. Момчето го видя, опита се
да намали, но тогава настана едно местене наляво-надясно, „ще те
блъсна“, „няма да те блъсна“… Човекът, когато е пешеходец, може да
скочи наляво-надясно, но този мотор нямаше как да избегне пешеходеца.
Пешеходецът не се огледа. Той пресичаше извън пешеходна пътека, в
неосветена част от пътя. Движеше се с весел ход. Той не беше сам,
имаше още двама човека с него, като и тримата бяха в нетрезво
състояние. Когато полицаите дойдоха, си познаваха пешеходеца, а другите
двама ги изгониха. Имаше едно момиче с тях, за което съм сигурен, че не
беше само на алкохол, не беше изобщо адекватна. Аз останах на
местопроизшествието. Дори там, където падна пешеходецът, си сложих
колата така, че да не местим мотора, за да не ги блъснат. Защото този
мотор в тъмното, точно там, където пресичаха, нямаше как да се види. Аз
буквално свърших работата на патрулката и затворих
местопроизшествието с колата си. Ударът между пешеходеца и
мотоциклетиста мисля, че настъпи в средната пътна линия, или на осевата
линия между лява и дясна лента. Пешеходецът не беше облечен със светли
дрехи, но не си спомням конкретно. Спомням си, че си извади телефона, за да
се види на какво прилича, тъй като падна по лице. Имаше някакви щети по
лицето, доколкото помня. Може и селфи да си е направил, не знам. Мисля,
че пешеходецът е разполагал с възможност да види приближаващия към
него мотоциклет. Мотоциклетистът направи опит да спре.
Мотористът, след като видя, че няма как да избегне удар - защото и
двамата тръгнаха да се гонят и се уцелиха, си хвърли мотора. Хвърли си
също и каската и директно скочи от мотора. Хвърли го и се притече на
помощ. Значи той си допомля мотора в опита си да помогне на човека,
хвърли го и го досчупи, хвърли си и каската, която също се счупи. Освен това
си счупи и очилата, защото мотористът беше с диоптрични очила.
Пешеходецът не пресичаше на пешеходна пътека, след пешеходната
пътека беше. Има пешеходна пътека на разстояние около 10-15 метра
от мястото, където пресичаше. Но не беше на пешеходна пътека и все пак,
тъй като е отдавна, не мога да гарантирам за метрите.
Местопроизшествието настъпи в тъмната част на денонощието, вечер
беше. Аз помня, че останах там до след 00:00 часа, значи е било към 22:00
часа, 22 и нещо. Късно беше. Видимостта в района на пътния инцидент
вечерно време е ограничена, то това е ясно. Тази част от пътя не беше
осветена. Наблизо е кръговото, има някаква светлина, но все пак беше
сравнително тъмно. Аз се намирах много близо до мястото на удара между
мотоциклета и пешеходеца. Много близко бях, при условие, че ние заедно
навлязохме в кръговото, но тъй като моторът е сравнително леко МПС,
ускорява доста по – бързо.“; ….. „Разбрах, че пешеходците са пияни, тъй
като и тримата имаха по едно шише бира в тях, навсякъде се търкаляха
7
шишета от бира. И тримата бяха в очевидно нетрезво състояние.
Полицаите, когато дойдоха, изгониха останалите пешеходци с думите:
„Махайте се, защото и вие ще изгорите.“ Полицаите познаваха самия
пешеходец, който беше блъснат“.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. Д. като незаинтересован,
пряк очевидец на механизма на ПТП. Споделеното е детайлно, добросъвестно
и безпротиворечиво. Подкрепя се от доказателствената съвкупност, вкл. от
показанията на свидетеля на ищеца, който не е възприел пряко удара, а само
последващите факти.
От заключението на САТЕ, което съдът възприема като компетентно
и обективно изготвено се установяват следните факти от значение за
наведените от ответника възражения:
В анализираната пътна ситуация, от момента в който тримата
пешеходци са предприели пресичане на платното за движение, водачът на м-т
„Ямаха YZF R6” е имал техническа възможност да го установи преди
мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено
спиране при скорост 50 км/ч. Няма данни за ограничение на скоростта на
местопроизшествието, при което разрешената скорост е била тази за
съответната категория МПС - 50 km/h. Пешеходецът В. К. К. би избегнал
произшествието, ако бе отложил навлизането си на платното за движение,
защото тогава м-т „Ямаха YZF R6” би преминал пред него. Причините за
настъпилото произшествие от техническа гледна точка са: Водачът на м-т
„Ямаха YZF R6” - не е реагирал своевременно с намаляване на скоростта или
спиране, на намиращите се на платното за движение пред него трима
пешеходци, вкл. на пешеходеца В. К. К.. Пешеходецът В. К. К. е предприел
пресичане на платното за движение на място, по начин и в момент, когато
това не е било безопасно, т.е., без да се съобрази с приближаващия се м-т.
От допълнителното заключение на САТЕ не могат да се формират
категорични изводи, тъй като експертът е анализирал пътната ситуалция въз
основа на хипотетична скорост на мотоциклета, сигурни данни за която не
само че няма по делото, но и се опровергава от напълно незаинтересованите
показания на очевидеца Д.. Дори под условие да се възприеме по – високата
скорост, то и при нея според вещото лице пешеходецът е имал възможност да
забележи приближаващия се мотоциклет на около 77 – 97 метра разстояние.
Предпоставките за отчитане на съпричиняването и неговия размер са
безспорно установена причинно-следствена връзка между поведението на
увредения и вредите, заедно с преценка кои от тях не биха настъпили или
биха имали по-малък обем /брой, интензитет/, при липса на личен принос.
В случая безспорно се установява поведение на пострадалия, намиращо
се в причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат. От една
страна, той е предприел пресичане на платното за движение на място, по
начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е., без да се съобрази с
приближаващия се мотоциклет. Нещо повече, пресичането е предприето не
8
на обозначената в близост пешеходна пътека, а на 10 – 15 метра от нея. От
друга страна, сам е допринесъл за подценяване на пътната обстановка в
резултат на употребата на алкохол, занижила обективните му възприятия и
разумно себепредпазване – обстоятелство, което не се оспорва от него, а и се
установява от напълно незаинтересованите показания на очевидеца Д., който
с подробности описва преките си впечатления от настроението и поведението
на цялата компания и най – вече „хаотичното пияно движение“ на ищеца:
„Моторът не се движеше бързо, както казах. Момчето го видя, опита се да
намали, но тогава настана едно местене наляво-надясно, „ще те блъсна“,
„няма да те блъсна“; „и тримата имаха по едно шише бира в тях, навсякъде
се търкаляха шишета от бира. И тримата бяха в очевидно нетрезво
състояние“.
При определяне степента на съпричиняването на съпоставка подлежи
тежестта на конкретното нарушение на деликвента и това на увредения, за да
бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл
за настъпване на процесното пътно произшествие. Сравнението на
конкретното поведение на участниците в движението с оглед правилата,
които всеки е длъжен да съблюдава, обосновава специфичната за всеки
случай преценка за реалния принос и за разпределянето на отговорността за
причиняването на деликта. Съпричиняването е винаги конкретно и във всеки
отделен случай се изследва на чие поведение се дължи преимуществено
вредоносният резултат, респ. в каква по обем степен са допринесли
конкретните нарушения на правилата за движение и безопасност от страна на
участниците в произшествието.
Съгласно чл. 113, ал. 1 ЗДП при пресичане на платното за движение
пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при
спазване на разписани в закона правила, а именно: преди да навлязат на
платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни
превозни средства; 2. да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане,
както и да не спират без необходимост на платното за движение; 3. да спазват
светлинните сигнали и сигналите на регулировчика; 4. да не преминават през
ограждения от парапети или вериги.
В случая от доказателствата по делото безспорно се установява, че
увреждането е резултат от два фактора: първо, виновното противоправно
поведение на водача, довело до инцидента, признато от наказателния съд за
такова и второ, пресичането на пострадалия по рискован за живота и
телесната неприкосновеност на пешеходците начин, без значение какви са
причините за това – обективни или субективни съобразно постановките на т.7
от ППВС 17/63.
По принцип съгласно следните разпоредби от ЗДП - чл.5 ал.2 т.1
/”водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
9
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците”/, чл.20 ал.1 /”водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват”/, чл.116 /”водачът е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците”/, отговорността на водачите
на моторни превозни средства за осигуряване на безопасността на
движението е по-голяма в сравнение с тази на пешеходците, включително и в
хипотезата, при която и водачът, и пешеходецът са допуснали нарушение в
правилата за движение. В случая обаче поведението на пострадалия като
пешеходец е по – укоримо от обичайното, тъй като обективира няколко
противоправни поведения – пресичане на необозначено място при положение,
че в близост има пешеходна пътека; пресичане по начин и в момент, когато
това не е безопасно при възможност за възприемане на приближаващия се
мотоциклет и пресичане в нетрезво състояние, подценяващо пътната
обстановка, като същевременно от страна на водача не се установява да са
допуснати по – тежки и комплексни нарушения на ЗДвП, като превишаване на
скоростта или друго противоправно поведение. Напротив, установява се, че
той е направил всичко възможно да избегне удара и да помогне на
пострадалия, нанасяйки дори на себе си увреждания в името на максимално
бързо и адекватно оказване на бърза помощ.
Поради това обезщетението, което съдът ще определи по
справедливост, следва да бъде намалено с 50 % поради установения равен по
степен принос на пострадалия – предвид спецификите на разглеждания казус,
за настъпване на вредоносния резултат.
Съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя по справедливост. При определяне размера на
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на
извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено,
причинените морални страдания и пр. (В този смисъл Постановление на
Пленума на ВС №4/1968г.). Преценката е конкретна, а не абстрактна и зависи
от обективно установените по делото факти - характер и степен на
увреждането, обстоятелства, при които е получено, личността на пострадалия
– възраст, неговото обществено и социално положение, среда, занятия.
Когато се е стигнало до разстройство на здравето, от значение е дали
увреждането е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на
заболяването; какви физически болки и други неудобства и притеснения е
претърпял увреденият, вкл. козметични и др. външни дефекти; силата,
интензитета и продължителността на болковия синдром, отшумял ли е;
продължителност на лечението и извършените медицински манипулации,
възможност на увреденото лице да продължи трудовата си кариера и да се
социализира. Във всички случаи база при определяне на паричното
обезщетение за причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот
в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на
възникване на увреждането и общоприетата оценка и възприетото в
10
обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи
вид, намерили израз в съдебната практика при сходни хипотези. Не бива
също така да се допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на
неоснователно обогатяване за пострадалия.
Въз основа на така събраните доказателства съдът приема за установени
описаните в исковата молба физически и психически болки и страдания,
които се характеризират с немалък интезитет и продължителност предвид
конкретното физическо увреждане и свързаните с него болеви усещания,
съпътствани с оперативна интервенция, затруднено дъвчене и говорене по
време на целия възстановителен период, водещи до ежедневен битов
дискомфорт. Съдът съобразява и обстоятелството, че не са настъпили
усложнения по време на възстановителния процес и след това.
Съобразно всички тези обстоятелства при отчитане и на стандарта на
живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на
възникване на увреждането и общоприетата оценка и възприетото в
обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи
вид, намерили израз в съдебната практика при сходни хипотези, съдът
намира, че претендираната сума от 30 000 лв е справедлив паричен
еквивалент на причинените от инцидента неимуществени вреди и не се явява
несъразмерна на претърпените болки и страдания, поради което на ищеца
следва да се присъди половината от тази сума предвид установения процент
съпричинаване, т.е. сумата от 15 000 лв, като за разликата над тази сума до
пълния й предявен размер от 30 000 лв претенцията ще се отхвърли.
Доказана по основание е и претенцията на ищеца за имуществени вреди
съобразно представените доказателства и неоспорените експертни изводи, че
всички разходи са били свързани с лечението и са в причинно – следствена
връзка с инцидента, от която сума – съобразно установения обем
съпричиняване му се следва половината или сумата от 752.88 лв, като за
разликата над тази сума до пълния й предявен размер от 1 485.76 лв
претенцията ще се отхвърли.
Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за забава, за които отговаря
застрахователят, се дължат от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция
от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Същевременно според
специалната разпоредба на чл. 497, ал. 1 от КЗ застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати:
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен
в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани
от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Според цитирания чл. 496, ал. 1
срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
11
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред
застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В случая няма спор, че застрахователната претенция е заведена при
ответника на 23.12.2022г, като междувременно ищецът е представил и
решението на наказателния съд. При това положение релевантна е датата, в
която е следвало най – късно да има произнасяне от застрахователя –
23.03.2023г, която дата следва да се счита за начална за дължимостта на лихва
за забава плащането на двете главници, като акцесорната претенция ще се
отхвърли за претендирания по – ранен период от 23.12.2022г до 22.03.2023г
вкл.
При този изход на делото на страните се дължат разноски по
съразмерност.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат разноски за платен
адвокатски хонорар съразмерно на уважената част от претенцията или сумата
от 1 500 лв. /3 000 лв х 0,5/.
На основание чл.78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска. Общо искане за присъждане на
разноски е формулирано в депозирания отговор чрез адвокат, а не
юрисконсулт като пълномощник. Не се представя списък на разноските.
Установява се общ размер на направените от ответника разноски - 1 030 лв,
от които му се следва сумата от 515 лв. Не следва да се присъжда
юрисконсултско възнаграждение съобразно избрания начин на процесуално
представителство на ответника.
Доколкото в определения срок ответникът не е изпълнил вмененото му
задължение да внесе допълнително определения депозит за възнаграждението
на вещите лица по допуснатата КСМЕ, следва да бъде осъден с решението да
внесе по набирателната сметка на съда сумата от 600 лв, след което на вещите
лица ще се издаде РКО. Тъй като този разход на практика е все още бъдещ, а
не реален, той не подлежи на присъждане по съразмерност, каквото важи
само за реално направени до момента на приключване на устните състезания
съдебно – деловодни разноски.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
ПОС, сумата от 630.12 лв за държавна такса, както и 150 лв – депозит за вещи
лица /300 х 0,5/, платен от бюджета на съда, съобразно уважения размер на
претенцията или общо 780.12 лв.
По аргумент от същия чл.78, ал.6 ГПК останалият размер от
дължимата държавна такса и депозит за вещо лице съобразно отхвърления
размер на претенцията остава за сметка на бюджета на съда.
Ето защо, съдът
12
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве” АД ЕИК ********* да
заплати на В. К. К. ЕГН ********** сумата от 15 000 лв - неимуществени
вреди - болки и страдания в резултат на ПТП, станало на 20.06.2019 г., около
23.30 ч., на ***, по вина на В. А. В. ЕГН ********** като водач на
мотоциклет марка „Ямаха” с per. № ****, със застраховка „Гражданската
отговорност” към тази дата при ответното дружество, признат за виновен с
влязло в сила решение по НОХД 5400/2022г по описа на ПРС, 11 н.с., както и
сумата от 752.88 лв – имуществени вреди за платените от ищеца средства за
лечението и възстановяването му от горепосоченото ПТП, ведно със
законната лихва върху двете главници, считано от 23.03.2023г. до
окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ главните
претенции за разликата над присъдените суми до сумите от съответно 30 000
лв за неимуществените вреди и 1 485.76 лв за имуществените, както и
акцесорната претенция за лихви за забава върху присъдените главници за
претендирания по – ранен период от 23.12.2022г до 22.03.2023г вкл.
ОСЪЖДА „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве” АД ЕИК ********* да
заплати на В. К. К. ЕГН ********** сумата от 1 500 лв – разноски по
съразмерност.
ОСЪЖДА В. К. К. ЕГН ********** да заплати на „ЗАД Далл Богг:
Живот и Здраве” АД ЕИК ********* сумата от 515 лв. - разноски по
съразмерност.
ОСЪЖДА „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве” АД ЕИК ********* да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
ПОС, сумата от 780.12 лв. - за държавна такса и депозит за вещо лице
съобразно уважения размер на претенцията, а по набирателната сметка на
съда – сумата от 600 лв – допълнителен депозит за СМЕ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПАС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
13