Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: ………153……………. Година 2020г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 10.06.
2020 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : АЛБЕНА
ПАЛОВА
МАРИАНА
ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР : ГАЛИНА МЛАДЕНОВА
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д. № 175 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно
обжалване.
Районен съд
Велинград е сезиран с искова молба,подадена от Г. Г.З.
, ЕГН **********, с адрес
***, против А.Т.Д., ЕГН**********, с
адрес ***.
С исковата молба е предявен
иск за делба на съсобствен
недвижим имот.
С Решение № 434/ 17. 12.2019г. на
районен съд Велинград, постановено по гр. д. №
949/ 2019г. по описа на същия съд,
предявения иск за делба е уважен
изцяло .
Решението на
районния съд се обжалва с въззивна жалба от
съделителя А.Т.Д., ЕГН**********.
Във въззивната
жалба се излагат съображения за неправилност
на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени
процесуални нарушения . Искането е да се
отмени решението на районния съд и
се постанови ново решение от въззивната
инстанция по съществото на спора, с
което иска за делба се отхвърли ,като
неоснователен.
В срока по чл. 263
ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна
по въззивната жалба . В отговора се
оспорва въззивната жалба. Прави
се искане решението на районния съд
, като правилно и законосъобразно да се
остави в сила.Прави се искане за присъждане на сторените съдебно-деловодни
разноски във въззивното производство .
В открито съдебно
заседание страните поддържат становищата си.
Пазарджишкият
окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение
, които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид събраните доказателства
пред първата инстанция и при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалба е
процесуално допустима .
Жалбата е подадена
от активно легитимирана страна ( съделител в производството пред районния съд ).
Жалбата е
подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл.
269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на
решението . По допустимостта на
решението в обжалваната му част . По
останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата . Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на
обжалваното съдебно решение или за неговата процесуално недопустимост.
Възраженията , които се правят са
свързани с правилността на съдебното решение .
Разгледана по
същество въззивната жалба е неоснователна .
Делото е в първа
фаза ,по допускане на делбата . В тази фаза на съдебната делба съдът в
решението си трябва да формира
извод относно съсобствения
характер на имота/ вещта / и правата на
съсобствениците в имота . Въззивната
инстанция намира за обоснован извода на районния съд относно съсобствения
характер на имота предмет на делбата .
Правата на
съделителя Г.Г.З. произтичат от деривативно( вторично ) основание – нот. акт № 73/17. 09. 2018г. за
замяна на недвижим имот. Правата на съделителя А.Т.Д. също
произтичат от деривативно основание –Решение № 1288Р/ 10. 05. 1996г. на
ПК Ракитово и Удостоверение на наследници на наследодателя З.Д.Д..
Оспорването ,
което съделителя А.Т.Д. е направил в писмените бележки по съществото на спора е по отношение правата на съделителя Г.Г.З. в
наследствения имот. Твърди се ,че
съделителя Г.Г.З. няма права в наследствения имот , тъй като нот. акт за замяна на недвижим имот представлява нищожна правна сделка. Твърди се ,че договора
за замяна е нищожен на три правни основания - поради противоречието му със закона ( чл. 26 ал. 1 от ЗЗД във вр. с
чл. 33 ал. 1 от ЗС ) , поради накърняване на
добрите нрави ( чл. 26 ал.1 от ЗЗД) и привидност на сделката
( чл. 26 ал. 1 от ЗЗД).
На
първо място следва да се отбележи ,че възраженията на съделителя А.Т.Д. са
преклудирани по време, според разпоредбата на чл. 131 от ГПК, и не следва да са
обсъждат от съда.
В срока по чл. 131
от ГПК съделителя Д. не е подал отговор на исковата молба и не е направил възражения против иска за делба в срока за отговор. . В първото по делото съдебно заседание ответника не се е явил и не
е взел становище по иска. Представил е
по пощата писмена защита по същността на спора , постъпила в съда
преди първото по делото съдебно заседание. Поради
процесуалното бездействие на ответника да подаде отговор на исковата молба е преклудирана възможността му да оспори иска
за делба след изтичане на срока за
отговор.Възраженията против иска за делба са направени от ответника с
писмената защита,представена пред
първата инстанция и с въззивната жалба .
В т. 4 на ТР 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС по въпросите на въззивното
производство ,е посочено ,че възраженията на ответника против иска поначало се преклудират с изтичане
на срока за отговор и не могат да се правят за първи път пред
въззивната инстанция . Възраженията могат да се въведат за първи път пред въззивнатао инстанция,
само ако страната поради нарушаване на
съдопроизводствените правила(
нарушаване на правото й на участие ) не е могла да ги заяви пред първата
инстанция . Тълкувателните решения на ВКС имат задължителен
характер за съдилищата в РБ.
Разгледани
и по същество възраженията на
съделителя против иска за делба са неоснователни .
На първо място,
следва да се отбележи ,че акта на
разпореждане на наследника Г. А.Г. с
наследствения имот не е недействителен на основание чл. 76 от ЗН,тъй като разпореждането не е с отделен наследствен имот , а с идеална част от имота.
На второ място ,
следва да се отбележи ,че предмет на
договора за замяна могат да бъдат както движими ,така и недвижими вещи (потребими и непотребими вещи, заместими и незаместими вещи ,настоящи и
бъдещи вещи - аргумент от чл. 223 от ЗЗД , който препраща към правилата на
продажбата ) . Няма законова пречка предмет на замяната да са
движима вещ и недвижими имот. Касае се за т. нар. „смесена замяна „. В този
смисъл е и съдебната практика на ВКС.
Неоснователно е
възражението на съделителя Д. за нищожност на сделката , поради противоречието
със закона . Възражението се мотивира с нарушение на чл. 33 ал. 1 от ЗС.
По своята правна
природа договора за замяна е двустранен ,възмезден , каузален и консенсуален
договор. При този вид договор страните
се задължават взаимно да си прехвърлят собствеността върху вещи и / или други
права. Договорът за замяна може да бъде разгледан ,като две насрещни продажни
правоотношения . При този договор всеки от заменителите се смята едновременно за продавач и купувач на противната страна. При това положение договора за замяна ще противоречи на разпоредбата на
чл. 33 ал. 1 от ЗС , само когато двете
насрещни престации са еднородни, тъй като само в този случай заместването е
възможно и в двете правоотношения. При разнородност на престациите това не
е възможно( виж в този
смисъл Р. № 93/31. 10. 2018г. по гр. д. № 4714/2017г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС
).
Неоснователно е
възражението на съделителя Д. за нищожност на сделката , поради накърняване на
добрите нрави . Възражението се мотивира с нарушаване на принципа на еквивалентност на
престациите. Твърди се,че при данъчна оценка на ½ ид. част от недвижимия
имот в размер на 50 лв. е получена
насрещна престация за 500лв.
Според утвърдената
практика на ВКС ( виж Определение № 862/22. 11. 2019г. по гр. д. №
3387/2019г. на ІV-то гр. отд. на ВКС) при договора
за покупко- продажба ( респективно при договора за замяна ) само наличието на
нееквивалентност на насрещните престации не е достатъчно основание,за да се
приеме ,че договора е нищожен поради
противоречието с добрите нрави . Принципът на свободата на
договарянето по чл. 9 от ЗЗД допуска
известна обективна нееквивалентност. Противоречие с добрите нрави ще има,
когато принципът на еквивалентност на престациите е толкова грубо нарушен,че
едната престация е сведена практически до нулева стойност. Настоящият казус не
попада в тази хипотеза.
Неоснователно е
възражението на съделителя Д. за нищожност на сделката , поради нейната
привидност.
В случая въобще не
може да се говори за симулативна сделка по нито една от двете и форми-
абсолютна или относителна симулация . По делото липсват каквито и да са
доказателства страните по сделката
да не са желали настъпването на правните
последици на сделката, като са уговорили привидно и във вреда на трети лица
сключването на сделката или сделката да е сключена с единствената цел да се
прикрие желаната от страните действителна сделка.
По тези
съображения въззивната инстанция счита ,че решението на районния съд, като правилно и законосъобразно ще следва да се
потвърди на основание чл. 271 ал.1 от ГПК .
С оглед изхода на
спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва да се осъди жалбоподателя да заплати
в полза на ответника по въззивната жалба сумата 200лв.,
представляваща заплатено
възнаграждение за един адвокат пред
въззивната инстанция .
Предвид на
гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 434/ 17. 12.2019г.
на районен съд Велинград, постановено по гр. д. № 949/ 2019г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА А.Т.Д., ЕГН**********, с адрес ***,
да заплати в полза на Г. Г.З.
, ЕГН **********, с адрес
***, сумата 200лв., представляваща
заплатено възнаграждение за един
адвокат пред въззивната инстанция .
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението на страните
за изготвянето му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: