Решение по дело №175/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

Номер: ………153……………. Година  2020г.  Град  Пазарджик, обл. Пазарджишка 

 

 

 

             В   ИМЕТО  НА    НАРОДА

 

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК                     ВЪЗЗИВЕН   СЪСТАВ

На 10.06.                                                                         2020 година  

 

В публично( закрито) заседание , в следния състав:

 

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ : АЛБЕНА ПАЛОВА   

                                                                                                         МАРИАНА ДИМИТРОВА  

                                                                                                 

 

СЕКРЕТАР : ГАЛИНА МЛАДЕНОВА  

ПРОКУРОР: ………………………

като разгледа докладваното от съдията   КРАСИМИР НЕНЧЕВ  в. гр. д. № 175 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване.

Районен съд Велинград   е сезиран с искова молба,подадена от  Г.   Г.З.  , ЕГН **********,  с адрес ***,  против А.Т.Д., ЕГН**********,  с адрес ***.   

С исковата молба   е предявен  иск за делба на  съсобствен недвижим имот.

С Решение № 434/ 17. 12.2019г. на районен съд Велинград, постановено по гр. д. №  949/ 2019г. по описа на същия съд,  предявения иск за делба  е уважен изцяло .  

Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от  съделителя А.Т.Д., ЕГН**********.  

Във въззивната жалба се излагат съображения за  неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени процесуални нарушения . Искането е да се   отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от  въззивната инстанция по  съществото на спора, с което   иска за делба се отхвърли ,като неоснователен.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК   е постъпил писмен отговор от противната страна по въззивната жалба . В отговора се  оспорва въззивната   жалба. Прави се искане  решението на районния съд ,  като правилно и законосъобразно да се остави в сила.Прави се искане за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски във въззивното производство .

В открито съдебно заседание страните поддържат становищата си.

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид събраните доказателства пред първата инстанция  и  при спазване разпоредбата на чл.  235 от ГПК ,прие за установено следното :

Въззивната жалба е    процесуално допустима .

Жалбата е   подадена от активно легитимирана страна  (   съделител    в производството пред районния съд ). 

Жалбата  е    подадена  в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.

В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението .  По допустимостта на решението  в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата . Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата процесуално недопустимост. Възраженията , които се правят са  свързани с правилността на съдебното решение .

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .  

Делото е в първа фаза ,по допускане на делбата . В тази фаза на съдебната делба съдът в решението си трябва да формира  извод   относно съсобствения характер на имота/ вещта /   и правата на съсобствениците в имота .  Въззивната инстанция намира за обоснован извода на районния съд относно съсобствения характер на имота предмет на делбата .

Правата на съделителя Г.Г.З. произтичат от деривативно( вторично )  основание – нот. акт № 73/17. 09. 2018г. за замяна на недвижим имот. Правата на съделителя А.Т.Д.  също  произтичат от   деривативно  основание –Решение № 1288Р/ 10. 05. 1996г. на ПК Ракитово и Удостоверение на наследници на наследодателя З.Д.Д..

Оспорването , което съделителя А.Т.Д. е направил в писмените бележки по съществото на спора  е по отношение правата на съделителя Г.Г.З. в наследствения имот.  Твърди се ,че съделителя Г.Г.З.  няма права в  наследствения имот , тъй  като нот. акт за замяна  на недвижим имот представлява  нищожна правна сделка. Твърди се ,че договора за замяна е нищожен на  три  правни основания -  поради противоречието му със закона (  чл. 26 ал. 1 от ЗЗД  във вр. с  чл. 33 ал. 1 от ЗС ) , поради накърняване на добрите нрави ( чл. 26 ал.1 от ЗЗД)  и привидност на сделката ( чл. 26 ал. 1 от ЗЗД).       

На първо място следва да се отбележи ,че възраженията на съделителя А.Т.Д. са преклудирани по време, според разпоредбата на чл. 131 от ГПК, и не следва да са обсъждат от съда. 

В срока по чл. 131 от ГПК съделителя  Д.   не е подал отговор на исковата молба  и не е направил възражения против иска  за делба в срока за отговор.  . В първото по делото  съдебно заседание ответника не се е явил и не е взел становище по иска. Представил е  по пощата  писмена защита  по същността на спора , постъпила в съда преди първото по делото съдебно заседание. Поради процесуалното бездействие на  ответника  да подаде отговор на исковата молба  е преклудирана възможността му да оспори иска за делба   след изтичане на срока за отговор.Възраженията против иска за делба са направени от ответника с писмената  защита,представена пред първата инстанция и с въззивната жалба .  В т. 4  на ТР 1/2013г. на ОСГТК  на ВКС по въпросите на въззивното производство ,е посочено ,че възраженията на ответника против иска поначало се преклудират с изтичане на срока  за отговор  и не могат да се правят за първи път пред въззивната инстанция . Възраженията могат да се въведат за  първи път пред въззивнатао инстанция, само  ако страната поради нарушаване на съдопроизводствените правила(   нарушаване на правото й на участие ) не е могла да ги заяви пред първата инстанция . Тълкувателните решения на ВКС имат задължителен характер за съдилищата в РБ.

Разгледани и  по същество възраженията на съделителя  против иска за делба  са неоснователни .           

На първо място, следва да се отбележи ,че акта на разпореждане на наследника Г. А.Г.  с наследствения имот не е недействителен на основание чл.  76 от ЗН,тъй като разпореждането не  е с отделен наследствен имот , а с  идеална част от имота.   

На второ място , следва да се отбележи ,че предмет на договора за замяна могат да бъдат както движими ,така и недвижими вещи (потребими и непотребими вещи, заместими и незаместими вещи ,настоящи и бъдещи вещи - аргумент от чл. 223 от ЗЗД , който препраща към правилата на продажбата ) . Няма законова пречка предмет на замяната да са движима вещ и недвижими имот. Касае се за т. нар. „смесена замяна „. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС.

Неоснователно е възражението на съделителя Д. за нищожност на сделката , поради противоречието със закона . Възражението се мотивира с  нарушение на чл. 33 ал. 1 от ЗС.

По своята правна природа договора за замяна е двустранен ,възмезден , каузален и консенсуален договор.  При този вид договор страните се задължават взаимно да си прехвърлят собствеността върху вещи и / или други права. Договорът за замяна може да бъде разгледан ,като две насрещни продажни правоотношения . При този договор всеки от заменителите се смята   едновременно за продавач и купувач на  противната страна. При това положение договора за замяна ще противоречи на разпоредбата на чл. 33 ал. 1 от ЗС ,  само когато двете насрещни престации са еднородни, тъй като само в този случай заместването е възможно и в двете правоотношения. При разнородност на престациите това не е възможно( виж   в този смисъл Р. № 93/31. 10. 2018г. по гр. д. № 4714/2017г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС ).

Неоснователно е възражението на съделителя Д. за нищожност на сделката , поради накърняване на добрите нрави . Възражението се мотивира с  нарушаване на принципа на еквивалентност на престациите. Твърди се,че при данъчна оценка на ½ ид. част от недвижимия имот в размер на 50 лв.   е получена насрещна престация за   500лв.    

Според утвърдената практика на ВКС ( виж Определение № 862/22. 11. 2019г. по гр. д. № 3387/2019г. на ІV-то гр. отд. на ВКС) при договора за  покупко- продажба ( респективно при договора за замяна ) само наличието на нееквивалентност на насрещните престации не е достатъчно основание,за да се приеме ,че договора е нищожен поради  противоречието с добрите нрави . Принципът на свободата на договарянето  по чл. 9 от ЗЗД допуска известна обективна нееквивалентност. Противоречие с добрите нрави ще има, когато принципът на еквивалентност на престациите е толкова грубо нарушен,че едната престация е сведена практически до нулева стойност. Настоящият казус не попада в тази хипотеза.      

Неоснователно е възражението на съделителя Д. за нищожност на сделката , поради нейната привидност.

В случая въобще не може да се говори за симулативна сделка по нито една от двете и форми- абсолютна или относителна симулация . По делото липсват каквито и да са доказателства  страните по сделката да  не са желали настъпването на правните последици на сделката, като са уговорили привидно и във вреда на трети лица сключването на сделката или сделката да е сключена с единствената цел да се прикрие желаната от страните действителна сделка.

По тези съображения въззивната инстанция счита ,че решението на районния съд, като  правилно и законосъобразно ще следва да се потвърди на основание чл. 271 ал.1 от ГПК .

С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК  ще следва да се осъди жалбоподателя да заплати в полза на ответника по въззивната жалба сумата 200лв., представляваща  заплатено възнаграждение  за един адвокат пред въззивната инстанция .       

Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл.  271 ал.1 от ГПК  Пазарджишкия Окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 434/ 17. 12.2019г. на районен съд Велинград, постановено по гр. д. №  949/ 2019г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА А.Т.Д., ЕГН**********,  с адрес ***,  да заплати в полза на Г.   Г.З.  , ЕГН **********,  с адрес ***, сумата 200лв., представляваща  заплатено възнаграждение  за един адвокат пред въззивната инстанция .             

 

 

На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция    подлежи на касационно обжалване  в едномесечен срок от съобщението на страните за изготвянето му пред ВКС.  

                                                                                                         

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                                                                                          ЧЛЕНОВЕ :